Колеги, нужен ми е този закон!
Ако някой го, има - ще бъда благодарна да го публикува или да го изпрати на мейл: ale_al@mail.bg!
- Дата и час: 22 Ное 2024, 20:48 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Моля за ЗПИНМ
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
|
15 мнения
• Страница 1 от 1
Моля за ЗПИНМ
от potrebitel » 20 Май 2008, 16:46
- potrebitel
- Потребител
- Мнения: 159
- Регистриран на: 22 Фев 2006, 17:40
от cleo » 20 Май 2008, 17:52
ЗАКОН ЗА ПЛАНОВО ИЗГРАЖДАНЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА
В сила от 03.01.1950 г.
Обн. ДВ. бр.227 от 1 Октомври 1949г., изм. ДВ. бр.113 от 15 Май 1950г., изм. ДВ. бр.54 от 6 Декември 1956г., изм. ДВ. бр.91 от 12 Ноември 1957г., изм. ДВ. бр.90 от 11 Ноември 1958г., изм. ДВ. бр.68 от 25 Август 1959г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 1963г., изм. ДВ. бр.47 от 16 Юни 1964г., изм. ДВ. бр.29 от 11 Април 1969г., отм. ДВ. бр.29 от 10 Април 1973г.
Отменен с чл. 205, т. 1 от Закона за териториално и селищно устройство - ДВ, бр. 29 от 10 април 1973 г.
Част първа.
ОСНОВНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Плановото изграждане на населените места в Народна република България се извършва съгласно с този закон под ръководството и контрола на окръжните народни съвети и Комитета по строителство и архитектура при Министерския съвет.
Чл. 2. Плановото изграждане на населените места се предприема, за да се осъществи тяхното цялостно и всестранно развитие в общото социалистическо строителство на държавата съобразно със социалните, стопанските, здравните, културните, битови и други нужди на българския трудов народ.
Чл. 3. (Попр. - ДВ, бр. 234 от 1949 г.) Населени места по този закон са градовете и селата в Народната република. Находящите се извън строителните граници на градовете и селата: махали, санаторно-курортни места, индустриални комплекси и работнически селища, дворовете на трудово-кооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства, машинно-тракторни станции, гари, станции, летища, морски и речни пристанища и други такива, съставляват част от съответното населено място.
Чл. 4. Плановото изграждане на населените места обема:
1. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Създаване на кадастрални, градоустройствени, улично-регулационни, дворищно-регулационни, нивелационни, нивелетни и други застроителни планове.
2. Прилагане на градоустройствените, регулационните и нивелетни планове и осъществяване на мероприятията на народните съвети, други държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации - по градоустройствените и регулационни планове.
3. Застрояване на населените места, съобразно с целите на този закон (чл. 2) въз основа на: градоустройствените, регулационните, нивелетните, квартално-застроителните, улично-фасадните и съответните архитектурни и други строителни планове.
4. Осъществяване на общи благоустройствени мероприятия в населените места, с които се повдига жизненото и културно равнище и се повишават производителните сили на трудещите се, като: водоснабдяване и канализация; надземно и подземно устройство на улиците и площадите; устройство на зелени и свободни площи; създаване и устройство на масов обществен транспорт и други от този род.
Част втора.
ГРАДОУСТРОЙСТВО
I. Градоустройствени планове
Чл. 4а. (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г., изм., бр. 68 от 1959 г.) Градоустройственото планиране се осъществява въз основа на схеми за териториално-икономическо планиране на съответните райони, ако такива има, както и въз основа на задания за проектиране на градоустройствените планове.
Чл. 5. Градоустройствените планове са задължителна планова основа за изграждане, преустройство, уредба, разхубавяване и всестранно развитие на населените места и тяхната околност. Те предвиждат: главната съобщителна мрежа (пътна, железопътна, водна, улична и пр.); главните и второстепенни центрове и площади; строителните площи, по зони и предназначение; свободните площи (паркове, градини, залесителни пояси и ивици, водни площи и други); мрежата на градския транспорт; месторазположението на терените и строежите за държавни и обществени нужди: начините за архитектурно-пространствено оформяване и застрояване на отделните градски части, зони, квартали, улици и пр. и, изобщо, всички мероприятия, с които се осъществяват целите на градоустройството.
(Ал. 2, нова - Изв., бр. 54 от 1956 г.) Градоустройственият план се придружава от програма за осъществяване на мероприятията по него.
Чл. 6. Градоустройствените планове са: общи и частични.
Общите градоустройствени планове разрешават, в цялост, технико-устройствените нужди и архитектурно-пространствените задачи на населените места и тяхната околност, съгласно предходния член. Общият градоустройствен план, при нужда, може да обхваща и части от землищата на съседни населени места.
Частичните градоустройствени планове разрешават технико-устройствени и архитектурно-пространствени задачи на отделни части от населените места, без общи градоустройствени планове, или отделни градоустройствени проблеми на населените места.
Чл. 7. С общи градоустройствени планове трябва да се снабдят:
1. Населените места с повече от 15.000 жители.
2. Санаторно-курортните места.
3. Населените места с историческо, битово или старинно значение.
4. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Населените места с промишлен характер, определени от Комитета по строителство и архитектура.
5. Морските и речни пристанищни градове.
6. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Други населени места, определени от Комитета по строителство и архитектура.
(Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) С общ градоустройствен план може да се снабди и всяко друго населено място по решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.
(Ал. 3, нова - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Частични градоустройствени планове за населени места се изработват по решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.
Чл. 8. (Отм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.).
Чл. 9. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Градоустройствените проектопланове се изработват от проектантските организации въз основа на задание за проектиране, което обхваща развитието на населеното място за текущия период по държавния народностопански план и перспективното му развитие за не по-малко от 15 години.
Чл. 10. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 91 от 1957 г., бр. 68 от 1959 г.) Изработеният градоустройствен проектоплан се оставя в продължение на един месец на разположение на гражданите и на учрежденията, предприятията и обществените организации за проучване. След изтичане на този срок проектът се разглежда в сесия на общинския народен съвет. В сесията на народния съвет участвуват със съвещателен глас и представители на ведомства и обществени организации, както и специалисти. Градоустройствени проектопланове, които засягат повече населени места, се разглеждат в съвместна сесия на съответните общински народни съвети.
Общинският народен съвет обсъжда направените предложения и възражения и се произнася по проектоплана с обосновано решение.
Градоустройствените планове на градовете с повече от 40 000 жители се утвърждават от Министерския съвет по доклад на председателя на Комитета по строителство и архитектура.
Градоустройствените планове на градове с по-малко от 40 000 жители се утвърждават от Комитета по строителство и архитектура.
Градоустройствените планове на села са утвърждават от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз основа на заключение на Съвета по планово изграждане на населените места.
Градоустройствените планове на населени места с по-малко от 40 000 жители, които по преценка на Комитета по строителство и архитектура са с особено народностопанско или общонационално значение, се разглеждат и утвърждават по реда на алинеи I до III включително.
Постановленията и решенията за утвърждаване на градоустройствените планове се обнародват в "Известия на Президиума на Народното събрание".
Чл. 11. Градоустройствените планове могат да се изменят:
1. Когато това се налага в обществен интерес, във връзка с целите на градоустройството.
2. Когато, поради непреодолима сила, обстоятелствата при които е бил съставен планът са се изменили съществено.
3. Когато се установи, че плановете, въз основа на които е бил изработен градоустройственият план, съдържат съществени непълноти или грешки, които са указали влияние върху предвижданията по плана.
Чл. 12. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Предложения за изменение и допълнение на градоустройствени планове могат да правят Комитетът по строителство и архитектура и изпълнителните комитети на народните съвети.
Проектите за изменение и допълнение на плановете се разглеждат и приемат от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз основа на заключение на Съвета по планово изграждане на населените места и се утвърждават по реда на чл. 10, ал. III и следващите. Изменения и допълнения с ограничено значение на градоустройствени планове на градове, както и на населени места с особено народностопанско или общонационално значение се утвърждават от Комитета по строителство и архитектура.
Чл. 13. Всички мероприятия от технико-устройствен характер в землището на населените места, снабдени с градоустройствени планове, се извършват съобразно предвижданията по същите планове.
Чл. 14. Населените места с градоустройствени планове, трябва да се снабдят с улично-регулационни и дворищно-регулационни планове, съобразени задължително с градоустройствения план.
Тези регулации уточняват и определят в окончателна форма предвижданията по градоустройствения план.
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1950 г., Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) При нужда, до създаване на регулационните планове по предходния член изпълнителният комитет на окръжния народен съвет въз основа на заключение на Съвета по планово изграждане на населените места, в пълен или намален състав, определя за кои части на населеното място (местности, квартали или части от квартали) съществуващите регулации ще останат в сила и за кои ще трябва да се създадат нови регулации, съобразени с градоустройствения план.
Действието на съществуващите дотогава улични и дворищни регулации на частите, за които ще бъдат създадени нови регулации, се прекратява.
Чл. 16. В имотите, които се засягат от предвижданията по градоустройствения план, се допуска извършването на временни строежи и ремонти, определени в правилника за приложение на този закон.
Правилата, относно обезщетенията за тези строежи и ремонти, се установяват в правилника.
Чл. 17. По градоустройствените планове, въз основа на уличната регулация, се осъществяват мероприятия на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации, предвидени в самия градоустройствен план или, допълнително, в улично-регулационния план.
Отчуждения за мероприятия, които се осъществяват по градоустройствения план - могат да се извършват само по реда на този закон.
Чл. 18. - 22. (Отм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.).
Чл. 23. За приложението на градоустройствените планове и на съответните улични и дворищни регулации, доколкото в настоящия отдел I не са предвидени особени правила, важат съответно разпоредбите на отдел III ("Регулационни планове").
II. Съвети по планово изграждане на населените места (Загл. изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.)
Чл. 24. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., отм., бр. 68 от 1959 г.).
Чл. 25. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Техническият съвет при Комитета по строителство и архитектура проучва основните въпроси във връзка с плановото изграждане на населените места и прави предложения по тях пред органите на комитета.
Чл. 26. (Попр. - ДВ, бр. 234 от 1949 г., отм., Изв., бр. 54 от 1956 г.).
Чл. 27. (Отм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.).
Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1950 г., Изв., бр. 54 от 1956 г.) При окръжните народни съвети се създават окръжни съвети по планово изграждане на населените места. Тези съвети проучват и правят предложения пред народните съвети по всички мероприятия във връзка с плановото изграждане на населените места в окръзите. Съставът и функциите им се определят с правилника за приложение на този закон.
Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1950 г., отм., Изв., бр. 54 от 1956 г.).
Чл. 30. (Изм. и доп. - Изв., бр. 54 от 1956 г.) (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) При градските народни съвети в София, Пловдив и Варна се създават градски съвети по планово изграждане на населените места, съставът и функциите на които се определят в правилника за приложение на този закон.
(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Във връзка с осъществяването на важни задачи по градоустройството, със заповед на председателя на Комитета по строителство и архитектура, по предложение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет могат да се създават съвети по планово изграждане на населените места и при други градски народни съвети.
Градските съвети по планово изграждане на населеното място изпълняват за съответните градове функциите на окръжните съвети по планово изграждане на населените места.
Чл. 31. - 32. (отм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.).
Чл. 33. (Отм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.).
III. Регулационни планове
Чл. 34. Урегулирането на населените места се извършва чрез улично-регулационни и дворищно-регулационни планове.
Регулационните планове трябва да отговарят на всички технически изисквания и обществени нужди, в съгласие с целите на градоустройството.
Чл. 35. Уличната регулация установява улиците, площадите, корекциите на реки, водните течения и площи, терените за обществени нужди и строежи, свободите площи (градини, паркове, залесявания и др.), строителните линии към улиците, строителните зони и, изобщо, всички мероприятия, с които се осъществяват целите на градоустройството.
С уличната регулация на градовете, санаторно-курортните места и работническите селища се установяват вътрешни квартални градини за обществено ползуване, с очертания и размери, съобразно големината на квартала и възможностите за застрояване на парцелите.
Чл. 36. Отчуждения за мероприятия, които се осъществяват въз основа на улично-регулационния план, могат да се извършват само по реда на този закон.
Чл. 37. Дворищната регулация установява строителните парцели и определя кому се отреждат тези парцели.
Чл. 38. Правилата за съставяне, изработване, одобрение и изменение на улично-регулационните и дворищно-регулационните планове се установяват в правилника за приложение на този закон. В правилника се установяват и правилата относно отреждане, съответно отстъпване на парцели в обществен терен, вместо отчуждения имот по дворищно-регулационния план и издаване на нотариални актове за тези парцели; установяване и отреждане на съсобствени парцели, реда и начина за прекратяване на тази съсобственост и облекченията, които се правят на съсобствениците в този случай.
Разположението, широчината и очертанията на улиците и обществените места, както и размерите и очертанията на строителните парцели в населени места с историческо, битово или старинно значение, или квартали или улици с такова значение в други населени места, се установяват със самите регулационни планове.
Чл. 39. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.) Недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение на този закон. Приобретателят на такива имоти - до обезщетяване на собственика - има правата и задълженията на своя праводател.
По изключение собствениците на недвижими имоти, засегнати от предвижданията на градоустройствения план и отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се обезщетяват предварително в случаите и при условията, предвидени в правилника за приложение на този закон.
Собствеността на придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план.
Чл. 40. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Парцелите по дворищно-регулационния план не могат да се разделят по съдебен ред или чрез доброволна делба на части с размери по-малки от предвидените по действуващите разпоредби и преди съответните дялове да бъдат обособени по законния ред в самостоятелни парцели.
Такива части не могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки, на завети и на придобивна давност. Такива части от парцели могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки или завети, ако се включат в съседен парцел при спазване на действуващите разпоредби.
Чл. 41. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Влезлите в сила улично-регулационни и дворищно-регулационни планове се прилагат от техническите служби при общинските народни съвети под ръководството и контрола на окръжните народни съвети и Комитета по строителство и архитектура.
Чл. 42. Въз основа на улично-регулационните планове се осъществяват мероприятия на:
1. Общинските народни съвети, като: прокарване на улици и булеварди; създаване на площади и вътрешни квартални градини за обществено ползуване; създаване на градини и паркове; водни площи, корекции на реки и водни течения: терени и сгради за комунални предприятия; създаване на индустриални квартали и квартали за застрояване с обществени жилищни комплекси; направа на дом на общинския народен съвет; направа на физкултурни центрове, стадиони и спортни площадки, пазарища, бани, хали, училища, театрални салони, здравни центрове, болници, детски домове, ясли и градини и други детски учреждения, противопожарни защити, гробища; направа на всякакви сгради и строежи за нуждите на народните съвети и други от този род.
2. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Окръжни народни съвети и другите държавни учреждения и предприятия, като: направа на всякакви сгради и строежи и създаване на терени за нуждите на тези учреждения и предприятия, създаване на индустриални квартали и квартали за застрояване с обществени жилищни комплекси и други от този род.
3. Кооперациите и политическите и обществени организации, като: направа на всякакви сгради и строежи и създаване на терени за нуждите на тези учреждения, предприятия и организации и за осъществяване на обществените им задачи.
Чл. 43. Народните съвети и съответните учреждения, предприятия и организации осъществяват мероприятията си по предходния член, съобразно с предвижданията на държавния народо-стопански план.
Чл. 44. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Недвижимите имоти, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се заплащат по цени съгласно тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Не се дължи обезщетение за незаконно направените строежи.
(Ал. 3, нова - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Отчужденията на места на частни лица и обществени организации за улици, булеварди и площади по първоначални, а така също и по последващи регулации, ако първоначалната регулация не е била приложена, са за сметка на собствениците на прилежащите парцели и на общината съгласно с правилника за приложение на този закон. Собствениците на отчуждените имоти се обезщетяват от общината, която събира припадащите се на собствениците-длъжници част от платеното обезщетение по реда за събиране на държавните вземания. Тези правила се прилагат и за заварени регулации. Платените досега обезщетения от общините за такива отчуждения са изцяло за тяхна сметка.
(Ал. 4, предишна ал. 3 - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Правилата относно: реда и начина за извършване на оценките; плащане на дължимото обезщетение и лихвите върху него, издаване на изпълнителни листове; обезщетяване на собствениците чрез отстъпване на друг недвижим имот и издаване на нотариален акт за него; преминаване на вещните и данъчни тежести от отчуждения върху отстъпения имот; заемане на отчуждените имоти; съставяне на актове-протоколи и издаване на нотариални актове за отчуждените имоти се установяват в правилника за приложение на този закон.
Чл. 45. В имотите, отредени за мероприятия по улично-регулационния план се допуска извършването на временни строежи и ремонти, определени в правилника за приложение на този закон.
Правилата относно обезщетенията за тези строежи и ремонти се установяват в правилника.
Чл. 46. (Доп. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Отчуждените по дворищно-регулационните планове недвижими имоти трябва да бъдат заети в срок от 2 години, начиная от деня на влизане в сила на регулацията. Ако това не бъде сторено, правоимащите могат въз основа само на влязлата в сила оценка да поискат да бъдат снабдени с изпълнителен лист срещу собствениците-длъжници по реда на правилника за приложение на този закон.
Чл. 47. Ако между заинтересованите страни не се постигне съгласие относно обезщетението, отчуждените по дворищно-регулационния план недвижими имоти се заплащат, съгласно чл. 44, алинеи I и II. Когато се постигне съгласие, то трябва да бъде изразено в нотариално заверено заявление.
Длъжник е собственикът на парцела, към който се придават местата и подобренията в тях, както и всеки последващ приобретател на парцела.
Правилата относно: реда и начина за извършване на оценките: обезщетяване на собствениците; плащане на дължимото обезщетение и лихвите върху него; издаване на изпълнителни листове; заемане на придадените недвижими имоти и издаване на нотариални актове за тях - се установяват в правилника за приложение на този закон.
Чл. 48. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Правото на искане за вземанията за отчуждени недвижими имоти по дворищно-регулационния план се погасява с изтичане на 5-годишна давност, която започва да тече от деня на влизане на оценката в сила. Ако оценката е влязла в сила преди изтичане на 2-годишния срок по член 46, давността започва да тече от изтичането на този срок.
Давността се спира и прекъсва съгласно с правилата на Закона за задълженията и договорите. Искането за извършване на нова оценка при условията, предвидени в правилника за приложение на този закон, прекъсва също давността.
Разпоредбите на ал. I се отнасят и за заварени случаи, като се запазват правата на лицата, които до влизане в сила на това изменение и допълнение на Закона за планово изграждане на населените места са снабдени с нотариални актове за придадените имоти.
IV. Нивелетни планове
Чл. 49. Нивелетният план на населеното място установява наклоните на улиците, площадите, градините, парковете и пр., с оглед на правилното оттичане на водите, удобното и безопасно движение и транспорт и изискванията на градската естетика.
Правилата за изработване, одобрение и изменение на нивелетните планове се установяват в правилника за приложение на този закон.
Чл. 50. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Влезлите в сила нивелетни планове се прилагат от техническите служби при народните съвети под ръководството и контрола на окръжните народни съвети и Комитета по строителство и архитектура.
Чл. 51. Собствениците на недвижимите имоти се обезщетяват от общинския народен съвет, заради вредите, причинени им от приложението на влезлите в сила нивелетни планове.
Правилата относно реда и начина за определяне на обезщетението и плащане на същото се установяват в правилника за приложение на този закон.
V. Застрояване
Чл. 52. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Застрояването на населените места се извършва с оглед на тяхното цялостно архитектурно-градоустройствено изграждане и оформяване съобразно с градоустройствените, регулационните, нивелетните, квартално-застроителните, улично-фасадните и другите застроителни планове и действуващите строителни правила и норми.
Строителните правила и норми се утвърждават от Комитета по строителство и архитектура и се обнародват в "Известия на Президиума на Народното събрание".
Чл. 53. Строителните терени в населените места, с оглед на целите и начина за застрояване, се разделят на зони.
Зоните и техните граници, за населени места, снабдени с градоустройствени планове, се определят с тези планове, съответно с уличните регулации и строителните правилници.
Зоните и техните граници, за населени места, които нямат градоустройствени планове, се определят с уличните регулации и строителните правилници.
Чл. 53а. (Нов - Изв., бр. 68 от 1959 г.) По предложение на Министерството на просветата и културата Комитетът по строителство и архитектура решава кои населени места или части от населени места (квартали, ансамбли и отделни улици) са с историческо или архитектурно-музейно значение. Тези решения на комитета се обнародват в "Известия на Президиума на Народното събрание".
Комитетът по строителство и архитектура взема решения относно вида, характера и местоположението на паметници и други важни обекти по планово изграждане на населените места.
Чл. 54. Правилата относно квартално-застроителните и улично-фасадните планове; преобразуването на заварени сгради; състава и функциите на архитектурните комисии; строителните разрешения и строителния надзор - се установяват в правилника за приложение на този закон.
Чл. 54а. (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г.) (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) По реда на чл. 55а могат да се отчуждават идеални части от парцели и от общи части на сгради в градовете с оглед съществуващите сгради да бъдат надстроявани или пристроявани от народния съвет или жилищно-строителни кооперации съгласно действуващите градоустройствени и строителни правила.
(Ал. 2, нова - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Собственикът на заварената сграда участвува в разходите за новопостроените общи части само доколкото тези части обслужват негови помещения. Размерът на участието се определя и съгласно правилника за приложение на този закон.
(Ал. 3, предишна ал. 2 - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Отчуждените идеални части от парцелите и от общите части на сградите се оценяват съгласно тарифата по чл. 55б.
(Ал. 4, предишна ал. 3 - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Правилата по отчуждаването, надстрояването и пристрояването се установяват в правилника за приложение на този закон.
Чл. 55. (Ал. 1, попр. - ДВ, бр. 234 от 1949 г.) Строежът в съсобствен парцел може да се разреши и по искане само на един от съсобственици, въз основа на надлежни планове за цялостно застрояване на парцела, които да предвиждат отделно жилище или жилищна постройка за всеки от съсобствениците, съответни на дела им в съсобствеността.
Редът и начинът, по който се определят дяловете на съсобствениците в парцела и съответните на тези дялове жилища или жилищни постройки, както и условията, които трябва да се изпълнят, във връзка с това застрояване, се установяват в правилника за приложение на този закон.
VI. Образуване и отчуждаване на парцели за държавно, обществено, групово и кооперативно жилищно строителство (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г., загл. изм., бр. 90 от 1958 г.)
1. Общи положения
Чл. 55а. (Изм. - Изв., бр. 91 от 1957 г., бр. 90 от 1958 г.). Съобразно с градоустройствените изисквания от урегулирани или неурегулирани имоти на частни лица и на обществени организации могат да се образуват или групират парцели и отчуждават имоти в полза на държавата за държавно и групово жилищно строителство, както и за отстъпване право на строеж на обществени организации или на жилищно-строителни кооперации. С оглед на вида, разположението и трайността на сградите отчуждаването може да се отнася само за местата без сградите. В тези имоти при нужда могат да се включват и части от улици, площади и други държавни имоти.
Предложенията за образуване, групиране и отчуждаване на имоти се съобщават по реда на Гражданския процесуален кодекс на собствениците, които в 7-дневен срок от съобщението могат да правят писмени възражения пред съответния народен съвет.
Образуването и групирането на парцелите и отчуждаването на имотите за градовете София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора, Плевен, Димитровград, Габрово, Сливен, Казанлък, Кърджали, Мадан и Димитрово се извършва с решение на изпълнителния комитет на градския народен съвет, а за другите населени места - с решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. Решенията на изпълнителните комитети на народните съвети са окончателни и не подлежат на обжалване.
Чл. 55б. Имотите, включени в парцелите по предходния член, се оценяват съгласно одобрена от Министерския съвет нарочна тарифа.
(Ал. 2, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Имотите, отчуждени съгласно чл. 55а, се заемат след обезщетяване на собственика.
(Ал. 3, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Ако в 3-годишен срок от отчуждаването на имотите собственикът не бъде обезщетен, по негово искане изпълнителният комитет на съответния народен съвет отменя отчуждаването.
2. Групово жилищно строителство
Чл. 55в. Парцелите за групово жилищно строителство се застрояват от окръжните или градските народни съвети.
На собствениците на имотите се отстъпват жилища в сградата, която ще се построи в парцела, или - с тяхно съгласие - в друга сграда, като се държи сметка за стойността на имота им. С оглед на семейното положение на собственика може да му бъде отстъпено жилище и с по-голяма стойност при доплащане.
(Ал. 3, изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Жилищата за собствениците се определят въз основа на утвърдения архитектурен проект преди започване на строежа с решение на изпълнителния комитет на народния съвет.
Собственикът може да се откаже да получи жилище. В такъв случай той се обезщетява в брой.
(Ал. 5, изм. - Изв., бр. 91 от 1957 г., доп., бр. 90 от 1958 г., изм., бр. 68 от 1959 г.) Собствениците, които имат в населеното място или в местожителството си и друг имот, достатъчен за техните и за членовете на семейството им жилищни нужди, по решение на изпълнителния комитет на народния съвет, могат да бъдат обезщетени в брой.
Чл. 55г. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Окръжните и градските народни съвети могат да продават жилища в построените сгради. Купувачът придобива собствеността на жилището и на съответните общи части от сградата, построена върху държавната земя. Нотариусите снабдяват купувачите с нотариален акт безплатно по писмено искане на съответния народен съвет.
Чл. 55д. - 55е. (Отм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.).
3. Кооперативно жилищно строителство
Чл. 55ж. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Правото на строеж върху парцели за кооперативно жилищно строителство се отстъпва с решение на изпълнителния комитет на народния съвет.
(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Собствениците на имоти, включени в парцелите за кооперативно жилищно строителство, са по право членове на жилищно-строителната кооперация. На тях се отстъпват жилища в сградата, която ще се построи, като се държи сметка за стойността на имота им. С оглед на семейното положение на собственика може да му бъде отстъпено жилище и с по-голяма стойност при доплащане.
Собственикът може да се откаже от участие в кооперацията. В такъв случай той се обезщетява в брой.
(Ал. 4, изм. - Изв., бр. 91 от 1957 г., доп., бр. 90 от 1958 г., изм., бр. 68 от 1959 г.) Собственици, които имат в населеното място или в местожителството си и друг имот, достатъчен за техните и на членовете на семейството им жилищни нужди, по решение на изпълнителния комитет на народния съвет, могат да бъдат изключени от участие в кооперацията. В такъв случай те се обезщетяват в брой.
