кога законна и кога мораторна лихва?

[portokal]

Bird, то си се дължи. Мисля, че никой в темата не е казал друго. Извинявам се, ако пропускам нещо от казаното, четох темата сравнително набързо.
Аз обаче също като теб не съм съвсем съгласна с идеята, че ако главницата е погасена в хода на процеса, лихвата не се присъжда в същия процес. Несъмнено би трябвало да може да се търси в отделен, но това е излишно усложнение.
Възможни са поне още два варианта:
- присъжда се без посочен размер и без допълнителна такса от завеждането на иска до плащането, като се уточнява, че е върху главница Х лева (но е само лихвата);
- прави се изменение на иска (със или без такса, според който както го разбира смисъла на таксите ) и се посочва сума, която се присъжда - тоест както би станало в отделен процес.

На мен повече ми харесва първото разрешение. Нямам спомен, но не изключвам даже да съм имала такъв случай и да съм го решила така. Защо - ми щото ако ме бяха питали преди тази тема, щях да кажа, че така го смятам за правилно. А случаите на плащане в хода на процеса не са чак толкова редки.
Естествено, ако има практика на по-горни съдилища в обратния смисъл, ще се съобразя, няма `съ излагаме пред хората, че не четем, я.

Колкото до кога е законна и кога е мораторна, и двете - преди и след завеждането на иска - са законни (по размер), и двете са мораторни (по характер), то си е една и съща лихва. "Законната лихва" пишат, когато не се сочи сума в левове, защото не е ясен още периодът - идеята е била именно защото няма сума, да е изчисляема, тоест сочи се размер: законната.

А за непозволеното увреждане (към питащия) наистина се приема, че изтеклата лихва не се изчислява предварително, а се присъжда от датата на увреждането. Чела съм всички учебникарско-съдебни обяснения защо така е правилно - ми не са ми убедителни, хич. Не знам ква си била по характер, компенсаторна била (и какво от това? на всяко претендирано вземане с ясен към момента размер се сочи размерът в исковата молба), дължала се без покана - ми когато се дължи с покана и покана е имало, каква е разликата... Обаче, разбира се, в Рим като римляните, то затова е уеднаквяващото значение на практиката на ВКС и горните съдилища.

[ivanov_p]

Пак, вместо по правия път на търговската логика, се отнесохме към студентски спорове от рода защо не може да се направи универсален разтворител.

Имаме главница която не е платена на падежа и от следващия ден върху нея текат лихви за забава.
Ако главницата се плати извънсъдебно тази лихва е в размера на ОЛП,определян от БНБ и публикуван в ДВ, като срокът през който тече тази лихва за забава е от денят следващ падежа до деня на плащането.
Ако главницата не се плати и се поиска съдебно, лихвата за забава става законна, ОЛП+10%(20%). Тези 10% са "наказанието" за неплащането по доброволен път.
Съгласно закона (ще си видите членовете, аз не обиждам съда като ги цитирам като млад адвокат) тази лихва се дължи ОТ ДЕНЯТ СЛЕДВАЩ ПАДЕЖА ДО ИЗПЛАЩАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО. Няма мораторна, няма отделна законна, това е лихвата - законна лихва за забава, за която по-горе е казано защо само по процесуални причини се дели на такава до ДЕНЯТ ПРЕДИ ЗАВЕЖДАНЕ НА ИСКА и ОТ ДЕНЯТ НА ЗАВЕЖДАНЕ НА ИСКА до изплащане на сумата. Написал съм с големи букви защото 90% от адвокатите и съдиите не обръщат внимание на това и едно за един ден се плаща двойно лихва, което може да доведе до финансови загуби при възражение.
Когато поради плащане на главницата по време на процеса, съдът не уважи искането за осъждане на ответника да заплати законна лихва от деня на подаване на заявлението или иска до пълното му изплащане, остава НЕПЛАТЕНА ЛИХВА ЗА ПЕРИОДА ОТ ЗАВЕЖДАНЕ НА ИСКА ДО ПЛАЩАНЕТО НА ГЛАВНИЦАТА.
Тази лихва се дължи без значение какви ги и вършил съдът, нито някой го пита, нито се интересува от него. Самото плащане на дълга е признаване на дължимостта на главницата и в това отношение е идентично с осъдителното решение. Има период, за който не е платена лихва и търговецът си я иска, а това става с ново дело.

