начало

Болница „Шейново“ вече е осъдена да плати 120 000 лева на родителите на едно от разменените бебета Болница „Шейново“ вече е осъдена да плати 120 000 лева на родителите на едно от разменените бебета

чл. 242, ал.1 ГПК и чл. 422 ГПК

Поставяне и решаване на правни казуси
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


чл. 242, ал.1 ГПК и чл. 422 ГПК

Мнениеот proki0 » 11 Ное 2015, 19:51

Здравейте.
Подадено е заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Вземането е неизплатено трудово възнаграждение.
Съдът издава Заповед по чл. 410 ГПК, съобразно заявлението. Длъжникът в срока по чл. 414 ГПК подава възражение.
Заявителя в едномесечния срок предявява установителен иск по чл. 422 ГПК. Искът е уважен.
Съдът обаче, оставя без уважение искането на ищеца за допускане на предварително изпълнение на решението, независимо от това че присъжда трудово възнаграждение, на осн. чл. 242, ал.1 ГПК.
Мотивите му са, че в производството по чл. 422 ГПК не намира приложение нормата на чл. 242, ал.1 ГПК. Позовава се на 416 ГПК "Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта." И стига до извода, че в производство по чл. 422 ГПК изпълнителен лист може да се издаде само след влизане в сила на Заповедта, т.е. след влизане в сила на решението.
Та значи който иска да си получи заплатата по бързо - по реда на заповедното производство, в случай че насрещната страна подаде възражение, ще трябва да изчака някоя и друга година докато се извъртят трите инстанции, че да си вземе заплатата. :!: :?:

Вие какво мислите по въпроса? Някой може ли да помогне с практика?
proki0
Младши потребител
 
Мнения: 72
Регистриран на: 29 Дек 2010, 17:57

Re: чл. 242, ал.1 ГПК и чл. 422 ГПК

Мнениеот law_master » 14 Ное 2015, 13:40

Практиката е противоречива...

Някои състави казват, че може...
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева

ЧЛЕНОВЕ: Елена Андреева

Тодор Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Коджабашева ч. гр. дело № 7064 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 244 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по повод подадена от "Ф.М." ЕООД- гр. С. /ЕИК ********/ частна жалба срещу Определение от 05.12.2013 г., постановено по гр. д. № 34840/2012 г. на Софийски районен съд, ГО, 73 състав, с което на основание чл. 242, ал. 1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на невлязлото в сила решение от 22.10.2013 г., с което е признато за установено, че на основание чл. 128, т. 2 КТ жалбоподателят- ответник дължи да заплати на ищеца Д.И.В. /ЕГН **********/ сумата 896.41 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 19.07.2012 г., до изплащане на главницата, като е разпоредено издаването на изпълнителен лист на В. . Частният жалбоподател моли постановеното от районния съд определение да бъде отменено като неправилно, като излага съображения за неоснователност на предявения от Д. В. иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 128 КТ, уважен с цитираното първоинстанционно решение, за липса на интерес за страните от постановеното предварително изпълнение, а също и за липса на компетентност на СРС за произнасяне по искането за предварително изпълнение след постановяването на решение по съществото на спора.

Софийски градски съд, като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С Решение от 22.10.2013 г., постановено по гр. д. № 34840/2012 г., след проведено заповедно производство Софийски районен съд, ГО, 73 състав е признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ, че "Ф.М." ЕООД дължи на Д.И.В. сумата 896.41 лв.- неплатено трудово възнаграждение за м. юли, м. август и м. септември 2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 30.12.2011 г., до изплащане на главницата, и сумата 39.36 лева- обезщетение за забава за периода 31.08.2011 г.- 29.11.2012 г. На основание чл. 78 ГПК с решението са присъдени разноски на ищеца и разноски, платими по сметка на СРС.

С обжалваното Определение от 5.12.2013 г., постановено по повод подадена от ищеца молба от 4.12.2013 г., на основание чл. 242, ал. 1 ГПК районният съд е допуснал предварително изпълнение на невлязлото в сила решение от 22.10.2013 г. в частта, в която е признато за установено, че на основание чл. 128, т. 2 КТ ответникът "Ф.М." ЕООД дължи на ищеца Д.И.В. /ЕГН **********/ сумата 896.41 лв.- незаплатено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 19.07.2012 г., до изплащане на главницата, като е разпоредил издаването на изпълнителен лист на ищеца Василев.

