- Дата и час: 23 Ное 2024, 21:38 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
И пак ще има конкурси за магистрати - втора част!!!
|
|
Според мен има. Още с влизането в дискотеката казва "Ще има бой и ще стане напечено". Според мен влиза в дискотеката с цел да открие някого с който да се сбие. Аз лично съм дал квалификация на деянието по чл.131 ал.1т.12 НК. Но срещнах мнения , че това е опит за убийство.
- tombolov
- Младши потребител
- Мнения: 16
- Регистриран на: 24 Окт 2006, 20:10
Моята квалификация беше чл.116 ал.1 т.6,т.9 и т.11 от НК и чл. 148 ал.1 т.1 от НК във връзка с чл.23 ал.1 от НК за извършени престъпления в разнородна реална съвкупност. Относно изменението на мярката за неотклонение писах че трябва да се гледа делото в състав съдия, прокурор, подсъдимия и неговия защитник чл.256/3 НПК. За изменение на обвинението не се сетих, че частният обвинител няма право да иска изменение на обвинението. Писах само, че не може на този етап на съдебното производство-287/1 НПК тъй като няма открити нови факти и обстоятелства, които да налагатг това. За мен няма и неизбежна отбрана. А какво е вашето мнение колега? Има ли и други колеги които желаят да се включат в дискусиата по обсъждането на този казус?
- merri
- Нов потребител
- Мнения: 4
- Регистриран на: 12 Авг 2008, 13:51
По казуса за РС- моето мнение е ,че най- вероятно опит за убийство по хулигански подбуди- т.е. чл.116,ал.1,т.11 във вр.с чл.18,ал.1 от НК. По другите въпроси съм солидарна с отговорите на колегата
- Nicolaj
- Младши потребител
- Мнения: 35
- Регистриран на: 13 Авг 2008, 11:48
След като са се познавали и са имали и предишни спречквания, не би могло да се говори за хулигански подбуди, тук има лични отношения, които изключват хулиганството.От така описания във форума казус не е ясно дали няма предумисъл, защото ако обвиняемият е знаел, че ще намери Тодоров в това заведение, тогава има обмисляне на убийството, иначе категорично квалификацията следва да бъде опит за убийство.Само прокурорът може да иска изменение на обвинението в по-тежко, но в случая първоначално допуснатата грешка при квалификаията по чл.128 НК не може да бъде отстранена, защото всички обстоятелтва са били известни на прокурора още при съставянето на обвинителния акт, следователно тук нямаме нови обстоятества.Съдът също не може да квалифицира деянието като по-тежко въпреки, че е такова.
- aleator1
- Младши потребител
- Мнения: 10
- Регистриран на: 01 Окт 2006, 00:02
Само ще се опитам.Без да имам някакво отношение към конкурса , мисля като Nicolaj.Категорично естеството на нараняването - несъвместимо с живеенето, но при предотвратен летален изход поради мед.интервенция, е опит за убийство.
Още с влизането си в дискотеката Стоянов заявил пред барманката "Тази вечер тук ще има бой и ще става напечено". Малко след влизането си в дискотеката Стоянов забелязал Тодоров, с когото имали стари дрязги отпреди година, когато и се били. Стоянов се приближил към Тодоров и му казал "Ти си .............". Тодоров не му отвърнал. Тогава Стоянов започнал да го бута с ръце, Тодоров също започнал да го бута.
След това започнал да размахва ножа към заобикалящите го персонал и посетители в дискотеката
Пресилен ми изглежда предумисъла за умъртвяване на жертвата.Той я е забелязал при влизането.
Особената жестокост - доколкото ударите са 3 , в жизненоважни органи - всеки от тях достатъчен да умъртви, направено ли е повече от нужното за умъртвяване, с особено ожесточение и ярост?Мисля, не чак в степента на т.6 на 116.
