начало

Правна уредба на споразуменията за избор на съд по граждански и търговски дела Правна уредба на споразуменията за избор на съд по граждански и търговски дела

Относно Определение на Окръжен съд

Поставяне и решаване на правни казуси
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.


Относно Определение на Окръжен съд

Мнениеот epoaro » 24 Май 2017, 13:52

Здравейте на всички и Честит Ден на Писмеността!

Обръщам се към Вас, със следното питане:

Правя Възражение по Запор на трудово възнаграждение, на основание чл. 423 от ГПК, че в периода в който ми е трябвало да ми бъде връчена ЗНИ, аз не съм се намирал на територията на Република България. Представям, официален документ (моя грешка от една страна, който не е преведен на Български) за регистрация в страната в която пребивавам, датата на издаване е 02.02, а Заповедта е връчена на 20.02, със залепване на вратата уведомление. Първоначално баща ми е отказал да приеме документите, което се вижда и като доказателство по делото, като е обяснил, че не се намирам на територията на Р. България. И в последствие те са заелпили уведомлението на врата на адреса ми. И т.н.
Окръжния съд, след като е прегледал всички доказателства, отхвърля моето възражение, на основание, че: "В този контекста твърденията на молителя не се подкрепят от доказателствата по делото. От една страна тези доказателства са представени по делото непреведени на български език, поради което не могат да бъдат обсъдени от съда и верифицирани." И приема, че т.к. е залепено на вратата уведомлението се счита за надлежно връчено.

Т.к. имах и друго дело на същото основание чл. 423 от ГПК, съдът ми бе пратил указания, представените документи да бъдат преведени на Български език в едноседмичен срок, а в това дело такова указание не бях получил. Като цяло двете дела се водеха по едно и също време и затова не успях да отреагирам и да ги представя и по 2то дело преведени. Достатъчно основание ли е да се отхвърли възражението, след като един съдия указва да бъде направен превод на документите, а друг не и се произнася, за неоснователност на възражението.
И т.к. Определението не подлежи на обжалване, остава само да заведа Отрицателен Установителен Иск или, какво мога да направя в този случай?
Благодаря предварително.
epoaro
Младши потребител
 
Мнения: 10
Регистриран на: 19 Май 2016, 09:32

Re: Относно Определение на Окръжен съд

Мнениеот bird_of_paradise » 24 Май 2017, 17:55

epoaro написа:В този контекста твърденията на молителя не се подкрепят от доказателствата по делото. От една страна тези доказателства са представени по делото непреведени на български език, поради което не могат да бъдат обсъдени от съда и верифицирани.


Това съждение е неправилно и в отклонение със задължителната практика на ВКС
при неспазване на изискването представеният документ на чужд език да бъде придружен с точен превод на български, заверен от страната, съдът е длъжен да даде указания и възможност на страната да представи точен превод на документа и при неизпълнение на тези указания да откаже приобщаване на документа към доказателствата по делото и неговото обсъждане. Настоящият състав споделя тази практика. Съгласно чл.4, ал.1 ГПК съдебният език е българският. Разпоредбата на чл.185 ГПК изисква документ, представен на чужд език, да се придружава с точен превод на български, заверен от страна. В случай на неизпълнение на това задължение, е налице ненадлежно извършено от страната процесуално действие. Задължението на съда да даде на страната указания за представяне на точен превод на представения на чужд език документ следва от разпоредбата на чл.101, ал.1 ГПК, съобразно която съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката.
, но от друга страна очевидно не само това е причината, за да отклонят без уважение жалбата ви. Криете съществени обстоятелства.

epoaro написа:И т.к. Определението не подлежи на обжалване, остава само да заведа Отрицателен Установителен Иск или, какво мога да направя в този случай?

Да се консултирате с адвокат, след което да предприемете нужното. Нямате сили за тази лъжица, въпреки апетита ( ако ме разбирате правилно).
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
bird_of_paradise
Активен потребител
 
Мнения: 2668
Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27

Re: Относно Определение на Окръжен съд

Мнениеот epoaro » 25 Май 2017, 04:09

bird_of_paradise, Благодаря за отговора... Не мисля, че крия нещо... Но ето и друга част от мотивите, за отхвърляне на иска:
"За доказване на твърдението, че длъжникът е извън територията на РБ, с писменото възражение са представени според твърдението на молителя, но на гръцки език: справка за осигурителния доход на лицето от др. страна за периода от 2011г. до 2015г., както и копие от Сертификат за регистрация № ******* от 09.02.2012г., с който се удостоверява законното пребиваване на длъжникът извън пределите на Р. Б...
От данните по делото е видно, че първоинстанционният съд е бил сезиран от кредитора [фирма], ЕИК[ЕИК], от [населено място], със заявление вх. №***от 21.02.2012г. за издаване Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ****., ЕГН [ЕГН], на адрес: [населено място], Област ., ул. № за посочената в заявлението сума....
Съдът въз основа на изложените в заявлението основания е уважил искането, като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № *** от 07.03.2012г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №***/2012г. по описа на РС, като е осъдил длъжника за посочените суми в заявлението представено пред съда по заповедното производство.
При опит издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК да бъде връчена на длъжника, на постоянния му и настоящ адрес- [населено място], Област Б., ул. №, бащата на длъжника е отказал да получи съобщението, като е съобщил на призовкаря, че сина му е в чужбина.
Въз основа на разпореждане по ч.гр.д. № ***/2012г. по описа на РС от 19.03.2012г., съдията по заповедното производство, след извършена справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09г. от НБД “Население”, е установил, че лицето има постоянен и настоящ адрес, посочения в заявлението- [населено място], При тези обстоятелства, съдът е постановил залепване на уведомление по реда на чл. 47 ал.1 от ГПК и такова е било залепено от призовкаря на входната врата на жилището, на 12.04.2012г. и след като е изтекъл двуседмичен срок от залепване на уведомлението и никой не се явил в РС , за да получи препис от издадената заповед, съдът е счел че призовката е редовно връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и е разпоредил издаването на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Въз основа на изложеното, настоящият съд намира, че подаденото възражение е неоснователно.
С оглед на установената фактическа обстановка, следва безспорно да се приеме, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника, при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК - връчителят не е намерил лицето на адреса посочен в заявлението, както и друго лице, което да е съгласно да получи книжата, при което е залепил уведомление съгласно изискванията на чл. 47 ал. 1 от ГПК, като в двуседмичния срок длъжника не се е явил да получи книжата. След направена справка относно адреса на длъжника, съдът по заповедното производство е установил, че адрес посочен в заявлението е актуалният постоянен и настоящ адрес на длъжника, поради което е разпоредил залепването на уведомление по реда на чл. 47 ал.1 от ГПК. Съобразно изричната разпоредба на чл. 47 ал. 7 от ГПК, редът за връчване чрез залепване на уведомление /чл. 47 ал. 1 - 5 ГПК/, се прилага и при връчване на заповед за изпълнение, поради което възражението за ненадлежното връчване на заповедта за парично изпълнение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК е неоснователно.
Съгласно чл. 411 ал. 2 т. 3 и 4 от ГПК, съдът по заповедното производство следва да откаже да издаде такава, тогава когато установи че длъжника няма постоянен адрес на територията на РБ или ако същият при липса на постоянен и настоящ адрес в РБ, няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на страната. В настоящия случай, съдът е извършил служебна проверка по Наредба № 14/18.11.09г. от НБД “Население”, от която е установил, че длъжника има постоянен и настоящ адрес, посочения в заявлението- [населено място]. Разпоредил е залепване на уведомление по реда на чл. 47 ал.1 от ГПК на установения постоянен и настоящ адрес на длъжника, след което е счел уведомлението за редовно при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Възраженията за липса на обичайно местопребиваване на длъжника на територията на РБ към момента на връчването на заповедта са неоснователни, като неговото местопребиваване към този момент е ирелевантно, след като същият е имал адресна регистрация и постоянен и настоящ адрес в РБ. Същият е имал задължението, след като е заминал на работа в чужбина и е живял в друга държава повече от 30 дни, да депозира заявление за да заяви промяната в настоящия си адрес, като посочи новия си адрес на местоживеене в чужбина/ чл. 99 от Закона за гражданската регистрация/. Като не е изпълнил това свое задължение и не е заявил промяната на постоянния си адрес,длъжникът не може понастоящем да се позовава на обстоятелството че към момента на връчването на заповедта е бил в чужбина, тъй като това обстоятелство не е било надлежно отразено в регистрите на населението на РБ.
Следва да се отбележи, че съобразно разпоредбите на Закона за гражданската регистрация /чл. 94 ал. 3 от ЗГР/, когато лицето живее постоянно в чужбина и това е надлежно установено и заявено, настоящият адрес на лицето се обозначава с името на държавата, в която живее, а в случая длъжникът не твърди, че в НБД "Население" няма постоянен или настоящ адрес на територията на Република България, съответно че настоящият адрес на лицето е обозначено с името на държавата, в която живее, поради което не може да се приеме, че от доказателствата по делото е надлежно установено, че има обичайно местопребиваване извън територията на Република България, поради което макар заповедта да не е била връчена лично, а чрез фикцията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, то не са налице предпоставките по чл. 423 ал. 1 т. 2 от ГПК за да бъде прието за основателно възражението по чл. 423 ал. 1 т. 2 от ГПК.
От анализа на събрания по делото доказателствен материал се установи, че РС е процедирал правилно и законосъобразно при връчване заповедта за изпълнение.Отбелязването във върнатото в цялост съобщение по данни на бащата, че сина му се намира временно в чужбина, не е достатъчно за да подкрепи тезата на молителя, тъй като пребиваването му в чужбина не е остатъчна и не сочи автоматично на отсъствие на обичайното му местопребиваване на Българска територия. Този извод се обосновава от разпоредбата на чл. 48 ал. 7 КМЧП, според която за обичайното местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, дори това да не е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за определянето на това място трябва специално да се съобразят обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайните връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки(вж. и чл. 59 от Регламент № 44/01г). В този контекста твърденията на молителя не се подкрепят от доказателствата по делото. От една страна тези доказателства са представени по делото непреведени на български език, поради което не могат да бъдат обсъдени от съда и верифицирани. От друга страна с оглед оформения по съответния ред отказ на бащата на К. Д. Ч. да получи съобщението със заповедта, РС основателно е предприел единствено възможният начин за приключване на процедурата по съобщаването- този по чл. 47 ал. 1-5 от ГПК, към който препраща чл. 47 ал. 7 ГПК. Не е допуснато процесуално нарушение във връзка с редовността на връченото съобщение, което да обуславя извода за наличието на основания за приемане на депозираното възражение, поради наличието на основанията на чл. 423 ал.1 т. 1 от ГПК."
epoaro
Младши потребител
 
Мнения: 10
Регистриран на: 19 Май 2016, 09:32


Назад към Взаимопомощ


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 45 госта


cron