Промени в ДОПК, ТЗ, рег. производство - мнения и дискусии!

[donna]

А дали са счетоводители , е може да се визират тука някои ,ама ние тях повсенародному си ги знаеме ...аз си мисля ,че са били някакв вид инженери работили по правилото и доказали на практика фикцията ,че кривата линия е успоредна на правата линия

[Melly]

Или аксиомата "Две успореди прави се пресичат.... в безкрайността".

[law-m]

По отношение на "декларацията" по чл. 141, ал. 8 ТЗ ми направи впечателение, че спорът се е насочил повече по отношение на приложимостта на разпоредбата във времето, отколкото за самото задължение за представянето на такава декларация. Както вече написах на стр. 3, според мен такава не се дължи. Няма да повтарям аргументите си.

Но се замислих и за следното – видно от мотивите, законодателят е искал да защити фиска и интереса на третите лица. Но това фактически не може да стане с въвеждането на задължение за представяне на някакви си декларация. За да постигне тази цел, би било по-удачно да предвиди създаването на възможност за правене на справки по дружества, прекратени с решение по чл. 735 ТЗ, като справката да може да се прави и по физически лица, които са били управители или членове на управителните им или контролни органи. По този начин ДЛР ще може да си направи справка дали лицето, което е заявено да бъде управител, отговаря на изискванията по чл. 141, ал. 8 ТЗ.

Освен това се поставя и един наказателноправен въпрос – прилага ли се разпоредбата на чл. 313, ал. 1 НК, при условие, че в ТЗ не е записано изрично, че трябва да се декларира липсата на обстоятелствата по чл. 141, ал. 8 ТЗ. Не претендирам, че съм вещ по въпросите на наказателното право, но в цитираната разпоредба на НК е казано, че:
"Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева."

[fani_i]

Колега, и аз считам, че изискване за представяне на декларация няма в ТЗ, нито в ЗТР (ако е в Наредбата е спорна приложимостта на текста) и така въпросът как ще се установяват обстоятелствата, свързани с управителя, остава открит. Налично е само ограничение, но никому не е вменено задължение да подава декларация. Може и в АВ да презюмират, че след като са налице такива изисквания, следва да бъдат установявани в декларация, но за мен такова тълкуване на закона е доста фриволно.
Дори и само заради това считам отказите на АВ за незаконосъобразни. Биха били законосъобразни, ако се установи, че управителят не отговаря на условията на ТЗ - отказите обаче не са мотивирани с това, а че липсва декларация, която пък законът не изисква. И тук каруцата е пред коня - първо трябва да се създадат възможности на органа да провери наличието на изискванията и ако не са налице, да постанови отказ - защото само наличието на декларация не е достатъчно. Какво ще се случи, ако такава се подаде, но в действителност управителят не отговаря на условията? - Последици не са предвидени, управителят ще е вписан с декларацията, задължение за освобождаването му от ОС също няма...няма кой да наложи такова решение на ОС, нито пък да принуди управителя да прекрати едностранно договора си. Единствено би могло да е включено като условие в договора за управление и да води към прекратяването му или в дружествения договор, респ. ОС да вземе решение на основание законовия текст.
Колкото до чл.313 от НК - категорично не го намирам за приложим, доколкото не е налице елемент от обективна страна.
Така текстът си виси - хем го има, хем полза от него никаква...

[law-m]

Колега Фани, адски съм съгласен с Вас.

[kontrol]

Поначало (и очевидно) тежестта на доказване е за молителя (управителя). Поначало декларации в регистърното производство могат да се изискват от съда (534 ГПК, 290а НК; обр.изгл. ТР 1/02 т. ІІІ мотивите); освен това се изискват - обтекаемо формулирано - "необходимите документи" (601 ІІ ГПК); също и в административното (43 АПК; който - според И.Тод. - препраща към 313 НК?). Естествено, органът може и служебно да събира доказателства - за това няма пречка (чл. 9 АПК - дори когато производството за издаване на ИАА е неприолжимо). Няма пречки да обяви това предварително (арг. от 13, 12 І).

При "особеното административно" производство по ЗТР проблемът е в непълната яснота* на субсидиарно приложимия процесуален закон (отрояване от ГПК; препращане натам; но охранителните са поначало административни, следователно по ГПК - само когато е изрично предвидено) и дори в наличието на такъв (аналогията в процеса се отрича, а чл. 22 АПК - неприложимост с оглед "естеството"). Освен това, както също е известно, невъзможността за отстраняване на недостатъци въздига доказателствата в изискване за форма/ основания за отхвърляне. Проверката на ДЛР е ограничена до документите по т. 5 вр. 4 на чл. 21 ТР. По този начин ТР е по-несигурен, доколкото напр. как ще се установи - при съмнение - че управителят е дееспособен; представителната власт или подписите на участвалите в общото събрание? (За наименованията - Маданска.)

Истинността на вписваните обстоятелства се удостоверява с декларация по чл. 13 ІV ЗТР; заявлението наистина трябва да е по образец, но изготвянето му може да се забави; обстоятелствата по чл. 141 ал. 8 ТЗ обаче не са от категорията на подлежащите на вписване (за това дружество).

Съмнителна е възможността и за заличаване на вписването поради отмяна на избора (30 ІІ ЗТР; 74 ТЗ - от членове на ЮЛ в кратък срок), установяване на "несъществуване" на обстоятелството (29 І ЗТР - всекиго и дори прокурора, но преди това трябва по исков ред да е установена нищожност - ТР 1/02). Остава вярата в регистъра.

---
Само по себе си неиздаването в пълнота на наредба не води до незаконност на отказа, тъй като ще се приложи изискващият акта закон (ако има такъв), макар че накърнява доверието на гражданите в нормативните (подзаконови) актове.

* Една препирня: ОС-Варна - АдмС-Варна- АдмС-Перник (О 379/ 2010)- ВАС може би ще даде отговор, когато бъде решена; по подобен (ЗКИР - 569 т. 6 ГПК) ВКС + ВАС пращат на адм.съд.

[nannyogg]

Колега, и аз считам, че изискване за представяне на декларация няма в ТЗ, нито в ЗТР (ако е в Наредбата е спорна приложимостта на текста) и така въпросът как ще се установяват обстоятелствата, свързани с управителя, остава открит. Налично е само ограничение, но никому не е вменено задължение да подава декларация. Може и в АВ да презюмират, че след като са налице такива изисквания, следва да бъдат установявани в декларация, но за мен такова тълкуване на закона е доста фриволно.
Дори и само заради това считам отказите на АВ за незаконосъобразни. Биха били законосъобразни, ако се установи, че управителят не отговаря на условията на ТЗ - отказите обаче не са мотивирани с това, а че липсва декларация, която пък законът не изисква. И тук каруцата е пред коня - първо трябва да се създадат възможности на органа да провери наличието на изискванията и ако не са налице, да постанови отказ - защото само наличието на декларация не е достатъчно. Какво ще се случи, ако такава се подаде, но в действителност управителят не отговаря на условията? - Последици не са предвидени, управителят ще е вписан с декларацията, задължение за освобождаването му от ОС също няма...няма кой да наложи такова решение на ОС, нито пък да принуди управителя да прекрати едностранно договора си. Единствено би могло да е включено като условие в договора за управление и да води към прекратяването му или в дружествения договор, респ. ОС да вземе решение на основание законовия текст.
Колкото до чл.313 от НК - категорично не го намирам за приложим, доколкото не е налице елемент от обективна страна.
Така текстът си виси - хем го има, хем полза от него никаква...

Като цяло съм съгласна, доколкото се въведе норма, с отделна разпоредба, но трябва да се търсят и други разпоредби, да се тълкува /това пък винаги би могло да доведе до грешна интерпретация/.
Но с подчертаното не съм съгласна - за ЕТ /чл. 57 и чл. 58/ и за АД /чл. 234, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1/ законодателят е предвидил, че наличието на декларация е достатъчно условие за установяване на тези факти - и тях не ги проверяват, поне не ми е известен механизъм, по който да го направят. Колко сигурно е това, е отделен въпрос, но все пак е налична санкцията в чл. 313 НК. И това дава отговор на втория въпрос - ако имаше такава декларация, предвидена по закон /обаче изрично в текста му/, щеше да е възможно да се реализира отговорността по чл. 313 НК. После и по следващите Ви изречения - независимо, че в посочените мотиви на този законопроект се поддържа тезата, че се налагат поради сигурност в търг. оборот и поради причини на фиска, най-заинтересувани от добро /много грубо казано/ управление са преди всичко и на първо място самите съдружници/акционери. Те /ОС/ го избират, т.е. те са първите, които да следят да не попаднат на "лош" управител/член на съвета на директорите.
Т.е. за разлика от някои преждеписали, считам, че можеше да се обвърже управителя с изрично вменено чрез разпоредба задължение да представя такава декларация при вписване на името му в ТР.

Сега, практически, ДЛР явно тълкуват по аналогия, защото иначе са в невъзможност да изпълнят предписанието на чл. 21, ал. 5, а и да установят дали е изпълнено изискването на чл. 141, ал. 8.
А от друга страна по аргумент на обратното /пак от 234, ал.3 и 57,58 ТЗ/ не следва да представяме такава декларация. Тя не е предвидена нито в ТЗ, нито в ЗТР, ако беше предвидена в Наредбата - не знам, според мен е недопустимо чрез нея за първи път да се въвеждат изисквания, които липсват в специалния закон.
И практически какво следва - може би като получим отказ, при обжалването на същия да я добавим тази прословута декларация или да представим др. доказателства /какви?/, понеже като да са допустими /извличам от 278 ГПК, може и да греша/ и съда да се произнесе - "с оглед новите представени доказателства задължава ..." Може би си струва, ако вписването е първоначално /заради таксата/, времето е проблем;
ако обаче е само това обстоятелство, пак заради таксата, а и времево не е много икономически обосновано - може би само заради принцип и да прочетем тълкуването на съда в мотивите ...
Като граждани и юристи - чл. 18, ал. 1 и 2 ЗНА, ако ни се занимава, както и да си обсъждаме тук или в други форуми, друго?
п.п. Още веднъж се извинявам на DEKAH, понеже обещах да не се включвам, но темата ми е интересна ...

[inspectora]

Няма да вземам отношение относно законодателя и нещата, които твори.

Ще взема отношение по правния казус:
Основателен ли е отказ поради непредставяне на декларация по чл.141, ал.8 ТЗ?

Абсолютно основателен е според мен!

Аргументирам веднага:

За вписване на дружеството в търговския регистър е необходимо да е назначен управител или управители на дружеството.

Не може да бъде управител лице ...

Имаме едно производство по ЗТР, по което предоставяме доказателства. Е как да докажем, че са изпълнени изискванията на закона? С декларация Допустимо и относимо /и под страх от наказателна отговорност най-вероятно надеждно/ ...
Казвате по-горе, че не била необходима декларацията - да си проверявали ДЛР Съдът или адм. орган /по аналогия/ сам ли проверява фактите и обстоятелствата по съответното производство, или събира доказателства, които най-вече заинтересованите лица предоставят?
Какво щяло да стане, ако декларацията не отговаряла на истината? - Ами 313 НК - абсолютно!
Развивате хипотези, че управителят можел да не знае - тиро-риро ...
... или пък, че можело в последствие да възникне пречката - ами имаме нов факт - нито е декларирал нещо невярно /гледа се датата на декларацията /, нито нещо фатално е станало ... просто е спрял да отговаря на условията и да бъде така добър да направи необходимото да бъде заличен като управител, иначе мисля и за това има състав в НК /различен от 313/ - че упражнява дейност, която не би могъл

[DEKAH]

п.п. Още веднъж се извинявам на DEKAH, понеже обещах да не се включвам, но темата ми е интересна ...

Ако съм Ви засегнал с нещо - искрено се извинявам. Рядко може да се прочете мнение от кадърен юрист.

[REVOLUTION]

Категорично не съм съгласен с инспектора.Според мен няма нормативно изискване за съставяне на декларация по чл.141 ал.8 ТЗ.
В регистърното производство не се доказва щяло и нещяло , а изрично предвиденото в закона.
В ТЗ няма изскване за представяне на такава декларация в ТР-сравни с чл.141 ал.3 от ТЗ
В ЗТР няма изискване за представяне на такава декларация.
Дори в Наредбата към ЗТР няма изискване за представяне на такава декларация-
Чл. 20. Към заявлението се прилагат:т.1 д) (доп. - ДВ, бр. 111 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 23.01.2009 г.) нотариално завереното съгласие и образецът от подписа на управителя/управителите, както и декларацията за съответствие с изискванията на чл. 20 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала за управител на еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно участие в капитала;

След като няма нормативно изискване за съзставяне и представяне на декларация по чл.141 ал.8 отказа на ДЛР е незаконосъобразен.