Има трайно установено практика личният мотив да изключва хулиганството.Напълно така ли е ?Личното познанство и отношения, не изключват хулиганската подбуда, личното отношение може да е повод за изразяване на хулиганската подбуда.Дали е искал да отмъщава или просто е търсил някого, когото да набие публично и жертвата се е оказала подходяща?Не е ли възможно да иска двете? Ако в същата дискотека, подс., в пълно мълчание на входа просто беше извикал пострадалия навън, на тъмно и без свидетели, и беше направил същото- от обиждането насетне до последния удар с ножа в тялото на пострадалия, има ли разлика в обществената опасност между двете умъртвявания?Репликата на подс. е относима, както и последващите му действия по отношение на присъстващите.Изглежда като жертвата да е била просто подходящ повод за хулиганска демонстрация.Убийството по хулигански подбуди е демонстративно, цели провокация, скандал, Всяко убиване е неуважение към личността, невсяко е хулигански акт.Пострадалият е бил пасивен.Деецът е изявил воля гласно - с влизането - да скандализира.Актът не е предизвикан по никакъв начин от пострадалия.Човек може да се ръководи от повече от един мотив/НП относими/, както и да преследва повече от една цел.Мисля, че е опит за убийство по хулигански подбуди
Без ИО съдът не може да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление направо с присъдата.ИО от др.страна е недопустимо по инициатива на ЧО, не разбрах - тук не става дума за нови обстоятелства, а за объркана квалификация, нали- не нещо е станало ясно на прокурора- като факт - в съд.следствие?Значи и на това самост.основание не може, дори прокурора да искаше да повдигне, съдът следва да откаже допускането на изменението и да предяви2
Съставът по мярката - такъв, който е законен, че да разгледа делото.След насрочване на делото в с.з. стадият по доклада е приключил.Съдия с двама съд.заседатели./ ако обвинението е за 128./ 270, ал.2 НПК
П.П.Четох само 8 и 9 - та страница, ако има нещо назад, може ида не съм видяла нещо ? Също така предположенията ми може да са грешни- опитах от скука и солидарност.С казусите е различно от реалните ситуации
Още с влизането си в дискотеката Стоянов заявил пред барманката "Тази вечер тук ще има бой и ще става напечено". Малко след влизането си в дискотеката Стоянов забелязал Тодоров, с когото имали стари дрязги отпреди година, когато и се били. Стоянов се приближил към Тодоров и му казал "Ти си .............". Тодоров не му отвърнал. Тогава Стоянов започнал да го бута с ръце, Тодоров също започнал да го бута.
След това започнал да размахва ножа към заобикалящите го персонал и посетители в дискотеката
Пресилен ми изглежда предумисъла за умъртвяване на жертвата.Той я е забелязал при влизането.
Особената жестокост - доколкото ударите са 3 , в жизненоважни органи - всеки от тях достатъчен да умъртви, направено ли е повече от нужното за умъртвяване, с особено ожесточение и ярост?Мисля, не чак в степента на т.6 на 116.
Има трайно установено практика личният мотив да изключва хулиганството.Напълно така ли е ?Личното познанство и отношения, не изключват хулиганската подбуда, личното отношение може да е повод за изразяване на хулиганската подбуда.Дали е искал да отмъщава или просто е търсил някого, когото да набие публично и жертвата се е оказала подходяща?Не е ли възможно да иска двете? Ако в същата дискотека, подс., в пълно мълчание на входа просто беше извикал пострадалия навън, на тъмно и без свидетели, и беше направил същото- от обиждането насетне до последния удар с ножа в тялото на пострадалия, има ли разлика в обществената опасност между двете умъртвявания?Репликата на подс. е относима, както и последващите му действия по отношение на присъстващите.Изглежда като жертвата да е била просто подходящ повод за хулиганска демонстрация.Убийството по хулигански подбуди е демонстративно, цели провокация, скандал, Всяко убиване е неуважение към личността, невсяко е хулигански акт.Пострадалият е бил пасивен.Деецът е изявил воля гласно - с влизането - да скандализира.Актът не е предизвикан по никакъв начин от пострадалия.Човек може да се ръководи от повече от един мотив/НП относими/, както и да преследва повече от една цел.Мисля, че е опит за убийство по хулигански подбуди
Без ИО съдът не може да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление направо с присъдата.ИО от др.страна е недопустимо по инициатива на ЧО, не разбрах - тук не става дума за нови обстоятелства, а за объркана квалификация, нали- не нещо е станало ясно на прокурора- като факт - в съд.следствие?Значи и на това самост.основание не може, дори прокурора да искаше да повдигне, съдът следва да откаже допускането на изменението и да предяви2
Съставът по мярката - такъв, който е законен, че да разгледа делото.След насрочване на делото в с.з. стадият по доклада е приключил.Съдия с двама съд.заседатели./ ако обвинението е за 128./ 270, ал.2 НПК
П.П.Четох само 8 и 9 - та страница, ако има нещо назад, може ида не съм видяла нещо ? Също така предположенията ми може да са грешни- опитах от скука и солидарност.С казусите е различно от реалните ситуации
- kpavlova
- Активен потребител
- Мнения: 1474
- Регистриран на: 07 Фев 2006, 23:29
Колежке, за човек който само от скука е разгледал казуса за РС и го и обсъдил, доста добре сте се справили.Аз бях на конкурса,не знам все още каква ми е оценката,т.к не съм се мотивирала прекалено дълго и така добре както Вие,разбираемо ,т.к стоях 1час.Напълно съм съгласна с мотивите ,които изложихте за квалификацията на извършеното деяние.В тази насока е и практиката на съда ,специално за хулиганството(чл.325), личните отношения не го изключват, в зависимост по какав начин е извършено и къде,но за състава,който трябва да разгледа делото и реда за разглеждането му- има различни становища.Считам ,че нашето мнение не е меродавно, а това на проверяващите.
- Nicolaj
- Младши потребител
- Мнения: 35
- Регистриран на: 13 Авг 2008, 11:48
казусът е интересен
съставът на престъплението, според мен си е чист 115 НК - извежда се от целта на дееца - не е целял да изрази неуважение към обществото причинявайки телесно увреждане или смърт, а е бил мотивиран от старата вражда с пострадалия - друг е въпросът, че умисълът е бил внезапен
по въпроса кой е компетентен да се произнесе по родовата подсъдност - само съда, и то в разпоредително заседание, когато констатира, че делото е подсъдно на по-горен или военен съд (в случая, като приехме, че имаме 115 НК, то е компетентен ОС и съдебното производство следва да се прекрати и изпрати на съответната ОП, самят прокурор, внесъл обвинителния акт не може да стори това)
мярката се гледа само от съдия-докладчика, без съдебни заседатели (чл. 256, ал. 3 НПК)
съставът на престъплението, според мен си е чист 115 НК - извежда се от целта на дееца - не е целял да изрази неуважение към обществото причинявайки телесно увреждане или смърт, а е бил мотивиран от старата вражда с пострадалия - друг е въпросът, че умисълът е бил внезапен
по въпроса кой е компетентен да се произнесе по родовата подсъдност - само съда, и то в разпоредително заседание, когато констатира, че делото е подсъдно на по-горен или военен съд (в случая, като приехме, че имаме 115 НК, то е компетентен ОС и съдебното производство следва да се прекрати и изпрати на съответната ОП, самят прокурор, внесъл обвинителния акт не може да стори това)
мярката се гледа само от съдия-докладчика, без съдебни заседатели (чл. 256, ал. 3 НПК)
- karlson
- Потребител
- Мнения: 227
- Регистриран на: 29 Юни 2007, 11:38
И аз така мисля - че има опит за убийство по чл. 115 и че умисълът е внезапен. Само се чудех дали действията на дееца след като е довършил опита /размахвал ножа срещу посетителите и персонала/ могат да се квалифицират като хулиганство по чл. 325, тоест дали няма реална съвкупност между опит за убийство и хулиганство. Освен това мисля, че диджеят, който е избил ножа, действа в условията на неизбежна отбрана, но побоят, който след това е нанесен на дееца, превишават пределите й.
- contralegem
- Потребител
- Мнения: 278
- Регистриран на: 11 Сеп 2007, 16:18
Колеги,а действията които Стоянов извършва спрямо Тодоров,нанася му обида на публично място,както и го удря с юмруци,къде остават? Казусът за това е интересен и всеки го тълкува по-различен начин. Специално аз много се двоумих, дали е опит за убийство по основния състав в реална съвкупност с хулиганство,но прецених,че хулиганските действия се извършват едновременно с телесните повреди(едната част от хулиганските действия на подсъдимия ) и за това го квалифицирах по чл.116,ал.1 т.11. Доколкото разбрах от въпросите ,трябва само да се отговори ,какво престъпление е осъществил подсъдимия и по кой текст.
По интересен е процесуалния въпрос ---1. По какъв и ред и в какъв състав, съдът ще разгледа искането за промяна на мярката за неотклонение "ЗС" в по-лека,след като делото е насрочено,но не е започнало първото заседание.
Ако някой знае .............
По интересен е процесуалния въпрос ---1. По какъв и ред и в какъв състав, съдът ще разгледа искането за промяна на мярката за неотклонение "ЗС" в по-лека,след като делото е насрочено,но не е започнало първото заседание.
Ако някой знае .............
- Nicolaj
- Младши потребител
- Мнения: 35
- Регистриран на: 13 Авг 2008, 11:48
Колега, по процесуалния въпрос относно изменението на МН мисля като вас. Подготвителните действия и съдебното заседание са отделни стадии на съдебната фаза и НПК предвижда различни разпоредби за разглеждане на искането за изменение на МН - докато трае стадият "Подготвителни действия..." - чл. 256 ал.3; а в "Съдебно заседание" - чл. 270. Според мен в случая се произнася съдията-докладчик с определение, в открито заседание и т.н.
Аз, обаче, искам да се върна пак на квалификацията /разни хора, разни неща са им интересни Мисля, че нито подбудите, нито действията, които предшестват деянието, са хулигански. По отношение на подбудите - наистина е въпрос на преценка на кой факт ще се отдаде по-голямо значение - дали на първата реплика на дееца /че ще има бой/ или на старата му вражда с пострадалия, с когото дори са се били. Според мен вторият факт е основният мотив за действията на дееца. Ако извършителят беше нападнал човек, когото не познава или с когото е в добри отношения, поведението му щеше да е в изпълнение на заканата му и подбудите щяха да са хулигански. Но нападението му над пострадалия по-скоро е продиктувано от желанието му да уреди старите сметки.
По отношение действията, който предшестват ударите с ножа- квалифицираната обида, бутането, ударите - според мен те са част от изпълнителното деяние и се поглъщат от квалификацията опит за убийство. Не се осъществяват въз основа на отделно решение и отделно деяние, насочени са към засягане на един и същ непосредствен обект. Наистина пострадалият прекратява отбраната си и се обръща да си ходи, но това не е достатъчно да се разграничат отделни деяния. Деецът от момента на обидата до нанасянето на ударите с ножа, осъществява един замисъл с едно деяние, макар и с няколко отделни акта.
Аз, обаче, искам да се върна пак на квалификацията /разни хора, разни неща са им интересни Мисля, че нито подбудите, нито действията, които предшестват деянието, са хулигански. По отношение на подбудите - наистина е въпрос на преценка на кой факт ще се отдаде по-голямо значение - дали на първата реплика на дееца /че ще има бой/ или на старата му вражда с пострадалия, с когото дори са се били. Според мен вторият факт е основният мотив за действията на дееца. Ако извършителят беше нападнал човек, когото не познава или с когото е в добри отношения, поведението му щеше да е в изпълнение на заканата му и подбудите щяха да са хулигански. Но нападението му над пострадалия по-скоро е продиктувано от желанието му да уреди старите сметки.
По отношение действията, който предшестват ударите с ножа- квалифицираната обида, бутането, ударите - според мен те са част от изпълнителното деяние и се поглъщат от квалификацията опит за убийство. Не се осъществяват въз основа на отделно решение и отделно деяние, насочени са към засягане на един и същ непосредствен обект. Наистина пострадалият прекратява отбраната си и се обръща да си ходи, но това не е достатъчно да се разграничат отделни деяния. Деецът от момента на обидата до нанасянето на ударите с ножа, осъществява един замисъл с едно деяние, макар и с няколко отделни акта.
- contralegem
- Потребител
- Мнения: 278
- Регистриран на: 11 Сеп 2007, 16:18
Колега,не твърдя,че аз съм права ,Вие или останалите колеги с по- различно мнение от нашето,а само споделям какво съм преценила. Важното е какво ще преценят проверяващите,но това няма как да разберем. Само казвам,че след изпита т.к. не бяха сто процента убедена ,започнах да се ровя в практиката на съда и по специално за убийствата.Имаше подобен случай- пак се скарали на обществено заведение-ресторант,познавали са се отпреди и са имали дразги ,но скандала утихнал.Разликата,че подсъдимия нападнал пострадалия на път къв вкъщи без да присъстват други лица, а само съпругата на пострадалия и един техен приятел,които били по-надалече от инцидента и съда е приел,че ако това беше станало в ресторанта щеше да е убийство по хулигански подбуди с оглед на това че е на обществено място. Но всички знаем ,че практиката на съда е доста противоречива и видно за това има доста различни квалификации.
- Nicolaj
- Младши потребител
- Мнения: 35
- Регистриран на: 13 Авг 2008, 11:48
Съгласна, че правилно мнение няма и се радвам, че има различни квалификации, които да обсъждаме. Колега, ако имате време, ще пуснете ли това решение?
- contralegem
- Потребител
- Мнения: 278
- Регистриран на: 11 Сеп 2007, 16:18
Точно същото Решение не можах да намеря,т.к имам в момента работа,но открих едно,което би трябвало малко да Ви насочи в тази посока:
Решение № 432 от 15.XI.1972 г. по н. д. № 413/72 г., I н. о.
Решение № 432 от 15.XI.1972 г. по н. д. № 413/72 г., I н. о.
Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1972 г.
чл. 325, ал. 1 и 2 НК
Съдилищата трябва да разграничават хулиганството от другите престъпления против здравето, честта и достойнството на гражданите не само по обективните им признаци, но и по съдържанието и насоката на умисъла, мотивите, целите и всички други обстоятелства, при които деянията са извършени. За разлика от чл. 283, ал. 1 НК (отм.),, сега законът - чл. 325, ал. 1 НК , изисква не само непристойно поведение, буйство, скарване и сбиване или други непристойни прояви, но и реално засягане на обществените отношения, изразяващо се в грубо нарушаване на обществения ред. Този е основният признак, по който се различава престъплението хулиганство от дребното хулиганство по УБДХ , санкционирано по административен ред, където не се изисква нито грубо нарушение на обществения ред, нито явно неуважение към обществото. Оскърбленията, побоищата, телесните повреди и другите действия, извършени по лични мотиви, могат да се квалифицират и като хулиганство, когато са извършени публично, в присъствието на много хора, грубо нарушават обществения ред и изразяват едновременно с това и умисъл на дееца за явно неуважение към другите граждани и обществото. Чл. 325 НК допуска съвкупност от престъпления, но само когато се докаже, че деецът е действувал не само с умисъл да нанесе телесна повреда или да обиди дадено лице, но е желаел или допускал едновременно с това да настъпи и друг резултат - нарушаване на обществения ред или явно неуважение на обществото.
----------------------------
Г. районен съд е признал подсъдимите Г. Б. и Р. Б. от гр. Г. О за виновни в това, че продължавано от 1967 до 8.III.1971 г. са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
В мотивите на присъдата са направени фактически констатации за отделните деяния в смисъл, че:
а) През 1967 г. двамата подсъдими обиждали и заплашвали семейство Д., Б. гонил с дърво и брадва в двора си тяхното дете и посрещнал Д. с мотика и с желязо.
б) През 1969 г. подсъдимите обиждали семейство М. и не им позволявали да ползуват пералнята.
в) През 1968 г. Б. обидил семейство И., като им изхвърлил обувките през прозореца, не им разрешавал да простират дрехи в двора и заключил в мазето И.
г) На 8.III.1971 г. в съучастие двамата подсъдими нанесли побой на съквартиранта си Д. Д.
Тези деяния на подсъдимите съдът е квалифицирал като продължавано престъпление по чл. 325, ал. 2 НК . Посочените в мотивите съображения относно обективните и субективните елементи от състава на хулиганството обаче не отговарят на събраните доказателства.
От съдържанието на чл. 325, ал. 1 НК се разбира, че за да се осъществи съставът на престъплението хулиганство, е необходимо да се докаже, че, деецът: а) е извършил деянието си чрез действия, а не чрез бездействия; б) че действията са умишлени; в) че те нарушават грубо обществения ред и г) че изразяват явно неуважение към обществото. Следователно от обективна страна трябва деянието грубо да нарушава обществения ред, а от субективна страна умисълът на дееца да е насочен към явно неуважение на обществото.
Тези обективни и субективни признаци от състава на престъплението трябва да бъдат дадени винаги едновременно. Оттук изводът, че съдилищата трябва да разграничават хулиганството от другите престъпления против здравето, честта и достойнството на гражданите не само по обективните им признаци, но преди всичко по съдържанието и насоката на умисъла, мотивите, целите и всички други обстоятелства, при които действията са извършени.
За разлика от чл. 283, ал. 1 НК (отм.),, сега законът - чл. 325, ал. 1 НК , изисква не само непристойно поведение, буйство, скарване и сбиване или други непристойни прояви, но и реално засягане на обществените отношения, изразяващо се в грубо нарушение на обществения ред. Този е основният признак, по който се различава престъплението хулиганство от дребното хулиганство по УБДХ , санкционирано по административен ред, където не се изисква нито грубо нарушение на обществения ред, нито явно неуважение към обществото.
На последно място, законът изисква чрез действията си подсъдимият да демонстрира явното си неуважение и пренебрежение към обществото. Неуважението ще бъде явно, когато открито засяга обществения ред. Затова неправилно е да се квалифицира като хулиганство това деяние, което е насочено против личността на определено лице по лични мотиви, когато е станало на улицата и там не е имало никакви хора, нито пък деецът е действувал с намерение деянието му да стане достояние на много граждани и по този начин да опетни или дискредитира лицето, по отношение на което е действувал. Обратно, може да има хулиганство, когато действията са извършени на места, които не са публични, но е скандализирано обществото. Такъв ще бъде случаят, когато късно през нощта чрез скарване и сбиване в жилището си даден гражданин събуди живеещите в блока, нахвърля се срещу тези, които се притекат на помощ на съпругата му и децата, и др. Следователно оскърбленията, побоищата, телесните повреди и другите действия, извършени по лични мотиви, могат да се квалифицират и като хулиганство, когато са извършени публично, в присъствието на много хора, грубо нарушават обществения ред и изразяват едновременно с това и умисъл на дееца за явно неуважение към другите граждани и обществото.
По конкретното дело събраните доказателства не подкрепят правните изводи на съда за наличието на хулиганство. И това е така, защото не е изяснено дали обидите и другите действия, извършени от подсъдимите Б. към съквартирантите им, са станали в присъствието на други лица, чиито интереси са засегнати.
Доводът, че чл. 325, ал. 1 НК не допуска съвкупност на хулиганството с другите престъпления против личността, здравето, честта и достойнството на гражданите, когато те се наказват по-леко, с основание не е възприет.
Като се сравнят текстовете на чл. 325, ал. 1 НК и чл. 283, ал. 1 НК (отм.),не може да не се констатира, че законодателят е изоставил израза "когато това не съставлява по-тежко престъпление", за да даде възможност за прилагане правилата на съвкупността - чл. 23, ал. 1 НК , когато наред с хулиганството са извършени и други престъпления против личността, здравето, телесната неприкосновеност, честта и достойнството на гражданите. Съвкупност обаче може да има само когато се докаже, че деецът е действувал не само с умисъл да нанесе телесна повреда или да обиди дадено лице, но е желаел или допускал едновременно с това да настъпи и друг резултат - нарушаване на обществения ред и явно неуважение към обществото. С оглед на това следва да се счита като отпаднало поради изменение в законодателството тълкуването, дадено в т. 2 на Постановление № 3 от 25.V.1961 г. на Пленума на Върховния съд, което беше в смисъл, че хулиганството поглъща съставите на другите престъпления против личността, които се наказват по-леко. И сега обаче няма да са налице условията за съвкупност между хулиганство и другите престъпления против личността, когато законодателят е отчел хулиганството като елемент от състава на другото престъпление и го е квалифицирал по-тежко. Като пример може да се посочи чл. 116, т. 9, НК .
Ако имате свободно време- В Апис- практика по чл.116
Решение № 432 от 15.XI.1972 г. по н. д. № 413/72 г., I н. о.
Решение № 432 от 15.XI.1972 г. по н. д. № 413/72 г., I н. о.
Съдебна практика на ВС - наказателна колегия, 1972 г.
чл. 325, ал. 1 и 2 НК
Съдилищата трябва да разграничават хулиганството от другите престъпления против здравето, честта и достойнството на гражданите не само по обективните им признаци, но и по съдържанието и насоката на умисъла, мотивите, целите и всички други обстоятелства, при които деянията са извършени. За разлика от чл. 283, ал. 1 НК (отм.),, сега законът - чл. 325, ал. 1 НК , изисква не само непристойно поведение, буйство, скарване и сбиване или други непристойни прояви, но и реално засягане на обществените отношения, изразяващо се в грубо нарушаване на обществения ред. Този е основният признак, по който се различава престъплението хулиганство от дребното хулиганство по УБДХ , санкционирано по административен ред, където не се изисква нито грубо нарушение на обществения ред, нито явно неуважение към обществото. Оскърбленията, побоищата, телесните повреди и другите действия, извършени по лични мотиви, могат да се квалифицират и като хулиганство, когато са извършени публично, в присъствието на много хора, грубо нарушават обществения ред и изразяват едновременно с това и умисъл на дееца за явно неуважение към другите граждани и обществото. Чл. 325 НК допуска съвкупност от престъпления, но само когато се докаже, че деецът е действувал не само с умисъл да нанесе телесна повреда или да обиди дадено лице, но е желаел или допускал едновременно с това да настъпи и друг резултат - нарушаване на обществения ред или явно неуважение на обществото.
----------------------------
Г. районен съд е признал подсъдимите Г. Б. и Р. Б. от гр. Г. О за виновни в това, че продължавано от 1967 до 8.III.1971 г. са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.
В мотивите на присъдата са направени фактически констатации за отделните деяния в смисъл, че:
а) През 1967 г. двамата подсъдими обиждали и заплашвали семейство Д., Б. гонил с дърво и брадва в двора си тяхното дете и посрещнал Д. с мотика и с желязо.
б) През 1969 г. подсъдимите обиждали семейство М. и не им позволявали да ползуват пералнята.
в) През 1968 г. Б. обидил семейство И., като им изхвърлил обувките през прозореца, не им разрешавал да простират дрехи в двора и заключил в мазето И.
г) На 8.III.1971 г. в съучастие двамата подсъдими нанесли побой на съквартиранта си Д. Д.
Тези деяния на подсъдимите съдът е квалифицирал като продължавано престъпление по чл. 325, ал. 2 НК . Посочените в мотивите съображения относно обективните и субективните елементи от състава на хулиганството обаче не отговарят на събраните доказателства.
От съдържанието на чл. 325, ал. 1 НК се разбира, че за да се осъществи съставът на престъплението хулиганство, е необходимо да се докаже, че, деецът: а) е извършил деянието си чрез действия, а не чрез бездействия; б) че действията са умишлени; в) че те нарушават грубо обществения ред и г) че изразяват явно неуважение към обществото. Следователно от обективна страна трябва деянието грубо да нарушава обществения ред, а от субективна страна умисълът на дееца да е насочен към явно неуважение на обществото.
Тези обективни и субективни признаци от състава на престъплението трябва да бъдат дадени винаги едновременно. Оттук изводът, че съдилищата трябва да разграничават хулиганството от другите престъпления против здравето, честта и достойнството на гражданите не само по обективните им признаци, но преди всичко по съдържанието и насоката на умисъла, мотивите, целите и всички други обстоятелства, при които действията са извършени.
За разлика от чл. 283, ал. 1 НК (отм.),, сега законът - чл. 325, ал. 1 НК , изисква не само непристойно поведение, буйство, скарване и сбиване или други непристойни прояви, но и реално засягане на обществените отношения, изразяващо се в грубо нарушение на обществения ред. Този е основният признак, по който се различава престъплението хулиганство от дребното хулиганство по УБДХ , санкционирано по административен ред, където не се изисква нито грубо нарушение на обществения ред, нито явно неуважение към обществото.
На последно място, законът изисква чрез действията си подсъдимият да демонстрира явното си неуважение и пренебрежение към обществото. Неуважението ще бъде явно, когато открито засяга обществения ред. Затова неправилно е да се квалифицира като хулиганство това деяние, което е насочено против личността на определено лице по лични мотиви, когато е станало на улицата и там не е имало никакви хора, нито пък деецът е действувал с намерение деянието му да стане достояние на много граждани и по този начин да опетни или дискредитира лицето, по отношение на което е действувал. Обратно, може да има хулиганство, когато действията са извършени на места, които не са публични, но е скандализирано обществото. Такъв ще бъде случаят, когато късно през нощта чрез скарване и сбиване в жилището си даден гражданин събуди живеещите в блока, нахвърля се срещу тези, които се притекат на помощ на съпругата му и децата, и др. Следователно оскърбленията, побоищата, телесните повреди и другите действия, извършени по лични мотиви, могат да се квалифицират и като хулиганство, когато са извършени публично, в присъствието на много хора, грубо нарушават обществения ред и изразяват едновременно с това и умисъл на дееца за явно неуважение към другите граждани и обществото.
По конкретното дело събраните доказателства не подкрепят правните изводи на съда за наличието на хулиганство. И това е така, защото не е изяснено дали обидите и другите действия, извършени от подсъдимите Б. към съквартирантите им, са станали в присъствието на други лица, чиито интереси са засегнати.
Доводът, че чл. 325, ал. 1 НК не допуска съвкупност на хулиганството с другите престъпления против личността, здравето, честта и достойнството на гражданите, когато те се наказват по-леко, с основание не е възприет.
Като се сравнят текстовете на чл. 325, ал. 1 НК и чл. 283, ал. 1 НК (отм.),не може да не се констатира, че законодателят е изоставил израза "когато това не съставлява по-тежко престъпление", за да даде възможност за прилагане правилата на съвкупността - чл. 23, ал. 1 НК , когато наред с хулиганството са извършени и други престъпления против личността, здравето, телесната неприкосновеност, честта и достойнството на гражданите. Съвкупност обаче може да има само когато се докаже, че деецът е действувал не само с умисъл да нанесе телесна повреда или да обиди дадено лице, но е желаел или допускал едновременно с това да настъпи и друг резултат - нарушаване на обществения ред и явно неуважение към обществото. С оглед на това следва да се счита като отпаднало поради изменение в законодателството тълкуването, дадено в т. 2 на Постановление № 3 от 25.V.1961 г. на Пленума на Върховния съд, което беше в смисъл, че хулиганството поглъща съставите на другите престъпления против личността, които се наказват по-леко. И сега обаче няма да са налице условията за съвкупност между хулиганство и другите престъпления против личността, когато законодателят е отчел хулиганството като елемент от състава на другото престъпление и го е квалифицирал по-тежко. Като пример може да се посочи чл. 116, т. 9, НК .
