forum.lex.bg

Здравейте.
Лятото срещу мен бе образувано изпълнително дело за сума, която съм издължила. Тъй като не пазех доказателство за плащането, а задължението беше от 2013 г, реших да карам по лесния път - предявих отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, като се позовах на изтекла давност. Сега получих решението на съда - искът е отхвърлен. Оказва се, че поради глупава техническа грешка сме приложили не правилното доказателство - кога е започнала да тече давността, а друг документ. И съдът казва - ищецът не е представил доказателство кога е започнала да тече давността, затова отхвърлям иска.
Тъй като разполагам с правилното доказателство, въпросът ми е - мога ли отново да предява същия иск? Това решение има ли "сила на пресъдено нещо"?
А иначе по делото ответникът въобще не участва - нито подаде отговор на исковата молба, нито се яви на заседание. Все едно не знае, че има дело.

Просто обжалвайте. Съдът е длъжен да приеме нови доказателтва във въззивното производство.

Длъжен ли? Айде бе! Ама при всички положения ли?
Има някаква опция може би, но трябва да се проучи делото подробно. Сама ли си водихте процеса? Адвокат има ли нещо общо? Ако не, намерете си светкавично, че то няма и време по тия празници и локдауни. Поне ще стане ясно има ли полезен ход.

Тук не става въпрос за ново доказателство, а за съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд.

Съдът в доклада си по чл. 146 от ГПК е бил длъжен да разпредели доказателствената тежест (да укаже, че във ваша тежест е да докажете изтеклата давност). Така също, съдът е длъжен да укаже на страните, че за твърдени от тях факти не сочат доказателства (чл. 146, ал. 2 от ГПК).

Ако не си е изпълнил тези задължения, то преклузия не настъпва (преклузията удря само след като съдът си свърши читаво работата по доклада) и можете пред въззивния съд да го изтъкнете това.

propensity написа:Просто обжалвайте. Съдът е длъжен да приеме нови доказателтва във въззивното производство.

Съдът е длъжен да приеме доказателства, които са:

1. нововъзникнали
2. новоузнати

съответно всяка една от двете хипотези следва да бъде доказана (че е новоузнато или че е нововъзникнало доказателството). Убийте ме, не виждам да попада ситуацията в нито една от двете хипотези. Но, ако намерите въззивен съд (или състав на ВКС), който да убедите в тезата си - аплодисменти.

Споко бе колеги, има начин това да се поднесе правилно пред ВИ. Друг е въпросът кой прави поднасянето.

Аз малко не мога да си представя случай, в който да е в тежест на ищеца доказването кога е започнала да тече давността.
Какъв е фактът, какво е това доказателство, което не сте го приложили - постановление за прекратяване на предходно изпълнително производство, или...?
Щото иначе задължението си има падеж или начална дата на изискуемост - оттогава си тече и давността, друго не виждам какво да и се доказва.
Иначе решението има СПН, да.

portokal написа:Аз малко не мога да си представя случай, в който да е в тежест на ищеца доказването кога е започнала да тече давността.
Какъв е фактът, какво е това доказателство, което не сте го приложили - постановление за прекратяване на предходно изпълнително производство, или...?
Щото иначе задължението си има падеж или начална дата на изискуемост - оттогава си тече и давността, друго не виждам какво да и се доказва.
Иначе решението има СПН, да.

Именно - съдът е възложил в тежест на ищеца да докаже кога е настъпила изискуемостта на задължението и ищецът не е представил някакъв /незнайно какъв/ документ, доказващ изискуемостта.
Но ако има влязло в сила решение или заповед за изпълнение, би следвало от него да е видна датата на настъпване на изискуемостта, най-малко ще се види от кога тече новата 5-годишна давност.
По-скоро не са представили доказателства за датата на влизане в сила на решението/заповедта за изпълнение.
Аз бих изискал от съда служебно да ги изиска, но може да не са се сетили.
Така или иначе гадаем какво точно се е случило.
Има СПН, но само за съответния период. За следващия /извън претендирания с исковата молба/ не настъпва СПН.

ОК, ето малко повече подробности, за да е по-ясен казуса.
Задължението е за разноски по гражданско дело от 2013 г. Само че тези разноски са присъдени не с решението по делото, а допълнително с определение (доколкото си спомням след молба за изменение на разноските). Та е трябвало да представя доказателство кога е влязло в сила това определение, а аз съм представила доказателство кога е влязло в сила решението на съда.
А иначе бях поискала още в исковата съдът служебно да изиска от съда, пред който е било делото (в друга област е) необходимата информация, но ми отказа - аз да съм си поискала справка. И понеже аз поисках справка кога е влязло в сила решението, а на ИЛ пише, че се издава въз основа на определение, ми отхвърлиха иска -нямало доказателство кога започва да тече давността.
Определението е от месец 07.2013, а решението е влязло в сила в сила месец 02.2014 (защото имаше обжалване - въззивният съд го потвърди). Има ли начин за това време определението да не е влязло в сила???
А няма ли някой закон, който да забранява съдът да изисква информация, която му е достъпна служебно? Или поне съдебна практика по въпроса.

