- Дата и час: 27 Ное 2024, 22:58 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
цесия
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
53 мнения
• Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
цесия
Здравейте, ще сключвам договор за цесия и съответно ще купя някалка обезпечени с ипотека вземания. мога ли да купя всички вземания с един общ договор за цесия? и после ще вписвам в службата по вписвания промени с копие от целия договор. нали сава така?
- ania
- Потребител
- Мнения: 138
- Регистриран на: 16 Мар 2006, 19:14
до Русенски Окръжен Съд
към В.г.х.д.№ 162/06 г.,
заседание на 21.03.2006 г.
СТАНОВИЩЕ
от Ангел Симеонов Ангелов
към гр.х.д.№ 162/06 г. – жалбоподател
Уважаема госпожо СЪДИЯ,
Със своето Определение № 40 от 20 Февруари 2006 г., Апелативният Съд от В.Търново несъмнено Ви постави пред една дилема. До 1997 г., действията на съдия-изпълнителя се обжалваха само пред Председателя на Районен съд, като неговото определение беше окончателно. След промяната, това задължение беше възложено на окръжните съдилища. При тази обстановка е трудно да твърдим, че има обилна съдебна практика. Тъкмо напротив - тя е крайно оскъдна, понеже ВКС не публикува решенията и определенията на окръжните съдилища. В крайна сметка, ние с Вас сме из правени пред дилемата да си отговорим, има ли разлика между „изпълнителен процес” и „ изпълнително производство”.Същата тази дилема е стояла и пред видния наш цивилист, председателя на Конституционния Съд - професор д-р Живко Сталев. Той отговоря на въпроса по начина, по който е структурирана Жалбата срещу действията на съдия-изпълнителя. За разрешаването на тази дилема, проф.д-р Живко Сталев е посветил цяла Ч А С Т Ч Е Т В Ъ Р Т А, назована от него „ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПРОЦЕС....ДЯЛ ПЪРВИ”-„Българско Гражданско Процесуално Право”, CIELA; С.; 2001, с.685. Първата глава от тази четвърта част - Глава XXXII - е озаглавена „ ОБСЕГ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС”.
Няма никакво съмнение за това, кога започва изпълнителния процес.Той започва с подаването на писмена Молба до съда в искането си да му се признае изпълняемото право - с.693. След като се увери в наличността на изпълнителното основание - с.701 - съдът р а з р е ш а в а принудително изпълнение/ ПИ/. На същата страница е дадено блестящо определение за изпълнителен лист, който според Ж.Сталев представлява :...”служебен акт....и разрешава то да бъде упражнено, като задължава и овластява изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение на притезанието...”. ИЛ, според същия автор, не е само разрешение за ПИ. Той е и з а п о в е д за ПИ, като задължава изпълнителния орган да предприеме ПИ в полза на кредитора; ИЛ едновременно овластява изпълнителния орган да упражни принуда спрямо длъжника , която той е длъжен да понесе.” И малко по-нататък:” „Компетентността да се издават ИЛ принадлежи на съдилищата (Чл.242, ал.2)”
От всичко казано до тук, следва единственият правилен извод: изпълнителният процес започва много по-рано – чл.237-255 от ГПК. Именно в този смисъл е подреден учебника за всички юристи, като косвено им се подсказва, че понятието „производство” по Част Пета на ГПК – чл.323 и следващи - е идеологема, наследена от стоковото производство на К.Маркс, заложен дълбоко в теоритичната обосновка на ГПК през 1952 г. Разбира се, че говорим за последното самостоятелно седмо издание на професор Живко Сталев. Осмото издание, в съавторство с проф. д-р Мингова, застъпва същата теза.
1.- Разсъждавайки по този начин, в Жалбата пред ВтОС изложихме съображения, с които настоявахме да се прекрати започналия изпълнителен процес на основание чл.330, ал.1, б.”Д” от ГПК: а/изпълнителният процес е стартирал по Молба на кредитора от 08.02.2001 г. – лист 3 от изп.дело; б/ Изпълнителния лист е издаден на 12.02.2001 г.; в/ Молбата за изпълнителни действия е подаден на по молба Вх.№ 349 от 23.10.2003 г. – лист 2 от изп.дело. Тоест, от започване на изпълнителния процес е изминал един период от две години и осем месеца и 11 дни. А конкретния повод за обжалване е призовката за принудително изпълнение, връчена на 07 май 2004 г. Обжалвано е в седмодневния срок пред ВтОС. Този преклузивен срок не изпускан.
