Увеличаване на капитала на ООД

[Anastassia Terzieva]

niamam mnogo opit v tazi oblast i vse pak ne mi stana iasno zashto i dali moje da se sabere OS i da reshti edinodushno da ne se vrashtat a da se preobrazuvat napravenite predi "dopulnitelni vnoski " v kapital bez tezi gimnastiki
i analogichno na preobrazuvaneto na obligacii v akcii pri AD?
kato sa gi dali nazaem v pomosht na deinosttana firmata tova po sashtestvo sa si dop. vnoski, ako triabva da si napishat edno reshenie v tozi duh sas zadna data i tova e
i da si uvelichat kapitala sasa reshenieto na sadrujnicite che priemat i otdelno ot vseki ot dalite vnoski che iskat imenno tova, dvete voleiziavlenia se zasichat i tolkoz. tova ne sa zadaljenia na sadrujnicite a tehni prava i za tiah struva mi se zabranata ne vaji?!?

ei hvarlihte me v razmisul, otivam da si pocheta TZ, no molia vi kajete kakvi sa prechkite pred edno takova preobrazuvane na kapitala?
nali ednoto e osnoven a drugoto dopulnitelen kapital, zaedno s nerzpredelenite pechalbi, schetovodno ne sa li na edno miasto?
zashto s ednoto da moje da se uvelichi kapitala a S DRUGOTO- NE?

[Anastassia Terzieva]

malko izvan temata no poneje kaza che samo tezi sredstva sa okolo 500 000 a veroiatno ima i dostatachno drugi aktivi
zashto ne napravite neshto drugo- da preobrazuvate drujestvoto v AD, taka likvidacionnia dial na vseki ot sadrujnicite niama li da vklyuchva proporcionalno vsichko, nezvisimo ot iztochnika mu, koeto puk sled kato se ustanovi kolko e po balans moje da stane kapital na AD-to
ako cialata gimnastika e za prestij edno AD zvichi kade kade po prestijno
pak kazvam oshte ne sum mnogo naiasno s tezi neshta prosto razsujdavam "na posting"
:))))))))

[nik]

Направи увеличение за сметка на тези вноски като Апорт т.е. искаи оценка с веХти лица, които да оценят кои колко и какви пари е дал и какви дялове може да запише в капитала. Сам си реши после дали ще си по хипот. на чл. 148 т. 1 или т.2

[dimizz]

В отговор на г-жа Терзиева:
По чл. 73а ТЗ изрично е забранено прихващането. Явно не сте юрист и няма да разберете тази забрана, ако не ви я обясня.
Прихващане имаме, когато кредиторът има освен вземането си и някакво задължение към длъжникът от друга сделка например. Тогава той има право по реда на ЗЗД да си "прихване" взимането от длъжника и така да погаси дълга си към него. Например наемател продава на наемодател нещо за 300 лева и си приспада наема от 300 лева. Това се нарича прихващане в юридическата терминология.
В случая имаме кредитно задължение на ООД-то и задължение на съдружниците за внасяне на капитал. Тези две насрещни задължения не могат да се прихващат по чл. 73а ТЗ. Смисълът на тази изрична забрана съм го посочил в горния ми постинг, прочете го, за да го разберете. Тази забрана важи за ООД и за АД.
Относно облигациите трябва много добре да разграничите нещата.
Първо: Само едно АД може да издава облигации (говорим за частния сектор, не за публични субекти), не и ООД.
Второ: Дори и случаят да беше с АД, то операцията пак би била недопустима. Чл. 73а ТЗ важи и за АД. Изключение от тази забрана прави чл. 215 ТЗ, който допуска така наречените конвертируеми облигации (convertable bonds), които при определи условия наистина могат да бъдат превърнати в акции. Но за издаването на такива облигации има много строга процедура по чл. 215-218 ТЗ (прочете ги). В този смисъл не е допустимо един кредит да бъде преобразуван в облигации, защото това само е възможно, ако е спазена публичната процедура (решение на ОС и вписване) по чл. 215-218 ТЗ. Не е допустимо и последващо превръщане на кредита в конвертируеми блигации, тъй като парите от продажбата на облигациите реално трябва да постъпят в АД-то след вписването на решението.
Преобразуването на ООД в АД също няма да помогне поради изложените причини.
За вас счетоводителите по баланс облигациите и кредитът е едно и също нещо, но за нас юристите не е, именно защото законът има различни изисквания за различните видове финансирине на дружеството. Целта е прозрачност на дружеството в защита на акционери и кредитори. Иначе не би било трудно борда на директорите да си източва АД-то, каето често се случва в държавните предпрития например.
Не знам дали ме разбрахте, най-добре си работете това, от което разбирате, не дайвайте съвет там, където не знаете.

[dimizz]

Това, което е предложил nik и аз съм го направил. Да се увеличи капиталът чрез непарична вноска (апорт), като се оцени реалната стойност на кредита.Така се избягва забраната на чл. 73а ТЗ, която важи само за парични вноски.

[лунатик]

dimizz имаш малка грешка относно Анастасия. Виждам, че споделяш и моя скепсизъм към счетоводителите, когато се изказват не по тяхната област. Всъщност Анастасия е прекрасна юристка - ако проследиш участието й във форума по другите теми - ще се убедиш. Изглежда областта на търговското право не е основния й приоритет - тя сама си го каза в началото (то и да иска - човек не може да е специалист по всичко). Вярвам, че този глупав конфуз ще бъде преодолян.
А относно непаричната вноска - съдружниците не са внесли вещи като апорт. Те са внесли просто пари, с които пари ООД-то е закупило вещи за своя сметка. Тези вещи са на ООД-то и не виждам как ще се оценяват тепърва като апорт на физическите лица. (за тези вещи ООД-то си е възстановило данъчен кредит по ДДС, на какъвто кредит физическите лица нямат право).
Разбирам, че пари в брой ООД-то има достатъчно. Единственото смущение което предизвиква у Олин е срокът за блокиране на тези средства докато бъде вписано увеличението. Но явно са намерили изход в тази насока видно от предпоследния й постинг.

[dimizz1]

Не Лунатик, ти грешиш. Става дума не за внасяне на пари, а на "вземане", което си е чиста апортна вноска. Обект на апортната вноска може да бъде 3 основни вида: право на собственост, право на вземане или права от интеектуална собственост(във всеки учебник го пише). И за трите вида се изисква оценка по чл. 72 ал. 2 ТЗ и не важи ограничението на чл. 73а ТЗ, защото внасянето на дадено вземане (било то към трети лица или към дружеството) не е прихващане.
В случая би могло това вземане от 500 000 да бъде внесено като апорт, но както писах, това крие риск при оценката и може да излезе неизгодно. Ако дружеството има пари, по-добре да си върне заема и с тези пари да се увеличи целево капитала.
Извинявам се на г-жа Терзиева, все пак записването със задна дата на решение за издаване на конвертируеми облигации е добро, но става само за АД и може да има проблем със регистъра. Още веднъж, най-дружелюбни поздрави!!!

[Anastassia.Terzieva]

Не желая да разводнявам темата на Олин с уточняване на лични отношения.

Колкото до въпросите, които зададох, колко жалко че съм очаквала друго отношение, нали...
Колко жалко, че естеството на отговора ВИ зависи от това дали съм счетоводител или юрист,... а дори и счетоводител да бях, с какво такъв ВЪПРОС следваше да предизвика такова отношение!?! Та вие дори не ме познавате?
Изобщо не ви прави чест, колега.
Едва ли за вас изобщо има някакво значение моето мнение, но не ме засегнахте, а разочаровахте.
Мога с чиста съвест да кажа че не съм подвела никой, който е потърсил правна помощ от мен, колкото и безсъние да ми е струвало, за да компенсирам недостига на практически опит.

[Anastassia.Terzieva]

а сега по същество на въпроса: 1. никъде не съм споменала, нито съм имала предвид прихващане. докато няма решение на ОС за увеличение на капитала няма никакви две насрещни задължения, които да правят прихващането мислимо и да има основание да се коментира чл. 73а ТЗ. прихващането е способ на погасяване на две насрещни задължения, без да се изпълнява договорената престация, което допуска погасяването им и без наличието у страните на предмета на договора и въпреки евентуална невъзможност да престират. именно затова ТЗ забранява прихващането по отношение на вноските за капитал, които служат и за защита интересите на кредиторите, което предполага само реални вноски за увеличение на капитала.

освен това става дума не за задължение на съдружниците, а за задължение на дружеството към съдружниците, към този момент още няма решение на ОС, което да създава задължение за съдружниците.

