Запис на заповед

[rourke]

тука вече се обърках тотално, но според мен във твоя казус съдът правилно е издал ЗНИ и ИЛ с/у д-вото!

[neutralen]

Наистина е объркващо, като се има предвид, че в моя казус парите за които е издаден ЗЗ са дадени на Физ.лице/ за което обстоятелство сме уведомили съда за сведение/ а не на Фирмата на която Ииздателя е управител.

[Гост.]

Издател на ЗЗ може да бъде само лице, което действа ОТ СВОЕ ИМЕ ЗА СВОЯ СМЕТКА

Това къде го пише?

[neutralen]

Това произтича от естеството на ценната книга - за разлика от менителницата, в ЗЗ вземат участия две лица - Издател, който ЕДНОВРЕМЕННО Е и Платец, и Поемател - лице в полза на което е издаден ЗЗ. Поради това не може Издателя да издаде ЗЗ по която Платец да е друго/трето/ лице.

[inspectora]

Неутрален, ти у-ред ли си? Колега ли си?

Издател на ЗЗ може да бъде само лице, което действа ОТ СВОЕ ИМЕ ЗА СВОЯ СМЕТКА, поради което представителят/управителят на ЕООД не може да сключва сделка от свое име за сметка на дружеството.

Писнало ми е вече да ограмотявам такива като теб ... Майко мила ...

ПЪРВО - ЗЗ може да бъде издаден от лице, което действа ОТ ЧУЖДО ИМЕ ЗА ЧУЖДА СМЕТКА /че май има и още една хипотеза, но това засега стига/.
ВТОРО - представителят на юридическо лице действа ОТ ИМЕТО И ЗА СМЕТКА на лицето /т.е. от чуждо име за чужда сметка/.

Абе хора, как може да сте толкова неграмотни и да ми се водите юристи ... ужас ...

При един от моите случаи Издателят/физ.лице/ написал в текста на ЗЗ, че действа "...като представител на..." собствената си фирма/ЕООД/. Заявлението до Съда беше с искане за издаване на ЗНИ срещу Физ.лице. Съдът остави Заявл. "без движение" като ни прати Съобщение да уточним срещу кого искаме да бъде издадена ЗНИ. Ние "уточнихме" че Заявлението е срещу Физ. лице. Въпреки това Съдът направи Отказ по нашето заявление, но издаде ЗНИ срещу Фирмата. Посъветвах клиента да не обжалваме Отказа, щото все пак имаме ЗНИ, ако обжалваме не се знае какво може да се получи, включително и отмяна на вече издадената ЗНИ. За това бъдете внимателен.

Както се казва - съдията по заповедното направо си е ... нямам думи ... после това ще ми се брои съдебна практика ... Не го виня съдията, че ви е "пожалил" /защото очевидно това е направил - питал втори път, та да се сетите, после какво е издал .../, но пък си е плюл на името ...

Това произтича от естеството на ценната книга - за разлика от менителницата, в ЗЗ вземат участия две лица - Издател, който ЕДНОВРЕМЕННО Е и Платец, и Поемател - лице в полза на което е издаден ЗЗ. Поради това не може Издателя да издаде ЗЗ по която Платец да е друго/трето/ лице.

Не, не, не мога повече ... Абе ти правиш ли разлика между представителство и "3-те лица" по менителницата? И как издателят на менителницата ще задължи платецът по менителницата? Я ми го обясни това как става? /че май натам биеш с тези сравнение между двата вида книги/


П.П.: И само да допълня, че няма никакво значение как точно ще се изпише началото на записа, когато издател е ЮЛ - без значение е дали ще пише:
1."Х"ООД, издател на настоящия запис ..., чрез представляващия ...
2.Долуподписаният Пенчо, в качеството си на представляващ "Х"ООД ...
3.има и още възможности
4.аз лично предпочитам да изписвам по още по-добър начин, но няма да споделя тук

[rourke]

inspectora, така е както Вие сочите, но ние с neutralen се опитваме да предугадим действията на едно "3-то" л. /а именно на съда/. И за това дискутираме и през призмата на съдийската философия. Предполагам ще се съгласите, че в РС витае мантията на невежеството, което се опитваме с колегата да експлоатираме!

[Гост.]

4.аз лично предпочитам да изписвам по още по-добър начин, но няма да споделя тук

лично и в качеството си на представляващ....?

[neutralen]

inspectora, не се пали толкова много, просто чети внимателно какво съм писал - никъде не съм писал за Менителница, а за Запис на заповед. Дали разбираш от менителници, ще разберем като ни разясниш понятията ремитент, акцептант, трасант. Щом си решил да ни ограмотяваш в тази сложна материя, нямаме нищо против. Както се казва - да предположим че ние не знаем, а ти знаеш, кажи за да го научат всички. И по кратки отговори, без да изразяваш лично отношение към Незнаещите.

[rourke]

neutralen, в случая inspectora e прав, не можем да го оборим , но магистрат от РС можем да убедим и да му внушим що трябва да стори. Мой приятел /теоритик на частното право/ обича да казва - че какво има да решава С., квото му посочим - това ще пише ...

[neutralen]

rourke, ти си най-приятния и толерантен участник във форума, но както в живота, така и в правото - "смисълът се състои в подробностите". Едно разместване в словореда, една запетая променя смисъла на изказа, за това за разлика от теб не смятам че inspektora е прав, но нямам намерение да споря с него, нито с когото и да било - аз просто изказвам моето мнение - който разбрал - разбрал, който не разбрал - да прави каквото знае, няма да се женя за него я.

[rourke]

ще пейстна едно съд. реш., което си мисля, че илюстрира всичко, което аз, а си мисля и neutralen се опитваме да внушим.

Р Е Ш Е Н И Е
№___, том VІІІ, стр.___
От 06.07.2011г.

