Чл. 122 ТЗ и Агенцията по вписванията

[dage]

Колеги, я кажете, според Вас, когато се прехвърлят дялове на едноличния собственик в капитала на ЕООД на трето лице, трябва ли това лице да подава молба за приемане за съдружник и заявление, че ще спазва дружествения договор? А трябва ли старият собственик да взема изрично решение, че приема третото лице за едноличен собственик на капитала? Току що ми набиха отказ в Агенцията по вписванията, защото според длъжностното лице трябвало. Досега съм правил същите промени в стотици дружества, и за пръв път се сблъсквам с подобно изискване от ТР.

[Melly]

Нали първо трябва да се придобият членствени права (тук е нужно изявление за встъпване в членство), за което е нужно решение на органа на управление на дружеството, след което третото лице вече да може да придобие дял от капитала на дружеството. Правната регламентация е в ТЗ. От чисто формална гл. точка считам, че е нужно, независимо, че става въпрос за ЕООД.

[lexy21]

Подавам аз гъската, за да си нямам разправии, но изцяло споделям мотивите тук

РЕШЕНИЕ
Номер 421 Година 20.04.2010 г Град Пловдив



В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД Състав Четвърти

На



В закрито заседание в състав Председател ВЕНЕТА МАХМУДИЕВА

Членове КРАСИМИР КОЛАРОВ

ЕМИЛ МИТЕВ

Секретар







Като разгледа докладваното от съдия Е.



Ер.дело номер 985 По описа за 2009 Година







Производството е по реда на чл.25,ал.4 изр. последно от Закона за търговския регистър - ЗТР.

Образувано е по жалбата на молителите С. Д. С., с EГН:**********, от град Х., като действуващ управител и едноличен собственик на капитала на „В.„ЕООД -град Х. и В. Д. С. с ЕГН:**********, от гр. Х. като нов управител и собственик на същото търговско дружество против решение № 83 от 01.09.2009 г, постановено по ч. Гр. дело № 149/2009 г по описа на Хасковския Окръжен съд.

По силата на обжалваното решение , постановено по реда на чл.25,ал.4 от ЗТР първоинстанционният съд е оставил без уважение жалбата с вх. № 7468/ 25.08.2009 г, подадена от жалбоподателите С. Д. С. като действуващ вписан управител на „В.„ЕООД- град Х. и В. Д. С. като нов управител против отказа от 06.08.2009 г , постановен от длъжностното лице по регистрация - служител в А. по вписванията към Министерството на правосъдието - гр. С..

В подробната и мотивирана жалба се излагат съображения за това че решението е постановено в нарушение на материалния закон -чл. 129, ал.2 от ТЗ, както и чл.147,ал.2 от ТЗ .

Претендира се отмяната на обжалваното решение като незаконосъобразно и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени атакувания отказ за вписване на нови обстоятелства по партидата на търговеца „В.„ЕООД- град Х..

П. жалбата е депозиран писмен отговор на А. по вписванията град С., съобразно който постановения отказ е съобразен със закона - чл. 129.ал. 1 от ТЗ.

Пловдивският Апелативен съд след проверка на събраните по делото доказателства, направена с оглед на изложените в жалбата оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Мотива за отказ на длъжностното лице към АВ -гр. София, така както е изложен в отказа се отнася до това, че третото лице - новия едноличен собственик на капитала следва да представи изрична писмена молба с конкретно съдържание, посочено в чл. 122 от ТЗ.

Тази молба следва да бъде разгледана от едноличния собственик на капитала на едноличното ООД, който да вземе изрично решение за приемане на третото лице като съдружник - аргумент от чл.137,ал.1 т.2 от ТЗ във връзка с чл. 147,ал.2 от ТЗ.

Това е същностният мотив на отказа, като с това длъжностното лице, а впоследствие и съда в обжалваното решение се приема, че в случая не е достатъчно да е налице прехвърляне на дружествен дял във формата, предвидена в чл. 129,ал.2 от ТЗ.

Спорният въпрос се поражда от това как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 129,ал.1 предл- второ от ТЗ.