За наказателната отговорност не знам дали да коментирам.Абсолютно несъставомерно по чл.313 НК.

[lexy21]

Какво щяло да стане, ако декларацията не отговаряла на истината? - Ами 313 НК - абсолютно!
... просто е спрял да отговаря на условията и да бъде така добър да направи необходимото да бъде заличен като управител, иначе мисля и за това има състав в НК /различен от 313/ - че упражнява дейност, която не би могъл

Ама толкова да не съм съгласна, че се чудя от къде да започна...
Като начало, абсолютно съм съгласна с Фани, че не е налице обективната съставомерност по чл. 313 от НК. /За ЕТ, АД - друга бира/. Законодателните недомислици често се налага да бъдат предолявани по правилата на юридическата херменефтика, ама именно тези парвила не позволяват обективната съставомерност по чл. 313 от НК. Ами - хайде на маслините по същия състав и на същия принцип и за декларация по чл. 142 от ТЗ. Хайде и за онези, които в предварителния договор за покупко-продажба на имот "декларират, че имотът е тяхна собственост, не е обременен с..." То днес всичко става... ще му лепнем едно "за неверни данни носи наказателна отковорност по..." и пляскаме с ръце и се прегръщаме с прокуратурата. Но истината е проста - няма разпоредба на закон, указ или постановление на МС, които да изискват декларирането на истинността на обстоятелствата по чл. 141, ал. 8 от ТЗ от определен субект. Точка. А по отношение намекнатата съставомерност по чл. 324, ал. 1 от НК - Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 г. по н.д. № 29/1969 г., ОСНК на ВС.

[SashkoS]

Мен ме гложди друга една мисъл.
В почти всички декларации на обстоятелства по всякакви поводи лицето декларира СВОИ обстоятелства. А с тази декларация се следи какво се е случило с други дружества. Значи преди да заяви желание да е управител, лицето трябва да провери всичките си предишни дружества. Какво може да се случи за 2 години, без да имаш ни най-малко отношение към него не коментирам.

А какво става, ако лицето Х е управител на дружество Y, което си работи и изведнъж дружеството Z, чийто управител е бил преди 2 години предаде богу дух... по описания в ТЗ начин? Оказва се че той , дори и без да знае (никой от старото дружество не е длъжен да го извести) от този момент е управител в нарушение на закона и бързо, бързо трябва да излезе от управлението в полза на друг.

Ако съм допуснал грешка в разсъжденията си, не ме корете, аз толкова мога.

[law-m]

Уважаеми колега инспектор, изобщо не мога да се съглася с Вас. Това се доказвало пред съд, онова се доказвало пред административен орган. Принципно вярно, но от всяко правило си има изключение. Типичен пример по Закона за търговския регистър, а именно по чл. 24, ал. 4 ЗТР, който гласи следното: „ако е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър.“ Т.е., когато е посочен ЕИК, никой държавен орган не може да иска от теб да доказваш факти, вписани в ТР. В същия дух, предвид публичността на Търговски регистър, ако се въведе задължение за вписване на въпросните обстоятелства по чл. 141, ал. 8 ТЗ, тогава много лесно ще може да се провери дали лицето отговаря на изискванията, като по този начин обективно ще бъде защитен интересът на фиска, на третите лица и на съдружниците в конкретното дружество. Що се отнася до това дали декларацията е допустимо доказателствено средство. Ами колега това е частен документ, в който се твърдят изгодни за лицето факти. Този документ има само формална доказателствена сила (тъй като говорите за производства пред съдилищата). Единствено чл. 313 НК придава някаква тежест на декларациите, но когато представянето на такава е предвидено в нормативен акт. Единствено ще има юридическа стойност един официален свидетелстващ документ, какъвто е например случаят със свидетелството за съдимост, което за какво ли не се представя. Изобщо не виждам някаква трудност в Търговския регистър да се създаде възможност за издаване на удостоверения, че дадено лице не попада в хипотезите на чл. 141, ал. 8, 234, ал. 2, т. 1 ТЗ и пр. Изобщо представянето на декларации от този тип (когато това е предвидено) представлява едно измиване на ръцете от страна на държавата.

Единствено съм съгласен с Вас по въпроса за последващо възникване на пречката по чл. 141, ал. 8 ТЗ.