4. Заключителни разпоредби (Загл. изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.)
Чл. 55з. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Когато за държавно, обществено, групово и кооперативно жилищно строителство е отчужден единственият жилищен имот на собственика, с решение на изпълнителния комитет на народния съвет собственикът може да бъде освободен от заплащане на разликата или част от нея между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпеното жилище. За освобождаване от заплащане се вземат предвид семейното и материалното положение на собственика, както и стойността на отчуждения имот.
Чл. 55и. (Нов - Изв., бр. 90 от 1958 г.) За групово или кооперативно жилищно строителство могат да се отчуждават по реда на чл. 55а имоти с недовършени сгради, ако от започването на строежа са изтекли повече от две години и ако в дадения от изпълнителния комитет на народния съвет срок не бъдат завършени съгласно утвърдените планове-проекти. Участвуващите в строежа лица се обезщетяват съобразно имуществения принос на всеки един в общия строеж, а тези от тях, които отговарят на изискванията на този закон и на Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти, по тяхно искане - с жилище в отчуждената сграда. Собствениците на мястото и на заварените преди строежа на сградата постройки се обезщетяват за тия си имоти съгласно чл. 55з.
По горния ред се отчуждават и изоставени и полуразрушени сгради, годни за възстановяване и използуване.
(Ал. 3, отм., предишна ал. 4 - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Правилата на този член се прилагат за заварените от настоящия закон случаи.
Чл. 55к. (Нов - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Изпълнителният комитет на общинския народен съвет по искане на жилищно-строителни кооперации, на отделни кооператори или на лица, включени в групов строеж, след вземане на обяснения от заинтересуваните собственици и строителите може да реши да бъдат снабдени с нотариални актове лица, които са изплатили определените за тях жилища по действителната им строителна стойност, както и припадащата се на жилището част от мястото и подобренията в него по цена съгласно нарочната тарифа по чл. 55б. Въз основа на решението на изпълнителния комитет на общинския народен съвет нотариусът издава нотариален акт за собственост.
Нотариални актове по този ред могат да се издават за завършени жилища съгласно с правилника за приложение на този закон.
В случаите по предходната алинея даденото в повече на собственика над цената на мястото и над цената на подобренията съгласно нарочната тарифа по чл. 55б се връща на участниците в строежа съобразно с приноса на всеки един от тях.
Правилата по предходните алинеи се прилагат и за заварени случаи.
Чл. 55л. (Предишен чл. 55и, изм. и доп. - Изв., бр. 90 от 1958 г., предишен чл. 55к, бр. 68 от 1959 г.) Подробните правила относно: реда и начина за отчуждаване на парцелите и за извършване на оценките; условията и реда за определяне на жилищно- строителните кооперации които ще застрояват парцелите; начините за обезщетяване на собствениците; условията и реда за отстъпване на жилищата и издаване на нотариални актове за тях; преминаване на вещните и данъчните тежести от включените в парцела имоти върху жилищата в построената сграда; условията за използуване и поддържането на имотите до извършване на строежа в парцела; условията и реда за продажбата на жилища от народния съвет и др. се установяват в правилника за приложение на този закон.
Чл. 55м. (Нов - Изв., бр. 90 от 1958 г., предишен чл. 55л, бр. 68 от 1959 г.) Недвижими имоти, отредени досега за държавно, обществено, групово и кооперативно жилищно строителство, се считат за отчуждени. Ако собствениците не са обезщетени, те се обезщетяват съгласно този раздел.
Част трета.
ОБЩИ БЛАГОУСТРОЙСТВЕНИ МЕРОПРИЯТИЯ
I. Водоснабдяване и канализация
Чл. 56. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Цялостната дейност по проучването, проектирането и строителството за водоснабдяване и канализация на населените места и по опазване на чистотата на водните течения и басейни се извършва под непосредственото ръководство на окръжните народни съвети съобразно с указанията и под контрола на Комитета по строителство и архитектура.
Използуването на водите за водоснабдяване се предпочита пред използуването им за други цели.
(Ал. 3, отм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.).
(Ал. 4, отм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.).
Чл. 57. Водоснабдяването на населените места става въз основа на общ и подробни изпълнителни водоснабдителни планове.
Чл. 58. Канализацията има за цел подземното отвеждане на нечистите и дъждовните води, извън строителните граници на населените места, тяхното пречистване, обезвредяване и използуване; пресушаването на мочурливи и блатисти места; понижаване нивото на подпочвените води и, изобщо, оздравяване площта на населеното място и неговата близка околност.
Чл. 59. Канализацията на населените места става въз основа на общ и подробни изпълнителни канализационни планове.
Чл. 60. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, необходими за мероприятията по водоснабдяване, канализация, електроснабдяване, топлофикация, газификация и други благоустройствени мероприятия, се отчуждават по обосновано предложение на изпълнителния комитет на народния съвет с решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.
В случая се прилага съответно и чл. 44.
(Ал. 3, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Местата, необходими за охранителни райони около водохващанията, резервоарите и другите водоснабдителни и канализационни съоръжения, ако отчуждението им не е необходимо - се използуват при условия, определени от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.
Чл. 61. Надзорът в здравно отношение, във връзка с проучване на водоизточниците и водите и използуването на водопроводни и канализационни инсталации и съоръжения, принадлежи на Министерството на народното здраве.
Чл. 62. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Правилата относно: изработването и одобрението на общите и подробни водоснабдителни и канализационни планове; проучването, проектирането, строежа, разширението и поддържането на водопроводни и канализационни инсталации и съоръжения в обществените и частни имоти; условията за ползуване на същите инсталации и съоръжения; таксите, които се събират в тези случаи; изискванията на които трябва да отговарят материалите за водоснабдителни и канализационни строежи и начина на доставката им; начините за пречистване и използуване на каналните води; мерките за запазване чистотата на водните течения; задълженията на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации и частните лица, във връзка със строежа, разширението, поддържането и ползуването на водопроводните и канализационни инсталации и съоръжения и пр., се установяват с правилник, одобрен от Министерския съвет по доклад на председателя на Комитета по строителство и архитектура.
II. Надземно и подземно устройство на улиците и площадите
Чл. 63. Улиците и площадите се благоустрояват въз основа на установени напречни профили.
Профилите се установяват с:
а) (доп. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) градоустройствени и регулационните планове;
б) профилни планове, одобрени съгласно правилника за приложението на този закон;
в) нивелетни планове;
г) (изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) типови планове.
Чл. 64. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Под терена на улиците, площадите и другите обществени места се строят водопроводни, канализационни, телефонни, електроснабдителни и други обществени съоръжения. Редът и начинът за направа на тези съоръжения се определят с правилник, одобрен от Комитета по строителство и архитектура след съгласуване със съответните министерства и ведомства.
III. Устройство на зелени и свободни площи
Чл. 65. Зелени и свободни площи се създават, съобразно предвижданията на градоустройствените и улично-регулационните планове.
Тези площи се устройват по планове, съгласно правилника за приложение на този закон.
Чл. 65а. (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г.) (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Незастроени вътрешни части на парцелите в градовете могат да се обединяват с цел да се образуват вътрешноквартални градини.
(Ал. 2, нова - Изв., бр. 68 от 1959 г.) За гъсто населени квартали това обединяване се извършва по предложение на изпълнителния комитет на градския народен съвет с решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз основа на заключение на съвета по планово изграждане на населените места, а за други квартали - по същия ред, при съгласие поне на 50% от собствениците на засегнатите имоти в квартала.
(Ал. 3, предишна ал. 2 - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Вътрешнокварталните градини се изграждат и поддържат от обитателите на квартала и градския народен съвет.
IV. Устройство на масов обществен транспорт в населените места
Чл. 66. Мрежата за масов, релсов и безрелсов, обществен транспорт в населените места се изгражда по планове и този превоз се устройва, съгласно правилника за приложение на този закон.
Част четвърта.
КОНТРОЛ (Нова - Изв., бр. 54 от 1956 г.)
Чл. 66а. (Изм. - Изв., бр. 91 от 1957 г., бр. 68 от 1959 г.) Квартално-застроителните и улично-фасадните планове могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност в 14-дневен срок от обнародване, съответно от съобщаване на заповедта за одобрението им, пред особена комисия (юрисдикция) при Комитета по строителство и архитектура при Министерския съвет в състав: председател - съдия от Върховния съд, посочен от пленума на съда, и двама представители на комитета, определени от председателя му.
Жалбите до особената комисия се подават чрез съответната община. Председателят на комисията може да спира приложението на обжалвания план до разглеждане на молбата от комисията.
Комисията с обосновано решение потвърждава или отменя (изцяло или отчасти) обжалвания план. Решенията на комисията са окончателни.
Жалби, които не съдържат оплаквания за допуснати закононарушения, а се отнасят само до целесъобразността на предвижданията на плана, се оставят без разглеждане. По такива жалби, ако има основание, се образува производство за изменение на съответния план съгласно правилника за приложение на този закон.
Искания за преглед на решенията на особената комисия по реда на чл. 225 от Гражданския процесуален кодекс могат да се правят най-късно в двуседмичен срок от издаването им. Този срок не се отнася за искания за преглед, направени от Комитета по строителство и архитектура и от народните съвети.
Чл. 66б. (Изм. - Изв., бр. 91 от 1957 г.) Одобрените дворищно-регулационни планове могат да се обжалват относно тяхната законосъобразност пред съответния окръжен съд в двеседмичен срок от обнародването на заповедта за одобрението им.
(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Жалбите се подават до съда чрез общината; по делото се призовава и председателят на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, който може да изпрати като свой представител длъжностно лице при съвета. Съдът с обосновано решение потвърждава или изменя обжалваната дворищна регулация.
(Ал. 3, нова - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Обжалването спира приложението на дворищно-регулационния план за частите, за които се отнася.
(Ал. 4, предишна ал. 3 - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Решенията на съда не подлежат на обжалване.
(Ал. 5, нова - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Искания за преглед на решенията на окръжните съдилища по реда на чл. 225 от Гражданския процесуален кодекс могат да се правят най-късно в двумесечен срок от издаването им. Този срок не се отнася до искания за преглед, направени от Комитета по строителство и архитектура и народните съвети.
Чл. 66в. (Изм. - Изв., бр. 91 от 1957 г., бр. 68 от 1959 г.) Комитетът по строителство и архитектура при Министерския съвет може да спира и отменя незаконосъобразните и неправилни решения на изпълнителните комитети на народните съвети по въпроси във връзка с плановото изграждане на населените места.
Председателят на комитета има същите права по отношение на незаконосъобразните и неправилни решения, заповеди и предписания на председателя и членовете на изпълнителните комитети на народните съвети, а ръководителите на отдели при комитета - по отношение на незаконосъобразните и неправилни решения, заповеди и предписания на техническите служби при народните съвети.
Предходните алинеи не се отнасят за случаите, когато съгласно с действуващите разпоредби съответните актове подлежат на обжалване по особен ред.
Чл. 66г. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Комитетът по строителство и архитектура при Министерския съвет и под негово ръководство народните съвети упражняват държавен технически контрол по плановото изграждане на населените места съобразно с действуващите разпоредби.
Чл. 66д. В страната могат да се извършват строежи на държавата, обществените организации и частни лица само ако те са разрешени съгласно правилника за приложение на този закон и другите действуващи разпоредби.
Чл. 66е. Строежи, извършвани без строително разрешение или при неспазване на строителните книжа или действуващите разпоредби, се спират.
Строежи, извършени без строително разрешение или при неспазване на строителните книжа, се събарят, ако са недопустими по действуващите разпоредби.
Строежи, извършени с недоброкачествени или неподходящи материали или противно на техническите правила и изисквания, се събарят, ако представляват опасност за експлоатация и не могат да се заздравят.
(Ал. 4, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Забранява се строителството на жилищни сгради извън строителните части на населените места.
(Ал. 5, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Незаконни строежи в неурегулирани терени се събарят, като получените материали и материалите, приготвени за строежа, се конфискуват с решение на изпълнителния комитет на народния съвет.
(Ал. 6, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Ако нарушението се повтори или продължи, се конфискува и мястото с наказателно постановление, издадено по реда на чл. 71. Освен това в гр. София, в окръжните градове и в градовете Димитрово, Димитровград, Габрово, Сливен, Казанлък и Кърджали изпълнителните комитети на народните съвети могат да лишават такива нарушители от жителство и да постановяват изселването им.
(Ал. 7, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Строителни материали, складирани без разрешение върху неурегулиран терен, се конфискуват с решение на изпълнителния комитет на народния съвет.
Част пета.
НАКАЗАТЕЛНИ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ (Предишна част четвърта - Изв., бр. 54 от 1956 г.)
I. Наказателни разпоредби
Чл. 67. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.) Който наруши този закон и разпоредбите по приложението му, както и решенията и предписанията, основани на тях, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба до 2000 лв., а ако нарушението се повтори или продължи - с глоба до 4000 лв. Ако нарушението продължава и след това - виновните се наказват с тъмничен затвор до 1 година.
По предходната алинея се наказват и изпълнителите и техническите ръководители на строеж, който се извършва в нарушение на действуващите разпоредби или противно на техническите правила и изисквания.
Чл. 68. (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г.) Лицата, които под каквато и да е форма упражняват частна техническа практика, без да имат право за това, лицата, които подписват или представят като свои изработени от другиго планове, проекти и книжа по строителството, и лицата, които изпълняват техническо ръководство на строежи, без да имат право за това - ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание - се наказват с глоба до 4000 лв.
(Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) В горните случаи виновните лица с техническа правоспособност могат да бъдат лишени от нея за срок до две години с мотивирана заповед на председателят на Комитета по строителство и архитектура.
Чл. 69. (Отм., предишен текст на чл. 68 - Изв., бр. 54 от 1956 г.) Длъжностно лице, което не изпълни или изпълни лошо, неточно или несвоевременно задължения, които му са възложени по този закон и указите, правилниците и наредбите по приложението му, както и с решения, заповеди, предписания и, изобщо, с разпоредби, основани на същите - ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание - се наказва, освен дисциплинарно, още и с глоба от 1.000 до 50.000 лв.
Чл. 70. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) За нарушенията по членове 67, 68 и 69 се съставят актове от съответните длъжностни лица при Комитета по строителство и архитектура и народните съвети.
Чл. 71. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Въз основа на съставените актове председателят на Комитета по строителство и архитектура, съответно председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети или определени от тях длъжностни лица издават наказателни постановления за налагане на глоби по членове 67, 68 и 69.
(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.) За тези наказателни постановления се прилагат разпоредбите на глава ХХVIII от Наказателно-процесуалния кодекс.
Наказателните постановления за глоба до 5.000 лв. не подлежат на обжалване.
II. Преходни разпоредби
Чл. 72. Относно незавършените, до влизане в сила на този закон, производства по създаване на улични и дворищни регулации и нивелетни планове, важат съответните досегашни законни разпоредби.
Чл. 73. (Ал. 1, попр. - Изв., бр. 234 от 1949 г.) Относно незавършените, до влизане в сила на този закон, производства по определяне на обезщетения за недвижими имоти, отчуждени по законите, посочени в чл. 79 - важат съответните досегашни законни разпоредби.
Относно способите за обезщетяване на правоимащите, плащане на дължимото обезщетение и лихвите върху него, издаване на изпълнителни листове, заемане на отчуждените имоти и съставяне на актове - протоколи и издаване на нотариални актове за тях и пр. - важат разпоредбите на този закон и правилника за приложението му.
Чл. 74. Сключените до влизане в сила на този закон покупко-продажби на реални части от парцели, недопустими по съответните считат сключени за идеални части, съответствуващите на реално продадените части от парцелите, освен продадената част може да бъде обособена в самостоятелен парцел.
Споровете, относно размера на съответствуващи идеални части, се разрешават по съдебен ред.
Чл. 74а. (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г.) Разпоредбите на чл. 39, ал. I, се прилагат и по отношение на досегашни улични регулации, освен ако до влизане в сила на това изменение и допълнение на закона имотът е зает по Законния ред или дължимото за него обезщетение е изцяло или отчасти изплатено.
Заключителни разпоредби
Чл. 74б. (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г.) Министерският съвет може да предвижда задължения за собствениците на недвижими имоти и ограничения на собствеността във връзка с мероприятията по плановото изграждане на населените места, както и в интерес на общата и противопожарната сигурност, естетиката, здравеопазването и пр.
Чл. 75. (Ал. 1, попр. - ДВ, бр. 234 от 1949 г.) В случаите, когато с този закон и указите, правилници и наредбите по приложението му или с решения, заповеди, предписания, постановления и пр., основани на същите, се създават задължения за: направа, поддържане или премахване на съоръжения, направа, поддържане или премахване на посаждения; извършване, поддържане или премахване на работи, в интерес на градоустройството, здравеопазването, чистотата, естетиката и сигурността и други подобни, и тези задължения не бъдат изпълнени или не бъдат изпълнени както трябва - работите, съоръженията и пр. се извършват, поставят, правят, поддържат и премахват от общинския народен съвет, за сметка на собствениците на съответните недвижими имоти.
Изразходваните суми се събират от собствениците-длъжници, по реда на закона за събиране на данъците и другите държавни вземания.
За неизпълнение на задълженията по алинея I, може да се забрани и използуването и обитаването на всички сгради, постройки, съоръжения и пр. в съответния недвижим имот, по реда, установен в правилника за приложение на този закон.
Чл. 75а. (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г.) Законът за наемите не се прилага по отношение на помещенията в сгради, обявени за паметници на културата.
Условията и редът за изваждане на заварените наематели на такива помещения, както и за изваждане на обитатели, които нарушават правилата по запазване и използуване на сградите - паметници на културата, се установяват в правилника за приложение на този закон.
(Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г.) За имотите - паметници на културата, не се събира данък върху сградите.
Чл. 76. (Попр. - ДВ, бр. 234 от 1949 г., изм., Изв., бр. 54 от 1956 г.) По производствата за оценки и определяне на обезщетения и за създаване, одобряване, изменение и обжалване на регулационни, нивелетни, квартално-застроителни и улично-фасадни планове, както и за издаване, вписване и обезсилване на нотариални актове и решения; учредяване, преминаване и заличаване на ипотеки и други вещни тежести; издаване на изпълнителни листове; въводи във владение; извършванe на доброволна делба, съдебна делба и публична продан на съсобствени парцели по този закон и разпоредбите по приложението му не се събират данъци и такси по Закона за местните данъци и такси, Закона за държавните такси и другите действуващи разпоредби.
Чл. 77. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.) (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) За приложението на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет по доклад на председателя на Комитета по строителство и архитектура.
Правилникът за планове изграждане на населените места и всички други разпоредби, издадени въз основа на Закона за планово изграждане на населените места, доколкото не противоречат на изменението и допълнението на този закон, запазват действието си до издаването на съответните нови разпоредби.
(Ал. 3, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) До издаване на правилника по ал. I Министерският съвет може да утвърждава правила, а председателят на Комитета по строителство и архитектура - да издават временни наредби по приложението на този закон.
Чл. 78. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) По приложението на този закон се издават строителни правилници за отделните населени места, утвърдени за София, Пловдив и Варна и окръжните градове от Комитета но строителство и архитектура, а за останалите населени места - от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз основа на заключение на Съвета по планово изграждане на населените места.
Чл. 79. Този закон отменя: закона за благоустройството на населените места, наредбата-закон за застрояване на ст. София, наредбата-закон за одобрение на общия градоустройствен план на Столичната голяма община (голяма София), закона за приложение на общия градоустройствен план на Столичната голяма община (голяма София), закона за Градоустройствен съвет при Столичната голяма община, закона за групиране и цялостно застрояване на парцелите в Столичната голяма община, закона за Градоустройствен съвет на гр. Димитровград, закона за Градоустройствен съвет на гр. Пловдив, закона за водоснабдяване и канализация, както и общите и особени закони и законни разпоредби, а така също, решенията от общ характер на Градоустройствения съвет на София, които му противоречат.
Общият градоустройствен план на голяма София, с всичките му изменения и допълнения, запазва действието си.
Редът за извършване и одобрение на кадастъра, по закона за кадастър и комасация, не се прилага за кадастралните планове в строителните граници на населените места.
Чл. 80. В закона за жилищното строителство и стопанисване на жилищния фонд, след чл. 17, се прибавя следният нов:
"Чл. 17-а. В селата, по реда на чл. 15, могат да бъдат отчуждавани незастроени парцели за бездомни местни жители, ако собственикът им притежава други парцели, в същото населено място, достатъчни за неговите и на семейството му жилищни и стопански нужди. Незастроени се считат парцелите и с временни или второстепенни постройки, съгласно закона за планово изграждане на населените места.
Правилата относно: условията, реда и начина за отстъпване на тези имоти на бездомни местни жители; издаване на нотариални актове за тях, реда и начина за застрояването им с жилищни сгради и пр., се установяват в правилника за приложението на закона".
Чл. 81. Този закон влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник".
В сила от 03.01.1950 г.
Обн. ДВ. бр.227 от 1 Октомври 1949г., изм. ДВ. бр.113 от 15 Май 1950г., изм. ДВ. бр.54 от 6 Декември 1956г., изм. ДВ. бр.91 от 12 Ноември 1957г., изм. ДВ. бр.90 от 11 Ноември 1958г., изм. ДВ. бр.68 от 25 Август 1959г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 1963г., изм. ДВ. бр.47 от 16 Юни 1964г., изм. ДВ. бр.29 от 11 Април 1969г., отм. ДВ. бр.29 от 10 Април 1973г.
Отменен с чл. 205, т. 1 от Закона за териториално и селищно устройство - ДВ, бр. 29 от 10 април 1973 г.
Част първа.
ОСНОВНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Плановото изграждане на населените места в Народна република България се извършва съгласно с този закон под ръководството и контрола на окръжните народни съвети и Комитета по строителство и архитектура при Министерския съвет.
Чл. 2. Плановото изграждане на населените места се предприема, за да се осъществи тяхното цялостно и всестранно развитие в общото социалистическо строителство на държавата съобразно със социалните, стопанските, здравните, културните, битови и други нужди на българския трудов народ.
Чл. 3. (Попр. - ДВ, бр. 234 от 1949 г.) Населени места по този закон са градовете и селата в Народната република. Находящите се извън строителните граници на градовете и селата: махали, санаторно-курортни места, индустриални комплекси и работнически селища, дворовете на трудово-кооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства, машинно-тракторни станции, гари, станции, летища, морски и речни пристанища и други такива, съставляват част от съответното населено място.
Чл. 4. Плановото изграждане на населените места обема:
1. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Създаване на кадастрални, градоустройствени, улично-регулационни, дворищно-регулационни, нивелационни, нивелетни и други застроителни планове.
2. Прилагане на градоустройствените, регулационните и нивелетни планове и осъществяване на мероприятията на народните съвети, други държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации - по градоустройствените и регулационни планове.
3. Застрояване на населените места, съобразно с целите на този закон (чл. 2) въз основа на: градоустройствените, регулационните, нивелетните, квартално-застроителните, улично-фасадните и съответните архитектурни и други строителни планове.
4. Осъществяване на общи благоустройствени мероприятия в населените места, с които се повдига жизненото и културно равнище и се повишават производителните сили на трудещите се, като: водоснабдяване и канализация; надземно и подземно устройство на улиците и площадите; устройство на зелени и свободни площи; създаване и устройство на масов обществен транспорт и други от този род.
Част втора.
ГРАДОУСТРОЙСТВО
I. Градоустройствени планове
Чл. 4а. (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г., изм., бр. 68 от 1959 г.) Градоустройственото планиране се осъществява въз основа на схеми за териториално-икономическо планиране на съответните райони, ако такива има, както и въз основа на задания за проектиране на градоустройствените планове.
Чл. 5. Градоустройствените планове са задължителна планова основа за изграждане, преустройство, уредба, разхубавяване и всестранно развитие на населените места и тяхната околност. Те предвиждат: главната съобщителна мрежа (пътна, железопътна, водна, улична и пр.); главните и второстепенни центрове и площади; строителните площи, по зони и предназначение; свободните площи (паркове, градини, залесителни пояси и ивици, водни площи и други); мрежата на градския транспорт; месторазположението на терените и строежите за държавни и обществени нужди: начините за архитектурно-пространствено оформяване и застрояване на отделните градски части, зони, квартали, улици и пр. и, изобщо, всички мероприятия, с които се осъществяват целите на градоустройството.
(Ал. 2, нова - Изв., бр. 54 от 1956 г.) Градоустройственият план се придружава от програма за осъществяване на мероприятията по него.
Чл. 6. Градоустройствените планове са: общи и частични.
Общите градоустройствени планове разрешават, в цялост, технико-устройствените нужди и архитектурно-пространствените задачи на населените места и тяхната околност, съгласно предходния член. Общият градоустройствен план, при нужда, може да обхваща и части от землищата на съседни населени места.
Частичните градоустройствени планове разрешават технико-устройствени и архитектурно-пространствени задачи на отделни части от населените места, без общи градоустройствени планове, или отделни градоустройствени проблеми на населените места.
Чл. 7. С общи градоустройствени планове трябва да се снабдят:
1. Населените места с повече от 15.000 жители.
2. Санаторно-курортните места.
3. Населените места с историческо, битово или старинно значение.
4. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Населените места с промишлен характер, определени от Комитета по строителство и архитектура.
5. Морските и речни пристанищни градове.
6. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Други населени места, определени от Комитета по строителство и архитектура.
(Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) С общ градоустройствен план може да се снабди и всяко друго населено място по решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.
(Ал. 3, нова - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Частични градоустройствени планове за населени места се изработват по решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.
Чл. 8. (Отм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.).
Чл. 9. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Градоустройствените проектопланове се изработват от проектантските организации въз основа на задание за проектиране, което обхваща развитието на населеното място за текущия период по държавния народностопански план и перспективното му развитие за не по-малко от 15 години.