ето малко разсъждения на теория, с уговорката че в крайна сметка вероятно най- практичното решение си остава това на Олин тъй като колкото по- сложно, толкова повече ядове може да има със съда.., но пък каквито и ядове да има ако е само бумащина и не се замразяват оборотните средства на дружеството може и да си заслужава опита...
написала съм преобразуване.
1.тоест може да се свика общо събрание, което да установи на базата на един счетоводен баланс, че реално по сметката на дружеството има налични средства за връщане на допълнителните вноски направени от съдружниците и да реши те да им бъдат възстановени, за което им се издават записи на заповед например или чекове или друг документ които е ценна книга и прави вземането прехвърлимо, Или се джиросват евентуално притежавани от дружеството ценни книги- облигации например, като вземането по ценната книга може да се обезпечи и с учредяване на залог върху тези активи на дружеството които са най- удобни за целта. Или каквото и да е друго действие което установява и конкретизира на кого колко точно трябва да се върне и че необходимата сума или вещи ги има в наличност. С конкретизирането на вещите и предложението да се дадат на всеки от съдружниците и тяхното съгласие да премат даване вместо изпълнение може да се счита, че дружеството е само държател на вещите.

2.На същото общо събрание съдружниците правят предложение да се увеличи капитала на дружеството за сметка на въпросните вещи, които остават във владение на дружеството, и ОС приема предложението, така, че вземането се преобразува, без за съдружниците да възниква задължение в нито един момент да внасят нещо, което си е вече във владение на дружеството и всичко става само по документи, няма насрещни задължения, няма основание да се говори за прихващане.По този начин няма да се връзват парите в банката и да се спъва работата.
Пред съда следва да се докаже чрез протокол за решение за внасяне на доп вноски и документи че същите са реално внесени, и чрез счетоводни документи че определените за връщане на доп вроски вещи реално съществуват и че с тази операция не се увреждат евентуалните интереси на кредиторите и има реално увеличение на капитала.

[dimizz1]

Още веднъж искренно се извинявам за моята заблуда, г-жо Терзиева. По нагоре доста нападелно се бяха включили някакви счетоводители и помислих, че вие сте една от тях, не съм ви срещал във форума (аз не съм и от редовните, поне не си ви спомням) и съм се заблудил, sorry!
Сега по темата:
Това, което предлагате вие е увеличение на капитал чрез апорт (непарична вноска), за което се иска оценка от 3 вещи лица по чл. 72 ал. 2 ТЗ. Аз точно това съм предложил, но не чрез вноска на ценни книги, а чрез вноска на самото взимане на съдружниците срещу ООД-то. Превръщането със задна на това взимане в ценна книга (ЗЗ) не променя характера на увеличение на капитала, а именно вноска на непарични активи. Както съм посочил в по-горноте си постинги оценката на непаричните активи (на апорта) е свързан с риска, да се под-оцени реалната стойност на актовоте (например ценни книги за 500 000 могат да бъдат оценени на 400 000 поради проблеми с ликвидността на акцептанта ООД)
Относно прихващането: права сте, че задължение на съдружниците към ООд-то още не възникнало. Но olin пита, може ли СЛЕД решението за увеличение на капитала вече така възникналото задължение на съдружниците да бъде прихванато със кредитното вземане. Именно тази сътуация съм имал винаги пред вид (след решението за увеличение), когато съм писал за прихващане.
Надявам се, интересът ви към дружествено право да не е остане спорадичен, повярвайте ми, въпреки трудната материя, то е доста интересно.

[olin]

Искам още веднъж да Ви кажа ,че имах голяма полза от целия разгорял спор ,като само не споделям тона по отношение на счетоводителите , а аз по принцип съм юрист. Работя много добре със счетовидтели и не рядко пъти са ми пращали клиенти за услуги както и обратно . Беше въпрос дали можем да направим това увеличение на капитала , и да не замръзяваме пари "защото разберете ми , че 500 000 лева" са си живи пари и попаднали в ръцете на брокерите ни на борсата и въобще в дейността , която разгръщаме за една седмица носят доста голяма печалба . Тук именно беше и разковничето , отделно аз Ви казах ,че четох в една книга това може да стане счетоводно , но не съм го правил юридически . Трябваше да го облека във форма и да мине успешно през съда . Отделно от това искам да споделя ,че нямаме намерение да правим АД тъй като сме се утвърдили на пазара и уставния ни капитал си е доста висок и нашите кредитори държат да не падаме под определена равностойност /на имотите ни и пари/ в пари . Тази дискусия ми помогна и да убедя главната счетоводителка , че е по-добре да го направим чисто , за да не си усложняваме вписването на промяната в обстоятелствата. Още веднъж се убеждавам ,че трябва да се специализира в една област и да се дават съвети на клиентите максимално точни и да ни търсят.Благодаря на всички които се включиха.

