forum.lex.bg

Някой имал ли е нещо подобно: Искът е на стойност, допустима за ВКС.Атакува се решението на въззивния, но с отговора на КЖ се прави частичен отказ от иска, с оглед което материалния интерес вече не позволява касация. Какво следва тук? Отделно определение преди разглеждането за допускане или в самото това производство?

Трябва да се обезсили и решението в съответната част.

Замислих се така по - общо. След евентуално допускане, пак няма пречка за отказ от искове. Но предвид следващо се обезсилване,като че ли и в двата случая трябва решение - обезсилва и прекратява? Респект. може ли със самото определение по допустимостта ако отказа е преди Опр. за допускането? Имах случай, но пред ВАС. Прекратиха производството по исковете (частично )но нямах обезсилване.

Какъв е този частичен отказ от иск? Аз не срещам такава норма, която да регламентира подобно процесуално действие. То излиза, че с частичния отказ от иск страната признава съществуването на една част от претендираното от ищеца право, а за останалата част - оспорва...
От друга страна пък си мисля, че указания към страната отправила подобно изявление с КЖ въобще не следва да се дават, но знам ли..., може и да може.
Това съвсем не означава, че не е възможно, т.е. допустимо да се депозира частичен отказ от иск - нека Върховните се произнесат - ще ми е интересно да те прочета, ....слав.

svettoslav написа:............Атакува се решението на въззивния, но с отговора на КЖ се прави частичен отказ от иска, с оглед което материалния интерес вече не позволява касация. Какво следва тук? Отделно определение преди разглеждането за допускане или в самото това производство?

Това ми изглежда по-скоро на злоупотреба с процесуални права.

Така или иначе ход на делото ще се даде и доколкото отказът е пред ВКС той трябва или да се произнесе с решение по касационните оплаквания и новият размер на иска или с определение да върне делото за обезсилване на решението в отказаната част.

Я, по-бавно, че като пришпорите нещата...
Делото е все още при ОС, ерго нямате дело пред ВКС и не е във фаза по допускане ( ако правилно разбирам пестеливостта ти). Депозираш молба по 233 изр.ІІ, ОС ще постанови ново Р, съобразно отказа, ще обезсили частично и същото това Р ще е окончателно ( би трябвало така да пише в диспозитива). Точка. Няма да администрира до ВКС, а връща делото на РС ( виж О 505/2013) .

Като краен резултат е правомерно, ако и да мирише на злоупотреба с право, ищецът води хорото.

п.п. сега прочитам Иванов- смесил си нещата, драги. Ако е във фаза по 288, ВКС ще обезсили и прекрати, няма да връща на никого. Фактите при Светослав са малко по-различни: дело все още не е образувано пред висшите.

Сега, делото е някъде си. За това и въпросите са по - общи така да се каже.

Melly написа:Какъв е този частичен отказ от иск? Аз не срещам такава норма, която да регламентира подобно процесуално действие. То излиза, че с частичния отказ от иск страната признава съществуването на една част от претендираното от ищеца право, а за останалата част - оспорва...
От друга страна пък си мисля, че указания към страната отправила подобно изявление с КЖ въобще не следва да се дават, но знам ли..., може и да може.
Това съвсем не означава, че не е възможно, т.е. допустимо да се депозира частичен отказ от иск - нека Върховните се произнесат - ще ми е интересно да те прочета, ....слав.

Частичен отказ имам предвид, че се касае за претенция за едни периодични плащания. Тоя месец 1000 лв, другия пак. ...и т. н. Не виждам пречка да се откажеш от два три месеца. Правил съм го, по трудови дела -било някакви мес. обезщетения или заплати.

Ми, като "е някъде си", аз пък бързам и ето ти принципното решение:
При отказ от иска по чл.233 ГПК съдът се десезира от спора, поради което прекратява разглеждането му и с обратна сила се заличават извършените процесуални действия, включително постановеното по спора решение, което се обезсилва. Следователно, развитието на производството по постъпилата срещу решението въззивна жалба е обусловено от произнасянето на съда по отказа от иска, като производството по жалбата има вторичен характер. Ето защо, при направен отказ от иска пред първоинстанционния съд, същият не може да продължи действията по администриране на въззивната жалба, а следва да обезсили постановеното от него решение и да прекрати производството по делото, ако жалбата не е изпратена на по-горния по степен съд. Съдът, до който е адресирана жалбата, е компетентен да се произнесе по обезсилване на постановеното по спора решение само в хипотезата на отказ от иска, направен пред него, след като жалбата му е изпратена за произнасяне по нея от долустоящия съд.

Това на ВКС? Иначе аз смятам, че казуса е пределно ясен. Има касационна жалба, както съм посочил в началото. С което вече ВКС вече е ангажиран от ответника. П. П. На кого му требе сега да обяснявам, че делото е висящо на Апелативния съд и че Х е жалбоподател? Тенкус вери мач, иначе.

Идеална схема, втората ми за седмицата. Това на практика ми се струва приемливо. Като дългогодишен летец на Боинг, по скромност - ас, оценявам виража отвсякъде. Мдам, какви деца е раждало, ражда и все пак ражда българското образование. Не подозирах, наистина. Впрочем ВКС са типични - не искам да казвам нищо. Ще се произнесат, маневрата заслужава аплодисменти, китайски чай е.

ivan_lawyer написа:Идеална схема, втората ми за седмицата. Това на практика ми се струва приемливо. Като дългогодишен летец на Боинг, по скромност - ас, оценявам виража отвсякъде. Мдам, какви деца е раждало, ражда и все пак ражда българското образование. Не подозирах, наистина. Впрочем ВКС са типични - не искам да казвам нищо. Ще се произнесат, маневрата заслужава аплодисменти, китайски чай е.

Касация -кастрация. . .

Здравейте,
По темата се е разразила истинска буря...
Гражданският процесуален кодекс дава недвусмислен отговор на поставения с темата въпрос.
Весели празници!

П.П. Който не може да го разбере... ами то е за негова сметка!

Ванко, това с отказа, за да не прескочиш границата по 280, е като да спасяваш Опел от корозия.
Отделно, с този "отказ в отговора на КЖ"... ще понесе разноските за пред ВКС, а можеше и тях да си спести ( ако молбата по 233 беше адресирана до съда, където е било делото до крайния срок за депозиране на отговор).

п.п. светъл лъч небесен, ВКС се ангажира едва тогава, когато делото се образува при него. До този момент ангажименти няма.

Съдът се десезира от спора с постановяване на акта си по същество. Възможностите за ревизиране на този акт, от съда, който го е постановил са изчерпателно посочени в Раздел III. "Поправяне на решението" на ГПК. Задължението на ВКС за произнасяне по подадена касационна жалба, възниква от момента на подаването й в срок, като няма процесуална пречка размяната на книжата да се извърши и от касационния съд. Предмет на касационна проверка е валидността, допустимостта и правилността на въззивния съдебен акт.
Стига толкова!

И ти си прав.

Странното е, че всички влизаме натаралежени тук, стъпваме тежко и изказваме някакви категорични мнения, дето не подлежат на коментар. Е, що? При тази динамика в регулацията на правните отношения не виждам ползата от този сайт, ако всеки от нас се подчинява на нечие "стига толкова".
Намирам, че това не е полезно на никого от нас, или поне не на мен- влизам тук, за да прочета нещо, което да ми е от полза. Ако някъде сгреша в мислите си би ми било полезно отстреща да ми отговорят: Поли, грешиш, защото ...

lawchoice написа:Съдът се десезира от спора с постановяване на акта си по същество. Възможностите за ревизиране на този акт, от съда, който го е постановил са изчерпателно посочени в Раздел III. "Поправяне на решението" на ГПК.

Намирам, че съдът се десезира и ако постъпи в срока до влезане в сила съдебния акт молба по 233, което няма нищо общо с ревизия на съдебния акт, предвидена в Раздел ІІІ . В крайна сметка има ново Р, което не влиза в нито една от хипотезите на поправка или допълване, което сочите. В първия ми пост съм цитирала ВКС, което мисля съвсем пълно е обяснил възможното развитие при една такава последваща обструкция: " ...Ето защо, при направен отказ от иска пред първоинстанционния съд, същият не може да продължи действията по администриране на въззивната жалба, а следва да обезсили постановеното от него решение и да прекрати производството по делото, ако жалбата не е изпратена на по-горния по степен съд. Съдът, до който е адресирана жалбата, е компетентен да се произнесе по обезсилване на постановеното по спора решение само в хипотезата на отказ от иска, направен пред него, след като жалбата му е изпратена за произнасяне по нея от долустоящия съд.."
Въззив- касация, няма разлика, според мен, стига Р да не е влязло в сила.

lawchoice написа:Задължението на ВКС за произнасяне по подадена касационна жалба, възниква от момента на подаването й в срок

Някак не мога да се съглася, защото ако само това е достатъчно ще пратим по дяволите чл. 286, ал.1 т.3 ( така де, представете си хипотеза постановено ВР, подлежащо на обжалване, изменение на ГПК отричащо триинстанционното производство или подадена междувременно молба по 233 пред инстанцията постановила невлязлото в сила СР, подадена КЖ в срок).
Дори да администрира съдът жалбата( намирам, че не би следвало, но да кажем, че да) до горестоящия, последния все таки ще съобрази по реда на 235, ал.3 ГПК случилото се и като краен резултат ще чете Разпореждане по преписка с вх.№ ( няма номер на дело, забележете) за връщане и изпълнение правомощията по реда на чл. 286, ал.1 т.3.

Така мисля аз, макар да седя.

lawchoice написа:Стига толкова!

Това кое стига и не стига има кой да каже. Иначе за "опела и корозията " не знам точно какво да значи, все едно пред въззивния съд не можеш да направиш частичен отказ и да туриш точка . Не става дума за злоупотреба, просто казус като казус.

Преди време имаше някаква сентеция ( помня всякакви глупости, това е едно от тях), че Опела била най-бързата кола, защото...... все опитвала да избяга от корозията, при все че няма Опел, който да не е настигнат от ръждата. Тук съм без никакви претенции за знание .
Обяснявам отказът ти с факта, че в последното СР нещо страда и за да си спестиш отмяната му от ВКС, на последната права правиш този ход. Общо взето няма връзка с темата, но го написах, защото Ванко сравни бягството с висш пилотаж.
Разбира се, че можеш да направиш отказ, вече го написах, както и че дори да прилича на злоупотреба- не е.

Възможни са, разбира се, и съвсем други крайни цели- дет се казва това, което знае селото, често не е по делото.

Весели празници, колеги.

Може пък страната просто да не желае мотаене още 1 година. Не е малко време.