Нарушен ли е принципа на непосредственост ( чл. 11 ГПК ) ?

[krkrumov]

Уважаеми дами и господа,
Най-любезно Ви моля за мнение по казуса, касаещ принципа на непосредственост ( чл. 11 ГПК ), а именно:

През 2013 г. е образувано исково производството по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД срещу гл. редактор на печатно издание и търговското дружество, издател на последното, за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на статия, публикувана в изданието, съдържаща неверни, унижаващи достойнството и клеветнически за ищеца твърдения, както и за приписване извършването на несъществуващи престъпления.
През 2013 г. първоинстанционният съд се е произнесъл с Решение и е ОТХВЪРЛИЛ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКА.
Важно ! : Пред първоинстанционния съд са разпитани по двама свидетели, посочени от всяка от страните.

През 2014 г. , след въззивна жалба на ищеца, въззивният съд ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕТО на първоинстанционния и ВРЪЩА ДЕЛОТО за произнасяне от друг състав на последния.

След поредица заседания, новият състав на първоинстанционния съд се е произнесъл с Решение и е уважил исковете.
Важно ! : По време на процеса страните са направили искания за допускане до разпит на свидетели ( по трима за всяка страна ), като за ответника това са същите двама, разпитани пред предходния състав на съда. Съдията допуска по един свидетел на всяка от страните, като се аргументира, че ще ползва свидетелските показания, дадени пред предходния състав на съда. В Решението си съдията посочва, че „Съдът не кредитира свидетелските показания на свидетелите, доколкото същите са изолирани, непоследователни, противоречат си по между си, противоречат и на останалите събрани по делото доказателства. В тази връзка съдът не намира за необходимо да обсъжда останалата част от техните свидетелски показания“.

В горната връзка Ви моля за мнение нарушен ли е в този случай принципа на непосредственост ( чл. 11 ГПК ) ?

Благодаря Ви и успешен ден.

С Уважение: Кр.Крумов

[bird_of_paradise]

Недопустимите ги обезсилват, ако са обжалвани в срок- няма как. Инак- влизат в сила и създават разнобой, който ВКС трябва да оправя.
Добре дошли. И аз не мога да разбера, защо когато горноинстанционен съд върне делото всякога, ама всякога, решаващия съдия докладчик постановява обратно на първоначалното решение. Явно има някакво правило, че така трябва да се пишат актовете , което подсказва, че едно Р може да се напише и така, ама .. и така. Да се пита човек, как се променя това вътрешно убеждение?- ама на- за т`ва съм само "свободен" адвокат.

По темата- колкото и да е странно не намирам нарушение на принципа по чл. 11 ГПК. Само един аргумент- в гр.съдопроизводство е допустима смяна на състава, като правилото е да се постанови решение от съдията/състава, който са били в последно по делото заседание ( ход по същество).
При тези разяснения няма пречка подписалият решението да не е слушал непосредствено (всички) свидетелски показания.

[portokal]

Малко разсъждения по въпроса защо след обезсилване следва обратно на обезсиленото решение. Интересно ми се видя това наблюдение. Всъщност не е винаги, но май наистина е често, да.
Обезсилва се и се връща, когато е разгледан непредявен иск. Не коментирам обезсилването с връщане на долната инстанция с указания да уточни исковата молба, защото смятам, че това трябва да го направи въззивната инстанция, но и това, мисля, се случва понякога.
Така. Разгледан е първо един иск, а при второто разглеждане - вече друг. Примерно първо е разгледано непредявено основание. Нормално е да се очаква, че в повечето случаи страната ищец има право на онова, което иска, само на едно основание. Първият състав е сметнал неправилно, че нещо е поискано на основание Х, преценил е, че има/няма право на основание Х и така е решил делото. Вторият състав вече преценява основанието У, но е нормално, макар изобщо да не се случва непременно, да установи същите факти и да ги прецени по същия начин от материалноправна страна. Тоест ако първият състав е решил, че страната има претендираното право на основание Х, вторият състав също да смята така, но да реши, че няма това право на основание У, и да отхвърли иска.
Не твърдя, че това е единствената причина. Възможно е и "практическо" разсъждение тип: ако решението беше правилно като краен резултат, сигурно в някои случаи нямаше да го обезсилят, значи освен недопустимо е било и неправилно като резултат. ;)