В петитума на жалбата са отразени допълнително и други обстоятелствата около изпълнителния процес, които сме сметнали за правилно да упоменем, макар че в същност не се касае за някакви изпълнителни действия от страна на съдия-изпълнителя – стр.2 от Жалбата изнася данните са намесата на Васил Божинов по пълномощно рег.№ 8036 от 02.09.2003 г. Изказани са съображения, че няма представен договор пред съдията-изпълнител, в доказателство, че има легална сделка за прехвърляне на вземания. Представено е само пълномощно, но то не е договор - ЦЕСИЯ - по смисъла на чл.99-100 от Закон за Задълженията и Договорите. Съдия-изпълнителят не е в същото време и нотариус, така че не може да се приеме, че има някакви изпълнителни действия само заради това, че е включил лицето Васил Божков в поканата за принудително изпълнение. Освен това, представителството на В.Божинов е нередовно по смисъла на чл. 20, ал.1, б.”А”- Васил Божинов не е адвокат, б.”Б”- не е роднина на кредитора; б.”В”- не е юрисконсулт при кредитора.Това пълномощно не може да поражда правни действия. Само в случаите на цесия, може да се издаде подобно пълномощно за прехвърляне на вземания.
2.- Представянето на пълномощно не е от категорията на изпълнителните основния, нито пък е изпълнителен способ - с.694 и с.688, по Ж.Сталев. От материалите на изпълнителното дело явствува фактът, че молба с посочване на изпълнителни способи е депозирана на 17.03.2004 г.- лист 11 от изп.дело. Посочен е изпълнителен способ ” опис и продажба на движимото и недвижимото имущество на длъжника...”. Месец след искането за извършване на изпълнителни действия, последва конкретизиране, в смисъл, че предпочитат гараж като продажба за удовлетворяване на притезанието си - лист 16. Няма предявени нови изпълнителни способи, а само една конкретизация по молбата от 17.03.2004 г.
3.- Делото на ВтОС беше отнасяно до ВКС и до Апелативния съд. Преписи до другата страна са изпращани, като в процесуалния срок не са постъпвали никакви възражения. Не са постъпвали също така никакви нови искания за други изпълнителни способи. Дори само така да погледнем делото от другата страна на дилемата, то двегодишният преклузивен срок по чл.330 от ГПК е изтекъл на 16 март 2006 г., и поради това изпълнителния процес е редно да се прекрати. „Молбата за изменение на ИС е така поправима, както първоначалната молба за изпълнение. Поправката има обратна сила към деня на подаване на молбата...” – Ж.Сталев, стр.714.
Алтернативно, замолваме Русенския Окръжен Съд да се укаже на Свищовския съдия-изпълнител, че има правото той лично да прекрати делото на база тези факти и това основание.
Приложения: 1 бр. препис за ответник, фирма „Терахим”, с президент Панайот Атанасов Аврамов, ул.”Симеон Ванков”, блок 2, вх.”Б”, ет.4-ти, 5250-Свищов.
Свищов, 19 март 2006 г. Жалбоподател: Ангел Ангелов
към В.г.х.д.№ 162/06 г.,
заседание на 21.03.2006 г.
СТАНОВИЩЕ
от Ангел Симеонов Ангелов
към гр.х.д.№ 162/06 г. – жалбоподател
Уважаема госпожо СЪДИЯ,
Със своето Определение № 40 от 20 Февруари 2006 г., Апелативният Съд от В.Търново несъмнено Ви постави пред една дилема. До 1997 г., действията на съдия-изпълнителя се обжалваха само пред Председателя на Районен съд, като неговото определение беше окончателно. След промяната, това задължение беше възложено на окръжните съдилища. При тази обстановка е трудно да твърдим, че има обилна съдебна практика. Тъкмо напротив - тя е крайно оскъдна, понеже ВКС не публикува решенията и определенията на окръжните съдилища. В крайна сметка, ние с Вас сме из правени пред дилемата да си отговорим, има ли разлика между „изпълнителен процес” и „ изпълнително производство”.Същата тази дилема е стояла и пред видния наш цивилист, председателя на Конституционния Съд - професор д-р Живко Сталев. Той отговоря на въпроса по начина, по който е структурирана Жалбата срещу действията на съдия-изпълнителя. За разрешаването на тази дилема, проф.д-р Живко Сталев е посветил цяла Ч А С Т Ч Е Т В Ъ Р Т А, назована от него „ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПРОЦЕС....ДЯЛ ПЪРВИ”-„Българско Гражданско Процесуално Право”, CIELA; С.; 2001, с.685. Първата глава от тази четвърта част - Глава XXXII - е озаглавена „ ОБСЕГ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС”.
