- Дата и час: 28 Ное 2024, 13:47 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
конкурс за административни съдии
|
|
Според Г.Ангелов съгласието им е нужно да се поиска, защото въпросът може да бъде повдиган многократно пред съда, а това създава за тях правна несигурност - първо, защото тъй като на нищожния акт не се дължи подчинение оспорващия може като оттегли жалбата отново да не се съобразява с акта, а това на тях няма да им хариса и второ, защото оспорването по правило спира изпълнението на АА /някак си няма да е справедливо за тях ту да изпълнват, ту да спират/.
- pipelota
- Потребител
- Мнения: 102
- Регистриран на: 02 Сеп 2006, 22:39
Не знам Вие как мислите, но на мен ми се струва тъпо. Определението, с което съдът ще прекрати делото не е пречка за ново оспорване поради нищожност. Освен това ако придобитите права имат значение за възникването или развитието на гражданско праоотношение, според Ж. Сталев съдът може да признае инцидентно тази нищожност. Това становище по никакъв начин не се разколебава от разпоредбата на чл. 177 АПК.
На мен не ми е ясно каква е ползата от това съгласие или несъгласие на ответниците?
На мен не ми е ясно каква е ползата от това съгласие или несъгласие на ответниците?
- maradi
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 13 Сеп 2006, 17:00
Всъщност хипотезата, която се върти в главата ми е следната:
Актът е нищожен. Лицето го оспорва. След първото заседание със съгласието на ответниците, за които той е благоприятен оттегля оспорването и той " формално" влиза в сила!
Е,тогава дължи ли му се подчинение?
Актът е нищожен. Лицето го оспорва. След първото заседание със съгласието на ответниците, за които той е благоприятен оттегля оспорването и той " формално" влиза в сила!
Е,тогава дължи ли му се подчинение?
- maradi
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 13 Сеп 2006, 17:00
Тъй като прогласяването на нищожността може да бъде поискано по всяко време, то е възможно оспорващият да злоупотреби с правото си дори и само от чист инат и да създава непрекъснати проблеми на ответниците по делото. Не е редно /поне според мен/ да се оставя тази възможност единствено на неговото осмотрение, защото, вярвам знаете има много проклети хора. Ако се даде ход на делото и мине първа инстанция и в хода на съдебните прения жаблоподателят оттегли жалбата - ето ти две години мининум. След един месец отново подава жалба и отново прави същото. И така до безкрай. Какво става тогава с акта - неговото действие не може да се прояви заради безконтролното право на някой урсус да подава жалби, с които да иска обявяване на неговата нищожност.
А относно инцидентното прогласяване на нищожността му - не мисля, че това обезсмисля разпоредбата на АПК, защото нека си помислим калко хипотези на други норми могат да се проявят, така че решаването на въпроса с нищожността на първия акт да се окаже преюдициално.
Това е моето мнение.
А относно инцидентното прогласяване на нищожността му - не мисля, че това обезсмисля разпоредбата на АПК, защото нека си помислим калко хипотези на други норми могат да се проявят, така че решаването на въпроса с нищожността на първия акт да се окаже преюдициално.
Това е моето мнение.
- pipelota
- Потребител
- Мнения: 102
- Регистриран на: 02 Сеп 2006, 22:39
На нищожния акт не се дължи подчинение, разбира се. И той може да бъде отново оспорен и оспорвонето да бъде отново оттеглено. Но едва ли оспорващият ще може да злоупотреби многократно с правото си на оспорване, ако всеки път или ще стига само до първо заседание, или ще трябва да иска съгласието на ответниците. Този член е вид защита за тях.
- pipelota
- Потребител
- Мнения: 102
- Регистриран на: 02 Сеп 2006, 22:39
Пипи, но ти говориш за хипотезата, когато актът обективно не е нищожен и ответниците са убедени в това и искат делото да не се прекратява въпреки оттеглянето на оспорването. Аз предполагам другия случай - Областния управител отчуждава част от крайбрежната ивица или я прави частна държ. собственост. ТИМаджиите обжалват, но след това се разбират с брата на Милен Велчев, който е купил плажа на Несебър и се оттеглят жалбата !
Какво значение има съгласието им да се оттегли жалбата?
Какво значение има съгласието им да се оттегли жалбата?
- maradi
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 13 Сеп 2006, 17:00
"Изискването за съгласие с ОИ държи сметка за правото на ответника да получи защита срещу ищеца по висящ процес, като постигне разрешаване на спора със СПН, потвърждаващо неговото правно твърдение и отричащо правното твърдение на ищеца" ЖС
Моят въпрос е обратен, а защо по АПК не е необходимо съгласие на ответника при оспорване за отмяна, след първото сз, с оглед горния интерес да постигне разрешаване на спора, доколкото съгл.чл.177, ал.3 решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна е пречка за оспорването му като нищожен..."