[лунатик]

Относно счетоводителите - да ме прости цялото им съсловие за по-предишния ми постинг - все пак имам уважително отношение към безспорните специалисти от тях. (ще се убедите ако видите мнението ми по темата "Съдружие" на друг счетоводител - Таня).
Неприязънта ми дойде от постинга на ДИДИ, с което обвини участващите, че са едва ли не стажанти по право. Но самата тя не посочи къде са подводните камъни и кой от вариантите е опасен. (пък можеше и ние нещо да научим от нея:)))
Та - каквото повикало - такова се обадило.
Все пак ще е интересно (след като приключи всичко), до споделите за колко време е минала процедурата и имаше ли "подводни камъни".

[Anastassia.Terzieva]

Vsashtnost Olin pita:

Към днешна дата те питат могат ли да направят увеличаване на капитала за сметка на своите вземания от дружеството.

nikude ne se spomenava za OC ili prieto reshenie na OC v tozi duh
inache za apotrnite vnoski sum suglasna, ne sum tvurdiala che ne e taka
no dokolkoto razbrah osnovnata ideia na Olin celta e da ne se zamraziavat sredstvata na drujestvoto.

Vuv varianta koito predvagam za priemane na davane vmesto izpulnenie, / ne za cennite knigi /, koeto sashto po sashtestvo e aportna vnoska, niama da se oceniava vzemane, a savkupnost ot veshti ili imot, koito sa vav vladenie na drujestvoto prez cialoto vreme naprimer idealni chasti ot nedvijim imot. Togava riskovete ot ocenkata, koito ne osporvam po princip ne se vliaat ot likvidnostta na aktivite na drujestvoto, a ot cenata na vaprosnia aktiv, a deinostta na drujestvoto ne se zatrudniava ili prekasva, Nito puk moje da se tvardi prihvashtane, ako predlojenieto na sadrujnicite i relnoto vladenie ot strana na drujestvoto sa POSLEDVANI ot reshenie na OC, tui kato shte ima predvaritelno izpulnenie i niama po tazi prichiva da ima moment v koito za sadrujnicite shte vaznikve nasreshtno zadaljenie.

Po-intersno mi e drugo, kakvo mislite za ideiata za svikvane na OC, po predlojenie na sadrujnicite s takova predlojenie i pri predvaritelno izpulnena prestacia spodeliate li mnenieto mi che ne vaznikva nasreshtno zadaljenie za vnasiane na kapitala, resp. prihvashtane ako samo sa opredeleni aktivite koito se davat vmesto izpulnenie na sadrujnicite no te ne sa realno predadeni, a drujestvoto po silata na dogovora samo gi darji?
ili kazano na nai razgovoren ezik razlikata mejdu tova da dadesh i da ti vzemat v tazi situacia?

[Anastassia.Terzieva]

POPRAVKA!!!
vurnati sa po silata na dogovora no ne sa realno predadeni t.e.ima zadaljenie na drujestvoto da gi predade a sa veche sobstvenost na sadrujnicite..
pp seshtam se che ako sa nedv imoti stava izlishno trudno s not aktove, Dt i drugi, pitam samo po princip...

[Anastassia Terzieva]

Тъй като внесените допълнителни вноски подлежат на връщане по закон, те могат да се определят само като вземане на внеслия ги съдружник срещу самото дружество, а чл.73 ал.3 от ТЗ изрично предвижда възможността да се увеличава капитала с вземане и срещу самото дружество, какво толкова се омотахме в тази тема и къде съм бляла като го пише черно на бяло!?!

[Anastassia Terzieva]

чл.73 ал.3 от ТЗ (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г.) Вноската на вземане се извършва с дружествения договор, съответно с устава, като вносителят прилага доказателства, че е съобщил на длъжника за прехвърлянето на вземането. Изискването за съобщение не се прилага, когато вземането е срещу самото дружество.

