запис на заповед - удостоверяване предявяването

[bebitor]

Да, ама пак не се спазва чл. 38 от ГПК.
Чл. 38. Съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния.
Което означава, че нотариуса би следвало да се възползва от правата си за достъп до НБД, да се опита да направи връчване и на трите адреса, да приложи доказателства за това към нот. преписка или най-малкото, да го отрази в конст. протокол.

[Гост.]

Не си ме прочела, предполагам. Ако не е връчено лично не може да се твърди безусловно редовно връчване.( последното пак не е никаква гаранция, както вече допълних в п.п.).

А за адресите- вече им дадоха достъп до НБД на нотариусите, какво още? Разбира се всяко връчване влече едни 50.00лв. допълнително за всеки следващ адрес.
За това- ЧСИ.

[bebitor]

Допълних за НБД, преди да те прочета.

[Гост.]

Да, както се казва достъпът е за "служебни цели съобразно законоустановените си правомощия" ( а такива имат) , освен това съгласно чл. 3 т.8- вкл. и история на адресите.

[portokal]

Съживявам доста стара тема , но тъй като възникна спор с колега , се надявам да е интересна.Спорът е свързан с издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед.Падежа на последната е определен по 486(1)т.1.Едната теза е че , в тази хипотеза не е нужно предявяване на полицата и може директно да си иска ЗНИ.Втората теза е , че и в този случай трябва да се предяви , защото в противен случай , задължението на издателя няма да е изискуемо , а това е условие за издаване на ЗНИ.Според вас колеги , коя е по точната позиция?

Аз съм за втората.

И аз бях за втората и така и направих.

ВКС не е за втората.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 25

София, 13.01.2011 година


Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 12.01. две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова

при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №823/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Д. клуб България” АД, гр.София, чрез адвокат С. Х., с вх.№ 63727 от 17.09.2010 год. на Софийския градски съд, срещу определение №11669 от 16.08.2010 год. по ч.гр.д.№9328/2010 год. на Софийския градски съд, ГО, с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател срещу разпореждане от 22.02.2010 год. по ч.гр.д.№6801/2010 год. на Софийския районен съд , ІІГО, 54 състав, с което е отхвърлено заявлението на „Д. клуб България” АД за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417,т.9 ГПК срещу И. Й. А.. С обжалваното определение Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че издаденият от И. А. запис на заповед от 15.12.2007 год. за сумата 1200 евро в полза на жалбоподателя „Д. клуб България” АД не удостоверява изискуемо вземане, защото записът на заповед е с падеж на предявяване, а не е предявен за плащане.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.514, ал.1 ТЗ, тъй като непредявяването на записа на заповед не лишава приносителя на ценната книга от правата му срещу издателя. Подържа основанието за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като се обосновава с разрешаването на правния въпрос дали записът на заповед, с падеж на предявяване, но не предявен за плащане, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя му е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, включително и решение №1 от 01.03.2010 год. по т.д.№520/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение ще следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Поставеният правен въпрос за изискуемостта на вземането, произтичащо от запис на заповед с падеж на предявяване, но непредявен за плащане, е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Те са направени в противоречие с т.3 на ТР1-2005 ОСТК и решение №1 от 01.03.2010 год. по т.д.№520/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и двете представляват задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 ТР1-2010- ОСГКТК и е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за селектиране на частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е основателна.
Неправилно Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че издаденият запис на заповед на 15.12.2007 год. от И. А. за сумата 1 200 евро, платим на предявяване на жалбоподателя „Д. клуб България” АД, не удостоверява негово подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя на ценната книга, той като тя не е предявена за плащане. Съгласно посочената по-горе задължителна съдебна практика непредявяването на записа на заповед за плащане не рефлектира върху възможността за принудително изпълнение на вземането по изпълнителния титул. Задължението за плащане е поето от издателя на записа на заповед с подписването му, а предявяването за плащане е само покана за изпълнение.
С оглед изхода на делото в полза на частния жалбоподател ще следва на основание чл.78, ал.1 ГПК да се присъди сумата 631.93 лв. разноски по делото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:


