forum.lex.bg

Здравейте, може ли някой да ми каже какъв е редът за обезсилване на съдебно решение в едноинстанционно производство? Самото решение противоречи на материалния закон и практиката на ВКС, но съгласно ГПК не подлежи на обжалване. Въпросът ми е кой упражнява контрол върху такива съдебни решения и как следва да бъдат денонсирани?

Здравейте,

бихте ли дали малко повече информация относно правното основание на иска, във връзка с който е постановено решението, защото аз лично не се сещам за хипотеза, в която решение, постановено по гражданско дело, не подлежи на контрол от въззивен съд.

Например действията на съдебните изпълнители подлежат на обжалване само пред окръжен съд, чието решение е окончателно и не подлежи на обжалване, освен ако жалбата бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Така спорът за законосъобразността на постановлението за възлагане например се разглежда само от една инстанция.
На въпроса-няма такъв способ. Над последната инстанция е само Господ. Независимо дали инстанциите са една, две или сто.
Решението може да се отмени само на някое от основанията по чл. 303 ГПК или при нищожност на решението да се води иск за установяване на нищожност.

Здравейте,

прав сте, не се бях замислял за хипотезата на обжалване в изпълнителното производство.

kalahan2008 написа:Например действията на съдебните изпълнители подлежат на обжалване само пред окръжен съд, чието решение е окончателно и не подлежи на обжалване, освен ако жалбата бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Така спорът за законосъобразността на постановлението за възлагане например се разглежда само от една инстанция.
На въпроса-няма такъв способ. Над последната инстанция е само Господ. Независимо дали инстанциите са една, две или сто.
Решението може да се отмени само на някое от основанията по чл. 303 ГПК или при нищожност на решението да се води иск за установяване на нищожност.

Да, определено тук нещата за доста по-различни. А какви според Вас са основанията да се иска едно съдебно решение да бъде обявено за нищожно? И дали в допълнение на това може да се иска да бъде обявен за нищожен изпълнителен лист?

Ако успеете да намерите пробойна в процедурата.

Иначе забравете. С някаква липса на пълномощно или нещо такова.

eva_mrnv написа: А какви според Вас са основанията да се иска едно съдебно решение да бъде обявено за нищожно? И дали в допълнение на това може да се иска да бъде обявен за нищожен изпълнителен лист?

Нищожно e съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение.
В практиката на Европейския съд по правата на човека е прието нееднозначно, че всеки съдебен състав, разглеждащ дело при неспазване на вътрешните правила за назначаване на съдии, не отговаря на изискването съдът да е "създаден в съответствие със закона" и това изискване ще е нарушено винаги, когато "даден трибунал не функционира в съответствие със законовите норми, регламентиращи дейността му" - дело "Miracle Europe Kft v. Hungary" No 57774/13, дело Zand v Austria No 7360/76, 15 DR 70 at 80 (1978) Com Rep; CM Res DH (79) 6, и дело Buscarini and Others v San Marino No 31657/96 hudoc (2000) DA). Следователно, ако не са спазени вътрешните правила за назначаване на съдии, е налице нарушение на същото изискване (дело Posokhov v Russia 2003 – V; 39 EHRR 441, и Fedotova v Russia hudoc (2006), а също и дело Lavents v Latvia hudoc (2002) и дело DMD Group v Slovakia hudoc (2010) и др.
Изпълнителен лист не може да се обезсили като нищожен, тъй като той сам по себе си не представлява властническо волеизявление на съда, сам по себе си не създава права и задължения, а единствено обективира диспозитива на вече постановеното съдебно решение.
Основанията за отмяна на влязло в сила решение са други:
Чл. 303. (1) Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато:
1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно;
2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото;
3. решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено;
4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи;
5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее;
6. страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29;
7. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението.
(2) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ.
(3) Не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1, или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2.

Ок, много благодаря. А въвод във владение може ли да се обяви за нищожен? Има безброй нарушения в процедурата по изпълнителното производство?

eva_mrnv написа:Ок, много благодаря. А въвод във владение може ли да се обяви за нищожен? Има безброй нарушения в процедурата по изпълнителното производство?

В допълнение на изложеното по-горе от други участници във форума, струва ми разумно да се посочи, че преценката /дали въвод във владение е "нищожен"/ се извършва от окръжния съд в производството по разглеждане на жалба срещу действията на СИ. Решението на ОС по жалбата е окончателно и не подлежи на обжалване или отмяна по реда на чл.303 ГПК (ТР 7/2014 на ОСГКТ на ВКС).

lawchoice е прав, решенията на ОС по жалби срещу действията на съдебните изпълнители, вкл. и при въвод във владение, не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 ГПК, тъй като не формират сила на присъдено нещо.
Защитата срещу незаконосъобразен въвод на практика е сведена до следните пороци:
- ако жалбата е от длъжника - само при липса на надлежно уведомяване;
- ако е от трето лице - само ако въводът във владение е въз основа на съдебно решение и издаден изпълнителен лист, но не и когато е въз основа на постановление за възлагане след проведена публична продан. И то само ако третото лице е било във владение на имота преди завеждане на иска.
Доколкото питащата споменава нищожност на изпълнителен лист, предполагам, че е втората хипотеза - провело се е исково производство, най-вероятно ревандикационен иск, и ответникът по иска е осъден да предаде владението на имота.
Остава само да разберем дали питащата е длъжник /ответник по иска/ или е трето лице, защото способите за защита са различни. Ако е длъжник, може да се позовава само на нередовно призоваване за въвода във владение и ако не е бил такъв случаят, съвсем нормално е ОС да отхвърли жалбата. Но пък в този случай обикновено ОС оставя жалбата без разглеждане като недопустима и би трябвало в този случай да е имало възможност за обжалване пред апелативен съд.
Моят съвет към питащата е - да се консултира с адвокат. Не може да иска отмяна на съдебното решение по жалбата срещу въвода, най-вероятно ще е невъзможно да се обоснове нищожност на решението, затова единственият евентуален способ за защита е водене на насрещен иск за предаване на владението /ревандикационен или владелчески/, в зависимост от спецификата на случая и доколкото има настъпила промяна след влизане в сила на осъдителното решение. Но за целта документите следва да бъдат прегледани от адвокат, което не може да стане тук в този форум.

kalahan2008 написа:Например действията на съдебните изпълнители подлежат на обжалване само пред окръжен съд, чието решение е окончателно и не подлежи на обжалване, освен ако жалбата бъде оставена без разглеждане като недопустима.
Така спорът за законосъобразността на постановлението за възлагане например се разглежда само от една инстанция.
На въпроса-няма такъв способ. Над последната инстанция е само Господ. Независимо дали инстанциите са една, две или сто.
Решението може да се отмени само на някое от основанията по чл. 303 ГПК или при нищожност на решението да се води иск за установяване на нищожност.

Калахан, с цялото ми уважение, но това не е едноинстанционно производство. В случая първата инстанция е съдебният изпълнител, чийто актове/ в предвидените от закона случаи/ се обжалват пред окръжният съд.

dimist написа:Калахан, с цялото ми уважение, но това не е едноинстанционно производство. В случая първата инстанция е съдебният изпълнител, чийто актове/ в предвидените от закона случаи/ се обжалват пред окръжния съд.

СИ е толкова 'инстанция', колкото са общините, полицията, данъчните, здравните и куп други издаващи актове.

propensity написа:

dimist написа:Калахан, с цялото ми уважение, но това не е едноинстанционно производство. В случая първата инстанция е съдебният изпълнител, чийто актове/ в предвидените от закона случаи/ се обжалват пред окръжния съд.

СИ е толкова 'инстанция', колкото са общините, полицията, данъчните, здравните и куп други издаващи актове.

Dimst, принципно се прав, че СИ се води първа инстанция, поне такова становище се застъпваше в практиката по отменения ГПК. Но не мисля, че питащата имаше предвид това, тя визираше само съдебните инстанции, за нея СИ няма как да е "инстанция".

Много благодаря на всички отговорили! Според мен казуса е изключително интересен. Да, подобен вид решения не подлежат на обжалване, нито на отмяна. Предполагам логиката на законодателят е, че от една страна се предполага добросъвестността на СИ,последвана от контрол от ОС, а от друга - както казахте - те не пораждат нищо. И все пак да не забравяме, че в резултат на едно такова решение се касае за отнето владение. Въпросът е следният - имаме поредица от пороци в изпълнителното производство, ОС въпреки това обаче потвърждава действията на СИ. Значи в правният мир остава напълно несправедливо решение. Според мен такова решение не може да бъде оставено в сила. Тук не стои въпроса дали владението ще бъде върнато чрез исковете по чл. 75 или чл. 76 или ревандикация. Тук въпросът е как такова решение, което е несправедливо да бъде атакувано. Пиша във форума, защото въпросът е доста специфичен и изисква отговор само от тесен специалист. Ако някои има предложение, ще се радвам да го напише. Вярвам, че този въпрос ще бъде полезен и на други, затова си позволявам да го дискутирам тук. Благодаря предварително на всички отзовали се!