В случая признатото за дължимо на ищеца Д.В. вземане, по отношение на което е допуснато предварително изпълнение с обжалваното определение, е такова за трудово възнаграждение по чл. 128 КТ.

При условията на чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Предварителното изпълнение на невлязлото в сила първоинстанционно решение може да бъде постановено както със самото решение по съществото на спора, така и с отделно определение. Молбата на страната за постановяване на определение за предварително изпълнение по правната си същност е искане съдът да се произнесе в рамките на служебните си правомощия относно предварителната изпълняемост на решението, поради което и произнасянето на съда по тази молба е винаги допустимо, независимо от дадената от страната квалификация на искането й. Квалификацията на присъденото вземане е от компетентността на съда, постановяващ предварително изпълнение на решението, който не е обвързан от въведените от страната твърдения относно характера на присъденото вземане- когато то е за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, предварително изпълнение се допуска на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, включително и с допълнително определение, независимо дали страната е направила искане за това и как е обосновала това искане. Ирелевантно в случая е наличието на предпоставките по чл. 243, ал. 1 ГПК, тъй като тази норма е неприложима в случаите, когато с решението е присъдено възнаграждение за работа, какъвто е настоящият случай /чл. 243, ал. 1, изр.2 ГПК/.

Признатото с цитираното първоинстанционно решение вземане е по иск с правно основание чл. 128 КТ, т.е. вземането е за възнаграждение за работа, поради което и съдът е следвало да постанови предварително изпълнение на решението в тази му част и без оглед на заявено от страната искане.

В случая по гр. д. № 265/2012 г. на СРС, 73 състав /заповедно производство/ в полза на кредитора и ищец по настоящото дело Д.В. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, неподлежаща на изпълнение към настоящия момент, но на която постановеното по гр. д. № 34840/2012 г. на същия съдебен състав при СРС установително решение по чл. 422 ГПК придава изпълнителна сила и респ. представлява съдебен акт, подлежащ на предварително изпълнение. Подаденото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК не води до отмяна на заповедта за изпълнение, а представлява пречка същата да влезе в сила, която пречка отпада с влизането в сила на постановеното от съда позитивно решение по чл. 422 ГПК. Наличието на такова решение, обаче, макар и да не е влязло в сила, представлява предпоставка за допускането на предварително изпълнение по чл. 242, ал. 1 ГПК, тъй като с това решение е призната дължимостта на притежавано от ищеца вземане за трудово възнаграждение.

При така изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД



ОПРЕДЕЛИ:



ПОТВЪРЖДАВА Определение от 05.12.2013 г., постановено по гр. д. № 34840/2012 г. на Софийски районен съд, ГО, 73 състав, с което на основание чл. 242, ал. 1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на невлязлото в сила решение от 22.10.2013 г., с което е призната дължимостта на сумата 896.41 лв. /трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /19.07.2012 г./ до окончателното й изплащане, от "Ф.М." ЕООД- гр. С. /ЕИК ********/ на Д.И.В. /ЕГН **********/, като е разпоредено издаването на изпълнителен лист на В..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.


Софийски градски съд, ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на втори ноември 2012 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станислава Казакова
ЧЛЕНОВЕ: Анжелина Христова
Елена Радева

след като изслуша докладваното от съдията Радева ч. гр. д. № 12773 по описа за 2012 година на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 244 ГПК.
Делото е образувано по жалба на "Ю.С.ПО Т.М." ЕООД, ЕИК********* срещу Определение от 27.06.2012 година за допускане на предварително изпълнение на Решение по гр. д. № 58635/2011 година по описа на СРС, 78 състав, с искане определението да бъде отменено като постановено в нарушение на закона и е необосновано.
Другата страна по делото не взема становище по жалбата.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Жалбата - процесуално допустима - подадена в срока по чл. 422 ГПК, от надлежна страна, имаща интерес от обжалването.
С Определение от 27.06.2012 година, по молба на ищеца по делото, съдът е допуснал предварително изпълнение на решението си. С последното жалбоподателят е осъден да заплати на другата страна в производството трудово възнаграждение за посочения период от време и обезщетение за забавеното му плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 242. (1) ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
За разлика от останалите хипотези, в които е възможно допускане на предварително изпълнение на решението, уредени в ал. 2 на цитирания текст, при уважаване на искове за издръжка, възнаграждение за работа и обезщетение за работа, съдът няма място за преценка дали да допусне или не предварително изпълнение. Достатъчна е преценка относно това дали е налице невлязло в сила решение, със съдържание, годно за изпълнение - т.е. обжалваемо или вече обжалвано осъдително решение. Това е така, тъй като обсегът на разпоредбата урежда възможност за образуване на изпълнително основание / осъдително решение и определение за предварителното му изпълнение / за установени по съдебен ред вземания, гарантиращи жизнения стандарт на страната.
Настоящата хипотеза попада в очертаните в чл. 242, ал. 1 ГПК - ответникът е осъден да заплати на ищеца трудово възнаграждение и обезщетение за неговото забавено плащане, поради което правилно съдът е допуснал неговото предварително изпълнение.
Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Ето защо настоящият състав на съда

