- Дата и час: 03 Дек 2024, 12:15 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
изпълнителен лист след бракоразводно дело-какво да направим?
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
16 мнения
• Страница 1 от 1
изпълнителен лист след бракоразводно дело-какво да направим?
Здравейте, моля за помощ!
През 2010 г. родителите ми се разведоха.Тъй като жилището е СИО , не може да се обитава от двамата /развода е след дело за домашно насилие/, съдът постанови майка ми да остане да го обитава, като заплаща на баща ми месечен наем 110 лв.
Тъй като тя имаше да получава пари от баща ми по делото за семейно насилие, забави плащането на наема с 2 мес. Баща ми е използвал момента и е завел дело , в резултат на което има издаден изпълнителен лист от ЧСИ за събиране на дължимите суми / 2 мес. по 110 лв + разходите на ЧСИ/, независимо, че той все още й е дължал пари.
От тогава майка ми всеки месец му превежда парите вече не по негова лична сметка, а по сметка на ЧСИ, който ги превежда на него . Това я натоварва с още около 12 - 20 лв. месечно като такси на ЧСИ, такси за превод и т.н. При нейното финансово положение - пенсия около 220 лв, от които наем 110, всеки лев отгоре си е разход.
При разговор с ЧСИ, дали не може да превежда парите направо по сметка на баща ми , за да си спести 20 лв. разход, отговора на ЧСИ е, че докато не отпадне основанието за заплащане на наема, тя задължително ще трябва да превежда парите чрез ЧСИ. С което наема набъбва до около 130 лв.
Какво може да се направи, за да може тя да превежда директно парите по сметка на баща ми /таксата за вноска в банка е 1-2 лв./, а не по с-ка на ЧСИ , за да не и се оскъпява допълнително заплащания наем / с около 20 лв/. ЧСИ категорично е заявил, че нищо не може да направи и докато е жива ще превежда парите чрез него.
Моля за съвет
През 2010 г. родителите ми се разведоха.Тъй като жилището е СИО , не може да се обитава от двамата /развода е след дело за домашно насилие/, съдът постанови майка ми да остане да го обитава, като заплаща на баща ми месечен наем 110 лв.
Тъй като тя имаше да получава пари от баща ми по делото за семейно насилие, забави плащането на наема с 2 мес. Баща ми е използвал момента и е завел дело , в резултат на което има издаден изпълнителен лист от ЧСИ за събиране на дължимите суми / 2 мес. по 110 лв + разходите на ЧСИ/, независимо, че той все още й е дължал пари.
От тогава майка ми всеки месец му превежда парите вече не по негова лична сметка, а по сметка на ЧСИ, който ги превежда на него . Това я натоварва с още около 12 - 20 лв. месечно като такси на ЧСИ, такси за превод и т.н. При нейното финансово положение - пенсия около 220 лв, от които наем 110, всеки лев отгоре си е разход.
При разговор с ЧСИ, дали не може да превежда парите направо по сметка на баща ми , за да си спести 20 лв. разход, отговора на ЧСИ е, че докато не отпадне основанието за заплащане на наема, тя задължително ще трябва да превежда парите чрез ЧСИ. С което наема набъбва до около 130 лв.
Какво може да се направи, за да може тя да превежда директно парите по сметка на баща ми /таксата за вноска в банка е 1-2 лв./, а не по с-ка на ЧСИ , за да не и се оскъпява допълнително заплащания наем / с около 20 лв/. ЧСИ категорично е заявил, че нищо не може да направи и докато е жива ще превежда парите чрез него.
Моля за съвет
- dori770104
- Младши потребител
- Мнения: 16
- Регистриран на: 14 Май 2013, 16:33
Re: изпълнителен лист след бракоразводно дело-какво да напра
Тук нещо ама изобщо не е така с ЧСИ-то.
Тя има ли изпълнителен лист за парите, които той й дължи от 2010 година?
Тя има ли изпълнителен лист за парите, които той й дължи от 2010 година?
ПРЕД НАЙ-ВАЖНИТЕ ПЪТИЩА НЯМА УКАЗАТЕЛНИ ТАБЕЛИ ...
http://vbox7.com/play:7d23a9b5&r=emb
Простичко е: http://gramatika-bg.com/pravopis/koga-pishem-pi6em-i-i-koga-j.html
http://vbox7.com/play:7d23a9b5&r=emb
Простичко е: http://gramatika-bg.com/pravopis/koga-pishem-pi6em-i-i-koga-j.html
-
doc03 - Активен потребител
- Мнения: 2306
- Регистриран на: 16 Апр 2009, 22:24
Re: изпълнителен лист след бракоразводно дело-какво да напра
Нали не очаквате ЧСИ-то да ви даде съвет как да си спестите неговите такси.
Със сигурност има начин да се спестят допълнителните разходи, но трябва да се види точното съдържание на изпълнителния лист.
Със сигурност има начин да се спестят допълнителните разходи, но трябва да се види точното съдържание на изпълнителния лист.
advokat.k.krastev@gmail.com
https://justice-online.com/bg
https://justice-online.com/bg
- kdkrastev1234
- Потребител
- Мнения: 631
- Регистриран на: 27 Фев 2014, 08:22
Re: изпълнителен лист след бракоразводно дело-какво да напра
dori770104 написа:.. за събиране на дължимите суми / 2 мес. по 110 лв + разходите на ЧСИ/, ................... ЧСИ категорично е заявил, че нищо не може да направи и докато е жива ще превежда парите чрез него.
ПРЕД НАЙ-ВАЖНИТЕ ПЪТИЩА НЯМА УКАЗАТЕЛНИ ТАБЕЛИ ...
http://vbox7.com/play:7d23a9b5&r=emb
Простичко е: http://gramatika-bg.com/pravopis/koga-pishem-pi6em-i-i-koga-j.html
http://vbox7.com/play:7d23a9b5&r=emb
Простичко е: http://gramatika-bg.com/pravopis/koga-pishem-pi6em-i-i-koga-j.html
-
doc03 - Активен потребител
- Мнения: 2306
- Регистриран на: 16 Апр 2009, 22:24
Re: изпълнителен лист след бракоразводно дело-какво да напра
dori770104 написа:...
