Последна версия на Наредба 3 за нормативни разходи

[tdonov]

Здравейте,
Искам да попитам коя актуалната версия на този закон - https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/-552289280 за нормативни разходи на автомобил. Питам защото трябва да попълвам пътни листове и трябва да задам разход на 100км за автомобил.
Наредбата която гледам е в сила от 01.01.1990г и не е претърпяла промени което е много странно защото разходните норми ми трябвало да са паднали от тогава тъй като колите харчат по малко.
Има ли по актуална версия?

Благодаря предварително!

[tdonov]

Също така какво се прави при липса на даден модел автомобил? Как се избира алтернатива?

[jhoro]

Здравейте!

Искам да попитам коя актуалната версия на този закон - https://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/-552289280 за нормативни разходи на автомобил.

Първо - това е наредба (подзаконов нормативен акт)у а не закон.

По същество:

Подобни проблеми има всяко предприятие. На същото запитване от друго предприятие до Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е отговорено, че познатата ни Наредба 3 е издадена на основание параграф 3 от отменения още през 1999 г. (ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Закон за движение по пътищата. Както е известно, сега е в сила Закон за движение по пътищата, приет през 1999 г. В него обаче не се урежда материята, свързана с нормирането на разхода за гориво и смазочни материали за автомобили и мотоциклети. Съгласно Закона за нормативните актове, с подзаконов акт, какъвто е Наредба, не може да се създава първична правна уредба. А в сега действащия закон не е предвидена законова делегация министърът на транспорта да уреди с наредба посочената материя. От друга страна, в писмото се изтъква, че съгласно Устройствения правилник на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация", приет с ПМС69/2002г., обн. в ДВ, бр. 36 от 2002 г., агенцията няма правомощия да извършва нормирането на разхода за горива и смазочни материали, както и да утвърждава разходни норми. Изводът е, че от 1999 г. насам нямаме вътрешно законодателство по този въпрос.
Следва да се има предвид и фактът, че Република България е ратифицирала със закон присъединяването си към Европейската спогодба за приемане на еднакви технически предписания за колесни превозни средства, оборудване и части, които може да бъдат монтирани и/или използвани на колесни превозни средства и на условията на взаимно признаване на одобренията, издавани на основата на тези предписания. Спогодбата е в сила от 21.01.2000 г. От същата дата са валидни и могат да се прилагат нормите, посочени в техническия паспорт на автомобила, издаден от производителя на колесното превозно средство.
С писмо изх. № ОД-01817/01.10.2003год. на Министерството на транспорта и съобщенията и Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за това е уведомено Главно управление "Данъчна администрация" при Министерството на финансите.
източник:в-к Седмичен законник
ДО
Г-Н СТАНИМИР БЪРЗАШКИ
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА
МАЛКИТЕ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
София, Площад Света неделя 1
На Ваш № 1/03.01.2006 г.
Относно: Действието на Наредба № 3 за нормиране разхода на горива и смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БЪРЗАШКИ,
В Министерството на транспорта се получи Ваше писмо с искане за становище дали е действащ акт Наредба № 3 за нормиране разхода на горива и смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите и в частност дали чл. 4, ал. 2 от наредбата се прилага като разпоредба, която не противоречи на Закона за движението по пътищата.
Съгласно § 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.) се отменя Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 53 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 22 от 1976 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 36 от 1986 г., бр. 55 и 73 от 1987 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 21 от 1990 г., бр. 32 от 1991 г., бр. 21 и 34 от 1994 г., бр. 45 от 1996 г., бр. 87 от 1997 г., бр. 11 и 79 от 1998 г.).
Наредба № 3 за нормиране разхода на горива и смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите е издадена на основание § 3 от отменения Закон за движението по пътищата във връзка с чл. 2 от Постановление № 39 на Министерския съвет от 1989 г. за икономично използуване на течните горива (ДВ, бр. 65 от 1989 г.).
Във връзка с правните основания за издаването й следва да се има предвид и обстоятелството, че е отменено и основанието по чл. 2 от Постановление № 39 на Министерския съвет от 1989 г. за икономично използване на течните горива.
По отношение на Наредба № 3 за нормиране разхода на горива и смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите не е налице хипотезата, при която въпреки отмяната на закона се налага временно да се запази действието на разпоредби от акт по неговото прилагане, като това се предвижда в преходните разпоредби на новия закон.
Считам, че Наредба № 3 от 25.09.1989 г. за нормиране разхода на горива и смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите е мълчаливо отменена с приемането на Закона за движението по пътищата (ДВ, бр. 20 от 1999 г.) въпреки, че според § 10 от преходните и заключителни разпоредби на закона подзаконовите актове по прилагането на отменения Закон за движението по пътищата запазват действието си, доколкото не противоречат на този закон.
Подзаконовите нормативни актове се издават или приемат въз основа и в изпълнение на законите. Действащият Закон за движението по пътищата не урежда обществените отношения, свързани с нормирането на разхода на горива и смазочни материали на автомобили и мотоциклети. В закона няма конкретен текст, с който да се създава такава наредба относно нормиране на разходи, съответно и реда за определянето им. Не е предвидена и законова делегация, министърът на транспорта да уреди отношенията с наредба. Тъй като с наредба не може да се създаде първична уредба на обществените отношения в определена сфера, следва че Наредба № 3 е мълчаливо отменена.
С уважение,
Петър Мутафчиев
Министър на транспорта

