Съдебни и прокурорски куриози

[GeorgiKERELOV]

"Подадох молба до СГС да бъде определена за настойник на съпруга си. Осем месеца по-късно -нищо. Нашият съд ми показа колко е назначителна моята история... давам си сметка, че трябва да попаднеш в тази система за да разбереш огромните й проблеми", казва още Лечева. http://dnesplus.bg/Society.aspx?f=99&d=257784

[1968]

Естествено, че е незначителна.Госпожата явно си мисли, че света трябва да се занимава само с нея.Не е ясно, защо си мисли, че за два дена следва да я обслужат, щом е ТЯ.Председателят на СГС също се изказва малко неподготвен по отношение на "общоизвестните факти", но човека не е виновен, толкова знае.Само дето не съдът назначава настойник, но карай. Госпожата вместо да си гледа службата, /за която дори няма качества, но това е друг въпрос/, явно е решила да предизвика съжаление и света да пророни сълзица за съпруга и.

[GeorgiKERELOV]

Драги колега, не съм специалист по медицинско право, но все ми се струва, че за предприемането на някакво лечение или операция, свързани с известни рискове, се налага болното лице да изяви съгласие (ако не в България, то в други страни). В случая пострадалият е в кома. Остава да му се назначи настойник, който да решава вместо него - дали ще е съпругата или друго лице, това съдът да реши.

Освен това лицето разполага и със значително имущество (друг е въпросът как го е придобило и защо то още е у него, ако е незаконно придобито) - това имущество сега е безстопанствено.

Просто не виждам какво може да оправдава бавността на съда.

Това, че и в другите случаи се действало по същия начин, е нелепо да се ползва като аргумент.

[system]

Много ми е интересно в какво в случая се изразява "бавността" на съда ? Правилно се отбеляза, че съдът не назначава настойник. А настойник се назначава на лице, което е поставено под пълно запрещение. Под пълно запрещение се поставя лице, което не може да се грижи за своите работи ПОРАДИ ДУШЕВНА БОЛЕСТ ИЛИ СЛАБОУМИЕ - чл. 5 от ЗЛС. Комата, в която се намира съпругът на госпожата, не е нито душевна болест, нито слабоумие.

[REVOLUTION]

Не съм съгласен с последното!ЗЛС е доста стар и задминат от времето(относно определянето на медицинското основание за поставяне под запрещение-изобщо термина душевна болест е абсурден и от епохата , когато се е считало , че боледува душата на психично болния ) , поради което трябва да се тълкува разширително , за да не се стига до несправеливи решения.Мисля че съдебната практика правилно се е ориентирала и прилага така закона.Състоянието на кома е основание за поставяне под пълно запрещение , като това състояние се квалифицира в практиката като продължително разстройство на съзнанието,последното безспорно винаги се кавалифицира като душевна болест по смисъла на ЗЛС-прижвеждам цитат от присъда на ПРС:-"липса на спомени за близки и далечни събития, както и за инкриминираното деяние, емоционална лабилност, дистимност, волева неустойчивост, дискритичност, невъзможност за извършване на активни действия, което състояние се преценява като ПРОДЪЛЖИТЕЛНО РАЗСТРОЙСТВО НА СЪЗНАНИЕТО на пострадалия К. И.И" , което поне в Пловдив води задължително до-"Пред ПОС е бил предявен иск с правна квалификация чл.5 от ЗЛС и чл.275 от ГПК. С решение № 1923 от 23.11.2007г., постановено по гр. д. № 2397/2007г. по описа на ПОС, ХV гр.с., влязло в сила на 13.12.2007г., пострадалият К. И. И. е поставен под пълно запрещение."

[portokal]

Комата, в която се намира съпругът на госпожата, не е нито душевна болест, нито слабоумие.

Що, бе - спокойно може да мине за някакъв вид временно слабоумие.
А Лечева не е длъжна да знае - нормално е за нея и за повечето хора да смятат поставянето под запрещение и назначаването на настойник за един и същ "процес". Очевидно първото се има предвид.
Сутринта по телевизията се възмутиха, че съдът бил искал Манол Велев да се яви(!) лично. Не че всичко казано по телевизията е вярно.

[system]

Аз не разбрах за какво дело ставаше дума, по което съдът го призовавал да се яви лично. Ако Велев е страна по делото, личното призоваване за всяко заседание е неизбежно. В заседанието се констатира, че не може да се яви поради заболяване и съдът на това основание отлага делото за друга дата, за която отново се призовава. Съдът не може да знае кога лицето ще оздравее.
Отделен е въпросът ако делото е за поставяне под запрещение. Тогава съдът трябва да придобие непосредствени впечатления от неговото състояние - т. е. да се занесе (съдът де) до Болницата, да проведе съдебно заседание там, да констатира, че лицето не е в състояние да участва в делото, да назначи експертиза, да отложи отново делото за изслушване на експертизата и т. н. до постановяване на решението.
Всичко това - ако съдът приеме състоянието на кома като душевна болест или слабоумие (за това трябва твърде изсилено според мен разширително тълкуване на чл. 5 от ЗЛС).

[system]

Извинете за грешките - едното изречение се е получило пълна безсмислица - исках да кажа "съдът ... да се занесе до болницата". Счупих си очилата, та малко не виждам клавиатурата

[portokal]

Останах с впечатление, че е именно за поставяне под запрещение.
Може би съдът го е отложил, за да се засене до полницата* (извинявай, не се подигравам, но много ми хареса това словосъчетание, звучи като в "Алиса в страната на чудесата" ), а телевизията или някой по веригата до нея е останал с впечатление, че искат лично явяване.

-------------------------
*Изречението е разбираемо.

[kpavlova]

Аз останах с впечатление / лоша работа, че пиша за слухове / ,че проблемът е... в нередовната процедура по връчване на препис от ИМ и призоваване - не може да се връчи на ищцата, нова призовка - да се връчи лично, ама как лично, като човекът не е в състояние да влезе в словесен контакт....може и да е било няколко пъти ...Иначе делото май си е за запрещение ...С искане за поставяне под пълно запрещение се водят делата за хората в кома, просто законът не разграничава достатъчно степени на невъзможност за грижа за работите си, нито характер на тая невъзможност, нито характерът на причината, нито се ръководи от нейната продължителност..
Иначе за слабоумието, и болестта... и ти си прав, Революшън, законът е толкова архаичен, че пълно запретените всъщност нямат човешки права, от една страна... от друга, критериите са мъгляви..И Систем е прав, че не може да се тълкува разширително, нещо което ти причинява "гражданска смърт".
Може би има искане да се определи за "временен настойник", за това се иска от съда ?

[GeorgiKERELOV]

Правилно се отбеляза, че съдът не назначава настойник. А настойник се назначава на лице, което е поставено под пълно запрещение.

Драги колега, един простичък въпрос - може ли съдът да постави едно лице под пълно запрещение без да се погрижи едновременно за неговото представителство в гражданския оборот ? А пък дали правилно се било отбелязало, че съдът не назначавал настойник, просто се чудя от къде Ви дойде на устата.

Тук се спомена и за "гражданската смърт" - това е нещо съвсем различно. Защо го свързахте с комата ?

[system]

Уважаеми колега Керелов, понятие "гражданска смърт" (capitis deminutio - не съм сигурен дали го изписвам правилно) в съвременното право няма, защото съвременното българско право право не познава загуба на правоспособност на живо физическо лице. А съгласно чл. 338 ал. 3 от ГПК, съдът не назначава настойник, а изпраща решението на органа по настойничество. Съгласно чл. 110 от СК, това е сметът на общината или определено от него длъжностно лице. Изключение от правилото, че съдът не назначава настойник, има само в случаите по чл. 337 ал. 2 от ГПК,ако след разпита на лицето съдът прецени, че следва да му назначи временен попечител. Но това не е настойник по смисъла на ГПК и СК.
Препоръка: все пак си четете нормативните актове, преди да се изказвате (в случая неподготвен).

[system]

Една поправка: решението се съобщава на органа по настойничество и попечителство. Подведох се от деловодната практика на съдилищата направо да изпращат на съответната община заверено копие от влязлото в сила решение.

[1968]

КЕРЕЛОВ, в кой закон видя, че съдът назначава настойник.Да не бъркаш нещо с временен попечител.Я погледни пак, кога се назначава такъв временен попечител.И изобщо, защо коментираш непозната материя.

[GeorgiKERELOV]

Уважаеми колега Керелов, понятие "гражданска смърт" (capitis deminutio - не съм сигурен дали го изписвам правилно) в съвременното право няма, защото съвременното българско право право не познава загуба на правоспособност на живо физическо лице. А съгласно чл. 338 ал. 3 от ГПК, съдът не назначава настойник, а изпраща решението на органа по настойничество. Съгласно чл. 110 от СК, това е сметът на общината или определено от него длъжностно лице. Изключение от правилото, че съдът не назначава настойник, има само в случаите по чл. 337 ал. 2 от ГПК,ако след разпита на лицето съдът прецени, че следва да му назначи временен попечител. Но това не е настойник по смисъла на ГПК и СК.
Препоръка: все пак си четете нормативните актове, преди да се изказвате (в случая неподготвен).

Драги колега, отворих си семейния кодекс - прав сте, че кметът на общината назначава настойника, а при оспорване на назначението му, настойникът се назначава от районния съд. Така или иначе, тук става въпрос за блокиране на гражданския оборот и лишаване на едно лице от участие в него за 8 месеца поради мудността на съда, още повече, че това може да препятства даването на съгласие за животоспасяващи операции на изпадналия в кома. Просто не разбирам, какво има толкова да се бистри този въпрос, като е повече от ясно, че градският съд нещо не е съвсем в час, за да не се произнася по най-бързия начин ...

[1968]

Не знам вече, кой не е в час.......Коментирай си журналистическите извадки, остави другата материя.Ти да не работиж като журналист, вече имам такива съмнения.

[system]

Съжалявам за острия тон към Вас преди малко, колега Керелов. Материята е специфична и често се бърка от колеги, които не се занимават основно с нея.
Но пак повтарям - не знаем КАКВО е делото. Ако е някой имуществен спор, съдът не може да направи нищо, докато лицето не е запретено (което става в особено производство) и не му е назначен настойник.
Единствения начин, който аз виждам, е да се използва разпоредбата на чл. 29 ал. 2 от ГПК, ако съответното процесуално действие не търпи отлагане, съдът да се произнесе инцидентно по процесуалната дееспособност на лицето и да му назначи особен представител. Не знам доколко е приложимо в случая, защото вече не се занимавам с граждански процес и с новия ГПК общо взето съм профан.

[kpavlova]

Добре, аз подведох , като писах, че вероятно става дума за "временен настойник" по назначение от съда.
На "гражданската смърт" смърт й сложих кавички .Не го свързах с комата конкретно, а с поставянето под пълно запрещение.Не беше буквално.Систем е прав, когато законът предвижда "основания" за поставяне под пълно запрещение, не може да се тълкува разширително, по принцип.
Не се занимавам със Семейно право , което предполага , че мога да избълвам доста глупости ...
Ама ако имаш собственост, но не можеш да се ползваш от нея , нямаш право на труд, нямаш право на брак, нямаш право на глас, всъщност и директен достъп до съд не можеш да имаш, на практика, не можеш да влияеш по никакъв начин върху живота си / мнението ти не е нужно никъде/- имаш ли право на личен живот всъщност, имаш настойник, чиито действия са по -скоро безконтролни, отколкото контролируеми...Законът се интересува повече от имуществените ти права/ ако не се е променил СК/,отколкото от теб самия ...не са ти големи шансовете да предизвикаш сам ревизия на запретяването..., а периодична "служебна" такава няма в Закона/ пак ако не е се е променил/т.е. юридически имаш правата, но нямаш възможността да ги упражняваш, това на какво прилича ...
Трябва да ти връчат препис от ИМ , ама как става връчването на човек, който не разбира, не може да разбира какво му се връчва и защо ...Имаш право на правна помощ- как стигаш до нея.. ..

Тъй че това за смъртта беше образно казано
П.П.Защо да трябва да е виновен само съдията ?

[REVOLUTION]

Всичко това - ако съдът приеме състоянието на кома като душевна болест или слабоумие (за това трябва твърде изсилено според мен разширително тълкуване на чл. 5 от ЗЛС).

За слабоумие не може и да става дума , но не виждам нищо разширително в определянето на коматозното състояние като психично заболяване.В крайна сметка не съм лекар , незнам как точно се определя това състояние , какво осеща потърпевшия(това е работа на вещото лице) , но и с просто око се вижда , че хората в кома нямат пълноценна психична дейност(дори и тези в будна кома) , не разбират свойството и значението на постъпките си , не могат да ги контролират....Така че основанията за пълно запрещение са налице.Чл.29(2) не върши работа в случая , тъй като тук не става дума за представителство в процес , а за цялостно представителство , включително и за изразяване на информирано съгласие за лечение.Изобщо чак се чудя какво толкова има за обсъждане този казус.

[kpavlova]

Ами ..проблемът беше мисля от процесуално естество .
Човекът в безсъзнание не е нужно да е слабоумен или душевно болен, да се приравнява на такъв/ по медицински критерий на дееспособността/, но по юридическия критерий- може ли някой да твърди размуно, че такова лице е в състояние да изявява воля, която е действителна, от правна гл.т.Тъй, че по юрид.критерий, човекът в кома не е дееспособен?Предполагам, че е празнина, която практиката запълва.
Но проц.проблем стои- с личното връчване, личното явяване и изслушване, което изискване просто трябва да се избегне по някакъв начин?С други думи,прозедурата да не се спази
Ох ,стига толкова