ОТМЕНЯ определение №11669 от 16.08.2010 год. по ч.гр.д.№9328/2010 год. на Софийския градски съд, ГО, с което е оставена без уважение частната жалба на „Д. клуб България” АД, гр.София срещу разпореждане от 22.02.2010 год. по ч.гр.д.№6801/2010 год. на Софийския районен съд , ІІ ГО, 54 състав, с което е отхвърлено заявлението на „Д. клуб България” АД с вх.№6627 от 12.02.2010 за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417,т.9 ГПК срещу И. Й. А., като вместо това постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание документ по чл.417,т.9 ГПК за заплащане от И. Й. А., ЕГН xxxxxxxxxx, от с.Жегларци,ул.”Единадесета” №20 на сумата 1 200/хиляда и двеста/ евро в полза на „Д. клуб България” АД, гр.София, произтичаща от запис на заповед, издаден на 15.12.2007 год. от И. Й. А., платим при предявяване в срок до 28.02.2009 год., ведно със законната лихва от 12.02.2010 год.- датата на постъпване на заявлението в Софийския районен съд до окончателното й изплащане, както и сумата 631.93 лв. разноски по делото за всичките инстанции.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за посочените суми.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Попаднах на това определение и на още едно, на друг състав (чтд 668/2010), което не го намерих в сайта на ВКС, но е в същия смисъл.
Т.е. "попаднах" значи, че бяха приложени към частни жалби срещу мои актове, които съответно ще бъдат отменени. Не знаех за тези определения, не съм търсила и дали има други като тях. И двете са доста нови обаче.
Доколкото схващам, идеята е, че за издателя задължението по запис на заповед с падеж на предявяване е нещо като изискуемо без срок.

[miltenov]

Здравейте, имам следния въпрос: може ли да се издаде запис на заповед в Италия, а плащането да се извърши в България?

[REVOLUTION]

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 25

София, 13.01.2011 година


Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 12.01. две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Мариана Костова

при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №823/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Д. клуб България” АД, гр.София, чрез адвокат С. Х., с вх.№ 63727 от 17.09.2010 год. на Софийския градски съд, срещу определение №11669 от 16.08.2010 год. по ч.гр.д.№9328/2010 год. на Софийския градски съд, ГО, с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия жалбоподател срещу разпореждане от 22.02.2010 год. по ч.гр.д.№6801/2010 год. на Софийския районен съд , ІІГО, 54 състав, с което е отхвърлено заявлението на „Д. клуб България” АД за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417,т.9 ГПК срещу И. Й. А.. С обжалваното определение Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че издаденият от И. А. запис на заповед от 15.12.2007 год. за сумата 1200 евро в полза на жалбоподателя „Д. клуб България” АД не удостоверява изискуемо вземане, защото записът на заповед е с падеж на предявяване, а не е предявен за плащане.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.514, ал.1 ТЗ, тъй като непредявяването на записа на заповед не лишава приносителя на ценната книга от правата му срещу издателя. Подържа основанието за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като се обосновава с разрешаването на правния въпрос дали записът на заповед, с падеж на предявяване, но не предявен за плащане, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя му е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, включително и решение №1 от 01.03.2010 год. по т.д.№520/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение ще следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Поставеният правен въпрос за изискуемостта на вземането, произтичащо от запис на заповед с падеж на предявяване, но непредявен за плащане, е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Те са направени в противоречие с т.3 на ТР1-2005 ОСТК и решение №1 от 01.03.2010 год. по т.д.№520/2009 год. на ВКС, ІІ Т.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и двете представляват задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 ТР1-2010- ОСГКТК и е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за селектиране на частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е основателна.
Неправилно Софийският градски съд е възприел изводите на районния съд, че издаденият запис на заповед на 15.12.2007 год. от И. А. за сумата 1 200 евро, платим на предявяване на жалбоподателя „Д. клуб България” АД, не удостоверява негово подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя на ценната книга, той като тя не е предявена за плащане. Съгласно посочената по-горе задължителна съдебна практика непредявяването на записа на заповед за плащане не рефлектира върху възможността за принудително изпълнение на вземането по изпълнителния титул. Задължението за плащане е поето от издателя на записа на заповед с подписването му, а предявяването за плащане е само покана за изпълнение.
С оглед изхода на делото в полза на частния жалбоподател ще следва на основание чл.78, ал.1 ГПК да се присъди сумата 631.93 лв. разноски по делото.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:


