Проблем с мобилен оператор кодиран телефон

[menta321]

Ние имаме същия проблем, само че сме малка фирма и бяхме дългогодишен клиент на Мтел. От последния двегодишен договор имаме 5-6 кодирани телефона. Договорът изтече и ние не го възобновихме. Поискахме кодовете на телефоните и първо казаха, че няма проблем, а след това ни сюрпризира, че трябва да платим по 150лв на телефон.Имаме кодирани телефони дори от по-предния договор преди 4 години. За тях също не ни дават кодовете. Сега изчетох набързо темата и мисля да пусна жалба до КРС. Само не ми е ясно трябва ли първо писмено да подам жалба в Мтел и да получа писмен отказ от тях?

[milenk]

Тази жалба ми свърши работа:

До ”МОБИЛТЕЛ” ЕАД





ЗАЯВЛЕНИЕ



От ...........................
Адрес .......................................


Поради изтичане на срока на лизинговия ми договор - № ........... от ..................
и пълното заплащане на всички дължими суми по него към дата ...............желая мобилния ми телефон ............ с IMEI - ............. да бъде отключен така, че да може да се ползва с всички оператори, или да ми бъде предоставен кода, с който това може да бъде извършено.
Със заплащането на последната вноска по лизинговия договор телефона е изцяло моя собственост. Аз мога да се разпореждам с него както си пожелая, но ограничението за ползване само в мрежата на МТел пречи на тези ми намерения.
Това ограничение е разбираемо за срока на лизинговия договор сключен между мен и Вас. След изтичането му аз смятам че имам пълното право да ползвам телефона с произволно избран оператор в България и извън нея.
В т.53 на общите условия е записано ,че спорове между страните се решават чрез преговори между тях.
Надявам се, предвид коректното ми поведение и изцяло изпълнените ми задължения да отговорите по същия начин. Апаратът да бъде разкодиран в най-кратък срок и да продължа да ползвам Вашите услуги. В противен случай ще бъда принуден да сезирам:

- Комисията за регулиране на съобщенията
- Комисия за защита на конкуренцията
- Комисия за защита на потребителите
- Омбудсман на Република България

Бих желал да получа Вашия отговор в писмен вид на горния адрес.


Дата: ............. С уважение:

Желая Ви успех и не се отказвайте.

[menta321]

Много Ви благодаря за бързия отговор! Ще напиша после как се е развила ситуацията.

[bird_of_paradise]

Чета едно СР на ВАС и се сетих, че тук имаше и такава тема, та по нея:
http://www.sac.government.bg/court22.ns ... 0%95%D0%9B

РЕШЕНИЕ № 8024/06/12/2014
Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:...........по адм. дело № 11815/2013.


Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите, гр. София, пл. „Славейков“ №4А, ет. 3 срещу решение №5148 от 23.07.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №4248/2013 г.
С обжалваното решение съдът отменил заповед №229 от 07.03.2013 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 5, предложение първо от Закона за защита на потребителите на „Мобилтел“ ЕАД е наложена забрана за прилагане на нелоялна заблуждаваща търговска практика.
Касационният жалбоподател – председателят на Комисията за защита на потребителите, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото и счита, че те установяват безспорно предоставянето на невярна и заблуждаваща информация в търговските обекти на дружеството относно предлаганите крайни устройства и необходимостта от допълнителна услуга при желание за ползване в мрежата на друг оператор. Счита, че съдът не ценил правилно доказателствата и не отчел влиянието на практиката върху икономическото поведение на потребителя, както и факта, че става въпрос за търговец с голям кръг потребители. Счита, че решението е неправилно, тъй като ответникът се позовал на факти, които са неотносими към предмета на спора – не може да се приеме за истинно и ноторно доказано, че потребителят взема решение след проверка в интернет, а не след консултация в търговски обект. Неотносим счита извода на съда, че всеки е следвало да прочете интернет страницата преди да отиде до конкретния търговски обект, за да се информира и да вземе своето решение. Сочи, че именно посещението в търговския обект е най-разпространения начин на получаване на предварителна информация, която води след себе си вземането на информирано решение. Счита, че при установените факти правилен е изводът на Комисията за защита на потребителите за предоставяне от търговеца на невярна и заблуждаваща информация за процесния продукт. Счита също, че тази информация накърнява способността на потребителя да вземе търговско решение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да остави в сила оспорената заповед №229 от 07.03.2013 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Боряна Иванова.
Ответникът по касационната жалба – „Мобилтел“ ЕАД (Мобилтел), счита същата за неоснователна. Счита за неоснователни доводите на касатора досежно фактите по делото и тяхната оценка от съда. Излага подробно фактите по делото като сочи, че информация за цените за разкодиране на устройствата реално се предоставя в магазините на дружеството и не е налице елемент на заблуда, тъй като договорите с потребителите са в писмена форма и в тях изрично е посочено, че невключените в договора услуги се заплащат по ценоразпис, публикуван на адрес http://www.mtel.bg. Позовава се и на чл. 216, ал. 4 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Счита за правилен извода на съда досежно наличие на информацията на електронната страница на дружеството и за неправилен индуктивния подход на актосъставителя, защото обобщава неточно и невярно и от една проверка в магазин прави извод за цялостната стратегия и търговска практика на телекома. Сочи, че органът допуснал нарушение на чл. 9 АПК, като и неправилно оценил резултата от информацията. Тъй като потребителят сключва договор с дружеството, счита, че не може да се приеме премълчаване на съществена информация. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от юрисконсулт Дафинка Данаилова.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът неправилно приел, че търговецът не е осъществил нелоялна заблуждаваща търговска практика. От доказателствата по делото е видно, че „Мобилтел“ ЕАД представя на потребителите невярна, заблуждаваща преддоговорна информация. Необосновано съдът приел, че щом като на интернет страницата на търговеца е достъпна и налична информация за условията, при които може да се ползва услугата отключване на мобилно устройство, то не е налице недобросъвестно и заблуждаващо премълчаване за средния потребител и че всеки потребител, който борави с интернет може да се информира за детайлите. Основателно касаторът твърди, че именно посещението в търговския обект е най-разпространеният начин за получаване на информация. С оглед на това поведението на търговеца, който чрез служителите си твърди, че предоставя безплатно код за отключване/разкодиране на крайното устройство представлява заблуждаваща търговска практика.
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:
1. В Комисията за защита на потребителите постъпили жалби от потребители на „Мобилтел“ ЕАД, в които се сочело, че при подписване на договор с търговеца неговите служители информирали потребителите, че дружеството предоставя безплатно код за разкодиране на крайното устройство, но при прекратяване на договора тази услуга търговецът предоставял само след допълнително заплащане.
2. На 22.01.2013 г. длъжностни лица от Комисията за защита на потребителите извършили контролна проверка в произволно избран търговски обект на „Мобилтел“ ЕАД и констатирали, че служители на търговеца разяснили, че след приключване на срока на договора, по който е предоставено крайното устройство, и след изпълнение от потребителя на задълженията по договора, „Мобилтел“ ЕАД предоставя безплатно код за отключването им.
3. За проверката бил съставен констативен протокол №К-142336 от 22.01.2013 г. надлежно връчен на дружеството с разпореждане за предоставяне на допълнителна информация.
4. „Мобилтел“ ЕАД предоставило изисканата допълнителна информация като посочило, че:
а) върху кутията на всеки телефонен апарат се съдържа писмен текст „Устройството е кодирано и може да работи само със SIM карта на „Мобилтел“ ЕАД“;
б) във връзка с желанието на голям брой абонати на Мобилтел да им бъдат разкодирани апаратите е разработена допълнителна услуга – „разкодиране/отключване на мобилни устройства“, за която е изчислена съответна цена;
в) ценовите условия на услугата са публично оповестени и достъпни на адрес: http://www.mtel.bg/sptavki-tseni-i-taksi; съгласно обявения на посочения адрес ценоразпис услугата се предлага в четири различни ценови категории в зависимост от цената на устройството, като таксата се дължи от всеки клиент;
5. На 29.01.2013 г. бил съставен протокол №К-67017, с който информацията била приета.
6. На 06.02.2013 г. Комисията за защита на потребителите взела решение по т. 9 на протокол №06, че „Мобилтел“ ЕАД прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 5, предложение първо ЗЗП.
7. Комисията мотивирала решението си с фактите, че:
а) информацията, че разкодирането на крайните устройства се извършва срещу заплащане е налична единствено на интернет страницата на оператора, поради което потребителите, които не разполагат с интернет, разчитат единствено на информацията, която им се предоставя от служителите на „Мобилтел“ ЕАД;
б) „заблуждаващите твърдения на служителите на „Мобилтел“ ЕАД карат потребителите да си мислят, че след приключване на договорите им, крайните устройства ще им бъдат отключени безплатно“;
8. Комисията направила следните изводи:
а) предоставяната от служителите на Мобилтел преддоговорна информация е невярна, заблуждаваща и има за цел да накара потребителите да вземат търговско решение за придобиване на крайни устройства, които не биха взели без тази търговска практика;
б) заблуждавайки потребителите Мобилтел има за цел да стимулира продажбите на трайните устройства въз основа на неинформирани търговски решения на потребителите;
9. На 07.03.2013 г., в изпълнение на решението на Комисията и на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 5, предложение първо ЗЗП, председателят на Комисията издал заповед №229, с която забранил на „Мобилтел“ ЕАД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика.
При така установените по делото факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но противоречи на материалния закон. Съдът тълкувал приложимите правни норми – чл. 68д, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 5, предложение първо ЗЗП и приел, че доказателствата по делото не установяват посоченото в заповедта основание – заблуждаваща търговска практика поради необходимост от предоставяне на допълнителна услуга. При закупуване на телефон при условията на тарифно обвързване, промоция, отстъпка или лизинг потребителите са изрично предупредени чрез информацията на кутията на устройството, че то е предназначено само за ползване в мрежата на Мобилтел. На електронната страница на Мобилтел изрично са посочени цените на услугата разкодиране. В договора изрично е посочено, че услугите, които не са включени в него се таксуват съобразно действащия ценоразпис. Приел, че дружеството „не следва да носи отговорност за това, че този служител не е спазил вътрешната процедура на мобилния оператор“, съгласно която услугата разкодиране са заплаща. Приел, че в заповедта не са изложени „каквито и да били фактически основания съответстващи на посоченото правно такова“. Приел, че „Всеки потребител, който борави с интернет и има достъп до страницата на дружеството може да се информира относно детайлите при предлагане на пакетния продукт“. Приел, че изричното препращане за повече информация към интернет не противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност. Позовал се на съдебна практика на Върховния административен съд – решение №9834 от 01.07.2011 г. по административно дело №9192/2010 г. Приел, че след като на интернет страницата на дружеството е налична и достъпна съществена информация за условията, при които може да се ползва услугата отключване на мобилно устройство не е налице недобросъвестно и заблуждаващо премълчаване за средния потребител. В допълнение се позовал и на чл. 216, ал. 5 ЗЕС. Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменил.
Този извод на съда е неправилен.
Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци на съдебното решение са относно неправилното приложение на материалния закон и необоснованост. Доводи в подкрепа на твърдяното основание съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи.
Твърдяните от касатора пороци на съдебното решение, доводите му в тяхна подкрепа, възраженията на касатора и мотивите на обжалвания съдебен акт сочат, че спорът по делото е за правната квалификация на установените по делото факти, техните правни последици и липсата или наличието на причинна връзка между доказателствения и юридическия факт.
Съдът правилно установил приложимата правна норма и правилно изложил съдържанието й като отчел пряката връзка на нормата с правото на Европейския съюз. Член 68д, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 5, предложение първо ЗЗП установява, че търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител. Нормата изисква практиката да има за резултат, или да съществува възможност за резултат вземането на търговско решение, което без тази практика не би било взето. Следователно фактическият състав на заблуждаващата търговска практика чрез действия изисква да се установи първо, съдържанието на предоставената информация, второ, цялостното й въздействие в състояние ли е да въведе в заблуждение средния потребител, и трето, в състояние ли е да го мотивира да вземе решение, което без това въздействие не би взел. Елементите на фактическия състав следва да са налице кумулативно.
Какво установяват фактите по делото?
По делото е безспорно, че закупените от Мобилтел при условията на тарифно обвързване, на промоция, отстъпки или лизинг устройства (телефони) са предвидени за ползване единствено в мрежата на Мобилтел, т.е. те са кодирани или заключени. Безспорно е също, че устройствата могат да бъдат ползвани в мрежите на други оператори, но за това е необходимо да бъдат разкодирани или отключени от Мобилтел. Разкодирането или отключването следва да бъде поискано от потребителя, т.е. то е услуга, която операторът предоставя и която няма пряко отношение към предоставеното ползване на устройството в мрежата на Мобилтел.
По делото е безспорно също – от приложените жалби на потребители, констативен протокол №К-142336 от 22.01.2013 г., както и от посоченото в становището на Мобилтел, представено на органа, изх. №419 от 25.01.2013 г., л. 38 – 40, че служители на Мобилтел в търговските му обекти, при информиране на потребители за условията, при които става ползването на закупени от оператора устройства предоставят информация, че разкодирането на устройствата става чрез безплатно предоставен код. В същото време, както правилно установил и съдът, на електронната страница на Мобилтел е посочено предоставянето на услугата „отключване на мобилни устройства“ с определени четири различни цени в зависимост от цената на устройството. Мобилтел не оспорва, напротив, признава, че услугата разкодиране се извършва срещу заплащане.
Наличието на тези два факта – посочената на електронната страница информация и тази, предоставена на потребителите от служители на търговеца, безспорно доказва, че съдържанието на предоставяната от служители на Мобилтел на потребителите информация досежно услугата разкодиране е невярна. Няма никакво отношение към верността на предоставената от служители информация факта, че върху кутията на всяко устройство, което се продава на потребителя, изрично е посочено „Устройството е кодирано и може да работи само със SIM карта на „Мобилтел“ ЕАД“. Поставеният текст само установява факта на кодиране, но не дава никаква информация за възможността и условията на разкодиране. Няма отношение към верността на информацията и факта, че в сключваните с потребителите договори за закупуване на устройството при съответните условия изрично е посочено, че услугите, които не са включени в договора се таксуват съобразно действащия ценоразпис. Това обстоятелство само установява факта, че разкодирането не е предмет на договора за покупка на устройството, но не и верността на предоставената от служители на Мобилтел информация за безплатността на услугата. Напротив. Това обстоятелство доказва неверността на информацията, защото щом не е включена в предмета на договора, а услугата разкодиране безспорно не е, то тя не е безплатна, както информират служителите, а е платена, както е посочено на електронната страница на дружеството.
Невярната информация, съгласно чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, е винаги заблуждаваща, тъй като по дефиниция е подвеждаща. Факта, че на електронната страница на оператора е налична вярната информация не прави факта на предоставяне от служители на Мобилтел на невярната информация ирелевантен. Напротив. Всеки от източниците на информация за потребителите трябва да предоставя вярна информация. В противен случай самият начин на предоставяне на информацията в неговата цялост би поставил потребителя в заблуждение. Изискването за вярност на информацията е изискване към всеки един източник на информация, независимо от наличието на други източници с вярна информация.
