Изтекъл срок за обжалване и вероятна грешка на съда?

[sapfir333]

Здравейте! Издадено е постановление за възлагане на недвижим имот на мое име от ЧСИ. Длъжникът се укрива и е уведомен чрез залепяне. След изтичане на 3 седмичния срок, внесох местния данък и таксата за вписване и се оказа, че длъжникът е посетил съдията, направил скандал, щял да обжалва. ЧСИ спря вписването на постановлението за възлагане, за да изчакаме длъжника да обжалва, макар и да е изпуснал срока. Направи го с основание: "Постановлението е незаконосъобразно поради нарушение на чл.435, ал.3 ГПК, а именно наддаването при публичната продан, в резултат на която е издадно постановлението за възлагане не е извършено надлежно."
Вчера съдът е излязъл с определение: "Срока за обжалване на това постановление е започнал да тече от 04.06.2014г., като към датата на подаване на жалбата – 19.06.2014г. е изтекъл.
Предвид изложеното се явява недопустима и образуваното по нея производство следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Варна в едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните."
Според разпоредбите на чл. Чл. 437, ал. 4 от ГПК: "Съдът обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване."
Питането ми е: грешка на съда ли е, че е записал, че определението подлежи на обжалване, след като чл. 437, ал. 4 от ГПК не предвижда такова, или тук има някаква вратичка, поради това неподаване на жалбата в срок и наистина съществува такава възможност за обжалване?
И ако е грешка на съда как мога аз да реагирам, за да бъде изправена?
Вече загубих месеци да чакам, а с поведението на длъжника ме очакват поне още няколко такива, които ми се иска да избегна. Да не говорим, че ме заплаши, че ще потроши имота...
Благодаря предварително!

[kdkrastev1234]

Не е грешка, актът е обжалваем. А дори и да е грешка, пак се изчаква решението на съда.
А относно имота, често се случва длъжникът да го потроши и това е трябвало да го калкулирате в цената. Можете да водите дело за евентуалните вреди, ако въобще има какво още да се вземе от длъжника.

[sapfir333]

Благодаря Ви за отговора!
Да, разбира се, че съм калкулирал и потрошаването в цената. Само важен за мен е факторът време! Загубата на още време е загуба именно на тези пари, които са предвидени за ремонта, защото се получава така, че аз плащам в момента и наем за жилище и вноски по кредит, с който стана възможно закупуването на имота от ЧСИ. А отлагането на въвода - стопява именно средствата, предвидени за ремонт...
На всички - и на длъжника, и на ЧСИ, и на кредитора, и на мен, като обявен купувач е ясно, че длъжника няма абсолютно никакви шансове, а само протака във времето, с което продължава да ползва жилището на цената на 30-40 лв. - държавната такса за обжалване, докато в същото време аз плащам 300 лв. за наем.
Затова се замислих дали не мога да се позова на чл. 270 от ГПК за нищожност на определението в тази му част и ако това изобщо е възможно, то с какви срокове би било свързано? Или да се вслушам във Вашия съвет и да изчакам?

[kdkrastev1234]

Дори и да е недопустимо /а то не е/, пак съдът трябва да го установи и пак се бавите. Това, което можете да направите е да хванете адвокат и да го осъдите за разноски /адвокатски хонорар/ по жалбените производства. Но това ще ви струва пари.

[sapfir333]

Благодаря за съветите, за мое огромно огорчение ще трябва да изчакам...
Така, както длъжниците нямат кой знае какви права след приключване на проданта, така и се оказва, че тарикатите могат да разиграват всички още с месеци, дори да са пропуснали срока на обжалване. Евтини трикчета, за хора, които ги умеят.
Иначе обмислях да сложа адвокат с хонорар, както и да водя дело за нанесени вреди, поради безпредметното протакане и да търся обезщетение за наема, който плащам, поради невъзможност да си вляза в имота и да го владея и ползвам, но няма абсолютно никакъв смисъл да влагам каквито и да е средства за нещо подобно, защото са несъбираеми.
Тарикатът продължава да дължи много пари и с проданта далеч не се удовлетворяват вземанията на банката, нито на присъединилата се банка, а той няма нищо на негово име... Нищо, че се блъска в гърдите, че живее в имот от 200 кв.м. и този не го вълнува толкова. Сякаш, трябваше да се почувствам малоценен...