О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Варна, 07.02.2012г.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито съдебно заседание на шести февруари 2012г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от председателя ДАМЯНОВА ч. т. д. № 219
по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано по частна въззивна жалба вх. № 961/16.01.2012г., подадена от “АУСТРОТЕРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД - гр. София, с ЕИК 131229158, чрез адв. Ю. Л. от САК, срещу определение от 21.12.2011г., постановено по гр. д. № 7945/2011г. по описа на ВРС, ХХХІ-ви състав, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за присъждане на направените по делото съдебно – деловодни разноски.
В частна жалба се сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно поради неправилния извод на първоинстанционния съд за липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за направените от ищеца съдебно - деловодни разноски, тъй като ответникът е станал причина за иницииране на исковото производство поради забавено плащане на дължимата сума по фактура № 0000019977/13.08.2010г., с падеж – 12.09.2010г. Петитумът на частната жалба е за отмяна на определение, като се постанови друго, с което искането за присъждане на разноски да бъде уважено.
Ответникът „ СИ БИ ЕЙ-ГРУП” ООД – гр. Варна, ЕИК 103802024, представлявано от управителя К. Г. И., представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че са налице предвидените от закона предпоставки по чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаване на ответника от отговорност за разноски, тъй като не е станал причина за завеждането на делото, още с отговора на исковата молба е признал иска по размер, като неизплатената към датата на завеждането на исковата молба част от паричното задължение в размер на сумата 2 500 лв. не е била изискуема поради постигната договорка за разсрочено плащане за срок от една година. В условията на евентуалност се сочи, че разноските следва да се редуцират съобразно неплатената част от паричното задължението към датата на завеждането на иска, като от редуцираната сума се прихванат дължимите разноски от ищеца на ответника, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок, по пощата, чрез лицензиран оператор на пощенски услуги, от надлежно упълномощен процесуален представител на легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Съдът, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, становището на другата страна, и като провери данните по делото, намира частната жалба за частично основателна по следните съображения:
Производството по гр. д. № 7945/2011г. по описа на ВРС, ХХХІ-ви състав е образувано по искова молба вх. № 13816/27.05.2011г., подадена от “АУСТРОТЕРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД - гр. София, срещу „ СИ БИ ЕЙ-ГРУП” ООД – гр. Варна, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на сумата 3 500 лв., предендирана като дължима незаплатена част от цена за доставка на стоки по фактура № 0000019977/13.08.2010г., с падеж – 12.09.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно погасяване на задължението.
В подадения по реда и в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът оспорва изцяло исковете по основание с твърденията, че исковата претенция е погасена изцяло чрез пълно плащане на задължението по процесната фактура на обща стойност 4024.16 лв. Сочи се, че преди датата на завеждане на исковата молба са извършени три частични плащания по тази фактура, в резултат на които неизплатената част от задължението към тази дата е в размер на 2 500 лв., но същото не е било изискуемо поради постигната уговорка за разсрочено плащане за период от една календарна година. След завеждането на исковата молба остатъкът от задължението също е погасен чрез плащане с банков превод от 06.06.2011г. за сумата 500 лв. и интернет банкиране на 01.07.2011г. за сумата 2000 лв. По повод искането на ищеца за присъждане на разноски ответникът се позовава на предвидените условията по чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаването му от отговорност поради това, че не е дал повод за завеждането на делото и е изправна страна по договора.
В отговора е направено искане за допускане на гласни доказателства – разпит на свидетел, за установяване твърденията на ответника за постигнато съгласие между страните за разсрочено плащане на паричните задължения по фактура № 0000019977/13.08.2010г. С определение № 10381/13.07.2011г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК, доказателственото искане е уважено, като на ответника е дадена възможност да води един свидетел за установяване на твърденията си.
В молба от 17.10.2011г. ищецът прави изявление за оттегляне на предявения иск за сумата 3 500 лв. поради погасяването й чрез плащане от страна на ответника, оспорва твърденията на ищеца за постигнато съгласие за отложено плащане на паричните задължения по процесната фактура, сочи, че падежът е настъпил на датата 12.09.2010г. така както е посочено във фактурата, ответникът е станал причина за завеждането на делото поради забавено плащане на паричните задължения и следва да понесе отговорността за направените от ищеца съдебно – деловодни разноски.
В насроченото открито съдебно заседание на 18.10.2011г., в което е присъствал представител на ответника, производството е прекратено поради оттегляне на исковете, на основание чл. 232 от ГПК. В това съдебно заседание, както и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК не е направено искане от ответника за присъждане на разноски при прекратяване на производството, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, съразмерно с тази част от претенцията, която е била погасена чрез плащане преди подаване на исковата молба; не са представени и доказателства за направени разноски.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Отговорността за разноски се явява като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. По аналогия на разпоредбите на чл. 78, ал. 2 от ГПК не може да бъде реализирана отговорността за разноски на ищеца, по правилата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, в случаите, когато след предявяването на иска, поради нови факти, независещи от поведението на ищеца, предявеното от него право се погаси. В тези случаи, при прекратяване на производство поради оттегляне или отказ от иска или при отхвърляне на иска поради нововъзникналите факти – напр. погасяване на задължението чрез последващо предявяването на исковата молба плащане, възниква възможност за ищеца да ангажира отговорността за разноски на ответника, който е дал повод за завеждането на делото.
В случая към датата на завеждането на исковата молба – 27.05.2011г., от исковата претенция в размер на 3 500 лв. е била погасена чрез две частични плащания общо сумата 1 000 лв. Въпреки предоставената възможност в определението по чл. 140 от ГПК, ответникът не е ангажирал доказателства за установяване на твърденията си за постигнато съгласие между страните за разсрочено плащане на паричните задължения по фактура № 0000019977/13.08.2010г., респ. за обстоятелството, че остатъкът от задължението в размер на сумата 2 500 лв., платен след завеждането на исковата молба, не е бил изискуем. Следователно ответникът е станал причина за завеждането на делото в частта за сумата 2 500 лв. по фактура № 0000019977/13.08.2010г., с падеж– 12.09.2010г., и дължи репариране на направените разноски от ищеца съразмерно с тази част от исковата претенция. Общият размер на направените разноски от ищеца по приложен списък по чл. 80 от ГПК, съответно доказани с приложени по делото писмени доказателства, е за сумата 980 лв., от която ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати сумата 700 лв. Направеното от ответника, в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатското възнаграждение за първа инстанция, се преценява като неоснователно. Съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 2 т. 2 от същата, при материален интерес в размер на 3 500 лв. минималният размер е 350 лв., като уговореният и заплатен адвокатски хонорар в размер на 840 лв. е адекватен на фактическа и правна сложност на спора.
Ищецът също би носил отговорност за направените разноски от ответника съразмерно с тази част от исковата претенция, която е била погасена чрез плащане преди завеждането на иска, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, но ответникът не е направил искане за присъждане на разноски при прекратяване на производството, в съдебното заседание или в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, и не са представени доказателства за направени разноски.
По изложените съображения съставът на въззивния съд прави извода, че обжалваното определение от 21.12.2011г., постановено по гр. д. № 7945/2011г. по описа на ВРС, ХХХІ-ви състав, следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлената молба на частния жалбоподател за присъждане на сумата 700 лв., като се постанови друго, с което молбата да бъде частично уважена. В останалата част определението следва да бъде потвърдено поради съвпадение на крайните правни изводи на двете инстанции относно липсата на предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за направени от ищеца разноски за разликата над 700 до 980 лв.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 21.12.2011г., постановено по гр. д. № 7945/2011г. по описа на ВРС, ХХХІ-ви състав, с което е отхвърлена молбата на “АУСТРОТЕРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД - гр. София, с ЕИК 131229158, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за присъждане на направените по делото съдебно – деловодни разноски в частта за сумата 700 лв. от общо 980 лв. по приложен списък по чл. 80 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ СИ БИ ЕЙ-ГРУП” ООД – гр. Варна, ЕИК 103802024, представлявано от управителя К. Г. И., да заплати на “АУСТРОТЕРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД - гр. София, с ЕИК 131229158, сумата 700 / седемстотин/ лв., представляваща част от направени по гр. д. № 7945/2011г. по описа на ВРС, ХХХІ-ви състав съдебно -деловодни разноски.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.12.2011г., постановено по гр. д. № 7945/2011г. по описа на ВРС, ХХХІ-ви състав, в останалата част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
Публикувано на: 29 Май 2012, 14:45