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ десети състав в проведеното на четиринадесети юни две хиляди и еднидесета година открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛБЕНА КОЛЕВА
При участието на секретар Д.Й. сложи за разглеждане гр.дело №27 по описа на съда за 2011г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от М.И.М. ЕГН гр.Д. срещу Д.И.Т. ЕГН гр.Д. и „...” ЕООД гр.Д. ЕИК 124651807, представлявано от Д.И.Т., седалище и адрес на управление гр.Д. за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК са депозирани отговори на исковата молба от двамата ответници.
Твърди се в исковата молба, че е издадена в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр.дело №27/2011г. на ДРС въз основа на запис на заповед, издаден на 30.06.2010г., по силата на който Д.И.Т. лично и в качеството на управител на ... ЕООД се задължил да плати на ищеца сумата от 3700 лв. с падеж 01.09.2010г. Искът се предявява след подадено възражение в заповедното производство.
Ответникът ... ЕООД оспорва обстоятелствата, на които се основава иска. Прави с отговора възражение за нищожност на процесния запис на заповед със следните доводи:имало само един издател; липсвал подпис на управляващ и представляващ дружеството като издател; не било посочено , че длъжници по записа на заповед се задължили солидарно;не бил подписан от някое от лицата като авалист. Процесният запис на заповед бил подписан като обезпечение по договор за покупко-продажба, поради което губел своя абстрактен характер. Ответникът не дължал изпълнение по каузалната сделка. Прави се възражение за нищожност/ с уточнение в първо заседание/ на договора за продажба поради липса на предмет-продажната вещ не била индивидуализирана.
Ответникът Д.И.Т. оспорва иска. Твърди, че записът за заповед е подписан само от един издател- Д.Т.; не бил подписан от втори издател или от авалист;не било посочено солидарно задължение. Прави възражение за нищожност поради това, че от съдържанието му не можело да се установи кое от лицата се е задължили и при какви условия. Липсвало каузално правоотношение между Д.Т. и ищцата. Ответникът Т. не бил получил реално престация от страна на поемателя/ ищеца/, поради което не дължал плащане по него. Липсата на реална престация от страна на поемателя спрямо издателя бил правоизключващ юридически факт по отношение на правата на менителничния ефект.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си. По повод наведеното възражение от ответната страна за наличие на каузална сделка между ищеца и ответника ... ЕООД , във връзка с което е издадена заповедната книга, ищецът твърди, че записът на заповед бил издаден във връзка с посочения от ответната страна договор за продажба от 30.06.2010г., но не като обезпечение.
Между страните се спори коя от страните по договора за продажба е следвало да демонтира дограмата-предмет на договора за продажба. Ищцата счита, че се касае за предаване на движима вещ, което представлявало търсимо задължение; поканила ответника да си получи дограмата, но той не се явил, а продажната цена останала незаплатена. Ответната страна счита, че предмет на договора за продажба е монтирана дограма; че с демонтирането й от страна на ищцата преди настъпване на уговорения срок, е настъпило изменение в предмета на договора, респ. ищцата не изпълнила задълженията си по договора във връзка с предаването на вещта, поради което ответникът не дължал плащане на цената.
Не се спори между страните наличие на запис на заповед, издаден на 30.06.2010г.
Не се спори наличие на договор за покупко-продажба от 30.06.2010г.
Спори се дали записът на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е издаден като обезпечение на договора за покупко-продажба от 30.06.2010г., както и дали страните са изпълнили задълженията си по договора.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установени следните факти:
Издадена е по ч. гр. дело №4295/2010г. ДРС заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на ищеца срещу Д.И.Т. и ... ЕООД за сумата 3700 лв.- дължима сума по запис на заповед, издаден на 30.06.2010г. в гр.Д., с падеж 01.09.2010г. заедно със законната лихва от 16.09.2010г./ датата на заявлението/ до окончателното плащане и разноски в заповедното производство. В срока по чл.414 ГПК/ доколкото няма данни за връчване от съдебен изпълнител на заповед за незабавно изпълнение, а само на покана за доброволно изпълнение/ са подадени възражения в заповедното производство от ответниците. Искът е предявен в едномесечния срок и е допустим.
От правна страна записът на заповед е абстрактна едностранна правна сделка; волеизявление, по силата на което издателя обещава да плати на поемателя определената в него парична сума. За действителността на записа на заповед не е въведено изискване в него да е посочено основанието за издаването му. Менителничното правоотношение обаче не е абстрактно. То възниква, за да постигне определена цел. Ето защо, при наведени възражения от ответника ... ЕООД, съдът е длъжен да изследва каузалните отношения между страните. В случая чрез представения договор за покупко-продажба от 30.06.2010г., сключен между М.М.-продавач и ... ЕООД като купувач, се доказва , че между тях е съществувало каузално правоотношение. Според чл.7 от договора с подписването му купувачът/ ответникът ... ЕООД в настоящото дело / „подписва и запис на заповед за посочената в чл.6 цена като гаранция за плащане в срок до 01.09.2010г.” Според Тълковен речник на българския език значението на думата „гаранция” е поета отговорност. Доколкото в облигационното право под обезпечение се разбира средство, способ да се осигури изпълнението на един дълг, съдът намира, че в конкретната обсъждана клауза се касае за подписване на запис на заповед като обезпечение на изпълнението на договора, макар и да е използвана синонимна дума „гаранция”. Следователно налиоце е връзка между издадения запис на заповед и договора за продажба от 30.06.2010г. Процесния запис на заповед е изгубил характера си на абстрактна сделка. За да бъде годно основание спрямо поетото задължение, записът на заповед трябва да отговаря на формалните изисквания на ТЗ, но от друга страна подлежи на анализ правоотношението, каузалната сделка, във връзка с която е издаден.
С разглеждания договор за покупко-продажба от 30.06.2010г. продавачът/ищеца/ прехвърля на купувача/ ответника ... ЕООД/ правото на собственост върху PVC дограма, монтирана в апартамент ... ет... в гр.Д. срещу цена от 3700 лв. Продавачът е следвало да предаде вещта в срок от един месец от подписването на договора, т.е 30.07.2010г. Купувачът трябвало да заплати цената по чл.6 в размер на 3700 лв., а продавачът да прехвърли правото на собственост след плащане на цената/ чл.2.1/. Купувачът ... ЕООД подписал запис на заповед като обезпечение / гаранция/ на плащането на цената.
В договора липсва уговорка за това кой следва да демонтира дограмата.
Според св.Д. /без родство, работещ в ответното дружество/ работници на ... ЕООД били изпратени от Д.Т. на обект- въпросният апартамент, за да демонтират догрмата; дограмата била свалена; обадили се на Т. и по негова заръка напуснали обекта без демонтираната дограма.Според свидетеля това станало през м.юли.
Според обясненията на Д.Т. в съдебно заседание не бил съгласен с това, че ищцата сама демонтирала дограмата, тъй като по този начин не се гарантирало, че ще се запази нейната цялост и качество.
След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът обоснова следните правни изводи:
Предявен е иск по чл.422 ГПК- за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение.
Процесният запис на заповед е издаден на 30.06.2010г. от Д.И.Т. лично и в качеството на управител на ... ЕООД. От правна страна е допустимо при сключване на сделки, каквото е волеизявлението, въз основа на което възниква менителнично задължения, правните субекти да действат лично или чрез представител.Общите разпоредби на института на представителството/ чл.36-43 ЗЗД/ се прилагат и при представителството, осъществявано в областта на ценните книги.Необходимо е представителят да е отбелязал върху документа, че действа от името на представлявания. В случая това изискване е изпълнено. Отбелязвано е, че издателят на записа на заповед е Д.И.Т. лично и като управител на ответното дружество ... ЕООД. Съгласно чл.147 ал.1 ТЗ едноличния собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Няма данни по делото ... ЕООД управлението или представителството да са възложени на друго лице. В писмения отговор на ответното дружество, както и в писмени документи/нотариални покани на л.21,22/ Д.И.Т. е посочен като представляващ ... ЕООД. Това дава основание на съда да приеме, че при издаването на записа на заповед Д.И.Т. е осъществил волеизявление от свое име и като представител на ... ЕООД, в резултат на което е възникнало менителнично задължение за двамата ответници по делото. Налице е яснота по отношение на издателя на процесния запис на заповед. Възражението за нищожност на това основание е неоснователно.От формална страна записът на заповед съдържа всички реквизити, посочени в чл.535 ТЗ.
