http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4443929
Тук са присъдени неимуществени вреди от незаконосъобразно изпълнително производство.
Чудя се, дали случая може да се приложи по аналогия с граждански дела приключили в полза на ответник /особено дела водени по - продължително време/. Тогава дали ще може ответника да заведе против ищеца иск по чл. 45 ЗЗД за обезщетение на неимущствени вреди - за това че по време на процеса ответникът се е тормозел, не може да спи, бил потиснат и т.н . Някой ако се е пробвал, да сподели за резултата,че е интресено!
- Дата и час: 02 Дек 2024, 16:36 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
неимуществени вреди от отхвърлен иск
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
9 мнения
• Страница 1 от 1
Re: неимуществени вреди от отхвърлен иск
Не е интересно, а е игра с огъня и мисля, че ВКС трябва да се произнесе с ТР по въпроса дали упражняване на процесуални права в защита на едно твърдяно право би могло да доведе до неимуществени вреди от съдебен процес ( или нещо такова). Ако не ме лъже паметта мисля отричат тази възможност.
Отделно, че с този ГПК бързината е цел, която се преследва и не може по вина на страна да се шиканира с години производството( често, при забава, вината е у решаващия орган по ред административни, политически и финансови причини).
А, гражданите могат да искат Луната, но някой трябва да слага прът в колелото и категорично да отговаря, че билети за там не продава.
Не знам какво става в тази страна изобщо, кога и как се изродихме до неузнаваемост, но споделям написаното от портокал в една тема, която ме влуди тея дни:
п.п. пак припалих, но не разбирам тоя младежки устрем да се прекрачва и без това тънката граница.
п.п.п. Русенското кривораздаване става все по-печално известно.
Отделно, че с този ГПК бързината е цел, която се преследва и не може по вина на страна да се шиканира с години производството( често, при забава, вината е у решаващия орган по ред административни, политически и финансови причини).
А, гражданите могат да искат Луната, но някой трябва да слага прът в колелото и категорично да отговаря, че билети за там не продава.
Не знам какво става в тази страна изобщо, кога и как се изродихме до неузнаваемост, но споделям написаното от портокал в една тема, която ме влуди тея дни:
portokal написа:Отдавна се боя, че нещата не вървят никак на добре по отношение на това, кой кого за какво успява да "осъди". Генерално, не само в съда (съдът, противно на разпространеното сред целокупния български народ мнение, далеч не е виновен за всичко в тая държава), между адвокатите или някъде отделно, но нещата - убежденията, схващанията за правилно и прекалено, практиката, не вървят на добре. .....И пада едно правозащитаване и едни искове за плащане, та пушек се вдига. ....
п.п. пак припалих, но не разбирам тоя младежки устрем да се прекрачва и без това тънката граница.
п.п.п. Русенското кривораздаване става все по-печално известно.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
- bird_of_paradise
- Активен потребител
- Мнения: 2668
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27
Re: неимуществени вреди от отхвърлен иск
Р Е Ш Е Н И Е
№ 429
София 28.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 944 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. Н. Т. от гр. П. против въззивно решение № 116 от 21.01.2009г. по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г.на Пловдивски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 24 от 12.03.2008г.по гр.д. № 2* по описа за 2007г.на Районен съд Пловдив,като е отхвърлен предявения от Г. Н. Т. против ТАЕС”Нелбо инжинеринг”О. гр. В. иск за заплащане на сумата от 2 000лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,причинени на ищеца вследствие неправомерно начисляване от страна на ответното дружество по партидата на ищеца на суми за доставена топлинна енергия за битови нужди за периода от 1.11.2003г. до 30.06.2005г.,недължимостта на които ищецът е бил принуден да установява по исков ред,по дело,водено срещу „Топлофикация Пловдив”ЕАД.
Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с уважаване на предявения иск.
С определение № 1* от 17.09.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставените въпроси за вида на носената от ответника отговорност,за установяването на причинените на ищеца неимуществени вреди и за начина за обезщетяването им.
В съдебно заседание страните не се явяват.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел,че отношенията между страните следва да се уреждат на базата на договорна отговорност,произтичаща от сключен между ответника Т агенция и енергиен сервиз”Нелбо инжинеринг”О. и етажната собственост на адрес: гр. П. ул. ”В. Левски” №99- договор от 27.09.2002г., по който независимо,че ищецът не е страна, е обвързан в качеството му на член на етажната собственост. Съдът е отхвърлил иска, тъй като в договора не е предвидена отговорност за причиняване на вреди. Счел е,че не е налице непозволено увреждане,защото не е установено ответникът или негови служители умишлено да са увредили ищеца,не е установено на ищеца да са причинени неимуществени вреди,които да са „с такъв интензитет,че да представляват болки и страдания”,както и че не е установено наличие на причинна връзка между наличните здравословни проблеми на ищеца и неправилно начислените сметки за топлинна енергия
Установените факти по делото са следните:
Ищецът е бил настанен в процесното жилище в края на 2003г.,след сключване на горепосочения договор от 27.09.2002г.,по силата на който Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз”Нелбо инжинеринг”О. е поела спрямо конкретната етажна собственост - за: -монтаж на индивидуални разпределителни и термостатни вентили,-за въвеждане на системата за дялово разпределение, т.нар.”топлинно счетоводство”, -за ежемесечно отчитане индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода. Не се спори,че от така отчетените данни на отделните етажни собственици се е определял размера на събираната от „Топлификация-Пловдив”ЕАД дължима сума.
Ищецът е установил -във воден от него исков процес по гр.д. № 1803/06г.на ПРС,завършил с влязло в сила решение № 164 от 31.01.2007г., че на него неправомерно са му били начислени суми за топлинна енергия за битови нужди. В диспозитива на цитираното решение е прието за установено,че „Г. Н. Т. не дължи на „Топлификация-Пловдив”ЕАД сумата от 367.45лв.-платена топлинна енергия за периода 1.11.2003г.-30.06.2005г., сумата от 17.53лв.-лихви за периода 1.07.2004г.-13.07.2005г.и законна лихва върху главницата считано от 19.07.2005г.” От мотивите на решението се разбира,че не е било възможно ползването на топлинна енергия в обитаваното от ищеца жилище, тъй като-„всички отоплителни тела са били демонтирани, а щранг- лирата,за която ответната страна е признала,че е допуснала грешка при начисленията”,въобще не е била предвидена по проект, както и че в жилището не е имало поставени индивидуални разпределителни вентили.
