Написал съм го по-горе. Има разнородна практика в съдилищата. Едни приемат само нотариално заверени подписи, други пък не, каквото е едно решение на ВАС.
РЕШЕНИЕ №7486 ОТ 06.06.2018 Г. ПО АДМ.Д. № 2703/2018 Г., I ОТД. НА ВАС
Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети май в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
при секретар Ц. Д. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА по адм. д. № 2703/2018
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП и И. И. Е. от гр. Пловдив срещу решение № 2266/19.12.2017 г., постановено по адм. д. № 1268/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив.
Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен РА № Р-16001616001205-091-001/26.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 198/10.04.2017 г. на директора на посочената дирекция за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ над 3 000 лв. до пълния размер от 5 800 лв. и за съответните лихви, както и в частта за разноските. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че решението в тази обжалвана част е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което представлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, като съдът ще извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК за прилагането от първоинстанционния съд на материалния закон. Касационният жалбоподател твърди, че решението на съда е немотивирано и неправилно била извършена преценка на доказателствата по делото относно възприетото от съда, че Б. Х. Д. - дядо на ревизираното лице е направил дарение от 25 000 лв., като се твърди, че кредитираната от съда декларация на Димитров не е нотариално заверена, а относно неговите свидетелски показания, неправилно съдът ги е възприел. Според касационният жалбоподател съдът не е отчел обстоятелството, че свидетелят като дядо на ревизираното лице е искал да й помогне да докаже своите твърдения, тъй като са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК. Относно декларацията излага доводи, че тя като частен документ не се ползва с материална доказателствена сила и няма достоверна дата, нито пък съдържа нотариална заверка и затова съдът е следвало да приеме, че този документ е съставен с оглед защитната теза на И. Е.. По тези съображения моли в обжалваната част решението на първоинстанционния съд да се отмени, както и в частта за разноските. В случай, че ответникът по тази касационна жалба претендира разноски, касаторът моли същото да бъде намалено като прекомерно, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по 640 лв. за всяка съдебна инстанция. В депозирано по делото писмено становище от юриск. И. П. се поддържат касационната жалба и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
И. И. Е. от гр. Пловдив обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу посочения по-горе ревизионен акт (диспозитивът на решението е неточен предвид липсата на отхвърлителен диспозитив, тъй като първата част от него е отменителна, а не изменителна) за определения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 3 300 лв. и съответните лихви за 2015 г., а както и в частта за разноските. Не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се касае за неправилна преценка от съда на събраните по делото доказателства, което сочи на основание по чл. 209, т. 3 АПК съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка се сочи от касационната жалбоподателка, че свидетелката Г. Б. е установила, че баща й е бил на дипломатическа служба в Монголия, както и заедно с майка й са й изпращали по 1 000 лв. - 1 200 лв. на месец, както и е получила дарение от 25 000 лв. от дядо й. Относно доходите на касационната жалбоподателка доходи, твърденията й са, че по делото са налице достатъчно доказателства, които ги установяват, вкл. и представените извлечения от банковите й сметки. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт в същата част, както и да й се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. К. М..
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения:
За да постанови обжалвания и от двете страни по делото правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че правилно приходните органи са определили задълженията във връзка с придобитите от Евстатиева доходи от продажба на дружествени дялове съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 3 и 4 ЗДДФЛ. Съдът е приел за неконкретни твърденията на жалбоподателката в първоинстанционното производство за извършвани от родителите й дарения поради липсата на писмени доказателства за даряване на парични суми, нито евентуално относно техния размер. В тази връзка съдът не е кредитирал свидетелските показания на Б. Д. и Г. Б., тъй като те не са посочени конкретни суми, нито лицата, които са ги дарили, а по отношение показанията на Димитров за сумата от 25 000 лв. съдът е приел, че това дарение е доказано, като сумата е дадена по повод закупуването на апартамент на жалбоподателката. За други суми, за които е дал показания свидетелят Б. Д., съдът не ги е кредитирал, тъй като за тях няма доказателства и не са били конкретизирани размерите в показанията на посочения свидетел. В тази връзка съдът е кредитирал дадените свидетелски показания под страх от наказателна отговорност на свидетеля Димитров - дядо на И. Е. и не е споделил констатациите на приходните органи в тази част. Относно твърденията на Евстатиева за спестени пари към началото на ревизирания период, съдът е приел, че за такива не е доказано предвид наличните пари по банковите й сметки и липсата на доказателства, че има такива в сейф и затова е потвърдено началното салдо, прието от приходните органи.