Що се отнася до „декларацията“ по чл. 142 ТЗ, която на няколко пъти беше упомената мимоходом. До ден днешен не мога да разбера на кой „умен“ мозък му хрумна да изведе текст на декларация от тази разпоредба. Неслучайно в Наредбата за ТР няма изискване за представяне на такова чудо и съответно ДЛР не постановяват откази при нейното непредставяне (казвам го от опит). Единствено, когато промениха образците на заявленията, решиха да я добавят като възможен приложен документ, защото всичко живо си я прилага по инерция. Все едно управителят не носи отговорност за вреди, ако не подпише това чудо на чудесата. Освен това чл. 142 ТЗ защитава единствено и само интереса на съдружниците, но не и на трети лица.

[jasta13]

Не мога да се сдържа, да внеса малко шум в тази интересна дискусия, за което моля да бъда извинена , обаче единственото място, на което аз съм видяла "обнародвано" изискването за тези декларацийки е...... сайта на АВп, в раздел новини, съобщение гласящо следното:
"Нови допълнения в Търговски закон
15 февруари, 2011, вторник

Във връзка с приетите допълнения в Търговския закон със Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обнародвани в бр. 14 от 15 февруари 2011 г. на Държавен вестник, считано от посочената дата, при подаване на заявления в търговския регистър, следва да се съобразяват нормите на чл. 21, ал. 3, чл. 57, т. 4 и чл. 141, ал. 8 от Търговския закон, като се представя декларация за липсата на обстоятелствата по цитираните разпоредби."
И доколкото мога да забележа в него са посочени нормите, които трябва да се съобразят, но липсва правното основание, във връзка с което се поставя изискване за представяне именно и точно на въпросната декларация ( можеше текста да е следния:" следва да се съобразяват нормите на чл. 21, ал. 3, чл. 57, т. 4 и чл. 141, ал. 8 от Търговския закон, като във връзка с чл.21, т.5 от ЗТР представя декларация за липсата на обстоятелствата по цитираните разпоредби.), което пък ме навежда на мисълтта, че решението относно представянето на декларацията е взето "стихийно".

[nannyogg]

Не мога да се сдържа, да внеса малко шум в тази интересна дискусия, за което моля да бъда извинена , обаче единственото място, на което аз съм видяла "обнародвано" изискването за тези декларацийки е...... сайта на АВп, в раздел новини, съобщение гласящо следното:
"Нови допълнения в Търговски закон
15 февруари, 2011, вторник

Във връзка с приетите допълнения в Търговския закон със Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обнародвани в бр. 14 от 15 февруари 2011 г. на Държавен вестник, считано от посочената дата, при подаване на заявления в търговския регистър, следва да се съобразяват нормите на чл. 21, ал. 3, чл. 57, т. 4 и чл. 141, ал. 8 от Търговския закон, като се представя декларация за липсата на обстоятелствата по цитираните разпоредби."
И доколкото мога да забележа в него са посочени нормите, които трябва да се съобразят, но липсва правното основание, във връзка с което се поставя изискване за представяне именно и точно на въпросната декларация ( можеше текста да е следния:" следва да се съобразяват нормите на чл. 21, ал. 3, чл. 57, т. 4 и чл. 141, ал. 8 от Търговския закон, като във връзка с чл.21, т.5 от ЗТР представя декларация за липсата на обстоятелствата по цитираните разпоредби.), което пък ме навежда на мисълтта, че решението относно представянето на декларацията е взето "стихийно".

А така?
"следва да се съобразяват нормите на чл. 21, ал. 3, чл. 57, т. 4 и чл. 141, ал. 8 от Търговския закон, като във връзка с чл.21, т. 4 и т. 5 от ЗТР се представят доказателства за липсата на обстоятелствата по цитираните разпоредби"

[mar4o]

Колеги за непредставяне на декларацията по чл.141, ал.8 ТЗ беше отказано вписване на много дружества. Но току ще видях, че дружество на което според дружествения договор, капиталът е 10 лв., разпределен на 100 дяла по 0,10 ст. и в протокола няма отразено, че е избран управител е вписано. Навярно посочването на капитала по този начин се дължи на техническа грешка, но все пак според чл. 117 ТЗ - Капиталът на дружеството с ограничена отговорност не може да бъде по-малък от 2 лв. Той се състои от дяловете на съдружниците, които не могат да бъдат по-малки от 1 лев. вх.№20110317204247., вписване 20110323153039.