Установяването –по надлежния ред - на това наглед безспорно обстоятелство,че като нямаш отоплителни тела и не ползваш топлинна енергия, няма защо да ти се начислява такава- е отнело на ищеца две години/2006 и 2007г./. През това време-безспорно е установено,че той е водил дела /на две инстанции-гр.д. №1803/06г.на ПРС и гр.д. №733/07г.на ПОС/ рещу „Топлификация-Пловдив”ЕАД,многократно е посещавал офисите, както на „Топлификация-Пловдив”ЕАД,така и на ”Нелбо инжинеринг”О. ,търсел е контакт и е водил разговори с техни служители /в този смисъл са показанията на свидетелката Е на „Топлификация-Пловдив”ЕАД и на свидетеля П/. Последният свидетел установя още,че и след приключване на делата- ищецът е продължил да получава съобщения за дължими суми от „Топлификация-Пловдив”ЕАД,което го е обезпокоявало. Според свидетеля- проблемите,във връзка с неправилно начислената му топлинна енергия са притеснявали психологически ищеца и това се е отразявало на здравословното му състояние, като се е наложило той по-често да посещава личния си лекар и да приема допълнително лекарства. Посещенията в „Топлификация-Пловдив”ЕАД, в”Нелбо инжинеринг” О. и в съдилищата–са му косвали допълнителни усилия, тъй като през този период той е бил с контузен крак,което допълнително го е затруднявало. Това обстоятелство, се потвърждава и от представеното като доказателство –ренгенография на стъпало и пръсти,на което е отбелязано за дата 20.04.2006г.- Г. Н. Т. :„ляво ходило-фрактура оссис метатарзалис 4 педис синитра дислокацио ад аксин”. За 2006 и 2007г.-са представени и две медицински направления и рецепта,в който е отразено,че „на пациента са изписвани лекарства със зелена рецепта по повод на нервно напрежение”.
При тези факти по поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен намира,че следва да се приеме,че е налице състав на деликтна отговорност. Налице е установено виновно поведение на ответната страна,изразяващо се в неправомерното начисляване в тежест на ищеца на суми за топлинна енергия за битови нужди, причинени са вреди, изразяващи се в неудобства,провокирани от необходимостта да се обикалят институции, напрежение, притеснение, негативни емоции,както и причинна връзка между тези вреди и виновното поведение /тъй като без последното нямаше да се налага преодоляването им/.
Имайки пред вид изразеното становище по поставения въпрос и факта,че то се разминава с приетото от въззивния съд,който се е ограничил да изследва фактите само на плоскостта на договорната отговорност-настоящият съдебен състав намира постановения съдебен акт за неправилен. Същият следва да бъде отменен,а спорът разгледан и решен–на основание чл.293 ал.2 във вр.с ал.3 от ГПК по същество.
Не е било спорно в хода на производството,тъй като ответникът не се е явил и не е изразил становище в нито едно заседание в нито една от трите инстанции,а и е установено в хода на приключилото съдебно производство, че неправомерно- в нарушение на законоустановените правила и при неизпълнение на поетите задължения –служител на Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз”Нелбо инжинеринг”О. неправилно е отчел разход на топлинна енергия за битови нужди в тежест на Г. Н. Т., което е станало причина за неправомерно начисляване и събиране на суми от последния. Налице е виновно поведение. Именно това поведение е станало причина - Г. Н. Т. –в продължение на две години да ходи многократно в различни фирми,да води разговори с различни лица,да обяснява случая,да предявява искове,да чака решения от различни институции,което е свързано с напрежение,неспокойствие, притеснение,разход на енергия и време, които е можело да бъдат оползотвори по друг начин, психически натоварвания, отрицателни емоции. При това следва да се има пред вид,че тези неимуществени вреди са изтърпяни от лице,което видно от ЕР на ТЕЛК е с 92 % загубена работоспособност поради заболяване от детска церебрална парализа, за което първоинстанционният съд,позовавайки се на личните си впечатления, изрично е потвърдил в мотивите си- „твърдението на ищеца за трудностите в придвижването му,поради установеното заболяване”. При определяне на размера на причинените неимуществени вреди, освен с гореизложените факти,следва да се съобрази и обстоятелството, че-видно от свидетелските показания и от представените две медицински направления и рецепта- конкретно причинените в случая вреди- са се отразили допълнително на обичайно утежненото здравословно състояние на ищеца,което се е влошило. Имайки пред вид изложеното,вида и характера на причинените вреди,настоящият съдебен състав намира,че исковата сума от 2 000лв.е достатъчна за обезщетяването им. Не са претендирани лихви и разноски,поради което съдът не присъжда такива.
С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 116 от 21.01.2009г. по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г.на Пловдивски окръжен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз”Нелбо инжинеринг”О. гр. В. ул.”Оборище” № 4 да заплати на Г. Н. Т. ат гр. П. бул.”В. Левски” №101 ет.6 ап.46 сумата от 2 000/две хиляди/лева,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на неправомерно начисляване от страна на ответното дружество по партидата на ищеца на суми за доставена топлинна енергия за битови нужди за периода от 1.11.2003г. до 30.06.2005г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
№ 429
София 28.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 944 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Г. Н. Т. от гр. П. против въззивно решение № 116 от 21.01.2009г. по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г.на Пловдивски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 24 от 12.03.2008г.по гр.д. № 2* по описа за 2007г.на Районен съд Пловдив,като е отхвърлен предявения от Г. Н. Т. против ТАЕС”Нелбо инжинеринг”О. гр. В. иск за заплащане на сумата от 2 000лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,причинени на ищеца вследствие неправомерно начисляване от страна на ответното дружество по партидата на ищеца на суми за доставена топлинна енергия за битови нужди за периода от 1.11.2003г. до 30.06.2005г.,недължимостта на които ищецът е бил принуден да установява по исков ред,по дело,водено срещу „Топлофикация Пловдив”ЕАД.
Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с уважаване на предявения иск.
С определение № 1* от 17.09.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставените въпроси за вида на носената от ответника отговорност,за установяването на причинените на ищеца неимуществени вреди и за начина за обезщетяването им.
В съдебно заседание страните не се явяват.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е приел,че отношенията между страните следва да се уреждат на базата на договорна отговорност,произтичаща от сключен между ответника Т агенция и енергиен сервиз”Нелбо инжинеринг”О. и етажната собственост на адрес: гр. П. ул. ”В. Левски” №99- договор от 27.09.2002г., по който независимо,че ищецът не е страна, е обвързан в качеството му на член на етажната собственост. Съдът е отхвърлил иска, тъй като в договора не е предвидена отговорност за причиняване на вреди. Счел е,че не е налице непозволено увреждане,защото не е установено ответникът или негови служители умишлено да са увредили ищеца,не е установено на ищеца да са причинени неимуществени вреди,които да са „с такъв интензитет,че да представляват болки и страдания”,както и че не е установено наличие на причинна връзка между наличните здравословни проблеми на ищеца и неправилно начислените сметки за топлинна енергия
Установените факти по делото са следните:
Ищецът е бил настанен в процесното жилище в края на 2003г.,след сключване на горепосочения договор от 27.09.2002г.,по силата на който Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз”Нелбо инжинеринг”О. е поела спрямо конкретната етажна собственост - за: -монтаж на индивидуални разпределителни и термостатни вентили,-за въвеждане на системата за дялово разпределение, т.нар.”топлинно счетоводство”, -за ежемесечно отчитане индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода. Не се спори,че от така отчетените данни на отделните етажни собственици се е определял размера на събираната от „Топлификация-Пловдив”ЕАД дължима сума.
Ищецът е установил -във воден от него исков процес по гр.д. № 1803/06г.на ПРС,завършил с влязло в сила решение № 164 от 31.01.2007г., че на него неправомерно са му били начислени суми за топлинна енергия за битови нужди. В диспозитива на цитираното решение е прието за установено,че „Г. Н. Т. не дължи на „Топлификация-Пловдив”ЕАД сумата от 367.45лв.-платена топлинна енергия за периода 1.11.2003г.-30.06.2005г., сумата от 17.53лв.-лихви за периода 1.07.2004г.-13.07.2005г.и законна лихва върху главницата считано от 19.07.2005г.” От мотивите на решението се разбира,че не е било възможно ползването на топлинна енергия в обитаваното от ищеца жилище, тъй като-„всички отоплителни тела са били демонтирани, а щранг- лирата,за която ответната страна е признала,че е допуснала грешка при начисленията”,въобще не е била предвидена по проект, както и че в жилището не е имало поставени индивидуални разпределителни вентили.
Установяването –по надлежния ред - на това наглед безспорно обстоятелство,че като нямаш отоплителни тела и не ползваш топлинна енергия, няма защо да ти се начислява такава- е отнело на ищеца две години/2006 и 2007г./. През това време-безспорно е установено,че той е водил дела /на две инстанции-гр.д. №1803/06г.на ПРС и гр.д. №733/07г.на ПОС/ рещу „Топлификация-Пловдив”ЕАД,многократно е посещавал офисите, както на „Топлификация-Пловдив”ЕАД,така и на ”Нелбо инжинеринг”О. ,търсел е контакт и е водил разговори с техни служители /в този смисъл са показанията на свидетелката Е на „Топлификация-Пловдив”ЕАД и на свидетеля П/. Последният свидетел установя още,че и след приключване на делата- ищецът е продължил да получава съобщения за дължими суми от „Топлификация-Пловдив”ЕАД,което го е обезпокоявало. Според свидетеля- проблемите,във връзка с неправилно начислената му топлинна енергия са притеснявали психологически ищеца и това се е отразявало на здравословното му състояние, като се е наложило той по-често да посещава личния си лекар и да приема допълнително лекарства. Посещенията в „Топлификация-Пловдив”ЕАД, в”Нелбо инжинеринг” О. и в съдилищата–са му косвали допълнителни усилия, тъй като през този период той е бил с контузен крак,което допълнително го е затруднявало. Това обстоятелство, се потвърждава и от представеното като доказателство –ренгенография на стъпало и пръсти,на което е отбелязано за дата 20.04.2006г.- Г. Н. Т. :„ляво ходило-фрактура оссис метатарзалис 4 педис синитра дислокацио ад аксин”. За 2006 и 2007г.-са представени и две медицински направления и рецепта,в който е отразено,че „на пациента са изписвани лекарства със зелена рецепта по повод на нервно напрежение”.
При тези факти по поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен намира,че следва да се приеме,че е налице състав на деликтна отговорност. Налице е установено виновно поведение на ответната страна,изразяващо се в неправомерното начисляване в тежест на ищеца на суми за топлинна енергия за битови нужди, причинени са вреди, изразяващи се в неудобства,провокирани от необходимостта да се обикалят институции, напрежение, притеснение, негативни емоции,както и причинна връзка между тези вреди и виновното поведение /тъй като без последното нямаше да се налага преодоляването им/.
Имайки пред вид изразеното становище по поставения въпрос и факта,че то се разминава с приетото от въззивния съд,който се е ограничил да изследва фактите само на плоскостта на договорната отговорност-настоящият съдебен състав намира постановения съдебен акт за неправилен. Същият следва да бъде отменен,а спорът разгледан и решен–на основание чл.293 ал.2 във вр.с ал.3 от ГПК по същество.
