относно акт по чл.40, ал.1 - неподаване на ГФО

[microfinance]

Срещали ли сте случаи, на глобено дружество за непубликуване на ГФО, при условие, че дружеството е нямало дейност през годината?

Погледни това становище на Дирекция "Данъчна политика" към МФ и си прави сам изводи по темата :

pismo_ot4eti.jpg

[p_n_n]

Срещали ли сте случаи, на глобено дружество за непубликуване на ГФО, при условие, че дружеството е нямало дейност през годината?

Погледни това становище на Дирекция "Данъчна политика" към МФ и си прави сам изводи по темата :

pismo_ot4eti.jpg

Тия,.... едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и на които размерът на нетните приходи от продажби за текущата година не надвишава 100 000 са си направо дружества изглежда...

[A.Pato]

Ето едно решение на РС-Варна, за да посъживя позабравената тема. Очевидно съдът е на мнение, че "Публичността на данните в Търговския регистър по никакъв начин не може да обоснове извод, че нарушението е било известно на наказващия орган в момента на неговото извършване".

РЕШЕНИЕ

№2698/22.11.2010г.

Година 2010 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА


Варненският районен съд двадесет и девети състав

На шестнадесети ноември Година две хиляди и десета

В публично заседание в следния състав:

Съдия Мария Бончева

Секретар Д.М.

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 5355 по описа на съда за 2010г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Б.Я.Я., в качеството му на представляващ „Труд Земеделска кооперация”, против Наказателно Постановление № 10-4869/ 24.08.2010г. на Зам.Директор на ТД - НАП гр.Варна, с което на „Труд Земеделска кооперация” е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на основание чл.47 ал.3 от Закона за счетоводството.

В жалбата се твърди, се иска цялостна отмяна на постановлението като незаконосъобразно. В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, се представлява, като процесуалният и представител поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Съгласно чл.40 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството в срок до 30 юни на следващата година търговците по смисъла на Търговския закон следва чрез заявление и представяне за обявяване в Търговския регистър, да публикуват годишния си финансов отчет. Такова задължение за 2008г. било налице и по отношение на „Труд Земеделска кооперация”, представлявано от въз.Я., като следвало годишния финансов отчет да бъде публикуван в регистъра до 30.06.2009г. На 02.06.2010г. св.И.-инспектор по приходите, в изпълнение на служебните си задължения извършила проверка в Търговския регистър, информационните масиви на НАП-Варна и на Агенцията по вписванията и установила, че „Труд Земеделска кооперация”, представлявано от въз.Я. до 30.06.2009г. не е публикувало ГФО за 2008г. в Агенция по вписванията-Търговски регистър. Поради това тя изпратила покана до адреса на дружеството с, в която било посочено че представляващия следва в 7 дневен срок да се яви в ТД –НАП-Варна за съставяне на акт за извършено нарушение по чл.40 ал.1 от Закона за счетоводството. Това съобщение било получено, но представител не се явил. За това и св.И., при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН съставила против дружеството акт за установяване на административно нарушение, в който описала констатациите си и квалифицира нарушението като такова по чл.40 ал.1 т.1 от ЗС. В последствие била изпратена покана и за връчване на акта. Така на 13.07.2010г. той бил връчен на пълномощник на въз.Я., който тогава не направил възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той депозирал писмени възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и след обсъждане на възраженията, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло приел описаната в акта фактическа обстановка. Прието било, че е осъществен състава на нарушение на чл.40 ал.1 т.1 от ЗСч. Депозираните възражения били обсъдени и мотивирано приети за неоснователни. Поради това и на основание чл.47 ал.3 от ЗСч административно-наказващият орган наложил на „Труд Земеделска кооперация” „Имуществена санкция” в размер на 2 000лв.