Тоест - смятате си по нормите, посочени в техническия паспорт на автомобила, издаден от производителя на колесното превозно средство.
И още нещо:

Едно указание, след ДВ, бр. 20 от 1999 г.
№ Д-24-28-328 от 4.10.2001 г.
МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ ГЛАВНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ
Относно признаването на разходите за гориво
Документирането и отчитането на транспортните разходи следва да се извършва при стриктно спазване на Закона за счетоводството, Националния сметкоплан и НСС 2 Отчитане на основните производствени разходи и на разходите по доставките. Основен счетоводен принцип е документалната обоснованост (чл. 5, т. 11 ЗСч), който в този случай се обвързва с видовете документи, опосредстващи отчитането на транспортните разходи и в частност - разходите за гориво.
Фактурата е основният първичен документ, доказващ придобиването на горивата. Наличието й е задължителен елемент в процеса на формиране на запасите и съответно изписването им в разход. Задължителните реквизити на първичния счетоводен документ (фактурата) са регламентирани в чл. 8, ал. 1 от ЗСч. Съгласно чл. 11 от ЗСч, счетоводен документ, който не съдържа посочените в закона реквизити, няма доказателствена сила.
При закупуването на горивото, респективно при счетоводното отразяване на фактурата за доставка, горивото все още има характер на материален запис. Отчитането му в момента на покупката следва да се отрази по счетоводните сметки за материали.
За изписването на разходите за гориво обаче фактурата не е единствено необходимият документ. За целта е необходимо съставянето на пътен лист (форма, утвърдена с Албум на първичните счетоводни документи). Последният дава изчерпателна информация за разхода на горивата, но не и за доставката им.
Както счетоводният, така и данъчният закон визират правилото, че като разход следва да се отчита само стойността на фактически изразходваните горива и смазочни материали. Аргумент в подкрепа на това е и характеристиката на счетоводна сметка 601 Разходи за материали от Националния сметкоплан, където изрично е определено, че по нея се отчита стойността на изразходваните материали.
Данъчният закон (ЗКПО) поставя допълнително изискване за документирането на разходите - наличие на фискален бон от ЕКАФП и ЕСФП, в случай че плащането е извършено в брой.
Ако са отчетени разходи, за които не са спазени изискванията на нормативните актове, се прилагат разпоредбите на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО.
За целите на отчитането на разходите за гориво и признаването на тези разходи при данъчното им третиране е налице нормативен акт - Наредба № 3 от 25.09.1989 г. за нормиране разхода на горива и смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите. Същата е издадена от министъра на транспорта и е обнародвана в ДВ, бр. 93 от 1.12.1989 г.
Наредбата регламентира нормирането на разхода на горива и смазочни материали на всички автомобили и мотоциклети. По смисъла на чл. 3 от наредбата норменият разход на гориво и смазочни материали е пределна величина, определяща се от изминатия пробег и експлоатационните условия на работа на автомобилите и мотоциклетите. Норменият разход на горива на 100 км пробег се образува от основна норма и допълнителни корекции за специфични експлоатационни условия на работа. При ревизия на разходите за горива и смазочни материали за данъчни цели се признават разходите, лимитирани с Наредба № 3 от 25.09.1989 г.
Наредбата е издадена на основание § 3 от Закона за движение по пътищата. Съгласно чл. 24 от същата Министерството на транспорта дава допълнителни разяснения и указания за определяне на нормения разход на гориво и смазочни материали.
Компетентността на главния данъчен директор съгласно чл. 237, ал. 1, т. 10 от ДПК е обвързана с разясняване на данъчното законодателство и повишаване на данъчната култура на данъчните субекти.
Предвид изложеното в писмото, следва да се разграничат отчетените разходи в зависимост от критериите за извършване и/или не на `дейност по занятие`. В този смисъл е необходимо да се разграничават разходите за гориво за фирмените леки автомобили по реда на ЗКПО по следните критерии:
- когато с тях се извършва дейност по занятие;
- когато с тях не се извършва дейност по занятие;
- когато с тях се извършва и двата вида дейност.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗКПО разходите за поддръжка, ремонти и експлоатация на леките автомобили, когато с тях не се осъществява дейност по занятие, се облагат с данък при източника, който е окончателен.
Съгласно § 1, т. 27 от ДР на ЗКПО `дейност по занятие`, във връзка с прилагането на чл. 36, ал. 2, е извършването на производствена или търговска дейност (включително услуги и сервизна дейност), доколкото леките автомобили не се ползват за обслужване на административно-управленска дейност.
Документирането и отчитането на разходите за експлоатация, поддръжка и ремонт на леките автомобили е необходимо да се извършва при спазване на ЗСч и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Това се отнася както за случаите, при които тези разходи подлежат на облагане по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗКПО, така и за случаите, когато същите не са обект на облагане.
ГЛАВЕН ДАНЪЧЕН ДИРЕКТОР: (п) не се чете