forum.lex.bg

Обективно съединени ли са главният и акцесорният иск по едно дело? Ако съдът уважи главния, но отхвърли акцесорния, как се разпределят разноските, като се има предвид, че и двата са неоценяеми и не касаят парични задължения?

Обективно съединени са понеже акцесорния споделя съдбата на главния иск ,който съществува самостоятелно поставен е по воля на ищеца като ,акцесорен/добавъчен в едно и също производство за което да са налице и процесуалните предпоставки на чл. 210,ал.1 ГПК. По водене на делото се събират ДТ и съдебни разноски ,например за експертизи призоваване на свидетели и проч. чл.71 ал.1 ГПК ,за неоценяемите искове ДТ се определя от съда по всеки един от тях. Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска чл.78,ал.1 и 3 ГПК.

Всичко това добре, но в конкретния случай съдът е уважил главния иск, а е отхвърлил акцесорния. Което само по себе си е нонсенс, но така се получи на практика. Иначе в самото си решение съдът казва, че исковете са главен и акцесорен. Беше внесена само една ДТ, все едно е един иск.
Та в този случай каква част от иска ще се приеме за уважена и каква отхвърлена, за да се знае как ще се разпределят разноските?

Евалата, разбираме, че "само по себе си е нонсенс", въпреки че съдът не се е усетил за такъв явен нонсенс, обаче не знаем как да си разпределим разноските.
И що да било нонсенс да се отхвърли акцесорен иск при уважен главен? Що мислиш, че са отделни искове, ако не могат отделно да се отхвърлят?

А за разпределянето на разноските между неоценяеми искове, както и между оценяеми и неоценяеми, в закона изрично правило няма. В практиката единият възприет начин е пропорционално на дължимите такси, другият - поравно между исковете. Аз съм за първия. А защо е събрана само една такса, не знам.

Това е, основното принципно положение и съотношението на главен и акцесорен иск само ,че съществува възможност съдът да отхвърли акцесорния иск ,например когато не е надлежно упражнен с материалното право това трябва да проверите и съответно обжалвате. Ярък случай е ,например чл.84,ал.2 ЗЗД за което е необходимо покана до кредитора ,и след това при липса на доброволно изпълнение в срока на поканата да бъде поставен в забава т.е. преди подаване на ИМ в съда да се прибави и този срок. Имате също правна възможност в срока за обжалване допълване на решението ,така съдът е длъжен да даде цялостна защита на накърненото право и съответно внесете и останалата част от ДТ. Съдът говори със съдебните си актове предполагам, че сте запознат със казуса просто ви нахвърлям разсъждения т.е. да ви бутна мозъчето да мисли.

Всъщност с решението си съдът беше присъдил разноските в полза на ищеца. Ответникът подаде молба за изменение в частта за разноските с мотива, че след като единият иск е уважен, а другият не, а и двата са неоценяеми, следва разноските да се възложат по 50% на всяка страна. Това беше и причината да задам въпроса тук.
Току-що се получи новото решение на съда, в което се казва, че тъй като втория иск няма самостоятелен характер, а представлява акцесорна мярка, неговото отхвърляне не води до различно присъждане на разноските.