Чл. 10. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 91 от 1957 г., бр. 68 от 1959 г.) Изработеният градоустройствен проектоплан се оставя в продължение на един месец на разположение на гражданите и на учрежденията, предприятията и обществените организации за проучване. След изтичане на този срок проектът се разглежда в сесия на общинския народен съвет. В сесията на народния съвет участвуват със съвещателен глас и представители на ведомства и обществени организации, както и специалисти. Градоустройствени проектопланове, които засягат повече населени места, се разглеждат в съвместна сесия на съответните общински народни съвети.
Общинският народен съвет обсъжда направените предложения и възражения и се произнася по проектоплана с обосновано решение.
Градоустройствените планове на градовете с повече от 40 000 жители се утвърждават от Министерския съвет по доклад на председателя на Комитета по строителство и архитектура.
Градоустройствените планове на градове с по-малко от 40 000 жители се утвърждават от Комитета по строителство и архитектура.
Градоустройствените планове на села са утвърждават от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз основа на заключение на Съвета по планово изграждане на населените места.
Градоустройствените планове на населени места с по-малко от 40 000 жители, които по преценка на Комитета по строителство и архитектура са с особено народностопанско или общонационално значение, се разглеждат и утвърждават по реда на алинеи I до III включително.
Постановленията и решенията за утвърждаване на градоустройствените планове се обнародват в "Известия на Президиума на Народното събрание".
Чл. 11. Градоустройствените планове могат да се изменят:
1. Когато това се налага в обществен интерес, във връзка с целите на градоустройството.
2. Когато, поради непреодолима сила, обстоятелствата при които е бил съставен планът са се изменили съществено.
3. Когато се установи, че плановете, въз основа на които е бил изработен градоустройственият план, съдържат съществени непълноти или грешки, които са указали влияние върху предвижданията по плана.
Чл. 12. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Предложения за изменение и допълнение на градоустройствени планове могат да правят Комитетът по строителство и архитектура и изпълнителните комитети на народните съвети.
Проектите за изменение и допълнение на плановете се разглеждат и приемат от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз основа на заключение на Съвета по планово изграждане на населените места и се утвърждават по реда на чл. 10, ал. III и следващите. Изменения и допълнения с ограничено значение на градоустройствени планове на градове, както и на населени места с особено народностопанско или общонационално значение се утвърждават от Комитета по строителство и архитектура.
Чл. 13. Всички мероприятия от технико-устройствен характер в землището на населените места, снабдени с градоустройствени планове, се извършват съобразно предвижданията по същите планове.
Чл. 14. Населените места с градоустройствени планове, трябва да се снабдят с улично-регулационни и дворищно-регулационни планове, съобразени задължително с градоустройствения план.
Тези регулации уточняват и определят в окончателна форма предвижданията по градоустройствения план.
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1950 г., Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) При нужда, до създаване на регулационните планове по предходния член изпълнителният комитет на окръжния народен съвет въз основа на заключение на Съвета по планово изграждане на населените места, в пълен или намален състав, определя за кои части на населеното място (местности, квартали или части от квартали) съществуващите регулации ще останат в сила и за кои ще трябва да се създадат нови регулации, съобразени с градоустройствения план.
Действието на съществуващите дотогава улични и дворищни регулации на частите, за които ще бъдат създадени нови регулации, се прекратява.
Чл. 16. В имотите, които се засягат от предвижданията по градоустройствения план, се допуска извършването на временни строежи и ремонти, определени в правилника за приложение на този закон.
Правилата, относно обезщетенията за тези строежи и ремонти, се установяват в правилника.
Чл. 17. По градоустройствените планове, въз основа на уличната регулация, се осъществяват мероприятия на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации, предвидени в самия градоустройствен план или, допълнително, в улично-регулационния план.
Отчуждения за мероприятия, които се осъществяват по градоустройствения план - могат да се извършват само по реда на този закон.
Чл. 18. - 22. (Отм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.).
Чл. 23. За приложението на градоустройствените планове и на съответните улични и дворищни регулации, доколкото в настоящия отдел I не са предвидени особени правила, важат съответно разпоредбите на отдел III ("Регулационни планове").
II. Съвети по планово изграждане на населените места (Загл. изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.)
Чл. 24. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., отм., бр. 68 от 1959 г.).
Чл. 25. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Техническият съвет при Комитета по строителство и архитектура проучва основните въпроси във връзка с плановото изграждане на населените места и прави предложения по тях пред органите на комитета.
Чл. 26. (Попр. - ДВ, бр. 234 от 1949 г., отм., Изв., бр. 54 от 1956 г.).
Чл. 27. (Отм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.).
Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1950 г., Изв., бр. 54 от 1956 г.) При окръжните народни съвети се създават окръжни съвети по планово изграждане на населените места. Тези съвети проучват и правят предложения пред народните съвети по всички мероприятия във връзка с плановото изграждане на населените места в окръзите. Съставът и функциите им се определят с правилника за приложение на този закон.
Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1950 г., отм., Изв., бр. 54 от 1956 г.).
Чл. 30. (Изм. и доп. - Изв., бр. 54 от 1956 г.) (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) При градските народни съвети в София, Пловдив и Варна се създават градски съвети по планово изграждане на населените места, съставът и функциите на които се определят в правилника за приложение на този закон.
(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Във връзка с осъществяването на важни задачи по градоустройството, със заповед на председателя на Комитета по строителство и архитектура, по предложение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет могат да се създават съвети по планово изграждане на населените места и при други градски народни съвети.
Градските съвети по планово изграждане на населеното място изпълняват за съответните градове функциите на окръжните съвети по планово изграждане на населените места.
Чл. 31. - 32. (отм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.).
Чл. 33. (Отм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.).
III. Регулационни планове
Чл. 34. Урегулирането на населените места се извършва чрез улично-регулационни и дворищно-регулационни планове.
Регулационните планове трябва да отговарят на всички технически изисквания и обществени нужди, в съгласие с целите на градоустройството.
Чл. 35. Уличната регулация установява улиците, площадите, корекциите на реки, водните течения и площи, терените за обществени нужди и строежи, свободите площи (градини, паркове, залесявания и др.), строителните линии към улиците, строителните зони и, изобщо, всички мероприятия, с които се осъществяват целите на градоустройството.
С уличната регулация на градовете, санаторно-курортните места и работническите селища се установяват вътрешни квартални градини за обществено ползуване, с очертания и размери, съобразно големината на квартала и възможностите за застрояване на парцелите.
Чл. 36. Отчуждения за мероприятия, които се осъществяват въз основа на улично-регулационния план, могат да се извършват само по реда на този закон.
Чл. 37. Дворищната регулация установява строителните парцели и определя кому се отреждат тези парцели.
Чл. 38. Правилата за съставяне, изработване, одобрение и изменение на улично-регулационните и дворищно-регулационните планове се установяват в правилника за приложение на този закон. В правилника се установяват и правилата относно отреждане, съответно отстъпване на парцели в обществен терен, вместо отчуждения имот по дворищно-регулационния план и издаване на нотариални актове за тези парцели; установяване и отреждане на съсобствени парцели, реда и начина за прекратяване на тази съсобственост и облекченията, които се правят на съсобствениците в този случай.
Разположението, широчината и очертанията на улиците и обществените места, както и размерите и очертанията на строителните парцели в населени места с историческо, битово или старинно значение, или квартали или улици с такова значение в други населени места, се установяват със самите регулационни планове.
Чл. 39. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.) Недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение на този закон. Приобретателят на такива имоти - до обезщетяване на собственика - има правата и задълженията на своя праводател.
По изключение собствениците на недвижими имоти, засегнати от предвижданията на градоустройствения план и отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се обезщетяват предварително в случаите и при условията, предвидени в правилника за приложение на този закон.
Собствеността на придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план.
Чл. 40. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Парцелите по дворищно-регулационния план не могат да се разделят по съдебен ред или чрез доброволна делба на части с размери по-малки от предвидените по действуващите разпоредби и преди съответните дялове да бъдат обособени по законния ред в самостоятелни парцели.
Такива части не могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки, на завети и на придобивна давност. Такива части от парцели могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки или завети, ако се включат в съседен парцел при спазване на действуващите разпоредби.
Чл. 41. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Влезлите в сила улично-регулационни и дворищно-регулационни планове се прилагат от техническите служби при общинските народни съвети под ръководството и контрола на окръжните народни съвети и Комитета по строителство и архитектура.
Чл. 42. Въз основа на улично-регулационните планове се осъществяват мероприятия на:
1. Общинските народни съвети, като: прокарване на улици и булеварди; създаване на площади и вътрешни квартални градини за обществено ползуване; създаване на градини и паркове; водни площи, корекции на реки и водни течения: терени и сгради за комунални предприятия; създаване на индустриални квартали и квартали за застрояване с обществени жилищни комплекси; направа на дом на общинския народен съвет; направа на физкултурни центрове, стадиони и спортни площадки, пазарища, бани, хали, училища, театрални салони, здравни центрове, болници, детски домове, ясли и градини и други детски учреждения, противопожарни защити, гробища; направа на всякакви сгради и строежи за нуждите на народните съвети и други от този род.
2. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Окръжни народни съвети и другите държавни учреждения и предприятия, като: направа на всякакви сгради и строежи и създаване на терени за нуждите на тези учреждения и предприятия, създаване на индустриални квартали и квартали за застрояване с обществени жилищни комплекси и други от този род.
3. Кооперациите и политическите и обществени организации, като: направа на всякакви сгради и строежи и създаване на терени за нуждите на тези учреждения, предприятия и организации и за осъществяване на обществените им задачи.
Чл. 43. Народните съвети и съответните учреждения, предприятия и организации осъществяват мероприятията си по предходния член, съобразно с предвижданията на държавния народо-стопански план.
Чл. 44. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Недвижимите имоти, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се заплащат по цени съгласно тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Не се дължи обезщетение за незаконно направените строежи.
(Ал. 3, нова - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Отчужденията на места на частни лица и обществени организации за улици, булеварди и площади по първоначални, а така също и по последващи регулации, ако първоначалната регулация не е била приложена, са за сметка на собствениците на прилежащите парцели и на общината съгласно с правилника за приложение на този закон. Собствениците на отчуждените имоти се обезщетяват от общината, която събира припадащите се на собствениците-длъжници част от платеното обезщетение по реда за събиране на държавните вземания. Тези правила се прилагат и за заварени регулации. Платените досега обезщетения от общините за такива отчуждения са изцяло за тяхна сметка.
(Ал. 4, предишна ал. 3 - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Правилата относно: реда и начина за извършване на оценките; плащане на дължимото обезщетение и лихвите върху него, издаване на изпълнителни листове; обезщетяване на собствениците чрез отстъпване на друг недвижим имот и издаване на нотариален акт за него; преминаване на вещните и данъчни тежести от отчуждения върху отстъпения имот; заемане на отчуждените имоти; съставяне на актове-протоколи и издаване на нотариални актове за отчуждените имоти се установяват в правилника за приложение на този закон.
Чл. 45. В имотите, отредени за мероприятия по улично-регулационния план се допуска извършването на временни строежи и ремонти, определени в правилника за приложение на този закон.
Правилата относно обезщетенията за тези строежи и ремонти се установяват в правилника.
Чл. 46. (Доп. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Отчуждените по дворищно-регулационните планове недвижими имоти трябва да бъдат заети в срок от 2 години, начиная от деня на влизане в сила на регулацията. Ако това не бъде сторено, правоимащите могат въз основа само на влязлата в сила оценка да поискат да бъдат снабдени с изпълнителен лист срещу собствениците-длъжници по реда на правилника за приложение на този закон.
Чл. 47. Ако между заинтересованите страни не се постигне съгласие относно обезщетението, отчуждените по дворищно-регулационния план недвижими имоти се заплащат, съгласно чл. 44, алинеи I и II. Когато се постигне съгласие, то трябва да бъде изразено в нотариално заверено заявление.
Длъжник е собственикът на парцела, към който се придават местата и подобренията в тях, както и всеки последващ приобретател на парцела.
Правилата относно: реда и начина за извършване на оценките: обезщетяване на собствениците; плащане на дължимото обезщетение и лихвите върху него; издаване на изпълнителни листове; заемане на придадените недвижими имоти и издаване на нотариални актове за тях - се установяват в правилника за приложение на този закон.
Чл. 48. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Правото на искане за вземанията за отчуждени недвижими имоти по дворищно-регулационния план се погасява с изтичане на 5-годишна давност, която започва да тече от деня на влизане на оценката в сила. Ако оценката е влязла в сила преди изтичане на 2-годишния срок по член 46, давността започва да тече от изтичането на този срок.
Давността се спира и прекъсва съгласно с правилата на Закона за задълженията и договорите. Искането за извършване на нова оценка при условията, предвидени в правилника за приложение на този закон, прекъсва също давността.
Разпоредбите на ал. I се отнасят и за заварени случаи, като се запазват правата на лицата, които до влизане в сила на това изменение и допълнение на Закона за планово изграждане на населените места са снабдени с нотариални актове за придадените имоти.
IV. Нивелетни планове
Чл. 49. Нивелетният план на населеното място установява наклоните на улиците, площадите, градините, парковете и пр., с оглед на правилното оттичане на водите, удобното и безопасно движение и транспорт и изискванията на градската естетика.
Правилата за изработване, одобрение и изменение на нивелетните планове се установяват в правилника за приложение на този закон.
Чл. 50. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Влезлите в сила нивелетни планове се прилагат от техническите служби при народните съвети под ръководството и контрола на окръжните народни съвети и Комитета по строителство и архитектура.
Чл. 51. Собствениците на недвижимите имоти се обезщетяват от общинския народен съвет, заради вредите, причинени им от приложението на влезлите в сила нивелетни планове.
Правилата относно реда и начина за определяне на обезщетението и плащане на същото се установяват в правилника за приложение на този закон.
V. Застрояване
Чл. 52. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Застрояването на населените места се извършва с оглед на тяхното цялостно архитектурно-градоустройствено изграждане и оформяване съобразно с градоустройствените, регулационните, нивелетните, квартално-застроителните, улично-фасадните и другите застроителни планове и действуващите строителни правила и норми.
Строителните правила и норми се утвърждават от Комитета по строителство и архитектура и се обнародват в "Известия на Президиума на Народното събрание".
Чл. 53. Строителните терени в населените места, с оглед на целите и начина за застрояване, се разделят на зони.
Зоните и техните граници, за населени места, снабдени с градоустройствени планове, се определят с тези планове, съответно с уличните регулации и строителните правилници.
Зоните и техните граници, за населени места, които нямат градоустройствени планове, се определят с уличните регулации и строителните правилници.
Чл. 53а. (Нов - Изв., бр. 68 от 1959 г.) По предложение на Министерството на просветата и културата Комитетът по строителство и архитектура решава кои населени места или части от населени места (квартали, ансамбли и отделни улици) са с историческо или архитектурно-музейно значение. Тези решения на комитета се обнародват в "Известия на Президиума на Народното събрание".
Комитетът по строителство и архитектура взема решения относно вида, характера и местоположението на паметници и други важни обекти по планово изграждане на населените места.
Чл. 54. Правилата относно квартално-застроителните и улично-фасадните планове; преобразуването на заварени сгради; състава и функциите на архитектурните комисии; строителните разрешения и строителния надзор - се установяват в правилника за приложение на този закон.
Чл. 54а. (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г.) (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) По реда на чл. 55а могат да се отчуждават идеални части от парцели и от общи части на сгради в градовете с оглед съществуващите сгради да бъдат надстроявани или пристроявани от народния съвет или жилищно-строителни кооперации съгласно действуващите градоустройствени и строителни правила.
(Ал. 2, нова - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Собственикът на заварената сграда участвува в разходите за новопостроените общи части само доколкото тези части обслужват негови помещения. Размерът на участието се определя и съгласно правилника за приложение на този закон.
(Ал. 3, предишна ал. 2 - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Отчуждените идеални части от парцелите и от общите части на сградите се оценяват съгласно тарифата по чл. 55б.
(Ал. 4, предишна ал. 3 - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Правилата по отчуждаването, надстрояването и пристрояването се установяват в правилника за приложение на този закон.
Чл. 55. (Ал. 1, попр. - ДВ, бр. 234 от 1949 г.) Строежът в съсобствен парцел може да се разреши и по искане само на един от съсобственици, въз основа на надлежни планове за цялостно застрояване на парцела, които да предвиждат отделно жилище или жилищна постройка за всеки от съсобствениците, съответни на дела им в съсобствеността.
Редът и начинът, по който се определят дяловете на съсобствениците в парцела и съответните на тези дялове жилища или жилищни постройки, както и условията, които трябва да се изпълнят, във връзка с това застрояване, се установяват в правилника за приложение на този закон.
VI. Образуване и отчуждаване на парцели за държавно, обществено, групово и кооперативно жилищно строителство (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г., загл. изм., бр. 90 от 1958 г.)
1. Общи положения
Чл. 55а. (Изм. - Изв., бр. 91 от 1957 г., бр. 90 от 1958 г.). Съобразно с градоустройствените изисквания от урегулирани или неурегулирани имоти на частни лица и на обществени организации могат да се образуват или групират парцели и отчуждават имоти в полза на държавата за държавно и групово жилищно строителство, както и за отстъпване право на строеж на обществени организации или на жилищно-строителни кооперации. С оглед на вида, разположението и трайността на сградите отчуждаването може да се отнася само за местата без сградите. В тези имоти при нужда могат да се включват и части от улици, площади и други държавни имоти.
Предложенията за образуване, групиране и отчуждаване на имоти се съобщават по реда на Гражданския процесуален кодекс на собствениците, които в 7-дневен срок от съобщението могат да правят писмени възражения пред съответния народен съвет.
Образуването и групирането на парцелите и отчуждаването на имотите за градовете София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Стара Загора, Плевен, Димитровград, Габрово, Сливен, Казанлък, Кърджали, Мадан и Димитрово се извършва с решение на изпълнителния комитет на градския народен съвет, а за другите населени места - с решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. Решенията на изпълнителните комитети на народните съвети са окончателни и не подлежат на обжалване.
Чл. 55б. Имотите, включени в парцелите по предходния член, се оценяват съгласно одобрена от Министерския съвет нарочна тарифа.
(Ал. 2, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Имотите, отчуждени съгласно чл. 55а, се заемат след обезщетяване на собственика.
(Ал. 3, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Ако в 3-годишен срок от отчуждаването на имотите собственикът не бъде обезщетен, по негово искане изпълнителният комитет на съответния народен съвет отменя отчуждаването.
2. Групово жилищно строителство
Чл. 55в. Парцелите за групово жилищно строителство се застрояват от окръжните или градските народни съвети.
На собствениците на имотите се отстъпват жилища в сградата, която ще се построи в парцела, или - с тяхно съгласие - в друга сграда, като се държи сметка за стойността на имота им. С оглед на семейното положение на собственика може да му бъде отстъпено жилище и с по-голяма стойност при доплащане.
(Ал. 3, изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Жилищата за собствениците се определят въз основа на утвърдения архитектурен проект преди започване на строежа с решение на изпълнителния комитет на народния съвет.
Собственикът може да се откаже да получи жилище. В такъв случай той се обезщетява в брой.
(Ал. 5, изм. - Изв., бр. 91 от 1957 г., доп., бр. 90 от 1958 г., изм., бр. 68 от 1959 г.) Собствениците, които имат в населеното място или в местожителството си и друг имот, достатъчен за техните и за членовете на семейството им жилищни нужди, по решение на изпълнителния комитет на народния съвет, могат да бъдат обезщетени в брой.
Чл. 55г. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Окръжните и градските народни съвети могат да продават жилища в построените сгради. Купувачът придобива собствеността на жилището и на съответните общи части от сградата, построена върху държавната земя. Нотариусите снабдяват купувачите с нотариален акт безплатно по писмено искане на съответния народен съвет.
Чл. 55д. - 55е. (Отм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.).
3. Кооперативно жилищно строителство
Чл. 55ж. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Правото на строеж върху парцели за кооперативно жилищно строителство се отстъпва с решение на изпълнителния комитет на народния съвет.
(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Собствениците на имоти, включени в парцелите за кооперативно жилищно строителство, са по право членове на жилищно-строителната кооперация. На тях се отстъпват жилища в сградата, която ще се построи, като се държи сметка за стойността на имота им. С оглед на семейното положение на собственика може да му бъде отстъпено жилище и с по-голяма стойност при доплащане.
Собственикът може да се откаже от участие в кооперацията. В такъв случай той се обезщетява в брой.
(Ал. 4, изм. - Изв., бр. 91 от 1957 г., доп., бр. 90 от 1958 г., изм., бр. 68 от 1959 г.) Собственици, които имат в населеното място или в местожителството си и друг имот, достатъчен за техните и на членовете на семейството им жилищни нужди, по решение на изпълнителния комитет на народния съвет, могат да бъдат изключени от участие в кооперацията. В такъв случай те се обезщетяват в брой.
4. Заключителни разпоредби (Загл. изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.)
Чл. 55з. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Когато за държавно, обществено, групово и кооперативно жилищно строителство е отчужден единственият жилищен имот на собственика, с решение на изпълнителния комитет на народния съвет собственикът може да бъде освободен от заплащане на разликата или част от нея между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпеното жилище. За освобождаване от заплащане се вземат предвид семейното и материалното положение на собственика, както и стойността на отчуждения имот.
Чл. 55и. (Нов - Изв., бр. 90 от 1958 г.) За групово или кооперативно жилищно строителство могат да се отчуждават по реда на чл. 55а имоти с недовършени сгради, ако от започването на строежа са изтекли повече от две години и ако в дадения от изпълнителния комитет на народния съвет срок не бъдат завършени съгласно утвърдените планове-проекти. Участвуващите в строежа лица се обезщетяват съобразно имуществения принос на всеки един в общия строеж, а тези от тях, които отговарят на изискванията на този закон и на Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти, по тяхно искане - с жилище в отчуждената сграда. Собствениците на мястото и на заварените преди строежа на сградата постройки се обезщетяват за тия си имоти съгласно чл. 55з.
По горния ред се отчуждават и изоставени и полуразрушени сгради, годни за възстановяване и използуване.
(Ал. 3, отм., предишна ал. 4 - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Правилата на този член се прилагат за заварените от настоящия закон случаи.
Чл. 55к. (Нов - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Изпълнителният комитет на общинския народен съвет по искане на жилищно-строителни кооперации, на отделни кооператори или на лица, включени в групов строеж, след вземане на обяснения от заинтересуваните собственици и строителите може да реши да бъдат снабдени с нотариални актове лица, които са изплатили определените за тях жилища по действителната им строителна стойност, както и припадащата се на жилището част от мястото и подобренията в него по цена съгласно нарочната тарифа по чл. 55б. Въз основа на решението на изпълнителния комитет на общинския народен съвет нотариусът издава нотариален акт за собственост.
Нотариални актове по този ред могат да се издават за завършени жилища съгласно с правилника за приложение на този закон.
В случаите по предходната алинея даденото в повече на собственика над цената на мястото и над цената на подобренията съгласно нарочната тарифа по чл. 55б се връща на участниците в строежа съобразно с приноса на всеки един от тях.
Правилата по предходните алинеи се прилагат и за заварени случаи.
Чл. 55л. (Предишен чл. 55и, изм. и доп. - Изв., бр. 90 от 1958 г., предишен чл. 55к, бр. 68 от 1959 г.) Подробните правила относно: реда и начина за отчуждаване на парцелите и за извършване на оценките; условията и реда за определяне на жилищно- строителните кооперации които ще застрояват парцелите; начините за обезщетяване на собствениците; условията и реда за отстъпване на жилищата и издаване на нотариални актове за тях; преминаване на вещните и данъчните тежести от включените в парцела имоти върху жилищата в построената сграда; условията за използуване и поддържането на имотите до извършване на строежа в парцела; условията и реда за продажбата на жилища от народния съвет и др. се установяват в правилника за приложение на този закон.
Чл. 55м. (Нов - Изв., бр. 90 от 1958 г., предишен чл. 55л, бр. 68 от 1959 г.) Недвижими имоти, отредени досега за държавно, обществено, групово и кооперативно жилищно строителство, се считат за отчуждени. Ако собствениците не са обезщетени, те се обезщетяват съгласно този раздел.
Част трета.
ОБЩИ БЛАГОУСТРОЙСТВЕНИ МЕРОПРИЯТИЯ
I. Водоснабдяване и канализация
Чл. 56. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Цялостната дейност по проучването, проектирането и строителството за водоснабдяване и канализация на населените места и по опазване на чистотата на водните течения и басейни се извършва под непосредственото ръководство на окръжните народни съвети съобразно с указанията и под контрола на Комитета по строителство и архитектура.
Използуването на водите за водоснабдяване се предпочита пред използуването им за други цели.
(Ал. 3, отм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.).
(Ал. 4, отм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.).
Чл. 57. Водоснабдяването на населените места става въз основа на общ и подробни изпълнителни водоснабдителни планове.
Чл. 58. Канализацията има за цел подземното отвеждане на нечистите и дъждовните води, извън строителните граници на населените места, тяхното пречистване, обезвредяване и използуване; пресушаването на мочурливи и блатисти места; понижаване нивото на подпочвените води и, изобщо, оздравяване площта на населеното място и неговата близка околност.
Чл. 59. Канализацията на населените места става въз основа на общ и подробни изпълнителни канализационни планове.
Чл. 60. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, необходими за мероприятията по водоснабдяване, канализация, електроснабдяване, топлофикация, газификация и други благоустройствени мероприятия, се отчуждават по обосновано предложение на изпълнителния комитет на народния съвет с решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.
В случая се прилага съответно и чл. 44.
(Ал. 3, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Местата, необходими за охранителни райони около водохващанията, резервоарите и другите водоснабдителни и канализационни съоръжения, ако отчуждението им не е необходимо - се използуват при условия, определени от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.
Чл. 61. Надзорът в здравно отношение, във връзка с проучване на водоизточниците и водите и използуването на водопроводни и канализационни инсталации и съоръжения, принадлежи на Министерството на народното здраве.
Чл. 62. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Правилата относно: изработването и одобрението на общите и подробни водоснабдителни и канализационни планове; проучването, проектирането, строежа, разширението и поддържането на водопроводни и канализационни инсталации и съоръжения в обществените и частни имоти; условията за ползуване на същите инсталации и съоръжения; таксите, които се събират в тези случаи; изискванията на които трябва да отговарят материалите за водоснабдителни и канализационни строежи и начина на доставката им; начините за пречистване и използуване на каналните води; мерките за запазване чистотата на водните течения; задълженията на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите и обществени организации и частните лица, във връзка със строежа, разширението, поддържането и ползуването на водопроводните и канализационни инсталации и съоръжения и пр., се установяват с правилник, одобрен от Министерския съвет по доклад на председателя на Комитета по строителство и архитектура.