Следва да се отчете ,че тази разпоредба, която решава въпроса за начина на прехвърляне на дружествен дял на трето лице препраща изрично към чл.122 ТЗ, т.е. към изискванията за приемане на нов съдружник. Жалбоподателите обаче са напълно прави в тезата си ,че при хипотезата на еднолично дружество с ограничена отговорност-няма как да възникне фигурата на съдружие, тъй като просто няма втори съдружник.

Ако третото лице- приобретател подаде молба по чл.122 от ТЗ за приемането му като нов съдружник, то в този случай след приемането му едноличното дружество ще се преобразува в ООД. Но третото лице - приобретател предпочита да запази правно-организационната си форма като еднолично търговско дружество.

Тази му воля следва да бъде зачетена, както и да бъде зачетена волята на едноличния собственик на капитала , който желае да прехвърли дружествените си дялове на избраното от него трето лице.

В хипотезата на прехвърляне на дялове от едно ЕООД на друго ЕООД необходима и напълно достатъчна е специалната форма , предвидена в чл. 129,ал.2 от ТЗ. По делото е представен договор от 30.07.2009 г _ л.23 от делото / за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Вили -Г'ЕООД град Х.. С. е с нот.заверка на подписите на страните по прехвърлителната сделка, поради което и така представеният договор установява настъпилото обстоятелство - прехвърлянето на всички дружествени дялове от капитала на едноличното дружество -прехвърлител на новия едноличен собственик на капитала -приобретател.

При тази ясна фактическа и правна обстановка да се препоръчва на третото лице -приобретател да подава най- напред молба по чл.122 от ТЗ и да бъде приет за съдружник ,макар и „по неволя „ или по­точно „ съдружник по волята на съда", извлечена от неправилно тълкуване на правна разпоредба - това наистина е лишено от здрав юридически разум.

А такъв е необходим и в материята за вписванията, която вярно че е формализирана, но дори погледнато и от този аспект не може да не се отчете, че заявителят е спазил специалната и по-тежка писмена форма, предвидена по чл.129,ал.2 от ТЗ - писмен прехвърлителен договор с нот.заверка на подписите, който е напълно достатъчен за да се установи ,че в правния мир е настъпило ново обстоятелство -прехвърлянето на дружествените дялове .

По отношение на втория мотив на отказа - същия се свежда до това, че към преписката не е представено решение на бившия собственик на капитала както и на новия едноличен собственик / приобретателя на дружествените дялове / за освобождаване на първия като управител и за определяне на втория като такъв.

На този въпрос в мотивите на обжалваното съдебно решение не се съдържа конкретен отговор, но съдът е бил задължен да съобрази разпоредбата на чл.147,ал.1 от ТЗ. Съобразно тази разпоредба едноличният собственик на капитала управлява дружеството лично или чрез назначен от него управител. Повече от ясно е ,че решение на едноличния собственик на капитала за освобождаване на управителя ще бъде необходимо единствено при хипотезата, че управителят е лице „различно от едноличния собственик на капитала.

Но точно тази хипотеза изобщо не е налице в настоящия казус, при който едноличният собственик на капитала е едновременно и управител на дружеството и това е констатация, която е могла да бъде извлечена от съдържанието на учредителния акт от 30.07.2009 г на „ В. -1 „ЕООД- град Х..

П. тази причина не е ясно по какъв начин разпоредбата на чл. 147,ал.2 от ТЗ в редакцията й ,обн. ДВ, брой №84 /13. Х.2000 г може да послужи като мотив за отказ, при положение, че именно учредителния акт на едноличното ООД изрично предвижда ,че има сливане на фигурите на управителя с тази на едноличния собственик на капитала. В която хипотеза изобщо не е необходим специален акт за освобождаване на управител и избор на нов управител .

Следва да се отмени обжалваното решение , при постановяването на което съдът просто е преповторил мотивите на отказа, постановен от А. по вписванията -София, но за съжаление не е дал конкретен отговор на оплакванията, изложени в жалбата. След отмяната на обжалваното решение следва съдът да се произнесе по същество като отмени отказа на А. по вписванията като незаконосъобразен - постановен в противоречие на чл. 129,ал.2 от ТЗ , чл.122 от 13 и чл. 147 ал. 1 от ТЗ.

От съдържанието на самата жалба става ясно, че непосредствено след постановения отказ молителите са депозирали ново заявление за вписване на същите заявени вече обстоятелства, като искането им е уважено. Този новонастъпил факт следва да се съобрази от настоящата инстанция ,която няма смисъл да дава указания до А. да бъдат вписани заявени обстоятелства, тъй като вписването по признанието на жалбоподателите вече е факт.

От друга страна производството по чл.24 от ЗТР но своя характер и правна природа е охранително ,поради което въпреки крайния резултат на съдебния контрол - отмяната на отказа , просто -няма основание за присъждане на съдебни разноски .

Последните , съобразно чл.541 от ТЗ са за сметка на молителя.



По така изложените съображения и Съдът



Р Е Ш И







ОТМЕНЯ изцяло решение № 83/ 01.09.2009 г, постановено по частно търг. дело № 149/ 2009 г по описа на Хасковския Окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ ОТКАЗА № 20090805141138/ 06.08.2009 г , постановен от длъжностното лице от А. по вписванията-гр. София към Министерството на правосъдието -София по заявление вх. № 20090805141138, депозирано от адвокат Д. като пълномощник на заявителите С. Д. С. , с ЕГН: ********** и В. Д. С. , с ЕГН:**********, и двамата от град Х. за вписване на нови обстоятелства по партидата на търговеца „ В. „ЕООД-гр. Харманли.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на съдебни разноски в настоящото производство.

Препис от настоящото решение да се изпрати на жалбоподателите, както и на А. по вписванията - град С., Ж. К „Г.", ул. „..

Решението е окончателно. \\

Най-любомо ми е: "При тази ясна фактическа и правна обстановка да се препоръчва на третото лице -приобретател да подава най- напред молба по чл.122 от ТЗ и да бъде приет за съдружник ,макар и „по неволя „ или по­точно „ съдружник по волята на съда", извлечена от неправилно тълкуване на правна разпоредба - това наистина е лишено от здрав юридически разум."

[inspectora]

Досега съм правил същите промени в стотици дружества, и за пръв път се сблъсквам с подобно изискване от ТР.

Значи досега сте имали стотици незаконни вписвания /ако някой се сети да атакува ... /

Лекси, това решение на ПАС е неправилно според мен! Изричното приемане на новия ЕСК като съдружник не е формализъм, макар и да изглежда така на пръв поглед ... Моите извинения към съда, постановил това нещо, но не мога да се съглася с мотивите. Само ще вметна, че освен отношенията прехвърлител-приобретател, има и отношения между дружество и ЕСК /съдружник/, които няма как изначално /на първо време/ да бъдат регулирани с нещо по-различно от "формалното приемане" на новия ЕСК като съдружник. Както и да тълкуваме ТЗ, няма такова нещо като "автоматично придобиване на членство в съществуващо дружество", каквото на практика ПАС казва, че се е случило ... И ако волята /решението/ на стария ЕСК да прехвърли дела си може да се извлече от договора за продажба, то този договор не може по никакъв начин да замести "формалното" възникване на членственото правоотношение между дружеството и новия ЕСК.

Не ангажирам никой с мнението си!

[lexy21]

Като оставим на страна това и всички други съдебни решения в този смисъл /посоченото не е изолирано, ама хич/, както и другите в обратен смисъл /сигурна съм, че има такива/, аз разбирам твоята логика от една страна, но от друга, като я следвам - не намирам логика в решение на прехвърлителя по чл. 147, ал. 2 вр. чл. 137, ал. 1, т. 2, пр. първо вр. чл. 122 - влиза в противоречие с чл. 127. Освен това, решението по пр. първо, което "иска" чл. 122, за разлика от това по пр. трето, е последващо ДППДД и във вътрешните отношения между дружеството и прехвърлителя, последният вече не е ЕСК му.
Аз също не ангажирам никого с мението си!

[Melly]

Повдигам темата, защото считам, че донякъде изложените от ВКС мотиви (при различна фактическа обстановка, но като краен резултат сходна) дават отговор на развилата се дискусия, и по-точно дават отговор на въпроса: от кой момент нататък настъпват правните последици от продажбата на дружествени дялове, за да може да се впише в ТР това обстоятелство.

Транслантивният ефект на прехвърлянето ще настъпи след решение на ОС на дружеството за приемане за съдружник, което се извършва с подаване на молба до дружеството, в която приобритателят на дялове трябва да заяви, че приема условията на дружествения договор (чл.122 ТЗ), т.е. ефекта на прехвърлителната сделка е отложен до приемане на решение от ОС на дружеството за приемане на третото лице за съдружник в дружеството (чл.137, т.2 ТЗ).

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 430

С. 03.06.2011 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Р. К.
М. К.

като изслуша докладваното от съдията К. ч.т.д. № 806 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – С. срещу определение № 1038/18.06.2010г. постановено по гр.дело № 839/2010г. на СГС, ГК, с което е потвърдено определение №1004/9.03.2010г. на СГС, търговско отделение. С определението на СГС е прекратено производството по делото по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, поради липсата на правен интерес от обявяване на предварителния договор от 26.09.2007г. за окончателен за ищеца. Частният касатор иска отмяна на определението като неправилно. В Изложението си към частната касационна жалба са посочени като релевантни за спора следните правни въпроси: 1.дружеството ищец [фирма] има ли правен интерес да иска обявяването на предварителния договор от 26.09.2007г. за окончателен и доколко е обуславящо наличието или липсата на решение, взето при условията на чл. 137, ал.1, т.2 пр.3 във връзка с чл.147, ал.2 ТЗ; 2. правилна ли е преценката на въззивният съд за крайния резултат по делото на събраните в процеса доказателства относно наличието на решение по чл.137, ал.1, т.2 пр.във връзка с чл. 147, ал.2 ТЗ. Направено е искане да бъде обсъдено и преценено писменото доказателство, съставляващо протокол от 3.10.2007г. на СД на [фирма] и взетото с него решение за продажба на всички дялове на капитала на [фирма]. За двата въпроса касаторът се позовава на допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор [фирма] – С. счита, че въззивният съд, е обсъдил събраните по делото доказателства, вкл. и протокола от 3.10.2007г. и правилно е приложил закона при преценката за допустимост на иска.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу преграждащо производството по делото определение - чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия - атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
СГС е сезиран с иск по чл.19, ал.3 ГПК за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на дружествени дялове на [фирма] от едноличния собственик на капитала [фирма] / продавач/ на [фирма] / купувач/. Производството по делото е прекратено поради липсата на правен интерес за ищеца от предявяния иск – уважаването на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД няма да рефлектира върху правното положение на ищеца, защото липсата на решение на едноличния собственик на капитала ще е пречка купувачът по предварителния договор да придобие качеството на съдружник. Счетено е, че съдебното решение не може да замести решението на едноличния собственик на капитала за приемане на съдружник. САС е потвърдил определението на СГС. След преценка на доказателствата по делото, е приел, че към датата на сключване на предварителния договор трябва кумулативно да има взето решение – съгласие от собственика на капитала за приемане на купувача на дружествени дялове за съдружник в дружеството. Преценено е, че решението от 3.10.2007г. на СД на [фирма] не е решение по чл.147 ТЗ, тъй като решението не е взето от името и за сметка на [фирма] в предвидената от закона форма/ чл.147, ал.2 ТЗ. От горното следва, че съдилищата са извели преценката за наличието на правен интерес от иска по чл.19, ал.3 ЗЗД въз основа на извършената от тях преценка на доказателствата по делото за наличие на предпоставките на закона за приемане на нов съдружник в О. – сключен предварителен договор с нотариална заверка на подписите и съгласие на собственика на капитала за приемане на третото лице, купувач на дружествени дялове като съдружник в дружеството, последната налична към датата на подписването на предварителния договор.
Въпросът правилна ли е преценката на въззивният съд за крайния резултат по делото на събраните в процеса доказателства относно наличието на решение по чл.137, ал.1, т.2 пр.във връзка с чл. 147, ал.2 ТЗ не попада в приложното поле на чл.208, ал.1, т.3 ГПК. Дали съдът правилно е преценил фактите по делото и доказателствените средства, които ги установяват, е въпрос относим към правилността на обжалвания съдебен акт и основанията по чл.281, т.3 ГПК. Тази преценка на съда не може да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК, защото основанията за селектиране на касационните жалби са различни от основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно разяснението по прилагането й в т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – относима към тълкуването на закона, а не до оценка на доказателствените средства.
Въпросът дали дружеството ищец [фирма] има правен интерес да иска обявяването на предварителния договор от 26.09.2007г. за окончателен и доколко е обуславящо наличието или липсата на решение, взето при условията на чл. 137, ал.1, т.2 пр.3 във връзка с чл.147, ал.2 ТЗ е обуславящ крайния изход на делото въпрос при наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Сключеният между страните предварителен договор за продажба на дружествени дялове е достатъчен за правния интерес на купувача – ищец да предяви конститутивния иск за обявяването му за окончателен. Законът не отрича, а допуска продажба на дружествени дялове, както на съдружник, така и от съдружник на трето лице, поради което за купувача по предварителния договор единственото средство за защита на породеното му от договора преобразуващо право е иска по чл.19, ал.3 ЗЗД. Предмет на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е правото по предварителния договор. Дали е налице решение на органа на едноличния собственик на капитала за приемане на съдружник в дружеството и значението му за обявяването на предварителния договор за окончателен, е въпрос на основателност на иска. В случая въззивният съд е приравнил правния интерес от защита с иска с основателността на иска, което е неправилно. Прехвърлянето на дружествен дял от съдружник на трето лице се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписа/ чл.129, ал.2 ТЗ/. Транслантивният ефект на прехвърлянето ще настъпи след решение на ОС на дружеството за приемане за съдружник, което се извършва с подаване на молба до дружеството, в която приобритателят на дялове трябва да заяви, че приема условията на дружествения договор /чл.122 ТЗ/, т.е. ефекта на прехвърлителната сделка е отложен до приемане на решение от ОС на дружеството за приемане на третото лице за съдружник в дружеството /чл.137, т.2 ТЗ/. Следователно, след като за сключването на договор за прехвърлянето на дружествен дял не е необходимо предварително взето решение от ОС на дружеството по чл.122 ТЗ, липсата му не може да обуслови допустимостта на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД.
С оглед на изложеното обжалваното определение ще следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, затова Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 1038/ 18.06.2010г., постановено по гр.дело № 839/2010г. на Софийския апелативен съд, ГК, 7 състав и потвърденото с него определение №1004/9.03.2010г. по т.дело № 1947/2009г. по описа на СГС, ТО, VІ-4 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по иска.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

[ykovachev]

Хем клоня към едното, хем към другото В смисъл, че аз съм пробутвал успешно в ТР документи, в които няма молба на новия едноличен собственик до стария за приемане; но си има протоколи, от които недвусмислено става ясно, че старият едноличен собственик решава си "назначи", образно казано, нов собственик и да излезе от дружеството. Това, впрочем, "угажда" в основни линии на мотивите на цитираното от Мели определение, защото имаме решение за третото лице.
Защо не съм "фен" на молбата за приемане? Ами защото новият собственик почти винаги променя поне адреса на управление с първия си протокол за взети решения. И си приема променен учредителен акт. Е, тогава каква молба за приемане условията на дружествения договор (така де, учредителния акт в случая), като фактически не се приемат? Сутринта "кандидатът" обещал едно, пък след обеда, като купил дяловете, прави друго? Или старият едноличен собственик има право да взема решение да си "косне" дружеството, само ако бъде писмено сезиран от купувач с подобни голи обещания? Не мисля.
И аз не ангажирам радио Ереван с мнението си.

[Melly]

Ковачев, гони златната среда, както е казЪл народът.

[penelope]

Един въпрос, който най-вероятно е елементарен за Вас, дано не ме заклеймите..
При прехвърляне на 100% от капитала в ЕООД на трето лице, кой е заявител на вписването на промените в ТР - стария или новия едноличен собственик...
Благодаря!

[ykovachev]

Заявител е управителят, а не едноличният собственик. То иначе все едно общото събрание на съдружниците да подава заявление. Ако не е сменен управителят, ясно кой е. Ако новият едноличен собственик е сменил управителя - новият. Ако управителят е едноличният собственик на капитала, той подава заявлението не в качеството си на едноличен собственик, а на управител.
Е, видяхте ли, не Ви заклеймих

[penelope]

Благодаря!!!