forum.lex.bg

Здравейте! Издадено е постановление за възлагане на недвижим имот на мое име от ЧСИ. Длъжникът се укрива и е уведомен чрез залепяне. След изтичане на 3 седмичния срок, внесох местния данък и таксата за вписване и се оказа, че длъжникът е посетил съдията, направил скандал, щял да обжалва. ЧСИ спря вписването на постановлението за възлагане, за да изчакаме длъжника да обжалва, макар и да е изпуснал срока. Направи го с основание: "Постановлението е незаконосъобразно поради нарушение на чл.435, ал.3 ГПК, а именно наддаването при публичната продан, в резултат на която е издадно постановлението за възлагане не е извършено надлежно."
Вчера съдът е излязъл с определение: "Срока за обжалване на това постановление е започнал да тече от 04.06.2014г., като към датата на подаване на жалбата – 19.06.2014г. е изтекъл.
Предвид изложеното се явява недопустима и образуваното по нея производство следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Варна в едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните."
Според разпоредбите на чл. Чл. 437, ал. 4 от ГПК: "Съдът обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване."
Питането ми е: грешка на съда ли е, че е записал, че определението подлежи на обжалване, след като чл. 437, ал. 4 от ГПК не предвижда такова, или тук има някаква вратичка, поради това неподаване на жалбата в срок и наистина съществува такава възможност за обжалване?
И ако е грешка на съда как мога аз да реагирам, за да бъде изправена?
Вече загубих месеци да чакам, а с поведението на длъжника ме очакват поне още няколко такива, които ми се иска да избегна. Да не говорим, че ме заплаши, че ще потроши имота...
Благодаря предварително!

Не е грешка, актът е обжалваем. А дори и да е грешка, пак се изчаква решението на съда.
А относно имота, често се случва длъжникът да го потроши и това е трябвало да го калкулирате в цената. Можете да водите дело за евентуалните вреди, ако въобще има какво още да се вземе от длъжника.

Благодаря Ви за отговора!
Да, разбира се, че съм калкулирал и потрошаването в цената. Само важен за мен е факторът време! Загубата на още време е загуба именно на тези пари, които са предвидени за ремонта, защото се получава така, че аз плащам в момента и наем за жилище и вноски по кредит, с който стана възможно закупуването на имота от ЧСИ. А отлагането на въвода - стопява именно средствата, предвидени за ремонт...
На всички - и на длъжника, и на ЧСИ, и на кредитора, и на мен, като обявен купувач е ясно, че длъжника няма абсолютно никакви шансове, а само протака във времето, с което продължава да ползва жилището на цената на 30-40 лв. - държавната такса за обжалване, докато в същото време аз плащам 300 лв. за наем.
Затова се замислих дали не мога да се позова на чл. 270 от ГПК за нищожност на определението в тази му част и ако това изобщо е възможно, то с какви срокове би било свързано? Или да се вслушам във Вашия съвет и да изчакам?

Дори и да е недопустимо /а то не е/, пак съдът трябва да го установи и пак се бавите. Това, което можете да направите е да хванете адвокат и да го осъдите за разноски /адвокатски хонорар/ по жалбените производства. Но това ще ви струва пари.

Благодаря за съветите, за мое огромно огорчение ще трябва да изчакам...
Така, както длъжниците нямат кой знае какви права след приключване на проданта, така и се оказва, че тарикатите могат да разиграват всички още с месеци, дори да са пропуснали срока на обжалване. Евтини трикчета, за хора, които ги умеят.
Иначе обмислях да сложа адвокат с хонорар, както и да водя дело за нанесени вреди, поради безпредметното протакане и да търся обезщетение за наема, който плащам, поради невъзможност да си вляза в имота и да го владея и ползвам, но няма абсолютно никакъв смисъл да влагам каквито и да е средства за нещо подобно, защото са несъбираеми.
Тарикатът продължава да дължи много пари и с проданта далеч не се удовлетворяват вземанията на банката, нито на присъединилата се банка, а той няма нищо на негово име... Нищо, че се блъска в гърдите, че живее в имот от 200 кв.м. и този не го вълнува толкова. Сякаш, трябваше да се почувствам малоценен...