значи има противоречие между тълкуването на закона от служителите на ТР и практиката на съда:
В тази връзка служителите искат държавна такса при ново заявление а съдът приема, че таксата трябва да е една;
ето и решението на Адм. съд което обосновава това:
Процедурата по чл. 19 и чл. 21 от ЗТР е част от регистърното производство по произнасяне на административния орган на направеното пред него искане с подаденото заявление. Самото "разглеждане на заявлението" не се извършва в отделно и самостоятелно производство, за което да се дължи отделна държавна такса, каквито са твърденията на жалбоподателя. Неоснователен е поддържания с жалбата му довод, че с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър е въведена една нова такса, а именно "такса за разглеждане на документи". Ако се приеме твърдението на жалбоподателя, че таксата, която се заплаща при подаване на заявлението, е такса за неговото разглеждане, то следва логиката, че при извършване на самото вписване или обявяване на обстоятелства или актове в Търговския регистър следва да се заплати друга държавна такса, след като първата е била само за разглеждането му. В този смисъл щеше да се дължи друга, отделна и самостоятелна, такса за самото вписване или обявяване в Търговския регистър, а такава не следва да се заплаща. Заплатената при подаване на заявлението държавна такса е за цялото регистърно производство, което започва с приемане на заявлението от длъжностното лице по регистрацията и включва разглеждането му и произнасянето по него. Подаването на ново заявление при условията на чл. 26 от ЗТР и чл. 94 от Наредба № 1 също е част от регистърното производство (систематичното място на посочените норми е в регистърното производство) и съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗТР заявителят може да се ползва от представени вече документи, приложени към заявлението, по което е постановен отказ, като посочи номера на заявлението и вида на документите. Щом като към първоначалното заявление е представен документ за внесена държавна такса, заявителят може да се ползва от този документ по новото заявление, подадено при условията на чл. 26 от ЗТР и чл. 94 от Наредбата. Възможната неправилна практика по приложението на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, за каквато твърди жалбоподателят, не обуславя противоречие на подзаконовата норма с чл. 60, ал. 1 от КРБ, с чл. 12 от ЗТР и с чл. 1, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от ЗДТ.
РЕШЕНИЕ № 6464 ОТ 18.05.2009 Г. ПО АДМ. Д. № 981/2009 Г., VІ ОТД. НА ВАС
- Дата и час: 23 Ное 2024, 14:53 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
жалбите срещу откази
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
68 мнения
• Страница 4 от 4 • 1, 2, 3, 4
Re: жалбите срещу откази
pitasht написа:значи има противоречие между тълкуването на закона от служителите на ТР и практиката на съда:
В тази връзка служителите искат държавна такса при ново заявление а съдът приема, че таксата трябва да е една;
ето и решението на Адм. съд което обосновава това:
А ето и отговорът на САС:
"Р Е Ш Е Н И Е
№ Ф-43
гр. София, 26. 05. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, 6 с-в, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Стефан Гроздев
Членове: Иван Иванов
Анелия Цанова
при секретаря Елеонора Михайлова, като изслуша докладвано от съдията Гроздев фирмено дело № 23 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4, изр. 2-ро от Закона за търговския регистър (ЗТР).
С решение № 79 от 23. 02. 2010 г., постановено по регистърно фирмено дело № 15/2010 год. на СГС, фирмено отделение, е оставена без уважение жалбата на „Е.-Е." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.” 45, представлявано от М. И. И., чрез адв. Я. В. Х., САК, срещу ОТКАЗ No 20091221120842/ 28.12.2009 г. на АВп - Търговски регистър за вписване на промени по партидата на „Е.-Е." ЕООД.
Решението е обжалвано от адв. Я. В. Х. – заявител от името на „Е.-Е." ЕООД, ЕИК ****, изцяло с оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност.
Подробни съображения се излагат в обстоятелствената част на жалбата.
Нови доказателства не се сочат.
САС, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 25, ал. 4 от ЗТР от страна в първоинстанционното производство – оправомощено по смисъла на чл. 600 от ГПК лице, имащо право и интерес от обжалването с оглед неуважаване на заявено и подлежащо на отразяване в търговския регистър променено обстоятелство относно търговско дружество.
Жалбата е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 25 от ЗТР валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
СГС е бил сезиран с жалба вх. № 20100104132418 от „Е.-Е." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.” *, представлявано от М. И. И., чрез адв. Я. В. Х., Софийска адвокатска колегия, срещу отказ № 20091221120842/28.12.2009 г. на АВп - Търговски регистър за вписване на промени по партидата на „Е.-Е." ЕООД. В жалбата се посочва, че към заявлението е приложен документ за внесена държавна такса, който е ползван с предишните две заявления, по които е постановен отказ. Жалбоподателят сочи като неправилна практиката на АВп да събира държавни такси при условията на чл. 26, ал. 2 от ЗТР и счита, че не следва да се събира държавна такса за повторно заявяване. Жалбоподателят се позовава на нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗТР, както и на съдебна практика - решение на ВАС № 6464 ОТ 18.05.2009 г. по адм. д. № 981/2009 г., VІ отд. .
Първоинстанционният съд е приел по същество, че жалбата била неоснователна. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗТР, при отказ за извършване на исканото вписване, заявителят можел да подаде ново заявление за вписване. Сезирането на агенцията в този случай предполагало провеждането на нова, идентична с вече проведената процедура. За да бъдела реализирана с присъщите й правни последици, било необходимо подаване на ново заявление по образец и внасяне на държавна такса, като представянето на документ за заплащането й е било задължително изискване по чл. 21, т. 8 от ЗТР. Съдът възприемал виждането на ВАС, че „заплатената при подаване на заявлението държавна такса е за цялото регистърно производство, което започва с приемането на заявлението от длъжностното лице по регистрацията и включва разглеждането му и произнасянето по него." Това било ЦЯЛОТО регистърно производство. По първото заявление имало редовно произнасяне с акт на агенцията и държавната такса е била внесена за това произнасяне. Подаването на последващо заявление за вписване на обстоятелства било НОВО производство. За новото производство се следвало заплащане на нова държавна такса. Това, че законодателят давал възможност на заявителя да се ползва от подадени по предходно заявление писмени доказателства, бил частен случай на законова норма. Държавните такси, съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за държавните такси, се заплащали при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се плащала такса, така както е указано в тарифата, а размерът им е се основавал на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. По последващото заявление, също както и по първоначалното, щяла да се извършва работа от длъжностното лице по регистрацията. След като държавната такса обезпечавала разглеждането на заявлението и произнасянето по него, не би могло да се приеме, че тя покривала и действията на друго длъжностно лице по регистрацията по повод новото искане, направено след постановен отказ. Второто след постановен отказ заявление се явявало първо по повод представените от заявителя нови документи при хипотезата на чл. 26, ал. 2 от ЗТР. Това именно ангажирало разходите в производството, при което друго длъжностно лице по регистрацията ще разглежда новото заявление и новите доказателства, заедно с посочените в заявлението документи по вече постановения отказ.
Освен това, логиката на ал.2 на чл.26 от ЗТР била в смисъл, че при новото заявление заявителят можел да се ползва от представени вече документи по чл. 21, т. 4 от ЗТР, които са били по съществото на искането. Безспорно било, че квитанцията за платена държавна такса като документ по чл. 21, т. 8 от ЗТР не била от категорията на тези по съществото на искането за вписване и подлежала на самостоятелна проверка от длъжностното лице по регистрацията. Заплащането на държавната такса било безусловно, независимо от изхода на производството и представлявало предпоставка изобщо да се започнела работа по заявлението. За основателността на искането в заявлението длъжностното лице преценявало по представените с него и изискуеми от закона документи, които именно били предмет на ал. 2 на чл. 26 от ЗТР. Ето защо, първоинстанционният съд е счел, че при подаване на всяко следващо заявление, независимо от това дали заявителят ще се ползва от нормата на ал. 2 на чл. 26 от ЗТР, се дължи заплащане на държавна такса.
Жалбата пред САС е неоснователна.
Обосновано и в съответствие със закона е заключението на първоинстанционния съд, че държавните такси са разходноориентирани, защото покриват разходите на съда и администрацията за приемане, обработване, разглеждане на преписките и постановяване на съответния акт, какъвто и да е той. При подаване на всяка последваща молба (заявление) такса в същия размер се дължи отново, какъвто е и текстът на Чл. 7, ал. 1 Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, действащ и към настоящия момент. След като Наредбата е в сила и този текст не е бил отменен с цитираното решение на ВАС, това означава, че такса се дължи за всяко едно заявление и по смисъла на чл. 26 от ЗТР. Вярно, че ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда при подаване на новото заявление заявителят да може да се ползва от представени вече документи, приложени към заявлението, по което е постановен отказ, като посочи номера на заявлението и вида на документите, но, в случая, се има предвид документи по съществото на заявеното за вписване обстоятелство, а не документи, обуславящи разглеждането му, какъвто е именно документът за внесена държавна такса. В тези случаи заявителят представя и ново доказателство за внесена нова държавна такса, тъй като заявлението му, независимо, че е по повод на предишно такова с постановен по същото отказ, е ново.
По отношение цитираното решение на ВАС – настоящият състав приема, че то не отразява константна практика, едно единствено в този смисъл е, а, освен това, с него не се отменя разпоредбата на чл. 7 от Наредбата, предвиждаща внасяне на държавна такса за всяко едно заявление. (как да не ги заобича човек- бележката е моя jasta13)
С оглед изложеното - и след като не са налице данни за изпълнение разпоредбата на чл. 13 от ЗТР, във вр. с чл. 7 от Наредбата - настоящата инстанция счита, че обжалваното решение на основание чл. 25, ал. 4 от същия закон следва да се потвърди.
Разноски не следва да се присъждат, тъй като производството е едностранно и охранително.
Водим от горното САС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 79 от 23. 02. 2010 г., постановено по регистърно фирмено дело № 15/2010 год. на СГС, фирмено отделение, с което е оставена без уважение жалбата на „Е.-Е." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.” *, представлявано от М. И. И., чрез адв. Я. В. Х., САК, срещу ОТКАЗ No 20091221120842/ 28.12.2009 г. на АВп - Търговски регистър за вписване на промени по партидата на „Е.-Е." ЕООД.
Решението е окончателно."
В тази връзка се изкушавам да попитам, има ли някой уважена от СГС жалба срещу отказ на АВ (не само по повод повторна ДТ), защото все повече ми се засилва вътрешното убеждение, че понеже в София "бог е ниско, а цар е близко", тукашните съдилища са се снишили и не смеят да "хапят" много- много? Силно се надявам въпросът ми да не е риторичен.
alea jasta est
- jasta13
- Младши потребител
- Мнения: 90
- Регистриран на: 28 Сеп 2006, 13:38
Re: жалбите срещу откази
Колеги, за да не отварям нова тема, моля ако някой от Вас има информация дали постваното по-долу решение е обжалвано, респ. резултата, да пише.
Имам сходен казус, не споделям голяма част от доводите в решението, а ми се оказа спешно.
Дори и при липса на информация за конкретното решение, бих се радвала да го коментирате, както и да споделите Ваша практика или становище.
Смущението ми е свързано главно с изискването за представяне на покани към съдружниците, при условие, че от самия протокол за провеждане на ОС е видно, че са присъствали всички съдружници, както и с необходимостта от изрично решение на ОС за освобождаване на съдружници при прехвърляне на всички притежавани от тях дружествени дялове на трети лица (нови съдружници), което обстоятелство според мен не е идентично с реда за освобождаване на съдружници по чл. 125 и чл. 126 ТЗ, а настъпва по силата на самия договор за прехвърляне на дялове, доколкото членството в дружеството винаги е свързано и с притежаването на дялове - тяхното наличие и обем определят всички останали членствени права. (Изключвам хипотезите при наследяване, когато самият дружествен договор поставя ограничения за членство и изисква изрично приемане на наследниците).
Струва ми се нелогично и изкуствено разбирането, че съдружници ще се освободят от дяловете си чрез продажба (или друга сделка), но ще продължат да бъдат съдружници - кое точно е навело съдът към тази мисъл...нямам идея. Нали смисълът от продажба на дяловете на трети лица е именно и прекратяването на членственото правоотношение, съответно придобиването от трети лица не е самоцелно, а свързано с придобиването и на членство (и за тяхното членство практиката не е единодушна, но напоследък все по-често намирам решения, в които се изисква изрично решение на ОС за приемане за членове, въпреки наличието на такова за прехвърляне на дяловете на конкретно посочени трети лица, с което също не съм съгласна. Според мен решението на ОС - съгласие за прехвърляне дялове на трети лица по реда на чл. 129 достатъчно указва волята за приемане на същите лица за съдружници - иначе се обезсмисля).
