чл. 47 ал.6 ГПК и невнесен депозит за особен представител

[proki0]

Здравейте. В исковата молба е посочен адрес на ответника. Тъй като същият не е могло да се бъде намерен на този адрес, нито пък се е съгласил някой да приеме книжата е залепено уведомление. 14 дни след това съдът дава указание на ищеца да представи справка за постоянен и настоящ адрес на ответника. Такава се представя, като от същата е видно, че посочения в ИМ адрес се явява постоянен и настоящ на ответника.
Сега съдът е дал едноседмичен срок в който да преведа възнаграждение за особен представител на ответника, който да бъде назначен на осн. чл. 47 , ал. 6 ГПК. Заплашил ме е, че при неизпълнение на това указание ще ми върне исковата молба с приложенията и ще прекрати производството по делото.
Искам да Ви питам, тази заплаха основателна ли е, тъй като аз не открих такава възможност в ГПК - да се върне ИМ пради невнесено възнаграждение за особен представител. Чл. 127 - 129 ГПК, които са разпоредби относно редовността на ИМ не предвиждат като изискване за редовност внасяне на възнаграждение за особен представител, респективно същото да е основание за връщане на ИМ. Някой може ли да ми помогне с малко практика по въпроса!?

[bird_of_paradise]

Трябва да започнете сериозно да четете, защото виждам, че са разностранни интересите ви.
По правило невнасяне на възнаграждение за особен представител не е нередовност на ИМ, защото законодателят е предвидил чл. 77 ГПК за тея работи.
Ако съдът е указал, че това е нередовност- греши и по тази причина следваща инстанция би следвало да отмени. Обаче, както и да ви чета изложението- такива указания липсват.

Особен представител се назначава "на разноски на ищеца", ако са налице основанията предвидени в чл. 47, ал.6. Неизпълнението може да повлече връщане на ИМ, ведно с книжата, с нарочно О, което подлежи на обжалване с ЧЖ. Какво ще произнесе горната инстанция- никой не може да каже, защото е въпрос на мотивиране на самата ЧЖ и О за връщане на ИМ ( твърде вероятно да потвърдят, защото съдебния бюджет не е бездънна яма, а вашия интерес е водещ и той изисква да имате надлежно представляван ответник). По правило на особения му е все тази дали е платено от вас, или не, защото за него с акта за назначаване възниква правоотношение със съда и от него ще си търси и парите.

А, съвсем друг въпрос е, че имате разпореждане, неизпълнението на което се санкционира и по реда на чл.89 ГПК.

п.п. а трето- пето, че какъвто и да е хонорара, то всякога е под минималните размери на адвокатските възнаграждения... ама там е дълга и лъкатушеста.

[kalahan2008]

п.п. а трето- пето, че какъвто и да е хонорара, то всякога е под минималните размери на адвокатските възнаграждения... ама там е дълга и лъкатушеста

Седмо - нтересното е, че мнението на НБПП е в точно противоположната посока:
Указание на НБПП относно възнагражденията на особените представители

Указания от 26 май 2010 г. за заплащане на особени представители,
с които се отменят указанията от 23 септември 2008 г.

Националното бюро за правна помощ в изпълнение на
правомощията си по чл. 8 от Закона за правната помощ /ЗПП/
обръща внимание на съдилищата, чe при назначаване на особени
представители в случаите на чл. 29, чл. 39, ал. 3, чл. 47, ал. 6 и чл. 48,
ал. 2 от ГПК, няма основания за плащане на адвокатски
възнаграждения по реда на Наредбата за заплащането на правната
помощ /ДВ бр. 5 от 17 януари 2006 г., изм. ДВ бр. 59 от 28 юли 2009
год./. В този смисъл е и практиката на съдилищата в страната.

І. 1. В горепосочените случаи от ГПК особеният представител
следва да се определи и назначи по реда на Закона за
правната помощ на разноски на ищеца, респ. страната.

2. Размерът на адвокатското възнаграждение, следва да се
определи от съда по реда на Наредба № 1 от 09.07. 2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм.
и доп. ДВ. Бр. 2 от 09.01.2009 год./.

3. Особеният представител получава възнаграждението си от
съда в размер на определения от съда и внесен от страната
депозит.

ІІ. В случаите на необходимост от особено представителство при
условията на чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от ГПК назначеният особен
представител на ответната страна, следва да получи
възнаграждението си от бюджета на съда, съгласно чл. 83, ал. 3 от
ГПК.

ІІІ. В случаите, когато в гражданското производство е назначен
представител на ищеца или ответника, поради това че са социално
слаби и не разполагат със средства да си упълномощят адвокат
възнаграждението се определя по реда на Наредбата за заплащане на
правната помощ /НЗПП/ и се плаща от бюджета на НБПП, въз основа
на представен отчет.

ІV. В случаите, когато в гражданското производство е назначен
особен представител на малолетен или непълнолетен и
производството е по реда на Закона за закрила на детето,
възнаграждението се определя по реда на Наредбата за заплащане на
правната помощ /НЗПП/ и се плаща от бюджета на НБПП, въз основа
на представен отчет.

[bird_of_paradise]

Никак не е интересно, така щото не е източник на правото, ако и коректно да сочат размерите. За това лъкатушене не ми се говореше. Това указание, и всякакви такива, са породени от факта, че съда до преди година-две ?( не помня) искаше от НБПП да заплаща всички възнаграждения за особен без да са налице предпоставките за това. Хубаво, но и бюджета на бюрото не е бездънна яма( спомнете си забавата в заплащането им) и се роди поредното указание ( не ви ли е странно трети да се меси в работата на съда?).

Наскоро, това съвсем в страни, по едно дело за издръжка, заради многократните напомняния и последвало неизпълнение на указанията на съда, определиха възнаграждението да ми бъде заплатено от бюджета на съда.
Колега, пък, ми сподели, че по ИД му определен хонорар в размер на ... шеметната сума от 50лв. ( някъде явно по този начин тълкуват чл. 10) и така по принуда, по навик, по течението всеки дръзнал да се впише в регистрите на НБПП нарушава Наредба 1... ама е дълга и ......те така.

[im4o_im4o]

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258

гр. София, 29.04.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 121 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от С. Н. И. от[населено място], приподписана от адв. Р. Н., против определение № 458 от 15 декември 2010 г., постановено по гр.д. № 151 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2010 г., с което производството по делото е прекратено поради нередовност на жалбата на частния жалбоподател против действията на съдебен изпълнител.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото съдът задължил частния жалбоподател да посочи точен адрес за призоваване на ответницата и частният жалбоподател посочил два адреса, но ответницата отново била нередовно призована; частният жалбоподател бил задължен от съда да внесе сумата от 150 лева за назначаване на особен представител на ответницата, но поради това, че бил безработен и финансово затруднен, посочил с нова молба трети адрес на близки на ответницата, които поддържат контакт с нея и са съгласни да получат призовката; делото не е било прекратено, след като другата страна е била задължена първоначално да посочи адреса и не й е била наложена глоба; съдът не освободил частния жалбоподател от внасяне на такса, независимо, че посочил, че е финансово зле и не е в състояние да я внесе. Към жалбата е представено и изложение на основания за допускане на касационното разглеждане на жалбата, в което се дават съображения на жалбоподателя по движението на делото и се сочи, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да се посочи, че неправилно въззивният съд е поискал от частния жалбоподател да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като атакуваното определение не е от категорията определения по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Ответникът Ц. И. Ц. от[населено място] не представя отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приел, че жалбоподателят посочил трети адрес за призоваване на ответницата със заявлението, че има уговорка с нейни близки да приемат призовката; подобни уговорки са незаконосъобразни предвид правилото на чл. 46, ал. 2 ГПК – соченият адрес не е адрес на ответницата, а на нейни близки; съдът не може да уважи и искането за удължаване на срока за внасяне на сумата от 150 лева, направено с последната молба, защото срокът вече бил достатъчно удължен с използваните от жалбоподателя способи за бавене на делото; поради невнасяне на сумата от 150 лева жалбата е нередовна и производството по делото подлежи на прекратяване.
Относимите обстоятелства са следните:
Частният жалбоподател обжалвал протокол за принудително изпълнение – въвод във владение от 18 юни 2010 г. по чл. 522, ал. 1 ГПК на недвижим имот в[населено място], обл. С., по изпълнително дело № 560 за 2008 г. на частния съдебен изпълнител Г. Г. с рег. № 767, съдебен район района на окръжния съд в[населено място]. В съдебното производство жалбоподателят е представляван от адв. Р. Н.. При призоваване на ответницата Г. Г. И. на адрес в[населено място], ответницата не била намерена на адреса. Съдът приел, че на ответника Ц. Ц. следва да се възложи задължението по чл. 47, ал. 3 ГПК да представи справка за адресната регистрация на Г. И., тъй като в изпълнителната му част съдебното производство било инициирано от Ц.. Тъй като Ц. не представил удостоверение, процесуалният представител на жалбоподателя поискал да му се даде възможност да представи справка за адресната регистрация на И.. Според справката постоянният и настоящият адрес на И. е в[населено място]. Ответницата отново не била редовно призована, защото се намирала в чужбина. Съдът определил жалбоподателят да внесе по сметката на съда сумата от 150 лева за възнаграждение на особен представител на ответницата на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Съобщение за това определение било получено от жалбоподателя на 22 ноември 2010 г. На следващият ден жалбоподателят посочил нов адрес на И. отново в[населено място], но и този път ответницата не била призована. Съдът дал нов едноседмичен срок на жалбоподателя да внесе сумата за възнаграждение на особения представител. Жалбоподателят посочил трети адрес в[населено място]. На 7 декември 2010 г. процесуалният представител на жалбоподателя писмено заявил, че не може да се изпълни указанието за внасяне на сумата поради финансови затруднения на жалбоподателя и поискал удължаване на срока. В заявлението е посочено още, че на третият посочен адрес живеят близки на ответницата, с които било разговаряно да поемат задължението да подпишат призовката и да й предадат за делото, тъй като комуникират с нея по телефона и интернет.
При посочените данни следва да се приеме, че частната жалба е неоснователна и прекратяването на производството е правилно. Предвидените в закона начини за връчване на съобщения и призовки на друго лице изключват връчването да стане на близки на страна по спора, освен ако те са пълнолетни от кръга на домашните й или живеещи на същия адрес. След като съдът е указал на жалбоподателя да внесе сума по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК и това не е сторено, то основателно съдът е прекратил производството по делото. Срок за внасяне на възнаграждението е даден повторно, но жалбоподателят не е изпълнил задължението си и липсва основание да се приеме, че се дължи продължаване на срока. В кориците на делото не се намира доказателство жалбоподателят да е поискал да бъде освободен от заплащане на дължимото възнаграждение за особен представител на ответницата по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. Простото заявяване, че жалбоподателят е финансово затруднен, не представлява по естеството си подобно искане.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 458 от 15 декември 2010 г., постановено по гр.д. № 151 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

[im4o_im4o]

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 671

гр. София, 21.11.2011 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията ВЛАДИМИРОВ ч. гр. дело № 542 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

В. Г. Т. от [населено място], чрез своя пълномощник, е обжалвал определение № 1525/21.06.2011 г. по ч. гр. д. № 594/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определението от 09.05.2011 г. по гр. д. № 76182008 г. на Районен съд – Гоце Делчев за прекратяване на производството по делото. Иска се атакуваното определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Необходимостта от допускане на касационно обжалване на определението се обосновава с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и се отнася до процесуалноправния въпрос за това съществува ли задължение за съда да връчва съобщенията до страната лично, след като тя има надлежно упълномощен представител по делото и освобождава ли се от това задължение съдът, ако връчи съобщението на такъв пълномощник или следва да предприеме други способи за връчване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, за допускане на касационно обжалване на определението на Благоевградският окръжен съд, тъй като формулираният по - горе въпрос отговаря на въведените критерии на соченото основание.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение Благоевградският окръжен съд е приел, че въпреки съобщението до ищеца, връчено на неговия процесуален представител – адв. П. (за която няма данни да е осъществена хипотезата на чл. 51, ал. 3 от ГПК), вкл. и изпратено такова на изрично посочения от пълномощника негов адрес, за заплащане на разноски за назначаване на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 от ГПК, определената сума не е внесена в указания срок. Ето защо, при създадената поради процесуалното бездействие на ищеца невъзможност ответникът да участва по делото чрез назначен от съда негов особен представител, е налице пречка за движение на делото и се налага прекратяването му.
Съгласно чл. 39, ал. 1 от ГПК когато страната има пълномощник по делото, връчването се извършва на пълномощника. В тези случаи законът (вж. чл. 45 от ГПК) приравнява връчването чрез представител на лично връчване, без да е необходимо предприемането спрямо страната на други способи за връчване. При разглежданата хипотеза страната по делото надлежно е упълномощила адвокат и не са налице изключенията по чл. 51, ал. 3 от ГПК. С оглед на това връчването, както е приел и въззивния съд, е надлежно и е породило правните си последици – т. е. извършеното на адвоката връчване е произвело процесуален ефект в правната сфера на представлявания и го обвързва. Процесуалното бездействие на ищцовата страна в определения й срок за внасяне на разноски за назначаване на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 от ГПК е създало пречки за движение на производството и законосъобразно е обусловило прекратяването му.
По изложените съображения обжалваното въззивно определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1525 от 21.06.2011 г. по ч. гр. д. № 594/2011 г. на Благоевградския окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1525 от 21.06.2011 г. по ч. гр. д. № 594/2011 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