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на "Ю.С.ПО Т.М." ЕООД, ЕИК ********* срещу Определение от 27.06.2012 година за допускане на предварително изпълнение на Решение по гр. д. № 58635/2011 година по описа на СРС, 78 състав, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 280 ГПК, с частна жалба.


Други казват, че не може, тъй като решението по чл. 422 не е осъдително, а установително - съответно - то няма изпълнителна сила, която да се допусне...

Гр. София..........

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 с-в, в закрито заседание на 16.01 .2013 г. в състав:

Председател: Л. И.

Членове: С. К.

А. Х.

Като разгледа докладваното от съдия Илиева ч.гр. д. № 16083/13 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 243 от ГПК.

С решение от 09.09.2013 г., постановено по гр. д. № 62243/2012 г. на СРС, ГО, 25 състав, след като е уважил предявения иск за установяване на вземане с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, районният съдия е постановил на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца трудово възнаграждение
В частта си за предварителното изпълнение решението има характер на определение и срещу него е подадена частна жалба от "Д. Ц. VІ С. " ЕООД. Намира, че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно и затова следва да бъде отменено. Не били налице предпоставките за допускане на предварително изпълнение, тъй като то било неприложимо по отношение на държавата и държавните учреждения, в това число лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от ЗЛЗ.

Частният жалбоподател твърди, че е дружество, чийто капитал е собственост изцяло на Столична община и срещу него не било допустимо предварително изпълнение.
Ответниците по частната жалба в писмен отговор намират същата за неоснователна.
За да се произнесе по частната жалба, Софийският градски съд взе предвид следното:
Обжалваният съдебен акт е постановен в завършек на исков процес иницииран по реда на заповедното производство. Предмет на този иск е установяване на съществуването на вземането.
Чл. 242, ал. 1 от ГПК задължава съда да постанови предварително изпълнение на решението си когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Употребеният израз сочи на постановено осъдително решение, каквото в случая няма Не може да има предварително изпълнение на установително решение.
От изложеното следва, че решението в частта му относно допуснато предварително изпълнение в частта, в която е установено, че ответникът дължи на ищеца трудово възнаграждение, е незаконосъобразно и неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Водим от горното, СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ допуснатото на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решение от 09.09.2013 г., постановено по гр. д. № 62243/2012 г. на СРС, ГО, 25 с-в в частта, в която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца трудово възнаграждение.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове:1.

2.


Моето мнение е, че трябва да се търси духа на закона и да предварителното изпълнение да се допусне, в случая не на решението, а на заповедта, тъй като тя има изп. сила. В случая няма противоречие с чл. 417, тъй като разпоредбата на чл. 242 допуска предварително изпълнение на актове, които по принцип не подлежат на такова - каквото е невлязлото в сила първоинстанционно решение, а по аналогия и на заповедта по чл. 410.
...И те така...
Аватар
law_master
Активен потребител
 
Мнения: 1153
Регистриран на: 20 Дек 2007, 00:03
Местоположение: Chicago

Re: чл. 242, ал.1 ГПК и чл. 422 ГПК

Мнениеот kdkrastev1234 » 14 Ное 2015, 20:34

Или може би трябва да се даде възможност с трудовите договори или с удостоверение за трудови доходи да се вади заповед по чл. 417 ГПК.
advokat.k.krastev@gmail.com
https://justice-online.com/bg
kdkrastev1234
Потребител
 
Мнения: 631
Регистриран на: 27 Фев 2014, 08:22


Назад към Взаимопомощ


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: Google [Bot] и 33 госта


cron