неимуществени вреди от аборт за другия родител

[lawchoice]

Здравейте svetoslav,
Чудех се дали да пиша, ама хайде нали раздела е за взаимопомощ.
Становището ми във връзка с питането на автора е конкретно и е съобразено с посоченото от него. Искате да приемем фактите, хайде върнете се и ги проверете отново!
Всеки може да си съчинява всякакви хипотези. Знайте обаче, че веднъж въведени, чрез исковата молба за непозволено увреждане, всички предпоставки за уважаването на иска, с изключение на вината, подлежат на доказване от ищеца. Като се провалите в доказването, нали знаете какво се случва с иска. Или Вие сте от тези индивиди, които очакват друг (съдът) да свърши тяхната работа?
Нищо лично, пич!

[svettoslav]

Здравейте svetoslav,
Чудех се дали да пиша, ама хайде нали раздела е за взаимопомощ.
Становището ми във връзка с питането на автора е конкретно и е съобразено с посоченото от него. Искате да приемем фактите, хайде върнете се и ги проверете отново!
Всеки може да си съчинява всякакви хипотези. Знайте обаче, че веднъж въведени, чрез исковата молба за непозволено увреждане, всички предпоставки за уважаването на иска, с изключение на вината, подлежат на доказване от ищеца. Като се провалите в доказването, нали знаете какво се случва с иска. Или Вие сте от тези индивиди, които очакват друг (съдът) да свърши тяхната работа?
Нищо лично, пич!

Прав си за фактите,такива са.Но аз долових па някое време ,че едва ли не такова нещо по принцип е невъзможно.Прокрадна се някакси и затова дадох тия примери.
Иначе смятам,че не чакам съда да ми свърши работата.Претендирам да съм от друг род индивиди (освен ако сбърка доказателствената тежест в моя полза;тогава си трая и се ослушвам като магаре в трънки).

П.П.То,пич,за това се мисли преди да заведеш молбата,а не след.
А,като си говорим така за "вината",ти какво точно си представяш при сходна ситуация.Какво трябва да докаже ответника,за да се освободи от нея? Как си го представяш подобен случай,дори най-общо.Просто ми стана интересно.Каква е тая "вина"?

[lawchoice]

Здравейте svettoslav,
Обърнах се към Вас с "пич", тъй като смятам, че между приятели това е допустимо.

Виж какво,приятел,...

Оборването на презумпцията за вината е ангажимент на ответната страна. Аз не съм ответник по иска за непозволено увреждане и с оглед заявените от автора обстоятелства никога не бих могъл да бъда. Творчеството е приложимо, признавам понякога и ползотворно, при адвокатите. Така, че толкова от мен по въпроса за вината.
А пък Вие, ако имате желание може да ръзсъждавате и върху още една хипотеза: Приемаме, че жената по някакъв начин е била принудена и е родила, нежеланото от нея, дете. Как да бъде обезщетено то за невъзможността да бъде отгледано от двама любящи го родители, способни да му осигурят спокойно и щастливо детство? Кой е истинската жертва в случая?

[nikona25]

Застъпниците на тезата, че не се дължат вреди сочат, че аборта е правомерно поведение уредено в НАРЕДБА № 2 ОТ 1 ФЕВРУАРИ 1990 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗКУСТВЕНО ПРЕКЪСВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ.

Ами ако аборта е извършен в нарушение на изискванията на Наредбата. Например извършен е след 12 гестационна седмица. Тогава майката би ли дължала въпросното обезщетение на бащата.

[doc03]

.......... Ами ако аборта е извършен в нарушение на изискванията на Наредбата. Например извършен е след 12 гестационна седмица. Тогава майката би ли дължала въпросното обезщетение на бащата.

12 г.с. се отнася до правата на заченатото дете, а не до каквито и да е такива на майката или на бащата.
След 12 (14-та!) г.с. (зависи!), абортът представлява "умъртвяване на плод", а не "отстраняване на ембрион", така че е неотносимо ...

.............Приемаме, че жената по някакъв начин е била принудена и е родила, нежеланото от нея, дете. Как да бъде обезщетено то за невъзможността да бъде отгледано от двама любящи го родители, способни да му осигурят спокойно и щастливо детство? Кой е истинската жертва в случая?

[lawchoice]

.............Приемаме, че жената по някакъв начин е била принудена и е родила, нежеланото от нея, дете. Как да бъде обезщетено то за невъзможността да бъде отгледано от двама любящи го родители, способни да му осигурят спокойно и щастливо детство? Кой е истинската жертва в случая?

Това е встрани от темата и друга различна хипотеза, посочих го тема за размисъл, тъй като в един момент, стана въпрос за обсъждане на моралната страна по въпроса за аборта.

П.П. За да не бъда упрекван, още едно допълнение, става въпрос за изкуствено прекъсване на бременност при условията и в сроковете на Наредбата.

[doc03]

... За да не бъда упрекван...

Напротив.

П.П. Ако не се случи абортът, желан от жената (ако се роди нежелано дете), сме точно в тази хипотеза.

[bird_of_paradise]

Застъпниците на тезата, че не се дължат вреди сочат, че аборта е правомерно поведение уредено в НАРЕДБА № 2 ОТ 1 ФЕВРУАРИ 1990 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗКУСТВЕНО ПРЕКЪСВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ.
Ами ако аборта е извършен в нарушение на изискванията на Наредбата. Например извършен е след 12 гестационна седмица. Тогава майката би ли дължала въпросното обезщетение на бащата.