На този етап от човешката еволюция правосъдието все още се осъществява от хора . Налице са обективни и субективни причини за постановяване на неправилно /несправедливо/ решение, затова такова може да постанови коя и да е съдебна инстанция, където и да е в Света. Правните възможности за атакуване на порочен съдебен акт ви бяха разяснени по-горе - беше посочено че решението на ОС не подлежи на обжалване и отмяна. Съдът следва да прилага закона, такъв какъвто е и не бива под предлог да въздаде търсена от страната справедливост /дори и той да я вижда/ да наруши приетите правила и да разгледа претенцията й /ако го стори той също би постановил несправедливо решение/. Т.е така както описвате казуса в този момент не съществува правна възможност за отстраняване на последиците от евентуално несправедлив /неправилен/ съдебен акт на ОС. Затова според мен отговорът на поставеният от вас въпрос не може да поради практическа полза.

Според мен, практическа полза може да възникне от друг засегнат от вас аспект, а именно дискусия на тема по кой процесуален ред /чл.435, ал.5 или чл.75 ЗС/ следва да процедира трето лице, заварено в имота, което го владее отпреди образуване делото, по което е издаден изпълнителния лист, за да получи адекватна защита срещу незаконосъобразно принудително изпълнение.

Бъдете здрава!

lawchoice написа:На този етап от човешката еволюция правосъдието все още се осъществява от хора . Налице са обективни и субективни причини за постановяване на неправилно /несправедливо/ решение, затова такова може да постанови коя и да е съдебна инстанция, където и да е в Света. Правните възможности за атакуване на порочен съдебен акт ви бяха разяснени по-горе - беше посочено че решението на ОС не подлежи на обжалване и отмяна. Съдът следва да прилага закона, такъв какъвто е и не бива под предлог да въздаде търсена от страната справедливост /дори и той да я вижда/ да наруши приетите правила и да разгледа претенцията й /ако го стори той също би постановил несправедливо решение/. Т.е така както описвате казуса в този момент не съществува правна възможност за отстраняване на последиците от евентуално несправедлив /неправилен/ съдебен акт на ОС. Затова според мен отговорът на поставеният от вас въпрос не може да поради практическа полза.

Според мен, практическа полза може да възникне от друг засегнат от вас аспект, а именно дискусия на тема по кой процесуален ред /чл.435, ал.5 или чл.75 ЗС/ следва да процедира трето лице, заварено в имота, което го владее отпреди образуване делото, по което е издаден изпълнителния лист, за да получи адекватна защита срещу незаконосъобразно принудително изпълнение.

Бъдете здрава!

Много благодаря за даденият от Вас отговор! Чисто от практическа гледна точка мога да дам отговор на поставеният от Вас въпрос относно по кой процесуален ред следва да се процедира - отговорът е и по двата. Може и по чл. 435, ал. 5 и също и отделен иск по чл. 75. Едното не изключва другото. В ГПК е описано, че ако третото лице пропусне срока по чл. 435, може да подаде владелчески иск. И също от практическа гледна точка иск по чл. 75 може да се подаде дори и когато тече производството по чл. 435. Едното не изключва другото.

Надявам се също да съм била полезна!

В продължение - тъй като темата е денонсиране на съдебно решение в едноинстанционно производство, а не защита и връщане на нарушено владение от ЧСИ, предлагам темата да остане отворена, защото може на някой от четящите да му хрумне решение. Според мен ако едно съдебно решение противоречи на правните норми, то не следва да съществува в правния мир и следва да има начин да бъде денонсирано. Въпроса е как?

Относно въпроса за нарушеното владение от ЧСИ - до тук бяха описани 2 начина:
1. Чл. 435 - в 7 дневен срок, ако не греша.
2. Чл. 75 и 76 - в 6 месечен, ако не греша.

Има ли други?

lawchoice написа:На този етап от човешката еволюция правосъдието все още се осъществява от хора .

Всъщност невинаги...

Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане
Член 8
Проверка на молбата
Съдът, сезиран с молба за издаване на европейска заповед за плащане, проверява възможно най-бързо и въз основа на молбата дали са изпълнени изискванията, посочени в членове 2, 3, 4, 6 и 7, и дали вземането е основателно. Тази проверка може да представлява автоматизирана процедура.

eva_mrnv написа:Относно въпроса за нарушеното владение от ЧСИ - до тук бяха описани 2 начина:
1. Чл. 435 - в 7 дневен срок, ако не греша.

Грешите. 14-дневен е срокът от няколко години.