Поздравления, bird_of_paradise, чрез последният си пост върнахте темата на земята!
Сега по същество, автора на темата искаше съвет за това дали да предяви иск за непозволено увреждане. За съда възниква задължение да се произнесе едва след като е сезиран с молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Та, в тази връзка бихте ли приели при описаните от автора на темата обстоятелства "предизвикателството" да го представлявате при евентуално предявяване на такъв иск? Ако се съгласите, как бихте му обяснили неблагоприятния изход на производството? Както знаете, хвърлянето на пари на вятъра, чрез плащането на ДТ и хонорара за процесуално представителство, не е единствения негатив, който търпи ищеца ако претенцията му е отхвърлена. Ами вината за загубеното дело, няма ли, ищеца да я прехвърли върху "лошия" съд, как не е могъл да влезе в положението на бащата и да постанови акта си без значение какво предвижда закона? Как се вписва всичко това в представите за правова държава?
Няма да коментирам, как би се отразило това на развитието на роденото при такива обстоятелства дете.
ivanov_p, Съдът в правовата държава се съобразява и постановява актовете си въз основа на закона, какъвто и да е, съответно дали автора на темата е прав или не се преценява спрямо въведените от законодателя правила. Недопустимо е да очаквате от съда, някакво съчувствие или да допускате възможността, той да постанови незаконосъобразен, но морално справедлив за избрана от него страна, съдебен акт. Именно, ако това се случи страната, за която решението е неблагоприятно, с пълно основание може да твърди наличието на гнили ябълки.
Хайде, че ми изстина обяда.