С оглед установената и описана по-горе фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че следва да бъде намалена съответно сумата от 49 101,92 лв. - други доходи в разходната част на изготвения в ревизията паричен поток с признатото дарение от 25 000 лв., което е довело и до намаляване на годишната данъчна основа, която според съда е в размер на 57 744,44 лв. (формирана от доходи от трудови правоотношения, доходи от прехвърляне на права и имущество, и от други доходи), а не приетата от ревизията данъчна основа от 82 744,43 лв., както е прието и, че данъкът по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ следва да се определи в размер на 5 774,44 лв., а данъкът за довнасяне - 3 300 лв. При така установеното съдът е установил, че дължим е данъкът в размер на 3 300 лв. (при авансово удържан данък от 2 474,44 лв.) и съответните лихви, а над тази сума до пълния размер, определен с ревизионния акт 5 800 лв. същият е отменен.
Решението на първоинстанционния съд е правилно постановено.
Безспорно е установено по делото, че ревизията на И. Е. обхваща периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2015 г., като са й определени данъчни задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ само за 2015 г. в общ размер от 5 800 лв. главница и 240,18 лв. лихва. Установено е също така, че през 2015 г. ревизираното лице е получило трудови възнаграждения в размер общо на 22 270,10 лв., начислени лихви върху депозити - 76,70 лв. и приходи от продажби на дялове от "Средногорец" ЕООД - 48 504,58 лв. по договор от 17.03.2015 г. за покупко-продажба на дружествени дялове, като И. Е. ги е продала на Е. Ц. 158424 дялове на обща стойност от 24 800 евро или левова равностойност 48 504,58 лв., а също и получена сума от 4 000 лв. от Б. Е. като финансова помощ. Спорният между страните въпрос пред първоинстанционния съд и оплакването в касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив е относно твърденията на ревизираното лице за получени дарения от бабата и дядото, както и от родителите на И. Е.. Не се спори по делото относно доходите на Евстатиева от продажба на дялове, като правилно съдът е възприел подхода на приходните органи за оценката им съгласно чл. 33, ал. 3 и 4 ЗДДФЛ, поради което в касационната й жалба не се излага такова оплакване относно тези доходи.
Правилно първоинстанционният съд е признал дарението от Б. Х. Д. - дядо и К. С. Д. - баба на И. Е. в размер на 25 000 лв. за закупуването на жилище. От разпита на свидетеля Б. Д. се установява, че той е работил в Република Коми на дипломатическа служба, което се доказва от представения по делото като доказателство дипломатически паспорт и в който изрично е вписано, че е бил генерален консул в гр. Сиктивкар. Такъв паспорт е представени по отношение на бабата на Евстатиева - К. Д. в качеството й на съпруга на Б. Д.. Освен това изяснено е по делото, че Б. Д. е бил на работа в различни банкови институции и други такива. От показанията на Б. Д. като дарител и под страх от наказателна отговорност, обосновано съдът е заключил, че е доказано даването, респ. получаването на дарението от 25 000 лв., поради факта, че работейки на дипломатическа служба дядото на Евстатиева е могъл да притежава спестени пари, които да дари на внучката си. Освен това правилно съдът е отбелязал в решението си, че още в хода на ревизията е представен договор за дарение. Оплакването в касационната жалба на приходната администрация, че този договор не е заверен нотариално, е неоснователно. В чл. 225, ал. 2 ЗЗД законодателят е предвидил, че при сключването на договор за дарение на движими имущества, е необходима нотариална заверка, а другият начин е чрез предаването на тези имущества. Движимите имущества са стоки, а парите не представляват стока съгласно чл. 5, ал. 2 ЗДДС, поради което за тях при дарение не се изисква нотариална заверка на подписите на договарящите дарението страни. Неоснователно е оплакването в касационната жалба на И. Е. за непризната сума от 25 000 лв. дарение от дядо й, тъй като първоинстанционният съд е приел за доказано това твърдение, а и настоящия състав споделя тези изводи, поради което оплакването й е несъстоятелно.