Нищо не забранява съдът да изисква инфо по искане на страните по гражданско дело, но това вече ти е било отказано.
А за определението за съжаление теоретично има начин да не е влязло в сила, да.
Във въззивното решение споменава ли се това определение, тоест произнася ли се въззивният съд и по тези разноски? И ако да, приложено ли е самото въззивно решение?

Това е тънка работа с доказателствената тежест, но - съдът я разпределя и изобщо е малко или повече каша - каша е и за опитни процесуалисти и професионалисти.

Характерно за отриц.уст. иск е - че губиш правото на нов - дори и да си имал "букет" от аргументи, докато ищецът по положителният иск - може да повтори (в някои случаи - преповтори), тоест - отрицателният ищец - трябва да си каже всичко, положителният (той е кредитор - господар на вземането) - може да пробва поетапно.

Практически се борави със щемпелите на съда - слагат гриф "влязло в сила" на съответният акт - вярно или невярно е отразено е все едно. Често се случва да сбъркат в съда - какво се опитвам да кажа - - както каза и колегата горе - ако е представено влязло в сила решение на съда - то изискуемостта на дълга е ясна и потвърдена един вид, не е необходимо да се изследва в детайли.

Аз бих обжалвал с аргумент за допуснато съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд - отказано е доказателствено искане, което, ако беше уважено, щеше да доведе до друг краен резултат. Съдът е трябвало да изисква служебно данни относно датата на влизане в сила на определението за разноските.
В тази връзка следва да се иска от въззивния съд наново да събере тези доказателства.

Не е излишно да се опита това, което предлага Калахан, но съм малко скептична, защото става дума за доказателство, с което страната е можела сама да се сдобие.
Пробвайте обаче. Дори заради това, че само от пръв поглед искът е доста вероятно основателен, може пък въззивната инстанция да не прецени нещата толкова строго.

Не ми е работа да коментирам висящи казуси, но ще се включа понеже намирам, че леко сте се отклонили от фактологията на казуса. Видно от твърденията на авторът на темата, той свързва отхвърлянето на иска с допусната от него техническа грешка, която според него се изразява в това, че вместо да представи определението за изменение на решението е представил самото решение. Разбира се, че е възможно определението по молбата за изменение в частта за разноските да не е влязло в сила към момента на влизане в сила на решението по същество на спора. Това че страната се обръща с ИМ към съда с искане за съдействие /защита, далеч не означава че съдът следва оттам насетне да бъде заличен като арбитър и да бъде конституиран като адвокат на страната. Твърде далеч от съдействието за установяването на фактическата обстановка, възприемам очакванията изразени по-горе, че съдът е следвало да съветва страната относно относимостта на събраните по нейно искане доказателства, както и да й дава указания кои точно доказателства да предстви, за да уважи претенцията й. При това без значение колко основателна на пръв поглед му се "вижда" нейната претенция.

Честита коледа на всички!
Бъдете здрави!

Хаха, казаха ли ни го? Първо ни намекнаха, че не се коментират висящи казуси (демек дори адвокатът или съдията по самия казус не бива да коментира проблема с колега, дори общо и без имена), след това се оказа, че сме имали очаквания съдът да води страната за ръчичка. Аз не знаех, че съм имала такива очаквания, нито пък ги видях в мненията на Калахан и останалите, но вече ще имам едно наум за неосъзнатото си очакване.
Като как сме се отклонили от фактологията, също не ми е дадено да знам, но нейсе.

Сега получих решението на съда - искът е отхвърлен. Оказва се, че поради глупава техническа грешка сме приложили не правилното доказателство - кога е започнала да тече давността, а друг документ.

Прочетете доклада и решението и образувайте ново дело на друго основание - Определението за раноските, като преди това се снабдите с него от съда, който го е издал. Има и други варианти, платено без основание, но трябва да се видят документите и делата.

portokal написа:Хаха, казаха ли ни го? Първо ни намекнаха, че не се коментират висящи казуси (демек дори адвокатът или съдията по самия казус не бива да коментира проблема с колега, дори общо и без имена), след това се оказа, че сме имали очаквания съдът да води страната за ръчичка. Аз не знаех, че съм имала такива очаквания, нито пък ги видях в мненията на Калахан и останалите, но вече ще имам едно наум за неосъзнатото си очакване.
Като как сме се отклонили от фактологията, също не ми е дадено да знам, но нейсе.

Не е намек, законът изрично го сочи - чл.212 ЗСВ . Фактологията такава, каквато аз я видях е следната: след като съдът е отказал да замести страната при събирането на доказателствата, странат сама е поискала и представила справка. Поради допусната от страната грешка в справката е отразен момента на влизане в сила на съдебното решение, вместо на определението постановено по искането по чл248, ал.1 ГПК. Очакванията са тези, породени от коментарите в темата, че страната би могла да разчита на снизхождение от горната инстанция, която да поправи пропуските й по доказване на иска /резултат от нейното процесуално поведение, а не вследствие нарушения на съда/ и да реши казуса така, както я зове сърцето. Макар и да е бъдещо несигурно събитие, давате ли си сметка с какви доводи ще утешаваме другата страна евентуално отново тук, макар и в друга тема, защо сърцето на въззивния съд е останало глухо за нейните вопли и стонове, след като негово основно задължение е да отстои на равно разстояние от страните? Това макар и да е философски въпрос има отношение към изграждане на авторитетът на съда, който трябва да бъде отстояван даже и тук в Интернет.

lawchoice написа:Фактологията такава, каквато аз я видях е следната: след като съдът е отказал да замести страната при събирането на доказателствата, странат сама е поискала и представила справка.

Аз прочетох фактологията другояче-ищецът е направил доказателствено искане /чл.192 ГПК/, съдът е отказал да го уважи /не е ясно с какви мотиви, може би никакви/. Тогава ищецът се е принудил сам да си събира доказателствата, но допуснал техническа грешка и приложил грешното доказателство. И в крайна сметка съдът отхвърлил иска.
Тук е важно как тълкуваме чл.10 ГПК-съдът осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото. Така, както виждам аз фактологията, съдът не е съдействал на ищеца да бъдат установени фактите. Това е негово служебно задължение, което не му вменява задължение да "замести" страната при събиране на доказателствата.

Моят прочит на фактологията сочи, че началната дата на погасителната давност е датата на влязлото в сила решение (това пред въззивната инстанция). Разноските по водено пред съда производство са акцесорни и основателността им е в зависимост от решението по главната искова претенция и поглъща разпределението за разноски, произнесено от първата инстанция с Определението по чл.248 ГПК за допълване на решението й.

Достатъчно основание за тезата ми е, че влязлото в сила решение е потвърдено от въззивната инстанция дори и без изрично позоваване с осъдителен диспозитив по сторените разноски от първостепенния съд.
В тази връзка считам, че 5-годишната погасителна давност е с начална дата месец 02.2014, тъй като изискуемостта им настъпва и формира СПН с изчерпване на инстанционния контрол по същество на оспорения съдебен акт.
И ако давността не е изтекла към датата на предявяване на исковата молба, правилно претенцията на ищеца е отхвърлена на посоченото основание.

П.П. Честита Коледа и весело посрещане на Новогодишните празници независимо от пандемичната обстановка по повод Covid 19!

kalahan2008 написа:

lawchoice написа:Фактологията такава, каквато аз я видях е следната: след като съдът е отказал да замести страната при събирането на доказателствата, странат сама е поискала и представила справка.

Аз прочетох фактологията другояче-ищецът е направил доказателствено искане /чл.192 ГПК/, съдът е отказал да го уважи /не е ясно с какви мотиви, може би никакви/. Тогава ищецът се е принудил сам да си събира доказателствата, но допуснал техническа грешка и приложил грешното доказателство. И в крайна сметка съдът отхвърлил иска.
Тук е важно как тълкуваме чл.10 ГПК-съдът осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото. Така, както виждам аз фактологията, съдът не е съдействал на ищеца да бъдат установени фактите. Това е негово служебно задължение, което не му вменява задължение да "замести" страната при събиране на доказателствата.

Ищецът е двигателят на процеса, още в исковата си молба следва да посочи фактите и доказателствата, въз основа на които предявява искането си до съда. Инак, напълно те разбирам, разбирам и останалите писали в темата - така, както разбирах навремето разбирах и Р.Янков /светла му памет/ - един прекрасен човек /с главно "Ч"/ и много добър юрист. Той имаше подобно схващане - когато не знаеш как да постъпиш понеже законът не дава адекватно разрешение на даден казус, да го решиш със сърцето си. Но, работата на съда не следва да се припокрива с работата на адвоката, той следва да предостави безпристрастно и независимо правосъдие за всички участващи в казуса страни.