В хода на съдебното производство бе разпитана св. И., чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно. От тях се установи, че нарушението е констатирано при извършена проверка в информационните масиви, като при последваща такава е било установено и публикуването на отчета в Търговския регистър.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка,събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са последователни,взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Зам.Директора на ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № ЗМФ-101/01.02.2010г. на Министъра на финансите. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Актът е бил издаден в предвидения в чл.34 ал.1 от ЗАНН двегодишен срок от извършване на данъчното нарушение. Законодателят е предвидил, че административно-наказателно производство не се образува ако не е съставен акт в 3 месечен срок от откриване на нарушителя или в случая ако са изтекли две години от извършване на нарушението. Публичността на данните в Търговския регистър по никакъв начин не може да обоснове извод, че нарушението е било известно на наказващия орган в момента на неговото извършване. Напротив, разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН визира, че тримесечния срок започва да тече от откриване на нарушителя, който в случая е 02.06.2010г., а две годишния- от извършване на нарушението. Поради това съдът намира, че не е налице твърдяното от жалбоподателя съществено нарушение на процесуалните правила. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок от съставяне на акта, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Образуваното административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно. Въз основа на акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта. Правилно е било прието, че е допуснато нарушение по чл.40 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството, като са съотнесени установените факти към хипотезата на правната норма. Установено е, а и не оспорва от страните, че „Труд Земеделска кооперация” е търговец по смисъла на Търговския закон и като такова за него съществува задължение по смисъла на чл.40 ал.1 т.1 от ЗСч до 30 юни на следващата година да публикува годишния си финансов отчет чрез заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър. В този смисъл отчета за 2008г. е следвало да бъде публикуван до 30.06.2009г., което видно от доказателствата по делото не е било сторено. Безспорно е също така, че отчета е бил публикуван на 18.06.2010г., след изтичане на законоустановения срок. Причините за това закъснение в конкретния случай са ирелевантни за предмета на настоящото производство. Поради изложеното до тук , съдът намира че нарушението по чл.40 ал.1 от ЗСч, безспорно е било допуснато от страна на „Труд Земеделска кооперация”, представлявано от въз.Я.. В тази връзка съдът не приема възраженията на жалбоподателя, че не бил извършил нарушение по ЗС.

Правилно е била определена и санкционната норма, доколкото именно разпоредбата на чл.47 ал.3 от ЗСч е предвидено налагане на имуществена санкция за юридическо лице, нарушило разпоредбата на чл. 40 от ЗСч. Правилно е бил определен и нейния размер от 2 000лв., който е минималния предвиден в законовата норма и същият е бил съобразен с обстоятелството, че нарушението е първо и от него не са произлезли вредни последици.

Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен. Самото нарушение по своя характер е формално и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. В настоящият случай допуснатото от страна на „Труд Земеделска кооперация”, представлявано от въз.Я. нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна. Срокът за публикуване на годиния финансов отчет не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е бил по-продължителен и е следвало да бъде спазен. В този смисъл, след като въз.Я., представляващ „Труд Земеделска кооперация” е реализирал правото си да извършва частна стопанска дейност, е следвало да изпълни и вменените с нормативни актове задължения.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 10-4869/ 24.08.2010г. на Зам.Директор на ТД - НАП гр.Варна, с което на „Труд Земеделска кооперация” е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на основание чл.47 ал.3 от Закона за счетоводството.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

[Гост.]

Лошо.

[A.Pato]

Лошо, да
Явно чл. 9 и 10 ЗТР не важат за НАП. Както и чл. 3, ал. 3, при все че е насочен изрично към приходната агенция.

[leator]

Смешно решение

Дано Административният съд го отмени.

Защо винаги държавата трябва да печели, и то със служебни победи?
Да не говорим, че размерът на наказанието е изключително висок, спрямо тежестта на извършеното...

[bubamara2]

Срещали ли сте случаи, на глобено дружество за непубликуване на ГФО, при условие, че дружеството е нямало дейност през годината?

Да, има такива дружества. Даже наказателните постановления са потвърдени от първоинстанционните съдилища- Плевенския районен съд и Районен съд- Разград. Мотивите са, че чл.40 от ЗСч не прави разлика дали търговецът осъществява дейност или не. Сега чакаме да се произнесе касационната инстанция. Решенията на ПлРС и на РС- Разград съм ги чела в този форум, но не ги намирам в момента.

[babyboopk]

Здравейте,
Да се включа и аз с една идейка по темата, пък и да чуя по-опитните от мен какво ще кажат
Мисля, да обжалвам НП, тъй като е издаден при нарушено право на защита, а именно: 1. поканата за съставяне на АУАН гласи "за установяване на обстоятелства по спазване на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗСч." - мисля да се заям, че не е упоменато нищо за извършеното нарушение, т.е. че човека, като не е знаел че ще го "обвиняват" не е и могъл да се защити...... това мисля, че няма да мине, но.....
2. поканата е получена от лице различно от представляващия търговеца (наистина съпруга е на едноличния собственик, но.... за мен това си е ненадлежно връчване !!!!). Та ще си твърдя аз че поканата не е връчена надлежно и съответно всяка стъпка след нея в хода на административно-наказващото производство е порочна, незаконосъобразна..... и т.н. Макар че човека е отишъл и си е подписал АУАН.... те не е трябвало въобще да го съставят..... според мен.
Вие как мислите колеги ?