За какво, мили мъже, ще съдите една жена? За това, че сте дали семенна течност, която така или инак в резултат на едни процеси щяхте да изхвърлите на вятъра? Дали сте- ок, но за да има "очаквания" и отсрещната страна трябва да даде І-во яйцеклетка и ІІ-ро тялото си, в което тя да се развива. Така се случва магията. Поне за сега.
Приемете го като оферта ( принизявам "тайнството"на зачатието до нещо разбираемо), по която няма сключен договор, заради липса на съвпадение на волите.
Е, имате отказ ( без значение причината). Абортът е само последица на отказа. Дали е в рамките на позволеното, или в резултат на мед. критерии- няма значение, важна е единствено волята на другия даващ.

п.п. така, както е тръгнало всеки мъж може да претендира обезщетение, защото жената примерно ползва предпазни средства, или пък не може да зачене.
Прекалили сте с "50 нюанса сиво"

[ivodam]

Застъпниците на тезата, че не се дължат вреди сочат, че аборта е правомерно поведение уредено в НАРЕДБА № 2 ОТ 1 ФЕВРУАРИ 1990 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ИЗКУСТВЕНО ПРЕКЪСВАНЕ НА БРЕМЕННОСТ.
Ами ако аборта е извършен в нарушение на изискванията на Наредбата. Например извършен е след 12 гестационна седмица. Тогава майката би ли дължала въпросното обезщетение на бащата.

За какво, мили мъже, ще съдите една жена? За това, че сте дали семенна течност, която така или инак в резултат на едни процеси щяхте да изхвърлите на вятъра? Дали сте- ок, но за да има "очаквания" и отсрещната страна трябва да даде І-во яйцеклетка и ІІ-ро тялото си, в което тя да се развива. Така се случва магията. Поне за сега.
Приемете го като оферта ( принизявам "тайнството"на зачатието до нещо разбираемо), по която няма сключен договор, заради липса на съвпадение на волите.
Е, имате отказ ( без значение причината). Абортът е само последица на отказа. Дали е в рамките на позволеното, или в резултат на мед. критерии- няма значение, важна е единствено волята на другия даващ.

п.п. така, както е тръгнало всеки мъж може да претендира обезщетение, защото жената примерно ползва предпазни средства, или пък не може да зачене.
Прекалили сте с "50 нюанса сиво"

Тук няма да мога да се съглася, райска птицо, иначе обикновено съм съгласен с нещата, които пишете .
Значи така - щом се е стигнало до ситуацията бременност и евентуален аборт, то очевидно дамската страна е предоставила за целта яйцеклетка, която иначе щеше да отлети на крилете на някоя дамска превръзка. Предоставила е и тялото си, поне за някакъв момент - изключваме хипотезата за принуда и насилие. Защо искате да освободите дамата от отговорността във връзка с тези й доброволни волеизявления? Договорът следва да се счита за сключен от момента, в който е склонила да се съвокупи, защото няма 100% сигурно противозачатъчно средство и винаги го има като възможност положителният резултат...

[bird_of_paradise]

Е, `що? Жената да не е ползвала заплаха, принуда, измама или друго по ЗЗД, което да е обусловило предоставяне на семенна течност от мъжа?

Бъркате двата щата- жената е дала съгласие за интимен акт ( в идеалния случай), но няма съгласие за забременяване ( тези неща доктора може съмсем простично да ги обясни, ако пожелае), или допълвам- да го кажем така: съласието е под един вид отлагателно условие със срок от 3месеца. Това, че се е стигнало до нежелана бременност е поправимо в определен времеви интервал.
А, мъжът... той е генетично кодиран да е давателен ежедневно ( и по няколко пъти даже ), ако мога така да се изразя, както и за разлика от жената при идеални други условия може да контролира физически и физиологично даването. Природата не е дала тази възможност на жената, но пък правото е поправило тази природна несправедливост.

п.п. "отлетяла на крилете на някоя превръзка" . Добро.

[doc03]

Мдам ... съвсем правилно.
Съгласието за коитус (пък бил той и алгоритмично репетитивен), с определен партньор, не означава съгласие за зачеване. Възможно е чисто житейският период да не е подходящ за жената, или просто тя да не желае да ражда ... или каквото и да е. Това си е НЕЙНА работа.
От друга страна, докато при мъжа естественият завършек на акта е еякулацията, със или без наличие на оплождащи клетки (сперматозоиди) в семенната течност, то с яйцеклетката на жената нещата не стоят така. Жената овулира и яйцеклетката е "на разположение" независимо от волята й (при отсъствие на контрацепция, разбира се). Ето тук е важният момент, който следва да се има предвид при обсъждане на едно такова дело, като мнения от рода на "за и против аборта" нямат място и тежест.
Според мен, в случай, че двамата съпрузи са съгласували зачеването и съпругът, примерно, поради тази причина е променил битието си (кредит за ново жилище заради детето, отказ от работа в чужбина заради детето, смяна на месторабота или професия - заради детето), и след всичко това жена му каже "нЕма пък да родявам!", тогава той има някакво морално право да търси нещо, защо не и чрез съд.
Но!
Ако оплождането на яйцеклетката на съпругата е в резултат на "случайно деяние", или "хулиганство" от страна на сперматозоидите на съпруга (или сперматозаврите - зависи от ЕГН-то му ), то тогава според мен той няма основание дори да гледа жена си накриво, особено ако ДВАМАТА не са обмислили ЗАЕДНО всичко. Тези неща според мен следва се решават от двамата, заедно, а не поотделно, при това принципно и не едва след като стане ясно, че съпругата (а и да не е съпруга!) е бременна.
Иначе като споменах ЕГН-то .... - от практиката, подобни реакции на мъжа-съпруг се срещат най-често при по-възрастните мъже.
Лично аз съм ЗА това, жената да има решаващото мнение дали да ражда или не, тоест - не бих отсъдил в полза на съпруга.