През 2010 г. родителите ми се разведоха.Тъй като жилището е СИО , не може да се обитава от двамата /развода е след дело за домашно насилие/, съдът постанови майка ми да остане да го обитава, като заплаща на баща ми месечен наем 110 лв.
... Баща ми е използвал момента и е завел дело , в резултат на което има издаден изпълнителен лист от ЧСИ за събиране на дължимите суми / 2 мес. по 110 лв + разходите на ЧСИ/, независимо, че той все още й е дължал пари.
От тогава майка ми всеки месец му превежда парите вече не по негова лична сметка, а по сметка на ЧСИ, който ги превежда на него...
Моля за съвет
Хайде постарайте се за малко и формулирайте по-ясно обяснение на ситуацията...
А иначе, след плащането на сумите по изпълнителния лист и разноските по изпълнението, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, което означава, че прекратяването му не зависи от намерението /желанието/ на съдебния изпълнител или на взискателя по делото. Извършените след прекратяване на изпълнителното дело действия са нищожни и като такива не пораждат правни последици.
"Човек може да има ум, знания, да бъде дори и гениален, но да няма характер." Ж. Лакордер
- lawchoice
- Потребител
- Мнения: 892
- Регистриран на: 28 Дек 2014, 22:44
Re: изпълнителен лист след бракоразводно дело-какво да напра
Поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ-то гласи:
"СИзпълнителен лист по Гражданско дело 1732/2010 /това е бракоразводното дело/от Бургаски РС вие сте осъден да заплатите Неолихвяема сума 330 лв в полза на взискателите Г.П.Д.с адрес....
Задължението Ви по изпълнителното дело възлиза на 330 лв. неолихвяема сума и 144 лв. разноски по и.д. както и таксата по тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ в р-р на 46,32, в полза на ЧСИ....както и други суми в р-р на 6 лв.
Общото ви задължение по изпълнителното дело към 18,07,2011 г. възлиза на 526,32 лв."..... и т.н. надолу е стандартния текст.
А самият изпълнителен лист гласи, че "Съдия С.П. като констатира че решението по ГД 1732/2010 подлежи на изпълнение, разпореди да се издаде следния ИЛ:
Осъжда М.А.Д. да заплаща на Г.П.Д. месечен наем в р-р на 110 лв, начиная от влизането в сила на решението-15,04,2011 до настъпване на основание за изменение или прекратяване на дължимия наем."
Аз поне, четейки и доколкото разбирам по самата покана за доброволно изпълнение се дължат 330 лв. + таксите на ЧСИ или общо 526,32 лв. След погасяване на тези суми би следвало с ЧСИ-то да няма взаимоотношения и наема може да се превежда директно по сметка на ГПД.
ЧСИ-то обаче казва, че за да приключи делото, трябва лично Г.П.Д.да си оттегли иска. /което няма да стане никога/
Какво можем да направим в случая?
"СИзпълнителен лист по Гражданско дело 1732/2010 /това е бракоразводното дело/от Бургаски РС вие сте осъден да заплатите Неолихвяема сума 330 лв в полза на взискателите Г.П.Д.с адрес....
Задължението Ви по изпълнителното дело възлиза на 330 лв. неолихвяема сума и 144 лв. разноски по и.д. както и таксата по тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ в р-р на 46,32, в полза на ЧСИ....както и други суми в р-р на 6 лв.
Общото ви задължение по изпълнителното дело към 18,07,2011 г. възлиза на 526,32 лв."..... и т.н. надолу е стандартния текст.
А самият изпълнителен лист гласи, че "Съдия С.П. като констатира че решението по ГД 1732/2010 подлежи на изпълнение, разпореди да се издаде следния ИЛ:
Осъжда М.А.Д. да заплаща на Г.П.Д. месечен наем в р-р на 110 лв, начиная от влизането в сила на решението-15,04,2011 до настъпване на основание за изменение или прекратяване на дължимия наем."
Аз поне, четейки и доколкото разбирам по самата покана за доброволно изпълнение се дължат 330 лв. + таксите на ЧСИ или общо 526,32 лв. След погасяване на тези суми би следвало с ЧСИ-то да няма взаимоотношения и наема може да се превежда директно по сметка на ГПД.
ЧСИ-то обаче казва, че за да приключи делото, трябва лично Г.П.Д.да си оттегли иска. /което няма да стане никога/
Какво можем да направим в случая?
- dori770104
- Младши потребител
- Мнения: 16
- Регистриран на: 14 Май 2013, 16:33
Re: изпълнителен лист след бракоразводно дело-какво да напра
Никой ли няма да отговори?Какъв адвокат трябва да търсим в случая-семейно право, имотно, граждански дела, наказателни дела или какъв. Дайте координати за Бургас.
Благодаря на включилите се с предишни отговори
Благодаря на включилите се с предишни отговори
- dori770104
- Младши потребител
- Мнения: 16
- Регистриран на: 14 Май 2013, 16:33
Re: изпълнителен лист след бракоразводно дело-какво да напра
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1344 15.10.2010г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХVІ –ти граждански състав
на петнадесети септември две хиляди и десета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
при секретар Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдия Петрова
гражданско дело № 1732 по описа за 2010 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по повод исковата молба на М.А.Д., ЕГН **********,***, к-с „....”, бл. 11, вх. 4, ет.6, ап.18, адрес за призоваване: гр. Б. адв. А.Н. против Г.П.Д., ЕГН **********,***, к-с „........”, бл. 11, вх. 4, ет.6, ап.18, съдебен адрес: гр. Б. – адв. Н.К., с искане за прекратяване на сключения между страните на .... г. граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. .....................................................................................................................................................................................................................................................
Мотивиран от горното и на основание чл.49, ал.1 от СК, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака между М.А.Д., ЕГН **********,***, к-с „...”, бл. 11, вх. 4, ет.6, ап.18, адрес за призоваване: гр. Б., адв. А.Н. и Г.П.Д., ЕГН **********,***, к-с „...”, бл. 11, вх. 4, ет.6, ап.18, съдебен адрес: гр. Б. – адв. Н.К., сключен на 18.05.1969 год. в с. И., община И., окръг Бургаски, с акт за граждански брак № от .... г. на община И., с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брака носи съпругът.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо апартамент в гр. Б., на ищцата М.А.Д., ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.А.Д., ЕГН **********,***, к-с „...”, бл. 11, вх. 4, ет.6, ап.18, да заплаща на Г.П.Д., ЕГН **********,***, к-с „...”, бл. 11, вх. 4, ет.6, ап.18, месечен наем за ползването на неговата ½ ид.ч. от жилището в размер на 110 лева /сто и десет лева/, начиная от влизане в сила на решението до настъпване основание за изменение или прекратяване на дължимия наем.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
гр.София, 14.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 352/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Д. М. срещу определение на Пловдивски окръжен съд № 1380/ 27.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 1256/ 2012 г., с което е потвърдено определение на Пловдивски районен съд от 04.04.2012 г. по гр.д.№ 4482/ 2012 г. и по този начин е прекратено производството по предявения от жалбоподателката против Д. М. М. иск за осъждането му да заплаща по 120 лв месечно – наемна цена за ползване на недвижим имот, което е предоставено на Д. М. по силата на съдебно решение за развод и утвърдено споразумение по чл.49 ал.4 от СК.
Жалбоподателката поддържа, че определението на въззивния съд е постановено в нарушение на закона. Повдига процесуалноправният въпрос допустим ли е иск по чл.57 ал.2 от СК, ако ползването на семейното жилище е предоставено на ответника въз основа на споразумение по чл.49 ал.4 от СК. Счита, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и че даденият отрицателен отговор от въззивния съд не е правилен. На това основание моли касационното обжалване да бъде допуснато и прекратителното определение да бъде отменено.
Съдът намира частната жалба за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване.
Жалбоподателката К. М. е предявила против Д. М. иск за осъждането му да заплаща наемна цена за ползване на предоставеното му семейно жилище. Бракът между двамата е прекратен с развод, съдът не се е произнесъл по въпроса за вината, а е утвърдил споразумение, което двамата съпрузи са постигнали по чл.49 ал.4 от СК. Съгласно бракоразводното решение, съпрузите се споразумяват семейното жилище да бъде предоставено за ползване на мъжа. При тези факти въззивният съд е извел от правна страна, че страните в брачния процес са могли да уредят всичките си отношения със споразумението, съответно да предвидят задължение за ползващия семейното жилище съпруг да заплаща наем на неползващия. Като не са сторили това, наемно правоотношение между тях не е възникнало, съответно липсва правен интерес да се иска определяне и присъждане на цена по такова правоотношение и искът се явява недопустим.
При тези изводи на въззивния съд поставеният от жалбоподателката въпрос обуславя постановения акт, а освен това има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него няма данни за установена практика, а законът не съдържа изричен отговор. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, като отговор на въпроса следва да бъде даден след съобразяване на естеството на правоотношението между бившите съпрузи по повод ползването на семейно жилище. Когато собственик предоставя за ползване своя вещ или съсобственик предоставя своята част, той може да стори това срещу насрещна престация или безвъзмездно. В първия случай отношенията ще се уредят както при договор за наем, а във втория – както при заем за послужване. Когато постигнатото съгласие е за възмездно ползване, е без значение е дали тези отношения възникват от решение, с което се утвърждава споразумение по чл.49 ал.4 от СК, или от решение, с което съдът е предоставил ползването на съпруга несобственик или е разпределил ползването на общата вещ, като го е предоставил на единия от съсобствениците съгласно чл.56 от СК. Това не променя естеството на възникналите правоотношения. И в двата случая възникват задължение за предоставяне на ползването и насрещно задължение за заплащане на цената на ползването. Ако ползването е възмездно, неползващият съпруг може да иска от съда определяне на наемна цена по отношение на ползващия и когато ползването е предоставено по силата на утвърдено от съда споразумение по чл.49 ал.4 от СК. Правомощието на съда да определи мерките относно ползването на семейното жилище има същата правна природа като правомощието на съда да разпредели ползването на съсобствена вещ – спорна администрация. Разликата е единствено в предпоставките – съдът може да разпредели ползването, когато вещта е съсобствена и са налице другите предпоставки на чл.32 ал.2 от ЗС, докато правомощието на съда по чл.56 от СК съществува и когато няма съсобственост (собственик е единият съпруг или трето лице). Искането за определяне на цената на ползването (наема) е искане за пълно уреждане на отношенията по постановените мерки. Законът не задължава съда да уреди наведнъж мерките относно ползването на семейното жилище. Съдът е осъществил правомощията си по тези мерки, като постанови, кой да ползва семейното жилище. Затова страната, която има материални права върху жилището може допълнително да поиска определянето на цената на ползването (която е в размер на наема). Същото право страната има и когато съдът не е взел решение по мерките, защото е потвърдил споразумение между страните. И в този случай страната по споразумението може да иска пълно уреждане на отношенията по мерките относно ползването на семейното жилище.
С оглед този отговор на процесуалноправният въпрос, повдигнат от жалбоподателката, частната жалба се явява частично основателна. Неправилно въззивният съд е приел, че не е допустим иск по чл.57 ал.2 от СК, когато бившите съпрузи са се споразумели как да се ползва семейното жилище и съдът е утвърдил споразумението по чл.49 ал.4 от СК. Освен изложеното по-горе, неправилен е и изводът, че в споразумението по чл.49 ал.4 от СК, съпрузите трябва да уредят изчерпателно личните имуществените отношения помежду си. Такова изискване съществуваше по СК от 1985 г. (отм.), но действащият СК изрично допуска страните да се споразумеят само за някои от последиците на развода. Това, че семейното жилище е предоставено за ползване на единия съпруг, без да е упоменато дали ползването е възмездно или не, не означава недопустимост на претенции по повод последиците от това ползване.
Когато един от бившите съпрузи претендира за установяване на правните последици от утвърденото по чл.49 ал.4 от СК споразумение, искът е допустим. Съдът е длъжен да прецени естеството на правоотношението, възникнало от споразумението и ако то е възмездно – да определи наемна цена. Ако при тълкуване на волята на страните, обективирана в споразумението, съдът достигне до извод, че ползването е предоставено безвъзмездно, той ще откаже да определи наемна цена - искът е неоснователен, но не е недопустим.
Освен определяне на наемна цена обаче, ищцата е претендирала осъждане на ответника да я заплаща за в бъдеще, до настъпване на причина, водеща до погасяване на задължението. За разлика от претенцията за определяне на наемна цена, предявеният осъдителен иск е недопустим. Може да се предяви иск за повтарящи се задължения, които ще бъдат дължими след постановяване на решението (чл.124 ал.2 от ГПК), но законът има предвид такива задължения, чиято изискуемост зависи единствено от настъпването на обективни факти. Когато се претендира изпълнение на задължения, възникването на които зависи от волята и действията на една от страните в спора, не е допустимо такива да се присъждат, преди да са станали изискуеми. Иск за бъдещо плащане на наемна цена е недопустим, защото възникването на задължението зависи от това, доколко е било предоставено ползването. Поради това в тази част производството подлежи на прекратяване и няма основание обжалваното определение да бъде отменено изцяло.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Пловдивски окръжен съд № 1380/ 27.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 1256/ 2012 г.
ОТМЕНЯ определението на Пловдивски окръжен съд № 1380/ 27.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 1256/ 2012 г. и потвърденото с него определение на Пловдивски районен съд от 04.04.2012 г. по гр.д.№ 4482/ 2012 г. в частта, в която е прекратено производството по предявения от К. Д. М. против Д. М. М. иск за определяне на наемна цена за ползване на недвижим имот, ползването на който е предоставено на Д. М. по силата на съдебно решение за развод и утвърдено споразумение по чл.49 ал.4 от СК, в размер 120 лв месечно.
Делото да се върне на Пловдивски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ПОТВЪРЖДАВА определение на Пловдивски окръжен съд № 1380/ 27.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 1256/ 2012 г. в частта, в която е прекратено производството по предявения от К. Д. М. срещу Д. М. М. иск за осъждането му да заплаща по 120 лв месечно до настъпване на причина, водеща до погасяване на задължението.
Определението не подлежи на обжалване.
И така...
Правото е за зрящите, а не за спящите. Има и друго след дъжд качулка.
№ 1344 15.10.2010г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХVІ –ти граждански състав
на петнадесети септември две хиляди и десета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
при секретар Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдия Петрова
гражданско дело № 1732 по описа за 2010 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по повод исковата молба на М.А.Д., ЕГН **********,***, к-с „....”, бл. 11, вх. 4, ет.6, ап.18, адрес за призоваване: гр. Б. адв. А.Н. против Г.П.Д., ЕГН **********,***, к-с „........”, бл. 11, вх. 4, ет.6, ап.18, съдебен адрес: гр. Б. – адв. Н.К., с искане за прекратяване на сключения между страните на .... г. граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. .....................................................................................................................................................................................................................................................
Мотивиран от горното и на основание чл.49, ал.1 от СК, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака между М.А.Д., ЕГН **********,***, к-с „...”, бл. 11, вх. 4, ет.6, ап.18, адрес за призоваване: гр. Б., адв. А.Н. и Г.П.Д., ЕГН **********,***, к-с „...”, бл. 11, вх. 4, ет.6, ап.18, съдебен адрес: гр. Б. – адв. Н.К., сключен на 18.05.1969 год. в с. И., община И., окръг Бургаски, с акт за граждански брак № от .... г. на община И., с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брака носи съпругът.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо апартамент в гр. Б., на ищцата М.А.Д., ЕГН **********.
ОСЪЖДА М.А.Д., ЕГН **********,***, к-с „...”, бл. 11, вх. 4, ет.6, ап.18, да заплаща на Г.П.Д., ЕГН **********,***, к-с „...”, бл. 11, вх. 4, ет.6, ап.18, месечен наем за ползването на неговата ½ ид.ч. от жилището в размер на 110 лева /сто и десет лева/, начиная от влизане в сила на решението до настъпване основание за изменение или прекратяване на дължимия наем.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
гр.София, 14.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 352/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. Д. М. срещу определение на Пловдивски окръжен съд № 1380/ 27.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 1256/ 2012 г., с което е потвърдено определение на Пловдивски районен съд от 04.04.2012 г. по гр.д.№ 4482/ 2012 г. и по този начин е прекратено производството по предявения от жалбоподателката против Д. М. М. иск за осъждането му да заплаща по 120 лв месечно – наемна цена за ползване на недвижим имот, което е предоставено на Д. М. по силата на съдебно решение за развод и утвърдено споразумение по чл.49 ал.4 от СК.
Жалбоподателката поддържа, че определението на въззивния съд е постановено в нарушение на закона. Повдига процесуалноправният въпрос допустим ли е иск по чл.57 ал.2 от СК, ако ползването на семейното жилище е предоставено на ответника въз основа на споразумение по чл.49 ал.4 от СК. Счита, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и че даденият отрицателен отговор от въззивния съд не е правилен. На това основание моли касационното обжалване да бъде допуснато и прекратителното определение да бъде отменено.
Съдът намира частната жалба за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване.
