- Дата и час: 28 Ное 2024, 17:56 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
ОБЯВЕН Е КОНКУРС ЗА НОТАРИУСИ
|
|
М-да, открих вече няколко грешки в отговора за суперфицията
Оказва се, че срокът можело да се уговори между страните, След изтичането му, дори то да е реализирано /значи може и да не е/ ще се върне в патриониума на прехвърлителя, който ще стане собственик на постройката...важна била и данъчната оценка за правото на строеж: в която трябвало да е изрично отбелязана данъчната стойност на правото: безсрочно, което е най често срещаната хипотеза, или с посочване на същия срок, за който се учредява правото посочено в НА.Това е базата върху, която се определят нотариалните такси и данъкът...- цитирам от наръчник по нотариална дейност /който нямам време да прочета детайлно.
Това с дан.оценка е хитър ход, който ще ни даде време да осмислим сделката преди да я изповядаме /пречка няма/.
Оказва се, че срокът можело да се уговори между страните, След изтичането му, дори то да е реализирано /значи може и да не е/ ще се върне в патриониума на прехвърлителя, който ще стане собственик на постройката...важна била и данъчната оценка за правото на строеж: в която трябвало да е изрично отбелязана данъчната стойност на правото: безсрочно, което е най често срещаната хипотеза, или с посочване на същия срок, за който се учредява правото посочено в НА.Това е базата върху, която се определят нотариалните такси и данъкът...- цитирам от наръчник по нотариална дейност /който нямам време да прочета детайлно.
Това с дан.оценка е хитър ход, който ще ни даде време да осмислим сделката преди да я изповядаме /пречка няма/.
- alissa
- Потребител
- Мнения: 257
- Регистриран на: 07 Фев 2007, 22:50
- Местоположение: София
icikonti написа: Практика не може да се носи.
Колега не мисля, че сте прав. Аз мисля, че може да се носи съдебна практика. Все пак в Наредба № 36 изрично пише нормативни актове и съдебна практика.
- trosheva
- Младши потребител
- Мнения: 25
- Регистриран на: 08 Май 2002, 14:13
Надявам се това да помогне.
Решение № 1003 от 30.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 420/2001 г., II г. о., докладчик съдията Капка Юстиниянова
Бюлетин на ВКС, бр. 12/2001 г.
чл. 87, ал. 3 ЗЗД
Договорът за строеж, сключен между собствениците на терен и предприемач, подлежи на разваляне, ако той в определения срок не извърши уговореното строителство и не предостави на собствениците предвидените в договора обекти.
------------------------
С обжалваното решение въззивният съд оставил в сила решението на П. районен съд от 26.06.1998 г., постановено по гр. д. № 531/1997 г., с което съдът уважил иска, предявен на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като развалил поради неизпълнение договора сключен с НА № 137/1993 г. на П. нотариус, по силата на който в полза на едноличния търговец е било учредено от ищците съсобственици на дворно място в гр. П., за което е отреден съсобствен парцел ХIII-1778, 1784 от кв. 608 - нов по плана на кв. П., право на строеж върху всички обекти от предвидената за застрояване четириетажна жилищна сграда, като съсобствениците са си запазили правото на стоеж върху конкретни обекти срещу задължението на ответника - едноличен търговец да построи цялата предвидена за застрояване жилищна сграда, изключително за своя сметка. Съдът е приел, че поетите задължения от касатора с договора за изработка от 10.12.1993 г., визиран в чл. 5 от нотариалния акт, не са изпълнени в уговорените между страните срокове, като неизпълнението по изслушаната СТЕ възлиза на 62,27 % неизпълнение СМР. Това неизпълнение е преценено от съда, като значително с оглед интереса на кредиторите, които са довършили сами апартаментите си и другите обекти на собственост, поради което е отпаднал интересът им от даване на срок за изпълнение от длъжника. При наличието на тези обстоятелства, съдът е приел, че е налице интерес от разваляне на договора, при което е приложил разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и е уважил иска на кредиторите.
Решението е законосъобразно и при постановяването му не са нарушени съдопроизводствени правила.
При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът е достигнал до правилни фактически и правни изводи, досежно основателността на предявения иск.
По делото е било установено безпротиворечиво, включително и чрез признание на касатора, че в уговорените между страните срокове, той не е изпълнил поетите задължения, да построи предвидената за застрояване жилищна сграда със свои средства до уговорената степен на завършеност с договора за изработка, залегнал и в договора за суперфиция. Към м. септември 1996 г., когато касаторът спрял строителството, изтеглил от обекта строителната техника и строителните материали, сградата е била довършена в груб вид, покрита с плоча без керемиди. Неизпълнението, според заключението на изслушаната СТЕ, което не е било оборено от касатора, възлиза на 62,27 % неизвършени СМР, което правилно е преценено от съда, като значително с оглед интересите на кредиторите. При наличието и на предприети от кредиторите-ищци действия за довършване на собствените апартаменти и другите обекти на собственост, законосъобразно съдът е приел, че за тях е отпаднал интересът от длъжниковото изпълнение и е породен интерес за разваляне на договора.
Правилно съдът е посочил, че представеният от длъжника "план за продължаване на по-нататъшната работа по договора", не представлява предложение за изпълнение в хода на процеса по смисъла на чл. 87, ал. 3, изр. 2 - ЗЗД, тъй като по същество съдържа разсъждения и виждания на касатора по възникналите проблеми. Отношенията по повод вложените и от двете страни средства за изграждане на сградата, следва да бъдат уредени съобразно неоснователното обогатяване, но в отделно производство, както е посочил решаващият съд.
Позоваването от длъжника на настъпилата инфлация в страната и в тази връзка на приложението на чл. 266, ал. 2 ЗЗД е било обсъдено от съда и прието за неоснователно. С договора, сключен между страните, касаторът е поел задължението да построи цялата предвидена за застрояване жилищна сграда, изключително със свои средства, поради което и не би могъл да се ползва от разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД още повече, че хиперинфлацията на която се позовава длъжникът е настъпила не само след уговорения срок за изпълнение, но и след като той окончателно е спрял изпълнението по договора.
Решение № 1003 от 30.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 420/2001 г., II г. о., докладчик съдията Капка Юстиниянова
Бюлетин на ВКС, бр. 12/2001 г.
чл. 87, ал. 3 ЗЗД
Договорът за строеж, сключен между собствениците на терен и предприемач, подлежи на разваляне, ако той в определения срок не извърши уговореното строителство и не предостави на собствениците предвидените в договора обекти.
------------------------
С обжалваното решение въззивният съд оставил в сила решението на П. районен съд от 26.06.1998 г., постановено по гр. д. № 531/1997 г., с което съдът уважил иска, предявен на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като развалил поради неизпълнение договора сключен с НА № 137/1993 г. на П. нотариус, по силата на който в полза на едноличния търговец е било учредено от ищците съсобственици на дворно място в гр. П., за което е отреден съсобствен парцел ХIII-1778, 1784 от кв. 608 - нов по плана на кв. П., право на строеж върху всички обекти от предвидената за застрояване четириетажна жилищна сграда, като съсобствениците са си запазили правото на стоеж върху конкретни обекти срещу задължението на ответника - едноличен търговец да построи цялата предвидена за застрояване жилищна сграда, изключително за своя сметка. Съдът е приел, че поетите задължения от касатора с договора за изработка от 10.12.1993 г., визиран в чл. 5 от нотариалния акт, не са изпълнени в уговорените между страните срокове, като неизпълнението по изслушаната СТЕ възлиза на 62,27 % неизпълнение СМР. Това неизпълнение е преценено от съда, като значително с оглед интереса на кредиторите, които са довършили сами апартаментите си и другите обекти на собственост, поради което е отпаднал интересът им от даване на срок за изпълнение от длъжника. При наличието на тези обстоятелства, съдът е приел, че е налице интерес от разваляне на договора, при което е приложил разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и е уважил иска на кредиторите.