II. Надземно и подземно устройство на улиците и площадите
Чл. 63. Улиците и площадите се благоустрояват въз основа на установени напречни профили.
Профилите се установяват с:
а) (доп. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) градоустройствени и регулационните планове;
б) профилни планове, одобрени съгласно правилника за приложението на този закон;
в) нивелетни планове;
г) (изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) типови планове.
Чл. 64. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Под терена на улиците, площадите и другите обществени места се строят водопроводни, канализационни, телефонни, електроснабдителни и други обществени съоръжения. Редът и начинът за направа на тези съоръжения се определят с правилник, одобрен от Комитета по строителство и архитектура след съгласуване със съответните министерства и ведомства.
III. Устройство на зелени и свободни площи
Чл. 65. Зелени и свободни площи се създават, съобразно предвижданията на градоустройствените и улично-регулационните планове.
Тези площи се устройват по планове, съгласно правилника за приложение на този закон.
Чл. 65а. (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г.) (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Незастроени вътрешни части на парцелите в градовете могат да се обединяват с цел да се образуват вътрешноквартални градини.
(Ал. 2, нова - Изв., бр. 68 от 1959 г.) За гъсто населени квартали това обединяване се извършва по предложение на изпълнителния комитет на градския народен съвет с решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз основа на заключение на съвета по планово изграждане на населените места, а за други квартали - по същия ред, при съгласие поне на 50% от собствениците на засегнатите имоти в квартала.
(Ал. 3, предишна ал. 2 - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Вътрешнокварталните градини се изграждат и поддържат от обитателите на квартала и градския народен съвет.
IV. Устройство на масов обществен транспорт в населените места
Чл. 66. Мрежата за масов, релсов и безрелсов, обществен транспорт в населените места се изгражда по планове и този превоз се устройва, съгласно правилника за приложение на този закон.
Част четвърта.
КОНТРОЛ (Нова - Изв., бр. 54 от 1956 г.)
Чл. 66а. (Изм. - Изв., бр. 91 от 1957 г., бр. 68 от 1959 г.) Квартално-застроителните и улично-фасадните планове могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност в 14-дневен срок от обнародване, съответно от съобщаване на заповедта за одобрението им, пред особена комисия (юрисдикция) при Комитета по строителство и архитектура при Министерския съвет в състав: председател - съдия от Върховния съд, посочен от пленума на съда, и двама представители на комитета, определени от председателя му.
Жалбите до особената комисия се подават чрез съответната община. Председателят на комисията може да спира приложението на обжалвания план до разглеждане на молбата от комисията.
Комисията с обосновано решение потвърждава или отменя (изцяло или отчасти) обжалвания план. Решенията на комисията са окончателни.
Жалби, които не съдържат оплаквания за допуснати закононарушения, а се отнасят само до целесъобразността на предвижданията на плана, се оставят без разглеждане. По такива жалби, ако има основание, се образува производство за изменение на съответния план съгласно правилника за приложение на този закон.
Искания за преглед на решенията на особената комисия по реда на чл. 225 от Гражданския процесуален кодекс могат да се правят най-късно в двуседмичен срок от издаването им. Този срок не се отнася за искания за преглед, направени от Комитета по строителство и архитектура и от народните съвети.
Чл. 66б. (Изм. - Изв., бр. 91 от 1957 г.) Одобрените дворищно-регулационни планове могат да се обжалват относно тяхната законосъобразност пред съответния окръжен съд в двеседмичен срок от обнародването на заповедта за одобрението им.
(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Жалбите се подават до съда чрез общината; по делото се призовава и председателят на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, който може да изпрати като свой представител длъжностно лице при съвета. Съдът с обосновано решение потвърждава или изменя обжалваната дворищна регулация.
(Ал. 3, нова - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Обжалването спира приложението на дворищно-регулационния план за частите, за които се отнася.
(Ал. 4, предишна ал. 3 - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Решенията на съда не подлежат на обжалване.
(Ал. 5, нова - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Искания за преглед на решенията на окръжните съдилища по реда на чл. 225 от Гражданския процесуален кодекс могат да се правят най-късно в двумесечен срок от издаването им. Този срок не се отнася до искания за преглед, направени от Комитета по строителство и архитектура и народните съвети.
Чл. 66в. (Изм. - Изв., бр. 91 от 1957 г., бр. 68 от 1959 г.) Комитетът по строителство и архитектура при Министерския съвет може да спира и отменя незаконосъобразните и неправилни решения на изпълнителните комитети на народните съвети по въпроси във връзка с плановото изграждане на населените места.
Председателят на комитета има същите права по отношение на незаконосъобразните и неправилни решения, заповеди и предписания на председателя и членовете на изпълнителните комитети на народните съвети, а ръководителите на отдели при комитета - по отношение на незаконосъобразните и неправилни решения, заповеди и предписания на техническите служби при народните съвети.
Предходните алинеи не се отнасят за случаите, когато съгласно с действуващите разпоредби съответните актове подлежат на обжалване по особен ред.
Чл. 66г. (Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) Комитетът по строителство и архитектура при Министерския съвет и под негово ръководство народните съвети упражняват държавен технически контрол по плановото изграждане на населените места съобразно с действуващите разпоредби.
Чл. 66д. В страната могат да се извършват строежи на държавата, обществените организации и частни лица само ако те са разрешени съгласно правилника за приложение на този закон и другите действуващи разпоредби.
Чл. 66е. Строежи, извършвани без строително разрешение или при неспазване на строителните книжа или действуващите разпоредби, се спират.
Строежи, извършени без строително разрешение или при неспазване на строителните книжа, се събарят, ако са недопустими по действуващите разпоредби.
Строежи, извършени с недоброкачествени или неподходящи материали или противно на техническите правила и изисквания, се събарят, ако представляват опасност за експлоатация и не могат да се заздравят.
(Ал. 4, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Забранява се строителството на жилищни сгради извън строителните части на населените места.
(Ал. 5, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Незаконни строежи в неурегулирани терени се събарят, като получените материали и материалите, приготвени за строежа, се конфискуват с решение на изпълнителния комитет на народния съвет.
(Ал. 6, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Ако нарушението се повтори или продължи, се конфискува и мястото с наказателно постановление, издадено по реда на чл. 71. Освен това в гр. София, в окръжните градове и в градовете Димитрово, Димитровград, Габрово, Сливен, Казанлък и Кърджали изпълнителните комитети на народните съвети могат да лишават такива нарушители от жителство и да постановяват изселването им.
(Ал. 7, нова - Изв., бр. 90 от 1958 г.) Строителни материали, складирани без разрешение върху неурегулиран терен, се конфискуват с решение на изпълнителния комитет на народния съвет.
Част пета.
НАКАЗАТЕЛНИ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ (Предишна част четвърта - Изв., бр. 54 от 1956 г.)
I. Наказателни разпоредби
Чл. 67. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.) Който наруши този закон и разпоредбите по приложението му, както и решенията и предписанията, основани на тях, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба до 2000 лв., а ако нарушението се повтори или продължи - с глоба до 4000 лв. Ако нарушението продължава и след това - виновните се наказват с тъмничен затвор до 1 година.
По предходната алинея се наказват и изпълнителите и техническите ръководители на строеж, който се извършва в нарушение на действуващите разпоредби или противно на техническите правила и изисквания.
Чл. 68. (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г.) Лицата, които под каквато и да е форма упражняват частна техническа практика, без да имат право за това, лицата, които подписват или представят като свои изработени от другиго планове, проекти и книжа по строителството, и лицата, които изпълняват техническо ръководство на строежи, без да имат право за това - ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание - се наказват с глоба до 4000 лв.
(Изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) В горните случаи виновните лица с техническа правоспособност могат да бъдат лишени от нея за срок до две години с мотивирана заповед на председателят на Комитета по строителство и архитектура.
Чл. 69. (Отм., предишен текст на чл. 68 - Изв., бр. 54 от 1956 г.) Длъжностно лице, което не изпълни или изпълни лошо, неточно или несвоевременно задължения, които му са възложени по този закон и указите, правилниците и наредбите по приложението му, както и с решения, заповеди, предписания и, изобщо, с разпоредби, основани на същите - ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание - се наказва, освен дисциплинарно, още и с глоба от 1.000 до 50.000 лв.
Чл. 70. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) За нарушенията по членове 67, 68 и 69 се съставят актове от съответните длъжностни лица при Комитета по строителство и архитектура и народните съвети.
Чл. 71. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) Въз основа на съставените актове председателят на Комитета по строителство и архитектура, съответно председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети или определени от тях длъжностни лица издават наказателни постановления за налагане на глоби по членове 67, 68 и 69.
(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.) За тези наказателни постановления се прилагат разпоредбите на глава ХХVIII от Наказателно-процесуалния кодекс.
Наказателните постановления за глоба до 5.000 лв. не подлежат на обжалване.
II. Преходни разпоредби
Чл. 72. Относно незавършените, до влизане в сила на този закон, производства по създаване на улични и дворищни регулации и нивелетни планове, важат съответните досегашни законни разпоредби.
Чл. 73. (Ал. 1, попр. - Изв., бр. 234 от 1949 г.) Относно незавършените, до влизане в сила на този закон, производства по определяне на обезщетения за недвижими имоти, отчуждени по законите, посочени в чл. 79 - важат съответните досегашни законни разпоредби.
Относно способите за обезщетяване на правоимащите, плащане на дължимото обезщетение и лихвите върху него, издаване на изпълнителни листове, заемане на отчуждените имоти и съставяне на актове - протоколи и издаване на нотариални актове за тях и пр. - важат разпоредбите на този закон и правилника за приложението му.
Чл. 74. Сключените до влизане в сила на този закон покупко-продажби на реални части от парцели, недопустими по съответните считат сключени за идеални части, съответствуващите на реално продадените части от парцелите, освен продадената част може да бъде обособена в самостоятелен парцел.
Споровете, относно размера на съответствуващи идеални части, се разрешават по съдебен ред.
Чл. 74а. (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г.) Разпоредбите на чл. 39, ал. I, се прилагат и по отношение на досегашни улични регулации, освен ако до влизане в сила на това изменение и допълнение на закона имотът е зает по Законния ред или дължимото за него обезщетение е изцяло или отчасти изплатено.
Заключителни разпоредби
Чл. 74б. (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г.) Министерският съвет може да предвижда задължения за собствениците на недвижими имоти и ограничения на собствеността във връзка с мероприятията по плановото изграждане на населените места, както и в интерес на общата и противопожарната сигурност, естетиката, здравеопазването и пр.
Чл. 75. (Ал. 1, попр. - ДВ, бр. 234 от 1949 г.) В случаите, когато с този закон и указите, правилници и наредбите по приложението му или с решения, заповеди, предписания, постановления и пр., основани на същите, се създават задължения за: направа, поддържане или премахване на съоръжения, направа, поддържане или премахване на посаждения; извършване, поддържане или премахване на работи, в интерес на градоустройството, здравеопазването, чистотата, естетиката и сигурността и други подобни, и тези задължения не бъдат изпълнени или не бъдат изпълнени както трябва - работите, съоръженията и пр. се извършват, поставят, правят, поддържат и премахват от общинския народен съвет, за сметка на собствениците на съответните недвижими имоти.
Изразходваните суми се събират от собствениците-длъжници, по реда на закона за събиране на данъците и другите държавни вземания.
За неизпълнение на задълженията по алинея I, може да се забрани и използуването и обитаването на всички сгради, постройки, съоръжения и пр. в съответния недвижим имот, по реда, установен в правилника за приложение на този закон.
Чл. 75а. (Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г.) Законът за наемите не се прилага по отношение на помещенията в сгради, обявени за паметници на културата.
Условията и редът за изваждане на заварените наематели на такива помещения, както и за изваждане на обитатели, които нарушават правилата по запазване и използуване на сградите - паметници на културата, се установяват в правилника за приложение на този закон.
(Нов - Изв., бр. 54 от 1956 г.) За имотите - паметници на културата, не се събира данък върху сградите.
Чл. 76. (Попр. - ДВ, бр. 234 от 1949 г., изм., Изв., бр. 54 от 1956 г.) По производствата за оценки и определяне на обезщетения и за създаване, одобряване, изменение и обжалване на регулационни, нивелетни, квартално-застроителни и улично-фасадни планове, както и за издаване, вписване и обезсилване на нотариални актове и решения; учредяване, преминаване и заличаване на ипотеки и други вещни тежести; издаване на изпълнителни листове; въводи във владение; извършванe на доброволна делба, съдебна делба и публична продан на съсобствени парцели по този закон и разпоредбите по приложението му не се събират данъци и такси по Закона за местните данъци и такси, Закона за държавните такси и другите действуващи разпоредби.
Чл. 77. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.) (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) За приложението на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет по доклад на председателя на Комитета по строителство и архитектура.
Правилникът за планове изграждане на населените места и всички други разпоредби, издадени въз основа на Закона за планово изграждане на населените места, доколкото не противоречат на изменението и допълнението на този закон, запазват действието си до издаването на съответните нови разпоредби.
(Ал. 3, изм. - Изв., бр. 68 от 1959 г.) До издаване на правилника по ал. I Министерският съвет може да утвърждава правила, а председателят на Комитета по строителство и архитектура - да издават временни наредби по приложението на този закон.
Чл. 78. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г., бр. 68 от 1959 г.) По приложението на този закон се издават строителни правилници за отделните населени места, утвърдени за София, Пловдив и Варна и окръжните градове от Комитета но строителство и архитектура, а за останалите населени места - от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз основа на заключение на Съвета по планово изграждане на населените места.
Чл. 79. Този закон отменя: закона за благоустройството на населените места, наредбата-закон за застрояване на ст. София, наредбата-закон за одобрение на общия градоустройствен план на Столичната голяма община (голяма София), закона за приложение на общия градоустройствен план на Столичната голяма община (голяма София), закона за Градоустройствен съвет при Столичната голяма община, закона за групиране и цялостно застрояване на парцелите в Столичната голяма община, закона за Градоустройствен съвет на гр. Димитровград, закона за Градоустройствен съвет на гр. Пловдив, закона за водоснабдяване и канализация, както и общите и особени закони и законни разпоредби, а така също, решенията от общ характер на Градоустройствения съвет на София, които му противоречат.
Общият градоустройствен план на голяма София, с всичките му изменения и допълнения, запазва действието си.
Редът за извършване и одобрение на кадастъра, по закона за кадастър и комасация, не се прилага за кадастралните планове в строителните граници на населените места.
Чл. 80. В закона за жилищното строителство и стопанисване на жилищния фонд, след чл. 17, се прибавя следният нов:
"Чл. 17-а. В селата, по реда на чл. 15, могат да бъдат отчуждавани незастроени парцели за бездомни местни жители, ако собственикът им притежава други парцели, в същото населено място, достатъчни за неговите и на семейството му жилищни и стопански нужди. Незастроени се считат парцелите и с временни или второстепенни постройки, съгласно закона за планово изграждане на населените места.
Правилата относно: условията, реда и начина за отстъпване на тези имоти на бездомни местни жители; издаване на нотариални актове за тях, реда и начина за застрояването им с жилищни сгради и пр., се установяват в правилника за приложението на закона".
Чл. 81. Този закон влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник".
-
cleo - Потребител
- Мнения: 287
- Регистриран на: 19 Сеп 2002, 17:41
от green » 20 Май 2008, 19:13
???
П Р А В И Л Н И К
ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЛАНОВО
ИЗГРАЖДАНЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА
Утвърден с Постановление № 194 на Министерския
съвет от 22 август 1960 г., обн., Изв., бр. 76
от 20 ноември 1960 г., попр., бр. 96 от
29 ноември 1960 г., доп., бр. 92 от 16 ноември
1962 г., изм., ДВ, бр. 47 от 16 юни 1964 г.,
попр., бр. 55 от 14 юли 1964 г., изм., бр. 64 от
13 август 1965 г.
Отменен с § 9, т. 1 от Правилника за прилагане на
Закона за териториално и селищно устройство - ДВ,
бр. 62 от 7 август 1973 г.
ОСНОВНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. Плановото изграждане на населените места в Народна република
България се извършва съгласно със Закона за планово изграждане на населените
места под ръководството и контрола на окръжните народни съвети и Държавния
комитет по строителство и архитектура при Министерския съвет.
СЪВЕТИ ПО ПЛАНОВО ИЗГРАЖДАНЕ
НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА
§ 2. Съветите по планово изграждане на населените места при окръжните
народни съвети имат състав: председател - председателя или член на
изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, и членове: главния инженер
или архитект, зам.-главния инженер или архитект, ръководителите
(отговорниците) на сектори при отдел "Архитектура и благоустройство",
началника на отдел "Промишлено-строителен", съответно началника на отдел
"Капитално строителство", юрисконсулта, представител на единната проектантска
организация, представител на Държавната санитарна инспекция, представител на
окръжната организация на Научно-техническия съюз и представител на местната
служба по противопожарна охрана, а при разглеждане на въпроси, свързани с
обекти от особено народностопанско или общонационално значение - представител
на Управление "Противопожарна охрана" при Министерството на вътрешните работи.
При разглеждане на въпроси, които се отнасят до градове в окръга, в
съвета по планово изграждане на населените места по покана на председателя му
участвуват и член на изпълнителния комитет на градския народен съвет и
началникът на техническата служба при градския народен съвет или негов
заместник.
При разглеждане на въпроси, които се отнасят до населени места или
части от тях с паметници на културата или исторически архитектурни ансамбли, в
съвета по планово изграждане на населените места участвува и представител на
Министерството на просветата и културата - Института за паметниците на
културата, съответно началникът на отдел "Просвета и култура" при окръжния
народен съвет.
(Нова ал. 4 - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Когато се разглеждат въпроси за
включване на обработваема земя в градоустройствените и регулационните планове
на населените места, в състава на съветите по планово изграждане на населените
места се привлича като член и представител на управлението на
селскостопанското производство при съответния окръжен народен съвет.
§ 3. Съветът по планово изграждане на населените места при Софийския
градски народен съвет има състав: председател - председателя или член на
изпълнителния комитет на градския народен съвет, и членове: главния архитект,
зам.-главните архитекти и ръководителите на съответните сектори при отдел
"Архитектура", началниците на отдели "Благоустройство", "Промишлен",
"Капитално строителство" и "Държавен технически контрол", ръководителя на СУ
"Жилищно строителство", главния юрисконсулт, ръководителя на проектантската
организация "Софпроект", представител на Държавната санитарна инспекция,
представител на Института по градоустройство и архитектура при БАН,
представител на Висшия инженерно-строителен институт, представител на
градското дружество на Научно-техническия съюз и представител на Управление
"Противопожарна охрана" при Министерството на вътрешните работи.
(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) В случая се прилагат и ал. 3 и 4
на предходния параграф.
§ 4. Съветите по планово изграждане на населените места при градските
народни съвети на Пловдив и Варна имат състав: председател - председателя или
член на изпълнителния комитет на градския народен съвет, главния инженер или
архитект, зам.-главния инженер или архитект, ръководителите (отговорниците) на
сектори при отдел "Архитектура и благоустройство", началника на отдел
"Капитално строителство", юрисконсулта, представител на единната проектантска
организация, представител на Държавната санитарна инспекция, представител на
градското дружество на Научно-техническия съюз и представител на местната
служба по противопожарна охрана, а при разглеждане на въпроси, свързани с
обекти от особено народностопанско или общонационално значение - представител
на Управление "Противопожарна охрана" при Министерството на вътрешните работи.
Съветите по планово изграждане на населените места при други градски
народни съвети (чл. 30, ал. 2 от Закона за планово изграждане на населените
места) имат състав: председател - председателя или член на изпълнителния
комитет на градския народен съвет, главния инженер или архитект или
зам.-главния инженер или архитект на окръжния народен съвет, началника и
зам.-началника на техническия отдел при градския народен съвет, ръководителите
(отговорниците) на сектори и служби при същия отдел, ръководителя на службата
по капиталното строителство и юрисконсулта при градския народен съвет,
представител на единната проектантска организация при окръжния народен съвет,
представител на Държавната санитарна инспекция, представител на градското
дружество на Научно-техническия съюз и представител на местната служба по
противопожарна охрана, а при разглеждане на въпроси, свързани с обекти от
особено народностопанско или общонационално значение - представител на
Управление "Противопожарна охрана" при Министерството на вътрешните работи.
(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) В горните случаи се прилага и
§ 2, ал. 3 и 4.
§ 5. Съобразно с характера на разглежданите въпроси в съветите по
планово изграждане на населените места по покана на председателя им участвуват
със съвещателен глас и други служебни лица при народните съвети, както и
представители на ведомства, научноизследователски институти, учебни заведения,
политически и обществени организации и други.
В случаите, посочени в този правилник и в другите действуващи
разпоредби, съветите по планово изграждане на населените места заседават в
намален състав, определен със заповед на председателя на изпълнителния комитет
на народния съвет.
§ 6. Съветите по планово изграждане на населените места при окръжните
и градските народни съвети проучват основните въпроси във връзка с развитието
и изграждането на населените места в териториалните граници на народния съвет
и правят предложения по тях пред органите на народния съвет.
§ 7. Техническият съвет при Държавния комитет по строителство и
архитектура проучва основните въпроси във връзка с плановото изграждане на
населените места и прави предложение по тях пред органите на комитета.
РАЙОННО ТЕРИТОРИАЛНОУСТРОЙСТВЕНО ПЛАНИРАНЕ
(Нова част - ДВ, бр. 64 от 1965 г.)
§ 7а. Районни териториалноустройствени планове се изработват за
промишлени, селскостопански, курортни и смесени райони и за околоградските
зони на градовете.
Районният териториалноустройствен план обхваща цялата или части от
територията на един или повече окръзи без оглед на административните им
граници.
Проектите за районно териториалноустройствено планиране се изработват
в две фази - районни териториалноустройствени схеми и районни
териториалноустройствени планове.
§ 7б. Районни териториалноустройствени схеми се изработват за цялата
страна.
Районни териториалноустройствени планове се изработват на първо място
за районите в страната с концентрация на капиталовложения за обекти от
национално значение и постепенно за всички други райони в страната.
§ 7в. Районните териториалноустройствени схеми и районните
териториалноустройствени планове се изработват в съответствие със задание за
проектиране въз основа на:
разработки и разчети на Държавния комитет за планиране и на
съответните окръжни народни съвети;
проучвания на научноизследователски и специализирани проектантски
институти и организации.
§ 7г. Районните териториалноустройствени схеми и планове се изработват
от Държавния комитет по строителство и архитектура с помощта и на
специализирани институти и организации при други ведомства под методическото
ръководство на комитета.
Държавният комитет за планиране, централните ведомства и окръжните
народни съвети са длъжни своевременно да осигуряват необходимите изходни данни
за районното териториалноустройствено планиране.
§ 7д. Изработената районна териториалноустройствена схема се оставя в
продължение на един месец на разположение на ведомствата, народните съвети,
учрежденията, предприятията и обществените организации за проучване. След
изтичането на този срок проектът се разглежда в сесия на окръжния народен
съвет. В сесията участвуват със съвещателен глас и представители на
заинтересуваните централни ведомства и обществени организации, както и
поканени специалисти. Проекти, които засягат територията на повече окръжни
народни съвети, се разглеждат на съвместна сесия на съответните окръжни
народни съвети. Сесията на окръжния народен съвет обсъжда направените
предложения и възражения и се произнася по проектосхемата с обосновано
решение.
Проектосхемата заедно с решението на сесията на окръжния народен съвет
и документацията по съгласуването й се представя на Държавния комитет по
строителство и архитектура за утвърждаване.
Въз основа на утвърдената от Държавния комитет по строителство и
архитектура районна териториалноустройствена схема и приетите предложения на
ведомствата, народните съвети, учрежденията, предприятията и обществените
организации се изработва районен териториалноустройствен план.
Районният териториалноустройствен план след съгласуване със
заинтересуваните ведомства и окръжни народни съвети се утвърждава от
Министерския съвет по доклад на председателя на Държавния комитет по
строителство и архитектура.
Решенията за утвърждаване на районни териториалноустройствени планове
се обнародват в "Държавен вестник".
§ 7е. Утвърдените районни териториалноустройствени схеми и планове са
задължителна планова основа за градоустройственото планиране, за изграждане на
обектите на капиталното строителство и за осъществяване на всички други
мероприятия от технико-устройствен характер в съответните райони.
ГРАДОУСТРОЙСТВЕНО ПЛАНИРАНЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА
I. Общи положения
§ 8. Градоустройственото планиране на населените места обхваща
създаването на общи и частични градоустройствени, регулационни, нивелетни,
кварталнозастроителни, уличнофасадни, озеленителни и други застроителни
планове.
§ 9. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Градоустройственото планиране се
осъществява въз основа на районните териториалноустройствени схеми и планове,
както и въз основа на задания за проектиране на градоустройствени планове.
§ 10. Като задължителна основа при градоустройственото планиране се
изработват своевременно надлежни топографски карти, кадастрални и нивелационни
планове, както и други карти и материали.
§ 11. Окръжните народни съвети по предложение на заинтересуваните
комитети, комисии, министерства, централни ведомства и обществени организации,
въз основа на перспективните планове съставят програми за:
1) изработване на задания за проектиране на градоустройствени планове;
2) изработване на топографски карти, кадастрални и нивелационни
планове и други;
3) изработване на градоустройствени, идейнозастроителни, регулационни
и нивелетни планове, трасиране и координиране на регулационни планове.
Програмите се одобряват от изпълнителния комитет на окръжния народен
съвет и се утвърждават от Държавния комитет по строителство и архитектура
съгласувано с Държавната планова комисия.
§ 12. Годишните планове за работата по градоустройственото планиране
на населените места се одобряват по установения ред по предложение на
изпълнителните комитети на окръжните народни съвети след съгласуване с
Държавния комитет по строителство и архитектура.