[DEKAH]

Колеги за непредставяне на декларацията по чл.141, ал.8 ТЗ беше отказано вписване на много дружества. Но току ще видях, че дружество на което според дружествения договор, капиталът е 10 лв., разпределен на 100 дяла по 0,10 ст. и в протокола няма отразено, че е избран управител е вписано. Навярно посочването на капитала по този начин се дължи на техническа грешка, но все пак според чл. 117 ТЗ - Капиталът на дружеството с ограничена отговорност не може да бъде по-малък от 2 лв. Той се състои от дяловете на съдружниците, които не могат да бъдат по-малки от 1 лев. вх.№20110317204247., вписване 20110323153039.

Амииии случва се.

На мен ми вписаха едно прехвърляне на др. дялове. Във всички документи /вкл. новия устав/ съм писал, че се прехвърлят 100% от капитала, представляващи 500 дяла, всеки на стойност от 10 лв за сумата от 5000 лв.
Такава информация ми бяха дали клиентите. Оказа се, че капиталът е 2 лв

Всичко си мина по мед и масло.

[daria]

Колеги за непредставяне на декларацията по чл.141, ал.8 ТЗ беше отказано вписване на много дружества. Но току ще видях, че дружество на което според дружествения договор, капиталът е 10 лв., разпределен на 100 дяла по 0,10 ст. и в протокола няма отразено, че е избран управител е вписано. Навярно посочването на капитала по този начин се дължи на техническа грешка, но все пак според чл. 117 ТЗ - Капиталът на дружеството с ограничена отговорност не може да бъде по-малък от 2 лв. Той се състои от дяловете на съдружниците, които не могат да бъдат по-малки от 1 лев. вх.№20110317204247., вписване 20110323153039.

Имам чувството, че гледат само броя на документите, а какво пише в тях и дали отговарят на законовите изисквания никой не го интересува. 10 ст. дял и не е избран упавител, а са вписани двамата съдружници, като управители, вероятно така е най-справедливо да не се сърди нито единия, нито другия.

[direct_2009]

Мнението ми е, че промяната на чл.77 на ДОПК е израз на ... не все пак възпитан човек съм няма да го кажа

Вместо след влизането в действие на търговския регистър, това уведомяване въобще да отпадне, те взеха, че му удължиха срока. И защо?

Какво, като му заличите качеството на едноличен търговец на човека? Да не би да престава да дължи? Ми, не. Е, за какво тогава?

И какво, като прекратят ТД със задължения? Нали не са го заличили? Нали започва ликвидация минимум 6 месеца, през която точно това се прави- събират се вземания и се уреждат задължения. Ми да си прави НАП ревизиите и да си търси парите, щом смята, че има такива за вземане.

Въобщееее ...

[pdimitrow]

Колеги за непредставяне на декларацията по чл.141, ал.8 ТЗ беше отказано вписване на много дружества. Но току ще видях, че дружество на което според дружествения договор, капиталът е 10 лв., разпределен на 100 дяла по 0,10 ст. и в протокола няма отразено, че е избран управител е вписано. Навярно посочването на капитала по този начин се дължи на техническа грешка, но все пак според чл. 117 ТЗ - Капиталът на дружеството с ограничена отговорност не може да бъде по-малък от 2 лв. Той се състои от дяловете на съдружниците, които не могат да бъдат по-малки от 1 лев. вх.№20110317204247., вписване 20110323153039.

Амииии случва се.

На мен ми вписаха едно прехвърляне на др. дялове. Във всички документи /вкл. новия устав/ съм писал, че се прехвърлят 100% от капитала, представляващи 500 дяла, всеки на стойност от 10 лв за сумата от 5000 лв.
Такава информация ми бяха дали клиентите. Оказа се, че капиталът е 2 лв

Всичко си мина по мед и масло.

Късметлия! На мен ми върбаха една промяна в обстоятелствата, защото навсякъде пишеше, че капитала е 5 000 лв. но за моя най - голяма изненада установили, че е внесен 3 500 и "липсвали доказателства за довнесен капитал", което след като говорих с клиентите се оказа, че е точно така ама защо да ме предупреди някой? Явно всичко е на късмет кой точно ще ти погледне заявленията. Това е във Варна.