Решението е законосъобразно и при постановяването му не са нарушени съдопроизводствени правила.
При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът е достигнал до правилни фактически и правни изводи, досежно основателността на предявения иск.
По делото е било установено безпротиворечиво, включително и чрез признание на касатора, че в уговорените между страните срокове, той не е изпълнил поетите задължения, да построи предвидената за застрояване жилищна сграда със свои средства до уговорената степен на завършеност с договора за изработка, залегнал и в договора за суперфиция. Към м. септември 1996 г., когато касаторът спрял строителството, изтеглил от обекта строителната техника и строителните материали, сградата е била довършена в груб вид, покрита с плоча без керемиди. Неизпълнението, според заключението на изслушаната СТЕ, което не е било оборено от касатора, възлиза на 62,27 % неизвършени СМР, което правилно е преценено от съда, като значително с оглед интересите на кредиторите. При наличието и на предприети от кредиторите-ищци действия за довършване на собствените апартаменти и другите обекти на собственост, законосъобразно съдът е приел, че за тях е отпаднал интересът от длъжниковото изпълнение и е породен интерес за разваляне на договора.
Правилно съдът е посочил, че представеният от длъжника "план за продължаване на по-нататъшната работа по договора", не представлява предложение за изпълнение в хода на процеса по смисъла на чл. 87, ал. 3, изр. 2 - ЗЗД, тъй като по същество съдържа разсъждения и виждания на касатора по възникналите проблеми. Отношенията по повод вложените и от двете страни средства за изграждане на сградата, следва да бъдат уредени съобразно неоснователното обогатяване, но в отделно производство, както е посочил решаващият съд.
Позоваването от длъжника на настъпилата инфлация в страната и в тази връзка на приложението на чл. 266, ал. 2 ЗЗД е било обсъдено от съда и прието за неоснователно. С договора, сключен между страните, касаторът е поел задължението да построи цялата предвидена за застрояване жилищна сграда, изключително със свои средства, поради което и не би могъл да се ползва от разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД още повече, че хиперинфлацията на която се позовава длъжникът е настъпила не само след уговорения срок за изпълнение, но и след като той окончателно е спрял изпълнението по договора.
- aeryn
- Нов потребител
- Мнения: 8
- Регистриран на: 01 Май 2008, 20:45
кажете нещо за последните два казуса!Как според вас следва да си взаимодействат нотариусите поканени на общото събрание?
- katy_ib
- Младши потребител
- Мнения: 80
- Регистриран на: 16 Окт 2003, 10:44
В правилата е изписано зала 3, зала 3.3, зала 3.1 и т.н. - това означава ли ,че кандидатите ще бъдат разпределени в различни зали.
Освен това т.11 казва като изключение .... при техн . невъзможност казуса се прочита устно ...........- това ми прилича много на изпита за първи клас в Италиянският лицей в Горна баня , където в различни зали четяха на децата различни казуси/ в правилните зали "по - малко", а в останалите "Повече"/ и така всички в определената зала имат ниски оценки , а в останалите по- високи.Познайте кои приеха!
Дано тук не е така!
Освен това т.11 казва като изключение .... при техн . невъзможност казуса се прочита устно ...........- това ми прилича много на изпита за първи клас в Италиянският лицей в Горна баня , където в различни зали четяха на децата различни казуси/ в правилните зали "по - малко", а в останалите "Повече"/ и така всички в определената зала имат ниски оценки , а в останалите по- високи.Познайте кои приеха!
Дано тук не е така!
- arabela
- Потребител
- Мнения: 104
- Регистриран на: 21 Мар 2006, 00:47
- Местоположение: Sofia
По казус с № 5
Договора за доброволна делба е уреден в чл. 35 ЗС, съгласно нормата ДД на движими вещи.....трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи.
В делбата трябва да учавстват всички сънаследници, в противен случай тя е нищожна /75 ЗС/
В конкретния случай при нотариуса не се явява Кремена /дъщеря на Христо/ делба не може да бъде извършена, поради явно противоречие със закона.
В този смисъл независимо от района си на действие нотариусът би следвало да откаже заверка на подписите на явилите се лица, под договор за доброволна делба на съсобствен имот.
От друга страна, явяването на Калин при нотариуса е абсолютно ненужно и недопустимо, защото той няма качеството нито на заветник, нито на наследник на Христо. Това е така, защото съгласно чл.20 ЗН, завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето в полза на което е направено умре преди завещателя. В конкретния случай, това несъмнено е така, видно от представения от Калин, акт за смърт на майка му Грозданка с дата 01.03.2007г.
Друг е въпроса относно неговата законосъобразност, но това не е интересно...
Относно завещателното разпореждане на Христо по отношение на неговия внук Иван.
Ако приемем, че са спазени изискванията на закона за форма и съдържание, за да произведе действие, завещателното разпореждане следва да бъде обявено от нотариус /това може да направи всеки правоспособен нотариус, независимо към кой териториален район се числи. След обявяване на завещанието се представят необходимите дан.оценки, на недв. имущество, заплащат се съответните такси и се издава препис. Когато в завещанието за включени недвижими имоти, то подлежи на вписване в службата по вписвания по местонахождение на недвижимия имот. Следва да се отбележи, че нотариусът не е длъжен да следи дали завещателното разпореждане накърнява запазената част на наследник по закон, тъй като възстановяването на тази част и редукцията на завещ.разпореждане може да стане само по съдебен ред и то в исково производство.
Разбира се законите наследници на Христо- двете му деца и съпругата
могат да поискат възстановяването на размера на запазената си част, която в конкретния случай е по 1/4 за всеки от тях...общо 3/4. Разполагаемата част от наследството на Христо е 1/4.
Правото да се иска възтановяване е с 5 год. давност. Давността тече от момента в който се упражнят правата по завещанието /в случая обяването му/.
ще продължа по-късно, защото тук може много да се пише.
Независимо от факта, че отговорите на въпрос 1, 2, и 3 в конкр. случай са не!
Договора за доброволна делба е уреден в чл. 35 ЗС, съгласно нормата ДД на движими вещи.....трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи.
В делбата трябва да учавстват всички сънаследници, в противен случай тя е нищожна /75 ЗС/
В конкретния случай при нотариуса не се явява Кремена /дъщеря на Христо/ делба не може да бъде извършена, поради явно противоречие със закона.
В този смисъл независимо от района си на действие нотариусът би следвало да откаже заверка на подписите на явилите се лица, под договор за доброволна делба на съсобствен имот.
От друга страна, явяването на Калин при нотариуса е абсолютно ненужно и недопустимо, защото той няма качеството нито на заветник, нито на наследник на Христо. Това е така, защото съгласно чл.20 ЗН, завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето в полза на което е направено умре преди завещателя. В конкретния случай, това несъмнено е така, видно от представения от Калин, акт за смърт на майка му Грозданка с дата 01.03.2007г.
Друг е въпроса относно неговата законосъобразност, но това не е интересно...
Относно завещателното разпореждане на Христо по отношение на неговия внук Иван.
Ако приемем, че са спазени изискванията на закона за форма и съдържание, за да произведе действие, завещателното разпореждане следва да бъде обявено от нотариус /това може да направи всеки правоспособен нотариус, независимо към кой териториален район се числи. След обявяване на завещанието се представят необходимите дан.оценки, на недв. имущество, заплащат се съответните такси и се издава препис. Когато в завещанието за включени недвижими имоти, то подлежи на вписване в службата по вписвания по местонахождение на недвижимия имот. Следва да се отбележи, че нотариусът не е длъжен да следи дали завещателното разпореждане накърнява запазената част на наследник по закон, тъй като възстановяването на тази част и редукцията на завещ.разпореждане може да стане само по съдебен ред и то в исково производство.
Разбира се законите наследници на Христо- двете му деца и съпругата
могат да поискат възстановяването на размера на запазената си част, която в конкретния случай е по 1/4 за всеки от тях...общо 3/4. Разполагаемата част от наследството на Христо е 1/4.
Правото да се иска възтановяване е с 5 год. давност. Давността тече от момента в който се упражнят правата по завещанието /в случая обяването му/.
ще продължа по-късно, защото тук може много да се пише.
Независимо от факта, че отговорите на въпрос 1, 2, и 3 в конкр. случай са не!
- alissa
- Потребител
- Мнения: 257
- Регистриран на: 07 Фев 2007, 22:50
- Местоположение: София
[quote="arabela"]В правилата е изписано зала 3, зала 3.3, зала 3.1 и т.н. - това означава ли ,че кандидатите ще бъдат разпределени в различни зали.
Освен това т.11 казва като изключение .... при техн . невъзможност казуса се прочита устно
Към Арабела. Да, означава, че кандидатите ще бъдат в различни зали - така беше и на предходния конкурс вероятно поради липса на възможност да ни съберат в една. По отношение на казуса пак на предходния конкурс същия беше четен и кандидатите упражняваха писане под диктовка - който чул и записал - добре, който не е - да е! За мен лично за техническа невъзможност въобще не може да става дума, предвид, че за явяването си платил такса. Считам, че е въпрос на добра организация, но както се вижда пак е оставена вратичка.
Загложди ме и още един въпрос във връзка с това, че ползваните от кандидатите нормативни актове и практика не могат да съдържат, цитирам: "текстове с коментари, анализи или тълкувания, както и дописвания, извършени на ръка или с друго помощно средство." Някои от законите съм ги актуализирала като върху старата норма съм залепила изрезка с новия й текст. Това означава ли, че има дописвания, как мислите?[/u]
Освен това т.11 казва като изключение .... при техн . невъзможност казуса се прочита устно
Към Арабела. Да, означава, че кандидатите ще бъдат в различни зали - така беше и на предходния конкурс вероятно поради липса на възможност да ни съберат в една. По отношение на казуса пак на предходния конкурс същия беше четен и кандидатите упражняваха писане под диктовка - който чул и записал - добре, който не е - да е! За мен лично за техническа невъзможност въобще не може да става дума, предвид, че за явяването си платил такса. Считам, че е въпрос на добра организация, но както се вижда пак е оставена вратичка.
Загложди ме и още един въпрос във връзка с това, че ползваните от кандидатите нормативни актове и практика не могат да съдържат, цитирам: "текстове с коментари, анализи или тълкувания, както и дописвания, извършени на ръка или с друго помощно средство." Някои от законите съм ги актуализирала като върху старата норма съм залепила изрезка с новия й текст. Това означава ли, че има дописвания, как мислите?[/u]
- grudka
- Младши потребител
- Мнения: 40
- Регистриран на: 24 Мар 2006, 13:48
За katy_ib. Единственото за което се сещам е Етичният кодекс на нотариусите в РБългария.
Чл. 3 В работата си и във взаимоотношенията си с клиенти и колеги, нотариусът следва да се ръководи от почтеност и честност, безпристрастност и равноправно отношение към участниците в нотариалното производство, запазване на професионалната тайна, независимост и етичност, при стриктно спазване на действащото законодателство.
Чл. 17 Нотариусите като колеги и членове на една професионална общност се ръководят в отношенията помежду си от принципите на лоялност, уважение, сътрудничество и взаимен стремеж към утвърждаване и издигане на престижа и обществената значимост на професията.
Чл. 3 В работата си и във взаимоотношенията си с клиенти и колеги, нотариусът следва да се ръководи от почтеност и честност, безпристрастност и равноправно отношение към участниците в нотариалното производство, запазване на професионалната тайна, независимост и етичност, при стриктно спазване на действащото законодателство.
Чл. 17 Нотариусите като колеги и членове на една професионална общност се ръководят в отношенията помежду си от принципите на лоялност, уважение, сътрудничество и взаимен стремеж към утвърждаване и издигане на престижа и обществената значимост на професията.
- aeryn
- Нов потребител
- Мнения: 8
- Регистриран на: 01 Май 2008, 20:45
grudka-да не могат да се ползват така описани!И аз бях на предходния конкурс и видях, че направиха няколко купчини от "такава литература".Естествено на излизане, можеш да си я вземеш.През цялото време разни квестори се разхождаха напред-назад, даже гледаха "изпитателно".Ходенето до тоалетната също беше със съпровождащ елемент.
- icikonti
- Младши потребител
- Мнения: 25
- Регистриран на: 23 Яну 2008, 14:16
alissa написа:По казус с № 5
Независимо от факта, че отговорите на въпрос 1, 2, и 3 в конкр. случай са не!
Пред нотариуса се явяват: Петър, Иван, Боянка и сина на починалата Грозданка, Любенов. Кремена не се явява и за нея няма данни да е приела наследството. Останалите наследници - Петър, Иван и Боянка с явяването пред нотраиуса и искането за делба са приели наследството. В делбата трябва да участват – Петър, Иван, Боянка, Кремена – чл. 75 ал. 2 ЗН, тъй като обаче няма данни Кремена да е приела наследството тя не участва и няма пречка да има делба.
Иначе по отношение на останалото съм съгласна.
Въпросът е обаче, че в случая не става въпрос за делба, защото по силата на завещанието собственик на апартамента изцяло става Иван, останалите лица не са собственици и съответно не може да има делба. Следователно се прави спогодба, като е необходимо разрешение от РС защото Иван е на 17 г., а формата трябва да е по чл. 18 ЗС, защото в имуществото има недвижими имоти, а не по чл. 35 ЗС.
- trosheva
- Младши потребител
- Мнения: 25
- Регистриран на: 08 Май 2002, 14:13
Отказът от наследство е формален акт, като формата е за действителност, за да бъде изключен наследник от делбата необходимо е да бъде представено удостоверението за вписания отказ, не е възможно да се прави извод за отказ от наследство поради това, че няма данни за приемане на същото.
- aeryn
- Нов потребител
- Мнения: 8
- Регистриран на: 01 Май 2008, 20:45
aeryn написа:За katy_ib. Единственото за което се сещам е Етичният кодекс на нотариусите в РБългария.
Чл. 3 В работата си и във взаимоотношенията си с клиенти и колеги, нотариусът следва да се ръководи от почтеност и честност, безпристрастност и равноправно отношение към участниците в нотариалното производство, запазване на професионалната тайна, независимост и етичност, при стриктно спазване на действащото законодателство.
Чл. 17 Нотариусите като колеги и членове на една професионална общност се ръководят в отношенията помежду си от принципите на лоялност, уважение, сътрудничество и взаимен стремеж към утвърждаване и издигане на престижа и обществената значимост на професията.
Аз си мисля, че за да се избегнат противоречия, нотариусите би трябвало да съставят един общ протокол и да се подпишат всички под него Тъй като все пак не става въпрос за заверка на нечии подписи или съдържание, а просто за удостоверяване на извършени пред нотариуса действия, но въобще не съм сигурна дали така мислят действащите нотариуси
- katy_ib
- Младши потребител
- Мнения: 80
- Регистриран на: 16 Окт 2003, 10:44
Не казвам, че идеята ми е перфектна!но ако протоколите са различни относно това какво се е случило на събранието, тогава какво правим?Спорим в съда, доказвайки със свидетелски показания?тогава какъв е смисъла?
- katy_ib
- Младши потребител
- Мнения: 80
- Регистриран на: 16 Окт 2003, 10:44
накратко мисля, че ще трябва да видим какво са решили собствениците на общо събрание при създаване на отделна етажна собственост по входове. Няма пречка да се свика ново общо събрание на целия блок и този въпрос да бъде преуреден/ още повече, че двата входа ще имот монзинство.2. Общите части са за цялата етажна собственост по силата на закона и решението да се създаде нова по входове няма правопроменящо действие по отношение на техния статут, а по същество представляват разпределение на ползването с оглед удобство.3.Мисля, че няма значение
Каранедев?
Каранедев?
- katy_ib
- Младши потребител
- Мнения: 80
- Регистриран на: 16 Окт 2003, 10:44
Е ако няма обособена отделна етажва собственост по входове какъв им е проблема? Не ги допускат да ползват стаите?Да ходят в съда?
- katy_ib
- Младши потребител
- Мнения: 80
- Регистриран на: 16 Окт 2003, 10:44
На въпроса защо смятат, че тези общи части са само за вх.А казуса не дава никаква информация.Мисля, че не можем да разсъждаваме повъпроса за промяна в предназначението на тези общи части- защото според казуса те се третират точно като такива, щом смятат проценти.За да се твърди, че тези две стаи са станали собственост само на живуущите във вх.А трябва да е налице промяна в предназначението на общите части и прехвърлянето им на собствениците във вх.А по установения в ЗУТ ред и тогава няма да имаме общи части а обикновена съсобственост, не мислиш ли?
- katy_ib
- Младши потребител
- Мнения: 80
- Регистриран на: 16 Окт 2003, 10:44
нещо извън темата (по принцип). това го казаха тази вечер в новините - ,,таксата'' за да си ,,вземеш'' изпита за нотариус стигала от 20 000 до 350 000 лв. в зависимост от населеното място
...И те така...
-
law_master - Активен потребител
- Мнения: 1153
- Регистриран на: 20 Дек 2007, 00:03
- Местоположение: Chicago
ПУРНЕС
Чл. 9а. (Нов - Изв., бр. 14 от 1957 г.)
(1) Етажи или части от етажи в отделен блок с отделен вход и с други отделни общи части могат да образуват отделна етажна собственост, макар да са съединени чрез общи стени или да имат общ двор с други етажи или части от етажи или с други етажни собствености.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 1978 г.) Отделната етажна собственост в тия случаи се създава по решение на общото събрание на собствениците и другите обитатели на самостоятелно правно основание (ако има такива), живущи в отделния блок.
(3) Решение може да се вземе, ако в събранието участвуват най-малко 3/4 от собствениците и наемателите. Решението се взема с обикновено мнозинство.
Абсолютно ...... работа.Две "правилни" взаимноизключващи се решения, по един и същи казус!
Чл. 9а. (Нов - Изв., бр. 14 от 1957 г.)
(1) Етажи или части от етажи в отделен блок с отделен вход и с други отделни общи части могат да образуват отделна етажна собственост, макар да са съединени чрез общи стени или да имат общ двор с други етажи или части от етажи или с други етажни собствености.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 1978 г.) Отделната етажна собственост в тия случаи се създава по решение на общото събрание на собствениците и другите обитатели на самостоятелно правно основание (ако има такива), живущи в отделния блок.
(3) Решение може да се вземе, ако в събранието участвуват най-малко 3/4 от собствениците и наемателите. Решението се взема с обикновено мнозинство.
Абсолютно ...... работа.Две "правилни" взаимноизключващи се решения, по един и същи казус!
- icikonti
- Младши потребител
- Мнения: 25
- Регистриран на: 23 Яну 2008, 14:16
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: Bing [Bot] и 17 госта