Обстоятелството, че в записа на заповед не е уговорена солидарна отговорност на издателите не го прави нищожен. Доводите на ответника в тази насока са несъстоятелни.
Както бе посочено, съдът приема за доказано, че процесния запис на заповед е издаден като обезпечение на договора за покупко-продажба.
С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.
На първо място, съдът не намира за основателно възражението за нищожност на договора за продажба поради липса на предмет. Предмет на договора е монтирана дограма в точно определен апартамент. Обстоятелството, че не са посочени квадратура на дограмата , брой прозорци и врати, не може да се приравни на липса на индивидуализация.Дограмата по своето естество е съвкупност от дървените части/ в случая PVC/ на постройка/прозорци, врати/.Така са уговорили страните предмета на продажбата и при липса на точно изброени врати и прозорци, следва да се приеме, че предмет на продажбата е цялата монтирана дограма в посочения апартамент.На това основание договорът не е нищожен.
След като се приема, че предмета на договора, е индивидуализиран с местонахождението си в конкретен апартамент, следва да се приеме, че предмет на договора е индивидуално определена вещ; договорът по своята правна природа е консесуален и се счита сключен с постигане на съгласие между страните.Със сключването преминава собствеността върху купувача. Продавачът съответно трябва да я предаде.В случая страните по договора за продажба не са уговорили място за предаване на вещта-дограмата,поради което следва да се приложи чл.68 б.”б”ЗЗД и предаването да се извърши в местонахождението на вещта при пораждане на задължението, т.е в апартамента, където е била монтирана дограмата при сключване на договора за продажба.
Следва да бъде съобразено, че е уговорено плащането на продажната цена да предхожда предаването на вещта във визирания в договора срок- един месец от сключването му , т.е до 30.07.2010г.
От фактическа страна в този едномесечен срок ищецът е осъществил демонтаж на дограмата и е поканил ответното дружество да си я получи.Съдът намира, че по този начин ищецът не е изпълнил задълженията си по договора.Той е следвало да покани ответното дружество за фактическото предаване на вещта, но не и да я демонтира.Демонтажът , извършен от ищеца не намира опора нито в договора, нито в посочените разпоредбите на ЗЗД, касаещи мястото и начина на изпълнение.
При изводите за неточно изпълнение на договорното задължение на ищеца , съдът намира, че с нотариалната покана, връчена на ищеца на 15.09.2010г. ответникът ... ЕООД се е възползвал от правото си по чл.90 ЗЗД, като е възразил за неизпълнен договор и по този начин е реализирал правото си да не изпълни задължението за плащане на продажната цена.
В подкрепа на тези изводи са нотариалната покана от ищцата до ... ЕООД, която съдържа данни, че към 27.07.2010г. /датата на удостоверяване на поканата/, за която ответникът ... ЕООД не спори, че я е получил, спорната дограма е демонтирана; както и нотариалната покана от ... ЕООД до ищцата, връчена на 15.09.2010г. След като срокът за изпълнение по силата на чл.72 ЗЗД изтича на 30.07.2010г., а към 27.07.2010г. дограмата е демонтирана от ищцата , е налице доказано неизпълнение на договорните й задължения.
При така направените изводи следва, че ответникът ... ЕООД не дължи изпълнение на задължението за плащане на продажната цена.Тъй като процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на изпълнението на паричното задължение по каузална сделка, по която ответникът ... ЕООД не дължи изпълнение, следва , че същият не дължи плащане и по менителничното правоотношение. Спрямо ответника ... ЕООД искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Спорен между страните е въпроса дали ответника Д.Т. носи задължение за плащане по записа на заповед. Прие се от съда, че процесния запис на заповед е подписан от ответника Д.Т. в качеството на издател;че е налице каузална сделка, по повод която и като обезпечение е подписан записа на заповед, както и че ... ЕООД с управител Д.Т. не дължи плащане по договора за продажба.Не се доказа обаче, че ответникът Д.Т. като страна по менителничното правоотношение с ответника, е страна и по каузалното. Като физическо лице и самостоятелен правен субект Д.Т. не е страна по договора за продажба. Не са наведени от него твърдения, че е издал обсъждания запис на заповед с цел обезпечаване на друго каузално правоотношение. Напротив, твърди се, че между Д.Т. и ищеца няма никакво правоотношение. При това положение съдът намира, че издаденият от Д.Т. запис на заповед не е загубил абстрактния си характер. Записът на заповед и каузалната сделка са самостоятелни правни актове и породените от тях правоотношения съществуват отделно и самостоятелно. Не е ли установена връзка на зависимост между тях, записът на заповед остава едностранно поето задължение на издателя към кредитора да плати на последния определена сума. Записът на заповед е едностранна абстрактна сделка, тъй като извършването й не се обуславя от някакво основание. Тя винаги се издава в причинна връзка с друга сделка, която обаче не е предпоставка за самостоятелното правно действие на менителничния ефект. В случай, че записът на заповед е редовен съгласно чл. 535 ТЗ кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание ценната книга. При разгърнатите доводи на защитата на ответника Т. за липса на каузално правоотношение между него и ищцата, съдът намира, че записът на заповед с издател ответника Д.Т. има самостоятелен характер; съдържа определените от чл.535 ТЗ и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника – издател, респ.Д.Т. Предявеният срещу него иск се явява основателен.
Предвид основателността на главния иск следва да бъде уважен и акцесорния – за забава, считано от датата на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното плащане.
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78 ГПК ответникът Д.Т., спрямо когото искът е уважен в пълен размер, следва да заплати на ищеца съобразно поставеното искане с исковата молба разноски в размер на платената ДТ-74 лв. и 750 лв./адвокатско възнаграждение/.
На основание чл.72 ал.1 ГПК се дължи ДТ в размер на 74 лв. за всеки иск. Дължимата ДТ от 74 лв. предвид отхвърлянето на иска срещу ... ЕООД следва да се заплати от ищеца.
Предвид отхвърления иск срещу ... ЕООД и направеното с отговора на исковата молба искане за присъждане на разноски, на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ... ЕООД направените разноски в размер на 40 лв.- авансово внесен депозит за вещо лице.
С тези мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че Д.И.Т. ЕГН гр.Д. ДЪЛЖИ на М.И.М. ЕГН гр.Д. следните суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №4295/2010г. на ДРС:- 3700 лв./три хиляди и седемстотин лева/-парично задължение по запис на заповед, издаден на 30.06.2010г. в гр.Д. с падеж 01.09.2010г. заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-16.09.2010г. до окончателното плащане, както и разноски в заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.М. ЕГН гр.Д. срещу „...”ЕООД гр.Д. ЕИК 124651807, представлявано от Д.И.Т., седалище и адрес на управление гр.Д. за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК по ч. гр.дело №4295/2010г. ДРС в размер на 3700 лв./ три хиляди и седемстотин лева/ на основание запис на заповед издаден на 30.06.2010г. в гр.Д. с падеж 01.09.2010г. заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението-16.09.2010г. до окончателното плащане, както и разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Д.И.Т. ЕГН гр.Добрич ДА ЗАПЛАТИ на М.И.М. ЕГН гр.Д. направените по гр.дело №27/2011г. на ДРС разноски в размер на 74 лв./ седемдесет и четири лева/- платена ДТ и 750 лв./ седемстотин и петдесет лева/- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.И.М. ЕГН гр.Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ДРС държавна такса на основание чл.72 ал.1 ГПК и поради отхвърляне на предявения иск по чл.422 ГПК срещу ... ЕЕОД гр.Д., в размер на 74 лв./седемдесет и четири лева/.
ОСЪЖДА М.И.М. ЕГН гр.Д. ДА ЗАПЛАТИ на „...”ЕООД гр.Д. ЕИК 124651807, представлявано от Д.И.Т., седалище и адрес на управление гр.Д. сумата от 40 лв./ четиридесет лева/- разноски по делото-авансово внесен депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

