Родителското Отчуждение представлява ли Домашно Насилие?

[nickbg]

Повечето психолози ще се съгласят, че Родителското Отчуждение е форма на психологическо насилие над детето. Но въпросът ми не е към тях, а към юристите. Домашното Насилие е предмет на ЗЗДН. Там е указано, че Домашното Насилие може да е психологическо. Родителското Отчуждение не е споменато, но, така или иначе, липсва дефиниция на това какво е "психологическо насилие". Ясно е, че то може да се изразява по много начини затова изчерпателна дефиниция е невъзможна.

Това, което ме интересува:

Знаете ли за съдебно Решение по ЗЗДН, което признава Родителското Отчуждение като проява на Домашно Насилие?

[guest1]

Повечето психолози ще се съгласят, че Родителското Отчуждение е форма на психологическо насилие над детето.

Преди да се стигне до прилагане на право - защо мислите, че само детето е обект на насилие?

[nickbg]

Преди да се стигне до прилагане на право - защо мислите, че само детето е обект на насилие?

Прав сте. И отчужденият родител е жертва.

Но въпросът е дали българският съд дали някога изобщо е признавал родителското отчуждение за форма на насилие. При търсене в интернет не успях да намеря подобно съдебно решение. При разговор със специалист по семейно право ми бе казано, че българският съд по-скоро не признава отчуждението като форма на насилие. Този пост бе опит да намеря поне един прецедент в който това се е случило. Като гледам, опитът май ще се окаже неуспешен.

[klotor]

Щом не е посочено от закона, че отчуждението на родителя представлява психологическо насилие над детето, следователно трудно би се позовал на него като довод, аргумент, доказателство.

Би могло , но трябва да докажеш изрично и неоспоримо чрез съдебна експертиза, че отчуждението на родителя представлява по своята същност вид психологическо насилие и съответно е причинил такова над детето.
Друг е въпросът дали то е било умишлено или не, поради небрежност, незаинтересованост и т.н. Тук може да се хване отсрежната страна , но дори и неумишлено , би трябвало да е достатъчно за доказателство в твоя полза.

Но такава експертиза е трудна работа. Свържи се с вещи лица , компетентни в правенето на психологически експертизи, които си работят към съда, плати им за консултация и те ще ти кажат дали би могло да се извърши такава експертиза.
Там ти е разковничето в спечелването на делото ако се позоваваш осново само на това като докзателство.

Законът за домашното насилие е неолиберална мярка за разбиване на семейството и не е използвана много в България. От скоро е. Така че надали ще има и много дела по него, но и там може да потърсиш.
Зависи много от съдията и неговите политически убеждения. Но тъй като повечето съдии са питомци и възпитаници на неолибералната идеология, има шанс да спечелиш.

[nickbg]

Законът за домашното насилие е неолиберална мяркза за разбиване на семейството и не е използвана много в България. От скоро е. Така че надали ще има и много дела по него, но и там може да потърсиш. Зависи много от съдията и неговите политически убеждения. Но тъй като повечето съдии са питовци и възпитаници на неолибералната идеология, има шанс да спечелиш.

Първо, ЗЗДН е отдавна (от 2005-та). Второ, е използван МНОГО. Някъде мярнах статистика за около 2000 ЗНЗ издадени по ЗЗДН само за една година. Имайте предвид, че не всяко дело по ЗЗДН включва издаване на ЗНЗ. Като цяло, броят на делата нараства стремително.

На практика, дело по ЗЗДН все повече се превръща в задължителен спътник на дело по Семейния Кодекс, особено ако има замесено дете.

Всъщност, ЗЗДН се превръща често именно в инструмент за родителско отчуждение, но тук излизаме от темата на поста.

Наясно съм, че психологическо насилие се доказва трудно. За това питах дали изобщо има успешни прецеденти. Още повече, че родителското отчуждение само по себе си не е дефинирано - поне не в закон.

[klotor]

Вещи лица по въпроса. Да ти направят примерна експертиза, частна, за теб самия ,да видиш какво би включвала и т.н.
Но си е харч голям. А и трябва да познаваш такива.

[guest1]

Щом не е посочено от закона, че отчуждението на родителя представлява психологическо насилие над детето, следователно трудно би се позовал на него като довод, аргумент, доказателство.
Би могло , но трябва да докажеш изрично и неоспоримо чрез съдебна експертиза, че отчуждението на родителя представлява по своята същност вид психологическо насилие и съответно е причинил такова над детето.

Преди да давате такива категорични насоки - помислете кои са страните! Авторът на темата се сети!

Тези понятия „ищец“, „ответник“, заинтересована страна“ - трябва да се знаят и без юридическо образование - поне от обща култура.

[nickbg]

помислете кои са страните! Авторът на темата се сети!

Страните може да са три - извършителят срешу когото е молбата за защита по ЗЗДН, пострадавшият родител, както и самото дете. По дела по ЗЗДН не е необичайно да се конституират и трите страни, като на детето може да се назначи особен представител и така в делото да участват адвокати на трите страни.

Въпросът бе дали има съдебен прецедент в който родителското отчуждение да е признато за форма на домашно насилие? Не би изглеждало толкова екзотично, но не знам за такъв случай.

[ivan_lawyer]

Аз давам това което е по закон - първо - родителски права няма - има фаза - временни правомощия - тоест - никой не реже на другият квитанциите и не ме интересува дали ще го прочетете.

Временните правомощия обикновено се дават на майката - по ред биологични причини и т.н. Мъжът е ловец и трябва да носи плячка - примерно - има цяла теория - но е тъпо това. Давате плячката си - но това не означава - че преставате да сте баща.

Унижението е голямо - жените нямат пълното съзнание. Дотук добре - сега какво. Временните правомощия не Ви лишават от права.

Трябва да се постави въпрос - дано да има действащи социални грижи, ужасно е с това - всъщност не функционират изобщо.

Съдът трябва да постанови свиждане - което обаче не е задължително да е на етапи - без преспиване - с миене на зъби и т.н.

Понеже имате проблем - трябва да намерите адвокат в тази галимация - но нямам предвид - случаен.

[nickbg]

Аз давам това което е по закон - първо - родителски права няма - има фаза - временни правомощия - тоест - никой не реже на другият квитанциите ..Понеже имате проблем - трябва да намерите адвокат в тази галимация - но нямам предвид - случаен.

Имам адвокат и то специализиран в тази материя. Не знае някога ЗЗДН да е бил използван успешно при Родителско Отчуждение - макар, че психологическото насилие е в обсега на ЗЗДН. А иначе всяка година има десетки, ако не и стотици подобни опити за дела по ЗЗДН заради отчуждителско поведение.

Та въпросът ми по същество е:

Знаете ли за успешни такива случаи?

Адвокатът е добър, но няма как да е запознат с цялата съдебна практика по темата.

Ако няма такива успешни случаи значи отчуждените родители пием по една студена вода. Но поне няма да се надяваме излишно и да хвърляме пари, време и нерви в обречени дела по ЗЗДН. По СК има малко по-реалистичен шанс, но и там е сложно.

[ivan_lawyer]

Успешното водене на едно дело е - следното - в никакъв случай не сменяйте адвоката си, нито му натрапвайте мнение. Не се правят - рокади - тоест - смени на адвокат - ето така - на случайни хрумвания - той си Ви знае дето се вика - всичко.

При домашните дела - грубо и повърхностно казано - се стига до разчекване на детето - тук Вашата мъдрост трябва да надделее. Освен това - дори и чрез ЧСИ сме опитвали с клиенти - няма ефект - над 10 Протокола правим - не ще да даде детето - Полицайката (нарочно пиша с главна буква), запъна вратата и го хвана за ръцете и стана пак - нулев ефект - нищо. Другото - което е - всеки се прави на засеяно от социалните - те са направо комични - по цял ден общи приказки. Вместо да свършат работата - прехвърлят топката. ЧСИ също не върши работа - ДСИ са в пълен потрес, стрес, житейски кризи на средната възраст и други такива. Кое върши работа.

Пред очите ми - номер на дело няма да дам - осъдиха жена - на зряла възраст, абсолютно си я опердашиха - за неизпълнение на родителски права. Може и няма какво да се колебае един баща трябва да бъде строг, но справедлив.

[nickbg]

@ivan_lawyer: Благодаря за споделеното.

Нямам намерение да сменям адвоката. Просто се опитвам да открия нещо, което може да му е убягнало. Понеже от 3 години съм в тези каши по неволя съм събрал немалко опит. Случвало се е да успея да открия нещо, което той не знае - примерно открих циркулярно писмо на МП до ЧСИ/ДСИ относно предаването на деца за което той не знаеше (по-лошото е, че и ЧСИ не знаеше). А това писмо развързва много ръцете на ЧСИ/ДСИ. Няма силата на норматовен акт, но посочва изрично, че СИ имат право да налагат мерки, които не са очевидни. Примерно, да сменят мястото на предаване на детето - да не е на адреса на родителя отказващ изпълнение, а да е, примерно, в Контактен център или "Синя стая". В случая ЧСИ спря да вдига рамене "Нищо не може да се направи", а се обади по телефона на майката и и обясни, че ако не ми предаде детето доброволно не само, че ще има глоба (вече така или иначе на майката и наложиха няколко), но и детето ще трябва да го предава в място различно от адреса и. Колко дълго ще и действа това предупреждение - не знам.

Майката също може би ще я осъдят и по тъжби по чл.182 НК, които съм завел. Но ЗЗДН, всъщност, е много мощен инструмент, който, за съжаление, до този момент не изглежда да е използван успешно с/у Родителско Отчуждение. Делата по СК не са добро решение понеже са 3-инстанционни и могат да се точат с години. Същевременно съдът не допуска приврвменни мерки при вече влязло в сила решение. Тоест в този случай, трябва да се извърти цялото дело, на всички инстанции. Н.ч.х.д. по чл.182 също не са особено бързи производства, а и ефектът от тях в най-добрия случай ще е психологически (сами по себе си не водят до промяна в режима на лични отношения). ЗЗДет дава правомощия в тази и други насоки на ДСП и в една нормална страна, това щеше да е "царският път". Но у нас ДСП са като цяло нефелни. Нито си знаят правата, нито задълженията. От тях да очакваш нещо е загубена работа. Така, че остава ЗЗДН. ЗЗДН дава инструменти за доста по-бърза интервенция отколкото дело по СК. Въпросът е, че май няма съдебна практика в тази насока.