Частна жалба

[lawchoice]

...
Не знам защо, но все по-често си мисля, че на хората не бива да им се дават алтернативи.

Като се абстрахираме от конкретния случай, при който решението е елементарно - просто се предявява нов иск, остава въпроса: какво се случва в случаите когато предявяването на иска е обвързано със срок?
Като се включих в темата имах сходен на разглеждания казус: предявен ревандикационен иск за недвижим имот и противопоставено възражение за придобито право на собственост от ответника по давност. Ищецът е твърдял, че е собственик по силата на договор за покупко-продажба. В срока за изпълнение на указанията за внасяне на ДТ е поискал издаване на удостоверение за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка и продължаване на срока за изпълнение на указанията. Ден преди да изтече срока, е внесъл молба, от която става ясно, че издаденото удостоверение е входирано в Общината и иска ново продължаване. Същевременно първоинстанционният съд предприема самостоятелно действия, чрез които в крайна сметка удостоверението за данъчна оценка е представено след изтичане на срока. На ищецът е изпратено ново съобщение, като е даден нов срок за изпълнение на указанието за внасяне на ДТ, който започва да тече от получаването на съобщението. Въпреки тези данни, първоинстанционният съд се произнася с акт по същество, с който уважава предявеният ревандикационен иск.

И така след това отклонение, bird_of_paradise, считам, че правото, макар и да е изкуство на доброто и справедливото, не е съвършено. Безспорно на страните, следва да бъдат предоставени достатъчно законови възможности, които да предполагат постановяване на процесуално справедлив съдебен акт. Безспорно е и това обаче, че съдът не следва да допуска злоупотреба с процесуални възможности от коя и да е от страните, както се е случило в посочения от мен казус. Именно тук следва да бъде търсен баланса между ангажимента на съда да осигури търсената защита и задълженията му на държавен орган, различен от страните по спора, да обезпечи правото на справедлив съдебен процес на всяка от страните.

...
Така и не схванах с каква работа е била натоварен точно - да блее, да пише, да ходи някъде ...

Това са обстоятелства, които биха били относими при преценката на основателността на искане за продължаване на срока, каквото видно от твърденията на автора не е подадено.

П.П. Извинявам се за дългия пост. Лека вече на всички!

[bird_of_paradise]

Въпреки тези данни......

Е, аз не виждам противоречие- за да се установи размера на ДТ за иск по 108 ЗС трябва да се знае цената на иска, а тя се определя по реда на чл. 69, ал.1 т.2 ГПК по данъчна оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право. В конкретния случай при липса на ДО, няма как да се знае точния размер на цената на иска, а от там да се определи размера на ДТ по 71, ал.2 ГПК.
Не разбрах, какво точно ви притеснява със сроковете за изправяне нередовностите. Мисълта ми е, че дори да иска ищецът няма как да изпълни ( а подозирам, че указанията в тази насока са "неясни и непълни", както се произнася ВКС).

На ищецът е изпратено ново съобщение, като е даден нов срок за изпълнение на указанието за внасяне на ДТ, който започва да тече от получаването на съобщението.

Така е правилно, според мен.

[lawchoice]

Bird_of_paradise,
В посочения от мен казус, ищецът е разполагал с близо едномесечен срок (продължения и първоначалния такъв) за изпълнение на указанията. От полученото по делото удостоверение за данъчна оценка е видно, че именно ищецът в производството е данъчно задължено лице за имота. Като такъв е могъл да се снабди с удостоверение за данъчна оценка в предоставения от съда срок и да внесе паричната равностойност на правилно определения от съда размер на ДТ.
Следва да се отбележи, че инициирането на процедурата по издаване на удостоверение за данъчна оценка не спира срока за изпълнение на указанията. Ищецът е длъжен сам да следи за постъпването на удостоверение за данъчна оценка по делото и да внесе дължимата ДТ. Ако този срок се окаже недостатъчен, ищецът, при наличието на уважителни причини, следва да поиска неговото продължаване, преди изтичането му. Поради това, действията на пъровинстанционния съд и на ищеца, във връзка с изпълнението на указанията, предприети след изтичане на продължения срок в случая са незаконосъобразни и не са годни да обосноват извод за надлежно упражнено право на иск, съответно разглеждане и произнасяне по същество. Допълнителен аргумент за последното, може да бъде изведен и от волята на законодателя, който е предвидил процедури за продължаване или възстановяване на срок, но не и за неколкоратно предоставяне на възможност за отстраняване на констатирани нередовности. В тази връзка е порочна практиката на някои съдебни състави да предоставят т.нар. последна възможност за отстраняване на нередовности.

На ищецът е изпратено ново съобщение, като е даден нов срок за изпълнение на указанието за внасяне на ДТ, който започва да тече от получаването на съобщението.

Така е правилно, според мен.

Не съм съгласен. В посочения от мен случай, първоинстанционния съд незаконосъобразно е определил нов срок, който започва да тече от получаване на съобщението, тъй като с ал.2 на чл.63 ГПК законодателят е въвел непрекъснатост относно течението на сроковете.

Та, в тази връзка е неприемливо от законова гледна точка, автора на темата да очаква някакво съчувствие от страна на въззивния съд при разглеждането на частната жалба. Той е бил представляван от адвокат, който е бил длъжен или да изпълни указанията в срок или да поиска неговото продължаване.