Може да се спори защо съдът не е уважил иска за законна лихва и не е издал ИЛ за заплащане на същата от завеждане на иска до изплащане на главницата, а след това по този ИЛ размера да го смята СИ, но да спориш със съд е като да спориш с луд, няма смисъл и е загуба на време и пари.

Несъмнено би трябвало да може да се търси в отделен, но това е излишно усложнение.

Да, ама с два хонорара.

[zmeyan]

Ищецът си иска главница, мораторна лихва (до ИМ), законна лихва от ИМ до плашщането, разноски....


Извинявам се, но това е първото изречение и не мога да разбера защо се пропуска.
Ищецът си иска всичко и при това си го е описал като отделни искания.
Дали е отделен иск този за "мораторната лихва" и този за "законната лихва" би могло да се спори, но честно казано както и да въртя чл.86 все на едно и също ми изглежда. Може да има известна разлика в третирането на двата периода, но лихвата си е една и законът не прави разлика между едната и другата, а още по-малко да ги разделя в два иска. Дали и как го е квалифицирал съда си е негова работа, но ищецът си иска всичко, а и да не го е написал точно както му се иска на съдията, работа на съда е да определи какво и как се иска.
Честно казано досега не съм попадал на квалификация с два акцесорни иска по чл.86 за лихва до и след ИМ и съответно с 2 (респективно 3 с главния иск) държавни такси. Може и да има такива, но още не съм попадал на подобно съдийско хрумване ... но всичко е възможно.

[bird_of_paradise]

Честно казано досега не съм попадал на квалификация с два акцесорни иска по чл.86 за лихва до и след ИМ и съответно с 2 ............ държавни такси. Може и да има такива, но още не съм попадал на подобно съдийско хрумване ... но всичко е възможно.

Е, че как- като те чета ти точно т`ва си направил- главница+ иск за обезщетение по 86 от дата следваща падежа до дата предхождаща ИМ ( ето ти два иска и две ДТ) и обезщетението, измеримо с размера на ЗЛ, от дата на ИМ до окончателно плащане, по което не си платил ДТ `щото не знаеш размерът му заради неяснотата за дата на която би платил.
Какъв точно ти е проблема - схващам, че ябълката на раздора се явява липсата на присъждане на обезщетението от дата на ИМ до дата на погасяване в хода на процеса ( ако греша- поправи ме).
Двама магистрати от СРС или СГС( няма да се връщам да чета) постановявали по този начин( аз, портокал, очевидно и ВКС не са на също мнение, за разлика от Мелка). Ти обжалва ли техните актове в тази им част, че да видим какво ще кажат по-компетентните?

Виж Решение №216 от 06.03.2013 година по т. дело № 882 по описа за 2011 г., II отделение, ТК на ВКС( не е съвсем по темата, но състава приема, че се дължи това, което ти е отказано и се произнася в този смисъл)

Ответникът по иска - касатор в настоящото производство трябва да бъде осъден да заплати на ищеца законна лихва върху платените в хода на исковото производство суми, считано от датата на предявяване на иска – 08.04.2010г. до датата на плащанията, а именно: .........

п.п. нЕма такова нещо, като законна лихва и мораторна лихва- това е едно и също обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.

[zmeyan]

То като са разделени, наистина са 4 исковете, но досега не съм имал случай да ме карат да внасям 3 пъти ДТ за всеки иск, а точно това каза смотания съдия.
Не съм го жалил (все още съм в срока), защото в случая лихвата е смешна (десетина лева) и въззивните като го видят и ще се смеят или ядосат, че ги занимавам с глупости. Въпросът е принципен, защото не е единичен случай.
Единия състав твърди, че не следва да се произнася, а другият директно отхвърли искането за лихва след ИМ до плащането.
На ръба съм да го жална на единия състав, че съдията хем не ги разбира работите (по опит от други решения при него) хем много се големее, ама като знам, че им е се тая и едва ли ще седне да си го чете после, а и за 10лв... срамота е. От друга страна пък се създава една странна практика дето не е хубаво да влиза в сила...

Знам ли... я кажете какво мислите, да го жална ли решението?