Не е било спорно в хода на производството,тъй като ответникът не се е явил и не е изразил становище в нито едно заседание в нито една от трите инстанции,а и е установено в хода на приключилото съдебно производство, че неправомерно- в нарушение на законоустановените правила и при неизпълнение на поетите задължения –служител на Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз”Нелбо инжинеринг”О. неправилно е отчел разход на топлинна енергия за битови нужди в тежест на Г. Н. Т., което е станало причина за неправомерно начисляване и събиране на суми от последния. Налице е виновно поведение. Именно това поведение е станало причина - Г. Н. Т. –в продължение на две години да ходи многократно в различни фирми,да води разговори с различни лица,да обяснява случая,да предявява искове,да чака решения от различни институции,което е свързано с напрежение,неспокойствие, притеснение,разход на енергия и време, които е можело да бъдат оползотвори по друг начин, психически натоварвания, отрицателни емоции. При това следва да се има пред вид,че тези неимуществени вреди са изтърпяни от лице,което видно от ЕР на ТЕЛК е с 92 % загубена работоспособност поради заболяване от детска церебрална парализа, за което първоинстанционният съд,позовавайки се на личните си впечатления, изрично е потвърдил в мотивите си- „твърдението на ищеца за трудностите в придвижването му,поради установеното заболяване”. При определяне на размера на причинените неимуществени вреди, освен с гореизложените факти,следва да се съобрази и обстоятелството, че-видно от свидетелските показания и от представените две медицински направления и рецепта- конкретно причинените в случая вреди- са се отразили допълнително на обичайно утежненото здравословно състояние на ищеца,което се е влошило. Имайки пред вид изложеното,вида и характера на причинените вреди,настоящият съдебен състав намира,че исковата сума от 2 000лв.е достатъчна за обезщетяването им. Не са претендирани лихви и разноски,поради което съдът не присъжда такива.
С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 116 от 21.01.2009г. по в.гр.д. № 1* по описа за 2008г.на Пловдивски окръжен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз”Нелбо инжинеринг”О. гр. В. ул.”Оборище” № 4 да заплати на Г. Н. Т. ат гр. П. бул.”В. Левски” №101 ет.6 ап.46 сумата от 2 000/две хиляди/лева,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на неправомерно начисляване от страна на ответното дружество по партидата на ищеца на суми за доставена топлинна енергия за битови нужди за периода от 1.11.2003г. до 30.06.2005г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
- nak111
- Потребител
- Мнения: 104
- Регистриран на: 28 Дек 2010, 21:07
Re: неимуществени вреди от отхвърлен иск
nak111 написа:обезщетение за неимуществени вреди,причинени на ищеца вследствие неправомерно начисляване от страна на ответното дружество по партидата на ищеца на суми за доставена топлинна енергия
Това е противоравното и виновно действие, от което са произтекли вреди ( какви?- доказал е някакъв дискомфорт), но ще замоля да ми посочите съдебен акт по който ищец, упражнил процесуалното си право на иск в защита на твърдяно право, макар и отхвърлен впоследствие като неосноветелен, е осъден да заплати обезщетение за неимуществени на ответната страна.
perper1 написа:Чудя се, дали случая може да се приложи по аналогия с граждански дела приключили в полза на ответник /особено дела водени по - продължително време/. Тогава дали ще може ответника да заведе против ищеца иск по чл. 45 ЗЗД за обезщетение на неимущствени вреди - за това че по време на процеса ответникът се е тормозел, не може да спи, бил потиснат и т.н
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
- bird_of_paradise
- Активен потребител
- Мнения: 2668
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27
Re: неимуществени вреди от отхвърлен иск
Не мисля, че някога ще бъде допуснат иск за обезщетение на вреди от
Не би следвало, освен ако мъдрия ни законодател не премахне чл. 3 ГПК. Докато не се обори презумпцията за добросъвестност, всеки ще може да си упражнява процесуалните права на воля, с всички (без)вредни последици от това.
bird_of_paradise написа:...упражняване на процесуални права в защита на едно твърдяно право...
Не би следвало, освен ако мъдрия ни законодател не премахне чл. 3 ГПК. Докато не се обори презумпцията за добросъвестност, всеки ще може да си упражнява процесуалните права на воля, с всички (без)вредни последици от това.
Actio cum Deliberatio
- eurolinker
- Потребител
- Мнения: 711
- Регистриран на: 15 Яну 2010, 15:55
Re: неимуществени вреди от отхвърлен иск
Решение № 13 от 27.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 547/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева
чл. 3 ГПК
чл. 47 ГПК
чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК
чл. 45 ЗЗД
Въпросът дали адресът, на който е пребивавал ответникът, е бил известен на ищеца в хода на инстанционното производство не е предмет на производството по молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, каквато е допустима при нарушаване на процесуалните правила от страна на съда. Страната, позоваваща се на недобросъвестно упражняване на процесуалните права от насрещната по делото страна разполага с иск за вреди по чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 3 ГПК, без това да е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК.
--------------------------------------------------------------------------------
Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК.
С молба вх. № 16428 от 17.05.2010 г., подадена от К. Т. А. от [населено място] се иска отмяна на основание чл. 300, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 55 от 07.01.2010 г. по гр. д. № 1863/2008 г. на Пловдивски районен съд. Поддържа се, че вследствие нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в нередовно призоваване, страната е била лишена от възможност да участвува в делото; че за постановеното решение е узнала на 13.05.2010 г. при връчване на покана от съдебен изпълнител за доброволно изпълнение, поради което моли за отмяна на влязлото в сила решение. Приложени са копие от покана за доброволно изпълнение, запорно съобщение, лична карта на молителя и нотариални актове, удостоверяващи отчуждаване на имот, находящ се адрес [населено място], [жк], бл. 15в-А-9, ап. 48.
Ответникът по молбата за отмяна Т. В. И. не взема становище.
Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна предвид следните съображения:
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Извършените в производството по делото съдопроизводствени действия не дават основание да се приеме, че молителят К. Т. А. е бил лишен от участие в делото.
В хода на съдебното производство по гр. д. № 1863/2008 г. на Пловдивски районен съд, молителят - ответник по делото е бил призован на регистрирания постоянен адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] съобщението от който адрес е върнато от връчителя с отразяване, че адресата е напуснал адреса по сведение от обитаващите апартамент № 48, както и че новият му адрес не е известен. На 23.09.2008 г. на ответника е било връчено съобщение при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК чрез залепване на вратата на жилището. Срокът за получаване на книжата е изтекъл на 07.10.2008 г., като ответникът не се е явил да ги получи в канцеларията на съда, констатирайки което, с разпореждане от 10.10.2008 г. съдът е приел, че ответникът е редовно призован при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е назначил особен представител на ответника адвокат Д. У. от Пловдивска адвокатска колегия. В хода на производството по делото и до влизане в сила на постановеното на 07.01.2010 г. решение, ответникът е бил представляван от назначения му особен представител.
Така извършените съдопроизводствени действия не сочат за допуснати нарушения по призоваването на молителя К. Т. А.. Призоваването за първоинстанционното производство е извършено редовно при спазване правилата на чл. 47 ГПК.
Въведените с молбата за отмяна доводи за отчуждаване на имота, находящ се на адреса, на който е връчено първото съобщение по делото, са без правно значение. Постоянен адрес на лицето е този, вписан в регистъра на населението по заявление на лицето, съобразно задължението му по чл. 95 от Закона за гражданската регистрация. Извършената промяна в собствеността на апартамента по регистрирания от ответника постоянен адрес и напускането на заявения постоянен адрес са обстоятелства, които нямат отношение към редовността на призоваването. Страната е следвало да промени регистрацията на адреса си, а при неизпълнение на това задължение, правилата на чл. 47 ГПК са приложени законосъобразно.
Неоснователен е и доводът за проявена от насрещната по делото страна недобросъвестност, изразяваща се в непосочване на адреса, който действително се обитава от ответника. Въпросът дали адресът на който е пребивавал ответника е бил известен на ищеца в хода на инстанционното производство не е предмет на производството по молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, каквато е допустима при нарушаване на процесуалните правила от страна на съда. Страната, позоваващия се недобросъвестно упражняване на процесуалните права от насрещната по делото страна разполага с иск за вреди по чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 3 ГПК, без това да е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 16428 от 17.05.2010 г., подадена от К. Т. А. от [населено място] за отмяна на решение № 55 от 07.01.2010 г. по гр. д. № 1863/2008 г. на Пловдивски районен съд на основание чл. 300, ал. 1, т. 5 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
чл. 3 ГПК
чл. 47 ГПК
чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК
чл. 45 ЗЗД
Въпросът дали адресът, на който е пребивавал ответникът, е бил известен на ищеца в хода на инстанционното производство не е предмет на производството по молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, каквато е допустима при нарушаване на процесуалните правила от страна на съда. Страната, позоваваща се на недобросъвестно упражняване на процесуалните права от насрещната по делото страна разполага с иск за вреди по чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 3 ГПК, без това да е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК.
--------------------------------------------------------------------------------
Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК.
С молба вх. № 16428 от 17.05.2010 г., подадена от К. Т. А. от [населено място] се иска отмяна на основание чл. 300, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 55 от 07.01.2010 г. по гр. д. № 1863/2008 г. на Пловдивски районен съд. Поддържа се, че вследствие нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в нередовно призоваване, страната е била лишена от възможност да участвува в делото; че за постановеното решение е узнала на 13.05.2010 г. при връчване на покана от съдебен изпълнител за доброволно изпълнение, поради което моли за отмяна на влязлото в сила решение. Приложени са копие от покана за доброволно изпълнение, запорно съобщение, лична карта на молителя и нотариални актове, удостоверяващи отчуждаване на имот, находящ се адрес [населено място], [жк], бл. 15в-А-9, ап. 48.
Ответникът по молбата за отмяна Т. В. И. не взема становище.
Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна предвид следните съображения:
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните съдопроизводствени правила е била лишена от възможност да участвува в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Извършените в производството по делото съдопроизводствени действия не дават основание да се приеме, че молителят К. Т. А. е бил лишен от участие в делото.
В хода на съдебното производство по гр. д. № 1863/2008 г. на Пловдивски районен съд, молителят - ответник по делото е бил призован на регистрирания постоянен адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] съобщението от който адрес е върнато от връчителя с отразяване, че адресата е напуснал адреса по сведение от обитаващите апартамент № 48, както и че новият му адрес не е известен. На 23.09.2008 г. на ответника е било връчено съобщение при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК чрез залепване на вратата на жилището. Срокът за получаване на книжата е изтекъл на 07.10.2008 г., като ответникът не се е явил да ги получи в канцеларията на съда, констатирайки което, с разпореждане от 10.10.2008 г. съдът е приел, че ответникът е редовно призован при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е назначил особен представител на ответника адвокат Д. У. от Пловдивска адвокатска колегия. В хода на производството по делото и до влизане в сила на постановеното на 07.01.2010 г. решение, ответникът е бил представляван от назначения му особен представител.
Така извършените съдопроизводствени действия не сочат за допуснати нарушения по призоваването на молителя К. Т. А.. Призоваването за първоинстанционното производство е извършено редовно при спазване правилата на чл. 47 ГПК.
Въведените с молбата за отмяна доводи за отчуждаване на имота, находящ се на адреса, на който е връчено първото съобщение по делото, са без правно значение. Постоянен адрес на лицето е този, вписан в регистъра на населението по заявление на лицето, съобразно задължението му по чл. 95 от Закона за гражданската регистрация. Извършената промяна в собствеността на апартамента по регистрирания от ответника постоянен адрес и напускането на заявения постоянен адрес са обстоятелства, които нямат отношение към редовността на призоваването. Страната е следвало да промени регистрацията на адреса си, а при неизпълнение на това задължение, правилата на чл. 47 ГПК са приложени законосъобразно.
Неоснователен е и доводът за проявена от насрещната по делото страна недобросъвестност, изразяваща се в непосочване на адреса, който действително се обитава от ответника. Въпросът дали адресът на който е пребивавал ответника е бил известен на ищеца в хода на инстанционното производство не е предмет на производството по молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, каквато е допустима при нарушаване на процесуалните правила от страна на съда. Страната, позоваващия се недобросъвестно упражняване на процесуалните права от насрещната по делото страна разполага с иск за вреди по чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 3 ГПК, без това да е основание за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение молба вх. № 16428 от 17.05.2010 г., подадена от К. Т. А. от [населено място] за отмяна на решение № 55 от 07.01.2010 г. по гр. д. № 1863/2008 г. на Пловдивски районен съд на основание чл. 300, ал. 1, т. 5 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
- nak111
- Потребител
- Мнения: 104
- Регистриран на: 28 Дек 2010, 21:07
Re: неимуществени вреди от отхвърлен иск
Именно, nak111 , именно:
eurolinker написа:Докато не се обори презумпцията за добросъвестност, всеки ще може да си упражнява процесуалните права на воля, с всички (без)вредни последици от това.
Actio cum Deliberatio
- eurolinker
- Потребител
- Мнения: 711
- Регистриран на: 15 Яну 2010, 15:55
Re: неимуществени вреди от отхвърлен иск
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 100
София, 23. януари 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5193 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1464/20.07.2012 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4148/2011, с което е отменено решение № 1684/28.03.2011 на Софийския градски съд по гр.д. № 1759/2007, като е отхвърлен предявеният иск за обезщетение на имуществените вреди от злоупотреба с правото на иск на основание чл. 3 ГПК със законни лихви на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], С., представляван от адв. Р. Х. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за възможността правото на иск да бъде упражнено противоправно и в какво се състои недобросъвестността при злоупотребата с него, както и за съотношението между отговорността за разноски по делото и отговорността за преките и непосредствени вреди при злоупотреба с процесуални права, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата В. М. Т., представляван от адв. М. Б. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но нямат претендираното значение, тъй като съществува съдебна практика по тях и съществуващата правна уредба е ясна и не се налага нейното тълкуване. По същество ответницата по касацията счита, че въззивното решение е по същество правилно, тъй като претендираните вреди не са доказани от представените частни свидетелстващи документи нито е доказана причинната връзка с нейното поведение, което правилно е оценено от въззивния съд като правомерно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че като е предявила отрицателен установителен иск за собственост срещу ищеца ответницата е действала правомерно, макар да е установено с влязъл в сила съдебен акт, че предявеният иск е недопустим. Търсенето на защита пред съд не е противоправно, тъй като съдът дължи защита по всеки предявен иск, а отговорността за вреди от предявяването на неоснователен или недопустим иск се изчерпва с разноските по делото.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1464/20.07.2012 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4148/2011.
Указва на касатора [фирма], С. и му предоставя възможност в едноседмичен срок да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса са разглеждане на касационната жалба в размер на 1.173,50 лева.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
РЕШЕНИЕ
№ 189
София, 20. юни 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5193 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 1464/20.07.2012 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4148/2011, с което е отменено решение № 1684/28.03.2011 на Софийския градски съд по гр.д. № 1759/2007, като е отхвърлен предявеният иск за обезщетение на имуществените вреди от злоупотреба с правото на иск на основание чл. 3 ГПК със законни лихви на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за възможността правото на иск да бъде упражнено противоправно и в какво се състои недобросъвестността при злоупотребата с него, както и за съотношението между отговорността за разноски по делото и отговорността за преките и непосредствени вреди при злоупотреба с процесуални права.
По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова предявяването на иск поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността от злоупотреба както с правото на иск, така и с всяко друго съдопроизводствено действие. Последиците от такава злоупотреба са уредени в чл. 3 ГПК. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Доказването на деянието (предявяването на иса) и неговата противоправност (недобросъвестността) е в тежест на пострадалия, докато вината на дееца се предполага до доказване на противното. Вредата и причинната връзка с противоправното деяние също са в тежест да бъдат доказани от пострадалия, но при липса на достатъчно доказателства за размера на причинената вреда, съдът определя нейния размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК.
Отговорността за вреди от злоупотреба с правото на иск по правното си естество е деликтна, поради което по общите правила дължимото обезщетение обхваща всички преки и непосредствени имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Съществува разлика между отговорността по чл. 3 и по чл. 78 ГПК. Отговорността за разноски също е деликтна, но тя е уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото (нпар. пътните разноски за явяването на страните пред съда – за разлика от уредбата в ЗГС) и е обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че като е предявила отрицателен установителен иск за собственост срещу ищеца ответницата е действала правомерно, макар да е установено с влязъл в сила съдебен акт, че предявеният иск е недопустим. Търсенето на защита пред съд не е противоправно, тъй като съдът дължи защита по всеки предявен иск, а отговорността за вреди от предявяването на неоснователен или недопустим иск се изчерпва с разноските по делото.
Правилно въззивният съд е приел, че се претендира обезщетение за вредите от злоупотреба с правото на иск, но неправилно е приел, че предявяването на иск не може да е неправомерно. Съгласно чл. 3 ГПК страните са длъжни да упражняват правата си добросъвестно и съобразно добрите нрави, само тогава предявяването на иск е правомерно. Също правилно съдът е приел, че ищецът отговаря за разноските по делото при недопустимост или неоснователност на предявения иск, но неговата отговорност е ограничена до тези рамки, само когато правото на иск е било упражнено добросъвестно. Налице ли е злоупотреба с правото на иск, ищецът отговаря на общо основание за всички преки и непосредствени имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди.
Видно от изложеното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено в съответната част, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено с влязло в сила съдебно решение на Софийския районен съд от 26.01.2010 г. по гр.д.№ 22753/2006, че от 30.12.2004 г. ищецът е собственик на У. **-*** в кв. * по плана на С., м. „В.З. П. п.” с площ от около 2.647 кв.м., който е бил част от имот пл. № * от кв. * по плана на С. в същата местност. Ответницата е претендирала да е собственик на целия по-голям имот по наследство и давност, но с искова, молба, вписана на 13.03.2006 г. е предявила отрицателен установителен иск за собственост върху посочения У., производството по който е прекратено, тъй като ищцата разполага с иск за собственост на претендираното основание. С предявяването на иска ответницата не е осуетила възможността за застрояването на имота според желанието на ищеца, но е затруднила неговото финансиране чрез привличането на инвестиции от трети лица, като е създала съмнение в правото на собственост. Представените доказателства по делото: сключен предварителен договор за продажба на обект в бъдещата сграда, нотариални покани и разходен касов ордер за изплатена неустойка са частни диспозитивни и свидетелстващи документи, неподписани от ответницата и не се ползват с материална доказателствена сила. С ограничена материална доказателствена сила се ползват счетоводните книги на ищеца, които са редовно водени (пропуските в оформянето на несъществените реквизити на счетоводните документи са без правно значение), поради което те доказват действително извършени разходи от ищеца, но не доказват причинната връзка с противоправното поведение на ответницата. От събраните доказателства може да се приеме за установено, че ищецът е бил възпрепятстван да изпълни надлежно сключен от него предварителен договор, но той не е изплатил обезщетение за действително претърпени вреди поради развалянето му (те биха били в причинна връзка, доколкото увреденият не би могъл да ги избегне или ограничи), а неустойка, чийто размер ищецът сам е уговорил – той е платил задължение, което сам е поел, ако не го беше поел, нямаше да плати неустойка, а обезщетение за действително претъпените вреди.
Видно от изложеното, като е предявила отрицателния установителен иск, който не е годен да защити претендираното от нея право, ответницата е увредила противоправно ищеца, като го е затруднила да финансира строежа чрез привличането на кандидати за закупуването на отделни обекти в бъдещата сграда. Искът е доказан в своето основание, но при липса на достатъчно доказателства за размера на причинената вреда, съдът го определя по своя преценка съгласно чл. 162 ГПК в размер на 10.000,00 лева.
На ищеца [фирма], С. следва да бъде присъдена сумата 985,24 лева разноски по делото, съответно на уважената част от иска, тъй като ответницата е представлявана от особен представител и не е направила разноски. Ищецът обаче не е внесъл определената от съда част от възнаграждението за особения представител, поради което следва да бъде осъден да му изплати сумата 1.466,00 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1464/20.07.2012 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4148/2011 в частта, в която предявените искове са отхвърлен до размера на сумата 10.000 лева със законната лихва от 04.05.2007 г., както и в частта, в която е осъден да заплати по сметка на САС държавна такса до размера на 200,00 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1464/20.07.2012 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4148/2011 в останалата част.
ОСЪЖДА В. М. Т. от С. да заплати на [фирма], С. сумата 10.000,00 лева на основание чл. 3 ГПК със законната лихва от 04.05.2007 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 985,24 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма], С. да заплати на адв. М. М. Б. от САК сумата 1.466,00 лева адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
№ 100
София, 23. януари 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5193 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1464/20.07.2012 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4148/2011, с което е отменено решение № 1684/28.03.2011 на Софийския градски съд по гр.д. № 1759/2007, като е отхвърлен предявеният иск за обезщетение на имуществените вреди от злоупотреба с правото на иск на основание чл. 3 ГПК със законни лихви на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], С., представляван от адв. Р. Х. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за възможността правото на иск да бъде упражнено противоправно и в какво се състои недобросъвестността при злоупотребата с него, както и за съотношението между отговорността за разноски по делото и отговорността за преките и непосредствени вреди при злоупотреба с процесуални права, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата В. М. Т., представляван от адв. М. Б. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но нямат претендираното значение, тъй като съществува съдебна практика по тях и съществуващата правна уредба е ясна и не се налага нейното тълкуване. По същество ответницата по касацията счита, че въззивното решение е по същество правилно, тъй като претендираните вреди не са доказани от представените частни свидетелстващи документи нито е доказана причинната връзка с нейното поведение, което правилно е оценено от въззивния съд като правомерно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че като е предявила отрицателен установителен иск за собственост срещу ищеца ответницата е действала правомерно, макар да е установено с влязъл в сила съдебен акт, че предявеният иск е недопустим. Търсенето на защита пред съд не е противоправно, тъй като съдът дължи защита по всеки предявен иск, а отговорността за вреди от предявяването на неоснователен или недопустим иск се изчерпва с разноските по делото.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1464/20.07.2012 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4148/2011.
Указва на касатора [фирма], С. и му предоставя възможност в едноседмичен срок да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса са разглеждане на касационната жалба в размер на 1.173,50 лева.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
РЕШЕНИЕ
№ 189
София, 20. юни 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5193 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 1464/20.07.2012 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4148/2011, с което е отменено решение № 1684/28.03.2011 на Софийския градски съд по гр.д. № 1759/2007, като е отхвърлен предявеният иск за обезщетение на имуществените вреди от злоупотреба с правото на иск на основание чл. 3 ГПК със законни лихви на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за възможността правото на иск да бъде упражнено противоправно и в какво се състои недобросъвестността при злоупотребата с него, както и за съотношението между отговорността за разноски по делото и отговорността за преките и непосредствени вреди при злоупотреба с процесуални права.
По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че носителят на правото на иск е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова предявяването на иск поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността от злоупотреба както с правото на иск, така и с всяко друго съдопроизводствено действие. Последиците от такава злоупотреба са уредени в чл. 3 ГПК. Злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Доказването на деянието (предявяването на иса) и неговата противоправност (недобросъвестността) е в тежест на пострадалия, докато вината на дееца се предполага до доказване на противното. Вредата и причинната връзка с противоправното деяние също са в тежест да бъдат доказани от пострадалия, но при липса на достатъчно доказателства за размера на причинената вреда, съдът определя нейния размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК.