Ако имате свободно време- В Апис- практика по чл.116
- Nicolaj
- Младши потребител
- Мнения: 35
- Регистриран на: 13 Авг 2008, 11:48
Абе, хич нямам време, а и казус с казус, колкото и да си приличат, все има нещо, дето да ги различава. Иначе разбирам и се съгласявам с това, че може да има лични отношения и едновременно хулигански действия. Конкретно в казуса въпросът за мен е дали деецът, докато се разправя с пострадалия, цели или допуска изразяването на явно неуважение и към другите граждани или умисълът му обхваща тези последици единствено по отношение на жертвата. Иначе всяко сбиване, от което са настъпили ТП, трябва да е и хулиганство по чл. 325. Грубото нарушаване на обществения ред и явното неуважение към обществото според мен ще са налице, ако и другите хора също са засегнати по някакъв начин - в примера с домашното насилие - побойникът ги буди и оказва съпротива на притеклите се на помощ; в нашия казус - след кавгата с жертвата деецът ги заплашва с ножа, но дотогава цялото му внимание е насочено именно към жертвата.
Както казах, и аз не съм убедена в правотата си, а и да съм, това няма особено значение при явяването на изпити. Желая ви късмет на конкурса!
Както казах, и аз не съм убедена в правотата си, а и да съм, това няма особено значение при явяването на изпити. Желая ви късмет на конкурса!
- contralegem
- Потребител
- Мнения: 278
- Регистриран на: 11 Сеп 2007, 16:18
От достоверен източних разбрах, че резултите няма да излязат близките седмици. Причините са комплексни и доста интересни, най-вече от материален произход.
- magistrat3
- Нов потребител
- Мнения: 3
- Регистриран на: 07 Авг 2008, 13:25
Ако наистина Ви е достоверен източника,като гледам тя година ще си мине и конкурса може да се брои за 2008г и 2009г. А уж трябва по Наредбата доколкото си спомням да се провежда на два пъти за свободните места.
Абе колеги всеки казва за материалния интерес, но досега не съм разбрала в какви граници варира.
Имайки впредвид колко се забави писмения -доста голям трябва да е
Абе колеги всеки казва за материалния интерес, но досега не съм разбрала в какви граници варира.
Имайки впредвид колко се забави писмения -доста голям трябва да е
- Nicolaj
- Младши потребител
- Мнения: 35
- Регистриран на: 13 Авг 2008, 11:48
Аз пък нещо чух, че имало вероятност да анулират конкурса за съдии. Вярно че не виждам основание, но от досегашния ми опит и "сблъсък" с ВСС знам че са държава в държавата, така че очаквам всичко
VENI,VIDI,VICI!
- titania
- Младши потребител
- Мнения: 30
- Регистриран на: 06 Мар 2007, 10:51
- Местоположение: Sofia
Re: И пак ще има конкурси за магистрати - втора част!!!
Колеги, резултатите,които дълго очаквахте,са факт
- magistrat3
- Нов потребител
- Мнения: 3
- Регистриран на: 07 Авг 2008, 13:25
Re: И пак ще има конкурси за магистрати - втора част!!!
Колеги, някой има ли идея какво стана с предстоящия конкурс за младши магистрати, който следваше да бъде обявн?
- T.A.R.A.
- Потребител
- Мнения: 225
- Регистриран на: 12 Фев 2007, 18:19
Re: И пак ще има конкурси за магистрати - втора част!!!
Нищо, тара, кво да стане.
Моето лично мнение е, че да се кандидатира за младши е пълна безсмисилица.
Освен за хора, току-що завършили или с малък стаж.
Но за всеки влак си има пътници, няма как.
Моето лично мнение е, че да се кандидатира за младши е пълна безсмисилица.
Освен за хора, току-що завършили или с малък стаж.
Но за всеки влак си има пътници, няма как.
- genius75
- Потребител
- Мнения: 525
- Регистриран на: 20 Ное 2006, 18:35
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 18 госта