II. Кадастрални и нивелационни планове
§ 13. Кадастралният план отразява характера и конфигурацията на
терена, както и положението, вида, предназначението, границите и пр. на
недвижимите имоти и на находящите се в тях сгради, постройки, съоръжения,
трайни насаждения и други подобрения.
(Ал. 2 и 3 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Кадастралният план за
населени места без градоустройствен план се изработва в граници, определени от
председателя на изпълнителния комитет на градския народен съвет - за
градовете, и от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен
съвет - за селата. В този случай кадастралният план може да обхваща
обработваеми земи извън строителните граници на населеното място само със
съгласие на Министерството на селскостопанското производство и Държавния
комитет по строителство и архитектура.
(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Границите, в които ще се
изработи кадастралният план, се определят на самото място с околовръстен
полигон.
§ 14. Нивелационният план отразява съществуващия релеф на терена на
улиците, площадите, кварталните площи, реките, водните течения и площи и други
в населените места.
Нивелацията на населените места се извършва непосредствено след
трасиране на регулацията.
§ 15. Кадастралните и нивелационните планове се изработват от
специализирани проектантски организации.
Такива планове за малки населени места или за малки части от населени
места могат, по изключение, да се изработват от отдел "Архитектура и
благоустройство" при окръжните народни съвети, а със съгласие на този отдел -
и от техническите служби при общинските народни съвети.
§ 16. Във връзка с изработването на кадастрални планове общината
съобщава своевременно за предстоящото заснемане на недвижимите имоти с
обявление, поставено на видни места и доведено по подходящ начин до знанието
на гражданите. Собствениците са длъжни преди заснемането да означат границите
на имотите си с трайни видими знаци (огради, гранични камъни и др.), а така
също да представят на общината документите за собственост. При липса на такива
документи общината установява собствеността на недвижимите имоти по данните от
данъчните книги.
§ 17. Собствениците са длъжни да осигурят достъп в недвижимите имоти
във връзка със заснеманията и измерванията по изработване на кадастрални и
нивелационни планове.
Веднага след привършване на работите общината е длъжна да отстрани
повредите в имотите, причинени при заснеманията и измерванията. Ако това не
може да стане, общината обезщетява собствениците за причинените им вреди.
Обезщетението се определя по реда на § 85, 87 и 88 по писмено искане на
правоимащите и се плаща в брой най-късно в едногодишен срок от влизане на
оценката в сила. В случая се прилагат съответно и § 93 и 99.
§ 18. Въз основа на данните за собствеността на недвижимите имоти се
съставя имотна ведомост към кадастралния план по образец, установен от
Държавния комитет по строителство и архитектура. Имотната ведомост е
неразделна част от кадастралния план.
§ 19. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Изработените кадастрални и
нивелационни планове се преглеждат и приемат по следния ред:
а) за цели населени места или за значителни части от тях - от
представители на Главното управление "Геодезия и картография" при Държавния
комитет по строителство и архитектура, на проектантската организация и на
отдел "Архитектура и благоустройство" при окръжния, съответно градския народен
съвет;
б) за ограничени части от населените места - от отдел "Архитектура и
благоустройство" при окръжния, съответно градския народен съвет.
§ 20. Лицата, които унищожават, повреждат, изваждат или преместват
геодезически знаци (триангулачни, полигонови и осови точки, нивелачни репери,
пикетни колчета и др.), се наказват съгласно с чл. 67 от Закона за планово
изграждане на населените места независимо от гражданската отговорност за
причинените вреди.
III. Задания за проектиране на
градоустройствени планове
§ 21. Заданието за проектиране на градоустройствени планове обхваща
развитието на населеното място за текущия период по държавния народностопански
план и перспективното му развитие за не по-малко от 15 години.
Заданията за проектиране на градоустройствени планове се изработват от
проектантски институти или организации при спазване на Правилника за
устройството и задачите на Държавния комитет по строителство и архитектура.
Държавната планова комисия, комитетите, министерствата, народните
съвети, другите ведомства и учреждения и обществените организации са длъжни да
представят своевременно на инвеститора и проектантските институти и
организации всички изходни данни, необходими за изработване на заданията за
проектиране на градоустройствени планове.
Заданието се придружава от предварителен проект на градоустройствения
план.
§ 22. Изработеното задание се разглежда в сесия на общинския народен
съвет, който взема обосновано решение по него. Ако заданието засяга повече
населени места, то се разглежда в съвместна сесия на съответните общински
народни съвети. Заданието заедно с решението на общинския народен съвет и
мненията на заинтересуваните ведомства и обществени организации се представя
на окръжния народен съвет. По заданието дава заключение съветът по планово
изграждане на населените места.
Заданията на населените места или части от тях със значителен брой
паметници на културата или исторически архитектурни ансамбли се съгласуват и с
Министерството на просветата и културата - Института за паметници на
културата.
Когато заданието подлежи на утвърждаване от Държавния комитет по
строителство и архитектура, то се представя на същия с мнение на
изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.
Заданията за проектиране на градоустройствени планове на градове,
както и на населени места с особено народностопанско или общонационално
значение се утвърждават от Държавния комитет по строителство и архитектура
след съгласуване с Държавната планова комисия.
Заданията за проектиране на градоустройствени планове на други
населени места се утвърждават от изпълнителния комитет на окръжния народен
съвет след съгласуване с Държавната планова комисия.
§ 23. Държавният комитет по строителство и архитектура след
съгласуване с изпълнителните комитети на окръжните народни съвети определя кои
населени места са с особено народностопанско или общонационално значение.
IV. Градоустройствени планове
§ 24. Градоустройствените планове съставляват задължителна планова
основа за изграждане, преустройство, развитие и разхубавяване на населените
места в рамките на държавните народностопански планове.
§ 25. Градоустройственият план, когато това се налага от общи
стопански, производствени, съобщителни, битови, климатични и други условия,
може да обхваща населени места в повече общини, както и части от землищата на
други населени места.
§ 26. Градоустройствените планове се изработват от проектантските
организации при Държавния комитет по строителство и архитектура и единните
проектантски организации при окръжните народни съвети при спазване на
Правилника за устройството и задачите на Държавния комитет по строителство и
архитектура. Градоустройствените планове се изработват въз основа на
утвърденото задание за проектиране.
§ 27. Общината оставя изработения проектоградоустройствен план в
продължение на един месец на разположение на гражданите и учрежденията,
предприятията и обществените организации за проучване. След изтичане на този
срок проектът се разглежда в сесия на общинския народен съвет. В сесията
участвуват със съвещателен глас и представители на ведомства, обществени
организации, както и специалисти. Проектоградоустройствени планове, които
засягат повече населени места, се разглеждат в съвместна сесия на съответните
общински народни съвети.
Сесията на общинския народен съвет обсъжда направените предложения и
възражения и се произнася по проектоплана с обосновано решение.
Проектоградоустройственият план заедно с решението на общинския
народен съвет и мненията на заинтересуваните ведомства и обществени
организации се представя на окръжния народен съвет. По проекта дава заключение
съветът по планово изграждане на населените места.
Когато проектопланът подлежи на утвърждаване от по-горестоящ орган,
той се представя по принадлежност със становище на изпълнителния комитет на
окръжния народен съвет.
(Ал. 5 доп. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Градоустройствените планове на
градове с повече от 40 000 жители се утвърждават от Министерския съвет по
доклад на председателя на Държавния комитет по строителство и архитектура.
Когато в тях се включват обработваеми земи, взема се мнението на
Министерството на селскостопанското производство.
(Ал. 6 доп. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Градоустройствените планове на
градове с по-малко от 40 000 жители се утвърждават от Държавния комитет по
строителство и архитектура. Ако в тях се включват обработваеми земи,
предварително се взема съгласието на Министерството на селскостопанското
производство.
(Ал. 7 доп. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Градоустройствените планове на
селата се утвърждават от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. Ако
в тях се включват обработваеми земи, предварително се взема съгласието на
Министерството на селскостопанското производство.
Градоустройствените планове на населени места с по-малко от 40 000
жители, които са с особено народностопанско или общонационално значение, се
утвърждават от Министерския съвет по доклад на председателя на Държавния
комитет по строителство и архитектура.
Постановленията и решенията, с които се утвърждават градоустройствени
планове, се обнародват в "Известия на Президиума на Народното събрание".
§ 28. (Ал. 1 доп. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Предложения за изменение и
допълнение на утвърдени градоустройствени планове могат да правят Държавният
комитет по строителство и архитектура и изпълнителните комитети на народните
съвети, а в случаите, когато в градоустройствения план са включени
обработваеми земи - и Министерството на селскостопанското производство.
Предложения за изменение и допълнение на утвърдени градоустройствени
планове на населени места със значителен брой паметници на културата или
исторически архитектурни ансамбли може да прави и Министерството на просветата
и културата.
Общината оставя изработения проект за изменение и допълнение на плана
в продължение на 14 дни на разположение на гражданите и заинтересуваните
учреждения, предприятия и обществени организации за проучване. След изтичане
на този срок проектът заедно с направените предложения и възражения се
разглежда от изпълнителния комитет на общинския народен съвет, който се
произнася по него с обосновано решение.
Проектът заедно с решението на изпълнителния комитет на общинския
народен съвет и другите книжа се представя на окръжния народен съвет. По
проекта дава заключение съветът по планово изграждане на населените места.
Когато проектът подлежи на утвърждаване от по-горестоящ орган, той се
представя по принадлежност със становище на изпълнителния комитет на окръжния
народен съвет.
Проектите се утвърждават по реда на ал. 5 и следващите на предходния
параграф. Изменения и допълнения с ограничено значение на градоустройствени
планове на градове, както и на населени места с особено народностопанско или
общонационално значение се утвърждават от Държавния комитет по строителство и
архитектура.
Постановленията и решенията, с които се утвърждават изменения и
допълнения на плановете, се обнародват в "Известия на Президиума на Народното
събрание".
§ 29. Мероприятията по градоустройствените планове се осъществяват
съгласно с предвижданията на държавните народностопански планове в рамките на
утвърдените планове за етапно изграждане на населените места.
V. Регулационни планове
А. О б щ и р а з п о р е д б и
§ 30. За всички населени места в страната се създават улично- и
дворищнорегулационни планове с оглед на изискванията по § 180.
Регулационните планове трябва да отговарят на всички технически и
хигиенни изисквания и на обществените нужди в съгласие с целите на
градоустройството.
Регулационните планове трябва да запазват паметниците на културата и
обстановката, в която те са създадени.
§ 31. Уличните и дворищните регулации за населени места с
градоустройствени планове се създават въз основа и в съгласие с
градоустройствения план.
§ 32. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) За цели населени места или за
значителни части от тях, преди създаването на улични и дворищни регулации, се
изработва и одобрява идеен застроителен план заедно с идеен план за вертикално
планиране, планове-схеми за водоснабдяване, канализация, електроснабдяване,
планове-схеми за транспортни мрежи и други, както и напречни профили на
улиците.
Идейните застроителни планове определят:
а) характера на застрояването (многоетажно - 6 и повече етажа;
средноетажно - 3-5 етажа; малоетажно - 1-2 етажа) по отделни парцели;
б) начина на застрояването на отделните парцели в квартала (сключено,
групово, свободно);
в) етапите за осъществяване на строителството.
Идейните застроителни планове се изработват от проектантски
организации, посочени в § 55, ал. 1, и се одобряват от председателя на
Държавния комитет по строителство и архитектура по предложение на
изпълнителния комитет на окръжния (градския) народен съвет въз основа на
заключение на съвета по планово изграждане на населените места. Новото
строителство се съобразява с одобрения застроителен план и придружаващите го
планове и схеми.
За по-малки градове, както и за селата идейният застроителен план и
другите планове, схеми и профили могат да придружават самия
проекторегулационен план и служат за обосновка на предвижданията му. В този
случай идейният застроителен план и другите планове, схеми и профили се
изработват, съобщават, разглеждат и одобряват заедно с проекторегулационния
план - по същия ред и от същите организации, служби и органи.
За характера и начина на застрояването на промишлени и складови зони
може да не се създава идеен застроителен план.
Идейният застроителен план и другите планове, схеми и профили не
подлежат на обжалване пред съда.
§ 33. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Въз основа на одобрения идеен
застроителен план (ал. 1 на предходния параграф) и в съответствие с него се
изработват на етапи проектоулични и проектодворищни регулации за частите от
населените места, където се предвижда строителство.
В този случай, съобразно с характера на мероприятията по § 36,
проекторегулационният план се придружава от подробни застроителни планове
(кварталнозастроителни и уличнофасадни), които се изработват, съобщават,
разглеждат и одобряват заедно с проекторегулационния план по същия ред и от
същите организации, служби и органи. Подробните застроителни планове
(кварталнозастроителни и уличнофасадни) не подлежат на обжалване пред съда.
§ 33а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) При частични изменения на
регулационни планове в квартали, определени за малоетажно застрояване, новият
регулационен план може да не се придружава от идеен застроителен план,
съответно от кварталнозастроителен и уличнофасаден план, ако характерът на
застрояването не се изменя. Новият частичен регулационен план се придружава от
идеен план за вертикално планиране само когато това се налага от характера на
терена и от техническите изисквания.
§ 34. Уличните осови мрежи по регулационни планове за цели населени
места или за значителни части от тях се трасират и координират от
специализирани проектантски организации най-късно в двегодишен срок от влизане
на регулацията в сила.
Уличните осови мрежи по регулационни планове за малки населени места
или за отделни части от населени места могат, по изключение, да се трасират и
координират от отдел "Архитектура и благоустройство" при окръжните народни
съвети, а със съгласие на този отдел - и от техническите служби при общинските
народни съвети.
В горните случаи се прилага съответно и § 17.
Б. П р а в и л а з а у л и ч н о р е г у л а ц и о н н и т е
п л а н о в е
§ 35. Уличните регулации по приложение на градоустройствени планове
(чл. 14 от Закона за планово изграждане на населените места) уточняват и
определят в окончателна форма предвижданията на градоустройствения план, а
заедно с това установяват всички необходими допълнителни мероприятия по
изграждане, преустройство и развитие на населеното място съгласно с чл. 35 от
Закона за планово изграждане на населените места и следващия параграф.
Уличните регулации за населени места без градоустройствен план
установяват всички мероприятия по изграждане, преустройство и развитие на
населеното място съгласно с чл. 35 от Закона за планово изграждане на
населените места и следващия параграф.
§ 36. По уличнорегулационните планове по приложение на
градоустройствени планове (чл. 14 от Закона за планово изграждане на
населените места), както и по уличнорегулационните планове за населени места
без градоустройствени планове се установяват мероприятия за общините, другите
държавни учреждения, държавните предприятия и обществените организации
(кооперации, политически и други обществени организации) съобразно с
действуващите нормативи за необходимата земя.
(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Мероприятията на общините са:
прокарване на артерии от главната съобщителна мрежа и създаване на главни и
второстепенни центрове и площади; прокарване на улици и булеварди; създаване
на вътрешни квартални градини за обществено ползуване; създаване на градини,
паркове, залесителни пояси, насаждения със защитно и друго особено назначение,
паркове за култура и отдих, паркове с особено назначение (за
научноизследователски цели, зоологически, ботанически и др.); създаване и
коригиране на водни площи и течения в границите на градоустройствените,
съответно регулационните планове, оздравяване и преустройство на съществуващи
квартали; създаване на квартали или части от квартали за застрояване с жилищни
комплекси, групи от сгради или отделни сгради съгласно чл. 55а от Закона за
планово изграждане на населените места; изграждане на общински домове,
изложбени палати, музеи, дворци на културата, училища, читалища, театрални
салони; изграждане на детски домове, ясли, градини и други детски заведения;
изграждане на почивни домове, стадиони, физкултурни центрове, спортни
площадки; изграждане на здравни и болнични центрове и заведения; изграждане на
хотели, пазарища, бани, хали, депа, станции, гаражи, работилници;
осъществяване на строежи за предприятия, заведения, служби и други нужди на
общината; направа на гробища и други от този род.
(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Мероприятията на другите държавни
учреждения и държавните предприятия са: създаване на железопътни терени;
създаване на водносъобщителни терени (морски и речни пристанища и др.), летища
и автогари с републиканско значение; изграждане на промишлени центрове (за
промишлени заведения от съответната категория), заводи, фабрики и предприятия;
създаване на квартали или части от квартали за застрояване с жилищни
комплекси, групи от сгради или отделни сгради съгласно чл. 55а от Закона за
планово изграждане на населените места; изграждане на научноизследователски
центрове; създаване на изложбени центрове и музейни терени с републиканско
значение; изграждане на санаторно-курортни и здравни комплекси, представителни
хотели; създаване на дворове на държавни земеделски стопанства,
машинно-тракторни станции; направа на всякакви сгради и строежи и създаване на
терени за нуждите на тези учреждения и предприятия и други от този род.
Мероприятията на обществените организации (кооперации, политически и
други обществени организации) са: създаване на дворове на трудово-кооперативни
земеделски стопанства, направа на всякакви сгради и строежи и създаване на
терени за нуждите на тези организации и за осъществяване на обществените им
задачи.
§ 37. Очертанията на кварталите по уличнорегулационния план трябва да
осигуряват възможност за целесъобразно застрояване и икономично
благоустрояване на съответните строителни части. При регулацията трябва да се
избягва ненужно и неикономично раздробяване на кварталите с уличната мрежа.
§ 38. Видът и широчините на улиците в населените места се определят в
съгласие със строителните правила и норми по чл. 52, ал. 2 от Закона за
планово изграждане на населените места.
За населените места с историческо или национално архитектурно
значение, както и за квартали с такова значение в други населени места видът и
широчините на улиците се определят със самия регулационен план с оглед да се
запазят съществуващите исторически и национални архитектурни ценности, без да
е задължително спазването на строителните правила и норми по чл. 52, ал. 2 от
Закона за планово изграждане на населените места.
В. П р а в и л а з а д в о р и щ н о р е г у л а ц и о н н и т е
п л а н о в е
1. Общи положения
§ 39. Дворищнорегулационният план установява строителните парцели и
определя за кои имоти те се отреждат.
Предвижданията по плана трябва да са икономично осъществими и да
осигуряват възможност за целесъобразно застрояване на парцелите в кварталния
комплекс.
2. Очертания на парцелите
§ 40. Границите на парцелите трябва да образуват правилна форма.
С уличнорегулационните линии те трябва да сключват по възможност прави
ъгли и в никой случай ъгли, по-остри от 75˜.
Границите на парцелите трябва по възможност да са успоредни на
заварени в парцела масивни сгради.
За вилните зони по изключение, в зависимост от теренните условия се
допуска отклонение от разпоредбите на предходните алинеи.
3. Размери на парцелите (повърхност и лице)
§ 41. Парцелите в градовете трябва да имат размери:
1) (изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) в квартали за предимно многоетажно
(6 и повече етажа) и средноетажно (3-5 етажа) застрояване; в квартали за
комплексно или малоетажно редово (сключено) застрояване и в квартали с
вътрешни квартални градини - в зависимост от предвижданията на идейните
застроителни планове, при най-малък изискуем размер за парцелите, определен в
регулационния план;
2) в квартали за предимно малоетажно застрояване (1 и 2 етажа) с
градски характер - най-малко 300 кв. м повърхност и 14 м лице.
В квартали за малоетажно застрояване с вилообразен (градински)
характер - най-малко 400 кв. м повърхност и 16 м лице.
§ 42. Парцелите в селата трябва да имат размери:
1) в планинските села - от 250 до 800 кв. м повърхност и най-малко
12 м лице;
2) в полските села - от 500 до 1200 кв. м повърхност и най-малко 16 м
лице.
В полски села при особени теренни условия, както и за центъра и
главните улици, по решение на органите, посочени в следващата алинея, се
допуска по изключение образуването на парцели и с по-малки размери, но не и
под размерите по точка 1.
Селата се категоризират като планински или полски с решение на
изпълнителния комитет на общинския народен съвет, одобрено от председателя на
изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз основа на заключение на
съвета по планово изграждане на населените места.
§ 43. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Парцелите във вилните зони трябва
да имат размери от 600 кв. м до 1000 кв. м повърхност и най-малко 18 м лице.
§ 43а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) По изключение изискващите се
най-малки размери на парцелите (повърхност и лице) по § 41, т. 2 и ал. 2, § 42
и 43 от този правилник и § 9, ал. 2-5 от Правилника за приложение на Закона за
одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София могат да бъдат
намалявани до 1/5, когато това се налага от характера на терена, от
техническите или стопанските условия или от положението на заварени сгради и
не влошава условията за целесъобразно застрояване на парцела по действуващите
разпоредби.
Допуска се парцелите да имат по-големи размери от посочените в § 42 и
43 от този правилник и § 9, ал. 2-4 от Правилника за приложение на Закона за
одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София, когато
излишъците не са необходими във връзка с урегулиране на съседни имоти или за
образуване на други парцели.
Отклоненията, допуснати съгласно с предходните алинеи, се посочват в
заповедта за одобряване на плана или в приложение към нея със съответна
обосновка.
Във вилните зони и в селата парцелите с изход на задънена улица могат
да имат лице към улицата с размер не по-малък от нейната широчина. Във всички
части на населените места задънени улици по-дълги от 100 м трябва да завършват
с уширение за обръщане на коли с радиус не по-малък от 10 м.
4. Особени правила за очертанията
и размерите на парцелите
§ 44. С градоустройствения план на населеното място могат да се
установяват размери на парцелите над или под размерите им по § 41, т. 2, § 42
и 43, като се държи сметка за характера на населеното място и строителната
зона, размера на кварталите, конфигурацията на терена и пр.
§ 45. Очертанията и размерите на парцелите в населени места с
историческо или национално архитектурно значение, както и в квартали, по улици
или за имоти с такова значение в други населени места се установяват със самия
регулационен план.
5. Установяване и отреждане на парцелите
§ 46. При урегулиране на пълномерни имоти регулационната линия се
прокарва на такова най-малко разстояние от лицевата страна (с прозорци) на
заварени масивни сгради, каквото трябва да се спазва при свободно застрояване
на парцелите по действуващите строителни правила и норми.
Ако поради разположението на сградите в съседните имоти правилото на
предходната алинея не би могло да се спази, допуска се регулационната линия да
се прокара и на по-малко разстояние от лицевата страна на заварени масивни
сгради с оглед да се подобри съществуващото положение.
Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат, ако съгласно с
идейния застроителен план застрояването в съответните парцели е долепено.
В горните случаи не се държи сметка за второстепенните, временните и
селскостопанските постройки.
§ 47. Недвижими имоти, които във връзка със създаване на уличната
регулация са станали маломерни (по повърхност или лице), се упълномеряват с
разполагаеми части от съседни имоти.
(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Недвижими имоти, които са били
маломерни (по повърхност или лице) преди създаване на уличната регулация, се
упълномеряват с разполагаеми части от съседни имоти, ако има поне 3/5 от
изискващата се най-малка повърхност за парцелите. Ако завареният от уличната
регулация маломерен недвижим имот се намира в местожителството на собственика
и последният няма в населеното място друг имот, достатъчен за неговите и на
членовете на семейството му жилищни и стопански нужди, маломерният имот,
независимо от размерите му, се упълномерява по правилата на ал. 1.
При упълномеряването регулационната линия се прокарва на разстояние,
както е посочено в ал. 1 на предходния параграф, освен ако съгласно с идейния
застроителен план застрояването в съответните парцели е долепено. В този
случай не се държи сметка за второстепенните, временните и селскостопански
постройки.
§ 48. Ако не може да стане упълномеряване, маломерният недвижим имот
се разпределя към съседните парцели.
В този случай, ако маломерният имот се намира в местожителството на
собственика и последният няма в населеното място друг имот, достатъчен за
неговите и на членовете на семейството му жилищни и стопански нужди, на
собственика, по негово искане, се отстъпва държавен имот, съответно право на
строеж върху държавна земя. Държавният имот се отстъпва по реда на § 91, ал. 1
и 2. Правото на строеж върху държавната земя се отстъпва по реда на Указа за
насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно
строителство.
В случай, че бъде отстъпен държавен имот или бъде отстъпено право на
строеж върху държавна земя, общината придобива правото на обезщетение срещу
лицата, към парцелите на които е придаден маломерният имот, като в
производството за оценка участвува и собственикът на този имот. Отстъпеният
държавен имот, съответно отстъпеното право на строеж, и отчужденият имот се
оценяват по една и съща тарифа. Отстъпеният държавен имот, съответно
отстъпеното право на строеж се оценява съгласно с § 84, ал. 1, § 85, 87, 88 и
89. В случая се прилагат съответно и § 91, ал. 6 и 7, § 92, 93, 94 и 99.
§ 49. От два или повече съседни маломерни, неупълномерими недвижими
имоти може да се образува парцел, който да се отреди общо за дотогавашните
собственици на имотите.
От съседни маломерни, неупълномерими остатъци от пълномерни имоти може
да се образува парцел, който да се отреди общо за дотогавашните собственици на
имотите.
Общи парцели се образуват и отреждат само ако те могат да се застроят
целесъобразно от съответните съсобственици.
§ 50. От маломерен недвижим имот по § 47, ал. 2, изречение първо,
който няма 3/5 от изискуемите се най-малки размери за парцелите, и от
разполагаеми части от съседни имоти може да се образува парцел, който да се
отреди общо за дотогавашните собственици на имотите.
В случая се прилага ал. 3 на предходния параграф.
§ 51. При средноетажно и многоетажно застрояване се допуска съседни
имоти, независимо от размерите им, да се групират в общ парцел съобразно с
предвижданията на идейния застроителен план, ако това е необходимо за
целесъобразното им застрояване в кварталния комплекс.
Парцелите се отреждат общо за дотогавашните собственици на имотите.
§ 52. При малоетажно застрояване частите на съсобствениците в
отредения общ парцел по § 49 и 50 са равни.
Строежите, съоръженията и другите подобрения в парцела се изключват от
съсобствеността. Те се ползуват от дотогавашните им собственици и могат да се
поддържат чрез необходими поправки, а да се преустройват - доколкото с това не
се увеличава стойността им. Със съгласие на всички съсобственици или по реда
на § 200 до 205 включително в парцела могат да се извършват всички законно
допустими строителни работи.
Съсобствениците се обезщетяват взаимно заради изравняването на частите
им в парцела. Обезщетенията се определят съобразно със стойността на
включените в парцела места. В случая се прилагат съответно § 102, ал. 1 и 3,
до § 107 включително.