[лунатик]

Верно. Ама пак май ще трябва оценка на вземнето и т.н. (като оценката на софтуера:)))

[dimizz1]

Чл. 73 ал. 3 ТЗ я знем, но както лунатик посочва, и за този вид апортна вноска важи задължението за оценка по чл. 72 ал. 2 ТЗ.
Но дадохте една блестяща идея. Ако наистина с част от тези 500 000 са закупени движими или недвижими вещи, то може да се направи увеличение на капитала за съответната стойност на вещите, като сте права, че риск при оценката има само за движимите вещи (амортизация). Проблем е обаче, на кое име са били фактурите. Ако са на името на дружеството, то тогава вещите (за пред съда) са станали директна тяхна собственост. Ако обаче съдружниците успеят така да представят пред съда нещата, че вещите са били през цялото време тяхна собственост и чак сега искат да ги прехвърлят на дружеството и с това да увеличат капитала, тогава нещата се нареждат.
Затова съветът към olin би трябвало да звучи така: ако има закупени вещи с тази сума и може да се докаже, че те са били собственост не на ООД-то, а на съдружниците, то може да се увеличи капитала със стойността на тези вещи. За остатъка от сумата обаче трябва се блокират средства.
А за въпросите на г-жа Терзиева: проблемът идва от там, че по закон внесените средствата за увеличение на капитала трябва да по сметка на дръжеството КЪМ МОМЕНТА НА УВЕЛИЧЕНИЕ НА КАПИТАЛА ИЛИ В ЕДНА ПО-КЪСНА ДАТА, предишни вноски не са годни за увеличение на капитал. Това изискване е следствие на посочения от мен по-горе принцип, че основния капитал трябва да е на свободно разположение на управителя КЪМ МОМЕНТА НА ВНАСЯНЕТО МУ. Всичко е с цел защита на кредиторите и по-голяма прозрачност при харченето на основния капитал. Управителя и вързан и с лична неограничена отговорност по чл. 145 ТЗ.
Именно затова фиктивното прехвърялне на суми няма да мине и съдията ще изиска реално постъпили пари по сметка към момента на вписване на промяната, а не в един по-ранен етап. Такъва по-ранни вноски законът определя като допълнителни парични вноски по чл. 134 ал. 1 ТЗ, а в чл. 134 ал. 3 изрично забранява превръщането им в капитал в един по-късен етап. Всичко това сме го написали в по-горните си постинги, ако се интаресувате, отделете време и ги прочетете.

[лунатик]

Внасянето на средствата за увеличение на капитала се извършва след вземането на решението за това. По аргумент черпан от процедурата по образуване на ООД - вероятно ще може да се внесат само 70 % от увеличението (т.е. в случая 350 000 лв.).
В тази връзка у мен възниква въпрос:
При първоначалното внасяне на уставния капитал, средствата се блокират в специалната набирателна сметка до регистрацията на ООД. Това е разбираемо - ООД-то още не съществува. Тези средства са блокирани "по принуда" - с тях ще може да се работи едва след като дружеството възникне като правен субект.
Но при увеличение на капитала? - дали пак ще трябва да се ползва отново специална сметка - все пак ООД вече е реален правен субект. Не става ли просто парите да се внесат от съдружниците например в разплащателната сметка на ООД с указание, че това са вноски от съдружниците за увеличаване на капитала. Това извлечение да се представи пред регистриращият съд.
Мисълта ми е: След издаване на банковото извлечение ООД-то веднага да започне финансови операции с тези пари. Какво значение има да се чака решението на съда за увеличаване на капитала. Де факто - тези средства и досега са били на разположение на ООД-то, но са "изкарани" за да се върне "заема" на съдружниците.
Това беше основното притеснение на Олин - че тези средства ще бъдат блокирани поне за 1 седмица. Такава практика излишно ще затруднява стопанския оборот.

[Anastassia Terzieva]

e da de :)))), no vaprosa beshe principno moje li , a ne kak shte stane /ubedena sum che kolegata si gi znaeshe tezi neshta/
posle se trugna natam che ne moje shtoto bilo prihvashtane a to si go e pishelo v zakona. .. ama nali sum oshte mlada, poniakoga priburzvam. mojeh vmesto da pitam sama da si proveria, to i bez drugo pitaneto ne beseh prieto dobre /ne che se sardia, vsichkji biaha provokirani ot drugo edno tvarde neuchtivo izkazvane.../

>;-P zatova me e iad