дано не съм отегчил някого и лека нощ на всички!

[inspectora]

inspectora, не се пали толкова много, просто чети внимателно какво съм писал - никъде не съм писал за Менителница, а за Запис на заповед. Дали разбираш от менителници, ще разберем като ни разясниш понятията ремитент, акцептант, трасант. Щом си решил да ни ограмотяваш в тази сложна материя, нямаме нищо против. Както се казва - да предположим че ние не знаем, а ти знаеш, кажи за да го научат всички. И по кратки отговори, без да изразяваш лично отношение към Незнаещите.

Как да не изразявам отношение, след като ми пишеш пълни глупости ... Проблемът не е, че си незнаещ, а е, че като незнаещ се опитваш да се правиш на знаещ и има опасност някой да ти се върже ... А отношението ми не е лично - то е такова към всеки неграмотник ...
... но що ли се занимавам изобщо ... живей си със заблудите и си троши главата ...

[neutralen]

inspectora, ние с rourke имаме проблеми в съда да доказваме кой е издателя на ЗЗ, защото ЗЗ е написан от някой такъв специалист, който не е наясно, че Издателя и Платеца по ЗЗ са едно и също лице и като съставя неправилно ЗЗ, внася двусмислие в текста относно въпроса кой е Издателя на ЗЗ.Прочетох твоите постинги, твоето мнение е че Издател и Платец по ЗЗ не са едно и също лице а две различни лица и че може да се издаде ЗЗ от чуждо име за чужда сметка. По принцип всичко е възможно, въпросът е кое е правилно.

[rourke]

не знам дали и двамата сте прочели решението, което си позвилих да сложа, но там има такава конструкция, която след като прочетох снощи, изпаднах в транс. След кратко разсъждение достигнах до извода, че наистина невъзможни неща няма! Май вече няма правилно или неправилно, а е важно кое ще мине и кое няма!

[inspectora]

Прочетох твоите постинги, твоето мнение е че Издател и Платец по ЗЗ не са едно и също лице а две различни лица

Тъй ли съм написал? Брех! Я кажи къде го видя това? Абе неутрален, ходи чети и учи малко ...

може да се издаде ЗЗ от чуждо име за чужда сметка

Може я! Как действа представляващия юридическо лице бре "гений" /изобщо който и да е представляващ/? От свое име за чужда сметка ли?

Какво да говорим повече с теб ... ти не можеш да четеш и да разбираш написаното, какво остава да разбираш сложни неща като правните норми ...

Жалко, че на хора като теб им дават дипломи ...

[Гост.]

......че може да се издаде ЗЗ от чуждо име за чужда сметка. ....

Къ-хъ , не че искам да навлизам в сервилния ви разговор( защото е такъв- несъгласните са арогантни, а съгласяващите се- толерантни/тази корелация никога няма да разбера/) ама и аз споделям тезата на инспектора.

rourke,
ако и да разчиташ на субективни фактори презумирайки невежество, проблемът ти съвсем скоро ще лъсне, както се казва. Ако и да ти издадат ЗНИ и ИЛ( тук си прав- ако мине), то отпосле в производството по 422 вр.417 ще се потиш сериозно, ако и да идва на помощ 462 ТЗ.

