forum.lex.bg

Издаден е ИЛ по чл. 410 ГПК в който изрично вписано, че производството е по чл. 410 ГПК; Документ не е представен по делото, а става дума за Споразумение между страните, без заверка на подписите.
По ИЛ е образувано изп.д.;
Неизвестно как, с получаване на ПДИ, страната пуска възражение;
Съдът( съд силно казано, става дума за Варненския районен) издава Разпореждане по същото дело, със същите страни (което изключва да е станала грешка) в което констатира, че срещу издадената от съда заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417, т.3 от ГПК е постъпило възражение и дава на страната едномесечен срок да предяви иск относно вземането си, а при непредявяване ще обезсили изцяло Заповедта за изпълнение.
Указва на ЧСИ да си гледа работата защото заповедта е по чл. 417, ал. 3 ГПК и възражението не спира изпълнението - 420, ал.1 ГПК.
Разпореждането не подлежи на обжалване.

Заявлението е по 410 ГПК, към него няма приложен документ, а съществуващия не е нотариално заверен и в самия изпълнителен лист се сочи, че е издаден на основание чл. 416 във вр.с. чл. 410 ГПК, след констатиране, че ЗИ подлежи на изпълнение.

От една страна мога да не правя нищо, а изпълнението да продължи, докато несъществуващата заповед по 417 не се обезсили, което няма как да повлияе по изпълнителното дело което се води по влязъл в сила ИЛ. При това положение може да се жали длъжникът или съдът ще изпрати разпореждане до ЧСИ, което да се обжалва или да му търся колая в тази насока.
От друга страна не ми се дивее из съдилищата с опити да приравнявам недопустимо решение с такова разпореждане и да ставам пионер в боренето на съдийски дивотии, та в този връзка и по този повод:

Някой сблълсквал ли се е с такава магария или попадал ли е на нещо из практиката?

Нямам време, но ако си попаднал на XXVI състав - моите съболезнования. Трябва повече да обясняваш, което не е гаранция за разбиране, защото за две години така и не ме разбра.
Не ми пука коя е дамата- въпросът е принципен!

Няма полза да пишеш и до инспектората - членовете на ВСС не спират да доказват, че в голямата ис част и чеп за зеле не става от тях ( както казва народната мисъл), състава на инспектората не е по различен.

Пусни една молба да ти дадат фотокопие от документа по чл. 417 ГПК- дано и светне лаМбата.

Заявлението не съм го писал аз и не съм го чел даже, но е по 410 и няма приложен документ. Някой състави, заедно с ИЛ по 410 дават и Заповедта за изпълнение. Вероятно е станало това и клиентът е завел изпълнителното като е представил и двете, адвокатката е обжалва Заповедта, а съдията е дал на секретарката да напише дежурно разпореждане и го е подписал.
Навремето бях пускал молби с искане за самосезиране, освен да пусна една, пък съдията да мисли.

За деня това беше втората щуротия, първо идва клиент с решение по 422 в негова полза, но отказали да му издадат ИЛ, защото не представили доказателство, че са завели иска и междувременно ЗИ била обезсилена. Решението е постановено, няма обжалване, просто нищо, което формално да го отмени, но има и обезсилена Заповед. Как е станало нямам представа, но производството е приключило без да се мине в осъдителен, а ако се пусне сега другата страна може да се позове на решението по 422 и да твърди липса на интерес, защото то формално не е отменено.

"...а ако се пусне сега другата страна може да се позове на решението по 422 и да твърди липса на интерес..."
Не може, щото интересът произтича от липсата на осъдителен диспозитив - нали заповедта е обезсилена, а осъдително решение нямаш. Интересът е в това, да се сдобиеш с осъдителен диспозитив. Пускаш, плащаш обаче още една такса, и по пуснатия иск ТИ се позоваваш на СПН по другото дело. В смисъл, съдът по пуснатия иск е обвързан да се съобрази с решението по 422 и да реши делото по същия начин, доколкото не са настъпили нови правопроменящи факти. Плащане примерно.

По първия случай друго не виждам, освен - ако кредиторът предяви иск, да искате прекратяване - заради влязлата в сила заповед.

Много писания, а не ми се чете всичко. Дано да съм те разбрал правилно.
По първия ти пост. В такива ситуации пускай една молба в която правиш искане за поправка, и при условията на евентуалност заявяваш, че това е и жалба, искова молба и т.н., всички възможни искания според казуса.
В случая поискай поправка на разпореждането, като се позовеш, че заявлението е по 410, а не по 417 и т.н. Пиши, че молиш, ако ако не се уважи искането за поправка, то да се молбата ти да се счита за искова, с която предявяващ съответния установителен иск и молиш да да бъде прието за установено ................ Така хем ще дадеш възможност на съда да поправи грешката си, ако реши че е възможно, хем ще си спазил срока за установителен иск. Не внасяй такса, чакай какво ще реши и ще му мислиш тогава.

Тези заповедни са интересни. По чл. 417 ГПК съдът спря изпълнението по чл. 420 ГПК поради наличието на ипотека за дълга и оттам - липса на необходимост за незабавно изпълнение. Оригинално, откъдето и да погледнеш. Това прави равностойна борбата с кредитора, защото съдията е непредсказуем.

Нещо здраво съм се разсеяла снощи за първия въпрос. Да не се чете.
Както са ви писали, търсите начини да напомняте на съдията, че заповедта е по 410 и срокът за възражение е изтекъл. Ако все пак обезсили заповедта - тогава частна жалба.

По първото ще пусна една молба съдът да се самосезира, това е разпореждане и може сам да го отмени, ако не ще чакаме. Парадоксът е, че изпълнителното е отишло, дружество е без дейност и със 160 хил. дълг към НАП, но може да натоварят клиента с разноски, пък после да ги прехващаме и ще ми отворят работа.

ivanov_p написа:Издаден е ИЛ по чл. 410 ГПК в който изрично вписано, че производството е по чл. 410 ГПК; Документ не е представен по делото, а става дума за Споразумение между страните, без заверка на подписите.
...
Заявлението е по 410 ГПК, към него няма приложен документ, а съществуващия не е нотариално заверен и в самия изпълнителен лист се сочи, че е издаден на основание чл. 416 във вр.с. чл. 410 ГПК, след констатиране, че ЗИ подлежи на изпълнение.

Това дали е представен документ по чл.417 ГПК, какъв е той и дали е годен да обоснове изводите на съда, подлежи на преценка при постановяване на акта, с който е допуснато незабавно изпълнение и е издаден ИЛ. ИЛ се издава въз основа на разпореждането на съда, а не обратното. Именно акта, с който е допуснато незабавно изпълнение подлежи на обжалване в сроковете и по реда, предвиден в ГПК. Поради това, разпореждането, с което са дадени указания на страните за предприемане на последващи процесуални действия във връзка с дадената вече правна квалификация на заявлението от съда, е такова по движението на делото и не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Съответно ревизирането му не е годно да промени волята на съда в акта по същество, с който е прието, че е налице заявление въз основа на документ по чл.417 ГПК, допуснато е незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист.