чл. 108 ЗС и чл. 124 ГПК

[perper1]

Здравейте всички.
Х завежда иск по чл. 108 ЗС срещу У, че е собственик на вещ въз основа на наследяване.
У пропуска възоможността в срока за отговор да направи възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. Респективно проуска и срока по чл. 211 ГПК да предяви насрещен иск като заяви, че е станал собственик на вещта въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност.
В момента делото е висящо пред първата инстанция.

Какви са полезните ходове на У в случая?

Ще бъде ли допустимо сега У да предяви с отделна искова молба, въз основа на която да се образува друго дело - иск срещу Х с правно осн. чл. 124 ГПК, като поиска да бъде признато, че е станал собстевник въз основа на изтекла придобивна давност?
Ако такъв иск е допустим, дали ще се разгледа в отделното производство, или на осн. чл. 213 ГПК съдът ще съедини двете производства в едно?
Или пък съдът ще се спре едното производство до прилючване на другото, на осн. чл. 129, ал.1 т.4 ГПК /когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора/. Лично аз се затруднявам да кажа, кое от двете трябва да бъде спряно, респективно кое е преюдициалното, ако въобще е налице необходимост от спиране.
Ако се разгледат двете дела без да се съединяват по чл. 213 ГПК /то съединяването им ще си е малко заобикаляне на закона, защото както казах срока за насрещен иск почл. 211 ГПК е изтекъл, а пък съединяването по чл. 213 ГПК си е на практика приемане на чист насрещен иск/ може да стане голям майтап - да се уважат и двата иска - по първото дело /по чл. 108 ЗС/ ще се приеме за установено че Х е собственика и ще му се предаде владението, а по второто дело /по чл. 124 ГПК/ ще се приеме за установено, че У е собственик.
Благодаря за помощта на отзовалите се.

[neutralen]

По такива дела ИМ се вписват - вписана ли е ИМ на Х, ака не е, виж в закона какви са правните последици и тогава мисли за други варианти.

[perper1]

Да, исковата молба на Х е вписана.

[proki0]

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



№. 663





София, 04.11.2009 година







Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и девета година в състав:





ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

МАРИЯ СЛАВЧЕВА



при участието на секретаря

в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията М.Славчева

ч.т.дело № 582/2009 година



Производство по чл.274, ал.2, пр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на О. Б. срещу определение № 171 от 02.06.2009 г. по в.т.д. № 127/2009 г. на Бургаския апелативен съд, с което е спряно производството по т.д. № 127/2009 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. № 10/2009 г. на Бургаския окръжен съд.

В частната жалба са изложени подробни съображения относно процесуалната недопустимост на предявения от “К” АД иск, предмет на т.д. № 10/2009 г. на БОС, довела до прекратяване на образуваното по него производство.

Ответната по частната жалба страна “К” АД изразява становище за оставянето й без уважение по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.276 ГПК писмен отговор.

Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.

Предмет на производството по делото е предявен от Община-Б. иск за отмяна по реда на чл.71 ТЗ на решение от 17.04.2008 г. на УС на “К” АД за увеличаване на капитала на дружеството чрез издаване на нови 10 000 000 броя поименни акции с право на глас с номинал 1 /един/ лв. всяка, които се поемат и записват изцяло по реда на чл.195 ТЗ с твърдението, че то е взето извън предметната компетентност на този орган поради липсата на изричното му овластяване с решение на общото събрание на акционерите, взето с мнозинство 2/3 от гласовете на представените акции.

С обжалваното определение е прието, че предявения от “К” АД иск за установяване пълното осъществяване на сложния фактически състав на правоотношението по приемане на решение на ОС на акционерите от 17.04.2006 г., вкл. и решение по чл.196, ал.3 ТЗ и валидно възникналото право на УС да извършва увеличение на капитала по реда на чл.196, ал.1-3 ТЗ, определя законосъобразността в тази насока на всички бъдещи действия на органите на дружеството, поради което е счетено, че този въпрос има преюдициален характер и при наличието на данни за образуване на исково производство с този петитум е налице необходимост от спиране на зависещите от това спорове, какъвто е настоящия, до постановяване на вляло в сила решение.

Обжалваното определение е неправилно.

Безспорно наличието или отсъствието на взето от общото събрание на акционерите решение за овластяване на управителния съвет да приема решения за ограничаване на правата им по чл.194, ал.1 ТЗ и за увеличаване капитала на търговското дружество под условие е въпрос, който принципно има отношение към законосъобразността на атакуваното по реда на чл.71 ТЗ решение.

Не може да бъде споделен извода на апелативния съд, че още с първоначалния си отговор ответникът е взел становище по фактическите твърдения на ищеца относно отсъствието на предварително взето решение на общото събрание по реда на чл.196, ал.3 ТЗ. Твърдение за прието такова решение не се съдържа в депозирания в срока по чл.367 ГПК отговор. Нещо повече, в същия са изложени съображения, доразвити и в допълнителния писмен отговор на ответника в подкрепа на становището му, че провеждането на отделно събрание за делегиране права на УС по чл.194, ал.4 ТЗ не е било необходимо с оглед залегналата в чл.13 от Устава клауза.

Изрично позоваване на взето по този въпрос решение от 17.04.2006 г. и представяне на доказателства за проведено общо събрание за приемането му е предприето едва с допълнителния му отговор. Пропускът да стори това в срока по чл.367 ГПК ответникът се опитал да преодолее чрез предявяване на инцидентен установителен иск за признаване “съществуването и осъществяването на сложния фактически състав на правоотношението, чийто финален юридически факт е приемането на решение на ОС от 17.04.2006 г.”, приемането на който за съвместно разглеждане с първоначалния иск е отказано от Бургаския окръжен съд с определение № 4 от 26.11.2008 г.

В чл.131, ал.1 ГПК законодателят е установил задължителното съдържание на писмения отговор на исковата молба, който освен формалните реквизити на всяко процесуално действие, предприето извън откритото заседание, следва да включва становище на ответника по допустимостта и основателността на иска и изложение на възраженията му и обстоятелствата, на които те се основават – т.5 от цитираната разпоредба. Вземането на становище по твърдяните в исковата молба обстоятелства е процесуално задължение на оспорващия иска ответник, чрез изпълнение на което, като се отделя спорното от безспорното, се определя предметът на доказване по конкретното дело. Последица от неизпълнението на това задължение в установения от закона срок е установената в чл.133 ГПК процесуална преклузия на неупражнените възражения срещу иска, като в този смисъл законодателят въздига писмения отговор в абсолютна предпоставка за упражняване правото на защита на ответника по предявения иск.

Изложеното позволява да се обобщи, че всеки юридически факт, който ответникът е пропуснал да изтъкне в подкрепа на възражението си срещу основателността на иска, по силата на процесуалната преклузия изгубва качеството на правнолеревантен за конкретния спор факт, от което следва, че той не може да бъде предмет на инцидентен установителен или на отделен самостоятелен иск поради отпадане на преюдициалния му характер по отношение на висящия правен спор, чиято рамка е очертана от исковата молба и писмения й отговор. В конкретния случай предявеният от ответника иск по чл.124 ГПК няма за предмет съществуването или несъществуването на своевременно оспорено по смисъла на закона правоотношение и като е приел противното, апелативният съд неправилно е приложил нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Това налага определението, с което е спряно производството пред него да бъде отменено, а делото върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия

О П Р Е Д Е Л И:



ОТМЕНЯ определение № 171 от 02.06.2009 г. по в.т.д. № 127/2009 г. на Бургаския апелативен съд.

ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

[proki0]

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



№ 424



гр.София, .12.10. 2009 година



Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и девета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

СНЕЖАНКА НИКОЛОВА



изслуша докладваното от

председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ч.гражданско дело под № 305/2009 година



Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. П. М. и М. Ц. М. от гр. П. срещу определение № 425 от 20.05.2009 год. по ч.гр.дело № 310/2009 год. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение /имащо характер на определение/ № 476 от 06.02.2008 год. на Плевенския районен съд, пети гр.състав за прекратяване на производството по гр.дело № 1519/2007 год. по предявения от частните жалбоподатели срещу Д. И. Р. и П. И. К. установителен иск за собственост на маза с югоизточно изложение и маза със североизточно изложение, разположени в полуподземния етаж/ниво „сутерен”/ на двуетажната масивна жилищна сграда в гр. П., ул.”Б” № 28, построена в недвижим имот, съставляващ УПИ *Х-1187 в стр.кв.537 по плана на града, както и върху ½ идеална част от общите части на сградата, находящи се на полуподземния етаж.

Като основание за допускане на касационно обжалване на определението се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 1* от 22.10.2004 год. по гр.дело № 1337/2003 год. ІV г.о. и на решение № 1* от 24.10.2008 год. по гр.дело № 4376/2007 год. ІІ г.о.





Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а са налице и предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението на въззивната инстанция поради следните съображения:

За да потвърди определението на първата инстанция за прекратяване на производството, въззивният съд е възприел доводите на районния съд, че между настоящото дело и гр.дело № 2082/2006 год. на Плевенския районен съд /сега: в.гр.дело № 868/2008 год. на Плевенския окръжен съд/, образувано по иск по чл.108 ЗС на Д. И. Р. и П. И. К. срещу С. М. М. , е налице тъждество, доколкото и двете дела имат за предмет правото на собственост върху процесните две мази или две стаи от сутерена. Прието е, че след като по висящия процес по осъдителния иск по чл.108 ЗС окончателно ще се реши спорът за собствеността, недопустимо е за същите обстоятелства да се води и установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, независимо, че ответник по ревандикационния иск е синът на частните жалбоподатели – С. М. М. Становището на въззивната инстанция противоречи на първото от цитираните две решения на Върховния касационен съд, което съставлява основание за допускане на касационно разглеждане на частната жалба.

Обжалваното определение е незаконосъобразно.

Състоянието на висящ процес между страните за собственост върху процесните мази би съставлявало абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за второ тъждествено дело, но само ако искът е предявен отново между същите страни относно същия спор /чл.95, ал.1 ГПК, отм.; понастоящем: чл.126, ал. ГПК/. Целта на забраната да се образува второ дело по същия спор е да се избегне постановяване на противоречиви решения и да се спести излишен разход на съдебно време. Ето защо, отводът за висящ процес по чл.95 ГПК/отм./, респ. чл.126, ал.1 ГПК е антиципиран отвод за пресъдено нещо и съдът е длъжен служебно да следи за липсата на тази отрицателна предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. Забраната обаче предпоставя пълно тъждество между двете дела, т.е. обективен/предметен/ и субективен/страни по делото/идентитет. В случая, липсва тъждество между лицата, които са адресати на силата на пресъдено нещо на решението, с което ще завърши гр.дело № 2082/2006 год. на Плевенския районен съд /след отменителното решение № 1* от 24.10.2008 год. по гр.дело № 4376/2007 год. на Върховния касационен съд делото е висящо пред въззивния съд под № 868/2008 год./ - от една страна, и страните по прекратеното гр.дело № 1519/2007 год. на Плевенския районен съд-от друга. Висящият процес по гр.дело № 2082/2006 год. на ПРС/понастоящем: в.гр.дело № 868/2008 год. на ПлОС/ е по иск по чл.108 ЗС, страни по което са: Д. И. Р. и П. И. К.-ищци и С. М. М. Силата на пресъдено нещо, която ще се формира с решението по ревандикационния спор важи само между страните по делото, но не и спрямо трети лица, които не са имали качеството на страна по делото /независимо от какъв вид/. Затова, те могат да предявят иск за правото, което със сила на пресъдено нещо е било признато в полза на една от страните. Спрямо третите лица силата на пресъдено нещо не действа даже като оборима презумпция за съответствие между съдебно признатото и действителното правно положение. След като М. П. М. и М. Ц. М. не са страна по висящото ревандикационно производство, а и не са налице други основания, за да се разпростре спрямо тях силата на пресъдено нещо на решението по гр.дело № 2082/2006 год. на ПлРС, липсват предпоставките на чл.95 ГПК/отм./, респ. на чл.126 ГПК за прекратяване на производството по гр.дело № 1519/2007 год. на Плевенския районен съд.

На следващо място, въззивният съд незаконосъобразно е преценявал наличието на предпоставките на чл.224 ГПК/отм./ като пречка за втори процес. Производството по делото е било прекратено от първоинстанционния съд единствено на основание липса на правен интерес от установяването по чл.97, ал.1 ГПК/отм./, но не и заради сила на пресъдено нещо, която да е била формирана по някое от другите дела - №№ 1493/1993 год., 957/1998 год. и 1234/2003 год., всички по описа на Плевенския районен съд, която да съставлява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за пререшаване на спор за собственост между същите страни. Въззивната инстанция е била сезирана с частна жалба относно законосъобразността на постановеното от районния съд определение за прекратяване на производството на основание чл.95 ГПК/отм. и предметът на нейната проверка не обхваща евентуалното наличие на други основания за недопустимост на исковото производство, на които първоинстанционният съд не е основал своя акт. В противен случай, въззивният съд на практика се произнася за първи път по този въпрос, и то в частно въззивно производство /за разлика от въззивната проверка на първоинстанционно решение/, при което обжалвалата страна би могла да търси защита срещу неправилността на становището само в една инстанция – във факултативното частно касационно производство по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.