Отговорността за вреди от злоупотреба с правото на иск по правното си естество е деликтна, поради което по общите правила дължимото обезщетение обхваща всички преки и непосредствени имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Съществува разлика между отговорността по чл. 3 и по чл. 78 ГПК. Отговорността за разноски също е деликтна, но тя е уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото (нпар. пътните разноски за явяването на страните пред съда – за разлика от уредбата в ЗГС) и е обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че като е предявила отрицателен установителен иск за собственост срещу ищеца ответницата е действала правомерно, макар да е установено с влязъл в сила съдебен акт, че предявеният иск е недопустим. Търсенето на защита пред съд не е противоправно, тъй като съдът дължи защита по всеки предявен иск, а отговорността за вреди от предявяването на неоснователен или недопустим иск се изчерпва с разноските по делото.
Правилно въззивният съд е приел, че се претендира обезщетение за вредите от злоупотреба с правото на иск, но неправилно е приел, че предявяването на иск не може да е неправомерно. Съгласно чл. 3 ГПК страните са длъжни да упражняват правата си добросъвестно и съобразно добрите нрави, само тогава предявяването на иск е правомерно. Също правилно съдът е приел, че ищецът отговаря за разноските по делото при недопустимост или неоснователност на предявения иск, но неговата отговорност е ограничена до тези рамки, само когато правото на иск е било упражнено добросъвестно. Налице ли е злоупотреба с правото на иск, ищецът отговаря на общо основание за всички преки и непосредствени имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди.
Видно от изложеното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено в съответната част, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено с влязло в сила съдебно решение на Софийския районен съд от 26.01.2010 г. по гр.д.№ 22753/2006, че от 30.12.2004 г. ищецът е собственик на У. **-*** в кв. * по плана на С., м. „В.З. П. п.” с площ от около 2.647 кв.м., който е бил част от имот пл. № * от кв. * по плана на С. в същата местност. Ответницата е претендирала да е собственик на целия по-голям имот по наследство и давност, но с искова, молба, вписана на 13.03.2006 г. е предявила отрицателен установителен иск за собственост върху посочения У., производството по който е прекратено, тъй като ищцата разполага с иск за собственост на претендираното основание. С предявяването на иска ответницата не е осуетила възможността за застрояването на имота според желанието на ищеца, но е затруднила неговото финансиране чрез привличането на инвестиции от трети лица, като е създала съмнение в правото на собственост. Представените доказателства по делото: сключен предварителен договор за продажба на обект в бъдещата сграда, нотариални покани и разходен касов ордер за изплатена неустойка са частни диспозитивни и свидетелстващи документи, неподписани от ответницата и не се ползват с материална доказателствена сила. С ограничена материална доказателствена сила се ползват счетоводните книги на ищеца, които са редовно водени (пропуските в оформянето на несъществените реквизити на счетоводните документи са без правно значение), поради което те доказват действително извършени разходи от ищеца, но не доказват причинната връзка с противоправното поведение на ответницата. От събраните доказателства може да се приеме за установено, че ищецът е бил възпрепятстван да изпълни надлежно сключен от него предварителен договор, но той не е изплатил обезщетение за действително претърпени вреди поради развалянето му (те биха били в причинна връзка, доколкото увреденият не би могъл да ги избегне или ограничи), а неустойка, чийто размер ищецът сам е уговорил – той е платил задължение, което сам е поел, ако не го беше поел, нямаше да плати неустойка, а обезщетение за действително претъпените вреди.
Видно от изложеното, като е предявила отрицателния установителен иск, който не е годен да защити претендираното от нея право, ответницата е увредила противоправно ищеца, като го е затруднила да финансира строежа чрез привличането на кандидати за закупуването на отделни обекти в бъдещата сграда. Искът е доказан в своето основание, но при липса на достатъчно доказателства за размера на причинената вреда, съдът го определя по своя преценка съгласно чл. 162 ГПК в размер на 10.000,00 лева.
На ищеца [фирма], С. следва да бъде присъдена сумата 985,24 лева разноски по делото, съответно на уважената част от иска, тъй като ответницата е представлявана от особен представител и не е направила разноски. Ищецът обаче не е внесъл определената от съда част от възнаграждението за особения представител, поради което следва да бъде осъден да му изплати сумата 1.466,00 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1464/20.07.2012 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4148/2011 в частта, в която предявените искове са отхвърлен до размера на сумата 10.000 лева със законната лихва от 04.05.2007 г., както и в частта, в която е осъден да заплати по сметка на САС държавна такса до размера на 200,00 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1464/20.07.2012 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 4148/2011 в останалата част.
ОСЪЖДА В. М. Т. от С. да заплати на [фирма], С. сумата 10.000,00 лева на основание чл. 3 ГПК със законната лихва от 04.05.2007 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 985,24 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма], С. да заплати на адв. М. М. Б. от САК сумата 1.466,00 лева адвокатско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
- nak111
- Потребител
- Мнения: 104
- Регистриран на: 28 Дек 2010, 21:07
Re: неимуществени вреди от отхвърлен иск
Значи - влезе ли в сила решение с което се отхвърля иск, та дори и частично - веднага се подава иск за вреди срещу ищеца, като се водят двама свидетели да докажат как предявения иск е стресирал ответника и му е причинил неимуществени вреди в размер на ........
Само тази пазарна ниша, не бе запълнена .....до сега.
Та в горния ред на мисли, не е ли мислима и обратната хипотеза - при уважен иск - ищецът да предявяви иск за неимуществени вреди срещу ответника, защото заради ответника е бил принуден да води дело, като воденето на същото му е отнело време, енергия, причинило му е стрес и т.н.
Някои ми говорят за редуциране на юридическите факултети. Ако се въведе горната практика, ще трябва даже да се откриват нови такива
Само тази пазарна ниша, не бе запълнена .....до сега.
Та в горния ред на мисли, не е ли мислима и обратната хипотеза - при уважен иск - ищецът да предявяви иск за неимуществени вреди срещу ответника, защото заради ответника е бил принуден да води дело, като воденето на същото му е отнело време, енергия, причинило му е стрес и т.н.
Някои ми говорят за редуциране на юридическите факултети. Ако се въведе горната практика, ще трябва даже да се откриват нови такива
- prim444
- Младши потребител
- Мнения: 36
- Регистриран на: 24 Мар 2011, 14:31
9 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 43 госта