Жалбоподателката К. М. е предявила против Д. М. иск за осъждането му да заплаща наемна цена за ползване на предоставеното му семейно жилище. Бракът между двамата е прекратен с развод, съдът не се е произнесъл по въпроса за вината, а е утвърдил споразумение, което двамата съпрузи са постигнали по чл.49 ал.4 от СК. Съгласно бракоразводното решение, съпрузите се споразумяват семейното жилище да бъде предоставено за ползване на мъжа. При тези факти въззивният съд е извел от правна страна, че страните в брачния процес са могли да уредят всичките си отношения със споразумението, съответно да предвидят задължение за ползващия семейното жилище съпруг да заплаща наем на неползващия. Като не са сторили това, наемно правоотношение между тях не е възникнало, съответно липсва правен интерес да се иска определяне и присъждане на цена по такова правоотношение и искът се явява недопустим.
При тези изводи на въззивния съд поставеният от жалбоподателката въпрос обуславя постановения акт, а освен това има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него няма данни за установена практика, а законът не съдържа изричен отговор. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, като отговор на въпроса следва да бъде даден след съобразяване на естеството на правоотношението между бившите съпрузи по повод ползването на семейно жилище. Когато собственик предоставя за ползване своя вещ или съсобственик предоставя своята част, той може да стори това срещу насрещна престация или безвъзмездно. В първия случай отношенията ще се уредят както при договор за наем, а във втория – както при заем за послужване. Когато постигнатото съгласие е за възмездно ползване, е без значение е дали тези отношения възникват от решение, с което се утвърждава споразумение по чл.49 ал.4 от СК, или от решение, с което съдът е предоставил ползването на съпруга несобственик или е разпределил ползването на общата вещ, като го е предоставил на единия от съсобствениците съгласно чл.56 от СК. Това не променя естеството на възникналите правоотношения. И в двата случая възникват задължение за предоставяне на ползването и насрещно задължение за заплащане на цената на ползването. Ако ползването е възмездно, неползващият съпруг може да иска от съда определяне на наемна цена по отношение на ползващия и когато ползването е предоставено по силата на утвърдено от съда споразумение по чл.49 ал.4 от СК. Правомощието на съда да определи мерките относно ползването на семейното жилище има същата правна природа като правомощието на съда да разпредели ползването на съсобствена вещ – спорна администрация. Разликата е единствено в предпоставките – съдът може да разпредели ползването, когато вещта е съсобствена и са налице другите предпоставки на чл.32 ал.2 от ЗС, докато правомощието на съда по чл.56 от СК съществува и когато няма съсобственост (собственик е единият съпруг или трето лице). Искането за определяне на цената на ползването (наема) е искане за пълно уреждане на отношенията по постановените мерки. Законът не задължава съда да уреди наведнъж мерките относно ползването на семейното жилище. Съдът е осъществил правомощията си по тези мерки, като постанови, кой да ползва семейното жилище. Затова страната, която има материални права върху жилището може допълнително да поиска определянето на цената на ползването (която е в размер на наема). Същото право страната има и когато съдът не е взел решение по мерките, защото е потвърдил споразумение между страните. И в този случай страната по споразумението може да иска пълно уреждане на отношенията по мерките относно ползването на семейното жилище.
С оглед този отговор на процесуалноправният въпрос, повдигнат от жалбоподателката, частната жалба се явява частично основателна. Неправилно въззивният съд е приел, че не е допустим иск по чл.57 ал.2 от СК, когато бившите съпрузи са се споразумели как да се ползва семейното жилище и съдът е утвърдил споразумението по чл.49 ал.4 от СК. Освен изложеното по-горе, неправилен е и изводът, че в споразумението по чл.49 ал.4 от СК, съпрузите трябва да уредят изчерпателно личните имуществените отношения помежду си. Такова изискване съществуваше по СК от 1985 г. (отм.), но действащият СК изрично допуска страните да се споразумеят само за някои от последиците на развода. Това, че семейното жилище е предоставено за ползване на единия съпруг, без да е упоменато дали ползването е възмездно или не, не означава недопустимост на претенции по повод последиците от това ползване.
Когато един от бившите съпрузи претендира за установяване на правните последици от утвърденото по чл.49 ал.4 от СК споразумение, искът е допустим. Съдът е длъжен да прецени естеството на правоотношението, възникнало от споразумението и ако то е възмездно – да определи наемна цена. Ако при тълкуване на волята на страните, обективирана в споразумението, съдът достигне до извод, че ползването е предоставено безвъзмездно, той ще откаже да определи наемна цена - искът е неоснователен, но не е недопустим.
Освен определяне на наемна цена обаче, ищцата е претендирала осъждане на ответника да я заплаща за в бъдеще, до настъпване на причина, водеща до погасяване на задължението. За разлика от претенцията за определяне на наемна цена, предявеният осъдителен иск е недопустим. Може да се предяви иск за повтарящи се задължения, които ще бъдат дължими след постановяване на решението (чл.124 ал.2 от ГПК), но законът има предвид такива задължения, чиято изискуемост зависи единствено от настъпването на обективни факти. Когато се претендира изпълнение на задължения, възникването на които зависи от волята и действията на една от страните в спора, не е допустимо такива да се присъждат, преди да са станали изискуеми. Иск за бъдещо плащане на наемна цена е недопустим, защото възникването на задължението зависи от това, доколко е било предоставено ползването. Поради това в тази част производството подлежи на прекратяване и няма основание обжалваното определение да бъде отменено изцяло.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Пловдивски окръжен съд № 1380/ 27.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 1256/ 2012 г.
ОТМЕНЯ определението на Пловдивски окръжен съд № 1380/ 27.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 1256/ 2012 г. и потвърденото с него определение на Пловдивски районен съд от 04.04.2012 г. по гр.д.№ 4482/ 2012 г. в частта, в която е прекратено производството по предявения от К. Д. М. против Д. М. М. иск за определяне на наемна цена за ползване на недвижим имот, ползването на който е предоставено на Д. М. по силата на съдебно решение за развод и утвърдено споразумение по чл.49 ал.4 от СК, в размер 120 лв месечно.
Делото да се върне на Пловдивски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ПОТВЪРЖДАВА определение на Пловдивски окръжен съд № 1380/ 27.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 1256/ 2012 г. в частта, в която е прекратено производството по предявения от К. Д. М. срещу Д. М. М. иск за осъждането му да заплаща по 120 лв месечно до настъпване на причина, водеща до погасяване на задължението.
Определението не подлежи на обжалване.
И така...
Правото е за зрящите, а не за спящите. Има и друго след дъжд качулка.
"Човек може да има ум, знания, да бъде дори и гениален, но да няма характер." Ж. Лакордер
- lawchoice
- Потребител
- Мнения: 892
- Регистриран на: 28 Дек 2014, 22:44
Re: изпълнителен лист след бракоразводно дело-какво да напра
Не знам, колега, все ми се струва, че е малко некоректно да се упреква нечие зрение - първо има почти две години разлика между двата съдебни акта ( втория е О, което ама никак никого не задължава), а Р на Бургаския съд не е изолирано, после като насложа проблемите по присъждане на наемна цена по СК от 2009, изобщо част от нормите на този кодекс, та чак до другото недоразумение ГПК, което очевидно позволява да влизат в сила неправилни съдебни актове ( не един), респективно да се изпълняват... та не всичко опира до зрението.
Едно е ясно- пенсията на майка ви е несеквестируема, което може да отвори пътя на неизпълнението ( спира да плаща). Това от друга страна може да повлече по-голям проблем...., а вие ( ако се вярва на историята ви, въпреки собственото жилище не можете да и подсигурите таван над главата, респективно да я подпомогнете финансово).
Едно е ясно- пенсията на майка ви е несеквестируема, което може да отвори пътя на неизпълнението ( спира да плаща). Това от друга страна може да повлече по-голям проблем...., а вие ( ако се вярва на историята ви, въпреки собственото жилище не можете да и подсигурите таван над главата, респективно да я подпомогнете финансово).
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
- bird_of_paradise
- Активен потребител
- Мнения: 2668
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27
Re: изпълнителен лист след бракоразводно дело-какво да напра
Bird_of_paradise,
Цитираното от мен определение на ВКС е постановено близо две години след решението на БРС, поради обстоятелството, че тогава касационния съд е сезиран с такава жалба. БРС е бил длъжен служебно да извърши проверка по допустимостта на такава претенция. Изложеното по въпроса за допустимостта й в определението на ВКС не представлява някакво гениално умотворение, а показва до какъв извод следва да стигне човек, когато използва сивите си клетки по предназначение. Та в случая ми се струва подходяща поговорката - "От всяко дърво свирка не става". Определението на ВКС, обективира задължителна практика по въпроса относно допустимостта на претенцията, както и илюстрира изрично, дори и за лекомислените, как следва да процедира съдът по отношение на такава претенция.
Освен това, ищцата, с поведението си сама е допринесла за възникване на ситуацията, в която се намира. Решението на БРС е обжалвано само от ответника - нейният съпруг (гр.д№ 2/2011г. на БОС). Ако страната беше упражнила правото си на въззивна жалба, кой знае, можеше да бъде постановен акт от касационната инстанция, предхождащ цитираното от мен определение.
Мотивиран от горното, посочих, че правото е за зрящите, а не за спящите.
Колкото до ГПК и влизането в сила на неправилните съдебни актове, следва да се отбележи, че дори след 7 години от влизането в сила на кодекса, все още има случаи при които искането за допускане се мотивира с доводи за неправилност на акта, формирани като правни въпроси. От друга страна ми се струва неуместен подхода на законодателя да предостави на съда, пряко заинтересован от това, да прецени подлежи ли на обжалване, постановения от него акт по чл.288 ГПК.
Цитираното от мен определение на ВКС е постановено близо две години след решението на БРС, поради обстоятелството, че тогава касационния съд е сезиран с такава жалба. БРС е бил длъжен служебно да извърши проверка по допустимостта на такава претенция. Изложеното по въпроса за допустимостта й в определението на ВКС не представлява някакво гениално умотворение, а показва до какъв извод следва да стигне човек, когато използва сивите си клетки по предназначение. Та в случая ми се струва подходяща поговорката - "От всяко дърво свирка не става". Определението на ВКС, обективира задължителна практика по въпроса относно допустимостта на претенцията, както и илюстрира изрично, дори и за лекомислените, как следва да процедира съдът по отношение на такава претенция.
Освен това, ищцата, с поведението си сама е допринесла за възникване на ситуацията, в която се намира. Решението на БРС е обжалвано само от ответника - нейният съпруг (гр.д№ 2/2011г. на БОС). Ако страната беше упражнила правото си на въззивна жалба, кой знае, можеше да бъде постановен акт от касационната инстанция, предхождащ цитираното от мен определение.
Мотивиран от горното, посочих, че правото е за зрящите, а не за спящите.
Колкото до ГПК и влизането в сила на неправилните съдебни актове, следва да се отбележи, че дори след 7 години от влизането в сила на кодекса, все още има случаи при които искането за допускане се мотивира с доводи за неправилност на акта, формирани като правни въпроси. От друга страна ми се струва неуместен подхода на законодателя да предостави на съда, пряко заинтересован от това, да прецени подлежи ли на обжалване, постановения от него акт по чл.288 ГПК.
"Човек може да има ум, знания, да бъде дори и гениален, но да няма характер." Ж. Лакордер
- lawchoice
- Потребител
- Мнения: 892
- Регистриран на: 28 Дек 2014, 22:44
Re: изпълнителен лист след бракоразводно дело-какво да напра
РЕШЕНИЕ № 123 ОТ 04.04.2013 Г. ПО ГР. Д. № 526/2012 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. З.
ЧЛЕНОВЕ: В. Р.
С. Б.
изслуша докладваното от съдията Н. З.
дело № 526/2012 година.
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. от [населено място] срещу въззивно решение на Варненския окръжен съд по гр. д. № 507/2011 г., с което тя е осъдена да заплаща на бившия й съпруг Д. И. наем в размер на 278.80 лв. за ползване на семейното жилище - апартамент в [населено място], съсобствен на двамата с равни права, след прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод.
Ответникът Д. И. от [населено място] оспорва жалбата като неоснователна и моли да се потвърди въззивното решение.
Допуснато е касационно обжалване с определение от 28.12.2012 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно произнасянето на въззивния съд по материалноправни въпроси, както следва: към кой момент - фактическата раздяла на родителите или произнасянето на съда за предоставяне на семейното жилище, се преценява начина на обитаване на жилището от непълнолетното дете от брака; какво включва жилищната площ, ползвана от непълнолетното дете от брака - само стаята, която е негова спалня или припадащия му се дял от всички помещения на жилището.
Касационният съд счита, че законът не регламентира хипотезата за ползваната жилищна площ от непълнолетното дете от брака към момента на фактическата раздяла на родителите. Този конкретен факт е ирелевантен за правния спор между бившите съпрузи и съсобственици с равни права за дължимия наем от съпруга, на когото е предоставено семейното жилище, на другия съпруг, който е лишен от ползването на жилището. Съгласно чл. 57, ал. 2 СК, размерът на наема се определя с решението за развод, т. е., с решението за предоставяне на ползването на жилището. Към този момент се преценява и наема за ползваната жилищна площ от непълнолетното дете от брака, който следва да се приспадне от наема, дължим между съпрузите - чл. 57, ал. 2, предл. 2 СК. Разрешението е съобразено с общия принцип на чл. 235, ал. 3 ГПК, че решаващият съд следва да вземе предвид правнорелевантните факти, настъпили след предявяване на иска и съществуващи към момента на произнасяне на решението. Към момента на постановяване на решението за развод и за предоставяне ползването на семейното жилище, съдът е длъжен да съобрази факта на ползване на част от жилището от непълнолетното дете от брака, за да приложи изискването на закона за приспадане на съответната част от наема. При определяне размера на наема, който не се дължи за ползваната част от семейното жилище от непълнолетното дете от брака, съдът следва да приложи точно закона във връзка с употребеното понятие „жилищна площ” - чл. 57 СК. Семейното жилище е съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на семейството - ППВС № 12/1971 г. В този смисъл жилищна площ е площта на цялото семейно жилище, включващо всички помещения в обхвата на жилището, независимо от тяхното функционално предназначение, защото нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно задоволени само при наличие и на двете категории помещения. При определяне на наема за ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака, следва да се има предвид неговия дял на обитаване на всички помещения на жилището, а не само стаята, която му служи за спалня.
При постановяване на въззивното решение Варненският окръжен съд е приел, че от дължимия от А. И. ? част от пазарния наем за апартамента - семейното жилище, следва да се приспадне наема за площта на детската стая на непълнолетното дете, в която то е живяло при настъпване на фактическата раздяла. Съдът е взел предвид заключението на техническата експертиза, че пазарният наем за целия апартамент е 665 лв., че наемът за детската стая на детето е 108 лв. и го е приспаднал от сумата 665 лв., остатъкът от 557 лв. е разделил на две съобразно равните права на двамата съпрузи и осъдил А. И. да заплаща на Д. И. наем в размер на 278.50 лв.
Решението е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с практиката на ВКС. С решение № 627/08.03.2011 г. по гр. д. № 176/2009 г., ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че когато семейното жилище се ползва от съпругата и непълнолетното дете от брака на двамата съпрузи, наемът който се дължи на съпруга, лишен от ползването на жилището, се намалява на половина. По настоящото дело, наемът за ? ид. ч. от апартамента, който се полага на съпруга Д. И. е в размер 332.50 лв.. Сумата следва да се раздели на две, като се отчита ползваната ? част от цялото жилище от непълнолетното дете на съпрузите, при което задължението на съпругата остава в размер на 166.25 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 08.11.2011 г. по гр. д. № 507/2011 г. на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е осъдена А. И. да заплаща на Д. И. месечен наем в размер на 278.80 лв. за ползване на недвижим имот в [населено място] на основание чл. 57 СК и В ЧАСТТА, с която е осъдена А. И. да заплати държавна такса в размер на 401.47 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. С. И. да заплаща на Д. Х. И. месечен наем в размер на 166,25 лв. /сто шестдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ за ползване на семейното жилище в [населено място] на [улица], с падеж до пето число на месеца, считано от датата на влизане в сила на решението за предоставяне ползването на жилището, до настъпване на основание за изменение или прекратяването му, със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА А. С. И. да заплати в полза на държавата сумата 239,40 лв. /двеста тридесет и девет лева и четиридесет стотинки/ държавна такса.
Решението е окончателно.
290 срещу 274? Ако мога да си вярвам, актовете по 290 имат по-голяма сила, отделно... с тази разнопосочна задължителност отдавна вече не съм сигурна коя е истината за зрящите .
Да се разберат от ВКС, защото законодателят не знае какво точно създава, че да се знае с какво точно да се съобразяват страните, адвокатите и І/ІІ инстанция.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
- bird_of_paradise
- Активен потребител
- Мнения: 2668
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27
Re: изпълнителен лист след бракоразводно дело-какво да напра
А чл. 290 ГПК всъщност мотивите ли визира или и диспозитива. Защото касационното по допустимост предполага решението да отговори на касационните основания или казано по друг начин - да уважи или отхвърли жалбата, спрямо касационните основания.
Доста е неясна тук работата. Иначе практиката съм я дъвкал по темата до основи - не е ясно какви права има съдът при постановяване на решение за периодични задължения, във връзка с послебрачно наемно отношение.
Доста е неясна тук работата. Иначе практиката съм я дъвкал по темата до основи - не е ясно какви права има съдът при постановяване на решение за периодични задължения, във връзка с послебрачно наемно отношение.
- ivan_lawyer
- Старши потребител
- Мнения: 5364
- Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46
Re: изпълнителен лист след бракоразводно дело-какво да напра
ivan_lawyer написа:А чл. 290 ГПК всъщност мотивите ли визира или и диспозитива. Защото касационното по допустимост предполага решението да отговори на касационните основания или казано по друг начин - да уважи или отхвърли жалбата, спрямо касационните основания.
не е съвсем така- виж т.1 от ТР № 1/2009 на ОСГКТ: .....Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба....
Накратко, ако Белазелков и състав са прави, че осъдителен иск по 57, ал.2 СК е недопустим за бъдещи периоди, то се пита в задачата, защо колегите му ( Надежда Зекова или Надя Зяпкова и състав) са постановили осъдителен диспозитив и изпълнение занапред...
Е, тея разрешения, "които уеднаквяват съдебната практика" не ми дават мира, затова казах да се разберат и уточнят, защото станах маймуна. Забравям основни правила и за всяко съдебно дело търся и се позовавам на задължителна практика ( колкото повече- толкова по-добре).
- може само да определи размера ( дори не знам дали мога да споря, че и падежа, защото току виж думата месечен добие смисъл като последния ден от месеца). Точка. От там насетне - при липса на доброволно изпълнение след падежа ( т.е. имаш вече изискуемостта, която липсва) завеждаш осъдителен иск за изтекъл период ( съгласно Б.Б). Периодично, за да е интересно, ако и да е присъдено ползването ( не бил ползвал?- ми, да е, негово право е, като не мога аз- да ми наплати посочената от съда месечна сума, или да ме покани, за да ми предаде държането, че да промени обстоятелствата).ivan_lawyer написа:е е ясно какви права има съдът при постановяване на решение за периодични задължения, във връзка с послебрачно наемно отношение.
Абе вярно е, че произнасяне по ползването е акт на спорна администрация, ама надали законодателя е имал предвид да направи страните вечни клиенти на съда.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
- bird_of_paradise
- Активен потребител
- Мнения: 2668
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27
Re: изпълнителен лист след бракоразводно дело-какво да напра
Имам предвид, че само с мотивите си ВКС може да променя практиката. Ти цитираш диспозитив. Те я осъждат, защото никой не може да променя искането на касатора. Не е искала произнасяне по допустимост по въпроса: имам ли право на единичен изпълнителен лист или трябва да чакам месеца.
И досега няма такова решение по допустимост.
И досега няма такова решение по допустимост.
- ivan_lawyer
- Старши потребител
- Мнения: 5364
- Регистриран на: 25 Мар 2008, 17:46
Re: изпълнителен лист след бракоразводно дело-какво да напра
"... Преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост....От това следва, че обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. " ( пак от ТР).
Не си ме разбрал.. но няма значение.
Не си ме разбрал.. но няма значение.
"Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”
- bird_of_paradise
- Активен потребител
- Мнения: 2668
- Регистриран на: 25 Яну 2013, 15:27
Re: изпълнителен лист след бракоразводно дело-какво да напра
Гледам заформила се е дискусия:
Ако бъде съобразено цитираното от мен определение, акт по чл.290 ГПК въобще не може да бъде постановен. Съгласно цитираното от Вас решение по чл.290 ГПК, касационно обжалване е допуснато на основание т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, по поставените от касатора въпроси. Съставът на ВКС не е изразил каквото и да е становище по допустимостта на претенцията. Обстоятелството, че даден съдебен състав не е изпълнил задължението си и не е констатирал недопустимостта на производството не дава основание за възприемане на становище за наличие на противоречие между акт по чл.274 и чл.290 ГПК по отношение преценката на съда относно допустимостта на производството. В случая становището на Ivan_lawer е акуратно, доколкото е налице само един диспозитив.
Извън това, считам, че актове като посочения от Вас, следва да бъдат публично обявявани - залепяни на входа на съдебната палата в София, за да придадат у някои индивиди необходимото уважение към съдебната институция, в която работят:
При разглеждането на касационната жалба, съставът на ВКС е разгледал претенцията на друго, различно и незаявено от касатора основание за допускане на касация. Преценявал е съответствието на въззивното решение с постановен в производство по чл.290 ГПК влязъл в сила съдебен акт, въз основа на което е достигнал до решаващия извод, че наемната цена за имота следва да бъде намалена на половина. Въз основа на това, въззивното решение на практика е изменено, като дължимата наемна цена е намалена на половина.
bird_of_paradise написа:
290 срещу 274? Ако мога да си вярвам, актовете по 290 имат по-голяма сила, отделно... с тази разнопосочна задължителност отдавна вече не съм сигурна коя е истината за зрящите .
Ако бъде съобразено цитираното от мен определение, акт по чл.290 ГПК въобще не може да бъде постановен. Съгласно цитираното от Вас решение по чл.290 ГПК, касационно обжалване е допуснато на основание т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, по поставените от касатора въпроси. Съставът на ВКС не е изразил каквото и да е становище по допустимостта на претенцията. Обстоятелството, че даден съдебен състав не е изпълнил задължението си и не е констатирал недопустимостта на производството не дава основание за възприемане на становище за наличие на противоречие между акт по чл.274 и чл.290 ГПК по отношение преценката на съда относно допустимостта на производството. В случая становището на Ivan_lawer е акуратно, доколкото е налице само един диспозитив.
Извън това, считам, че актове като посочения от Вас, следва да бъдат публично обявявани - залепяни на входа на съдебната палата в София, за да придадат у някои индивиди необходимото уважение към съдебната институция, в която работят:
При разглеждането на касационната жалба, съставът на ВКС е разгледал претенцията на друго, различно и незаявено от касатора основание за допускане на касация. Преценявал е съответствието на въззивното решение с постановен в производство по чл.290 ГПК влязъл в сила съдебен акт, въз основа на което е достигнал до решаващия извод, че наемната цена за имота следва да бъде намалена на половина. Въз основа на това, въззивното решение на практика е изменено, като дължимата наемна цена е намалена на половина.
"Човек може да има ум, знания, да бъде дори и гениален, но да няма характер." Ж. Лакордер
- lawchoice
- Потребител
- Мнения: 892
- Регистриран на: 28 Дек 2014, 22:44
16 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 69 госта