fani_i написа:Колега, и аз считам, че изискване за представяне на декларация няма в ТЗ, нито в ЗТР (ако е в Наредбата е спорна приложимостта на текста) и така въпросът как ще се установяват обстоятелствата, свързани с управителя, остава открит. Налично е само ограничение, но никому не е вменено задължение да подава декларация. Може и в АВ да презюмират, че след като са налице такива изисквания, следва да бъдат установявани в декларация, но за мен такова тълкуване на закона е доста фриволно.
Дори и само заради това считам отказите на АВ за незаконосъобразни. Биха били законосъобразни, ако се установи, че управителят не отговаря на условията на ТЗ - отказите обаче не са мотивирани с това, а че липсва декларация, която пък законът не изисква. И тук каруцата е пред коня - първо трябва да се създадат възможности на органа да провери наличието на изискванията и ако не са налице, да постанови отказ - защото само наличието на декларация не е достатъчно. Какво ще се случи, ако такава се подаде, но в действителност управителят не отговаря на условията? - Последици не са предвидени, управителят ще е вписан с декларацията, задължение за освобождаването му от ОС също няма...няма кой да наложи такова решение на ОС, нито пък да принуди управителя да прекрати едностранно договора си. Единствено би могло да е включено като условие в договора за управление и да води към прекратяването му или в дружествения договор, респ. ОС да вземе решение на основание законовия текст.
Колкото до чл.313 от НК - категорично не го намирам за приложим, доколкото не е налице елемент от обективна страна.
Така текстът си виси - хем го има, хем полза от него никаква...
Като цяло съм съгласна, доколкото се въведе норма, с отделна разпоредба, но трябва да се търсят и други разпоредби, да се тълкува /това пък винаги би могло да доведе до грешна интерпретация/.
Но с подчертаното не съм съгласна - за ЕТ /чл. 57 и чл. 58/ и за АД /чл. 234, ал. 3 вр. ал. 2, т. 1/ законодателят е предвидил, че наличието на декларация е достатъчно условие за установяване на тези факти - и тях не ги проверяват, поне не ми е известен механизъм, по който да го направят. Колко сигурно е това, е отделен въпрос, но все пак е налична санкцията в чл. 313 НК. И това дава отговор на втория въпрос - ако имаше такава декларация, предвидена по закон /обаче изрично в текста му/, щеше да е възможно да се реализира отговорността по чл. 313 НК. После и по следващите Ви изречения - независимо, че в посочените мотиви на този законопроект се поддържа тезата, че се налагат поради сигурност в търг. оборот и поради причини на фиска, най-заинтересувани от добро /много грубо казано/ управление са преди всичко и на първо място самите съдружници/акционери. Те /ОС/ го избират, т.е. те са първите, които да следят да не попаднат на "лош" управител/член на съвета на директорите.
Т.е. за разлика от някои преждеписали, считам, че можеше да се обвърже управителя с изрично вменено чрез разпоредба задължение да представя такава декларация при вписване на името му в ТР.
Сега, практически, ДЛР явно тълкуват по аналогия, защото иначе са в невъзможност да изпълнят предписанието на чл. 21, ал. 5, а и да установят дали е изпълнено изискването на чл. 141, ал. 8.
А от друга страна по аргумент на обратното /пак от 234, ал.3 и 57,58 ТЗ/ не следва да представяме такава декларация. Тя не е предвидена нито в ТЗ, нито в ЗТР, ако беше предвидена в Наредбата - не знам, според мен е недопустимо чрез нея за първи път да се въвеждат изисквания, които липсват в специалния закон.
И практически какво следва - може би като получим отказ, при обжалването на същия да я добавим тази прословута декларация или да представим др. доказателства /какви?/, понеже като да са допустими /извличам от 278 ГПК, може и да греша/ и съда да се произнесе - "с оглед новите представени доказателства задължава ..." Може би си струва, ако вписването е първоначално /заради таксата/, времето е проблем;
ако обаче е само това обстоятелство, пак заради таксата, а и времево не е много икономически обосновано - може би само заради принцип и да прочетем тълкуването на съда в мотивите ...
Като граждани и юристи - чл. 18, ал. 1 и 2 ЗНА, ако ни се занимава, както и да си обсъждаме тук или в други форуми, друго?
п.п. Още веднъж се извинявам на DEKAH, понеже обещах да не се включвам, но темата ми е интересна ...
Omnia vincit amor et nos cedamus amori.