Колеги здравейте,
Касуза е: снабдил съм се със ЗНИ срещу търговец. Търговеца реши, че ще плати, и понеже моя клиент - кредитора, имаше дълг към длъжника по ЗНИ, направихме прихващане за част от сумата, а останалата част длъжника си я плати в брой. Същевременно с това обаче длъжника възрази срещу ЗНИ по реда на 419 ГПК. Съответно, аз се видях принуден да предявя иск по чл.422 ГПК. Представихме всички доказателства, включително и споразумението за прихващане, и документите, удостоверяващи плащането. Възражението на длъжника бе по основателността на вземането. Представих си и доказателства в тази насока.
И какво беше удивлението ми от съдебното решение, когато прочетох по същество следното:
1.Съдът приема, че вземането на кредитора е основателно, т.е. възраженията на длъжника по същество са необосновани.
2. Обаче, понеже е налице плащане, то иска се явява неоснователен, защото кредитора "не се нуждае от второ плащане на същия дълг" !!!!! , "Поради изложените съображения иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, тъй като задължението не съществува към датата на постановяване на решението, поради погасяване чрез плащане от ответника и прихващане на насрещни задължения."
Туй-то.
Мисля си, че въпреки ГПК и константната съдебна практика, все още има съдии, които НЕ ЩАТ ДА ПРОУМЕЯТ, ЧЕ ИСКА ПО ЧЛ.422 Е УСТАНОВИТЕЛЕН, а не осъдителен.
Трябвало да се вземат предвид всички факти, настъпили и след предявяване на иска - чл.235 ал.3 ГПК. То си е така, но в случай НИКОЙ не претендира плащане, а само установяване на основателността на претенцията. Още повече, че изрично имаме и чл.420 ГПК, който разпорежда, че възражението не спира изпълнението. Т.е. ГПК казва, че няма пречка кредиторът да получи плащане преди да е доказано основанието. Аз лично не виждам проблем, че плащането не е по реда на принудителното изпълнение, а доброволно. Сега, тук интересното е, че съдът не е прилложил чл.422 ал.3 ГПК, вр.с чл.245 ал.3 ГПК, ясно защо, но казвам интересно, защото се аз се колебая дали да обжалвам.
Как мислите, правилно ли е това съдебно решение, и има ли смисъл да го жаля, при положение, че адвоката на ответника изрично ми заяви, че ако спечелят това дело, ще търсят платените на нас пари обратно?
- Дата и час: 23 Ное 2024, 07:32 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Към кой момент се цени основателността на иска по чл.422 ГПК
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
10 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Към кой момент се цени основателността на иска по чл.422
Абсолютно правилно решение.За да се уважи установителният иск, вземането трябва да съществува към началото на устните състезания .След като вземането е погасено , няма как да се уважи иска.
А защо изобщо се води дело , при положение , че отношенията са уредени , но Вие си знаете.
Няма как да се приложи 245 ал.3 , защото нищо не е получено чрез изпълнителен процес.
Длъжника нищо не може да иска обратно въз основа на това решение.
А защо изобщо се води дело , при положение , че отношенията са уредени , но Вие си знаете.
Няма как да се приложи 245 ал.3 , защото нищо не е получено чрез изпълнителен процес.
Длъжника нищо не може да иска обратно въз основа на това решение.
- REVOLUTION
- Активен потребител
- Мнения: 4455
- Регистриран на: 25 Сеп 2007, 11:26
- Местоположение: гр.Пловдив
Re: Към кой момент се цени основателността на иска по чл.422
...все още има съдии, които НЕ ЩАТ ДА ПРОУМЕЯТ, ЧЕ ИСКА ПО ЧЛ.422 Е УСТАНОВИТЕЛЕН, а не осъдителен
Голяма работа, като бил установителен. Аз поне не виждам никаква причина за установителните искове да не важат общите правила.
Иначе ги разбирам и онези, които смятат за правилно установяването на вземането към момента на заявлението, май по-скоро по практически съображения, свързани с разноските и с обратния изп. лист. Ако практиката се насочи твърдо натам, което, струва ми се, още не е станало, ш`съ подчиним. Засега - няма.
Аз лично не виждам проблем, че плащането не е по реда на принудителното изпълнение, а доброволно.
И аз така, а явно и съдът не е видял.
Сега, тук интересното е, че съдът не е прилложил чл.422 ал.3 ГПК, вр.с чл.245 ал.3 ГПК, ясно защо, но казвам интересно, защото се аз се колебая дали да обжалвам.
И понеже е ясно защо, всъщност не е интересно, ама обжалвай, ако искаш - поне ще стане ясно какво мисли горната инстанция по въпроса. Не се шегувам.
Последна промяна portokal на 26 Мар 2012, 11:51, променена общо 1 път
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5519
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Re: Към кой момент се цени основателността на иска по чл.422
И според мен решението е правилно. Пък и за какво ти е това установяване ако са ти платили всичко. Друг ще е проблема ако са ти платили частично или само главниците.
Аз вече имам едно такова решение и не смятам да го жаля. В моето само е че е записано, че ми отхвърлят частично иска за главницата в размер на Хлв., поради плащане по време на процеса, но ми уважават за остатъка от главницата и всичко останало лихви и разноски на 100% както са по заповедта.
Аз вече имам едно такова решение и не смятам да го жаля. В моето само е че е записано, че ми отхвърлят частично иска за главницата в размер на Хлв., поради плащане по време на процеса, но ми уважават за остатъка от главницата и всичко останало лихви и разноски на 100% както са по заповедта.
- darii
- Младши потребител
- Мнения: 45
- Регистриран на: 18 Май 2009, 11:07
Re: Към кой момент се цени основателността на иска по чл.422
Обжалвам, защото длъжника ми подаде възражение по 419 СЛЕД сключване на споразумението за прихващането, т.е. той продължи да си спори основателността на дълга, като претендира нищожност, няма да навлизам в подробности на какво основание, за да не усложнявам казуса. Аз му се обадих на колегата, и го питах, какви са тия номера. Той ми заяви: Да, подписваме споразумение, ще прихванем, ще платим, но вие си докажете основанието. Ако загубите делото, ще си искаме парите обратно. Така за част от дълга има плащане чрез прихващане ПРЕДИ завеждане на иска, а за част от сумата, която е реално платена, има плащане след завеждане на иска - чл.235 ал.3.
Това е причината да си водя делото, а сега и да обжалвам.
Смятам, че решението е неправилно - съдът приема, че основанието на иска е отпаднало след завеждането му поради плащане, което не е вярно, защото прихващането за част от дълга е преди ИМ. Дори и да беше вярно обаче, аз пак не бих бил съгласен, при положение, че съдът е допуснал разглеждане на възражението, и неговото приемане СЛЕД сключване на споразумението за прихващане, което е представено в процедурата по 419, в която съдът казва- да, има прихващане, но длъжника има право да оспори основателността на дълга си. Отделен е въпросът, че според мен подписването на такова споразумение означава И ПРИЗНАВАНЕ на дълга.
Вие не бихте ли постъпили по същия начин? И нещо отделно - след като иска е установителен, защо плащането да е пречка за неговото уважаване? Плащането е резултат от изпълнителната сила на съдебния акт, не от неговото установително действие, което той получава едва след спечелване на спорното исково производство. Уважаването на такъв иск НЕ БИ ДОВЕЛО до създаване на ново основание за плащане на същия дълг, защото съдебният акт би КОНСТАТИРАЛ същото правоотношение, за което вече е създадено изпълнително основание и е издаден изпълнителен лист.
Това е причината да си водя делото, а сега и да обжалвам.
Смятам, че решението е неправилно - съдът приема, че основанието на иска е отпаднало след завеждането му поради плащане, което не е вярно, защото прихващането за част от дълга е преди ИМ. Дори и да беше вярно обаче, аз пак не бих бил съгласен, при положение, че съдът е допуснал разглеждане на възражението, и неговото приемане СЛЕД сключване на споразумението за прихващане, което е представено в процедурата по 419, в която съдът казва- да, има прихващане, но длъжника има право да оспори основателността на дълга си. Отделен е въпросът, че според мен подписването на такова споразумение означава И ПРИЗНАВАНЕ на дълга.
Вие не бихте ли постъпили по същия начин? И нещо отделно - след като иска е установителен, защо плащането да е пречка за неговото уважаване? Плащането е резултат от изпълнителната сила на съдебния акт, не от неговото установително действие, което той получава едва след спечелване на спорното исково производство. Уважаването на такъв иск НЕ БИ ДОВЕЛО до създаване на ново основание за плащане на същия дълг, защото съдебният акт би КОНСТАТИРАЛ същото правоотношение, за което вече е създадено изпълнително основание и е издаден изпълнителен лист.