В обобщение, обжалваното определение и потвърденото с него определение на първата инстанция за прекратяване на производството следва да бъдат отменени, а делото се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.



О П Р Е Д Е Л И:



ОТМЕНЯВА определение № 425 от 20.05.2009 год. по ч.гр.дело № 310/2009 год. на Плевенския окръжен съд и оставеното с него в сила определение № 476 от 06.02.2008 год. на Плевенския районен съд, пети граждански състав за прекратяване на производството по гр.дело № 1519/2007 год.

ВРЪЩА делото на Плевенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

[proki0]

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 534

гр. София, 03.11.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 468 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Н. К. Д. и Й. П. Д. обжалват определение № 18292 от 06.12.2010 г. по гр. д. № 5365/10 г. на Софийски градски съд. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
И. С. Й. и Р. С. Т. оспорват жалбата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Видно е от данните по делото, че Н. и Й. Д. са предявили срещу И. С. Й., Р. С. Т., Д. Р. Я., Е. И. П., Г. И. М., Б. Л. П. и С. Л. А. установителен иск за собственост на ¾ ид. ч. от поземлен имот пл. № 41 по к. л. № Г-7-7-А по КП от 1993 г. с площ 0.465 дка, заедно с построената в него масивна жилищна сграда. С определение от 12.04.2010 г. по гр. д. № 13505/10 г. на СРС производството по делото е прекратено. С обжалваното определение СГС е потвърдил първоинстанционното определение като приел, че е налице отрицателната предпоставка за допустимост на иска по чл. 126 ГПК, тъй като видно от решение от 25.01.2010 г. по гр. д. № 14861/07 г. на СРС, И. Й., Р. Т., Д. Я., Е. П., Г. М., Б. П. и С. А. са предявили срещу Н. Д. и Й. Д. иск за собственост на дворното място, в което касаторите са направили възражение за изтекла придобивна давност.
В изложението към частната жалба е формулиран въпрос дали са налице предпоставките на чл. 126 ГПК тогава, когато две производства имат различна правна природа, правно основание и последици. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че касационното обжалване е допустимо. Според определение № 424 от 12.10.2009 г. по ч. гр. д. № 305/09 г. на ВКС ІІ ГО състоянието на висящ процес между страните за собственост би съставлявало абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за второ тъждествено дело, но само ако искът е предявен отново между същите страни относно същия спор. Забраната чл. 126 ал. 1 ГПК предпоставя пълно тъждество между двете дела, т. е. обективен /предметен/ и субективен /страни по делото/ идентитет.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С исковата молба по която е образувано гр. д. № 14 861/07 г. на СРС И. Й., Р. Т., Д. Я., Е. П., Г. М., Б. П. и С. А., като възстановени собственици на поземлен имот пл. № 41 по к. л. № Г-7-7-А по КП от 1993 г. с площ 0.465 дка, са предявили срещу Н. и Й. Д. искове по чл. 108, чл. 109 ЗС и чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./ и чл. 59 ЗЗД за ¾ ид. ч. от поземлен имот пл. № 41 по к. л. № Г-7-7-А по КП от 1993 г.
Предмет на настоящия спор е иска на Н. и Й. Д. срещу И. Й., Р. Т., Д. Я., Е. П., Г. М., Б. П. и С. А. за установяване правото им на собственост върху ¾ ид. ч. от същия поземлен имот, заедно с построената в него масивна жилищна сграда, като касаторите са посочили и правния си интерес от предявяване на установителния иск. Настоящият състав счита, че в случая, липсва тъждество между двата предмета на спора. При евентуално отхвърляне на иска с правно основание чл. 108 ЗС, със сила на пресъдено нещо ще бъде решен спорът дали ищците по този иск са собственици на имота, но не и дали ответниците са собственици. С решението по предявения по настоящото дело иск по чл. 124 ал. 1 ГПК със сила на пресъдено нещо между страните ще бъдат установени правата на ищците по делото, които са ответници по иска по чл. 108 ЗС. Затова единствената защита на правото на собственост на ответниците по първото дело, ищци по второто, е установителния иск за собственост.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18292 от 06.12.2010 г. по гр. д. № 5365/10 г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 18292 от 06.12.2010 г. по гр. д. № 5365/10 г. на Софийски градски съд с което е потвърдено определение от 12.04.2010 г. по гр. д. № 13505/10 г. на СРС.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

[proki0]

Р Е Ш Е Н И Е



№ 11

София , 20.07.2012 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

при участието на секретаря Северина Толева
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №447 по описа за 2011 год.

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място], общ.Долна Митрополия, и от Община – [населено място], срещу решение от 22.10.2010г., постановено по в.гр.д.№607/2010г. на Плевенски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 10.03.2010г. по гр.д.№2010/2008г. на Плевенски районен съд и е прекратено производството по делото.
Касационното обжалване е допуснато с определение №1067 от 30.09.2011г. на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, по въпроса: допустим ли е иск за обявяване нищожност на правна сделка за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, ако страната не е релевирала възражение за нищожност на сделката по висящия спор за собственост. С въззивното решение е прието, че страната може и е длъжна да релевира възражението си за нищожност на договора в спора за собственост и няма правен интерес от иска за нищожност. С решение №96 от 01.02.2002г. по гр.д.№318/2001г. на ВКС, ІVг.о. е прието, че е допустим иск за обявяване нищожност на една правна сделка за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот щом като страната има правен интерес от това.
Настоящият касационен състав намира за правилно разрешението, дадено с решение №96/2002г. на ВКС. В производството по ревандикационен иск страната следва да изчерпи всичките си възражения, включително и за нищожност на сделката, на която другата страна основава правата си върху имота. Няма пречка страната, която има правен интерес от оспорването, да направи това и в отделно производство чрез иск за прогласяване на нищожността, докато спорът за собственост е висящ.
В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбите се иска да бъде отменено атакуваното решение и делото се върне за разглеждане по същество от въззивния съд.
Ответникът по касационните жалби И. Д. И. оспорва жалбите и моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Ответникът по касационните жалби [фирма] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от [фирма] иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между Община – [населено място] и [фирма] договор за продажба на недвижим имот, и е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес на ищеца от установяване на нищожността в отделно исково производство.
Правилно въззивният съд е приел, че ответникът по иск с право основание чл.108 ЗС разполага с всички необходими процесуални средства да защити ефикасно правото си на собственост и да отблъсне всяка чужда неоснователна претенция, включително чрез предявяване на насрещен иск за собственост /установителен/, на инцидентен установителен иск или само на правоизключващо възражение за липса на транслативен ефект на сделката, с която ищецът е придобил имота от несобственик, поради твърдяната нищожност, с което възражение при уважаването му би постигнал отхвърляне на исковата претенция.
Неправилно въззивният съд е приел, че страната може и е длъжна да релевира възражението си за нищожност на договора в спора за собственост и няма правен интерес от иска за нищожност.
Независимо от възможностите за защита в производството по ревандикационния иск ответникът има на свое разположение правото да иска съдебно обявяване нищожността на сделка, щом решението по него ще се отрази върху неговата имуществена сфера. В случая ищецът е конституирал като ответник по иска и последващия приобретател-ищец по ревандикационния иск, поради което решението ще обвърже и него. Правен интерес от установяването е налице в случая, тъй като решението по делото ще се отрази на правното положение на ищеца: целеният от него резултат – да бъде отречена материалноправната легитимация на ответника-ищец по иска за ревандикация като собственик на прехвърления имот може да бъде постигнат чрез провеждане на иск с правно основание чл. 26 ЗЗД.
По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.3 ГПК въззивното решение трябва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от въззивния съд.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 22.10.2010г., постановено по в.гр.д.№607/2010г. на Плевенски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенски окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е




№ 1067

[населено място] , 30.09.2011 год.




Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и единадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА


разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №447 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационни жалби от [фирма], [населено място], общ.Долна Митрополия, и от Община – [населено място], срещу решение от 22.10.2010г., постановено по в.гр.д.№607/2010г. на Плевенски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 10.03.2010г. по гр.д.№2010/2008г. на Плевенски районен съд и е прекратено производството по делото.
Касаторите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационните жалби И. Д. И. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационните жалби [фирма], [населено място], не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от [фирма] иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между Община – [населено място] и [фирма] договор за продажба на недвижим имот, и е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес на ищеца от установяване на нищожността в отделно исково производство.
Въззивният съд е приел, че страната може и е длъжна да релевира възражението си за нищожност на договора в спора за собственост и няма правен интерес от иска за нищожност.
Това разрешение според касаторите е в противоречие с решение №96 от 01.02.2002г. по гр.д.№318/2001г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че е допустим иск за обявяване нищожност на една правна сделка за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот щом като страната има правен интерес от това.
Налице е противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос, явяващ се съществен за конкретното делото, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.10.2010г., постановено по в.гр.д.№607/2010г. на Плевенски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите [фирма] и Община – [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представят документи за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на по 25лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: