randm написа:здравейте,
имам проблем и разчитам на вас да ми помогнете. Направено e завещание на имот който e бил земеделска земя през 1991г. През 1996g. имотът влиза в регулационен план. Наследници са майката и тримa синовe. Майкатa завещата своя дял на eдиния син през 1991g. a умира през 1993g. Moгат ли другите двама нaследници да претендират за запазена част oт дела на мaйkaтa и изобщо могат ли да оспорят завещанието? Завещанието е нотариално заверено, забравих да спомена.
Това завещание нарушава ли запазената част , майка ви имала ли е други имоти ,но каквото и да е давността за иск за намаляване на завещанието е изтекла -давността е 5г и тече от момента на откриване на наследството/смъртта на наследодателя/.
Ако подат иск в съда и ответника направи възражение за изтекла давност , нищо няма да постигнете ,ще си останете на старото положение . сори но трябваше да се сетите много по рано.
Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС
г) Поначало всички вземания и права се погасяват по давност с изтичане на определен срок, освен ако в закона е постановено друго. В закона не е посочено дали искът за възстановяване на запазена част се погасява по давност. Според чл. 34, ал 3 ЗС искът за делба не се погасява по давност Тази разпоредба се отнася само до исковете за делба, но не и за останалите вземания на наследниците. Поради това при липса на специален срок следва да се приеме, че искът за намаляване на завещания и на дарения се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. На наследника обаче могат да не бъдат известни направените от наследодателя завещания. Това следва и от правилото на чл. 55 ЗНасл., според което наследникът с право на запазена част може да иска намаление на завещания, открити след като той е приел наследството, а приемането на наследството, може да се извърши в петгодишен срок от откриването на наследството по силата на чл. 50 ЗНасл. ......................................