- ivan2
- Потребител
- Мнения: 371
- Регистриран на: 05 Сеп 2005, 15:45
Re: Към кой момент се цени основателността на иска по чл.422
Колега, решението е напълно основателно. Вие искате от съда да ви констатира дълга, а не неговата основателност. Констатирайки дължимостта на дълга, наистина се създава предпоставка за погасяването два пъти на един и същи дълг.
Трябвало е да заведете осъдителен иск, за да си докажете основанието, на което дългът е възникнал.
Защо не измените иска - от установителен към осъдителен. Така ще спестите такса и време.
Трябвало е да заведете осъдителен иск, за да си докажете основанието, на което дългът е възникнал.
Защо не измените иска - от установителен към осъдителен. Така ще спестите такса и време.
- zzzzz
- Потребител
- Мнения: 465
- Регистриран на: 23 Авг 2006, 18:20
- Местоположение: Burgas
Re: Към кой момент се цени основателността на иска по чл.422
REVOLUTION написа:Абсолютно правилно решение.За да се уважи установителният иск, вземането трябва да съществува към началото на устните състезания .След като вземането е погасено , няма как да се уважи иска.
А защо изобщо се води дело , при положение , че отношенията са уредени , но Вие си знаете.
Няма как да се приложи 245 ал.3 , защото нищо не е получено чрез изпълнителен процес.
Длъжника нищо не може да иска обратно въз основа на това решение.
Съгласна. То и точно това е казал съда- вземането на кредитора е основателно ( доказано, установено и прочее), т.е. възраженията на длъжника по същество са необосновани , но съобразих, че в хода на съдопроизводството са налице обстоятелствата по 235, ал.3 от ГПК, които не мога просто така да игнорирам, защото са релевантни към предмета на делото, то по тази причина отхвърлям претенцията като неоснователна ( тук е малко кофти диспозитива, ако е такъв, защото можеше да напише- отхвърлям иска, защото вземането е погасено чрез плащане след издаване на ЗНИ).
А, колегата дето се е таралежил ви играе по нервната система ( има всякакви изпълнения и вариации), защото чл. 103 е безусловно ясен, отпосле да си изясни що е ликвидно и изискуемо и едва тогава да поглежда към 55 ЗЗД. Прихващането, което сте подписали, аз поне както го схващам си е признание на претенцията и по основание и по размер. Да не споменавам, че с това признание на неизгоден факт не виждам и как ще спечели при евентуален съдебен спор.
Не бих обжалвала ( пропускам, че сте нямал правен интерес и от установителния). Накратко.
- Гост.
- Старши потребител
- Мнения: 9438
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 17:33
Re: Към кой момент се цени основателността на иска по чл.422
Колега, вие се шегувате с идеята си да мина от установителен към осъдителен иск.
Poli_q, аз разсъждавах точно като Вас, защото и аз съм убеден, че прихващането винаги предполага и означава признание на задълженията.
Обаче, понеже нашето основание си беше рехаво - договорче за наем с В и К за 50лв на месец, с неустойка за неиспълнение 5% ДНЕВНО, което при дълг за 10 месеца - 500лв, натрупа неустойка 4000лв!!!, и на тия от ВиК им настърхнаха ...бодлите, а също и понеже, повтарям пак, възражението им ми цъфна след като подписахме споразумението, т.е. не ставаше дума за просто "таралежене", а за реални действия на противника в съда, при което съда ПРИЕ възражението, макар и аз от своя страна да възразих преди произнасянето НА ВТОРА ИНСТАНЦИЯ в процедура по 423, че сме подписали прихващане, и представих и протокола, то на мен не ми оставаше нищо друго, освен да контрирам по 422. Защото, каквато ни е съдебната система, откъде можех да бъда сигурен, че ако оставя нещата така, то утре противника няма да поиска обезсилване, и съда няма да му го уважи?
ВИЕ ЩЯХТЕ ЛИ ДА БЪДЕТЕ СИГУРНИ?
Сега разбира се, аз изцяло споделям с вас аргументацията от липса на основания за обжалване, още повече, че в диспозитива, където съда написа, че отхвърля иска, най-отдолу си написа и "поради погасяване на задължението" /Poli_q, в това отношение съда бе точен/, обаче през призмата на ПРИЧИНАТА за завеждане на делото ще си жаля.
Колеги, благодаря за коментарите, винаги съм бил сигурен, че в този форум има на кого да се разчита. Ще се опитам и аз да бъда по-активен.
