Искате помощ, но не давате конкретика. Не виждам как точно си представяте да Ви бъде дадена помощ при това положение.
Казусите с ДДС могат да са най-различни. Но най-често става дума за отказ за признаване на данъчен кредит на получателя на доставката поради това, че НАП приемат доставката за реално осъществена, тъй като доставчикът не притежава материална, техническа и кадрова обезпеченост или не са налице доказателства за реално осъществен транспорт на стоката. В първия случай се представят доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, а във втория - товарителници и др. превозни документи. Разбира се, при всички положения ако се касае за родово определени движими вещи, трябва да се представят и доказателства за предаването на вещите, най-вече приемо-предавателни протоколи и писмени обяснения /в хода на ревизионното производство/, съотв. свидетелски показания /в съдебната фаза по обжалване на РА/.
Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз правото на данъчно задължените лица да приспаднат дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на въведената от законодателството на Европейския съюз обща система на ДДС (Решение от 25 октомври 2001 г. по дело Комисия/Италия, C-78/00, Recueil, стp. I-8195, точка 28, Решение от 10 юли 2008 г. по дело Sosnowska, C-25/07, Сборник, стp. I-5129, точка 14, както и Решение от 21 юни 2012 г. по дело Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, точка 37, Решение от 6 септември 2012 г. по дело Gábor Tóth, C-324/11, точка 23).
Съдът на Европейския съюз неведнъж е подчертавал, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано. По-конкретно това право се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки (Решение от 21 март 2000 г. по дело Gabalfrisa и др., C-110/98—C-147/98, Recueil, стр. I-1577, точка 43, Решение от 15 декември 2005 г. по дело Centralan Property, C-63/04, Recueil, стр. I-11087, точка 50, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, точка 47, Решение по дело Mahagében и Dávid, точка 38, Решение от 6 септември 2012 г. по дело Gábor Tóth, C-324/11, точка 24).
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз при упражняване на своите правомощия държавите-членки следва да спазват основните принципи на правото, които са част от общностния правен ред, сред които фигурират по-конкретно и принципът на пропорционалността, принципът на неутралността, както и принципът на правната сигурност и принципът на защита на оправданите правни очаквания (Решение от 18 декември 1997 г. по дело C-286/94 и др., Решение от 11 май 2006 г. по дело C-384/04, Решение от 14 септември 2006 г. по дело C-181/04-C-183/04).
Съгласно принципа на пропорционалност държавите-членки следва да използват средства, които, като позволяват ефективно да се постигне преследваната от вътрешното право цел, нанасят най-малко вреда върху целите и принципите, поставени от съответното общностно право (Решение от 27 септември 2007 г. по дело Teleos и др., C-409/04).
Режимът на приспадане цели да освободи изцяло стопанския субект от тежестта на дължимия или платения ДДС в рамките на цялата му икономическа дейност. По този начин общата система на ДДС гарантира принципа на неутралитет по отношение на данъчната тежест върху всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие, че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (Решение по дело Gabalfrisa и др., посочено по-горе, точка 44, Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Halifax и др., C-255/02, Recueil, стр. I-1609, точка 78, Решение по дело Mahagében и Dávid, посочено по-горе, точка 39, Решение от 6 септември 2012 г. по дело Gábor Tóth, C-324/11, точка 25).
Съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз принципът на правна сигурност, следствие от който е принципът на защита на оправданите правни очаквания, изисква законодателството с неблагоприятни последици за частноправните субекти да бъде ясно и точно и прилагането му да бъде предвидимо за правните субекти (Решение от 7 юни 2005 г. по дело VEMW и др., C 17/03, Recueil, стр. I 4983, точка 80).
Въпросът дали дължимият ДДС за предходни или последващи продажби на определени стоки е бил внесен или не в държавния бюджет, е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получени доставки ДДС. Всъщност ДДС се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада ДДС, начислен пряко върху различните елементи от цената (Решение от 12 януари 2006 г. по дело Optigen и др., C-354/03, C-355/03 и C-484/03, Recueil, стр. I-483, точка 54, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 49 и Решение по дело Mahagében и Dávid, посочено по-горе, точка 40).
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз Директива 2006/112 не допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадължено лице правото да приспадне от ДДС, поради това, че издателят на фактурата за предоставените услуги е извършил нарушения, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки (Решение по дело Mahagében и Dávid, посочено по-горе, точка 50).
По-конкретно Съдът на Европейския съюз достига до извода, че Директива 2006/112 не допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае правото на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на правото на приспадане, има качеството на данъчнозадължено лице, че е разполагал с въпросните стоки, че е бил в състояние да ги достави и че е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 материалноправни и процесуални условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не е разполагало с данни, въз основа на които да заподозре евентуални нарушения или измама в това отношение от страна на въпросния издател (Решение по дело Mahagében и Dávid, посочено по-горе, точка 66).
Ако поради данъчни измами или нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи — въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави — че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с данък върху добавената стойност (Решение от 31 януари 2013 г. по дело „Строй транс“ ЕООД и Директор на Дирекция „ОДОП“, Варна, при ЦУ на НАП, С-642/2011, точки 49 и 52).
Независимо от практиката на СЕС, до скоро НАП и административните съдилища бяха склонни да възлагат върху ревизираното лице тежестта да доказва, че доставката, по която претендират приспадане на данъчен кредит, е била реално осъществена, като се пренебрегваха и омаловажаваха писмени доказателства като фактури, договори, приемо-предавателни протоколи и др.
Обаче изглежда ВАС е на път да промени дългогодишната си практика в този смисъл, като пример за това е следното решение:
Решение № 7434 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 141/2021 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова
В РА, след извършени насрещни проверки на доставчиците, основните констатации, обосноваващи отказа на право на данъчен кредит са свързани с неустановяване на материалната, техническа и кадрова обезпеченост, като изложените мотиви са основно за липса на подходяща квалификация на назначените лица. Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС. Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. В процесното ревизионно производство, както ревизираното лице, така и тримата му доставчици са представили фактурите за извършените услуги, договорите и приемо-предавателни протоколи към тях, доказателства за извършеното плащане по банков път, хронологически извлечения по счетоводни сметки и писмени обяснения за предмета на услугите. Не е лишено от житейска логика и приемането на част от извършените доставки от подизпълнителя след приемането им от възложителя на ревизираното дружество, тъй като едва след приемането им от него той може да има увереността, че доставките на услуги са изпълнени, според изискванията на неговия възложител.
За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, т. 44/. В случая посочените по-горе предпоставки са доказани от жалбоподателя.
Публикувано на: 10 Сеп 2021, 21:38
Ако може все пак да го решите за да имам пример и когато е свързано с физически лица,а не само с фирми ще съм ви безкрайно благодарен!