Ипотеките и другите вещни тежести, както и данъчните тежести върху
включените в парцела имоти се запазват върху строежите, съоръженията и другите
подобрения и преминават по право и в същия ред върху частта на длъжника в
парцела. При застрояване на парцела с нови сгради тези тежести преминават по
право и в същия ред върху съответните части и дялове от сградата. Ипотеките и
другите вещни тежести се вписват от нотариуса, по искане на общината, при
издаване на нотариалния акт по следващата алинея.
Нотариусът, по искане на общината, придружено с обяснителна бележка и
скица, снабдява съсобствениците с нотариални актове за частите им в парцела. В
случая се прилагат съответно § 108 и 109.
§ 53. Частите на съсобствениците в отредения общ парцел по § 51, както
и в отредения общ парцел по § 49 и 50 - при средноетажно и многоетажно
застрояване - съответствуват на стойността на мястото на всеки от
съсобствениците, включено в общия парцел. Тези части се определят по искане на
който и да било от заинтересуваните по реда на § 85, 87 и 88, като се изхожда
от стойността на местата по тарифата по § 84, ал. 1. Същите части могат да
бъдат определени и по общо съгласие на съсобствениците, изразено в нотариално
заверено заявление до общината.
За общия парцел се прилагат съответно и ал. 2, 4 и 5 на предходния
параграф.
§ 54. При малоетажно застрояване съсобственици, които притежават в
местожителството си или в местонахождението на общия парцел по § 49 и 50 и
друг имот, достатъчен за техните и на членовете на семейството им жилищни и
стопански нужди, могат да бъдат изключени от участие в съсобствеността на
парцела по искане на всеки от останалите съсобственици, който е жител на
населеното място и не притежава в него такъв имот.
Искането за изключване от участие в съсобствеността се прави с писмена
молба до общината най-късно в 3-месечен срок от влизане на
дворищнорегулационния план в сила. Молбата се придружава от необходимото число
преписи. Общината връчва преписите от молбата на заинтересуваните
съсобственици по реда на Гражданския процесуален кодекс. В двуседмичен срок от
връчване, съответно от обнародване на съобщението заинтересуваните
съсобственици могат да направят писмени възражения до общината.
Съсобствениците се изключват от участие в общия парцел с решение на
органите по § 91, ал. 1.
Изключването от съсобствеността произвежда действие от деня на влизане
на дворищнорегулационния план в сила. Въз основа на решението по предходната
алинея парцелът се отрежда по дворищнорегулационния план за лицето, съответно
за лицата, на които той остава, със заповед на ръководителя на отдел
"Архитектура и благоустройство" при окръжния народен съвет.
Общината съобщава решението за изключване от съсобствеността на
заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс. В едномесечен
срок от връчване, съответно от обнародване на съобщението заинтересуваните
лица могат да предявят иск по общия ред, с който да установят обстоятелства,
отнасящи се до условията за изключване от съсобствеността, противни на онези,
които са били приети с решението на органите по § 91, ал. 1. Тези органи са
длъжни да се съобразят с влязлото в сила решение на съда.
Г. И з р а б о т в а н е и о д о б р я в а н е
н а р е г у л а ц и о н н и т е п л а н о в е
§ 55. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Проектите за улични и
дворищни регулации заедно с плановете по § 33, ал. 2, съответно плановете,
схемите и профилите по § 32, ал. 4, се изработват от проектантски организации
при Държавния комитет по строителство и архитектура.
(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) При нужда проектите за улични и
дворищни регулации за малки населени места или за малки части от населени
места заедно с плановете по § 33, ал. 2, съответно плановете, схемите и
профилите по § 32, ал. 4, могат да се изработват и от техническите служби при
окръжните народни съвети, а със съгласие на отдел "Архитектура и
благоустройство" при окръжния народен съвет - и от техническите служби при
общинските народни съвети.
§ 56. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Изработеният проектоплан за
регулации на цели населени места или на значителни части от тях заедно с
имотната ведомост и плановете по § 33, ал. 2, съответно плановете, схемите и
профилите по § 32, ал. 4, се съобщава от общината на пряко заинтересуваните
собственици и на останалите граждани на населеното място с обява, обнародвана
в "Държавен вестник". Обявата се поставя на видни места и се разгласява и по
други подходящи начини (чрез местни вестници, по радиоуредби и др.).
Изработеният проектоплан за частични регулации заедно с имотната
ведомост и плановете по § 33, ал. 2, съответно плановете, схемите и профилите
по § 32, ал. 4, се съобщава от общината на пряко заинтересуваните собственици
по реда на § 299, ал. 1 и 2.
Проектопланът и другите книжа се излагат на достъпно място за справки
по тях от страна на заинтересуваните.
§ 57. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) В 14-дневен срок от обнародване
на обявлението в "Известия на Президиума на Народното събрание", когато
проектопланът е съобщен по реда на ал. 1 на предходния параграф, или в
7-дневен срок от връчване, съответно от обнародване на съобщението или от
издаване на обявата - когато проектопланът е съобщен по реда на ал. 2 на
предходния параграф, заинтересуваните лица могат да направят писмени
възражения по проекта и другите книжа до общината.
§ 58. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Проекторегулационните
планове заедно с имотната ведомост и плановете по § 33, ал. 2, съответно
плановете, схемите и профилите по § 32, ал. 4, след изтичане на срока по
предходния параграф се разглеждат по следния ред:
1. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) За градовете със съвет по планово
изграждане на населените места:
а) проектите за цялото населено място или за значителни части от него
- от съвета по планово изграждане на населените места в пълен или намален
състав, съобразно с обсега и значението на проекта;
б) проектите за частични регулации - от отдел (управление)
"Архитектура и благоустройство" при градския народен съвет.
2. За другите населени места:
а) проектите за цели населени места или за значителни части от тях -
от комисия в състав: председател - председателя или член на изпълнителния
комитет на общинския народен съвет, и членове: съдия от окръжния или народния
съд, ръководителите на сектори "Архитектура, градоустройство и конструкции" и
"Кадастър, регулации и нивелации" при окръжния народен съвет, както и
завеждащите същите служби при общинския народен съвет и юрисконсулта - ако има
такива, представител на сектор "Земеустройство" при окръжния народен съвет,
представител на Държавната санитарна инспекция и представител на
проектантската организация, съответно на службата, изработила проектоплана;
б) (изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) проектите за частични регулации - от
отдел "Архитектура и благоустройство" при окръжния народен съвет.
(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Комисията по т. 2, буква "а" на
предходната алинея се назначава от председателя на изпълнителния комитет на
окръжния народен съвет.
При разглеждане на проекторегулационни планове за населени места или
части от тях с паметници на културата или исторически архитектурни ансамбли в
съветите по планово изграждане на населените места и в комисиите по точки 1 и
2 на ал. 1 участвува и представител на Министерството на просветата и
културата - Института за паметниците на културата, съответно представител на
отдел "Просвета и култура" при окръжния народен съвет.
§ 59. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Съветът по планово
изграждане на населените места, съответно комисията или отдел (управление)
"Архитектура и благоустройство" при градския (окръжния) народен съвет могат да
изменят и допълнят проекторегулационния план, имотната ведомост и плановете по
§ 33, ал. 2, съответно плановете, схемите и профилите по § 32, ал. 4, въз
основа на възраженията на заинтересуваните или поради несъответствия,
непълноти или грешки, които сами са намерили в тях. За направените изменения и
допълнения, както и за взетите становища по възраженията на заинтересуваните
се съставя протокол с надлежна обосновка.
(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.)
(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Разгледаните по реда на
предходната алинея проекторегулационен план, имотна ведомост и планове по
§ 33, ал. 2, съответно планове, схеми и профили по § 32, ал. 4, заедно с
възраженията на заинтересуваните се представят по принадлежност.
§ 60. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1964 г., попр., бр. 55 от 1964 г.,
изм., бр. 64 от 1965 г.) Проекторегулационните планове заедно с придружаващите
ги планове, схеми и профили се одобряват, както следва:
1. Със заповед на председателя на изпълнителния комитет на Софийския
градски народен съвет, със заповед на председателя на изпълнителния комитет на
окръжния народен съвет и със заповед на председателя на изпълнителния комитет
на градския народен съвет, при който е създаден съвет по планово изграждане на
населените места:
а) проектоуличните и дворищните регулации, изработени въз основа на
одобрен преди това идеен застроителен план, и ако не се изменят по същество
характерът и начинът на застрояването и видът на мероприятията, предвидени по
идейния застроителен план;
б) проектоуличните и дворищните регулации за първоначално или за ново
урегулиране на ограничени части от градове, както и на ограничени части от
села с особено народностопанско или общонационално значение, в случая, когато
за населеното място няма одобрен преди това идеен застроителен план;
в) всички проектоулични и дворищни регулации на други села.
2. Със заповед на председателя на Държавния комитет по строителство и
архитектура:
а) проектоуличните и дворищните регулации за първоначално или за ново
урегулиране на градове или на значителни части от тях, включително центровете
им, и за първоначално или за ново урегулиране на села, промишлени и курортни
центрове с особено народностопанско или общонационално значение или на
значителни части от тях в случая, когато за населеното място няма одобрен
преди това идеен застроителен план;
б) проектоуличните и дворищните регулации, с които се изменят по
същество характерът и начинът на застрояването или видът на мероприятията по
одобрен от председателя на Държавния комитет по строителство и архитектура
преди това идеен застроителен план (§ 32, ал. 1 и 3).
Изменения на одобрени от председателя на Държавния комитет по
строителство и архитектура регулационни планове, с които се променя
отреждането на имотите за мероприятия от друг характер, се правят с негово
съгласие.
Органите, които одобряват проекторегулационните планове, могат да
внасят в тях, както и в придружаващите ги планове, схеми и профили необходими
изменения и допълнения, които се посочват в самата заповед или в приложение
към нея.
Оригиналите на одобрените регулационни планове се съхраняват в
Държавния комитет по строителство и архитектура.
§ 61. (ал. 1 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Органите по предходния
параграф, след като се вземе мнението на заинтересуваните ведомства,
предприятия и организации, могат да одобряват регулационни планове за части от
населени места заедно с плановете по § 33, ал. 2, съответно плановете, схемите
и профилите по § 32, ал. 4, без да се изпълняват действията по § 56, 57, 58 и
59, когато проектът засяга само държавни имоти или имоти на обществени
организации.
По преценка на тези органи по проекта се произнася съответният съвет
по планово изграждане на населените места в пълен или намален състав.
(Ал. 3 доп. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) По реда на предходните алинеи се
одобряват и регулационни планове, с които само се изменя отреждането на терени
за отделни предприятия в промишлената и складовата зона, а така също, когато в
жилищната зона, в курортната част или във вилната зона се променя отреждането
на имоти от едни за други мероприятия на държавата или обществени организации.
§ 62. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) При нужда, след обявяване
на новия проекторегулационен план, със заповед на председателя на
изпълнителния комитет на окръжния народен съвет може да се спира приложението
на действуващата регулация, както и на действуващия нивелетен план.
(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) С одобряването на:
регулации по приложение на градоустройствен план;
регулации, изработени в съответствие с одобрен преди това идеен
застроителен план, и
регулации по преработване на планове за цели населени места или за
значителна част от тях действието на съответните предходни регулационни и
нивелетни планове се прекратява.
§ 63. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Копие от одобрения
регулационен план и от плановете по § 33, ал. 2, съответно от плановете,
схемите и профилите по § 32, ал. 4, заедно с имотната ведомост и другите книжа
се изпраща на съответната община.
(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Заповедите за одобряване на
дворищнорегулационни планове се обнародват в "Държавен вестник". Общината
разгласява обнародваните заповеди с поставено на видни места обявление. Ако се
отнася за регулационни планове на цели населени места или на значителни части
от тях, обявлението се довежда до знанието на гражданите и чрез поместването
му в местни вестници или по други подходящи начини.
Заповедите за одобряване на частични дворищнорегулационни планове
могат да бъдат съобщени на пряко заинтересуваните собственици по реда на
Гражданския процесуален кодекс.
(Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Заповедите за одобряване на
уличнорегулационни планове се съобщават от народния съвет с поставена на видни
места обява.
(Ал. 5 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Одобрените улично- и
дворищнорегулационни планове заедно с плановете по § 33, ал. 2, съответно
плановете, схемите и профилите по § 32, ал. 4, се излагат на достъпно място -
за справки по тях от страна на заинтересуваните.
Уличнорегулационният план влиза в сила от деня на обнародването му.
Д. О б ж а л в а н е н а
д в о р и щ н о р е г у л а ц и о н н и т е
п л а н о в е
§ 64. В 14-дневен срок от обнародване на заповедта за одобряване на
дворищнорегулационния план в "Известия на Президиума на Народното събрание" -
в случая по § 63, ал. 2, или в 14-дневен срок от връчване, съответно от
обнародване на съобщението - в случая по § 63, ал. 3, пряко заинтересуваните
собственици могат да обжалват плана относно неговата законосъобразност пред
надлежния окръжен съд.
Обжалването спира приложението на дворищнорегулационния план за
частите, за които се отнася.
Жалбата се подава чрез общината. В нея трябва да се посочат:
1) трите имена и адресът на жалбоподателя и недвижимият имот, на който
той е собственик (планоснимачен номер и номер на квартала и парцела);
2) кои регулационни положения се обжалват, какви изменения и
допълнения се искат и на какво законно основание.
§ 65. Жалбата се подписва от страната, която я подава.
Към жалбата се прилагат:
1) преписи от нея и от приложенията й - според броя на собствениците,
които се засягат от исканите изменения и допълнения на плана, както и един
препис за окръжния народен съвет;
2) пълномощно - когато жалбата се подава от пълномощник.
Ако жалбата не отговаря на изискванията по предходните алинеи,
общината изпраща съобщение до жалбоподателя с покана в 7-дневен срок от
получаването му да отстрани недостатъка. В случай, че това не бъде сторено,
окръжният съд оставя жалбата без разглеждане.
§ 66. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Общината връчва преписите от
жалбата и от приложенията й на пряко заинтересуваните собственици и на
окръжния народен съвет веднага, след което изпраща преписката с всички книжа,
съобщения, разписка и служебна скица-копие от регулационния и идейния
застроителен план, съответно кварталнозастроителния и уличнофасадния план на
надлежния окръжен съд. Общината прилага справка дали жалбата е подадена в
срок, дали са отстранени недостатъците по нея, ако такива недостатъци са били
допуснати, както и списък на лицата, които трябва да бъдат призовани по
делото.
§ 67. Окръжният съд разглежда делото в открито заседание най-късно в
едномесечен срок от постъпване на преписката.
По делото се призовава като страна и председателят на изпълнителния
комитет на съответния окръжен народен съвет, който може да изпрати като свой
представител длъжностно лице при съвета. Председателят на изпълнителния
комитет на Софийския градски народен съвет може да изпрати като свой
представител и длъжностно лице при съответния районен народен съвет.
За вещи лица по делата, когато това е нужно, се назначават
правоспособни технически лица с проверена подготовка и необходимия опит.
Вещите лица се назначават по списък, одобрен от изпълнителния комитет на
окръжния народен съвет след съгласуване с местното дружество на
Научно-техническия съюз.
§ 68. Съдът с обосновано решение потвърждава обжалваната дворищна
регулация - ако тя е законосъобразна, или я изменя, ако тя не е
законосъобразна. Съдът не може да изменя регулацията по съображения на
градоустройствена или стопанска целесъобразност.
(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Положенията по идейния
застроителен план, съответно по кварталнозастроителния и уличнофасадния план
относно характера и начина на застрояването на отделните парцели и свързаните
с тях регулационни предвиждания са задължителни за съда.
Решението на съда не подлежи на обжалване.
Окръжният съд изпраща служебен препис от решението си заедно с
подписана от състава на съда скица по делото на надлежния окръжен народен
съвет.
(Ал. 5 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Налагащите се евентуално
изменения и допълнения на идейния застроителен план, съответно
кварталнозастроителния и уличнофасадния план, във връзка с постановеното от
съда изменение на незаконосъобразната дворищна регулация се извършват служебно
със заповед на органа, който е одобрил регулационния план.
§ 69. Искания за преглед на решенията на окръжните съдилища по реда на
чл. 225 от Гражданския процесуален кодекс могат да се правят най-късно в
двумесечен срок от издаването им. Този срок не се отнася за искания за
преглед, направени от Държавния комитет по строителство и архитектура и
народните съвети.
Е. И з м е н е н и е н а в л е з л и т е в с и л а
р е г у л а ц и о н н и п л а н о в е
§ 70. Влезлите в сила уличнорегулационни и дворищнорегулационни
планове могат да се изменят:
1) когато това се налага от обществен интерес във връзка с целите на
градоустройството;
2) когато се установи, че кадастралната основа на плана съдържа
съществени непълноти или грешки, които имат значение за регулационните
предвиждания.
Ако тези непълноти или грешки са свързани със спор за материално
право, те трябва да бъдат установени от заинтересуваните по съдебен ред.
Ако непълнотите или грешките са от такова естество, че нямат значение
за регулационните предвиждания, допуска се само допълнение или поправка на
кадастралната основа;
3) когато въз основа на разработка по застрояването се установи, че
регулационният план не дава възможност за целесъобразно застрояване на
парцелите или на квартала по действуващите строителни правила и норми;
4) когато се установи, че регулационният план съдържа явна фактическа
грешка, която има значение за регулационните предвиждания.
(Нова - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Не се допуска влезлите в сила
регулационни планове да се изменят с оглед да се създаде законно разположение
спрямо уличните и дворищните регулационни линии на незаконно направени
строежи.
§ 71. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Предложенията на учреждения,
предприятия, организации и частни лица за изменение на регулационни планове се
правят до главния архитект (инженер) при окръжния, съответно градския народен
съвет. Предложенията до главния архитект (инженер) при окръжния народен съвет
се правят чрез общината.
Предложението се придружава от скица-проект за изменението, допълнена
от техническата служба при общинския народен съвет с всички данни за сградите,
постройките, съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в
засегнатите имоти и в непосредствено съседните имоти, както и с теренните и
нивелетните коти.
Когато главният архитект (инженер) при окръжния, съответно градския
народен съвет намери, че молбата е основателна, нарежда да се изработи проект
за изменението. Главният архитект (инженер) по своя преценка може да поиска по
въпроса да се произнесе съветът по планово изграждане на населените места в
пълен или намален състав.
Органите на Държавния комитет по строителство и архитектура,
председателят на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет,
председателят на изпълнителния комитет на градския народен съвет, при който е
създаден съвет по планово изграждане на населените места, или главният
архитект (инженер) при окръжния (градския) народен съвет могат да нареждат
служебно да се израб
П Р А В И Л Н И К
ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЛАНОВО
ИЗГРАЖДАНЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА
Утвърден с Постановление № 194 на Министерския
съвет от 22 август 1960 г., обн., Изв., бр. 76
от 20 ноември 1960 г., попр., бр. 96 от
29 ноември 1960 г., доп., бр. 92 от 16 ноември
1962 г., изм., ДВ, бр. 47 от 16 юни 1964 г.,
попр., бр. 55 от 14 юли 1964 г., изм., бр. 64 от
13 август 1965 г.
Отменен с § 9, т. 1 от Правилника за прилагане на
Закона за териториално и селищно устройство - ДВ,
бр. 62 от 7 август 1973 г.
ОСНОВНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. Плановото изграждане на населените места в Народна република
България се извършва съгласно със Закона за планово изграждане на населените
места под ръководството и контрола на окръжните народни съвети и Държавния
комитет по строителство и архитектура при Министерския съвет.
СЪВЕТИ ПО ПЛАНОВО ИЗГРАЖДАНЕ
НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА
§ 2. Съветите по планово изграждане на населените места при окръжните
народни съвети имат състав: председател - председателя или член на
изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, и членове: главния инженер
или архитект, зам.-главния инженер или архитект, ръководителите
(отговорниците) на сектори при отдел "Архитектура и благоустройство",
началника на отдел "Промишлено-строителен", съответно началника на отдел
"Капитално строителство", юрисконсулта, представител на единната проектантска
организация, представител на Държавната санитарна инспекция, представител на
окръжната организация на Научно-техническия съюз и представител на местната
служба по противопожарна охрана, а при разглеждане на въпроси, свързани с
обекти от особено народностопанско или общонационално значение - представител
на Управление "Противопожарна охрана" при Министерството на вътрешните работи.
При разглеждане на въпроси, които се отнасят до градове в окръга, в
съвета по планово изграждане на населените места по покана на председателя му
участвуват и член на изпълнителния комитет на градския народен съвет и
началникът на техническата служба при градския народен съвет или негов
заместник.
При разглеждане на въпроси, които се отнасят до населени места или
части от тях с паметници на културата или исторически архитектурни ансамбли, в
съвета по планово изграждане на населените места участвува и представител на
Министерството на просветата и културата - Института за паметниците на
културата, съответно началникът на отдел "Просвета и култура" при окръжния
народен съвет.
(Нова ал. 4 - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Когато се разглеждат въпроси за
включване на обработваема земя в градоустройствените и регулационните планове
на населените места, в състава на съветите по планово изграждане на населените
места се привлича като член и представител на управлението на
селскостопанското производство при съответния окръжен народен съвет.
§ 3. Съветът по планово изграждане на населените места при Софийския
градски народен съвет има състав: председател - председателя или член на
изпълнителния комитет на градския народен съвет, и членове: главния архитект,
зам.-главните архитекти и ръководителите на съответните сектори при отдел
"Архитектура", началниците на отдели "Благоустройство", "Промишлен",
"Капитално строителство" и "Държавен технически контрол", ръководителя на СУ
"Жилищно строителство", главния юрисконсулт, ръководителя на проектантската
организация "Софпроект", представител на Държавната санитарна инспекция,
представител на Института по градоустройство и архитектура при БАН,
представител на Висшия инженерно-строителен институт, представител на
градското дружество на Научно-техническия съюз и представител на Управление
"Противопожарна охрана" при Министерството на вътрешните работи.
(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) В случая се прилагат и ал. 3 и 4
на предходния параграф.
§ 4. Съветите по планово изграждане на населените места при градските
народни съвети на Пловдив и Варна имат състав: председател - председателя или
член на изпълнителния комитет на градския народен съвет, главния инженер или
архитект, зам.-главния инженер или архитект, ръководителите (отговорниците) на
сектори при отдел "Архитектура и благоустройство", началника на отдел
"Капитално строителство", юрисконсулта, представител на единната проектантска
организация, представител на Държавната санитарна инспекция, представител на
градското дружество на Научно-техническия съюз и представител на местната
служба по противопожарна охрана, а при разглеждане на въпроси, свързани с
обекти от особено народностопанско или общонационално значение - представител
на Управление "Противопожарна охрана" при Министерството на вътрешните работи.
Съветите по планово изграждане на населените места при други градски
народни съвети (чл. 30, ал. 2 от Закона за планово изграждане на населените
места) имат състав: председател - председателя или член на изпълнителния
комитет на градския народен съвет, главния инженер или архитект или
зам.-главния инженер или архитект на окръжния народен съвет, началника и
зам.-началника на техническия отдел при градския народен съвет, ръководителите
(отговорниците) на сектори и служби при същия отдел, ръководителя на службата
по капиталното строителство и юрисконсулта при градския народен съвет,
представител на единната проектантска организация при окръжния народен съвет,
представител на Държавната санитарна инспекция, представител на градското
дружество на Научно-техническия съюз и представител на местната служба по
противопожарна охрана, а при разглеждане на въпроси, свързани с обекти от
особено народностопанско или общонационално значение - представител на
Управление "Противопожарна охрана" при Министерството на вътрешните работи.
(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) В горните случаи се прилага и
§ 2, ал. 3 и 4.
§ 5. Съобразно с характера на разглежданите въпроси в съветите по
планово изграждане на населените места по покана на председателя им участвуват
със съвещателен глас и други служебни лица при народните съвети, както и
представители на ведомства, научноизследователски институти, учебни заведения,
политически и обществени организации и други.
В случаите, посочени в този правилник и в другите действуващи
разпоредби, съветите по планово изграждане на населените места заседават в
намален състав, определен със заповед на председателя на изпълнителния комитет
на народния съвет.
§ 6. Съветите по планово изграждане на населените места при окръжните
и градските народни съвети проучват основните въпроси във връзка с развитието
и изграждането на населените места в териториалните граници на народния съвет
и правят предложения по тях пред органите на народния съвет.
§ 7. Техническият съвет при Държавния комитет по строителство и
архитектура проучва основните въпроси във връзка с плановото изграждане на
населените места и прави предложение по тях пред органите на комитета.
РАЙОННО ТЕРИТОРИАЛНОУСТРОЙСТВЕНО ПЛАНИРАНЕ
(Нова част - ДВ, бр. 64 от 1965 г.)
§ 7а. Районни териториалноустройствени планове се изработват за
промишлени, селскостопански, курортни и смесени райони и за околоградските
зони на градовете.
Районният териториалноустройствен план обхваща цялата или части от
територията на един или повече окръзи без оглед на административните им
граници.
Проектите за районно териториалноустройствено планиране се изработват
в две фази - районни териториалноустройствени схеми и районни
териториалноустройствени планове.
§ 7б. Районни териториалноустройствени схеми се изработват за цялата
страна.
Районни териториалноустройствени планове се изработват на първо място
за районите в страната с концентрация на капиталовложения за обекти от
национално значение и постепенно за всички други райони в страната.
§ 7в. Районните териториалноустройствени схеми и районните
териториалноустройствени планове се изработват в съответствие със задание за
проектиране въз основа на:
разработки и разчети на Държавния комитет за планиране и на
съответните окръжни народни съвети;
проучвания на научноизследователски и специализирани проектантски
институти и организации.
§ 7г. Районните териториалноустройствени схеми и планове се изработват
от Държавния комитет по строителство и архитектура с помощта и на
специализирани институти и организации при други ведомства под методическото
ръководство на комитета.
Държавният комитет за планиране, централните ведомства и окръжните
народни съвети са длъжни своевременно да осигуряват необходимите изходни данни
за районното териториалноустройствено планиране.