Съдът, за да обоснове извода си за липса на невярна информация поради наличието на вярната такава на електронната страница на Мобилтел се позовал на съдебна практика. Но предмет на твърдението за заблуждаваща търговска практика в цитираното от първоинстанционния съд съдебно решение №9834 от 01.07.2011 г. по административно дело №9192/2010 г. е услугата достъп до интернет, което означава, че самият продукт предполага средният негов потребител да може свободно да получава нужната му информация чрез интернет. Предмет на настоящото производство е продукт, който не е така тясно обвързан с услугата достъп до интернет. Съществуват потребители на услугата разкодиране на закупено от оператора устройство, които не са потребители на услугата достъп до интернет, поради което за тях съществуващата на електронната страница на оператора информация не е достъпна, а и да е достъпна, потребителят не е длъжен, след като е получил информация от служител на търговеца да проверява верността на тази информация на електронната му страница или независимо от възможност да получи информация от служител на търговеца да бъде задължен да получи такава от електронната страница на търговеца и още повече, ултимативно да счита, че именно тя е вярната информация.
Поради това доводът на съда, че „Всеки потребител, който борави с интернет и има достъп до страницата на дружеството може да се информира относно детайлите при предлагане на пакетния продукт“ в конкретния случай е неоснователен. Дали конкретният потребител може или не може, дали иска или не иска да получи информация за услугата разкодиране чрез предоставената на електронната страница на търговеца информация е ирелевантно за верността на предоставената от служители на търговеца информация. За верността на информацията е важно тя да съответства на действителните условия, при които услугата се предоставя. А по делото е безспорно, че информацията, която служители на Мобилтел предоставят на потребители не съответства на тези условия.
Следователно като установил правилно факта – предоставяне на невярна информация, съдът допуснал грешка в правната му квалификация. Установеният по делото факт представлява предоставяне на невярна информация на потребителя независимо от наличието на други източници на информация, които предоставят вярната информация.
За да е налице обаче заблуждаваща търговска практика е необходимо освен предоставянето на невярна информация да са осъществени и другите два кумулативни елемента на фактическия състав. В случая предоставената невярна информация от служители на Мобилтел е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител. Получената от служител на търговеца информация винаги е натоварена от средния потребител със значителен кредит на доверие. Личният контакт между потребител и служител, конкретно поставеният лично въпрос и полученият персонално отговор от лице, което се намира в търговски обект на търговеца, носител е на неговите отличителни знаци и е оторизиран от него да изразява волята му за условията на предлаганите услуги са обстоятелства, които в своята съвкупност могат да въведат средния потребител в заблуждение. Вярно е, че средният потребител е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, но именно обстоятелствата при които и субекта от когото получава информацията средния потребител са проявна форма на неговото желание за добра осведоменост, за разумност и съобразителност при получаване на релевантната за дадената услуга информация.
Процесната невярна информация е в състояние и да мотивира средния потребител да вземе решение, което без въздействието, което невярната информация има, не бил взел. Увереността, която получената от неопосредения контакт със служителя информация дава на средния потребител е достатъчна, за да направи той избора си. Следва да се отчете, че информацията, която служителят предоставя дава увереност на потребителя за бъдещото използване на устройството, т.е. за ефективността на инвестицията, която прави, и с оглед на това пряко го мотивира да вземе съответното решение.
Видно от изложеното предоставената от служители на Мобилтел информация на потребители, че разкодирането на закупените устройствата става чрез безплатно предоставен код е невярна информация, която въвежда средния потребител в заблуждение и е в състояние да го мотивира да вземе решение, което без това въздействие не би взел.
Следва изрично да се посочи неправилността на извода на съда, че търговецът „не следва да носи отговорност за това, че този служител не е спазил вътрешната процедура на мобилния оператор“, съгласно която услугата разкодиране се заплаща. Точно обратното. Търговецът е този, който носи отговорност за действията на служителите си. Той е този, който ги назначава, който определя функционалните им задължения, начините и методите на работа. Ако се приеме за верен мотива на съда отговорността на търговеца никога не би могла да бъде ангажирана, тъй като той винаги ще прехвърля отговорността за съответния конкретен неправомерен резултат на свой служител. Субект на задължението за неприлагане на заблуждаваща търговска практика е на търговеца. Как и чрез кого той ще реализира дейността си и следователно кому той ще възложи изпълнението на задължението за неприлагане на заблуждаваща търговска практика по отношение на отделните потребители е въпрос на решение на търговеца. Негова обаче е и отговорността за спазването на законовата забрана.
Неправилен е и изводът на съда, че в заповедта не са изложени „каквито и да били фактически основания съответстващи на посоченото правно такова“. Напротив. Видно от съдържанието на оспорената заповед, както и от решението на Комисията за защита на потребителите, органът установил и подробно изложил фактическите основания, които са обосновали приложението на посоченото правно основание – чл. 68д, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 5, предложение първо ЗЗП. Изложените по-горе в т. 1-9 факти и фактически обстоятелства са именно тези, които съответстват на установените в хипотезата на процесната правна норма правопораждащи заблуждаващата търговска практика юридически факти, поради което оспорената заповед е фактически обоснована и твърдяните факти са надлежно доказани от органа в хода на съдебното производство.
Неоснователен е и доводът на ответника по касационната жалба, че приложеният от органа индуктивен подход е неправилен. Вярно е, че органът направил само една проверка в произволно избран търговски обект на Мобилтел. Но, първо, по делото са приложени три жалби на потребители, които твърдят именно този подход на търговеца, който е реализиран в различни негови търговски обекти. И второ, единствената проверка на органа потвърдила релевираните в жалбите твърдения. С оглед на това не е било необходимо провеждането и на други проверки. Дори и другите проверки да не са установил предоставяне на потребителя на невярна информация, установените случаи са достатъчни, за да породят задължение на компетентния орган да реагира. Не е необходимо мнозинството от потребителите на търговеца да реагират изрично, за да е налице основание за органа да предприеме действия по установяване на верността на твърденията им. Нарушените права и на един единствен потребител са достатъчни, за да бъде задължен органът да извърши проверка. Законът за защита на потребителите не поставя възможността за неговото приложение от броя на потребителите, чиито права се твърди, че са засегнати. Напротив. Правото на информация за стоките и услугите е основна цел на закона – чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗЗП, и това право на всеки един потребител не може да бъде ограничавано – чл. 3, ал. 1 ЗЗП.
Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост са основателни. Съдът, макар правилно да установил приложимата правна норма и правилно да тълкувал съдържанието й дал неправилна правна квалификация на установените по делото факти, т.е. неправилно субсумирал фактите към релевантната правна норма. Това прави обжалваното решение неправилно и съдът следва да го отмени. Тъй като касаторът не сочи конкретни доводи в подкрепа на твърдяното отменително основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът не следи служебно за тяхното нарушаване, то не е налице основание за връщане на делото за ново разглеждане. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. С оглед на гореизложеното оспореният акт – заповед №229 от 07.03.2013 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, е постановен в съответствие с материалния закон и оспорването му от „Мобилтел“ ЕАД е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.
С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 3 АПК и тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело №5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди „Мобилтел“ ЕАД да заплати на Комисията за защита на потребителите, юридическото лице, в чиято структура се намира органът, направените по делото разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същите съдът следва да определи на основание чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 300, 00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №5148 от 23.07.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №4248/2013 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мобилтел“ ЕАД, гр. София, ул. „Кукуш“ №1 срещу заповед №229 от 07.03.2013 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на „Мобилтел“ ЕАД е забранено прилагането на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 5, предложение първо от Закона за защита на потребителите.
ОСЪЖДА „Мобилтел“ ЕАД, гр. София, ул. „Кукуш“ №1 да заплати на Комисията за защита на потребителите, гр. София, пл. „Славейков“ №4 300, 00 (триста) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.