[Melly]

Въпросът е принципен, защото.....

На твое място аз бих обжалвала именно, за да получа отговор по конкретния правен въпрос и да зная занапред (а и не само аз) как да постъпвам в подобни случаи.

Впрочем, очаквам Определение по реда на чл.274 ГПК по въпрос, по който съм на различно мнение от състава на СГС свързан с тълкуване разпоредбата на чл.7, ал.1 от НМРАВ във вр. с чл.36 ЗА, вр. с чл.78, ал.5 ГПК в хипотеза на предявени обективно, субективно кумулативно съединени искове, по които и двете инстанции изцяло отхвърлят претенцията на ищеца като неоснователна и недоказана, но в частта за разноските, които присъжда в полза на клиента ми, СГС приема, че размерът на мин. адвокатски хонорар се формира върху интереса (сбор от претендираните суми), който отнася към чл.7 от Наредбата, а не върху всеки един иск. Ако приемем, че разрешението дадено от СГС е вярно, то при формиран в мин. размери адв. хонорар по всеки един от исковете, би се получил резултат, при който съдът ще наруши мат. закон (чл.36 ЗА) и ще е присъдил в полза на ответника разноски под определения с чл.7 от НМРАВ минимум. Така мисля, но ще приема тълкуването на спорния въпрос такова, каквото Върховните постановят със съдебния си акт, защото ще бъде формирана задължителна практика по него.

[ivanov_p]

Практиката е, че признатия хонорар не е сбор от минималните хонорари върху всеки отделен иск, а минималният хонорар върху сбора на всички искове, съответно признатата им част, като по този начин се присъждат и на другата страна. Това не съответства особено на текста на чл. 78(1), но доколкото си спомням от решения се набляга на споменатото в нормата "производство", което се тълкува като сбор от "иск"-ове.

[bird_of_paradise]

То като са разделени, наистина са 4 исковете, но досега не съм имал случай да ме карат да внасям 3 пъти ДТ за всеки иск, а точно това каза ...... съдия.

Може и да е бил прав- оскъдицата от факти не позволява да коментирам ( имаш си чл. 69, чл. 72 и ТР... все ще се ориентираш),

но мисля, въпреки младите години ( защото си млад, де ), трябва да преосмислиш публичното афиширане на отношение към личността на конкретен магистрат.

Знам ли... я кажете какво мислите, да го жална ли решението?

Аз, лично, бих ( споделям мнението на Мелка). Когато става дума за вземания се абстрахирам от размера ( пречи мисълта за него), говоря с доверителите( дано са ти разбрани хора) и ако имам зелена улица следвам вътрешното си убеждение, подплатено с актове на ВКС( няма как, каквото и да пее радиото за вида на правната ни система).
Вярвай, решаващия магистрат от СРС ще прочете акта на горната инстанция- системата не е съвсем лошава и атестацията му зависи от броя отменени, респективно потвърдени актове.


п.п. Всъщност, възможно е да има усмивки заради размера, но и магистратите имат ЕК, така че няма да си позволят афиширане.

[Melly]

Практиката е, че признатия хонорар не е сбор от минималните хонорари върху всеки отделен иск, а минималният хонорар върху сбора на всички искове, съответно признатата им част, като по този начин се присъждат и на другата страна. Това не съответства особено на текста на чл. 78(1), но доколкото си спомням от решения се набляга на споменатото в нормата "производство", което се тълкува като сбор от "иск"-ове.

Аз ще те подмина, защото липсва обосновка на твоето мнение (то впрочем няма и такова), а ми "показваш" каква била практиката на съдилищата от долните инстанции. То е ясно, че всеки съд. състав си тълкува нормите по свето вътрешно убеждение, но и аз имам свое вътрешно чувство, че не са съвсем прави, като повярвай, съм обосновала правен въпрос съгл. изискванията на нормата на чл.274 вр. с чл.280, ал.1 ГПК, по който не съм намерила задължителна за долните инстанции съд практика, и съм поискала произнасяне от ВКС по този въпрос.
Пък... ще доживеем и ще видим...

