разяснение по дело
Публикувано на: 17 Сеп 2014, 16:21от pisenxeto
Здравейте,моля за разяснение по определение по дело.Тук е случая по който е всичко по него и денс излезе определение,а не решение-каква е разликата между двете?
http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f=26&t=51851
Това е делото:
Адреса номера е сгрешен,това е съпруга ми е следователно живеем на един адрес.
Моля за съвети какво мога да направя или да спра да се боря и да оставя всичко така,въпреки ,че сградата се руши и покрива пада в нашия имот и нанася щети ?
http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f=26&t=51851
Това е делото:
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2228
гр. Пловдив, 11 септември 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 104 по описа за 2013 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на чл. 216, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
2. Образувано е по жалба предявена от Р.Т.В., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Асеновград, ул...... № 19 и Б.А.В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Асеновград, ул. ..... № 18, ет. 3 срещу Заповед № ДК-10-ЮЦР-95/03.12.2012 г. на Началника на РДНСК-Южен централен район, с която е прекратено производството и е оставено в сила Разрешение за строеж № 151/01.06.2012 г. на Главния архитект на Община Асеновград.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че в момента жалбоподателите понасят значителни вреди вследствие на извършването на СМР в една самосрутваща се сграда, неотвеждане на водата поради липсата на улуци при съседите и неукрепване на покривната конструкция. Сочи се, че УПИ ХI-2410 е нанесен в Регулационния план, одобрен със Заповед№ А-698/31.08.1993 г. с имотен № ХI-2410 от квартал 242 и в Регулационния план, одобрен със Заповед№ 1373/221.03.1959 г. с имотен № ХI-3112, т.е. не е предполагаем, а реално съществуващ. Съседите на жалбоподателите продължавали да извършват в момента незаконно строителство, което засягало част от техния имот, в който попада обектът. С тези именно съображения Р.Т.В. и Б.А.В. обосновават обстоятелството, че са лица, пряко засегнати от инвестиционното проектиране и допускане на строителството в съседния имот по смисъл на чл. 131, ал. 2, т. 2 и чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, и разполагат с правен интерес да оспорват процесното Разрешение за строеж. В този смисъл се иска отмяна на оспорената заповед и връщане на административната преписка за произнасяне на административния орган по същество по реда на чл. 216, ал. 6 от ЗУТ. Допълнителни съображения са изложени в писмена защита приложена по делото. Претендират се направените по делото разноски.
3. Ответникът по жалба - Началникът на РДНСК-ЮЦР е на становище, че жалбата е неоснователна.
4. Заинтересованата страна – А.К.Д., счита че жалбата следва да бъде отхвърлена.
II. За допустимостта:
5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лица имащи правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
III. За фактите и за правото:
6. За да постанови обжалвания административен акт, Началникът на РДНСК-ЮЦР е приел, че жалбата на В. е недопустима, тъй като същите не се явяват заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
7. Спорният по делото въпрос, който обуславя и предмета на съдебния контрол върху обжалвания административен акт, съответно - основателността на подадената срещу него жалба, се отнася до това дали по отношение на жалбоподателите са налице предпоставките за допустимост на образуваното пред административния орган производство.
8. Разпоредбата на чл. 216, ал. 2 от ЗУТ предвижда задължително административно обжалване на определена категория актове, между които са и издадените разрешения за строеж (чл. 216, ал. 1, т. 2 от ЗУТ), пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол. Правомощието на началника на РДНСК да се произнесе по допустимостта на подадена жалба срещу разрешение за строеж произтича от ал. 5 на чл. 216 от ЗУТ, уреждаща възможността административният орган да изследва основателността на жалбата след преценка на нейната допустимост.
При съдебната проверка на оспорен акт по допустимостта на производството съдът не е компетентен да проверява основателността на жалбата пред административния орган, а е задължен да се ограничи само до обсъждането на предпоставките за допустимост на административното производство и в хипотеза, че приеме че същите са налице следва да върне административната преписка на ответната страна за произнасяне по същество.
9. Кръгът от лицата, легитимирани да обжалват издадено разрешение за строеж пред началника на РДНСК, е уреден в чл. 149, ал. 3 от ЗУТ. Това са заинтересованите по смисъла на ал. 2 от същия текст лица. В последноцитираната норма (чл. 149, ал. 2 ЗУТ) са посочени три категории лица, които са заинтересовани да оспорват по административен ред издадено разрешение за строеж и законодателно са регламентирани отделните хипотези, при които това може да бъде направено, а именно: в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж и в случаите по чл. 185, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Ответникът в мотивната и разпоредителна част на административния акт е посочил хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, при обосноваване на своя извод за процесуална недопустимост на административното оспорване. При анализ на събраните и приети в съдебния процес писмени доказателствени средства, настоящият състав приема също, че относимата към разглеждания казус разпоредба е именно тази по чл. 149 ал. 2, т. 1 ЗУТ и същата правилно е приложена от по-горестоящия административен орган. В процесното спорно правоотношение обект на разрешението за строеж № 151/01.06.2012 г. е „Основен ремонт на покривна конструкция на лятна кухня и навес“ в УПИ Х-2409, кв. 242 по плана на гр. Асеновград. Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ заинтересовани страни да атакуват по административен ред издадено разрешение за строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права върху поземления имот, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон.
По делото нито се твърди, нито се установява, жалбоподателите да са сред изброените лица. Същите не притежават вещни права на собственост, респ. ограничени вещни права върху УПИ Х-2409 кв. 242 по плана на гр. Асеновград, поради което и не са активно легитимирани да оспорват по административен ред издаденото в полза на А.К.Д. разрешение за строеж № 151/01.06.2012 г.
10. Ето защо, всички събрани по делото доказатства, включително приетата по делото съдебно-техническа експертиза, както и възраженията на жалбоподателя (изложени в жалбата и в представените по делото писмени бележки), доколкото касаят въпроси свързани със законосъобразността на процесното разрешение за строеж, като неотносими към настоящия предмет на делото, няма да бъдат обсъждани.
11. Изложеното налага да се приеме, че оспореният административен акт – Заповедта на Началника на РДНСК-Южен централен район, е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Само за пълнота във връзка с наведените в жалбата доводи за допуснати процесуални нарушения свързани с обявяване на процесната заповедта на А. В. следва да се посочи, че същото не представлява непреодолимо нарушение, което да води до незаконосъобразност на заповедта. Посоченото лице разполага със самостоятелно право на жалба против заповедта и правото му на защита не е ограничено, като жалбоподателите не разполагат с възможност да защитават чужди права.
12. Съображенията до тук обосновават извод за неоснователност на жалбата с която е сезиран съда. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
Така мотивира,Пловдивският административен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Т.В., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Асеновград, ул. .....№ 19 и Б.А.В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Асеновград, ул. .....№ 18, ет. 3 срещу Заповед № ДК-10-ЮЦР-95/03.12.2012 г. на Началника на РДНСК-Южен централен район, с която е прекратено производството и е оставено в сила Разрешение за строеж № 151/01.06.2012 г. на Главния архитект на Община Асеновград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2228
гр. Пловдив, 11 септември 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Р.А., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 104 по описа за 2013 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на чл. 216, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
2. Образувано е по жалба предявена от Р.Т.В., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Асеновград, ул...... № 19 и Б.А.В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Асеновград, ул. ..... № 18, ет. 3 срещу Заповед № ДК-10-ЮЦР-95/03.12.2012 г. на Началника на РДНСК-Южен централен район, с която е прекратено производството и е оставено в сила Разрешение за строеж № 151/01.06.2012 г. на Главния архитект на Община Асеновград.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че в момента жалбоподателите понасят значителни вреди вследствие на извършването на СМР в една самосрутваща се сграда, неотвеждане на водата поради липсата на улуци при съседите и неукрепване на покривната конструкция. Сочи се, че УПИ ХI-2410 е нанесен в Регулационния план, одобрен със Заповед№ А-698/31.08.1993 г. с имотен № ХI-2410 от квартал 242 и в Регулационния план, одобрен със Заповед№ 1373/221.03.1959 г. с имотен № ХI-3112, т.е. не е предполагаем, а реално съществуващ. Съседите на жалбоподателите продължавали да извършват в момента незаконно строителство, което засягало част от техния имот, в който попада обектът. С тези именно съображения Р.Т.В. и Б.А.В. обосновават обстоятелството, че са лица, пряко засегнати от инвестиционното проектиране и допускане на строителството в съседния имот по смисъл на чл. 131, ал. 2, т. 2 и чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, и разполагат с правен интерес да оспорват процесното Разрешение за строеж. В този смисъл се иска отмяна на оспорената заповед и връщане на административната преписка за произнасяне на административния орган по същество по реда на чл. 216, ал. 6 от ЗУТ. Допълнителни съображения са изложени в писмена защита приложена по делото. Претендират се направените по делото разноски.
3. Ответникът по жалба - Началникът на РДНСК-ЮЦР е на становище, че жалбата е неоснователна.
4. Заинтересованата страна – А.К.Д., счита че жалбата следва да бъде отхвърлена.
II. За допустимостта:
5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лица имащи правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
III. За фактите и за правото:
6. За да постанови обжалвания административен акт, Началникът на РДНСК-ЮЦР е приел, че жалбата на В. е недопустима, тъй като същите не се явяват заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
7. Спорният по делото въпрос, който обуславя и предмета на съдебния контрол върху обжалвания административен акт, съответно - основателността на подадената срещу него жалба, се отнася до това дали по отношение на жалбоподателите са налице предпоставките за допустимост на образуваното пред административния орган производство.
8. Разпоредбата на чл. 216, ал. 2 от ЗУТ предвижда задължително административно обжалване на определена категория актове, между които са и издадените разрешения за строеж (чл. 216, ал. 1, т. 2 от ЗУТ), пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол. Правомощието на началника на РДНСК да се произнесе по допустимостта на подадена жалба срещу разрешение за строеж произтича от ал. 5 на чл. 216 от ЗУТ, уреждаща възможността административният орган да изследва основателността на жалбата след преценка на нейната допустимост.
При съдебната проверка на оспорен акт по допустимостта на производството съдът не е компетентен да проверява основателността на жалбата пред административния орган, а е задължен да се ограничи само до обсъждането на предпоставките за допустимост на административното производство и в хипотеза, че приеме че същите са налице следва да върне административната преписка на ответната страна за произнасяне по същество.
9. Кръгът от лицата, легитимирани да обжалват издадено разрешение за строеж пред началника на РДНСК, е уреден в чл. 149, ал. 3 от ЗУТ. Това са заинтересованите по смисъла на ал. 2 от същия текст лица. В последноцитираната норма (чл. 149, ал. 2 ЗУТ) са посочени три категории лица, които са заинтересовани да оспорват по административен ред издадено разрешение за строеж и законодателно са регламентирани отделните хипотези, при които това може да бъде направено, а именно: в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж и в случаите по чл. 185, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Ответникът в мотивната и разпоредителна част на административния акт е посочил хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, при обосноваване на своя извод за процесуална недопустимост на административното оспорване. При анализ на събраните и приети в съдебния процес писмени доказателствени средства, настоящият състав приема също, че относимата към разглеждания казус разпоредба е именно тази по чл. 149 ал. 2, т. 1 ЗУТ и същата правилно е приложена от по-горестоящия административен орган. В процесното спорно правоотношение обект на разрешението за строеж № 151/01.06.2012 г. е „Основен ремонт на покривна конструкция на лятна кухня и навес“ в УПИ Х-2409, кв. 242 по плана на гр. Асеновград. Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ заинтересовани страни да атакуват по административен ред издадено разрешение за строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права върху поземления имот, както и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон.
По делото нито се твърди, нито се установява, жалбоподателите да са сред изброените лица. Същите не притежават вещни права на собственост, респ. ограничени вещни права върху УПИ Х-2409 кв. 242 по плана на гр. Асеновград, поради което и не са активно легитимирани да оспорват по административен ред издаденото в полза на А.К.Д. разрешение за строеж № 151/01.06.2012 г.
10. Ето защо, всички събрани по делото доказатства, включително приетата по делото съдебно-техническа експертиза, както и възраженията на жалбоподателя (изложени в жалбата и в представените по делото писмени бележки), доколкото касаят въпроси свързани със законосъобразността на процесното разрешение за строеж, като неотносими към настоящия предмет на делото, няма да бъдат обсъждани.
11. Изложеното налага да се приеме, че оспореният административен акт – Заповедта на Началника на РДНСК-Южен централен район, е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Само за пълнота във връзка с наведените в жалбата доводи за допуснати процесуални нарушения свързани с обявяване на процесната заповедта на А. В. следва да се посочи, че същото не представлява непреодолимо нарушение, което да води до незаконосъобразност на заповедта. Посоченото лице разполага със самостоятелно право на жалба против заповедта и правото му на защита не е ограничено, като жалбоподателите не разполагат с възможност да защитават чужди права.
12. Съображенията до тук обосновават извод за неоснователност на жалбата с която е сезиран съда. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
Така мотивира,Пловдивският административен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Т.В., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Асеновград, ул. .....№ 19 и Б.А.В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Асеновград, ул. .....№ 18, ет. 3 срещу Заповед № ДК-10-ЮЦР-95/03.12.2012 г. на Началника на РДНСК-Южен централен район, с която е прекратено производството и е оставено в сила Разрешение за строеж № 151/01.06.2012 г. на Главния архитект на Община Асеновград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Адреса номера е сгрешен,това е съпруга ми е следователно живеем на един адрес.
Моля за съвети какво мога да направя или да спра да се боря и да оставя всичко така,въпреки ,че сградата се руши и покрива пада в нашия имот и нанася щети ?