[Гост.]

Да си припомним чл. 36 и ....1 отива в канала.
По отношение на 2- могъл е да се измъкне, така щото в това има хляб, но след като сам, лично е присъствал при съставяне на АУАН, връчен му е по надлежния ред, подписал го е... и прочие- в канала и 2.
Изобщо, правото му на зищита, след като е депозирал жалба в срок не е накърнено.

Така мисля аз.

[babyboopk]

Поли, и аз имам подобни опасения
но съм виждала практика, която подкрепя моите твърдения..... когато писах възраженията лятото...
А ние с теб все сме на различни позиции (не, че имам много постове, но типък отговаряш на повечето ми)

[ingivo]

Ето го и жокераааа http://admcourt-trg.org/dela_viewer?del ... 1226307523

[A.Pato]

Специални благодарности на колегата Ingivo за жокера, много полезно решение

А ето още едно прелюбопитно от Варненски районен съд.

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна 2853/2.12.2010г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и десета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Стоян Попов

при секретаря Ц.К., като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 5429 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

В жалбата си до съда Горска кооперация „Б. с. И., представлявано от М. И. А. излага, че с НП № 10-4878 / 24.08.2010 г. на Зам.- Директора на ТД на НАП гр. Варна е наложена”имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на основание чл. 47, ал. 3 от ЗСч, за нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Жалбоподателят излага, че към датата на нарушението приета от АНО кооперацията не е извършила визираното нарушение, тъй като срокът посочен в чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗСч, касаел година последваща година на приемане на ГФО. Сочи още, че е АУАН издаден след изтичане на преклузивния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Навеждат се и твърдения за маловажност на нарушението. Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Жалбоподателят, редовно призован, през процесуалния си представител поддържа жалбата така както е предявена.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено. Сочи, че наказателното постановление е законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 02.06.2010 г. св. Д. и И. извършили проверка в масивите на НАП гр. Варна и Агенция по Вписванията – гр. Варна и установили, че за Горска кооперация „Б., не е публикувало пред Агенцията по вписванията в ТР годишния финансов отчет по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗСч. за 2008 г. в законоустановения срок – 30.06.2009 г. Горното било и основание за съставяне на АУАН № 26502 / 17.06.2010 г., предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения. Такива са постъпили в срока на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН с аргументи идентични с тези във въззивната жалба. Въз основа на сочения АУАН и констатациите в него е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано по чл. 40, ал. 1 т. 1 от ЗСч. и на основание чл. 47 ал.3 от ЗСч. е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на показанията на разпитаните свидетели – Д. и И., както и от приложените и приети по делото писмени доказателства.

При анализа на така установената фактическа обстановка, съдът намира, че Горска кооперация „Б., представлявано от М. И. А., като не е публикувал в ТР - АВ – гр.Варна годишния си финансов отчет за 2008 г. , доколкото е задължено лице по ЗСч и е длъжно да води счетоводна отчетност, в законоустановения срок посочен в нормата на по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗСч. – 30.06.2009 г., е нарушило разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Горното се установява от гласните доказателствени средства, които кореспондират изцяло с писмените доказателства по делото – Справка за задължено лице, така и обстоятелството, че жалбоподателят в жалбата си не оспорва факта, че не е публикувал годишния си финансов отчет за 2008 г.. АНО правилно е възприел фактическата обстановка и е наложил наказание в рамките на предвидения в чл. 47, ал. 3 от ЗСч размер.

Неоснователни са възраженията, че АУАН издаден след изтичане на преклузивния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Посочената разпоредба е изрично сочи, че АНП не се образува ако АУАН не е съставен в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Както е видно проверката на данъчната администрация е извършена на 02.06.2010 г. и на тази дата е уставен както нарушителят, така и нарушението, а АУАН е издаден на 17.06.2010 г., т.е 3 месечни срок. Несподеляемо от съда е разбирането на жалбоподателя, че щом регистърът е публичен, със съответните разяснения за „публичност”, то следва да се приема, че срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тече от 01.07.2009 г.. Вярно е че тогава нарушението е довършено и без съмнение ще тече двугодишния срок от извършване на нарушението, но не може да се приеме, че това е датата на откриване нарушителя. Терминът използван от законодателя е откриване, т.е реално узнаване на АНО за това, че определен субект е нарушител, респ. е и открил основните белези на определено нарушение. Това е и причината законът в посочената разпоредба да не говори за налична обективна и реална възможност на административния орган да открие нарушителя. Възможност за откриване и откриване на нарушител са коренно различни хипотези, а ЗАНН е процесуален закон и е недопустимо да се тълкува разширително.

