Основната причина банките да си цедират вземанията се корени в наредбите на БНБ, най-вече Наредба № 9 oт 3 април 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, съгласно която подобни несъбрани с години вземания се считат за загуба. Съответно това се отразява на счетоводния баланс на банката и е свързано с изискванията за минимални резерви на банката. Колкото повече просрочени и несъбрани с години вземания има банката, толкова по-рискова се води банката, съответно БНБ изисква от банката да поддържа повече допълнителни резерви, за да се гарантира, че тя ще може да обслужва депозитите (както знаете, банките се занимнват освен с даване на кредити и с приемане на депозити и печелят основно от разликата в лихвените проценти). И докато банката не може да забави плащанията си по депозитите, нито да ги връща на части, при кредитите постъпленията в полза на банката постъпват на месечни вноски, а при просрочените плащания не постъпват дори и месечни вноски.
Дали е коректно да се цедират вземанията - труден въпрос, изискващ морална преценка. Според мен от морална гледна точка длъжникът е постъпил некоректно, като е спрял плащанията си по кредита и банката го е обявила за предсрочно изискуем. Дали се дължи на форсмажорни обстоятелства, криза и т.н. - това няма значение. Тези обстоятелства касаят както длъжника, така и самата банка. Както банката е следвало да си направи преценка на кого да отпуска кредит, така и длъжникът е следвало да си прецени при теглене на кредита дали може да го връща и дали е наясно с отговорностите. Не следва хората да се приучават по този начин, защото законите и правото следва да имат и дисциплинираща функция - да си е направил сметката, когато си е теглил кредита. Щом банката е цедирала вземането си, значи по мои наблюдения кредитът не е погасен поне 2 г. след образуване на изп. дело. Банката се е опитала да си събере вземанията, но длъжникът не работи или от трудовото му възнаграждение постъпват минимални суми, или се укрива или възпрепятства изпълнението, или просто няма секвестируемо имущество на свое име - напр. има жилище, но е единствено; получава заплата, но се удържа едва 1/4 или 1/5 от нея; има и други задължения към небанкови институции (за които банката няма как да знае) - към Джет Кредит, Изи Кредит, ТБИ Лизинг и т.н. Е, като си теглил кредити за алуминиева дограма, за компютър, телевизор, пералня и т.н., с идеята да се почувстваш човек, трябва да си наясно, че следва да си понесеш и последствията и отговорността.
Не е морално едни да си плащат задълженията, а други - не. Съответно заради загубите, които банките търпят, банките са принудени да поддържат по-високи лихвени нива - т.е. се получава приказката "болен здрав носи". Някои само защото са съвестни и отговорни плащат и високите лихви и вноски, а друг защото бил безотговорен и не знам си какво - хайде да го толерираме, че да не го закачаме, да не си цедираме вземанията и т.н.
Всички такива длъжници знаят, че дължат пари, но не полагат нужните или никакви усилия да се издължат - да се води 2 г. изп. дело не е никак малко.
Това е моята морална гледна точка, малко е SS-овска