прекомерни лихви по кредит

[proki0]

Здравейте всички.
Сключен е договор за т.н. бърз кредит. Предвидена е лихва от около 120 процента годишно.
Искам да питам, клаузата за такава висока лихва може ли да се приеме за нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, заради прекомерността й?
И още нещо - заема е за една година, като е предвидено, всеки месец да се изплаща по определена вноска.
Длъжника не плаща обаче в продължение на 4 години и кредитора едва сега завежда дело. Искам да питам лихвата за първата година погасена ли е по давност, тъй като са изтекли повече от 3 г. забава. Проблема е че в договора е посочено месечни вноски, без да се сочи, каква част от тях са за главница и какво за лихви : например - взема се заем от 500 лв., а се предвижда, че в следващите 12 месеца кредитополучателя ще връща по 100 лв. месечно / без да се сочи от тези 100 лв. каква част са главницата и каква за лихвата/.
Ще ви помоля и за практика.

[kdkrastev1234]

Относно първия въпрос, скоро и аз търсих практика за нищожност на висока лихва /300 процента годишно/, поради противоречие с добрите нрави и не можах да намеря. В крайна сметка, при мен съдът прие, че такава лихва не е нищожна. Ако някой има практика в обратния смисъл, и аз бих желал да я погледна, че все още висим на следващата инстанция
А за давността, трудно може да се каже без да се видят клаузите по договора и погасителния план. При всички положения си направи възражението /аз бих възразил дори за цялото вземане, че току виж изскочила някоя нова практика или ТР/, поискай да уточнят каква част претендират, като лихви и каква като главници. А след тава експертизата ще докаже кое какво е.

[ilian_todorov]

Здравейте всички.
Сключен е договор за т.н. бърз кредит. Предвидена е лихва от около 120 процента годишно.
Искам да питам, клаузата за такава висока лихва може ли да се приеме за нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, заради прекомерността й?
И още нещо - заема е за една година, като е предвидено, всеки месец да се изплаща по определена вноска.
Длъжника не плаща обаче в продължение на 4 години и кредитора едва сега завежда дело. Искам да питам лихвата за първата година погасена ли е по давност, тъй като са изтекли повече от 3 г. забава. Проблема е че в договора е посочено месечни вноски, без да се сочи, каква част от тях са за главница и какво за лихви : например - взема се заем от 500 лв., а се предвижда, че в следващите 12 месеца кредитополучателя ще връща по 100 лв. месечно / без да се сочи от тези 100 лв. каква част са главницата и каква за лихвата/.
Ще ви помоля и за практика.

Давността е пет години, а не три години.
Бях чел навремето едно решение на ВКС, но там ставаше въпрос за лихва 2% на ден и тази клауза беше обявена за нищожна.
Любопитен съм заемателят защо е подписал договора, пък после не го изпълнява?

[proki0]

Давността е пет години, а не три години.

И за уговорената лихва ли?

[ilian_todorov]

Давността е пет години, а не три години.

И за уговорената лихва ли?

Да, само за неустойка е три години, но в твоят случай е лихва.

[kdkrastev1234]

Давността е пет години, а не три години.

И за уговорената лихва ли?

Да, само за неустойка е три години, но в твоят случай е лихва.

Не бъркай човека !

[sunshine_75]

БЕЗ да съм изобщо специалист по темата:
В действителност, съгласно чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, няма пречкта страните по който и да е договор да уговарят възнаградителна лихва над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. С ПМС № 72 от 08.04.1994 г. е определен само размерът на законната лихва. Със заключителната разпоредба на § 1 е отменено РМС 238 от 25.06.1951 г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер на договорната лихва. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Следва да се приеме, че именно те налагат максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. В случая договореностите ни, в частта им, с която тази лихва превишава петкратно размера на законната лихва, е нищожна като нарушаваща принципа за справедливост и добрите нрави, тъй като така уговорения размер създава условия за неоснователно обогатяване. В цитирания по-горе смисъл са например: Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г. на II г. о., Решение 270 от 09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. и Решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. 106/2003 г. на II г. о. Противно на добрите нрави и справедливостта е да се уговаря възнаградителна лихва по заем, надвишаваща десетократно размера на законната лихва. Уговорената лихва е възнаградителна, нейният размер надхвърля много кратно размера на законната лихва, поради което уговорката е нищожна и следва да се приеме, че лихва над тази сума не е уговорена.

[ilian_todorov]

Не бъркай човека !

[/quote]
Защо да съм го бъркал?

[reg_reg1]

300 процента годишно......при мен съдът прие, че такава лихва не е нищожна.

Това ме разби! Бихте ли постнали решението или посочете № на дело/година и съда!

[kdkrastev1234]

Не бъркай човека !

Защо да съм го бъркал? [/quote]

ЗЗД
Чл. 111. С изтичане на тригодишна давност се погасяват:
а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

[ivanov_p]

В тези договори има кауза, че длъжникът се отказва от правата си по непоносимост. Въпросът е дали отказът от това право е нищожен.