Poli_q, аз разсъждавах точно като Вас, защото и аз съм убеден, че прихващането винаги предполага и означава признание на задълженията.
Обаче, понеже нашето основание си беше рехаво - договорче за наем с В и К за 50лв на месец, с неустойка за неиспълнение 5% ДНЕВНО, което при дълг за 10 месеца - 500лв, натрупа неустойка 4000лв!!!, и на тия от ВиК им настърхнаха ...бодлите, а също и понеже, повтарям пак, възражението им ми цъфна след като подписахме споразумението, т.е. не ставаше дума за просто "таралежене", а за реални действия на противника в съда, при което съда ПРИЕ възражението, макар и аз от своя страна да възразих преди произнасянето НА ВТОРА ИНСТАНЦИЯ в процедура по 423, че сме подписали прихващане, и представих и протокола, то на мен не ми оставаше нищо друго, освен да контрирам по 422. Защото, каквато ни е съдебната система, откъде можех да бъда сигурен, че ако оставя нещата така, то утре противника няма да поиска обезсилване, и съда няма да му го уважи?
ВИЕ ЩЯХТЕ ЛИ ДА БЪДЕТЕ СИГУРНИ?
Сега разбира се, аз изцяло споделям с вас аргументацията от липса на основания за обжалване, още повече, че в диспозитива, където съда написа, че отхвърля иска, най-отдолу си написа и "поради погасяване на задължението" /Poli_q, в това отношение съда бе точен/, обаче през призмата на ПРИЧИНАТА за завеждане на делото ще си жаля.
Колеги, благодаря за коментарите, винаги съм бил сигурен, че в този форум има на кого да се разчита. Ще се опитам и аз да бъда по-активен.
- ivan2
- Потребител
- Мнения: 371
- Регистриран на: 05 Сеп 2005, 15:45
Re: Към кой момент се цени основателността на иска по чл.422
Защото, каквато ни е съдебната система...
Аха, не разбира дори, че искът е установителен.
...откъде можех да бъда сигурен, че ако оставя нещата така, то утре противника няма да поиска обезсилване, и съда няма да му го уважи?
След прието възражение и непредявен иск направо можеш да си сигурен, че следва служебно обезсилване на заповедта. И как те бърка това, ако ти е платено доброволно, че и сте се спогодили след издаването на заповедта? Обезсилената заповед не значи автоматично, че длъжникът има основание да си търси платеното.
Нямаш грижи, всички ти казаха, но щом продължаваш да си недоволен, обжалвай. Ще имаш и една съвсем истинска полза - ще провериш какво мисли горната инстанция, защото известно разминаване в мненията по въпроса към кой момент се установява вземането наистина има.
Citrus sinensis от семейство Седефчеви
-
portokal - Старши потребител
- Мнения: 5519
- Регистриран на: 13 Яну 2005, 20:36
Re: Към кой момент се цени основателността на иска по чл.422
Бъркаше ме, защото както обясних, от "В и К" много се наостриха, понеже главницата беше за 500лв, а неустойката за 4000лв, и колегата категорично ми заяви, че ще оспорват основанието като нищожно, макар и точно тази клауза /и целия договор като цяло/ да бе изготвен от тяхна страна. Той подкрепи тези си закани с действия, като атакува по реда на 423.
Иначе да, напълно съгласен, че обезсилването не значи автоматично отваряне на възможност за водене на дело за връщане на платеното, но предпочетох да се подсигуря. Между другото, очаквам те също да жалят - макар и да печелят делото де юре, го губят де факто и де юре, понеже пък съда не се произнесе по реда на 422 ал.3 - напълно основателно разбира се, с оглед на главния мотив, че иска се отхвърля поради плащане и признание на дълга от страна на длъжника.
Благодаря!
Иначе да, напълно съгласен, че обезсилването не значи автоматично отваряне на възможност за водене на дело за връщане на платеното, но предпочетох да се подсигуря. Между другото, очаквам те също да жалят - макар и да печелят делото де юре, го губят де факто и де юре, понеже пък съда не се произнесе по реда на 422 ал.3 - напълно основателно разбира се, с оглед на главния мотив, че иска се отхвърля поради плащане и признание на дълга от страна на длъжника.
Благодаря!
- ivan2
- Потребител
- Мнения: 371
- Регистриран на: 05 Сеп 2005, 15:45
10 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 39 госта