[ivanov_p]

Доколкото си спомням преди не много време някой опонираха на гласа на разума с доводи, че воденето на отделни производства по всеки иск било "злоупотреба с право" заради начисляването на отделни хонорари. Или бъркам?
Съдилищата признават хонорар за отделно дело, като сбор от исковете, защото така е писано в чл. 71 ГПК. Само държавната такса е върху иска, а разноските са по производството. Хонорарът е разноска, а не такса. Ако не беше така за третото явяване по делото, при 10 иска в едно производство, по тарифата трябваше да се искат 1000, а не 100 лв. Допреди 5 минути, когато прочетох за пръв път чл. 71, мислех за справедливо да се начислява хонорар за всеки иск, по който плащаш ДТ, но очевидно не е така.

[portokal]

То като са разделени, наистина са 4 исковете, но досега не съм имал случай да ме карат да внасям 3 пъти ДТ за всеки иск, а точно това каза ...... съдия.

Може и да е бил прав- оскъдицата от факти не позволява да коментирам ( имаш си чл. 69, чл. 72 и ТР... все ще се ориентираш)...

И аз се пооблещих, кой ще го кара и колко да внася върху лихвата до плащането, като не е ясно кога ще е плащането, после май загрях: никой не го кара, Змеян разсъждава все върху същия въпрос, който е поставил в първия си пост, и мотивите на съдията: това, дето не било отделен иск с отделна ДТ, пък за да се уважи така отделно, трябвало да е платена такса като за отделен иск, според съдията. Или - според Змеян така смята съдията (щото от цитата не се вижда съдията да смята непременно, че е отделен иск тогава, когато се плаща такса). Това е "карането" явно, няма оскъдица на факти.
От мен +1 за жаленето.

[zmeyan]

Ей сегичка ще ги жална, само да остане малко време покрай другото...
Всъщност са 3 решения, по еднотипни дела (две на 34-ти и едно на 73-ти състав).

Решение 1 (34-ти) - няма споменато нищо в мотивната част за лихва от ИМ до плащането, а направо отхвърлителен диспозитив.

Решение 2 (34-ти) - в мотивите "На ищеца не се дължи законна лихва от датата на ИМ до датата на плащането, т.к. същата е законна последица от уважаването на иска, а не самостоятелен иск за обезщетение за забава, поради което и с оглед изхода на делото не следва да се присъжда." - Присъдено е адвокатско възнаграждение с оглед чл.235, ал. 3

Решение 3 - (73-ти) - "Същото касае искането по чл.86, ал.1 ЗЗД. Искът е неоснователен поради погасяване от ответника след подаване на исковата молба и това се признава от ищеца. Претенцията на ищеца за обезщетение за забава след завеждане на исковата молба е функция от уважаването на главния иск. При отхвърлянето му съдът не дължи произнасяне по това искане на ищеца."

Опитах се да обединя в обясненията си трите случая, макар и да има известни различия.
Решение 3 няма да се жали, че е влязло в сила, а и се преживява първия път.
Притеснително е, когато обаче стане тенденция и започне да се разпространява, затова мисля да жална първите 2 решения. Пък дано някой прочете и помисли над въпроса. Ще пиша резултата тук след няколко месеца (дано не забравя).

[zmeyan]

То като са разделени, наистина са 4 исковете, но досега не съм имал случай да ме карат да внасям 3 пъти ДТ за всеки иск, а точно това каза ...... съдия.

Може и да е бил прав- оскъдицата от факти не позволява да коментирам ( имаш си чл. 69, чл. 72 и ТР... все ще се ориентираш)...

И аз се пооблещих, кой ще го кара и колко да внася върху лихвата до плащането, като не е ясно кога ще е плащането, после май загрях: никой не го кара, Змеян разсъждава все върху същия въпрос, който е поставил в първия си пост, и мотивите на съдията: това, дето не било отделен иск с отделна ДТ, пък за да се уважи така отделно, трябвало да е платена такса като за отделен иск, според съдията. Или - според Змеян така смята съдията (щото от цитата не се вижда съдията да смята непременно, че е отделен иск тогава, когато се плаща такса). Това е "карането" явно, няма оскъдица на факти.
От мен +1 за жаленето.

Мда, има още факти ... от о.с.з. - в решението разбира се нищо не пише за трета ДТ. Просто пише(в едно от тях), че е отделен иск. В о.с.з. извън протокола съдията каза следното "за да се произнеса, трябва да е отделен иск, ако е отделен иск, трябва да платите ДТ". След малък спор в добрия тон в залата, становището на съдията бе - Законната лихва след ИМ е самостоятелен иск и трябва да платите ДТ. В този процес е функция от уважаването на главния, но аз го отхвърлям поради плащане, а това че е след ИМ няма значение, защото е функция и именно затова не дължа произнасяне. Винаги можете да си заведете друго дело за лихвата след ИМ и да си платите ДТ, защото е самостоятелен иск. Ако искахте да се произнеса в това дело, трябваше да платите ДТ, но не сте". (Много му харесваше думичката "функция" както и "платете ДТ")
За сметка на това пък същия съдия е на мнение, че за всеки иск следва да се дължи самостоятелно адвокатско възнаграждение, а не едно единствено върху сумарния интерес от всички искове, т.е. за 100лв главница - 300лв АВ, за 10лв МЛ - 300лв АВ, за 5лв ЗЛ - 300лв АВ или за една искова молба с три иска с общ материален интерс 115лв - 900лв АВ, а не 300лв АВ.
Както и да е, мисля да приключвам темата, че почна да се дъвче едно и също.
Пускам жалбите и ще видим градскио какво ще рече.

[teogeo]

Мда, има още факти ... от о.с.з. - в решението разбира се нищо не пише за трета ДТ. Просто пише(в едно от тях), че е отделен иск. В о.с.з. извън протокола съдията каза следното "за да се произнеса, трябва да е отделен иск, ако е отделен иск, трябва да платите ДТ". След малък спор в добрия тон в залата, становището на съдията бе - Законната лихва след ИМ е самостоятелен иск и трябва да платите ДТ. В този процес е функция от уважаването на главния, но аз го отхвърлям поради плащане, а това че е след ИМ няма значение, защото е функция и именно затова не дължа произнасяне. Винаги можете да си заведете друго дело за лихвата след ИМ и да си платите ДТ, защото е самостоятелен иск. Ако искахте да се произнеса в това дело, трябваше да платите ДТ, но не сте". (Много му харесваше думичката "функция" както и "платете ДТ")
За сметка на това пък същия съдия е на мнение, че за всеки иск следва да се дължи самостоятелно адвокатско възнаграждение, а не едно единствено върху сумарния интерес от всички искове, т.е. за 100лв главница - 300лв АВ, за 10лв МЛ - 300лв АВ, за 5лв ЗЛ - 300лв АВ или за една искова молба с три иска с общ материален интерс 115лв - 900лв АВ, а не 300лв АВ.
Както и да е, мисля да приключвам темата, че почна да се дъвче едно и също.
Пускам жалбите и ще видим градскио какво ще рече.

Не се сдържах и ще коментирам и аз.

Така... Съдията сам си плюе в лицето (да не използвам и друг израз) с тези думи. След като през очилата си вижда в исковата молба 3 иска, защо не е оставил ИМ БД до внасянето на ДТ и по този трети иск??? Отделно чл. 129/6 от ГПК ---> Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.

[ivanov_p]

Иванов:

Има период, за който не е платена лихва и търговецът си я иска, а това става с ново дело.

Колегата:

Винаги можете да си заведете друго дело за лихвата след ИМ и да си платите ДТ, защото е самостоятелен иск.

[zmeyan]

Малко стара тема, но пък се сетих да драсна за резултата от обжалванията.
Успях само на 34-ти състав да достигна до жалене на двете решения ... междувременно смотаната районна съдийка я издигнаха в градска
Както и да е, не ги гледаше делата тя на горна инстанция.

Два различни състава в СГС излязоха с решения в еднакъв смисъл ....
Относно лихвата след завеждането на исковата молба до извършеното плащане
1 - съдът дължи произнасяне по това искане
2 - лихвата се дължи и следва да се присъди
Единият иск беше за 3,60лв, другият за 7,80лв
Адвокатски хонорар за всяко от делата по 300лв (общо 600лв).

Сега ответникът се чуди, дали да води дела срещу държавата, защото ми е платил 600лв хонорар за нещо, за което съдът е сбъркал и след това при поправянето на собствената си грешка (на съда) е задължен да ми плати 600лв хонорар. Това обаче е друга тема...