§ 7д. Изработената районна териториалноустройствена схема се оставя в
продължение на един месец на разположение на ведомствата, народните съвети,
учрежденията, предприятията и обществените организации за проучване. След
изтичането на този срок проектът се разглежда в сесия на окръжния народен
съвет. В сесията участвуват със съвещателен глас и представители на
заинтересуваните централни ведомства и обществени организации, както и
поканени специалисти. Проекти, които засягат територията на повече окръжни
народни съвети, се разглеждат на съвместна сесия на съответните окръжни
народни съвети. Сесията на окръжния народен съвет обсъжда направените
предложения и възражения и се произнася по проектосхемата с обосновано
решение.
Проектосхемата заедно с решението на сесията на окръжния народен съвет
и документацията по съгласуването й се представя на Държавния комитет по
строителство и архитектура за утвърждаване.
Въз основа на утвърдената от Държавния комитет по строителство и
архитектура районна териториалноустройствена схема и приетите предложения на
ведомствата, народните съвети, учрежденията, предприятията и обществените
организации се изработва районен териториалноустройствен план.
Районният териториалноустройствен план след съгласуване със
заинтересуваните ведомства и окръжни народни съвети се утвърждава от
Министерския съвет по доклад на председателя на Държавния комитет по
строителство и архитектура.
Решенията за утвърждаване на районни териториалноустройствени планове
се обнародват в "Държавен вестник".
§ 7е. Утвърдените районни териториалноустройствени схеми и планове са
задължителна планова основа за градоустройственото планиране, за изграждане на
обектите на капиталното строителство и за осъществяване на всички други
мероприятия от технико-устройствен характер в съответните райони.
ГРАДОУСТРОЙСТВЕНО ПЛАНИРАНЕ НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА
I. Общи положения
§ 8. Градоустройственото планиране на населените места обхваща
създаването на общи и частични градоустройствени, регулационни, нивелетни,
кварталнозастроителни, уличнофасадни, озеленителни и други застроителни
планове.
§ 9. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Градоустройственото планиране се
осъществява въз основа на районните териториалноустройствени схеми и планове,
както и въз основа на задания за проектиране на градоустройствени планове.
§ 10. Като задължителна основа при градоустройственото планиране се
изработват своевременно надлежни топографски карти, кадастрални и нивелационни
планове, както и други карти и материали.
§ 11. Окръжните народни съвети по предложение на заинтересуваните
комитети, комисии, министерства, централни ведомства и обществени организации,
въз основа на перспективните планове съставят програми за:
1) изработване на задания за проектиране на градоустройствени планове;
2) изработване на топографски карти, кадастрални и нивелационни
планове и други;
3) изработване на градоустройствени, идейнозастроителни, регулационни
и нивелетни планове, трасиране и координиране на регулационни планове.
Програмите се одобряват от изпълнителния комитет на окръжния народен
съвет и се утвърждават от Държавния комитет по строителство и архитектура
съгласувано с Държавната планова комисия.
§ 12. Годишните планове за работата по градоустройственото планиране
на населените места се одобряват по установения ред по предложение на
изпълнителните комитети на окръжните народни съвети след съгласуване с
Държавния комитет по строителство и архитектура.
II. Кадастрални и нивелационни планове
§ 13. Кадастралният план отразява характера и конфигурацията на
терена, както и положението, вида, предназначението, границите и пр. на
недвижимите имоти и на находящите се в тях сгради, постройки, съоръжения,
трайни насаждения и други подобрения.
(Ал. 2 и 3 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Кадастралният план за
населени места без градоустройствен план се изработва в граници, определени от
председателя на изпълнителния комитет на градския народен съвет - за
градовете, и от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен
съвет - за селата. В този случай кадастралният план може да обхваща
обработваеми земи извън строителните граници на населеното място само със
съгласие на Министерството на селскостопанското производство и Държавния
комитет по строителство и архитектура.
(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Границите, в които ще се
изработи кадастралният план, се определят на самото място с околовръстен
полигон.
§ 14. Нивелационният план отразява съществуващия релеф на терена на
улиците, площадите, кварталните площи, реките, водните течения и площи и други
в населените места.
Нивелацията на населените места се извършва непосредствено след
трасиране на регулацията.
§ 15. Кадастралните и нивелационните планове се изработват от
специализирани проектантски организации.
Такива планове за малки населени места или за малки части от населени
места могат, по изключение, да се изработват от отдел "Архитектура и
благоустройство" при окръжните народни съвети, а със съгласие на този отдел -
и от техническите служби при общинските народни съвети.
§ 16. Във връзка с изработването на кадастрални планове общината
съобщава своевременно за предстоящото заснемане на недвижимите имоти с
обявление, поставено на видни места и доведено по подходящ начин до знанието
на гражданите. Собствениците са длъжни преди заснемането да означат границите
на имотите си с трайни видими знаци (огради, гранични камъни и др.), а така
също да представят на общината документите за собственост. При липса на такива
документи общината установява собствеността на недвижимите имоти по данните от
данъчните книги.
§ 17. Собствениците са длъжни да осигурят достъп в недвижимите имоти
във връзка със заснеманията и измерванията по изработване на кадастрални и
нивелационни планове.
Веднага след привършване на работите общината е длъжна да отстрани
повредите в имотите, причинени при заснеманията и измерванията. Ако това не
може да стане, общината обезщетява собствениците за причинените им вреди.
Обезщетението се определя по реда на § 85, 87 и 88 по писмено искане на
правоимащите и се плаща в брой най-късно в едногодишен срок от влизане на
оценката в сила. В случая се прилагат съответно и § 93 и 99.
§ 18. Въз основа на данните за собствеността на недвижимите имоти се
съставя имотна ведомост към кадастралния план по образец, установен от
Държавния комитет по строителство и архитектура. Имотната ведомост е
неразделна част от кадастралния план.
§ 19. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Изработените кадастрални и
нивелационни планове се преглеждат и приемат по следния ред:
а) за цели населени места или за значителни части от тях - от
представители на Главното управление "Геодезия и картография" при Държавния
комитет по строителство и архитектура, на проектантската организация и на
отдел "Архитектура и благоустройство" при окръжния, съответно градския народен
съвет;
б) за ограничени части от населените места - от отдел "Архитектура и
благоустройство" при окръжния, съответно градския народен съвет.
§ 20. Лицата, които унищожават, повреждат, изваждат или преместват
геодезически знаци (триангулачни, полигонови и осови точки, нивелачни репери,
пикетни колчета и др.), се наказват съгласно с чл. 67 от Закона за планово
изграждане на населените места независимо от гражданската отговорност за
причинените вреди.
III. Задания за проектиране на
градоустройствени планове
§ 21. Заданието за проектиране на градоустройствени планове обхваща
развитието на населеното място за текущия период по държавния народностопански
план и перспективното му развитие за не по-малко от 15 години.
Заданията за проектиране на градоустройствени планове се изработват от
проектантски институти или организации при спазване на Правилника за
устройството и задачите на Държавния комитет по строителство и архитектура.
Държавната планова комисия, комитетите, министерствата, народните
съвети, другите ведомства и учреждения и обществените организации са длъжни да
представят своевременно на инвеститора и проектантските институти и
организации всички изходни данни, необходими за изработване на заданията за
проектиране на градоустройствени планове.
Заданието се придружава от предварителен проект на градоустройствения
план.
§ 22. Изработеното задание се разглежда в сесия на общинския народен
съвет, който взема обосновано решение по него. Ако заданието засяга повече
населени места, то се разглежда в съвместна сесия на съответните общински
народни съвети. Заданието заедно с решението на общинския народен съвет и
мненията на заинтересуваните ведомства и обществени организации се представя
на окръжния народен съвет. По заданието дава заключение съветът по планово
изграждане на населените места.
Заданията на населените места или части от тях със значителен брой
паметници на културата или исторически архитектурни ансамбли се съгласуват и с
Министерството на просветата и културата - Института за паметници на
културата.
Когато заданието подлежи на утвърждаване от Държавния комитет по
строителство и архитектура, то се представя на същия с мнение на
изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.
Заданията за проектиране на градоустройствени планове на градове,
както и на населени места с особено народностопанско или общонационално
значение се утвърждават от Държавния комитет по строителство и архитектура
след съгласуване с Държавната планова комисия.
Заданията за проектиране на градоустройствени планове на други
населени места се утвърждават от изпълнителния комитет на окръжния народен
съвет след съгласуване с Държавната планова комисия.
§ 23. Държавният комитет по строителство и архитектура след
съгласуване с изпълнителните комитети на окръжните народни съвети определя кои
населени места са с особено народностопанско или общонационално значение.
IV. Градоустройствени планове
§ 24. Градоустройствените планове съставляват задължителна планова
основа за изграждане, преустройство, развитие и разхубавяване на населените
места в рамките на държавните народностопански планове.
§ 25. Градоустройственият план, когато това се налага от общи
стопански, производствени, съобщителни, битови, климатични и други условия,
може да обхваща населени места в повече общини, както и части от землищата на
други населени места.
§ 26. Градоустройствените планове се изработват от проектантските
организации при Държавния комитет по строителство и архитектура и единните
проектантски организации при окръжните народни съвети при спазване на
Правилника за устройството и задачите на Държавния комитет по строителство и
архитектура. Градоустройствените планове се изработват въз основа на
утвърденото задание за проектиране.
§ 27. Общината оставя изработения проектоградоустройствен план в
продължение на един месец на разположение на гражданите и учрежденията,
предприятията и обществените организации за проучване. След изтичане на този
срок проектът се разглежда в сесия на общинския народен съвет. В сесията
участвуват със съвещателен глас и представители на ведомства, обществени
организации, както и специалисти. Проектоградоустройствени планове, които
засягат повече населени места, се разглеждат в съвместна сесия на съответните
общински народни съвети.
Сесията на общинския народен съвет обсъжда направените предложения и
възражения и се произнася по проектоплана с обосновано решение.
Проектоградоустройственият план заедно с решението на общинския
народен съвет и мненията на заинтересуваните ведомства и обществени
организации се представя на окръжния народен съвет. По проекта дава заключение
съветът по планово изграждане на населените места.
Когато проектопланът подлежи на утвърждаване от по-горестоящ орган,
той се представя по принадлежност със становище на изпълнителния комитет на
окръжния народен съвет.
(Ал. 5 доп. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Градоустройствените планове на
градове с повече от 40 000 жители се утвърждават от Министерския съвет по
доклад на председателя на Държавния комитет по строителство и архитектура.
Когато в тях се включват обработваеми земи, взема се мнението на
Министерството на селскостопанското производство.
(Ал. 6 доп. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Градоустройствените планове на
градове с по-малко от 40 000 жители се утвърждават от Държавния комитет по
строителство и архитектура. Ако в тях се включват обработваеми земи,
предварително се взема съгласието на Министерството на селскостопанското
производство.
(Ал. 7 доп. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Градоустройствените планове на
селата се утвърждават от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. Ако
в тях се включват обработваеми земи, предварително се взема съгласието на
Министерството на селскостопанското производство.
Градоустройствените планове на населени места с по-малко от 40 000
жители, които са с особено народностопанско или общонационално значение, се
утвърждават от Министерския съвет по доклад на председателя на Държавния
комитет по строителство и архитектура.
Постановленията и решенията, с които се утвърждават градоустройствени
планове, се обнародват в "Известия на Президиума на Народното събрание".
§ 28. (Ал. 1 доп. - ДВ, бр. 47 от 1964 г.) Предложения за изменение и
допълнение на утвърдени градоустройствени планове могат да правят Държавният
комитет по строителство и архитектура и изпълнителните комитети на народните
съвети, а в случаите, когато в градоустройствения план са включени
обработваеми земи - и Министерството на селскостопанското производство.
Предложения за изменение и допълнение на утвърдени градоустройствени
планове на населени места със значителен брой паметници на културата или
исторически архитектурни ансамбли може да прави и Министерството на просветата
и културата.
Общината оставя изработения проект за изменение и допълнение на плана
в продължение на 14 дни на разположение на гражданите и заинтересуваните
учреждения, предприятия и обществени организации за проучване. След изтичане
на този срок проектът заедно с направените предложения и възражения се
разглежда от изпълнителния комитет на общинския народен съвет, който се
произнася по него с обосновано решение.
Проектът заедно с решението на изпълнителния комитет на общинския
народен съвет и другите книжа се представя на окръжния народен съвет. По
проекта дава заключение съветът по планово изграждане на населените места.
Когато проектът подлежи на утвърждаване от по-горестоящ орган, той се
представя по принадлежност със становище на изпълнителния комитет на окръжния
народен съвет.
Проектите се утвърждават по реда на ал. 5 и следващите на предходния
параграф. Изменения и допълнения с ограничено значение на градоустройствени
планове на градове, както и на населени места с особено народностопанско или
общонационално значение се утвърждават от Държавния комитет по строителство и
архитектура.
Постановленията и решенията, с които се утвърждават изменения и
допълнения на плановете, се обнародват в "Известия на Президиума на Народното
събрание".
§ 29. Мероприятията по градоустройствените планове се осъществяват
съгласно с предвижданията на държавните народностопански планове в рамките на
утвърдените планове за етапно изграждане на населените места.
V. Регулационни планове
А. О б щ и р а з п о р е д б и
§ 30. За всички населени места в страната се създават улично- и
дворищнорегулационни планове с оглед на изискванията по § 180.
Регулационните планове трябва да отговарят на всички технически и
хигиенни изисквания и на обществените нужди в съгласие с целите на
градоустройството.
Регулационните планове трябва да запазват паметниците на културата и
обстановката, в която те са създадени.
§ 31. Уличните и дворищните регулации за населени места с
градоустройствени планове се създават въз основа и в съгласие с
градоустройствения план.
§ 32. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) За цели населени места или за
значителни части от тях, преди създаването на улични и дворищни регулации, се
изработва и одобрява идеен застроителен план заедно с идеен план за вертикално
планиране, планове-схеми за водоснабдяване, канализация, електроснабдяване,
планове-схеми за транспортни мрежи и други, както и напречни профили на
улиците.
Идейните застроителни планове определят:
а) характера на застрояването (многоетажно - 6 и повече етажа;
средноетажно - 3-5 етажа; малоетажно - 1-2 етажа) по отделни парцели;
б) начина на застрояването на отделните парцели в квартала (сключено,
групово, свободно);
в) етапите за осъществяване на строителството.
Идейните застроителни планове се изработват от проектантски
организации, посочени в § 55, ал. 1, и се одобряват от председателя на
Държавния комитет по строителство и архитектура по предложение на
изпълнителния комитет на окръжния (градския) народен съвет въз основа на
заключение на съвета по планово изграждане на населените места. Новото
строителство се съобразява с одобрения застроителен план и придружаващите го
планове и схеми.
За по-малки градове, както и за селата идейният застроителен план и
другите планове, схеми и профили могат да придружават самия
проекторегулационен план и служат за обосновка на предвижданията му. В този
случай идейният застроителен план и другите планове, схеми и профили се
изработват, съобщават, разглеждат и одобряват заедно с проекторегулационния
план - по същия ред и от същите организации, служби и органи.
За характера и начина на застрояването на промишлени и складови зони
може да не се създава идеен застроителен план.
Идейният застроителен план и другите планове, схеми и профили не
подлежат на обжалване пред съда.
§ 33. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Въз основа на одобрения идеен
застроителен план (ал. 1 на предходния параграф) и в съответствие с него се
изработват на етапи проектоулични и проектодворищни регулации за частите от
населените места, където се предвижда строителство.
В този случай, съобразно с характера на мероприятията по § 36,
проекторегулационният план се придружава от подробни застроителни планове
(кварталнозастроителни и уличнофасадни), които се изработват, съобщават,
разглеждат и одобряват заедно с проекторегулационния план по същия ред и от
същите организации, служби и органи. Подробните застроителни планове
(кварталнозастроителни и уличнофасадни) не подлежат на обжалване пред съда.
§ 33а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) При частични изменения на
регулационни планове в квартали, определени за малоетажно застрояване, новият
регулационен план може да не се придружава от идеен застроителен план,
съответно от кварталнозастроителен и уличнофасаден план, ако характерът на
застрояването не се изменя. Новият частичен регулационен план се придружава от
идеен план за вертикално планиране само когато това се налага от характера на
терена и от техническите изисквания.
§ 34. Уличните осови мрежи по регулационни планове за цели населени
места или за значителни части от тях се трасират и координират от
специализирани проектантски организации най-късно в двегодишен срок от влизане
на регулацията в сила.
Уличните осови мрежи по регулационни планове за малки населени места
или за отделни части от населени места могат, по изключение, да се трасират и
координират от отдел "Архитектура и благоустройство" при окръжните народни
съвети, а със съгласие на този отдел - и от техническите служби при общинските
народни съвети.
В горните случаи се прилага съответно и § 17.
Б. П р а в и л а з а у л и ч н о р е г у л а ц и о н н и т е
п л а н о в е
§ 35. Уличните регулации по приложение на градоустройствени планове
(чл. 14 от Закона за планово изграждане на населените места) уточняват и
определят в окончателна форма предвижданията на градоустройствения план, а
заедно с това установяват всички необходими допълнителни мероприятия по
изграждане, преустройство и развитие на населеното място съгласно с чл. 35 от
Закона за планово изграждане на населените места и следващия параграф.
Уличните регулации за населени места без градоустройствен план
установяват всички мероприятия по изграждане, преустройство и развитие на
населеното място съгласно с чл. 35 от Закона за планово изграждане на
населените места и следващия параграф.
§ 36. По уличнорегулационните планове по приложение на
градоустройствени планове (чл. 14 от Закона за планово изграждане на
населените места), както и по уличнорегулационните планове за населени места
без градоустройствени планове се установяват мероприятия за общините, другите
държавни учреждения, държавните предприятия и обществените организации
(кооперации, политически и други обществени организации) съобразно с
действуващите нормативи за необходимата земя.
(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Мероприятията на общините са:
прокарване на артерии от главната съобщителна мрежа и създаване на главни и
второстепенни центрове и площади; прокарване на улици и булеварди; създаване
на вътрешни квартални градини за обществено ползуване; създаване на градини,
паркове, залесителни пояси, насаждения със защитно и друго особено назначение,
паркове за култура и отдих, паркове с особено назначение (за
научноизследователски цели, зоологически, ботанически и др.); създаване и
коригиране на водни площи и течения в границите на градоустройствените,
съответно регулационните планове, оздравяване и преустройство на съществуващи
квартали; създаване на квартали или части от квартали за застрояване с жилищни
комплекси, групи от сгради или отделни сгради съгласно чл. 55а от Закона за
планово изграждане на населените места; изграждане на общински домове,
изложбени палати, музеи, дворци на културата, училища, читалища, театрални
салони; изграждане на детски домове, ясли, градини и други детски заведения;
изграждане на почивни домове, стадиони, физкултурни центрове, спортни
площадки; изграждане на здравни и болнични центрове и заведения; изграждане на
хотели, пазарища, бани, хали, депа, станции, гаражи, работилници;
осъществяване на строежи за предприятия, заведения, служби и други нужди на
общината; направа на гробища и други от този род.
(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Мероприятията на другите държавни
учреждения и държавните предприятия са: създаване на железопътни терени;
създаване на водносъобщителни терени (морски и речни пристанища и др.), летища
и автогари с републиканско значение; изграждане на промишлени центрове (за
промишлени заведения от съответната категория), заводи, фабрики и предприятия;
създаване на квартали или части от квартали за застрояване с жилищни
комплекси, групи от сгради или отделни сгради съгласно чл. 55а от Закона за
планово изграждане на населените места; изграждане на научноизследователски
центрове; създаване на изложбени центрове и музейни терени с републиканско
значение; изграждане на санаторно-курортни и здравни комплекси, представителни
хотели; създаване на дворове на държавни земеделски стопанства,
машинно-тракторни станции; направа на всякакви сгради и строежи и създаване на
терени за нуждите на тези учреждения и предприятия и други от този род.
Мероприятията на обществените организации (кооперации, политически и
други обществени организации) са: създаване на дворове на трудово-кооперативни
земеделски стопанства, направа на всякакви сгради и строежи и създаване на
терени за нуждите на тези организации и за осъществяване на обществените им
задачи.
§ 37. Очертанията на кварталите по уличнорегулационния план трябва да
осигуряват възможност за целесъобразно застрояване и икономично
благоустрояване на съответните строителни части. При регулацията трябва да се
избягва ненужно и неикономично раздробяване на кварталите с уличната мрежа.
§ 38. Видът и широчините на улиците в населените места се определят в
съгласие със строителните правила и норми по чл. 52, ал. 2 от Закона за
планово изграждане на населените места.
За населените места с историческо или национално архитектурно
значение, както и за квартали с такова значение в други населени места видът и
широчините на улиците се определят със самия регулационен план с оглед да се
запазят съществуващите исторически и национални архитектурни ценности, без да
е задължително спазването на строителните правила и норми по чл. 52, ал. 2 от
Закона за планово изграждане на населените места.
В. П р а в и л а з а д в о р и щ н о р е г у л а ц и о н н и т е
п л а н о в е
1. Общи положения
§ 39. Дворищнорегулационният план установява строителните парцели и
определя за кои имоти те се отреждат.
Предвижданията по плана трябва да са икономично осъществими и да
осигуряват възможност за целесъобразно застрояване на парцелите в кварталния
комплекс.
2. Очертания на парцелите
§ 40. Границите на парцелите трябва да образуват правилна форма.
С уличнорегулационните линии те трябва да сключват по възможност прави
ъгли и в никой случай ъгли, по-остри от 75˜.
Границите на парцелите трябва по възможност да са успоредни на
заварени в парцела масивни сгради.
За вилните зони по изключение, в зависимост от теренните условия се
допуска отклонение от разпоредбите на предходните алинеи.
3. Размери на парцелите (повърхност и лице)
§ 41. Парцелите в градовете трябва да имат размери:
1) (изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) в квартали за предимно многоетажно
(6 и повече етажа) и средноетажно (3-5 етажа) застрояване; в квартали за
комплексно или малоетажно редово (сключено) застрояване и в квартали с
вътрешни квартални градини - в зависимост от предвижданията на идейните
застроителни планове, при най-малък изискуем размер за парцелите, определен в
регулационния план;
2) в квартали за предимно малоетажно застрояване (1 и 2 етажа) с
градски характер - най-малко 300 кв. м повърхност и 14 м лице.
В квартали за малоетажно застрояване с вилообразен (градински)
характер - най-малко 400 кв. м повърхност и 16 м лице.
§ 42. Парцелите в селата трябва да имат размери:
1) в планинските села - от 250 до 800 кв. м повърхност и най-малко
12 м лице;
2) в полските села - от 500 до 1200 кв. м повърхност и най-малко 16 м
лице.
В полски села при особени теренни условия, както и за центъра и
главните улици, по решение на органите, посочени в следващата алинея, се
допуска по изключение образуването на парцели и с по-малки размери, но не и
под размерите по точка 1.
Селата се категоризират като планински или полски с решение на
изпълнителния комитет на общинския народен съвет, одобрено от председателя на
изпълнителния комитет на окръжния народен съвет въз основа на заключение на
съвета по планово изграждане на населените места.
§ 43. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Парцелите във вилните зони трябва
да имат размери от 600 кв. м до 1000 кв. м повърхност и най-малко 18 м лице.
§ 43а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) По изключение изискващите се
най-малки размери на парцелите (повърхност и лице) по § 41, т. 2 и ал. 2, § 42
и 43 от този правилник и § 9, ал. 2-5 от Правилника за приложение на Закона за
одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София могат да бъдат
намалявани до 1/5, когато това се налага от характера на терена, от
техническите или стопанските условия или от положението на заварени сгради и
не влошава условията за целесъобразно застрояване на парцела по действуващите
разпоредби.
Допуска се парцелите да имат по-големи размери от посочените в § 42 и
43 от този правилник и § 9, ал. 2-4 от Правилника за приложение на Закона за
одобрение и приложение на общия градоустройствен план на София, когато
излишъците не са необходими във връзка с урегулиране на съседни имоти или за
образуване на други парцели.
Отклоненията, допуснати съгласно с предходните алинеи, се посочват в
заповедта за одобряване на плана или в приложение към нея със съответна
обосновка.
Във вилните зони и в селата парцелите с изход на задънена улица могат
да имат лице към улицата с размер не по-малък от нейната широчина. Във всички
части на населените места задънени улици по-дълги от 100 м трябва да завършват
с уширение за обръщане на коли с радиус не по-малък от 10 м.
4. Особени правила за очертанията
и размерите на парцелите
§ 44. С градоустройствения план на населеното място могат да се
установяват размери на парцелите над или под размерите им по § 41, т. 2, § 42
и 43, като се държи сметка за характера на населеното място и строителната
зона, размера на кварталите, конфигурацията на терена и пр.
§ 45. Очертанията и размерите на парцелите в населени места с
историческо или национално архитектурно значение, както и в квартали, по улици
или за имоти с такова значение в други населени места се установяват със самия
регулационен план.
5. Установяване и отреждане на парцелите
§ 46. При урегулиране на пълномерни имоти регулационната линия се
прокарва на такова най-малко разстояние от лицевата страна (с прозорци) на
заварени масивни сгради, каквото трябва да се спазва при свободно застрояване
на парцелите по действуващите строителни правила и норми.
Ако поради разположението на сградите в съседните имоти правилото на
предходната алинея не би могло да се спази, допуска се регулационната линия да
се прокара и на по-малко разстояние от лицевата страна на заварени масивни
сгради с оглед да се подобри съществуващото положение.
Разпоредбите на предходните алинеи не се прилагат, ако съгласно с
идейния застроителен план застрояването в съответните парцели е долепено.
В горните случаи не се държи сметка за второстепенните, временните и
селскостопанските постройки.
§ 47. Недвижими имоти, които във връзка със създаване на уличната
регулация са станали маломерни (по повърхност или лице), се упълномеряват с
разполагаеми части от съседни имоти.
(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Недвижими имоти, които са били
маломерни (по повърхност или лице) преди създаване на уличната регулация, се
упълномеряват с разполагаеми части от съседни имоти, ако има поне 3/5 от
изискващата се най-малка повърхност за парцелите. Ако завареният от уличната
регулация маломерен недвижим имот се намира в местожителството на собственика
и последният няма в населеното място друг имот, достатъчен за неговите и на
членовете на семейството му жилищни и стопански нужди, маломерният имот,
независимо от размерите му, се упълномерява по правилата на ал. 1.
