forum.lex.bg

Здравейте,

През 2017год. е сключен договор с една от фирмите за бързи кредити за паричен заем, обезпечен с ипотека. Кредитополучателя плаща вноските редовно около една година, след което спира да плаща поради финансово затруднение. Кредитора се снабдява с изпълнителен лист, завежда дело при ЧСИ, ЧСИ продава имота на публична продан и изплаща дълга към кредитора. В договора за заем, обаче, се установяват неравноправни клаузи. Късно ли е да се заведе дело за обявяване на договора за кредит за нищожен? Особено след като дълга е платен принудително (чрез ЧСИ) ? Благодаря предварително за отговорите.

Неравноправните клаузи не водят до нищожност на договора, а на самите себе си, напр. клаузата определяща увеличението на лихвата е неравноправна, но не отпада задължението за лихва, а само нейния размер, определен в клаузата. Това е по принцип, но вас ви интересува конкретно вашия договор и няма как да ви се отговори от тук, а и вече е късно.

Късно е, ако има приключено съдебно дело с влязло в сила съдебно решение или неоспорвана заповед за изпълнение, няма какво да се направи. То стана модерно, напоследък всички се образоваха, че имало проблем с неравноправните клаузи и, видиш ли, съдът е длъжен да следи служебно за тях, след като приеха измененията в края на 2019-та година в заповедното производство в чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, а и в чл. 7, ал. 3. Не че това не се знаеше и не се прилагаше и преди от "по-будните" съдии, но просто ей така, да го има. За съжаление, както е описано и в Библията - всичко в този свят е преходно, поради което организирането на защита срещу съдебен процес винаги е скрепено с определени срокове, не случайно наричани още и "фатални срокове", защото пропускането им може да доведе до окончателни последици, които трудно биха могли да бъдат преодолени.
На крактко казано, ако вече е минала съдебната фаза, има издаден изпълнителен титул и не сте осъществили защитата си на момента, според мен нямате шансове да искате връщане на надплатеното.
Колкото до нищожността на клаузите - да, ако една клауза е нищожна, то и вземането, породено от нея, също е нищожно, което не води автоматично до нищожност на целия договор. В някои случаи обаче, ако не са спазени изисквания към договора за потребителски кредит, примерно не е предоставена информация, не е подробно описан годишният процент на разходите в какво се изразява, написан е с шрифт, по-малък от размер 12 (някой виждал ли е случайно как се установява това в процеса? ) и др. подобни, договорът за кредит се явява недействителен, но въпреки това потребителят дължи връщането на чистата сума по кредита, т.е. само на главницата, без възнаградителни, наказателни и други такива лихвени измишльотини.

Аз съм на мниеие, че може. В основата стои осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД.

Чувал съм за такива искове, но не съм виждал на практика. Според мен са процесуално недопустими. Чл. 55 ЗЗД предполага липса на основание. В конкретния случай вероятно се касае за влязло в сила съдебно решение, което е основанието. Същият отговор е относим и към влязлата в сила заповед за изпълнение. Да се твърди, че договорът, въз основа на който е постановено влязлото в сила решение, е нищожен и поради това е налице липса на основание означава, че всъщност се иска преразглеждане на вече приключил правен спор, по който страните са обвързани със сила на пресъдено нещо. Да, някои ще кажат "При заповед за изпълнение нямаме СПН", е, да, като нямаме, защо тогава е недопустим иск между същите страни и за същото вземане, за което е издадена заповедта? Така че според мен и заповедта за изпълнение се ползва със СПН, а отделянето му от нея е "изкуствено", просто защото се нарича "заповед", а не "решение", но това си е мое мнение. Връщайки се обратно на преразглеждането на правния спор, в един исков процес ответникът е длъжен да противопостави на ищеца всички свои възражения, като неизпълнението на това негово задължение влече след себе си тяхното преклудиране, дори и в друго исково производство. Да, вярно, съдът е имал най-вероятно задължение да следи служебно за неравноправността на клаузите тогава, предвид практика на ВКС и т.н., но... за съжаление съдебната грешка не е основание за преразглеждане на влязъл в сила съдебен акт, защото всеки щеше да се възползва от него, обезсмисляйки инстанционния контрол.

Моите разсъждения са също теоритични, но намерих и практика на ВКС:

- Атакува се договорът поради неравноправни клаузи, която правна последница е отпадането на предсрочната изисукемост;
- Следдва обезсилване на изпълнителния лист;
- Взискателят влиза в ролята на привиден кредитор;
- Жалбоподателят завежда иск /за вече/ неоснователното обогатяване по реда на чл.55 ЗЗД.

Определение №107/13.05.2011 по дело №118/2010 на ВКС

Накратко, в аналогична обстановка ищецът е обезсилил ИЛ с установ. иск, на базата, на който е продаден негов имот, след което е търсил защита по реда на чл 303 от ГПК като атакува съдебен титул, а ВКС му определя иска като недопустим, но в същото време го 'открехва', че защитата му в случая десйтвително е чл. 55 от ЗЗД.

Отмяната по чл.303 ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни решения, определения за прекратяване на делото, както и на изпълнителни действия – възлагане на имот при публична продан/ Р 90-72 на ОСГК на ВС/. Съществува ли обаче друг ред за атакуване на акта или за защита на правото отмяната е недопустима. В конкретният случая решението на съда по чл.254 ГПК отм. и на разпореждането за обезсилване на изпълнителния лист са влезли в сила след като е влязло в сила постановлението за възлагане. Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал.3 ГПК, аналогична на чл. 384, ал.3 ГПК отм. , ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорена по исков ред само при нарушение на чл. 490 ГПК респ. чл. 379 ГПК отм. и при невнасяне на цената. Влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен отрицателния установителен иск на молителя и е обезсилен изпълнителния лист, придава на взискателят по изпълнителното дело [фирма] качеството на привиден кредитор. Обезсилването на изпълнителния лист е акт обратен на издаването на изпълнителния лист и ако изпълнителното производство не е приключило, е основание за неговото прекратяване /чл. 433, ал.1, т.3 ГПК/. Когато принудителното изпълнение обаче е приключило, защитата на длъжника срещу привидния кредитор се състои във връщане на полученото от него чрез предявяване на осъдителен иск. Полученото от привидния кредитор е лишено от правно основание, поради което е недействително по арг. на чл.55 ЗЗД. Следователно след като молителят разполага с друг ред на защита, молбата за отмяна е недопустима.

Според мен мадам питащата да хваща книжлята под мишница и при добър адовкат час по-скоро.

И аз мисля, че искът по чл. 55 ЗЗД би бил недопустим, именно заради влязлата в сила заповед за изпълнение /явно няма възражение срещу нея/.
Малко подир дъжд - качулка.