СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Елена Андреева
Тодор Тодоров
като разгледа докладваното от съдия Коджабашева ч. гр. дело № 7064 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 244 вр. чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по повод подадена от "Ф.М." ЕООД- гр. С. /ЕИК ********/ частна жалба срещу Определение от 05.12.2013 г., постановено по гр. д. № 34840/2012 г. на Софийски районен съд, ГО, 73 състав, с което на основание чл. 242, ал. 1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на невлязлото в сила решение от 22.10.2013 г., с което е признато за установено, че на основание чл. 128, т. 2 КТ жалбоподателят- ответник дължи да заплати на ищеца Д.И.В. /ЕГН **********/ сумата 896.41 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 19.07.2012 г., до изплащане на главницата, като е разпоредено издаването на изпълнителен лист на В. . Частният жалбоподател моли постановеното от районния съд определение да бъде отменено като неправилно, като излага съображения за неоснователност на предявения от Д. В. иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 128 КТ, уважен с цитираното първоинстанционно решение, за липса на интерес за страните от постановеното предварително изпълнение, а също и за липса на компетентност на СРС за произнасяне по искането за предварително изпълнение след постановяването на решение по съществото на спора.
Софийски градски съд, като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С Решение от 22.10.2013 г., постановено по гр. д. № 34840/2012 г., след проведено заповедно производство Софийски районен съд, ГО, 73 състав е признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ, че "Ф.М." ЕООД дължи на Д.И.В. сумата 896.41 лв.- неплатено трудово възнаграждение за м. юли, м. август и м. септември 2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 30.12.2011 г., до изплащане на главницата, и сумата 39.36 лева- обезщетение за забава за периода 31.08.2011 г.- 29.11.2012 г. На основание чл. 78 ГПК с решението са присъдени разноски на ищеца и разноски, платими по сметка на СРС.
С обжалваното Определение от 5.12.2013 г., постановено по повод подадена от ищеца молба от 4.12.2013 г., на основание чл. 242, ал. 1 ГПК районният съд е допуснал предварително изпълнение на невлязлото в сила решение от 22.10.2013 г. в частта, в която е признато за установено, че на основание чл. 128, т. 2 КТ ответникът "Ф.М." ЕООД дължи на ищеца Д.И.В. /ЕГН **********/ сумата 896.41 лв.- незаплатено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 19.07.2012 г., до изплащане на главницата, като е разпоредил издаването на изпълнителен лист на ищеца Василев.
В случая признатото за дължимо на ищеца Д.В. вземане, по отношение на което е допуснато предварително изпълнение с обжалваното определение, е такова за трудово възнаграждение по чл. 128 КТ.
При условията на чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Предварителното изпълнение на невлязлото в сила първоинстанционно решение може да бъде постановено както със самото решение по съществото на спора, така и с отделно определение. Молбата на страната за постановяване на определение за предварително изпълнение по правната си същност е искане съдът да се произнесе в рамките на служебните си правомощия относно предварителната изпълняемост на решението, поради което и произнасянето на съда по тази молба е винаги допустимо, независимо от дадената от страната квалификация на искането й. Квалификацията на присъденото вземане е от компетентността на съда, постановяващ предварително изпълнение на решението, който не е обвързан от въведените от страната твърдения относно характера на присъденото вземане- когато то е за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа, предварително изпълнение се допуска на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, включително и с допълнително определение, независимо дали страната е направила искане за това и как е обосновала това искане. Ирелевантно в случая е наличието на предпоставките по чл. 243, ал. 1 ГПК, тъй като тази норма е неприложима в случаите, когато с решението е присъдено възнаграждение за работа, какъвто е настоящият случай /чл. 243, ал. 1, изр.2 ГПК/.
Признатото с цитираното първоинстанционно решение вземане е по иск с правно основание чл. 128 КТ, т.е. вземането е за възнаграждение за работа, поради което и съдът е следвало да постанови предварително изпълнение на решението в тази му част и без оглед на заявено от страната искане.
В случая по гр. д. № 265/2012 г. на СРС, 73 състав /заповедно производство/ в полза на кредитора и ищец по настоящото дело Д.В. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, неподлежаща на изпълнение към настоящия момент, но на която постановеното по гр. д. № 34840/2012 г. на същия съдебен състав при СРС установително решение по чл. 422 ГПК придава изпълнителна сила и респ. представлява съдебен акт, подлежащ на предварително изпълнение. Подаденото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК не води до отмяна на заповедта за изпълнение, а представлява пречка същата да влезе в сила, която пречка отпада с влизането в сила на постановеното от съда позитивно решение по чл. 422 ГПК. Наличието на такова решение, обаче, макар и да не е влязло в сила, представлява предпоставка за допускането на предварително изпълнение по чл. 242, ал. 1 ГПК, тъй като с това решение е призната дължимостта на притежавано от ищеца вземане за трудово възнаграждение.
При така изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 05.12.2013 г., постановено по гр. д. № 34840/2012 г. на Софийски районен съд, ГО, 73 състав, с което на основание чл. 242, ал. 1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на невлязлото в сила решение от 22.10.2013 г., с което е призната дължимостта на сумата 896.41 лв. /трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 КТ/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба /19.07.2012 г./ до окончателното й изплащане, от "Ф.М." ЕООД- гр. С. /ЕИК ********/ на Д.И.В. /ЕГН **********/, като е разпоредено издаването на изпълнителен лист на В..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
