КТБ - ликвидационен дял придобит чрез цесия

[petkova63]

При описания казус и при сега действащия съвсем ясен текст на чл. 4, ал. 3 от Закона за гарантиране на влоговете не виждам да има проблем, стига да не се създава такъв насила: гаранторането на влоговете до размер 196 000 лева не се прилага спрямо лица, "придобили права по влог в резултат на извършени разпоредителни действия с влога след вземане на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1" (тоест решението за отнемане на лиценза). Съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, „Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности”. Акцесорното право (гаранцията на влога до определения от закона размер) следва главното право (самия влог) и, естествено, е съразмерно по обем на главното право, на прехвърлената част от влога. Например, ако са прехвърлени с цесия 30% от влога, цесионерът ще има право и на 30% от гаранцията. Няма ощетяване на фонда, нито множене на гаранцията, защото и влогът чрез цесията не се увеличава, а се прехвърля - такъв, какъвто е притежаван от цедента към момента на цесията. Ако се „раздробява” депозитът, „раздробява” се, а не се увеличава гаранцията по него. Тоест, фондът трябва да плати на цесионера/цесионерите точно толкова, колкото би платил на цедента, ако нямаше цесия/цесии. Друг е въпросът, че ако някой си мисли, че ако прехвърли 300 000 евро на трима цесионери по 100 000, всеки от тях ще получи от фонда по 100 000, не е на прав път; верният математически резултат е, че всеки ще получи по 1/3 от гаранцията, която следва съответната 1/3 част от влога като главно вземане. Случаят на питащия не е такъв. И ако фондът дължи гарантираните 100 000 евро на цедента, не виждам проблем да дължи същата тази сума на цесионера или на цесионерите независимо от техния брой. Гаранцията, както и влогът, се раздробява, а не се увеличава.
За повече подробности по конкретния казус можете да ми пишете на лични.
Иначе валят много идеи за законодателни промени със задна дата, предстои да видим какво ще бъде прието в крайна сметка и как възловият момент ще се премести от датата на решението за отнемане на лиценза към датата на поставяне на банката под специален надзор. Казусът на питащия е нагледен пример за това, как покрай „хитреещите” могат да пострадат напълно читави правни сделки и субекти.

[neutralen]

Давате празни надежди на питащия. Проблема е в цесията - цесионерите са кредитори, които участват в разпределението на масата на несъстоятелността след "Фонда".
Ако приемат закон, че цесиите са незаконни, вече вземането става депозит и парите ще бъдат получени от ликвидатора и изплатени на акционерите, съобразно броя на акциите/ликвидационните дялове.
Само не е ясно как ще приемат закона да има обратна сила назад във времето. Не че не е възможно но защо да го приемат - просто няма нужда от такъв закон.
Що се отнася до "прихващането", то може да стане едва след обявяване от съда на "начална дата на неплатежоспособност" на банката и след като депозитите се редуцират до 196 хиляди лева. С така редуцираните депозити могат да се правят прихващане с непогасни кредити. За цесиите това не се отнася !

[petkova63]

Колеги, казусът ме заинтригува професионално. Тъкмо защото не искам да заблуждавам никого, усърдно търся и засега не намирам нормативно уредено основание на тезата, че цесионерът на банков влог не придобивал акцесорните права на цедента, които по общото правило на цесията (ЗЗД) преминават заедно с главното вземане (влога). Или, казано иначе, къде е записано като действаща по време на съобщаването на цесията на длъжника КТБ правна норма, че цесията е невалидна или че цесионерът не придобива правата на цедента по Закона за гарантиране на влоговете, защото няма качеството вложител. Не споря, а се опитвам да изясня къде са уредени особеностите на цедирането на банков влог в отклонение на правилата по ЗЗД. Законът за гарантиране на влоговете признава гаранцията от 196 000 лв. при разпоредителни действия с влога, извършени преди решението на БНБ за отнемане на лицензията (чл. 4, ал. 3). Наистина не разбирам, защо при цесията на банков влог да не важи правилото, че цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то е било по време на сключването на договора и че заедно с главното вземане върху цесионера преминават ex lege и всички акцесорни права, включително уредените в Закона за гарантиране на влоговете.
Въпросът с прихващанията е съвсем друг. И сега има достатъчно ясна уредба на относителната недействителност спрямо масата на несъстоятелността на сделките, извършени след датата на неплатежоспособността. Законодателните усилия в момента са насочени вероятно към общото уреждане на хипотезите с оглед на това да бъде освободен синдикът от ангажимента да приема или отменя всяко прихващане едно по едно. И това, което уврежда масата на несъстоятелността, е не цесията, а прихващането (естествено, при положение, че цесията сама по себе си е валидна).
В крайна сметка, за случаи като този на питащия трябва да има защита. Още повече че ликвидаторът в условията на квестурата не е имал други правни възможности да разпредели и прехвърли ликвидационните дялове.

[ivanov_p]

Колежке, тези неща са ясни, учат се университета, ама някой са ги забравили и гледат на тях като на магия. Ще ви помоля да погледнете този казус:

viewtopic.php?f=17&t=59276

[Melly]

Колежке, тези неща са ясни, учат се университета, ама някой са ги забравили и гледат на тях като на магия. Ще ви помоля да погледнете този казус:

viewtopic.php?f=17&t=59276

Егати "разбирачът" на материята...
Доколкото виждам, никой не е отговорил на поставения от теб въпрос. Ама не защото не знае, а защото законът е пределно ясен - цесията е действителна, но не можеш да прихванеш... Не го ли вдяваш най-накрая, а?