Няма никакво съмнение за това, кога започва изпълнителния процес.Той започва с подаването на писмена Молба до съда в искането си да му се признае изпълняемото право - с.693. След като се увери в наличността на изпълнителното основание - с.701 - съдът р а з р е ш а в а принудително изпълнение/ ПИ/. На същата страница е дадено блестящо определение за изпълнителен лист, който според Ж.Сталев представлява :...”служебен акт....и разрешава то да бъде упражнено, като задължава и овластява изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение на притезанието...”. ИЛ, според същия автор, не е само разрешение за ПИ. Той е и з а п о в е д за ПИ, като задължава изпълнителния орган да предприеме ПИ в полза на кредитора; ИЛ едновременно овластява изпълнителния орган да упражни принуда спрямо длъжника , която той е длъжен да понесе.” И малко по-нататък:” „Компетентността да се издават ИЛ принадлежи на съдилищата (Чл.242, ал.2)”
От всичко казано до тук, следва единственият правилен извод: изпълнителният процес започва много по-рано – чл.237-255 от ГПК. Именно в този смисъл е подреден учебника за всички юристи, като косвено им се подсказва, че понятието „производство” по Част Пета на ГПК – чл.323 и следващи - е идеологема, наследена от стоковото производство на К.Маркс, заложен дълбоко в теоритичната обосновка на ГПК през 1952 г. Разбира се, че говорим за последното самостоятелно седмо издание на професор Живко Сталев. Осмото издание, в съавторство с проф. д-р Мингова, застъпва същата теза.
1.- Разсъждавайки по този начин, в Жалбата пред ВтОС изложихме съображения, с които настоявахме да се прекрати започналия изпълнителен процес на основание чл.330, ал.1, б.”Д” от ГПК: а/изпълнителният процес е стартирал по Молба на кредитора от 08.02.2001 г. – лист 3 от изп.дело; б/ Изпълнителния лист е издаден на 12.02.2001 г.; в/ Молбата за изпълнителни действия е подаден на по молба Вх.№ 349 от 23.10.2003 г. – лист 2 от изп.дело. Тоест, от започване на изпълнителния процес е изминал един период от две години и осем месеца и 11 дни. А конкретния повод за обжалване е призовката за принудително изпълнение, връчена на 07 май 2004 г. Обжалвано е в седмодневния срок пред ВтОС. Този преклузивен срок не изпускан.
В петитума на жалбата са отразени допълнително и други обстоятелствата около изпълнителния процес, които сме сметнали за правилно да упоменем, макар че в същност не се касае за някакви изпълнителни действия от страна на съдия-изпълнителя – стр.2 от Жалбата изнася данните са намесата на Васил Божинов по пълномощно рег.№ 8036 от 02.09.2003 г. Изказани са съображения, че няма представен договор пред съдията-изпълнител, в доказателство, че има легална сделка за прехвърляне на вземания. Представено е само пълномощно, но то не е договор - ЦЕСИЯ - по смисъла на чл.99-100 от Закон за Задълженията и Договорите. Съдия-изпълнителят не е в същото време и нотариус, така че не може да се приеме, че има някакви изпълнителни действия само заради това, че е включил лицето Васил Божков в поканата за принудително изпълнение. Освен това, представителството на В.Божинов е нередовно по смисъла на чл. 20, ал.1, б.”А”- Васил Божинов не е адвокат, б.”Б”- не е роднина на кредитора; б.”В”- не е юрисконсулт при кредитора.Това пълномощно не може да поражда правни действия. Само в случаите на цесия, може да се издаде подобно пълномощно за прехвърляне на вземания.
2.- Представянето на пълномощно не е от категорията на изпълнителните основния, нито пък е изпълнителен способ - с.694 и с.688, по Ж.Сталев. От материалите на изпълнителното дело явствува фактът, че молба с посочване на изпълнителни способи е депозирана на 17.03.2004 г.- лист 11 от изп.дело. Посочен е изпълнителен способ ” опис и продажба на движимото и недвижимото имущество на длъжника...”. Месец след искането за извършване на изпълнителни действия, последва конкретизиране, в смисъл, че предпочитат гараж като продажба за удовлетворяване на притезанието си - лист 16. Няма предявени нови изпълнителни способи, а само една конкретизация по молбата от 17.03.2004 г.
3.- Делото на ВтОС беше отнасяно до ВКС и до Апелативния съд. Преписи до другата страна са изпращани, като в процесуалния срок не са постъпвали никакви възражения. Не са постъпвали също така никакви нови искания за други изпълнителни способи. Дори само така да погледнем делото от другата страна на дилемата, то двегодишният преклузивен срок по чл.330 от ГПК е изтекъл на 16 март 2006 г., и поради това изпълнителния процес е редно да се прекрати. „Молбата за изменение на ИС е така поправима, както първоначалната молба за изпълнение. Поправката има обратна сила към деня на подаване на молбата...” – Ж.Сталев, стр.714.
Алтернативно, замолваме Русенския Окръжен Съд да се укаже на Свищовския съдия-изпълнител, че има правото той лично да прекрати делото на база тези факти и това основание.
Приложения: 1 бр. препис за ответник, фирма „Терахим”, с президент Панайот Атанасов Аврамов, ул.”Симеон Ванков”, блок 2, вх.”Б”, ет.4-ти, 5250-Свищов.
Свищов, 19 март 2006 г. Жалбоподател: Ангел Ангелов
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
Imperator, хубаво си го написал това становище, но със сигурност ще объркаш съдиите
При всички положения скоро твоя човек /жалбоподателят/ няма да бъде принуден да плаща, защото магистратите ще започнат да тълкуват аджеба от кога започва да тече преклузивният срок, на който ти се позоваваш!!
УСПЕХ!
При всички положения скоро твоя човек /жалбоподателят/ няма да бъде принуден да плаща, защото магистратите ще започнат да тълкуват аджеба от кога започва да тече преклузивният срок, на който ти се позоваваш!!
УСПЕХ!
- ania
- Потребител
- Мнения: 138
- Регистриран на: 16 Мар 2006, 19:14
не! но това не го прави лошо.
а то решението не е толкова трудно-ще си подпиша един общ договор и ще го прилагам него за всеки имот.
Кредиторът е едно и също лице, длъжниците са различни. Да не би да се окаже, че ми трябва за всеки длъжник отделен договор?
а то решението не е толкова трудно-ще си подпиша един общ договор и ще го прилагам него за всеки имот.
Кредиторът е едно и също лице, длъжниците са различни. Да не би да се окаже, че ми трябва за всеки длъжник отделен договор?
- ania
- Потребител
- Мнения: 138
- Регистриран на: 16 Мар 2006, 19:14
Като коментирате за изпълнително производство и прекратяването му по преклузивния срок по чл. 330 ал. 1 б. "д", ако действително по делото има период на бездействие от взискателя над 2 год. но СИ не го е прекратил с постановление какво става ? Чел съм съдебна практика включително и едно тълкувателно решение № 47 което казва че независимо че няма постановление на СИ делото се прекратява по силата на Закона EX LEGE. Казва се че следващите изп. действия са недопустими и следва да се обезсилят. Означава ли това, че съдът следва да се съобрази с такъв факт ако ищеца го изнесе като доказателство и няма да зачете следващите изпълнителни действия. Тази държава не мога да я разбера, едно пише в закона друго става на практика много СИ явно стоят над Н.В. Закона.
- tankovbg
- Потребител
- Мнения: 209
- Регистриран на: 16 Мар 2006, 20:40
Теорията казва, от кога започва изпълнителният процес, а ГПК говори за производство. Защо ще трябва съдът дса се съобразява с идеологемите, нали ти отрекохме? Самият Живко Сталев казва, че се прекрятява процеса, а не производството. Четете малко неговия учебник, преди да плащите съдиите. Нещата аз лично ги приемат като дилема. В един нов ГПК обезантелно трябва да се посочи, че изпълнителен лист се издава най-късно до две години от влизане на решението в сила. Подобен текст трпябва да има и при изпълнетелия процес, че в максимален срок до две години от влизане на решението в сила се предявява правото на изпълнение. Няма да се чака сто години някой да се нахнаде да си вземе изпълнителен лист. Две години е напълно достатъчн срок да се предприемат действия за осъществяване на изпълнителното право.
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
Ок, но това са хипотези и предложения за бъдещи изменения
нещо ми се разми същността на моя първоначален въпрос-за цесията.
А, между другото, какво мислите за правените напоследък сравнения за прилики и отлики между договор за цесия и факторинг?
нещо ми се разми същността на моя първоначален въпрос-за цесията.
А, между другото, какво мислите за правените напоследък сравнения за прилики и отлики между договор за цесия и факторинг?
- ania
- Потребител
- Мнения: 138
- Регистриран на: 16 Мар 2006, 19:14
Императоре, за тая работа си има погасителна давност - ЗЗД.
А процес и производство са в този смисъл синоними.
И къде набърка идеологемите - на немски също е Verfahren und Prozeß, на английски е procedure and proceedings. Като понятия съществуват много отпреди светът и да е сънувал, че ще му се случи психопат като Маркс.
А процес и производство са в този смисъл синоними.
И къде набърка идеологемите - на немски също е Verfahren und Prozeß, на английски е procedure and proceedings. Като понятия съществуват много отпреди светът и да е сънувал, че ще му се случи психопат като Маркс.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
За ППВС №3/14.12.1981 г. Сб.1. В това ППВС е застъпена тезата, че сме развита правова държава. Няма отговор на въпроса, кога тече прекрузивен срок по изпълнително дело. Друг писа, че имало погасителна давност по ЗЗД. Като точка 2 от същия сборник от 1981 г., с ППВС №2, но въпросите там опират до непозволеното увреждане.Цитира се чл.117, ал.2 от ЗДД, който въвежда една погасетелна давност - 5 години. В случая, описан по становището този 5 годишен срок е изтекъл вече, но едва ли съдията ще проумее, че е изтекъл.
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
Наскоро тук имаше сериозна дискусия дали този срок е преклузивен. Може да пуснеш на търсачката и да я прочетеш.
По мое мнение не, защото изпълнителното производство се прекратява само с държавен властнически акт. Едва когато съдебния изпълнител устави непоискване на извършване на действия в рамките на две години и издаде съответния акт, производството се прекратява. Дотогава е висящо и остава такова дори и след изтичането на годините, като ако след това са извършени действия, те са законосъобразни и производството не може да се прекрати.
По мое мнение не, защото изпълнителното производство се прекратява само с държавен властнически акт. Едва когато съдебния изпълнител устави непоискване на извършване на действия в рамките на две години и издаде съответния акт, производството се прекратява. Дотогава е висящо и остава такова дори и след изтичането на годините, като ако след това са извършени действия, те са законосъобразни и производството не може да се прекрати.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
Оооооо не
Категорично и безспорно срокът по чл. 330 ал. 1 б. "д" е преклузивен -ЗАКОНОВ, в тази връзка мога да Ви представя много съдебни решения включително и тълкувателно. Друг е въпросът кой как го разбира и тълкува и затова сме на това дереже със съдебната власт. Някъде четох - адвокат пледира и казва според чл. ххх от ГПК е така ...а съдията казва, колега не ме учете в моя ГПК пише друго. Не може изпълнителен орган да не се съобразява с преклузивен срок и да трябва съдебния после да установява че виждате ли така е ама СИ е извършил изпълнителни действия. Ами тогава да ги махнат тези срокове след като нито се спазват нито имат някаква стойност. На всички ни е ясно какво означава преклузивен срок, с изтичането им се погасяват права да бъдат извършени някакви действия и никой дори съдът не може да го възстановява, то си е EX LEGE ако на някой му говори нещо тази дума. Е, не може съдебен и изпълнителен орган да стои над закона. Уникалното при прилагането на този член 330 е че дори да има доказателства че е изтекъл трябвало виждате ли Негово Величество изпълнителния орган да го е прекратил с постановление. Кой е той бе ? Ами ако не иска да го прекрати, ако се е заиграл за чичко паричко?? Какво значи СИ да го прекрати след като Закона го прекратява ??? Кой е по по-най ?? Глупости на търкалета и такива дела следва да отиват в Страсбург. Защо трябва да се ангажира съдът да установява след като СИ трябва да чете и прилага закона. Абе общо взето не ми се говори, който се е занимавал с изпълнение знае за какво става дума.
- tankovbg
- Потребител
- Мнения: 209
- Регистриран на: 16 Мар 2006, 20:40
Той, че е законов, законов е - нали в закона е уреден
А съдебния изпълнител е само носител на властнически функции - ръководи и осъществява принудителното изпълнение на граждански права. И именно затова е необходимо да постанови акт, с който да прекрати производството. Това, че ги мързи да гледат е вече друг проблем, мисля.
И сто тълкувателни решения да издадат - производство не се прекратява от само себе си и затова продължава да се изисква краен акт.
Особеното на този срок е, че не е необходимо да се прави искане от страната и органа следи за него служебно - затова толкова се бърка с преклузивните.
А съдебния изпълнител е само носител на властнически функции - ръководи и осъществява принудителното изпълнение на граждански права. И именно затова е необходимо да постанови акт, с който да прекрати производството. Това, че ги мързи да гледат е вече друг проблем, мисля.
И сто тълкувателни решения да издадат - производство не се прекратява от само себе си и затова продължава да се изисква краен акт.
Особеното на този срок е, че не е необходимо да се прави искане от страната и органа следи за него служебно - затова толкова се бърка с преклузивните.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
Теорията казва следното: давностните срокове не се прилагат служебно от съда, но преклузивните-Да. А разлика между двата вида срокове е във взаимоотношенията. Първото, при давностния срок , основно правоотношение е между два правосубекта.При преклузивния, един от правосубектите е държавата.
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
Tankovbg!
Моля те съобщи ми нещо повече за това Тълкувателно Решение №47. Или поне кажи дека е писано, за да го прочета.Моля те.
Моля те съобщи ми нещо повече за това Тълкувателно Решение №47. Или поне кажи дека е писано, за да го прочета.Моля те.
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
зглежда, че сме свикнали повече да боравим с давностен срок, отколкото с преклузивен.И това идва от тоталитарното разбиране на давносните срокове. Например в НК се предвиждат давностни срокове, вместо да се нарекат преклузивни.Нали, както устоновихме току-що, преклузивните засягат само правоотношение между гражданин и държавата, а давностния-между двама граждани.И се прилагат от съда не по негова инициатива, а по възражение.
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
Мале как разбъркваш понятията. Ако ще си говорим за теория, последните разработки гласят, че погасителните давностни срокове засягат само относнителните права, а преклузивните засягат абсолютните - вещни, авторски и тн. - при тях се погасява самото право извън волята на страните, докато при давностните възниква насрещно материално право, с което се унищожава изискуемостта, и само в диспозицията на страната е, дали да го упражни.
В случая обаче изобщо нямаме гражданско право, а евентуална преклузия на властнически правомощия, което пък е съвсем друга - трета и напълно различна категория. Пример - възраженията на ответника се, съгласно правния жаргон, преклудират с изтичането на срока - това пак е срок ex lege, но ако съда ги приеме, това не значи, че не е са направени, а е основание за обжалване на решението. Тоест тук понятието преклудиране има съвсем друго значение, което е различно от материалното и е свързано с допустимостта на действията. Същото е и с този срок - ако се извършат действия след изтичането на двете години и без производството да е прекратено, то те са валидни, можеш обаче да обжалваш процесуалната им допустимост.
В случая обаче изобщо нямаме гражданско право, а евентуална преклузия на властнически правомощия, което пък е съвсем друга - трета и напълно различна категория. Пример - възраженията на ответника се, съгласно правния жаргон, преклудират с изтичането на срока - това пак е срок ex lege, но ако съда ги приеме, това не значи, че не е са направени, а е основание за обжалване на решението. Тоест тук понятието преклудиране има съвсем друго значение, което е различно от материалното и е свързано с допустимостта на действията. Същото е и с този срок - ако се извършат действия след изтичането на двете години и без производството да е прекратено, то те са валидни, можеш обаче да обжалваш процесуалната им допустимост.
- enigma
- Потребител
- Мнения: 869
- Регистриран на: 22 Дек 2005, 15:19
Аз не мога да се съглася с тази теория, която окачествява някакви права от категорията на абсолютните. По време на абсолютизма ако ска се ковали понятия що е абсолютно прпаво е отделен въпрос, засягащ умствения багаж на нашите учени преписвачи. ЗА мен абсолютни права са онези права, провъзгласени в Основния закон -Конституцията. Инаоче не мога да намеря никаква опора за това, кой е онзи абсолютен закон, превръщащ вещните и автарските права от обикновени в абсолютни. Казвам обикновени, защото абсолютни предполага обикновени.Без обикновени, няма абсолютни, защото няма начален ориентир. А следователно, няма абсолютни права...У нас няма правен режим, който да класифицира правата по видове и по степен на значимост. Абсолютни, както се досещате, а заемка от чужда теория, реципирана в уч(ебниците на нашенските папагали.
- Imperator
- Потребител
- Мнения: 739
- Регистриран на: 19 Окт 2001, 13:12
- Местоположение: Варна
53 мнения
• Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта