Здравейте,
Въпроса ми е как преценявате следното
Подадена е искова молба за установяване на документно престъпление за отмяна на ввр
Районният съдия връща молбата поради недопустим иск защото прокуратурата е отказала по чл. 80,ал.1, т.3 НК
Въззивният съд отменя определението и връща делото с мотиви, че решаващия съд не е компетентен да преценява как е бил ценен документа по приключилото производство по което е бил представен и отказа на прокуратурата да възбуди наказателно производство поради изтекла давност е достатъчно условие за допустимостта на иска.
При връщането на първоинстанционния съд последния отхвърля иска с мотиви че не може да докажеш подправка на документ, ако не представиш оригинала. Документа е използван като заверено копие по чл. 32 ЗА. Ответната страна твърди, че не разполага с оригинал!
Пред въззивния съд същия състав но без докладчика по определението обезсилва решението на районния съд и прекратява делото с мотиви, че липсва правен интерес поради това, че ввр не е постановено само на този документ!
Благодаря!
- Дата и час: 23 Ное 2024, 11:01 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Въззивно нещо
|
|
2 мнения
• Страница 1 от 1
Re: Въззивно нещо
Така като чета разбирам, че въззивният съд втория път на практика е обезсилил първоинстанционното решение поради това, че липсата на правен интерес се обосновава с вероятната неоснователност на молбата за отмяна на влязлото в сила решение, какъвто извод е неправилен от една страна, защото съдът, сезиран с иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, не може да извършва проверка на основанията за отмяна, тъй като това излиза от рамките на спора, с който е сезиран - преценката ще бъде направена само и единствено от съда по отмяната. От друга страна, изводът на въззивния съд е и в противоречие с практиката на ВКС, според която правният интерес на ищеца по иска по чл. 124, ал. 5 ГПК се основава на твърдението, че е налице престъпно обстоятелство, като наказателното производство за разкриване на това обстоятелство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 2-4 НПК или е спряно на някое от основанията по чл. 25, ал. 1, т. 2 или чл. 26 НПК, както и когато извършителят е останал неразкрит. Основанието за прекратяване на досъдебното производство по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК е също така основание по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, така че предпоставките за допустимост са налице. Отново в тази практика се застъпва становището, че сезираният съд не може да прави преценка за основателността на молбата за отмяна или това дали влязлото в сила решение е основано върху престъпно създадения документ. Това следва да бъде направено от ВКС в производството по отмяна.
По отношение на извода на първоинстанционния съд, че подправката не може да се докаже, ако не бъде представен оригиналът, аз мисля, че тук съдът може и да не е съобразил правилото на чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК, защото в този случай имаме установяване само на престъпно обстоятелство, а не разследване за цялостно престъпление, пък и гражданският съд работи със съдопроизводствените правила, уредени в ГПК, не в НПК, където не може да съществуват презумпции, подобни на тази в чл. 161 ГПК, че следва да се приеме извод във вреда на страната, която възпрепятства доказването. В този смисъл, при отказ на страната да представи оригинал поради липсата на такъв следва да се преценява съобразно останалата част от доказателствения материал и процесуалното поведение на страната. В някои случаи се приема, че дългият период от време (примерно 30 години), който е изминал между влизането на решението в сила и предявяване на иск за установяване на престъпно създаден документ, използван по делото с постановено окончателно решение, би направил приложението на санкцията по чл. 161 ГПК неоправдано, ако страната, която е задължена да представи документа, заяви, че същият е изгубен или унищожен. Според мен лично липсата на оригинал не означава, че искът непременно трябва да се отхвърли. Когато липсват преки доказателства, то обстоятелствата следва да се установят с косвени такива, макар и това да е трудно на практика.
По отношение на извода на първоинстанционния съд, че подправката не може да се докаже, ако не бъде представен оригиналът, аз мисля, че тук съдът може и да не е съобразил правилото на чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 ГПК, защото в този случай имаме установяване само на престъпно обстоятелство, а не разследване за цялостно престъпление, пък и гражданският съд работи със съдопроизводствените правила, уредени в ГПК, не в НПК, където не може да съществуват презумпции, подобни на тази в чл. 161 ГПК, че следва да се приеме извод във вреда на страната, която възпрепятства доказването. В този смисъл, при отказ на страната да представи оригинал поради липсата на такъв следва да се преценява съобразно останалата част от доказателствения материал и процесуалното поведение на страната. В някои случаи се приема, че дългият период от време (примерно 30 години), който е изминал между влизането на решението в сила и предявяване на иск за установяване на престъпно създаден документ, използван по делото с постановено окончателно решение, би направил приложението на санкцията по чл. 161 ГПК неоправдано, ако страната, която е задължена да представи документа, заяви, че същият е изгубен или унищожен. Според мен лично липсата на оригинал не означава, че искът непременно трябва да се отхвърли. Когато липсват преки доказателства, то обстоятелствата следва да се установят с косвени такива, макар и това да е трудно на практика.
- bvoykov
- Потребител
- Мнения: 572
- Регистриран на: 06 Юни 2013, 17:43
2 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 18 госта