[im4o_im4o]

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 211


София, 01.04.2013 година




Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като разгледа докладваното от съдията Цачева ч.гр.д. № 11 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определение № 363 от 03.12.2012 г. на Хасковски окръжен съд по ч.гр.д. № 843/2012г., с което е потвърдено определение № 2224 от 07.11.2012 г. на Хасковски районен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 874/2012 г.
Срещу определението на Хасковски окръжен съд е постъпила частна жалба вх. № 11073 от 10.12.2012 г., подадена от П. М. К. от [населено място], Хасковска област. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като разрешеният в определението процесуалноправен въпрос: съставлява ли основание за връщане на исковата молба неизпълнението на задължението на ищеца по чл. 47, ал.6 ГПК за внасяне на разноски за особен представител на ответника е разрешаван противоречиво от съдилищата. Приложено е определение № 317 от 13.12.2011 г. на Хасковски окръжен съд по ч. гр.д. № 831/2011 г.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК, тъй като с обжалваното въззивно определение е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
В обжалваното въззивно определение е прието, че невнасянето от ищеца на разноски за особен представител на ответника съставлява нередовност на исковата молба, препятстваща развитието на процеса, поради което неизпълнението на указанието за внасяне на разноски е основание за връщане на исковата молба при условията на чл. 129, ал.3 ГПК.
В определение № 317 от 13.12.2011 г. на Хасковски окръжен съд по ч. гр.д. № 831/2011 г. е прието, че невнасянето от ищеца на разноски за особен представител на ответника не съставлява нередовност на исковата молба, а когато страната остане задължена за тях, тези разноски подлежат на принудително събиране на основание чл. 77 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че неизпълнението на указанието за внасяне на разноски по чл. 47, ал. 6 ГПК е основание за връщане на исковата молба при условията на чл. 129, ал.3 ГПК. Когато ответникът е призован при условията на чл. 47 ГПК, назначаването на особен представител е задължително условие за провеждане на производството по делото, а внасянето на разноските за особения представител е предпоставка за назначаването му, т.е. задължението на ищеца по чл. 47, ал.6 ГПК за внасяне на разноски за назначаване на особен представител е предпоставка за развитието на процеса. Н. на разноски от ищеца, който е инициатор на процеса, заинтересован от развитието му, въпреки изрични указания на съда за това е основание за връщане на исковата молба поради отсъствие на процесуална предпоставка за провеждане на производството по делото.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно. Ищецът не е изпълнил указанията на съда за внасяне на разноски за назначаване на особен представител на ответника, призован при условията на чл. 47 ГПК, поради което исковата молба подлежи на връщане, както правилно е прието във въззивното определение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 363 от 03.12.2012 г. на Хасковски окръжен съд по ч.гр.д. № 843/2012г.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 363 от 03.12.2012 г. на Хасковски окръжен съд по ч.гр.д. № 843/2012г., с което е потвърдено определение № 2224 от 07.11.2012 г. на Хасковски районен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 874/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

[bird_of_paradise]

Ей, на ... да се чуди човек за какви ягоди му е трябвало на законодателя да разпише чл. 77 ГПК или ... по-скоро за свещената неприкосновеност на съдебния бюджет.