Изявлението на жалбоподателя за маловажност на извършеното по смисъла на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде възприето от съда. Посоченото нарушение е формално, респ. от него не настъпват вредни последици за фиска. Но липсата на вреди сама по себе си не може до извод за маловажност. Обстоятелството, че декларацията е подадена близо година след изтичане на срока е относимо единствено при индивидуализацията на наказанието, но въпреки това е наложено минимално наказание.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

АНО разгледал административната преписка в цялост преценил е тежестта на извършеното нарушение и е наложил наказание в минимален размер предвиден в разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ЗСч, поради което и не може да бъде редуциран от съда.

С оглед гореизложеното съдът счита, че разглежданото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 10-4878 / 24.08.2010 г.на Зам.- Директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на *********** ЕГН: ********** е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева на основание чл. 47, ал. 3 от ЗСч, за нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗСч, като законосъобразно.
Решението може да се обжалва в ЧЕТИРИНАДЕСЕТ дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Варненски административен съд по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

[pipince]

Пускам малко помощен материал от жалбата ни по един такъв казус - дано помогне!
“а”. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за търговския регистър “Агенцията осигурява автоматизирано подаване на информация за вписаните търговци, клонове на чуждестранни търговци и свързаните с тях обстоятелства и обявените актове в търговския регистър, на Националната агенция за приходите, както и на други субекти, определени със закон.” Т.е. задължение на Агенцията е да подава необходимата информация на НАП, своевременно и – забележете – автоматизирано. Т.е. незабавно и независещо от постъпило искане от НАП. Това е безспорно и всяко друго тълкуване на закона би било превратно и би поставило държавните органи в привилегировано отношение и би обезсмислило наличието на чл. 34, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
“б”. Съгласно чл. 9 от Закона за търговския регистър обявяването дава публичност на обявения акт и обявените актове стават известни на третите лица от момента на обявяването. По аргумент за противното и съгласно чл.10, ал.2 от същия, невписаните обстоятелства се смятат за несъществуващи за трети лица. Т.е. ако се приеме, че задължението на представляваното от мен дружество да обявя своя отчет до 30.06.2009г., както твърди наказващия орган, тогава евентуалното му необявяване следва да му е станало известно на тази дата от Търговския регистър. Този регистър е публичен и на 01.07., ако се приеме, че от нея е в нарушение, то вече следва да е било ясно за НАП кои са лицата, които не са подали Годишен финансов отчет. Съгласно чл. 11 от Закона за търговския регистър:
ал.1. “Търговският регистър е публичен. Всеки има право на свободен и безплатен достъп до него и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци.
ал.2. Агенцията осигурява свободен и безплатен достъп и до съдържащите се в информационната система на търговския регистър заявления, електронния образ на приложените към тях документи и постановените откази.”
Абсолютно без значение е фактът на съставянето на списък за тези евентуални нарушители от страна на Агенцията по вписвания, както и довеждане до знание на подчинени структури на НАП. НАП е имала достъп, право и задължение да провери необходимата й информация за наличие на извършено нарушение и да предприеме съответните действия по наказване на нарушителите. Задължение да й предаде тази информация има по закон и самата Агенция. Не може да бъде отговорно дадено лице ( в случая аз или друг жалбоподател) за продължителното бездействие на различни държавни органи и да се прилага двоен стандарт по отношение приложението на чл. 34, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. Според наказващия орган срокът за подаване на информацията е бил до 30.06.09г. Безспорно е доказано по делото и че АУАН е съставен на 21.06.10г., т.