forum.lex.bg

Здравейте, имам следния казус: пусната е ИМ до РС, който с определение в няколко точки се произнася, че иска не му е подсъден, произнася се и по други въпроси по същината на ИМ, като дава срок за изпълнение на останалите разпореждания. Разпорежданията не са изпълнени именно защото съдът сам е констатирал своята не компетентност. Обжалвано е на ОС, който потвърждава решението на РС, а сега предстои обжалване и пред ВКС. Та въпросът ми е: след като РС казва, че той не е компетентен по настоящия казус, защо прави разпореждания и дава указания по редовността на исковата молба, а освен това и го прекратява, вместо както си е реда да го изпрати на надлежния съд? След като дава разпореждания и иска отстраняване на недостъци, това означава, че ще разглежда делото по същество и ще го решава, а самия той казва, че не му е подсъдно.Търся от дни практика на ВКС в тази посока, но неуспешно. Моля, ако някой е попадал на подобни актове, в смисъла, в който са и разсъжденията, да ги сподели или просто да изкаже мнение.
Благодаря за вниманието.

denica9212 написа:Здравейте, имам следния казус: пусната е ИМ до РС, който с определение в няколко точки се произнася, че иска не му е подсъден, произнася се и по други въпроси по същината на ИМ, като дава срок за изпълнение на останалите разпореждания. Разпорежданията не са изпълнени именно защото съдът сам е констатирал своята не компетентност. Обжалвано е на ОС, който потвърждава решението на РС, а сега предстои обжалване и пред ВКС. Та въпросът ми е: след като РС казва, че той не е компетентен по настоящия казус, защо прави разпореждания и дава указания по редовността на исковата молба, а освен това и го прекратява, вместо както си е реда да го изпрати на надлежния съд? След като дава разпореждания и иска отстраняване на недостъци, това означава, че ще разглежда делото по същество и ще го решава, а самия той казва, че не му е подсъдно.

По мое скромно мнение... Разпоредбата на чл. 129/2 ГПК казва, че на ищеца се указва да отстрани допуснатите НЕРЕДОВНОСТИ. Никъде не се казва (а и има практика в обратното), че при проверка на ИМ съдът спира автоматично при първата констатирана нередовност, т.е. спира да търси надолу за следващи нередовности, като изпраща на ищеца разпореждане да отстрани само тази първа констатирана нередовност (и така като ping-pong да си разменят хартии до отстраняването на всички нередности една по една).
Съдът е изпълнил задължението си. Каквито и колкото нередовности е забелязал в тази ИМ - указал е на ищеца да ги отстрани. Е, някои от тях не подлежат на отстраняване от ищеца - неспазване на родовата подсъдност, та съдът отново е процедирал по закона.
Нищо лошо няма междувременно ищецът да предприеме действия по оправяне на бакиите си. Все пак, пак съгласно съдебната практика, извършените пред първия съд (комуто делото не е подсъдно родово) процесуални действия, запазват действителността си и пред следващия съд (комуто е препратено) и не е нужно да бъдат преповтаряни.