При упълномеряването регулационната линия се прокарва на разстояние,
както е посочено в ал. 1 на предходния параграф, освен ако съгласно с идейния
застроителен план застрояването в съответните парцели е долепено. В този
случай не се държи сметка за второстепенните, временните и селскостопански
постройки.
§ 48. Ако не може да стане упълномеряване, маломерният недвижим имот
се разпределя към съседните парцели.
В този случай, ако маломерният имот се намира в местожителството на
собственика и последният няма в населеното място друг имот, достатъчен за
неговите и на членовете на семейството му жилищни и стопански нужди, на
собственика, по негово искане, се отстъпва държавен имот, съответно право на
строеж върху държавна земя. Държавният имот се отстъпва по реда на § 91, ал. 1
и 2. Правото на строеж върху държавната земя се отстъпва по реда на Указа за
насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно
строителство.
В случай, че бъде отстъпен държавен имот или бъде отстъпено право на
строеж върху държавна земя, общината придобива правото на обезщетение срещу
лицата, към парцелите на които е придаден маломерният имот, като в
производството за оценка участвува и собственикът на този имот. Отстъпеният
държавен имот, съответно отстъпеното право на строеж, и отчужденият имот се
оценяват по една и съща тарифа. Отстъпеният държавен имот, съответно
отстъпеното право на строеж се оценява съгласно с § 84, ал. 1, § 85, 87, 88 и
89. В случая се прилагат съответно и § 91, ал. 6 и 7, § 92, 93, 94 и 99.
§ 49. От два или повече съседни маломерни, неупълномерими недвижими
имоти може да се образува парцел, който да се отреди общо за дотогавашните
собственици на имотите.
От съседни маломерни, неупълномерими остатъци от пълномерни имоти може
да се образува парцел, който да се отреди общо за дотогавашните собственици на
имотите.
Общи парцели се образуват и отреждат само ако те могат да се застроят
целесъобразно от съответните съсобственици.
§ 50. От маломерен недвижим имот по § 47, ал. 2, изречение първо,
който няма 3/5 от изискуемите се най-малки размери за парцелите, и от
разполагаеми части от съседни имоти може да се образува парцел, който да се
отреди общо за дотогавашните собственици на имотите.
В случая се прилага ал. 3 на предходния параграф.
§ 51. При средноетажно и многоетажно застрояване се допуска съседни
имоти, независимо от размерите им, да се групират в общ парцел съобразно с
предвижданията на идейния застроителен план, ако това е необходимо за
целесъобразното им застрояване в кварталния комплекс.
Парцелите се отреждат общо за дотогавашните собственици на имотите.
§ 52. При малоетажно застрояване частите на съсобствениците в
отредения общ парцел по § 49 и 50 са равни.
Строежите, съоръженията и другите подобрения в парцела се изключват от
съсобствеността. Те се ползуват от дотогавашните им собственици и могат да се
поддържат чрез необходими поправки, а да се преустройват - доколкото с това не
се увеличава стойността им. Със съгласие на всички съсобственици или по реда
на § 200 до 205 включително в парцела могат да се извършват всички законно
допустими строителни работи.
Съсобствениците се обезщетяват взаимно заради изравняването на частите
им в парцела. Обезщетенията се определят съобразно със стойността на
включените в парцела места. В случая се прилагат съответно § 102, ал. 1 и 3,
до § 107 включително.
Ипотеките и другите вещни тежести, както и данъчните тежести върху
включените в парцела имоти се запазват върху строежите, съоръженията и другите
подобрения и преминават по право и в същия ред върху частта на длъжника в
парцела. При застрояване на парцела с нови сгради тези тежести преминават по
право и в същия ред върху съответните части и дялове от сградата. Ипотеките и
другите вещни тежести се вписват от нотариуса, по искане на общината, при
издаване на нотариалния акт по следващата алинея.
Нотариусът, по искане на общината, придружено с обяснителна бележка и
скица, снабдява съсобствениците с нотариални актове за частите им в парцела. В
случая се прилагат съответно § 108 и 109.
§ 53. Частите на съсобствениците в отредения общ парцел по § 51, както
и в отредения общ парцел по § 49 и 50 - при средноетажно и многоетажно
застрояване - съответствуват на стойността на мястото на всеки от
съсобствениците, включено в общия парцел. Тези части се определят по искане на
който и да било от заинтересуваните по реда на § 85, 87 и 88, като се изхожда
от стойността на местата по тарифата по § 84, ал. 1. Същите части могат да
бъдат определени и по общо съгласие на съсобствениците, изразено в нотариално
заверено заявление до общината.
За общия парцел се прилагат съответно и ал. 2, 4 и 5 на предходния
параграф.
§ 54. При малоетажно застрояване съсобственици, които притежават в
местожителството си или в местонахождението на общия парцел по § 49 и 50 и
друг имот, достатъчен за техните и на членовете на семейството им жилищни и
стопански нужди, могат да бъдат изключени от участие в съсобствеността на
парцела по искане на всеки от останалите съсобственици, който е жител на
населеното място и не притежава в него такъв имот.
Искането за изключване от участие в съсобствеността се прави с писмена
молба до общината най-късно в 3-месечен срок от влизане на
дворищнорегулационния план в сила. Молбата се придружава от необходимото число
преписи. Общината връчва преписите от молбата на заинтересуваните
съсобственици по реда на Гражданския процесуален кодекс. В двуседмичен срок от
връчване, съответно от обнародване на съобщението заинтересуваните
съсобственици могат да направят писмени възражения до общината.
Съсобствениците се изключват от участие в общия парцел с решение на
органите по § 91, ал. 1.
Изключването от съсобствеността произвежда действие от деня на влизане
на дворищнорегулационния план в сила. Въз основа на решението по предходната
алинея парцелът се отрежда по дворищнорегулационния план за лицето, съответно
за лицата, на които той остава, със заповед на ръководителя на отдел
"Архитектура и благоустройство" при окръжния народен съвет.
Общината съобщава решението за изключване от съсобствеността на
заинтересуваните лица по реда на Гражданския процесуален кодекс. В едномесечен
срок от връчване, съответно от обнародване на съобщението заинтересуваните
лица могат да предявят иск по общия ред, с който да установят обстоятелства,
отнасящи се до условията за изключване от съсобствеността, противни на онези,
които са били приети с решението на органите по § 91, ал. 1. Тези органи са
длъжни да се съобразят с влязлото в сила решение на съда.
Г. И з р а б о т в а н е и о д о б р я в а н е
н а р е г у л а ц и о н н и т е п л а н о в е
§ 55. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Проектите за улични и
дворищни регулации заедно с плановете по § 33, ал. 2, съответно плановете,
схемите и профилите по § 32, ал. 4, се изработват от проектантски организации
при Държавния комитет по строителство и архитектура.
(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) При нужда проектите за улични и
дворищни регулации за малки населени места или за малки части от населени
места заедно с плановете по § 33, ал. 2, съответно плановете, схемите и
профилите по § 32, ал. 4, могат да се изработват и от техническите служби при
окръжните народни съвети, а със съгласие на отдел "Архитектура и
благоустройство" при окръжния народен съвет - и от техническите служби при
общинските народни съвети.
§ 56. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Изработеният проектоплан за
регулации на цели населени места или на значителни части от тях заедно с
имотната ведомост и плановете по § 33, ал. 2, съответно плановете, схемите и
профилите по § 32, ал. 4, се съобщава от общината на пряко заинтересуваните
собственици и на останалите граждани на населеното място с обява, обнародвана
в "Държавен вестник". Обявата се поставя на видни места и се разгласява и по
други подходящи начини (чрез местни вестници, по радиоуредби и др.).
Изработеният проектоплан за частични регулации заедно с имотната
ведомост и плановете по § 33, ал. 2, съответно плановете, схемите и профилите
по § 32, ал. 4, се съобщава от общината на пряко заинтересуваните собственици
по реда на § 299, ал. 1 и 2.
Проектопланът и другите книжа се излагат на достъпно място за справки
по тях от страна на заинтересуваните.
§ 57. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) В 14-дневен срок от обнародване
на обявлението в "Известия на Президиума на Народното събрание", когато
проектопланът е съобщен по реда на ал. 1 на предходния параграф, или в
7-дневен срок от връчване, съответно от обнародване на съобщението или от
издаване на обявата - когато проектопланът е съобщен по реда на ал. 2 на
предходния параграф, заинтересуваните лица могат да направят писмени
възражения по проекта и другите книжа до общината.
§ 58. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Проекторегулационните
планове заедно с имотната ведомост и плановете по § 33, ал. 2, съответно
плановете, схемите и профилите по § 32, ал. 4, след изтичане на срока по
предходния параграф се разглеждат по следния ред:
1. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) За градовете със съвет по планово
изграждане на населените места:
а) проектите за цялото населено място или за значителни части от него
- от съвета по планово изграждане на населените места в пълен или намален
състав, съобразно с обсега и значението на проекта;
б) проектите за частични регулации - от отдел (управление)
"Архитектура и благоустройство" при градския народен съвет.
2. За другите населени места:
а) проектите за цели населени места или за значителни части от тях -
от комисия в състав: председател - председателя или член на изпълнителния
комитет на общинския народен съвет, и членове: съдия от окръжния или народния
съд, ръководителите на сектори "Архитектура, градоустройство и конструкции" и
"Кадастър, регулации и нивелации" при окръжния народен съвет, както и
завеждащите същите служби при общинския народен съвет и юрисконсулта - ако има
такива, представител на сектор "Земеустройство" при окръжния народен съвет,
представител на Държавната санитарна инспекция и представител на
проектантската организация, съответно на службата, изработила проектоплана;
б) (изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) проектите за частични регулации - от
отдел "Архитектура и благоустройство" при окръжния народен съвет.
(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Комисията по т. 2, буква "а" на
предходната алинея се назначава от председателя на изпълнителния комитет на
окръжния народен съвет.
При разглеждане на проекторегулационни планове за населени места или
части от тях с паметници на културата или исторически архитектурни ансамбли в
съветите по планово изграждане на населените места и в комисиите по точки 1 и
2 на ал. 1 участвува и представител на Министерството на просветата и
културата - Института за паметниците на културата, съответно представител на
отдел "Просвета и култура" при окръжния народен съвет.
§ 59. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Съветът по планово
изграждане на населените места, съответно комисията или отдел (управление)
"Архитектура и благоустройство" при градския (окръжния) народен съвет могат да
изменят и допълнят проекторегулационния план, имотната ведомост и плановете по
§ 33, ал. 2, съответно плановете, схемите и профилите по § 32, ал. 4, въз
основа на възраженията на заинтересуваните или поради несъответствия,
непълноти или грешки, които сами са намерили в тях. За направените изменения и
допълнения, както и за взетите становища по възраженията на заинтересуваните
се съставя протокол с надлежна обосновка.
(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.)
(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Разгледаните по реда на
предходната алинея проекторегулационен план, имотна ведомост и планове по
§ 33, ал. 2, съответно планове, схеми и профили по § 32, ал. 4, заедно с
възраженията на заинтересуваните се представят по принадлежност.
§ 60. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1964 г., попр., бр. 55 от 1964 г.,
изм., бр. 64 от 1965 г.) Проекторегулационните планове заедно с придружаващите
ги планове, схеми и профили се одобряват, както следва:
1. Със заповед на председателя на изпълнителния комитет на Софийския
градски народен съвет, със заповед на председателя на изпълнителния комитет на
окръжния народен съвет и със заповед на председателя на изпълнителния комитет
на градския народен съвет, при който е създаден съвет по планово изграждане на
населените места:
а) проектоуличните и дворищните регулации, изработени въз основа на
одобрен преди това идеен застроителен план, и ако не се изменят по същество
характерът и начинът на застрояването и видът на мероприятията, предвидени по
идейния застроителен план;
б) проектоуличните и дворищните регулации за първоначално или за ново
урегулиране на ограничени части от градове, както и на ограничени части от
села с особено народностопанско или общонационално значение, в случая, когато
за населеното място няма одобрен преди това идеен застроителен план;
в) всички проектоулични и дворищни регулации на други села.
2. Със заповед на председателя на Държавния комитет по строителство и
архитектура:
а) проектоуличните и дворищните регулации за първоначално или за ново
урегулиране на градове или на значителни части от тях, включително центровете
им, и за първоначално или за ново урегулиране на села, промишлени и курортни
центрове с особено народностопанско или общонационално значение или на
значителни части от тях в случая, когато за населеното място няма одобрен
преди това идеен застроителен план;
б) проектоуличните и дворищните регулации, с които се изменят по
същество характерът и начинът на застрояването или видът на мероприятията по
одобрен от председателя на Държавния комитет по строителство и архитектура
преди това идеен застроителен план (§ 32, ал. 1 и 3).
Изменения на одобрени от председателя на Държавния комитет по
строителство и архитектура регулационни планове, с които се променя
отреждането на имотите за мероприятия от друг характер, се правят с негово
съгласие.
Органите, които одобряват проекторегулационните планове, могат да
внасят в тях, както и в придружаващите ги планове, схеми и профили необходими
изменения и допълнения, които се посочват в самата заповед или в приложение
към нея.
Оригиналите на одобрените регулационни планове се съхраняват в
Държавния комитет по строителство и архитектура.
§ 61. (ал. 1 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Органите по предходния
параграф, след като се вземе мнението на заинтересуваните ведомства,
предприятия и организации, могат да одобряват регулационни планове за части от
населени места заедно с плановете по § 33, ал. 2, съответно плановете, схемите
и профилите по § 32, ал. 4, без да се изпълняват действията по § 56, 57, 58 и
59, когато проектът засяга само държавни имоти или имоти на обществени
организации.
По преценка на тези органи по проекта се произнася съответният съвет
по планово изграждане на населените места в пълен или намален състав.
(Ал. 3 доп. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) По реда на предходните алинеи се
одобряват и регулационни планове, с които само се изменя отреждането на терени
за отделни предприятия в промишлената и складовата зона, а така също, когато в
жилищната зона, в курортната част или във вилната зона се променя отреждането
на имоти от едни за други мероприятия на държавата или обществени организации.
§ 62. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) При нужда, след обявяване
на новия проекторегулационен план, със заповед на председателя на
изпълнителния комитет на окръжния народен съвет може да се спира приложението
на действуващата регулация, както и на действуващия нивелетен план.
(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) С одобряването на:
регулации по приложение на градоустройствен план;
регулации, изработени в съответствие с одобрен преди това идеен
застроителен план, и
регулации по преработване на планове за цели населени места или за
значителна част от тях действието на съответните предходни регулационни и
нивелетни планове се прекратява.
§ 63. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Копие от одобрения
регулационен план и от плановете по § 33, ал. 2, съответно от плановете,
схемите и профилите по § 32, ал. 4, заедно с имотната ведомост и другите книжа
се изпраща на съответната община.
(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Заповедите за одобряване на
дворищнорегулационни планове се обнародват в "Държавен вестник". Общината
разгласява обнародваните заповеди с поставено на видни места обявление. Ако се
отнася за регулационни планове на цели населени места или на значителни части
от тях, обявлението се довежда до знанието на гражданите и чрез поместването
му в местни вестници или по други подходящи начини.
Заповедите за одобряване на частични дворищнорегулационни планове
могат да бъдат съобщени на пряко заинтересуваните собственици по реда на
Гражданския процесуален кодекс.
(Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Заповедите за одобряване на
уличнорегулационни планове се съобщават от народния съвет с поставена на видни
места обява.
(Ал. 5 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Одобрените улично- и
дворищнорегулационни планове заедно с плановете по § 33, ал. 2, съответно
плановете, схемите и профилите по § 32, ал. 4, се излагат на достъпно място -
за справки по тях от страна на заинтересуваните.
Уличнорегулационният план влиза в сила от деня на обнародването му.
Д. О б ж а л в а н е н а
д в о р и щ н о р е г у л а ц и о н н и т е
п л а н о в е
§ 64. В 14-дневен срок от обнародване на заповедта за одобряване на
дворищнорегулационния план в "Известия на Президиума на Народното събрание" -
в случая по § 63, ал. 2, или в 14-дневен срок от връчване, съответно от
обнародване на съобщението - в случая по § 63, ал. 3, пряко заинтересуваните
собственици могат да обжалват плана относно неговата законосъобразност пред
надлежния окръжен съд.
Обжалването спира приложението на дворищнорегулационния план за
частите, за които се отнася.
Жалбата се подава чрез общината. В нея трябва да се посочат:
1) трите имена и адресът на жалбоподателя и недвижимият имот, на който
той е собственик (планоснимачен номер и номер на квартала и парцела);
2) кои регулационни положения се обжалват, какви изменения и
допълнения се искат и на какво законно основание.
§ 65. Жалбата се подписва от страната, която я подава.
Към жалбата се прилагат:
1) преписи от нея и от приложенията й - според броя на собствениците,
които се засягат от исканите изменения и допълнения на плана, както и един
препис за окръжния народен съвет;
2) пълномощно - когато жалбата се подава от пълномощник.
Ако жалбата не отговаря на изискванията по предходните алинеи,
общината изпраща съобщение до жалбоподателя с покана в 7-дневен срок от
получаването му да отстрани недостатъка. В случай, че това не бъде сторено,
окръжният съд оставя жалбата без разглеждане.
§ 66. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Общината връчва преписите от
жалбата и от приложенията й на пряко заинтересуваните собственици и на
окръжния народен съвет веднага, след което изпраща преписката с всички книжа,
съобщения, разписка и служебна скица-копие от регулационния и идейния
застроителен план, съответно кварталнозастроителния и уличнофасадния план на
надлежния окръжен съд. Общината прилага справка дали жалбата е подадена в
срок, дали са отстранени недостатъците по нея, ако такива недостатъци са били
допуснати, както и списък на лицата, които трябва да бъдат призовани по
делото.
§ 67. Окръжният съд разглежда делото в открито заседание най-късно в
едномесечен срок от постъпване на преписката.
По делото се призовава като страна и председателят на изпълнителния
комитет на съответния окръжен народен съвет, който може да изпрати като свой
представител длъжностно лице при съвета. Председателят на изпълнителния
комитет на Софийския градски народен съвет може да изпрати като свой
представител и длъжностно лице при съответния районен народен съвет.
За вещи лица по делата, когато това е нужно, се назначават
правоспособни технически лица с проверена подготовка и необходимия опит.
Вещите лица се назначават по списък, одобрен от изпълнителния комитет на
окръжния народен съвет след съгласуване с местното дружество на
Научно-техническия съюз.
§ 68. Съдът с обосновано решение потвърждава обжалваната дворищна
регулация - ако тя е законосъобразна, или я изменя, ако тя не е
законосъобразна. Съдът не може да изменя регулацията по съображения на
градоустройствена или стопанска целесъобразност.
(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Положенията по идейния
застроителен план, съответно по кварталнозастроителния и уличнофасадния план
относно характера и начина на застрояването на отделните парцели и свързаните
с тях регулационни предвиждания са задължителни за съда.
Решението на съда не подлежи на обжалване.
Окръжният съд изпраща служебен препис от решението си заедно с
подписана от състава на съда скица по делото на надлежния окръжен народен
съвет.
(Ал. 5 изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Налагащите се евентуално
изменения и допълнения на идейния застроителен план, съответно
кварталнозастроителния и уличнофасадния план, във връзка с постановеното от
съда изменение на незаконосъобразната дворищна регулация се извършват служебно
със заповед на органа, който е одобрил регулационния план.
§ 69. Искания за преглед на решенията на окръжните съдилища по реда на
чл. 225 от Гражданския процесуален кодекс могат да се правят най-късно в
двумесечен срок от издаването им. Този срок не се отнася за искания за
преглед, направени от Държавния комитет по строителство и архитектура и
народните съвети.
Е. И з м е н е н и е н а в л е з л и т е в с и л а
р е г у л а ц и о н н и п л а н о в е
§ 70. Влезлите в сила уличнорегулационни и дворищнорегулационни
планове могат да се изменят:
1) когато това се налага от обществен интерес във връзка с целите на
градоустройството;
2) когато се установи, че кадастралната основа на плана съдържа
съществени непълноти или грешки, които имат значение за регулационните
предвиждания.
Ако тези непълноти или грешки са свързани със спор за материално
право, те трябва да бъдат установени от заинтересуваните по съдебен ред.
Ако непълнотите или грешките са от такова естество, че нямат значение
за регулационните предвиждания, допуска се само допълнение или поправка на
кадастралната основа;
3) когато въз основа на разработка по застрояването се установи, че
регулационният план не дава възможност за целесъобразно застрояване на
парцелите или на квартала по действуващите строителни правила и норми;
4) когато се установи, че регулационният план съдържа явна фактическа
грешка, която има значение за регулационните предвиждания.
(Нова - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Не се допуска влезлите в сила
регулационни планове да се изменят с оглед да се създаде законно разположение
спрямо уличните и дворищните регулационни линии на незаконно направени
строежи.
§ 71. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г.) Предложенията на учреждения,
предприятия, организации и частни лица за изменение на регулационни планове се
правят до главния архитект (инженер) при окръжния, съответно градския народен
съвет. Предложенията до главния архитект (инженер) при окръжния народен съвет
се правят чрез общината.
Предложението се придружава от скица-проект за изменението, допълнена
от техническата служба при общинския народен съвет с всички данни за сградите,
постройките, съоръженията, трайните насаждения и другите подобрения в
засегнатите имоти и в непосредствено съседните имоти, както и с теренните и
нивелетните коти.
Когато главният архитект (инженер) при окръжния, съответно градския
народен съвет намери, че молбата е основателна, нарежда да се изработи проект
за изменението. Главният архитект (инженер) по своя преценка може да поиска по
въпроса да се произнесе съветът по планово изграждане на населените места в
пълен или намален състав.
Органите на Държавния комитет по строителство и архитектура,
председателят на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет,
председателят на изпълнителния комитет на градския народен съвет, при който е
създаден съвет по планово изграждане на населените места, или главният
архитект (инженер) при окръжния (градския) народен съвет могат да нареждат
служебно да се израб
- green
- Потребител
- Мнения: 127
- Регистриран на: 11 Май 2007, 12:27
- Местоположение: Велико Търново
Благодаря за съдействието
от potrebitel » 21 Май 2008, 07:34
На всички отзовали се колеги - благодаря Ви и успешна делова седмица!
- potrebitel
- Потребител
- Мнения: 159
- Регистриран на: 22 Фев 2006, 17:40
от julia » 09 Юни 2008, 17:30
Уважаеми Потребител и Клео,
Ще Ви бъда благодарна ако пейстнете или ми изпратите на лини остатъка от ППЗПИНМ.Интересувам се от реда за обезщетяване при отчуждаване, от предаване на държавни имоти и от реда за одобрение на ЧИ на РП, както и от други неща. Ще ми бъде много полезен, за което предварително Ви благодаря.
Lilian89@abv
Ще Ви бъда благодарна ако пейстнете или ми изпратите на лини остатъка от ППЗПИНМ.Интересувам се от реда за обезщетяване при отчуждаване, от предаване на държавни имоти и от реда за одобрение на ЧИ на РП, както и от други неща. Ще ми бъде много полезен, за което предварително Ви благодаря.
Lilian89@abv
- julia
- Потребител
- Мнения: 131
- Регистриран на: 04 Май 2006, 13:50
от blossom » 10 Юни 2008, 15:21
Просто за информация - до влизане в сила на ППЗПИНМ действат Временни правила за приложениета на ЗПИНМ /обн.. Изв. бр.89/1956г./, а преди тях и Плавилник за плановото изглаждане на населените места. Направете сметка кой е приложимият закон във вашия случай.
- blossom
- Потребител
- Мнения: 202
- Регистриран на: 20 Сеп 2007, 12:24
Re: Моля за ЗПИНМ
от banothewolf » 17 Фев 2011, 14:27
Моля, колеги и приятели ако някой може да ми прати и на моя banothewolf@gmail.com правилника и закона, тъй като ми трябва служебно, пък не мога да ги открия 
Благодаря Ви предварително 
Благодаря Ви предварително Тайната на успеха е в постоянството към целта!
Парите и приятелите са като олиото и водата - никога не се смесват!
Парите и приятелите са като олиото и водата - никога не се смесват!
- banothewolf
- Нов потребител
- Мнения: 8
- Регистриран на: 15 Фев 2011, 12:26
- Местоположение: София
-
Melly - Старши потребител
- Мнения: 8012
- Регистриран на: 18 Окт 2007, 23:13
- Местоположение: гр. София
Re: Моля за ЗПИНМ
от banothewolf » 18 Фев 2011, 15:24
Благодаря за бързия отговор на тази стара темичка. Свърши ми работа До скоро писане
До скоро писане Тайната на успеха е в постоянството към целта!
Парите и приятелите са като олиото и водата - никога не се смесват!
Парите и приятелите са като олиото и водата - никога не се смесват!
- banothewolf
- Нов потребител
- Мнения: 8
- Регистриран на: 15 Фев 2011, 12:26
- Местоположение: София
Re: Моля за ЗПИНМ
от levon33 » 18 Юни 2015, 20:40
Уважаеми Колеги,
Ще Ви бъда благодарна ако пейстнете или ми изпратите на личнии остатъка от ППЗПИНМ.
Интересувам се от реда за обезщетяване при отчуждаване, от предаване на държавни имоти и от реда за одобрение на ЧИ на РП, както и от други неща.
Ще ми бъде много полезен, за което предварително Ви благодаря!
levon33@mail.bg
Ще Ви бъда благодарна ако пейстнете или ми изпратите на личнии остатъка от ППЗПИНМ.
Интересувам се от реда за обезщетяване при отчуждаване, от предаване на държавни имоти и от реда за одобрение на ЧИ на РП, както и от други неща.
Ще ми бъде много полезен, за което предварително Ви благодаря!
levon33@mail.bg
- levon33
- Нов потребител
- Мнения: 1
- Регистриран на: 18 Юни 2015, 20:38
Re: Моля за ЗПИНМ
от viara007 » 26 Юни 2019, 13:44
Здравейте, моля някой да ми изпрати ппзпинм - правилник за прилагане на закона за планово изграждане на населените места, e-mail: viara007@hotmail.com
- viara007
- Нов потребител
- Мнения: 1
- Регистриран на: 26 Юни 2019, 13:40
15 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 59 госта