Моят въпрос е обратен, а защо по АПК не е необходимо съгласие на ответника при оспорване за отмяна, след първото сз, с оглед горния интерес да постигне разрешаване на спора, доколкото съгл.чл.177, ал.3 решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна е пречка за оспорването му като нищожен..."
- ednaotvsicki
- Потребител
- Мнения: 143
- Регистриран на: 30 Сеп 2006, 14:08
Ако ответниците нямат нищо против да се оттегли жалбата, тази разпоредба им се явява НАПЪЛНО ИЗЛИШНА. Но дори и най-големия престъпник има право на защита, тогава защо да се пропуска възможността такава да се осигури на някой, който евентуално би я поискал.
А, ако оспорващия и ответника чак толкова добре се разбират - то тогава е ясно, че процеса като спорно производство няма място между тях. Това е шега, разбира се.
А, ако оспорващия и ответника чак толкова добре се разбират - то тогава е ясно, че процеса като спорно производство няма място между тях. Това е шега, разбира се.
- pipelota
- Потребител
- Мнения: 102
- Регистриран на: 02 Сеп 2006, 22:39
pipelota написа:Ако ответниците нямат нищо против да се оттегли жалбата, тази разпоредба им се явява НАПЪЛНО ИЗЛИШНА.
Найстина е излишна особено при нищожност. Забележете, че при исковото производство съдът се произнася служебно-чл. 207,ал.1,предл.2 във вр. с чл. 204,ал.3
Последна промяна maradi на 10 Ное 2006, 19:25, променена общо 1 път
- maradi
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 13 Сеп 2006, 17:00
Еднаотвсички, съдът е задължен дори и да няма направено искане да провери служебно дали актът не е нищожен. Затова, ако е искана неговата отмяна, то съдът служебно е следвало да провери има ли предпоставки за обявяване на неговата възможност. Т.е. въпроса вече се явява решен.
- pipelota
- Потребител
- Мнения: 102
- Регистриран на: 02 Сеп 2006, 22:39
Има тук някаква идея и уловка за отклонение от ГПК, ама тази ли е дето Пипи пише-ГА ако е в комисията да го питаме??
Мили хора кажете нещо човешко или с пример от живия живот по умопомрачителния въпрос "защита срещу несонователни действия и бездействия"
Мили хора кажете нещо човешко или с пример от живия живот по умопомрачителния въпрос "защита срещу несонователни действия и бездействия"
- ednaotvsicki
- Потребител
- Мнения: 143
- Регистриран на: 30 Сеп 2006, 14:08
ednaotvsicki написа:Има тук някаква идея и уловка за отклонение от ГПК, ама тази ли е дето Пипи пише-ГА ако е в комисията да го питаме??
Между другото точно ГА се заяжда по такива въпроси и някои колеги от форума са бесни от него !
- maradi
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 13 Сеп 2006, 17:00
Така ли Тук всички се хвалят от комисиите, я разкажи за какво става въпрос....за какво става въпрос?
- ednaotvsicki
- Потребител
- Мнения: 143
- Регистриран на: 30 Сеп 2006, 14:08
chilipet написа: Е, има едно изключение в тази комисия, ама то къде ли няма комплексирани хора, които в случая се изживяват като алфата и омегата на административното правосъдие в България и не търпят други мнения.
- maradi
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 13 Сеп 2006, 17:00
в случая не е ли "диспозитивно начало"-защитата е обусловена от легитимирания да я задейства субект или........
- ednaotvsicki
- Потребител
- Мнения: 143
- Регистриран на: 30 Сеп 2006, 14:08
По отношение на доказването и преценката на акта !
Всъщност не се знае точно какво е решението на въпроса по същество, но резултата е 50 стотни надолу
Всъщност не се знае точно какво е решението на въпроса по същество, но резултата е 50 стотни надолу
- maradi
- Потребител
- Мнения: 155
- Регистриран на: 13 Сеп 2006, 17:00
Ааааа, служебното начало при събиране на доказателствата-чл.24 от ЗВАС, на което за облекчение на ГА АПК ще тури край и няма да му се налага да замества доказателственото бездействие на АО, еее може да се понапъне с някоя експертиза, а и да укаже, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства...
Аз си мислех по принцип за задвижване на оспорването, където си действа диспозитивното начало...
Аз си мислех по принцип за задвижване на оспорването, където си действа диспозитивното начало...
- ednaotvsicki
- Потребител
- Мнения: 143
- Регистриран на: 30 Сеп 2006, 14:08
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 30 госта