Гр.ДОБРИЧ 24.11.2011г.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на СЕДЕМНАДЕСЕТИ НОЕМВРИ 2011г.в състав:

При участието на секретаря Б.М.-Ю. като разгледа докладваното т.д.№ 289/2011г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният от „ Д.”, ЕИК…., представлявано от управителя Д. К. Д., ЕГН:**********,чрез пълномощника му-адв.К.Д.,*** срещу „ Ж.”, ЕИК….., със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул.”Р.” №…, ет…, ап…., представлявано от управителя Г.В.Ж. и Г.В.Ж.,ЕГН:**********,***,иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.124,ал.1,във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК.

Претендира се да се признае за установено съществуването на вземане по издаден от ответниците в полза на ищеца запис на заповед,въз основа на който се е развило заповедно производство по ч.гр.д.№……..г. по описа Варненски районен съд,за следните суми:100 000.00 лева,представляваща неплатено задължение по запис на заповед,издаден на 04.08.2009г.,ведно със законната лихва за забава върху тази сума,начиная от 22.02.2011г.-датата на депозиране на заявлението по ч.гр.д.№……г. на ВРС,до окончателното изплащане на задължението; 3 225.00 лв.-разноски по делото,от която 2 000.00 лв.-заплатена държавна такси и 1225.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.

Прави се искане за присъждане и на сторените в настоящото производство съдебни разноски.

В депозиран по делото отговор на исковата молба Г.В.Ж.- лично и като законен представител на „Ж.”, със седалище гр.Д., оспорва иска като неоснователен,като навежда следните твърдения:Записът на заповед,с който се претендира плащане,е оформен в противоречие с разпоредбата на чл.535 ТЗ;Ответното дружество няма задължение по договора,въз основа на който е издаден процесният запис на заповед.

Добричкият окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от оригинала на ценната книга,приложен по ч.гр.д.№ ……..г. по описа на ВРС, на 04.08.2009г.Г.В.Ж.,***,с ЕГН:**********,лично и като управител на „ Ж.” е издал запис на заповед на предявяване и се е задължил лично от свое име и от името на дружеството,което представлява,неотменимо,без разноски и без протест на заплати на К. Д. Д., ЕГН:**********,като Управител на „Д.”, гр.Р. сумата от 100 000.00 лв.Върху записа на заповед е отразено,че на 04.08.2009г.е предявен за плащане на Г.В.Ж.,***,с ЕГН:**********,за което лицето се е подписало собственоръчно.По твърдение на ищеца,процесният запис на заповед е бил издаден за обезпечение на сключен между „ Д.” и „Ж.” на 04.08.2009г.договор за покупко-продажба на метали,с нотариална заверка на подписите. „ Д.” твърди,че купувачът по този договор не е изпълнил задължението си по заплащане на доставените му метали,поради което продавачът е пристъпил към изпълнение на обезпечението по договора.На основание чл.418 от ГПК по искане на ищеца е образувано ч.гр.д.№ ……….г. по описа на Варненски районен съд,по което е разпоредено издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,по силата на който двамата ответници са осъдени солидарно да заплатят на ищеца дължимата главница по процесния запис на заповед,ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда и разноски по делото.

В срока по чл.414,ал.2 от ГПК от връчване на заповедта за изпълнение длъжниците са депозирали възражение срещу нея.

Съгласно чл.415,ал.1 от ГПК,с Разпореждане №…..г. по ч.гр.д.№ ………..г.Варненски районен съд е указал на заявителя,че следва да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок,както и да представи по делото доказателства за това.

Разпореждането е връчено на ищеца на 08.04.2011г.

На 14.04.2011г.с изпратена до Районен съд,гр.В. пощенска пратка „ Д.”, гр.Р. удостоверява,че е предявило положителния установителен иск по чл.422,ал.1 ГПК.

Като предявен в преклузивния срок по чл.415,ал.1 от ГПК,искът подлежи на разглеждане по същество като процесуално допустим.

Разгледан по същество,искът е неоснователен.

За да се признае за установено,че вземането на ищеца е налице,следва да се установи,че записът на заповед е редовен от външна страна и съдържа реквизитите по чл.535 от ТЗ.

От съдържанието на процесния запис на заповед не става ясно кой е издателят му.

Като издател,подписал ценната книга,е посочен Г.В.Ж.. От текста на записа става ясно,че издателите са двама-Г.В.Ж.,***,с ЕГН:**********,лично като физическо лице и „Ж.”, представлявано от управителя си Г.В.Ж.,ЕГН:**********,***.Срещу подписа на издателя Г.В.Ж. е поставен и печат на „ Ж.”, но без друг подпис,т.е в нарушение на чл.535,т.7 от ТЗ подпис на втория издател липсва.Не може да се установи при какви условия се е задължил Г.В.Ж..От една страна,това физическо лице е посочено като издател и в това си качество е подписало ценната книга,а от друга,същото физическо лице е подписало записа на заповед в качеството си и на авалист,което е правно недопустимо.Съгласно разпоредбата на чл.483,вр. с чл.537 и чл.538 ТЗ,плащането на ценната книга може да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство/авал/Авалът също представлява едностранна абстрактна сделка,която се извършва само от авалиста/менителничния поръчител/,който едностранно и безусловно се задължава да отговаря солидарно с длъжника по записа на заповед.При това положение,издателят и поръчителят не могат да съвпадат.

Предвид изложеното,съдът намира,че процесният запис на заповед е недействителен и не е произвел посочения в ТЗ менителничен ефект на ценна книга.Началната нищожност на записа на заповед,възникнала към момента на съставянето му,води до липса към този момент на задължение за плащане на отразената в книгата сума.

Записът на заповед е абстрактна сделка и менителничният ефект възниква от наличието на задължителните реквизити на чл.535 ТЗ.Самото менителнично задължение обаче не е абстрактно.То възниква,за да постигне определена цел и винаги зад него стои конкретно каузално правоотношение.Предмет на иска по чл.422 от ГПК е установяване съществуването на вземането по записа на заповед.В този случай съдът е длъжен да направи проверка освен на формалните реквизити на записа на заповед и да изследва въпроса дали вземането по каузалната сделка съществува.Това се налага,т.к.записът на заповед не е могъл да послужи за целите на извънсъдебното изпълнително основание.Каузалната сделка не е предпоставка за действителността на записа на заповед,но е предпоставка за основателността на задълженията по него.При преценка на основателността на поетите със записа на заповед задължения,следва да се обсъждат основанията на конкретната каузална сделка.