Правилно съдът не е възприел тази част от показанията на разпитаните свидетели за даването и на други суми, предвид липсата на доказателства за тях, а и непосочването на конкретни суми, също не може да установи, че са доказани твърденията на ревизираното лице. Съдът обосновано не е признал за доказани твърденията за други дарения на парични средства, предоставени от родителите на Евстатиева. Наистина съдебната практика на ВАС е ориентирана към възприемане на подхода, че за даренията на парични средства от роднини по права линия не е необходимо представянето непременно на писмени доказателства за това, но само при твърдения за даряване на парични средства без тяхната конкретизация като размер, не ги доказва. Освен това твърденията на Евстатиева, дадени в писмени обяснения пред приходните органи са, че е получавала по банков път от баща й преводи по сметка на Първа инвестиционна банка от Монголия, където той е работил, но няма доказателства за такова дарение за процесната 2015 г. Лелята на И. Е. - Г. Б. (сестра на баща й И. Е.) също е разпитана като свидетел и е твърдяла, че брат й И. Е. е имал адвокатска практика в гр. Пазарджик, след това е бил на дипломатическа служба в Улан Батор - Монголия, бил е и кмет на гр. Пазарджик, а след това и на гр. Стрелча и според свидетелката той е изпращал месечно на дъщеря си според свидетелката около 1 000 лв. - 1 200 лв., докато е бил на дипломатическа служба в Монголия. В тези показания липсва конкретика относно дарените парични суми, тъй като за посочените по-горе суми свидетелката не е сигурна в размера им и затова е казала пред съда "...според мен не по-малко от 1 000 лв. - 1 200 лв. всеки месец". Нещо повече дори да се приеме, че това е точната месечна сума, която родителите на Евстатиева са й изпращали, докато са работили в Монголия, няма никакви данни по делото, че тези суми, за които свидетелката сочи, че са изпращани през периода 2009 г. - 2011 г. не са били похарчени, нито каква част от тях е останала, за да може ревизираната да е ползвала от тях и през 2015 г. Недоказани са и твърденията на И. Е., че роднини са й давали пари за рождени дни и тя си ги е спестявала, тъй като нито са конкретизирани роднините, освен родителите й, нито точните суми, нито за кои от ревизираните периоди се отнасят тези дарения. Освен това правилно съдът е преценил за недоказани показанията на свидетелката и твърденията на И. Е., че спестените си пари е съхранявала в домашен сейф. В ревизионния акт приходните органи са признали наличните парични средства по банковите сметки на Евстатиева в размер на 2 677,76 лв. и те са взети предвид в приходната част и при определяне на годишната данъчна основа за облагане по реда на чл. 17 ЗДДФЛ.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационните жалби са неоснователни, а постановеното решение и в отменената част на ревизионния акт, и в отхвърлената част на жалбата срещу него, е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.
За разноските: Н. И. Е. в зависимост от изхода на делото следва за касационната инстанция да се присъдят разноски в размер на 287,33 лв., а на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив - юрисконсултско възнаграждение в размер на 412,25 лв. или на приходната администрация следва да се присъдят 124,92 лв. по компенсация.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА изцяло решение № 2266/19.12.2017 г., постановено по адм. д. № 1268/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив.
ОСЪЖДА И. И. Е. от гр. Пловдив да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП юрисконуллтско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 124,92 лв., изчислено по компенсация.
Решението не подлежи на обжалване.
Публикувано на: 25 Яну 2021, 23:22