е 9 дни преди да изтече и другия преклузивен срок – една година от извършване на нарушението. Текстът на чл. 34, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания е категоричен и императивен и една от целите да бъде създаден от законодателя именно да се събуди “спящата администрация”, да следи своевременно и надлежно за извършени нарушения, а не да чака да й попадне случайно отнякъде информация за действия или бездействия на граждани и фирми. Случаят е именно такъв. Самият наказващ орган не е предприел нужните мерки по своевременно разкриване на нарушителите в необходимия 3-месечен срок от извършването на нарушението. Безспорно е, че към датата 30.06.09г. наказващият орган е могъл да разбере безкрайно лесно кои са били лицата, които не са подали необходимата информация по ЗС и да реализира правомощията си по закон. Но не го е направил. Тук следва да се посочи и другият тъжен факт. Самата Агенция по вписвания също безкрайно много е забавила своето писмо, с което известява НАП за тези лица. Вместо да представи тази информация своевременно, с оглед срока по 34, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и да изпълни задължението си по чл. 3, ал.3 от Закона за търговския регистър, примерно в рамките на 1 месец, тя прави това след 11 месеца! Актът за установяване на административното нарушение ми се съставя след почти 12 месеца! Своеволие и безобразие от страна на наказващия орган е да съставя Акт за установяване на административно нарушение близо 12 месеца след установяване на нарушителя, при изискуеми 3 месеца. Не може да се налага санкция в размер на 2000лв. на едно лице, затова, че държавните органи не работят законосъобразно, синхронизирано и своевременно. Това е недопустимо и именно с тази цел е създадено административното правораздаване, за да предпазва гражданите и фирмите от своеволията на държавните органи. Защото всъщност това е единствената защита в този случай. Ако административните съдилища не действат като арбитър на равнопоставени страни в административния процес, а защитават неправомерните действия на държавните органи и действат по “целесъобразност”, вместо да следят за спазване на законността, то тогава те не биха следвали основния смисъл на своето съществуване и биха станали излишни. Именно и в тази връзка следва да отбележа, че тази информация по Годишния финансов отчет на фирмата ми е вече известна на държавния орган, след като съм подал вече същата пред НСИ, а втори екземпляр, подпечатан от НСИ съм предоставил именно на Националната агенция за приходите, ведно с декларацията по ЗКПО съгласно чл.92, ал.1, ал.2 и ал.3 от същия. Това всъщност е едно излишно подаване на една и съща информация до 3 държавни органа и закрепването на това задължение с висока парична санкция, по своето същество представлява един целенасочен “държавен рекет”, с цел осигуряване на приходи в бюджета, чрез непрекъснато измисляне на допълнителни безумни изисквания към граждани и фирми, често пъти трудно изпълними своевременно, което е и явното намерение при въвеждането на процесното законово задължение. И както всеки би бил санкциониран за неизпълнение на това си задължение, така следва и съдът, като арбитър, да санкционира тези “лениви” държавни органи, които не спазват задължителните срокове за тяхната дейност, чрез отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления. И тук не е важно дали вината за нарушаването на срока по чл.34, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания е по вина на служители на НАП или на Агенцията по вписвания и не е работа нито на жалбоподателите, нито на съда, да установяват това. Това, мисля е проблем на тези два държавни органа, който те следва да разрешат помежду си за в бъдеще, след отмяната на тези незаконосъобразни НП.В подкрепа на гореизложеното мога да посоча част от мотивите на РАС-Търговище от Решение №116 от 25.11.10г. по КАНД 118/10г., както и Решение №108 от 17.11.10г. по КАНД 107/10г. със същия предмет на разглеждане, съгласно които: “Възражението в жалбата, че въззивният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 34, ал. 1, предл. второ от ЗАНН и е нарушил 3-месечния срок за съставяне на АУАН, настоящият съдебен състав счита за основателно. Според цитираната разпоредба „.. не се образува адм.наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла 1 година от извършване на нарушението, а за митнически…”. Съдът намира, че извършеното адм. нарушение, тъй като е формално се счита за осъществено на 30.06.2009 г., когато е изтекъл крайния срок за публикуване на ГФО за 2008 г. в ТР съгл. чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Тримесечния срок за съставяне на АУАН е започнал да тече на 01.07.2009 г., и следователно към момента на съставяне на АУАН – 15.06.2010 г. е изтекъл. Това обстоятелство препятства възможността адм.наказващият орган да реализира правомощията си по адм.наказателното правоотношение. Следва да се отбележи, че срокът по чл. 34, ал. 1, предл. второ е давностен и се прилага при възражение на страната.” Същите са правилни според мен с изключение на извода за вида на срока. Безспорно е и в теорията, че този срок е преклузивен, а не давностен.На следващо, но не на последно по значение място, искам да посоча, че представляваното от мен дружество не е извършило твърдяното нарушение.
Съгласно чл. 40 от Закон за счетоводството
„ (1) В срок до 30 юни следващата година предприятията публикуват годишния си финансов отчет и консолидирания си финансов отчет, годишния доклад за дейността и годишния си консолидиран доклад за дейността, приети от общото събрание на съдружниците/акционерите или от съответния орган, както следва:” Безспорно през текущата година се приема отчета за изтеклата година, по време на провеждането на Общото събрание. Следва въпроса – кога следва да се публикува ГФО и единственият възможен отговор е – до 30 юни следващата година, от приемането му! Т.е., годишните отчети за 2008 година, са приети в нормалният случай през 2009 година и задължението за публикуването е до 30 юни на следващата година след приемането им, а именно 2010 г. Обратната хипотеза, че не е такова тълкуването на закона не е осъществима и на практика. Известно е , че ако дадено лице се опита да публикува годишен отчет в Търговския регистър, без протокол от Общото събрание или съответния орган, и ще получи отказ от вписване. Например - Мотивиран отказ № 20081222144109 / 05.01.2009г за обявяване на Годишен финансов отчет по партидата на Професионален футболен клуб "Левски" АД, където са изложени и мотивите за отказа на компетентния орган - в случая Агенция по вписванията.
Допълнително може да се отбележи и следната хипотеза: Ако годишният отчет не е приет от Общото събрание и управителя (управителите) не са освободени от отговорност, тогава какво трябва да се публикува? Отговорът е, че няма какво да се публикува, защото няма приет отчет. А какво би се получило, ако не се проведе общо събрание през годината (например не се спази изискването на чл.138 от ТЗ при Дружествата с ограничена отговорност)? Отговорът е много следният– управителят или съдружниците рискуват да бъдат санкционирани със “страшно тежкото” наказание "Забележка", защото няма нормативно определена глоба за непровеждане на Общо събрание. Абсолютно нелогично, несправедливо и неуместно е тогава да се санкционират лицата, приели Годишен финансов отчет, който са изпратили в НСИ, както и в НАП(която агенция се явява наказващ орган в този случай), но не са го обявили по чл. 40 от Закона за счетоводството със санкция в размер на 2000лв./ в този смисъл Решение № 1729/08.11.10г. на РС-Бургас/.! Няма никаква правна и житейска логика!
Твърдя също така, че описаното нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин от служителите на НАП. В Акта за установяване на административно нарушение и Наказателното постановление се цитира писмо от Агенция по вписванията, с което се известява Националната агенция за приходите за редица фирми, които не са обявили годишните си финансови отчети. Нито актосъставителят, нито наказващият орган са извършили някаква служебна проверка на тези данни в Търговския регистър по партидата на фирмата, за наличие на грешка или за потвърждение. Напротив. Директно са преминали към съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, което е неправилно. В самото писмо от Агенцията по вписванията липсва дата, от която да се провери актуалността на данните, които се съдържат в справката. Налице е само датата на самото писмо – 21.05.10г. В този смисъл е и Решение № 648 от 15.11.10г., на РС-Габрово.

[pipince]

и още малко - стига да не бъда линчувана:
Освен гореизложеното, ако все пак счетете, че съм извършил посоченото нарушение, считам, че сме изправени и пред хипотезата на маловажен случай по чл.28 от Закона за административните нарушения и наказания, позволяващ административно-наказващият орган да не ми налага наказание, а да ме предупреди. Дружеството ми е извършвало законосъобразна дейност от момента на своята регистрация, като ежегодно е подавало своевременно необходимите декларации и в НАП и другите държавни органи, придружавани със съответния ГФО. Изряден данъкоплатец съм. Нямам налагани други наказания досега. От по-късното подаване на финансовия отчет за 2008г. в Агенция по вписванията, не са настъпили никакви финансови или други щети за държавата или за другиго. Всеизвестно е още от началните курсове по право в университетите, че административнонаказателната отговорност се базира на няколко основни принципа, един от които е справедливост на наложеното наказание. То трябва да съответства на няколко признака, един от които е степента на обществената опасност на деянието, която, в случая, твърдя, абсолютно отсъства. Размера и вида на наказанието при всички случаи трябва да съответства на императивните изисквания на чл. 12 от Закона за административните нарушения и наказания. В случая това явно не е така. Санкцията, дори в минималния си размер – 2000лв., явно не съответства на извършеното нарушение и се явява несъразмерно тежка и незаслужена за дружеството, като поставя под финансов въпрос бъдещата му дейност.
Видно от самото Наказателно постановление е също така, че е извършено още едно съществено нарушение на процесуалния закон - не е обсъдена въобще възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което подлежи на задължителен съдебен контрол. В подкрепа на гореизложеното мога да посоча част от мотивите на Решение 1761 от 17.11.10г. на РС-Бургас по НАХД 3520/10г., Решение №1729 от 08.11.10г. на РС-Бургас по НАХД 3520/10г. със същия предмет на разглеждане, съгласно които: “Настоящият състав на БРС обаче счита, че в конкретния казус извършеното нарушение представлява „маловажен случай” по смисъл на чл. 28 от ЗАНН, като съображенията за това са следните: По делото не са налице данни за други допуснати нарушения по Закона за счетоводството или за извършени нарушения на данъчното законодателство от страна на дружеството - жалбоподател. От нарушението липсват настъпили вредни последици и не се засягат съществено финансовите интереси на държавата. Тези обстоятелства дават основание на съда да третира нарушението, като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на Закона за счетоводството. Извършеното нарушение не се характеризира с такава тежест, която да обуслови налагане на толкова сериозна по размер административна санкция. Съгласно разпоредбата на чл. 28, б. „а” от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. Настоящият съдебен състав счита, че административнонаказващият орган е следвало да приложи чл. 28 б. „а” от ЗАНН, тъй като са налице всички законови предпоставки за това. С оглед на това, че наказващият орган не е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН, обжалваното наказателно постановление следва да се отмени, като издадено в противоречие със закона. В този смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение №1/12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК на ВКС на Република България.” В същия смисъл са и реш. №1729 от 08.11.10г. на РС-Бургас по НАХД 3520/10г., както и реш. №1791 от 15.11.10г. на РС-Бургас по НАХД 3516/10г., което показва правилната константна практика на този съд по този казус.
Още по-прецизна в случая е практиката на РАС – Търговище по тези дела, съгласно реш. №109 /18.11.10г. по КАНД 102/10г.: ”Въззивният съд е счел, че правилно административнонаказващият орган не е приложил чл. 28 от ЗАНН и е потвърдил НП като законосъобразно.
Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС “при извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН”. В конкретния случай, видно от съдържанието на наказателното постановление, липсва “преценка” . Налице е само извод, че не следва да се прилага чл. 28 от ЗАНН, като не се сочат основанията за това. Отбелязването, че са нарушени обществени отношения е само формалното. То е елемент на всяко противоправно деяние, поради което не представлява преценка по смисъла на закона, респективно на цитираното решение на ВКС. В последното обстойно са изведени основанията за необходимостта от такава преценка. От становището на ВКС категорично се налага извода, че заключения подобни на изложеното в наказателното постановление, а именно ”Не считам случая за маловажен,тъй като са засегнати обществени отношения” не съответстват на законовите изисквания и по същество не изпълняват задължението на наказващия орган в тази връзка. От това следва, че в конкретния случай за въззивният съд не съществува предмет за проверка във връзка с разглежданата разпоредба. При това единствената възможност за съда е наказателното постановление да бъде отменено. Като не е сторил това, а е извършил собствена преценка / а не проверка на такава/за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, поради което решението му подлежи на отмяна. В този смисъл в цитираното вече Тълкувателно решение на ВКС се сочи, че “Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН.” Следва да се подчертае, че съдът проверява, контролира “преценката”, като при липсваща не може да я замества със своя такава.

По изложените съображения касационната жалба следва да се уважи, като обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление се отменят.” В този смисъл са и мотивите на РАС-Търговище от реш. №116 от 25.11.10г. по КАНД 118/10г., както и реш № 108 от 17.11.10г. по КАНД 107/10г. със същия предмет на разглеждане.
По въпроса за приложението на чл. 28 от ЗАНН следва да се посочи и реш. 710 от 17.11.10г. на РАС-Плевен по КАНД 810/10г., където се казва следното: “От нарушението не са произтекли вреди, предвид, че се касае за формално такова ………, следва да се приеме, че обществената опасност от деянието – недепозиране на справка относно дейността в срок – е с по-ниска степен от общия случай за този вид деяния…. Последното, по мнение на настоящия съд, обуславя маловажност на случая. Изложените обстоятелства е следвало да бъдат отчетени както от административнонаказващия
орган, така и от Районния съд, което не е сторено. Ето защо, настоящият съд, намира, че така изложените обстоятелства водят до извода, че деянието следва да бъде определено като маловажен случай и нарушителят да бъде предупреден, че при повторно извършване ще бъде ангажирана административнонаказателна отговорност. Приложението на института на маловажност подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР № 1/2007г. по т.н. №1/2005г., с оглед това, че прилагането му е в правомощията на административнонаказващия орган, който следва задължително да го приложи при наличие на предпоставките за това.”
Следва да се посочи и решение № 648 от 15.11.10г., на РС-Габрово, решение №1251/18.10.10г. на РС – Шумен, както и единственото известно ми до момента решение на РАС-Плевен № 372/30.1110г., всичките приключили тези случай с извод за отмяна на НП като незаконосъобразни.

