forum.lex.bg

Въззивникът навежда доводи за нередовна искова молба на първа инстанция. Въззивния съд дава указания на ищеца-въззиваем да отстрани нередностите. От кой етап започва делото? Събраните доказателства и експертизи остават, могат ли да се допълват, във връзка с уточненията на ИМ или се игнорират от съда и събирането на доказателства започва отново, съответно как се процедира със сторените до този момент разноски по нередовната искова молба?

ivanov_p написа:Въззивникът навежда доводи за нередовна искова молба на първа инстанция. Въззивния съд дава указания на ищеца-въззиваем да отстрани нередностите. От кой етап започва делото? Събраните доказателства и експертизи остават, могат ли да се допълват, във връзка с уточненията на ИМ или се игнорират от съда и събирането на доказателства започва отново, съответно как се процедира със сторените до този момент разноски по нередовната искова молба?

Пейчо, не казваш какво казва адвокатът ти.

Адвокатът не казва нищо, защото в момента аз пиша въззивната и не знам още кой ще се явява в съда. При писането видях, че има противоречия в петитума и съобразителната част и сега смятам кое ще е по-изгодно, да го посоча или да го оставя. Естествено, всеки адвокат ще каже да го използваме, но ищецът е допуснал груби грешки, експертизите не са отговорили на релевантни въпроси и няма да е добре, ако им дадем възможност да го направят, още по-малко да товаря клиентите с нови разноски по експертизи. Адвокатите са като децата, каквато играчка видят посягат да я вземат без да мислят дали е опасна или не и най-вече колко струва.

ivanov_p написа:Адвокатът не казва нищо, защото в момента аз пиша въззивната и не знам още кой ще се явява в съда. При писането видях, че има противоречия в петитума и съобразителната част и сега смятам кое ще е по-изгодно, да го посоча или да го оставя. Естествено, всеки адвокат ще каже да го използваме, но ищецът е допуснал груби грешки, експертизите не са отговорили на релевантни въпроси и няма да е добре, ако им дадем възможност да го направят, още по-малко да товаря клиентите с нови разноски по експертизи. Адвокатите са като децата, каквато играчка видят посягат да я вземат без да мислят дали е опасна или не и най-вече колко струва.

Пиши, пиши - той съдът си знае работата.
Жалкото е за клиентите на които им пишеш жалбата, дали те знаят, че си се захванал с несвойствена задача. Зная, зная, че ще им поднесеш творението си, върху което те ще трябва да положат своите подписи, а отпосле - ти ни лук ял, ни лук мирисАл. Ама нали знаеш, че някой ден ще ти излезе скъп този дяволък...

ivanov_p написа:Адвокатът не казва нищо, защото в момента аз пиша въззивната и не знам още кой ще се явява в съда. При писането видях, че има противоречия в петитума и съобразителната част и сега смятам кое ще е по-изгодно, да го посоча или да го оставя. Естествено, всеки адвокат ще каже да го използваме, но ищецът е допуснал груби грешки, експертизите не са отговорили на релевантни въпроси и няма да е добре, ако им дадем възможност да го направят, още по-малко да товаря клиентите с нови разноски по експертизи. Адвокатите са като децата, каквато играчка видят посягат да я вземат без да мислят дали е опасна или не и най-вече колко струва.

1. ИМ няма съобразителна част, има обстоятелствена част
2. Прочети ТР 1 / 2013 на ОСГТК. Там са обяснени доста неща около въззивното производство. Най-малкото ще ти стане ясно при кои нарушения на процесуалния закон въззивната инстанция не е длъжна да реагира, ако ти не си й ги посочил с пръстче, и при кои е длъжна да реагира, дори и ти да не си ги посочил. Оттам мисля (дали?), че ще прецениш дали да ги посочиш тези противоречия, или да ги оставиш
3. Адвокатите.... децата...

Алоооо...!
Питам тези дето знаят!

ivanov_p написа:Алоооо...!
Питам тези дето знаят!

Това към мен ли е адресирано?

teogeo написа:

ivanov_p написа:Алоооо...!
Питам тези дето знаят!

Това към мен ли е адресирано?

Не би трябвало, защото точно си му посочил, къде се намира ключа от палатката. Допускам, че не го е видял/разбрал.

ivanov_p написа:Адвокатите са като децата, каквато играчка видят посягат да я вземат без да мислят дали е опасна или не и най-вече колко струва.

Наскоро, по почин на ищеца, изправях нередовност на ИМ пред въззива- от играчки може да разбираш, но идея нямаш в какво минно поле си.... заради ограничения въззив, заради преклузивните срокове, заради непълнотата на ТР( е, то не може да обхване и всички възможни хипотези), заради нЕкои специфични задължения на съда, вкл. тези по чл. 162 ГПК, заради частично решавани проблеми по реда на чл. 290 ГПК, и най-вече, заради несъвършенството при кодифициране на материята.
Не мисля, че има някаква матрица, защото всеки случай/порок е индивидуален ( а ти си пестелив, като че някой се интересува лично от това дело), но скромното ми мнение е, че ако се установи нередовност ( защото е възможно и да няма такава) въззива ще даде указания( би трябвало да са точни, ясни и пълни), ако се изпълнят в срок порокът се санира с обратна сила и делото продължава, като да не е била налице нередовност на ИМ.
Нови доказателства?- при ограничението на чл. 266, ал.3 ГПК.
Нова експертиза?- възможна е само при хипотезата на 162 ГПК ( основанието е ясно, но страда размера).
Разноските?, в тази хипотеза- при уважаване на ВЖ, на печелившия присъждат разноски за двете инстанции съобразно уваженото.

Не е лесно при този ГПК, а детайлите изискват много четене, като през цялото време си в минно поле. Имам някакви (не) достоверни спомени, че някога си бил колега, но Мели е права- добре би било този, който ще ви представлява на втора инстанция да прочете книжата, мислите два глави и ...внимателно с танца .

Не е задължително да се вслушаш в написаното.

Рай-Птицо

нови доказателства във въззива може да се сочат без проблем, ако първоинстанционният съд е оплескал доклада (изготвил е такъв, в който не е разпределил правилно ДТ, или пък е дал грешна правна квалификация на иска, от което се е разместила ДТ или пък са изпуснати релевантни за доказване факти, от което пък не са ангажирани доказателства аз тях). Няма читав доклад - няма и преклузия

Експертиза въззивният съд може да прасне служебно. Ей-така, по свой почин, дори и без възражение на страните. Ако счете, че императивна материалноправна норма не може да бъде приложена без наличието на разни ЮФ, чието установяване пък изисква специални знания от областта на дъра-бъра. Не само в хипотезата на чл. 162 от ГПК.

Един виц в тази връзка:

Явява се p_ivanov на интервю за работа.
HR-а: Владеете ли английски език?
p_ivanov: Разбира се, на отлично ниво.
HR-a: Бихте ли тогава ни съставили изречение с думата allow?
p_ivanov: Аллооууу, кой е на телефона?

teogeo написа:...нови доказателства във въззива може да се сочат без проблем, ако първоинстанционният съд е оплескал доклада (изготвил е такъв, в който не е разпределил правилно ДТ, или пък е дал грешна правна квалификация на иска, от което се е разместила ДТ или пък са изпуснати релевантни за доказване факти, от което пък не са ангажирани доказателства аз тях). Няма читав доклад - няма и преклузия

Тео-Гео ,
дали аз лошо го написах, или ти не ме разбра, но проблемите с доклада не се ли подвеждат под хипотезата на ал.3?

При действието на ограничения въззив, въведен с гпк от 2007 г., във въззивното производство страните могат да сочат и представят само доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор - чл. 266, ал. 2 ГПК настъпващата още с първоинстанционното производство поетапна преклузия за посочване и представяне на доказателства изключва възможност страната да поправи във въззивната инстанция собствената си небрежност. Същевременно обаче, законът предоставя възможност на страните да попълнят делото с относимите към спорното право доказателства и в тази фаза на процеса, когато са съществували обективни пречки доказателствата да бъдат посочени и представени в срок при разглеждане на делото от първата инстанция. Във въззивното производство страната може да иска и събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения - чл. 266, ал. 3 ГПК. Такива са не само доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда в нарушение на съдопроизводствените правила, но и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В този случай въззивният съд е длъжен да допусне доказателствата на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, когато с въззивната жалба, съответно с отговора или насрещната въззивна жалба, страната е поискала събирането им - чл. 260, т. 6 ГПК.

teogeo написа:Експертиза въззивният съд може да прасне служебно. Ей-така, по свой почин, дори и без възражение на страните. Ако счете, че императивна материалноправна норма не може да бъде приложена без наличието на разни ЮФ, чието установяване пък изисква специални знания от областта на дъра-бъра. Не само в хипотезата на чл. 162 от ГПК.

Може, но може и да не.... просто само защото не е задължен извън хипотезата на 162.

bird_of_paradise написа:Тео-Гео ,
дали аз лошо го написах, или ти не ме разбра, но проблемите с доклада не се ли подвеждат под хипотезата на ал.3?

Нито едно от двете. Просто чета "на вереф" и ми се е видяло 2 вместо 3 (заради двойката отдолу - на 162).

P.S. По отношение на чл. 162 от ГПК - интересна случка. ПТП между две коли. Увреденият е получил една сумичка X от застрахователя, а разликата (смята, че такава има) я претендира от делинквента. Отиват на съд, назначава се СТЕ, която казва, че разликата е даже по-голяма от претендираната. Чака се решение. Съдът убива коча с лопатата със становището - не ме кефи експертизата, не я приемам (нито една от страните не е възразила срещу експертизата), отхвърлям иска като неоснователен, щото ищецо не си е доказал размера на иска. Ах, патката му заспала, а как разбра, че искът е неоснователен, след като извади от делото доказателството за размера му??? Оказа се, че някое си стажантче-перекенде откъснало на съдията страницата с чл. 162 от ГПК-то... Не е виновен съдията.

ivanov_p написа:Алоооо...!
Питам тези дето знаят!

ivanov_p - писах ви на лични съобщения с въпрос. Благодаря.

Става дума за дело срещу Топлофикация и тук няма ключове от палатки, още по-малко неотносими към ГПК на Топлофикация тълкувателни решения.

По делото е подадено нередовно заявление, както от външна страна - ю.к. с бланкетно пълномощно, така и с неиндивидуализиран петитум, в т.9 се искат 1000 лв. за използвана, но незаплатена ТЕ (без да е посочен срок), а в т.12, обстоятелствата се сочи, че се искат 900 лв. за ТЕ и 100 за дялово, като някъде из него се споменава и срок. Издадена е Заповед, компилация от двете, че сумата е от 1000 лв. за ТЕ и за срок взет от обстоятелствата.
В ИМ по 415 ГПК искът е по ЗИ, 1000 лв. за ТЕ, за срок..., дума не се обелва за дялово.
В решението по делото обаче, съдията, по случайност същата издала и ЗИ, вижда ССчЕ е за 950 лв., чуди се какво да прави с разликата и заявява в мотивите: че "този разлика вероятно се дължи на факта, че исканата сума от 1000 лв. е за ТЕ и дялово разпределение, като за сумата от 100 лв. за дялово не бяха представени доказателства от ищеца и искът му в тази част се отхвърля, като дължимата сума за ТЕ е 950 лв." Т.е отхвърля непредявен иск за главница, но не намалява сумата от 1000 лв. с неговия размер.
Кашата с лихвите е още по-голяма, в петитума на заявлението се търсят 1000 лв. лихви, неописани за какво, в обстоятелствата лихвите били 90 лв. за ТЕ и 10 лв. за дялово, в ЗИ са 100 лв. за ТЕ, в ИМ също, в мотивите на решението непредявения иск за Дялово разпределение е отхвърлен, но лихвите от 10 лв. за него, също непредявени с отделен иск, са прибавени към тези за ТЕ. Да не говорим, че навсякъде става дума за законна лихва, в случая мораторна, а в основанието навсякъде се иска договорно обезщетение, което макар и равно по размер със законната лихва е различно по основание.

И при всичко това вие идвате да ме питате дали съм чел ТР на ВКС, където нещо били казано...
Чел съм го, но не се отнася за СРС по дела на Топлофикация.

ivanov_p написа:Става дума за дело срещу Топлофикация и тук няма ключове от палатки, още по-малко неотносими към ГПК на Топлофикация тълкувателни решения.

По делото е подадено нередовно заявление, както от външна страна - ю.к. с бланкетно пълномощно, така и с неиндивидуализиран петитум, в т.9 се искат 1000 лв. за използвана, но незаплатена ТЕ (без да е посочен срок), а в т.12, обстоятелствата се сочи, че се искат 900 лв. за ТЕ и 100 за дялово, като някъде из него се споменава и срок. Издадена е Заповед, компилация от двете, че сумата е от 1000 лв. за ТЕ и за срок взет от обстоятелствата.
В ИМ по 415 ГПК искът е по ЗИ, 1000 лв. за ТЕ, за срок..., дума не се обелва за дялово.
В решението по делото обаче, съдията, по случайност същата издала и ЗИ, вижда ССчЕ е за 950 лв., чуди се какво да прави с разликата и заявява в мотивите: че "този разлика вероятно се дължи на факта, че исканата сума от 1000 лв. е за ТЕ и дялово разпределение, като за сумата от 100 лв. за дялово не бяха представени доказателства от ищеца и искът му в тази част се отхвърля, като дължимата сума за ТЕ е 950 лв." Т.е отхвърля непредявен иск за главница, но не намалява сумата от 1000 лв. с неговия размер.
Кашата с лихвите е още по-голяма, в петитума на заявлението се търсят 1000 лв. лихви, неописани за какво, в обстоятелствата лихвите били 90 лв. за ТЕ и 10 лв. за дялово, в ЗИ са 100 лв. за ТЕ, в ИМ също, в мотивите на решението непредявения иск за Дялово разпределение е отхвърлен, но лихвите от 10 лв. за него, също непредявени с отделен иск, са прибавени към тези за ТЕ. Да не говорим, че навсякъде става дума за законна лихва, в случая мораторна, а в основанието навсякъде се иска договорно обезщетение, което макар и равно по размер със законната лихва е различно по основание.

И при всичко това вие идвате да ме питате дали съм чел ТР на ВКС, където нещо били казано...
Чел съм го, но не се отнася за СРС по дела на Топлофикация.

Задаваш предварително параметри за компютри, пък те се оказаха... компоти.

Имаш договорни отношения с топлото ( дори и да са при общи условия), задължението ти произтича от главница за доставка на топлинна енергия в размер на 1000лв. за определен период, съставляваща сбор от суми за отчет, дялово разпределение, отопление, топла вода, сградна инсталация, или каквото там. Очевидно сбора от тези суми за посоченият период не равни с главницата, но си имал време да възразяваш с отговора по 131 за липсата на конкретика за начина на формиране на сумата от 1000лв. с оглед приложените доказателства за остойностяване на доставката ( от топлото са приложили фактури за периода, където тези неща са отразени). Когато ответникът е творил отговора е било и времето да се направи доказателствено искане за допускане на СТЕ/СИЕ...с коректно зададени въпроси, не да гледа мълчанието на агнетата.

Не ми се влиза в някакъв спор, но чл. 86 ЗЗД говори за "обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение ( и винаги така го формулирам), това че същото е определено в размер на законната лихва е друга дълга тема. Отделно някъде из ОУ на топлото има норма, която указвда за срок на погасяване на задължението, след който срок се дължи и обезщетение в размер на законната лихва.

ivanov_p написа:И при всичко това вие идвате да ме питате дали съм чел ТР на ВКС, където нещо били казано...

ТР № 1/2013г. дава отговор на поставения въпрос за служебните задължения на всяка инстанция при нередовност на ИМ и правилно към него беше насочен, защото заговори за несъотвествие м/у обстоятелствена част и петитум, каквато не е налице след последните ти разяснения за компотите, но няма пречка да възразяваш в тази насока. Кой да знае, какво е по делото, след като поднасяш така фактите.

ivanov_p написа:Чел съм го, но не се отнася за СРС по дела на Топлофикация.

Е, хубава работа искаш ВКС да унифицира всяка отделна възможна житейска хипотеза с ТР?!?
За сега не са те чули, но пък са образували ТД № 2/2016г. ОСГК, което ще е интересно, макар и да касае по-различна хипотеза: http://www.vks.bg/Dela/2016_02_OSGK_Raz ... zuvane.pdf

п.п. когато някой пусне тема, че го гонят кредитори мнението ти е "платете веднага", а сега, когато яйцето е на неподходящо място... вадиш от 10 реки вода. Твоя приятел е потребител на ТЕ по см. на ЗЕ, ползвал е такава, но не е изпълнил своето задължение да я плати, като спорът е сведен до размера.

Питах нещо конкретно, за да не допусна да натоварят човека с още разноски. Иначе е трогателно да чета общи напътствия и затова винаги съм предпочитал по делото да се яви адвокат, отколкото да не се яви никой. Каквато и магария да съм направил, той ще направи още по-голяма.

Написах ясно, че клиентът не е плащал сметки. Поне за миг не се ли замислихте, че всяка една дума и действие от кривата страна само ще санират експертизите, съответно ще доведат до представяне на нови документи. Ще искам експертизи?!? Искът е да за малко над 1000 лв., аз ще накарам клиентът да плати 2500 лв. за две тройни?!?
За мене беше най-важното да се преклудира възможността да внасят още доказателства и да разчитам на пропуски на внесените и го направих. По-точно почти го направих, защото по делото нито се докладва, нито се прие доклад, което не писах във въззивната, но знаеш ли им акъла.

Длъжникът не е платил, чакам грешка от съда или ищеца, вие бавно и с натъртване ми обяснявате как да им помогна да не ги направят?!?
Направих каквото можах. По решението има куп документи на другата страна, които опровергават решението и експертизите. Не се доказа, че уредите са сертифицирани, Счетоводната пропусна да даде заключение за размера на законните цени, макар да имаше такъв период. Или трябваше да се боря да ги даде? Стигнах до решение, което е уникално по своето безумие, не се повдигна въпросът за нередовността на заявлението, иначе то щеше да се отхвърли, топлото щеше да внесе второ и да иска същите суми. Сега вземанията си отиват по давност, да не говорим, че и да има остатък ще се плати веднага.