В част от по-старата съдебна практика се приема (и според мен напълно логично и съответно на духа на закона, че с продажбата на всички дялове де юре се прекратява и членството в дружеството, като не е необходимо впоследствие решение на ОС за освобождаване на съдружниците. Хипотезата е извън основанията по чл. 125 и чл. 126 ТЗ, тъй като очевидно (поне за мен) и законодателят е отчел безсмислието да предвижда като отделно основание прехвърлянето на притежаваните дялове в цялост. Долното решение обаче очевидно е в противоположен смисъл, което ме втрещява.
Имам сходен казус, не споделям голяма част от доводите в решението, а ми се оказа спешно.
Дори и при липса на информация за конкретното решение, бих се радвала да го коментирате, както и да споделите Ваша практика или становище.
Смущението ми е свързано главно с изискването за представяне на покани към съдружниците, при условие, че от самия протокол за провеждане на ОС е видно, че са присъствали всички съдружници, както и с необходимостта от изрично решение на ОС за освобождаване на съдружници при прехвърляне на всички притежавани от тях дружествени дялове на трети лица (нови съдружници), което обстоятелство според мен не е идентично с реда за освобождаване на съдружници по чл. 125 и чл. 126 ТЗ, а настъпва по силата на самия договор за прехвърляне на дялове, доколкото членството в дружеството винаги е свързано и с притежаването на дялове - тяхното наличие и обем определят всички останали членствени права. (Изключвам хипотезите при наследяване, когато самият дружествен договор поставя ограничения за членство и изисква изрично приемане на наследниците).
Струва ми се нелогично и изкуствено разбирането, че съдружници ще се освободят от дяловете си чрез продажба (или друга сделка), но ще продължат да бъдат съдружници - кое точно е навело съдът към тази мисъл...нямам идея. Нали смисълът от продажба на дяловете на трети лица е именно и прекратяването на членственото правоотношение, съответно придобиването от трети лица не е самоцелно, а свързано с придобиването и на членство (и за тяхното членство практиката не е единодушна, но напоследък все по-често намирам решения, в които се изисква изрично решение на ОС за приемане за членове, въпреки наличието на такова за прехвърляне на дяловете на конкретно посочени трети лица, с което също не съм съгласна. Според мен решението на ОС - съгласие за прехвърляне дялове на трети лица по реда на чл. 129 достатъчно указва волята за приемане на същите лица за съдружници - иначе се обезсмисля).
В част от по-старата съдебна практика се приема (и според мен напълно логично и съответно на духа на закона, че с продажбата на всички дялове де юре се прекратява и членството в дружеството, като не е необходимо впоследствие решение на ОС за освобождаване на съдружниците. Хипотезата е извън основанията по чл. 125 и чл. 126 ТЗ, тъй като очевидно (поне за мен) и законодателят е отчел безсмислието да предвижда като отделно основание прехвърлянето на притежаваните дялове в цялост. Долното решение обаче очевидно е в противоположен смисъл, което ме втрещява.
РЕШЕНИЕ ОТ 2008 Г. ПО ГР. Д. № 135/2008 Г. НА ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Докладчик: съдията Милена Вълчева
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър.
Подадена е жалба от "А. С." ООД със седалище и адрес на управление гр. Л., ж. к. "Ч. б.", бл. Х, вх. Х, ап. Х, БУЛСТАТ: ХХХХ, представлявано от управителя Д. С. Д., ЕГН: ХХХХ против отказ на Агенцията по вписвания № 20080404145800/04.06.2008 г. за вписване на промяна във вписани обстоятелства по партидата на "А. С." ООД.
Моли съда да отмени като незаконосъобразен горепосочения отказ и постанови вписването по партидата на дружеството на всички заявени със заявление вх. № 20080404145800/04.06.2008 г. промени в обстоятелствата, както следва: 1. Прехвърляне на всички притежавани от двамата съдружници М. П. Н. и И. Т. П. дружествени дялове на Д. С. Д.; 2.Освобождаване на М. П. Н. и И. Т. П. като съдружници; 3. Освобождаване на М. П. Н. като управител и от отговорност за дейността му; 4. Преобразуване на "А. С." ООД в "А. С." ЕООД и приемане на учредителен акт на дружеството.
Счита, че не е налице изрична писмена молба за приемане на нов съдружник, тъй като след проведеното общо събрание на дружеството двамата съдружници единодушно са взели решение за продажба на притежаваните от тях дружествени дялове и след прехвърлянето на дяловете с приложените два договора с нотариална заверка на подписите Д. С. Д. е придобил качеството на едноличен собственик на капитала на дружеството и като такъв взема решения относно компетентността на Общото събрание. Писмена молба би била необходима само, ако част от дяловете са прехвърлени на лица, които не са съдружници в дружеството. На следващо място, излага съображения, че не е необходимо писмено предизвестие на двамата съдружници за прекратяване на членството им в дружеството, тъй като факта на разпореждане е правопораждащ за новия собственик на дяловете и правопогасяващ по отношение членственото правоотношение на прехвърлителите. Със своето решение едноличния собственик на капитала само формално регистрира прекратяването на качеството на съдружници на М. П. Н. и И. Т. П. Що се касае до липсата на покани за свикване на заседание на Общото събрание, то те не са необходими, тъй като в конкретния случай са участвували лично в заседанието и единодушно са приели решенията по дневния ред. Наличието на два протокола с припокриващо се съдържание не е съществен пропуск, а потвърждава волята на съдружниците да се разпоредят с притежаваните от тях дружествени дялове.
Съдът като разгледа жалбата и приложените към преписката на Агенцията по вписванията писмени доказателства, намира за установено следното:
Обжалваният отказ на Агенцията по вписванията № 20080404145800 е постановен на 04.06.2008 г. и получен от жалбоподателя на 16.06.2008 г. видно от представената обратна разписка. От придружителното писмо се установява, че жалбата е постъпила в АВ на 23.06.2008 г., поради което съдът приема, че е спазен преклузивния срок по чл. 25, ал. 1 от ЗТР и настоящето производство е допустимо.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 04.04.2008 г. Д. С. Д. е подал заявление с искане за вписване на прехвърлянето на дружествените дялове от М. П. Н. и И. Т. П. на Д. С. Д. и освобождаването им като съдружници, освобождаването на М. П. Н. като управител на дружеството, преобразуване на дружеството от ООД в ЕООД, вписване на нов управител и учредителния акт на дружеството, нов адрес на управление, както и добавяне към първоначално регистрирания предмет на дейност и "организация и провеждане на курсове и обучение на охранители". Към заявлението е приложил 2 бр. договори за прехвърляне на дружествен дял с нотариална заверка на подписа, учредителен акт, нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния подпис на Управителя, решение на едноличния собственик на капитала, решение на едноличния собственик на капитала за назначаване на управител, решение на Общото събрание, декларация по чл. 13, ал. 5 от ЗТР и документ за внесена държавна такса.
На 04.06.2008 г. длъжностното лице по регистрацията към АВ е постановило отказ за вписване на промяна във вписани обстоятелства по партидата на "А. С." ООД поради това, че от представените документи не би могъл да се направи извод, че заявените за вписване обстоятелства са валидно възникнали. В представения протокол не е взето решение за приемане на нов съдружник, а съгласно чл. 129 от ТЗ прехвърлянето на дружествен дял на трети лица се извършва при спазване изискванията за приемане на нов съдружник. В конкретния случай не е спазено изискването на чл. 137 от ТЗ - Общото събрание приема и изключва съдружник. От партидата на дружеството е видно, че Д. С. Д. не е съдружник в дружеството и в този случай би следвало да е приет като съдружник по решение на ОС. Не са приложени и покани за свикване на ОС, за да се установи при какъв дневен ред е свикано и дали и спазена разпоредбата на чл. 139 от ТЗ. Не са приложени и молби от двамата съдружници до ОС, от които да е видно, че желаят да прекратят участието си в дружеството. При тази фактическа обстановка длъжностното лице по регистрацията към АВ е отказало вписване по заявления вх. № 20080404145800 от 04.06.2008 г.
В разпоредбата на чл. 21 от Закона за търговския регистър е изброен изчерпателно обхвата на проверката, която извършва длъжностното лице по регистрацията. В чл. 21, т. 4 от ЗТР изрично е посочено, че длъжностното лице проверява дали към заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона. В случая от представените доказателства се установява, че Д. С. Д. не е бил съдружник в "А. С." ООД, а само управител. Съгласно нормата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник. Това е така поради обстоятелството, че дружественият дял според дефиницията на чл. 127 от ТЗ се определя като част от имуществото на дружеството, но в неговия обем не се включва членственото правоотношение, което възниква само чрез приемане в дружеството. Според чл. 122 от ТЗ нов съдружник се приема от Общото събрание по негова писмена молба, в която заявява, че приема условията на дружествения договор, като решението за приемане се вписва в търговския регистър. Следователно по отношение на "А. С." ООД, Д. Д. е трето лице, поради което възникването правото му на членство е било от компетентността на общото събрание. Към заявлението жалбоподателят не е приложил молба за приемане на нов съдружник, а само протоколи от 30.01.3008 г. от заседание на Общото събрание на съдружниците на "А. С." ООД, на което е взето решение за даване на съгласие съдружниците М. П. Н. и И. Т. П. да прехвърлят притежаваните от тях дружествени дялове на Д. С. Д., както и договори от 31.01.2008 г. и 12.03.2008 г. с нотариална заверка на подписите, с което двамата са прехвърлили дружествените си дялове на Д. С. Д. Ето защо, съдът счита, че не може да се направи извод, че заявеното за вписване обстоятелство е валидно възникнало, поради което и законосъобразно длъжностното лице по регистрация е отказало вписването на това обстоятелство, тъй като обратното би довело до нарушаване императивната разпоредба на чл. 129, ал. 1 ТЗ.
На следващо място, към заявлението не са приложени и документи съгласно изискванията на чл. 139 от ТЗ. Липсва писмена покана, получена от всеки от съдружници с посочен в нея дневен ред. Присъствието на двамата съдружници лично на заседанието на общото събрание и единодушно приетите решения не означава, че не е нарушена императивната разпоредба на закона. По делото не са приложени и молби от двамата съдружници до Общото събрание, от които да е видно, че желаят да прекратят участието си в дружеството, каквото е изискването на чл. 125, ал. 2 от ТЗ.
Съгласно чл. 24, ал. 1, изр. 1 от ЗТР длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 изисквания. В конкретния случай длъжностното лице при извършената проверка по подаденото заявление и приложените с него документи е установило, че липсва молба за приемане на нов съдружник, писмено предизвестие от двамата съдружници за прекратяване на членството им в дружеството, както и покани за свикване на общо събрание, поради което отказът му да впише исканата промяна във вписаните обстоятелства по партидата на "А. С." ЕООД е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Съгласно разпоредбата на чл. 26 от ЗТР жалбоподателят може да подаде ново заявление след отстраняване на пречките, посочени в отказа.
Водим от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на "А. С." ООД със седалище и адрес на управление гр. Л., ж. к. "Ч. б.", бл. Х, вх. Х, ап. Х, БУЛСТАТ: ХХХХ, представлявано от управителя Д. С. Д., ЕГН: ХХХХ против отказ на Агенцията по вписвания № 20080404145800/04.06.2008 г. за вписване на промяна във вписани обстоятелства по партидата на "А. С." ООД.
Решението подлежи на обжалване в 7- дневен срок от съобщаването му на страните пред ВТАС.
- fani_i
- Потребител
- Мнения: 562
- Регистриран на: 11 Яну 2009, 09:52
Re: жалбите срещу откази
Продължавайки да си разсъждавам по казуса, пък и опитвайки се да съвместя при подготовката на документите дори и невъзможните евентуални изисквания на ДЛР, че всички гледаме да избегнем отказ, се замислих и за друг един аспект.
Ако приемем, че прехвърлителите на дяловете все още продължават да бъдат съдружници, макар и без дялове, докато не бъдат освободени от приобретателите, как ще формирам мнозинство на следващото ОС? Капиталът е представен 100 %, когато присъстват новите съдружници, тъй като само приобретателите имат дялове, гласуването също е подчинено на дяловете (ако няма изключение по ДД), а какво ще правят прехвърлителите-съдружници на това събрание, ще формират ли кворум, ще гласуват ли и с какво, на кое основание? Ето до такива едни абсурди води разбирането, че въпреки прехвърлянето на дяловете, членственото правоотношение не се прекратява. Къде му е смисълът на това членство, като не могат да се упражнят правата по него?
Вярно е, че не цялата съдебна практика е в тази посока, но срещам и други такива решения, освен постваното, та не знам на какво ДЛР и състав после ще попадна. На маймуни ни обърнаха...
Ако приемем, че прехвърлителите на дяловете все още продължават да бъдат съдружници, макар и без дялове, докато не бъдат освободени от приобретателите, как ще формирам мнозинство на следващото ОС? Капиталът е представен 100 %, когато присъстват новите съдружници, тъй като само приобретателите имат дялове, гласуването също е подчинено на дяловете (ако няма изключение по ДД), а какво ще правят прехвърлителите-съдружници на това събрание, ще формират ли кворум, ще гласуват ли и с какво, на кое основание? Ето до такива едни абсурди води разбирането, че въпреки прехвърлянето на дяловете, членственото правоотношение не се прекратява. Къде му е смисълът на това членство, като не могат да се упражнят правата по него?
Вярно е, че не цялата съдебна практика е в тази посока, но срещам и други такива решения, освен постваното, та не знам на какво ДЛР и състав после ще попадна. На маймуни ни обърнаха...
- fani_i
- Потребител
- Мнения: 562
- Регистриран на: 11 Яну 2009, 09:52
Re: жалбите срещу откази
Колеги, как тълкувате и процедирате при обжалване на отказ за пререгистрация съгласно текста от тарифата за таксите по ГПК -
при условие, че държавна такса за пререгистрация не се дължи?!
,Чл. 29. При обжалване на вписване, обявяване, заличаване и отказ по Закона за търговския регистър се събира 50 на сто от съответната такса по Раздел IIа от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, приета с Постановление № 243 на Министерския съвет от 2005 г.
при условие, че държавна такса за пререгистрация не се дължи?!
- elsi_g
- Младши потребител
- Мнения: 74
- Регистриран на: 24 Авг 2009, 14:21
Re: жалбите срещу откази
50% от 0 = 0
0.5х0= 0
0.5х0= 0
- nksuccess
- Потребител
- Мнения: 306
- Регистриран на: 15 Дек 2009, 13:10
Re: жалбите срещу откази
И моята логика е такава, обаче ровейки в ТР се натъкнах на някои странности - жалба срещу отказ за пререгистрация придружена от внесена д.т. 20лв.... към друга подобна пък имаше бележка за 15лв .... изобщо кой колкото му се давало, явно....
- elsi_g
- Младши потребител
- Мнения: 74
- Регистриран на: 24 Авг 2009, 14:21
Re: жалбите срещу откази
Моля, ако някой има желание да ми отговори (защото вече започвам да си мисля, че съм изтрещяла, изкукуригала или пък ме е обзела пълна параноя ). Накратко обстоятелствата: получих отказ за първонач. рег. на ООД, който обжалвах пред СГС- неуспешно, вледствие на което се жалвах пред САС- успешно , съотв. решението е "Указва на АВп да извърши исканото вписване. Оттам нататък по процедура съда изпраща Решението до АВп. Обаче, след справка на сайта на ТР, виждам, че въпросното Решение е заведено, като заявление А4- за първоначална регистрация, а не като акт на съда. Самото заявление на свой ред, също е доста странно- (закономерно) липсват данни за заявител, но има приложени документи: Решение на съда за отмяна на отказ, Друж. договор, Проток. от учред. събрание, изискуемите декларации, документи за внесени учредителен капитал и държ. такса, за част от тях пише че са от предходно заявление (за което ми беше постановен отказа) и че са оригинали, за други не и в крайна сметка това "заявление" се обработва по общият ред за заявленията, а не по реда на чл. 14 от ЗТР- като акт на съда. Та в крайна сметка питам е ли нормално това?
alea jasta est
- jasta13
- Младши потребител
- Мнения: 90
- Регистриран на: 28 Сеп 2006, 13:38
68 мнения
• Страница 4 от 4 • 1, 2, 3, 4
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: Bing [Bot] и 34 госта