ОТМЕНЯ определение №11669 от 16.08.2010 год. по ч.гр.д.№9328/2010 год. на Софийския градски съд, ГО, с което е оставена без уважение частната жалба на „Д. клуб България” АД, гр.София срещу разпореждане от 22.02.2010 год. по ч.гр.д.№6801/2010 год. на Софийския районен съд , ІІ ГО, 54 състав, с което е отхвърлено заявлението на „Д. клуб България” АД с вх.№6627 от 12.02.2010 за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.417,т.9 ГПК срещу И. Й. А., като вместо това постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на основание документ по чл.417,т.9 ГПК за заплащане от И. Й. А., ЕГН xxxxxxxxxx, от с.Жегларци,ул.”Единадесета” №20 на сумата 1 200/хиляда и двеста/ евро в полза на „Д. клуб България” АД, гр.София, произтичаща от запис на заповед, издаден на 15.12.2007 год. от И. Й. А., платим при предявяване в срок до 28.02.2009 год., ведно със законната лихва от 12.02.2010 год.- датата на постъпване на заявлението в Софийския районен съд до окончателното й изплащане, както и сумата 631.93 лв. разноски по делото за всичките инстанции.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за посочените суми.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Попаднах на това определение и на още едно, на друг състав (чтд 668/2010), което не го намерих в сайта на ВКС, но е в същия смисъл.
Т.е. "попаднах" значи, че бяха приложени към частни жалби срещу мои актове, които съответно ще бъдат отменени. Не знаех за тези определения, не съм търсила и дали има други като тях. И двете са доста нови обаче.
Доколкото схващам, идеята е, че за издателя задължението по запис на заповед с падеж на предявяване е нещо като изискуемо без срок.

Предявяване за плащане и предевяване което определя падежа са две различни неща.Да предявяването за плащане не е условие за изискуемостта и съответно може да си искаш ЗНИ.Обаче предявяването , което определя падежа ако последния е определен така е вече друга бира.Няма как без да си предявил, да имаш изискуемо вземане.Според мен.

[nk7702n]

Напълно съм съгласна с мнението на Революшън, ако в ЗЗ е записано изрично, че е платим на предявяване, без посочена дата за плащане, то това е датата на падежа и не би могло да е изискуемо задължението преди предявяването, тоест и не може да се издаде и ЗНИ преди тази дата, ако е записана дата и предявяването е само с оглед фактическото плащане по заповедта, то тогава самото предявяване не е необходимо условие и предпоставка за издаване на ЗНИ.

[fani_i]

И аз считам, че ако падежът е определен на предявяване, няма как да стане изискуемо задължението преди това (с оглед и на възможността ефектът да се джироса и кредиторът да се окаже друго лице). Впрочем мисля, че логически и тази възможност е довела до изискването за предявяване на ЗЗ, ако така е определен падежът. Аналогично на уредбата по ЗЗД на задълженията без срок - необходимо е да се даде покана, за да стане изискуемо задължението, а не само да се постави в забава.
Изненадващо е (поне за мен), че определението на ВКС се отнася именно до ЗЗ с падеж на предявяване и въпреки това е прието, че такова не се дължи.
Мотивът, че задължението е поето с подписването изобщо няма връзка с изискуемостта и не я изяснява по никакъв начин. Кога е поето задължението не е спорно, нито е от значение за издаването на ЗНИ, спорно е дали е изискуемо и как е настъпила изискуемостта.
Изводът от това определение (на вечерно петъчно четене ) за мен е, че се допуска да се издават ЗНИ за задължения с недоказано настъпила изискуемост.