В случая,страните не спорят,че записа на заповед обезпечава договор за продажба на метали,с нотариална заверка на подписите,сключен на 04.08.2009г.между ищеца и първия ответник.Горното обстоятелство се установява и от съдържанието на чл.17 от приложения към исковата молба договор,съгласно която разпоредба за обезпечение на вземането на продавача по доставката,на 04.08.2009г.купувачът му подписва запис на заповед за цялата дължима сума,като този документ е неразделна част от договора и има действие само във връзка с този договор.По силата на раздел ІІ,чл.2 от договора,страните са постигнали споразумение стойността на продадената стока да е максимум 100 000.00 лв. с ДДС,за каквато сума като главница е била издадена и ценната книга.

Тъй като ищецът не твърди,че между него и втория ответник има друго каузално правоотношение,нито доказва съществуването на такова и при положение,че процесният запис на заповед е недействителен,предявеният срещу Г.В.Ж. като физическо лице установителен иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

За да бъде очертан правилно предмета на положителния установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК ответникът следва да посочи в максимална конкретика възраженията си срещу менителничния ефект-било абстрактните възражения по менителничния ефект,било възраженията,основаващи се на каузалното правоотношение-недействителност на каузалното правоотношение,плащане по каузалното правоотношение и т.н.

Възражението на „ Ж.”, че процесният договор за продажба бил недействителен,понеже в него не била посочена цена,е недопустимо,като преклудирано на основание чл.370 от ГПК.В депозирания по делото отговор на исковата молба единствените възражения,направени от ответниците,са за това,че записът за заповед е оформен в противоречие на чл.535 от ТЗ,както и че ответното дружество няма задължение по договора,въз основа на който е издадена ценната книга.Наведеният едва на 16.11.2011г.довод за недействителност на договора за покупко-продажба не представлява уточнение на депозираните в срок възражения,а по същество е ново възражение,което се прави след изтичане на определения за това законов срок,поради което не следва да се обсъжда по същество като процесуално недопустимо.

Основателно е възражението на ответното дружество,че към датата на издаване на записа на заповед „ Ж.” няма задължения по каузалното отношение,което ценната книга обезпечава.

Подписаният между ищеца и първия ответник на 04.08.2009г.договор за продажба на метали е сключен със срок на действие до 04.08.2010г.-чл.18.Страните са се договорили,че в този срок ищцовото дружество като продавач поема задължение да прехвърли собствеността на ответното като купувач на стоки,отговарящи на изрично посочените в чл.1,ал.2 изисквания,като общата стойност на продадената стока не може да превишава 100 000.00 лв. с ДДС-чл.2.Съгласно нормата на чл.3,стоката се експедира с транспорт от склада на продавача,продавачът поема задължение по силата на чл.5 да издава фактура за всяко натоварено и експедирано количество,а купувачът да плати сумата на всяко експедирано количество до 20 работни дни от експедицията,по конкретно посочена банкова сметка ***-чл.3 и чл.6 от договора.

Предвид съдържанието на договора,към момента на издаване на процесния запис на заповед и предявяването му за плащане-04.08.2009г. „ Д.” няма възникнало и изискуемо парично вземане на стойност 100 000.00 лв. с ДДС от „ Ж.”, тъй като нито твърди,че в този ден е прехвърлило на купувача собствеността на метали на стойност 100 000.00 лв.,нито доказва подобно прехвърляне,а дори и такова да е налице и да е установено,вземането за цената става изискуемо 20 работни дни от датата на експедицията.При недействителност на процесния запис на заповед,в производството по чл.422,ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдяните от него факти,които твърди,че са се осъществили и на които основава иска си,измежду които,освен наличието на договор е и изпълнението от негова страна на договорните му задължения-арг.чл.154,ал.1,вр. с чл.153 и чл.377 от ГПК.Предаването на стоката на общо основание подлежи на доказване от ищеца-продавач по договора,тъй като то не е елемент от фактическия състав на договора за продажба,който е консенсуален,а не реален-не се сключва с предаването й.Цената по договора за търговска продажба,сключен между страните,се дължи когато е извършено доставянето на договорените стоки,а данни за такова по делото липсват.Непровеждането на доказване съдът отнася във вреда на ищеца,в тежест на когото е да докаже,че има вземане,а не ответникът да доказва,че няма вземане.

С оглед на изложеното,съдът намира предявеният иск за неоснователен и недоказан и счита,че като такъв същият следва да бъде изцяло отхвърлен.

Ответниците нямат искане за разноски,поради което и съдът не им присъжда такива по чл.78,ал.3 от ГПК.

Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.”, ЕИК…., представлявано от управителя Д. К. Д., ЕГН:**********,чрез пълномощника му-адв.К.Д.,***,против „ Ж.”, ЕИК………,със седалище и адрес на управление:гр.Д., бул.” Р.” №…, ет…, ап…, представлявано от управителя Г.В.Ж. и Г.В.Ж.,ЕГН:**********,***,установителен иск с правно основание чл.124,ал.1,във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК,за признаване заа установено,че двамата ответници дължат на ищеца солидарно:сумата от 100 000.00 лв.главница,представляваща неплатено задължение по запис на заповед,издаден на 04.08.2009г.,ведно със законната лихва за забава върху тази сума,начиная от 22.02.2011г.,до окончателното изплащане на задължението;сумата от 3 225.00 лв.-разноски,за което вземане „Д.”, ЕИК………, има издадени заповед за изпълнение №…..г.и изпълнителен лист по ч.гр.д.№………г.по описа на Районен съд,гр.В.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд,гр. Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

№ 22
гр.Габрово,30.11.2010г.

Габровски окръжен съд в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и десета година в състав:


при секретаря В. К., с участие на прокурора............., като разгледа докладваното от съдия Косева т.гр.д.№35 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно осн. основание чл.422 ГПК с цена 30 510, 93 лева.

В исковата си молба “С.К.” ЕООД- Трявна твърди, че ответното дружество “З.” ЕООД- Габрово му дължи плащане на посочените суми- главница 30 510, 93 лева и лихви за забава, въз основа запис на заповед от 12.12.2008г. Записа на заповед бил подписан от управителя на дружеството към момента на поемане на задължението- Е.Р.А., когато то било ООД, а към настоящият момент се трансформирало в ЕООД с едноличен собственик и управител М.Ц.М.. За вземането си ищеца провел производство по чл.417 ГПК, издаден бил изпълнителен лист и образувано изпълнително дело. Тъй като ответника депозирал възражение в законният срок, кредитора образувал настоящото съдебно производство.

Претендирано е да се установи вземането на С.К.” ЕООД- Трявна АД срещу “З.” ЕООД- Габрово, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№218/2010г. по описа на ГРС- да се приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 30 510,93 лева по запис на заповед от 12.12.2008г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, както и да се заплатят направените по делото разноски.

Ответникът в писменият си отговор сочи, че оспорва предявеният иск по основание и размер. Нямало основание, на което тази сума да се дължи на ищеца, нито търговска сделка на такава стойност, която записа на заповед да обезпечава. Ответника твърди, че датата на издаване записа на заповед е недостоверна- ценната книга била съставена сега, след прекратяване дружествените права на управителя Е.А.. Освен това управителят на дружеството нямал право да поема менителнични задължения без изричната воля на ОСС. Това гласял учредителният договор, оповестен до всички чрез обявяването му в Търговският регистър. Документа не можел да задължи дружеството, тъй като бил издаден от лице без представителна власт, което знаел и ищеца. За съществуването на записа на заповед ответника разбрал след получаване на книжата по ч.гр.д.№218/2009г. на ГРС.

В допълнителната си искова молба ищеца сочи, че записа на заповед е издаден за обезпечаване на възникнало договорно задължение на ответника към ищеца – т.е. налице било валидно каузално правоотношение между страните, породено от рамков договор за доставка от 27.10.2008г. и обективирано в издадени 28 фактури, последната от 12.12.2008г. Лицето, подписало записа на заповед и задължило дружеството, имало качеството на негов законен представител и управител към конкретният момент, което сочело, че издаденият запис на заповед е действителен. Възражението, че поемането на менителнични задължения е от компетентността на общото събрание на дружеството, било непротивопоставимо на ищеца и касаело единствено отношенията между управителя и дружеството. Освен това другият съдружник бил уведомен за поемането на задължението и не се противопоставил.

В допълнителният си отговор ответника оспорва датата на представените фактури и твърди, че същите са подписани от А. след като той вече не е бил управител. Сумата по тези фактури не кореспондирала с тази в записа на заповед. С недостоверна дата бил и договора за доставка, като за сключването му съществувало ограничение, както и за поемане на менителнични задължения. Другият съдружник не бил уведомен за поетото задължение.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно осн. чл.422 ГПК- за установяване съществуването на вземане, за което по ч.гр.д.№218/2010г. на РС Габрово на заявителя е издадена заповед за незабавно изпълнение.

Ищецът е подал на 29.01.2010г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на което е образувано приложеното ч.гр.д. № 218/2010г. на ГРС, основано на запис на заповед от 12.12.2008г., издаден от Е.Р.А. в качеството си на управител и представляващ “З.” ООД. В записа на заповед е посочен падеж- 31.05.2009г. и същият е предявен за плащане на Е. А., без да е посочено на коя дата. В заявлението е претендирано издаване на заповед за изпълнение за сумата 30 510,93 лева главница, ведно със законната лихва от 29.01.2010г.

ГРС е издал заповед за изпълнение против “З.” ЕООД за сумата 30 510,93 лева – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 29.01.2010г. и 1210,30 лева разноски.

Длъжника “З.” ЕООД е подал възражение вх. № 990/18.02.2010г., че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С определение №793/26.03.2010г. съдът е спрял принудителното изпълнение по изп.д.№10107350400029 на ЧСИ И.И., на осн. чл.420 ал.1 ГПК. На заявителя е указано да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, което му е съобщено на 01.03.2010г. Исковата молба е депозирана пред ГРС на 29.03.2010г. – т.е. в срок, след което е изпратена по подсъдност на ГОС.

Документа, от който произтича вземането на заявителя, ищец в настоящото производство, е запис на заповед за сумата 30 510,93 лева, издадена от Е.Р.А. в качеството си на управител и представляващ “З.” ООД.

Основните спорни въпроси, върху които се концентрира спорът между страните по делото и които са релевантни в настоящото съдебно производство са: налице ли е каузално отношение между страните, изпълнението по което да се обезпечава със записа на заповед и действителен ли е издаденият запис на заповед- имал ли е Е.А. при нейното издаване менителнична представителна власт.

Видно от представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, прието като доказателство по делото и неоспорено от страните, записа на заповед е издаден като обезпечение за вземането на ищеца по рамков договор за доставка на напитки от 27.10.2008г., приложен на л.18, подпечатан и подписан от двете юридически лица, чрез техните представители. Следователно каузални отношения между страните са налице и възражението на ответника, че няма сделка, изпълнението по която да се обезпечава със записа на заповед са неоснователни. Но ищецът не е доказал по делото каква конкретна сума му се дължи от ответника по каузалната сделка: В експертизата си вещото лице е посочило, че в счетоводството на “С.К.” ЕООД по счетоводна сметка 411/1 клиенти, контрагент “З.” ООД се води задължение в размер на 29 841,76 лева, тъй като от общо задължение в размер на 30 510,96 лева е приспадната платена част в размер на 669,20 лева, а в счетоводството на “З.” ООД, сега “З.” ЕООД по счетоводна сметка 401 доставчици се води задължение в размер на 27 311,06 лева към “С.К.” ЕООД, тъй като от общо задължение в размер на 30 511,08 лева е посочено, че е изплатена сумата 3 200,02 лева. В с.з. на 04.11.2010г. вещото лице е заявило, че е налице разминаване в двете счетоводства, но не може да посочи причината за това, тъй като работи по документи.

Следователно, въпреки, че в случая е установено наличието на каузално отношение между страните, то по делото не е установено категорично каква сума е била дължима от ответника към момента, в който е подадено заявлението по чл.417 ГПК в Габровският районен съд, за да се установи съществуването на конкретно определено по размер парично вземане. Това е релевантно обстоятелство в производството по чл.422 ГПК, тъй като е налице зависимост между каузалното задължение с гаранционната функция на процесния запис на заповед - изпълнението на длъжника по каузалното отношение го освобождава и от менителничното му задължение.

Но тъй като основанието, въз основа, на което в случая е издадена заповед за изпълнение, е запис на заповед, то следва ценната книга преди всичко да е действителна, за да породи желаните правни последици. Тя следва да е действителна дори да е налице конкретно установено по размер задължение по каузално отношение, задължението по което обезпечава. Само наличието на каузална сделка между страните, каквато се установи, че съществува, не е достатъчно доказателство за успешно провеждане на настоящото производство – наличието само на каузална сделка е достатъчно при общо исково производство за неизпълнение на договор за покупко- продажба, а в настоящото е важно да се изследва и дали е налице валидно възникнало менителнично задължение за страната, тъй като то е основанието за издадената заповед за изпълнение. След като по волята на страните менителничното задължение и каузалното задължение представляват единство, както се установи в случая- че записа на заповед обезпечава задължение по договор за доставка на напитки, то при непораждане на менителничното задължение страната може претендира изпълнение по каузалното, но по друг процесуален ред- т.е. следва да реализира правото си по общият исков ред, а не по заповедното производство въз основа на запис на заповед и иск с правно осн. чл.422 ГПК.

В случая съдът счита, че направеното от ответника възражение за недействителност на записа на заповед е основателно, тъй като същата е подписана без наличие на представителна власт и това означава, че лицето, което я е подписало, не може да задължи представлявания- чл.462 ТЗ. Съгласно чл.20 ал.1 т.10 от учредителният договор на “З.” ООД /към датата на подписване на записа на заповед/, от изключителна компетентност на Общото събрание на дружеството е вземането на решение за поемане на менителнични задължения. Такова решение няма, поради което представляващият дружеството Е.А. е подписал процесната запис на заповед без представителна власт. Търговските регистри са публични и винаги са били публични, а специалната разпоредба на чл.462 ТЗ по отношение на менителничните задължения изключва приложението на общата по чл.141 ал.2 ТЗ, поради което възражението на ищцовата страна, че ограниченията на представителната власт на управителя А. нямат действие по отношение на нея, е несъстоятелно. Следва да се отбележи също, във връзка с липсата на представителна власт на Е.А., че в случая не е налице и един от задължителните реквизити на записа на заповед- точната индивидуализация на издателя, а това е обстоятелство, което прави процесната запис на заповед недействителна /Р.174/12.04.2005г., д.431/04г.,ТК ІІ, ВКС М. Б., Р.221/26.05.2008г. т.д.№893/2007г. ІІ ТО, ВКС, Т. Д и др./ . Последната като ценна книга няма правната характеристика на запис на заповед, а на разписка, тъй като издателят не е имал менителнична представителна власт по смисъла на чл.462 ТЗ. От съдържанието на процесната запис на заповед не става ясно кой е издателят- Е.А. лично или дружеството “З.” ООД, което той представлява в качеството си на управител. От формулировката на задължението, обективирано в процесната запис на заповед , не личи то да е поето в тежест на дружеството, а именно- от негово име и за негова сметка. Това е следвало да се посочи изрично предвид императивното законово изискване , установено в чл.535 т.2 ТЗ вр. с чл. 455 т.3 ТЗ и чл. 537 ТЗ, да се индивидуализира издателят на записа на заповед, от когото изхожда безусловното обещание да се плати определена сума пари.

На основание гореизложеното съдът счита, че предявеният иск по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането, за което по ч.гр.д.№218/2010г. на РС Габрово на заявителя е издадена заповед за незабавно изпълнение, въз основа на запис на заповед от 12.12.2008г., като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.

Разноски: Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на сумата 2 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “С.К.” ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление гр. Трявна, ул. ****** **, против “З.” ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. *****, ет.2, ап.5, иск по чл.422 ГПК за признаване на установено по отношение на “З.” ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. *****, ет.*, ап.*, че съществува вземането на “С.К.” ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление гр. Трявна, по заповед за изпълнение на парично задължение №315/ 01.02.2010г., издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №218/2010г. на ГРС- запис на заповед от 12.12.2008г., издаден от Е.Р.А. в качеството си на управител и представляващ “З.” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Трявна, ул. ***** **, платим на 31.05.2009г., като вземането е за сумата 30 510,93 лева / тридесет хиляди петстотин и десет лева и деветдесет и три стотинки/, със законната лихва от 29.01.2010г. до изплащането на вземането и 1210,30 лева /хиляда двеста и десет лева и тридесет стотинки/, разноски по производството, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА “С.К.” ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление гр. Трявна, ул. ********, да заплати на “З.” ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. *****, ет.* ап.* сумата 2 500 лева /две хиляди и петстотин лева/ разноски по настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. В.Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните.

п.п. инспектора е писал същото. повтарям го.

[rourke]

poli_g, наистина си права, после ще е страшно!! направо мъка имаше нещо - май му викаха фата моргана...

[Гост.]

Ирония?

Е, вие си знаете- успех.

[rourke]

благодаря! ...

[neutralen]

rourke, направо съм смаян - и двете поствани от poli_g съдебни решения абсолютно потвърждават моята теза а не тази на inspectora. Както писах в един от постингите, в моя казус, поради съществуващото двусмислие в текста на ЗЗ относно обстоятелството кой е Издателя, Съдът поиска от нас да уточним срещу кого е Заявлението за издаване на ЗНИ. Ние потвърдихме пред, Съда, че Заявлението е срещу Физ. лице, подписало ЗЗ, защото Физ.лице Е ПОЛУЧИЛО ЛИЧНО сумата, цитирана в ЗЗ. Както се вижда от цитираните от poli_g съдебни решения, КАУЗАЛНАТА СДЕЛКА, за обезпечаването на която е издаден ЗЗ, определя срещу кого следва да бъде Заявлението за издаване ЗНИ, защото при Възражение на Ответника и при Иск по чл.422 от ГПК следва да се доказва вземането по каузалната сделка. При това положение, очевидно е че моите действия са били правилни и без да съм имал предвид цитираните съдебни решения. Габровското съдебно решение от своя страна се позовава на практика на ВКС.