[Imperator]

Струва ми се, че чл.6 от ЗТР внася недоразумения.Търговецът е длъжен да ЗАЯВИ подлежащите на вписване обстоятелства, но някак си не е длъжен да ЗАЯВИ подлежащите на обявяване актове. Тоест, не подава Заявление. Допуска се да носи отговоронст лице, което е упълномощено да представя актовете-примерно счетоводител или друго лице. Вероятно тук ще има промени, за да може да има все пак някакъв регистър, който да събира обявените актове, защото от тази норма не ставя ясно, дали се вписават тези ГФО по делото на търговеца, или само се прави отметка, че са пристигнали. Самият чл.4 и чл.5 поставят въпроса за разликата между вписване и обявяване в търговския регистър. Излиза така, че ТР има само уши да чуе обявените актове-чл.5, и само очи, да прочете вписаните обстоятелства-чл.4. На практика, като се поднесат ГФО, никой не ги обявява гласно, а само се вписва това в ТР като поднесен му факт. В този ред на мисли следва да се каже, че чл.10, ал.2 може би трябваше да има допълнение, че и НЕОБЯВЕНИТЕ АКТОВЕ се смятат за несъществуващи. Нещо ми се губи доверието в този ТР още от сега, като чета чл.10 с двете си алинеи. В сегашната си редакция към 07.12.2010 г. излиза така, че само обявените актове се считат за съществуващи за третите добросъвестни лица, а за недобросъвестните лица - несъществуващи.
И това понятие "добросъвестен" нещо не е някак пояснено, няма определение, а вероятно е привнесена щампа от бившия ТЗ от 1897 г.

[ingivo]

Здравейте , ЧНГ успешна и доходна за всички нека бъде 2011 г
Искам да ви попитам следното.
Делото по този казус ми е насрочено за 25.01.2011г. в жалбата до СГС съм искал отмяна на АУАН поради грешки в него , ама не знам дали само това ще е достатъчно .Искам да изложа пред съда още мотиви като ползвам помоща на горепишещите колеки и колежки /съфорумци/. Това нещо в деня на заседанието ли се прави или предварително трябва да бъде представено на съдебният състав който ще гледа делото?

[ingivo]

Що никой не ми отговаря

[A.Pato]

Ето малко прясна, топла-топла практика на Адм. съд - Варна по казуса, ако все още има колеги с дела от този род (няма да Ви допадне):

http://www.admcourt-varna.com/site/file ... 811311.htm

http://www.admcourt-varna.com/site/file ... 111311.htm

http://www.admcourt-varna.com/site/file ... 4c2310.htm

Тук дори съдът решава, че адм. нарушение е от т.нар. "продължени". Интересно становище. Ако е така, би ли следвало, че ако ГФО продължава да е необявен и след постановяване на съдебното решение, съответното лице може да бъде санкционирано повторно, тъй като продължава да извършва твърдяното адм. нарушение?

http://www.admcourt-varna.com/site/file ... 512011.htm

А ето и едно все пак положително решение при "нулеви" ГФО:

http://www.admcourt-varna.com/site/file ... 711311.htm

[layer2010]

Спокойно, практиката за първо нарушение е да минава само с предупреждение,но дори и да излезе нещо,винаги можете да искате намаляване на размера , разсрочване или отсрочване.

[Гост.]

Не сте прав в твърдението си...потвърждават изцяло НП, респективно наложената санкция, която е винаги минимална ( 2000.00лв.)- та в този смисъл няма намаление.
А ако ще се претендира разсрочване, то обжалването е излишна крачица- нали така.


Чакам няколко СР, като цяло ми се изясни, че ще има и касация по тези дела.

Общо взето практиката е противоречива- до сега единствено в съдебен район Търговище (обл.) приемат, че следва да се приложи нормата на чл. 28.
Във Варна има вече няколко идентични решения, но ...пролетта идва трудно.
Очаква се единодушно Р на съставите на съответните АС по този въпрос.