Законопроект за Закона за адвокатурата - 2015г.

[ivanov_p]

В Сърбия всеки завършил юрист работи като адвокат.
Имаше една теория за критичната маса в дадена затворена система. Та при 100 хил. или повече юристи няма как 90 хил. да си прежалят следването, защото една гилдия се опитва да запуши гърнето. Това съотношение е далеч по-голямо от това, което формира "критичната маса" в системата. Още повече, че мина модата всеки със свободно време да завършва право или пи-ар и вече завършилите са почти изключително младежи, искащи работа, а не бизнесмени, полицаи, военни и политици. Вероятно много скоро юридическата правоспособност ще отпадне и ще се смени с държавен изпит за адвокати или самата ЮП ще дава право на практика.

[crossbike]

Ако съм на твое място веднага емигрирам у Сърбия.

[ivanov_p]

На мене тук ми е добре. Не се напъвам за екстри, които да ми гарантират доходите. Очевидно други са започнали да издават багажа и тичат из района с всякакви предложения за привилегии. Няма как да стане, ние сме част от отворен свят, а и историята е показала какво става с еснафите, не само в правната, а и в която и да е друга области.
Това, което съсипва всяка една обществена система е глупостта и липсата на поглед върху нещата, както му викат във Франция - визия. Глупавият търговец иска да остане сам на пазара, умният иска на пазара да има много клиенти.

[bird_of_paradise]

Общото събрание на адвокатите от страната реши:
Стачка - ако до 1 май парламентът не задвижи промените в Закона за адвокатурата
Гилдията обяви за неуважение "апатията" на Народното събрание по внесения преди повече от година законопроект
http://legalworld.bg/51041.stachka---ak ... recommends

Ако до 1 май няма конкретни резултати, свързани с внасянето и разглеждането на проекта за изменение на Закона за адвокатурата (ЗА) в пленарна зала, адвокатите ще предприемат ефективни стачни действия. Това реши днес Общото събрание на адвокатите от страната.

То даде мандат на Висшия адвокатски съвет да се срещне с председателката на Народното събрание Цецка Цачева, с премиера Бойко Борисов и комисията по правни въпроси, за да бъдат отстранени пречките по придвижване на законопроекта. При тези разговори ръководството на адвокатурата ще информира представителите на законодателната и изпълнителната власт, за намерението на гилдията да обяви стачка.

Събранието прие декларация, в която заявява "твърдата решимост на адвокатите да отстояват докрай предложените от изменения и допълнения на ЗА с всички позволени от закона средства".

"Българската адвокатура винаги е била радетел за бързо, качествено и ефективно правосъдие, каквото е невъзможно без професионална и адекватна адвокатска защита. Съгласно Конституцията на Република България адвокатурата е част от съдебната система, гарант за обективно правосъдие и защита правата и интересите на гражданите и юридическите лица", започва декларацията.

В нея се посочва, че истинска съдебна реформа е невъзможна без промени не само в Конституцията и Закона за съдебната власт, но и в Закона за адвокатурата. "Ето защо буди недоумение неглижирането от народните представители на изготвения от нас и внесен още на 23 януари 2015 г. в Народното събрание законопроект. Считаме, че пълната апатия на законодателния орган към устройствения ни закон е неуважение към целокупната българска адвокатура, обединяваща най-многобройната юридическа професия в страната", заявява събранието.

Преди то да гласува декларацията, пред колегите си от адвокатурата говори председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов.

"През изминалата година ние сме ваши длъжници. Измежду тях може би аз съм най-виновен", каза той. И продължи: "През тази година по повод и във връзка с борбата ни за изменение в Закона за адвокатурата стана ясно, че адвокатурата сме изключени от процеса на реформа или промяна на съдебната и правна система. По-слаби сме от другите съсловия, срещу нас беше изправена една мощна и платена коалиция от колеги, с които сме започнали правната си работа заедно. Но, колеги, от които ни е отделил монополът, които вероятно са много по-платени от нас".

Кирилов прогнозира, че до средата на годината парламентът ще разгледа промените в Закона за адвокатурата. А Ралица Ненгенцова посочи, че адвокатите нямат намерение да се намесват в работата на други правни професии. Стана ясно, че повод за разглеждане на промените в ЗА може да стане уреждането и на законово ниво на новото правомощие на ВАдС да сезира Конституционния съд, което беше регламентира с последните изменения в Конституцията.

Шефът на правната комисия обяви, че не се чувства в конфликт на интереси по законопроекта за изменение в ЗА, въпреки че е и адвокат.

"Имаме готовност непрекъснато да продължим работата по законопроекта, но молбата ми е тази работа да е взаимна. Молбата ми е като опитаме да скочим втория път - всички да сме готови", каза Кирилов. И коментира един от най-конфликтните текстове в законопроекта, с който на адвокатите се дават частични удостоверителни функции. "Мисля, че това не е същината на адвокатската професия. Ако би се допуснела такава заверка, то това трябва да са много ограничени случаи в територия, която не е покрита от нотариални услуги", каза Кирилов.

Той заяви, че адвокатурата е доблестна професия и адвокатите няма от какво да се срамуват. "Ние знаем най-добре как системата може да се подобри, но за съжаление и как да се изврати. Заявявам общата ни готовност, без значение от партийната си принадлежност, сме обединени в тази област", каза той.

Адвокатите бяха поздравени от президента Росен Плевнелиев и премиера Бойко Борисов. Залата освирка приветствието на главния прокурор Сотир Цацаров.

Председателят на ВАдС Ралица Негенцова отчете, че адвокатите в България вече са 13 013. Като за последната година броят на адвокатите е нараснал с 384 адвокати души. "Няма правова държава без свободна и силна адвокатура", заяви Негенцова.

[ivanov_p]

Законопроектът буксува защото е слаб и безсмислен и дори адвокатското лоби в парламента не го е грижа за него.
Приемането му ще доведе само до крамоли без резултат, а ако някъде случайно се получи такъв то той би довел до отменяне на поправките от ЕС което ме подсеща за определението на "българска работа".

[neutralen]

Адвокатската дейност е регламентирана в съответните закони - това е процесуалното представителство по някое производство по ГПК, АПК, ДОПК, НПК, ТЗ, КТ и т.н. Извън съответните закони, няма адвокатска дейност и не може със ЗАдв. да се обявяват за адвокатска дейност, работа, която по закон се извършва или от други гилдии, или няма забрана да се извършва и от обикновени граждани. Всичко в края на краищата се свежда до съответната процедура, където е посочено дали участието на адвокат е задължително или пожелателно.

[ivan_lawyer]

Бях на това събрание мисля края на януари и беше малко такова. Зала Георги Кирков, ок, нагласихме се на седалките говориха. Стачката е глупост, за какво ни е стачка. Сега имаше интересни речи, изслушах ги. На фона на моите са бледи, но имаше една кандидат-председателка, която направи много силно изказване. Гилдията, еснафството. Горе Иванов -Р е изказал точно мнение, но не е точно така. Еснафство е символ на благополучие. Знаете, че Ив. Хаджийски е тачил чертата. Всъщност тачил ли е, залитал ли е. Искаме да им свием само сърмите - на мен ми пука за оядените ни нефелни братя по оръжие. Все едно да съжалявам за съдбата на 4-ти взвод от шофьорската ни рота в школата.


Подкрепям Райската пт. в умереното й желание за някакъв диалог. Ама. Но. Това нотариусите ни го правят за натривка на носа. Просто ЧСИ имат своя коректив ДСИ. Нотариусите нямат. Погрешно. Знаем се като гилдия. Искат пари. Ескимо и голубой вагон. Маруся и т.н. Сега се правят маньоври да ги натикаме в диалектически парадокс гаджетата. Много ни мачкат ама то и ЦСКА я мачкат. Открита война няма да има с гилдии или милдии, то е ясно че сме печеливши по азбучен ред.

[ivanov_p]

Преди няколко дни една кантора ни се обади и предложи схема с която работели с няколко други инкасаторски фирми. По заповедните плащаме данъците и 50 лв. на парче, ако ние ги пишем и 50% за установителните, с явяването . За големи групи дела правили и отстъпки за заповедното. На практика губим 50 лв. на производство, но това ни спестява време и около 15 лв. други разходи, а с взимането на изпълнителния лист вече сме на печалба.
След 2-3 години обаче тази кантора ще е най-голямата и силна в района, с лустро, контакти и въобще всичко, което елиминира останалите. Единственият начин да се борите с такива е като сваляте цените, но пак ще ви надцакат.

Времето на еснафите мина! Хубаво, лошо, няма го! Живеем не в друго време, а в друга епоха. Какво правим като се пуснат няколко платформи за писане на заявления по заповедни, които са 70-80% от делата, а от тях възраженията са 15-20%? За всяка такава платформа или сайт трябват 2-3 опитни адвокати и 4-5 чираци и това започва да бълва по 50-60 заявления на ден, по 50 лв. парчето. Не съм водил статистика, но вероятно 95% от клиентите предпочитат да платят 50 лв. без да им се присъдят, отколкото 300, които ще им се присъдят, но шансът да се съберат е минимален. Сега така работят едни за регистрация на фирми, май за сто лева на парче.
Какво правите при това положение?
По време на еснафите съответната гилдия е била и пазител на знанието за работата си. Нямало е как селянин, работник или търговец да се яви сам в съда, знанието е било заключено за него. Сега знанието е в интернет, общодостъпно за всички.

Събирайте пари да ви светна как с минимални законодателни промени може да се появят няколко каци с мед, в които всеки да бърка, вкл. новобранците и сиромасите адвокати. Между другото последните ги закопават не другите, а АК с Наредбата за минимални хонорари.

[ivan_lawyer]

Ако отпаднат забраните за реклами на адвокати - не ми се мисли къде ще отиде паралегалното ниво.
Адвокат е уважавана професия, има служебна карта, може да се ползва от съдебната охрана, има ценз.
Който се връзва на друго - негов проблем, впрочем не ка има хляб за всички, но парите не са основното.
Добрите хирурзи работят за професионално удовлетворение, а който иска - да плаща за услугите - който иска - да не плаща.

Впрочем, относно колекторите съм изобретил едно безотказно хапче, което ги вкарва в безотказен парадокс.

[bird_of_paradise]

... или докато лудите се налудуват...
Минималните адвокатски хонорари стигнаха до съда в Люксембург
Софийският районен съд отправи преюдициално запитване за регулацията на възнагражденията в адвокатурата, за присъждането на хонорар на юрисконсултите, както и за начина на начисляване на ДДС
http://legalworld.bg/53010.minimalnite- ... mburg.html

Нарушават ли минималните адвокатски хонорари в България конкурентното право на Европейския съюз. Това е един от седемте въпроса, които Софийският районен съд е отправил на 26 април до Съда на ЕС.

В преюдициално запитване съдия Иван Георгиев иска магистратите в Люксембург да се произнесат по съответствието на няколко разпоредби от Закона за адвокатурата (ЗА) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с различни европейски норми.

Повод за питането са две конкретни дела на доклад на съдия Георгиев. По първото се иска присъждане на разноски, които включват хонорар от 60 лв. за адвокат, при положение, че минималното заплащане в случая, според приетото от Висшия адвокатския съвет (ВАдС), трябва да е 300 лв. По второто дело, послужило за повод за сезирането на съда в Люксембург, пък се претендират 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Основният проблем, който поставя съдия Георгиев, е свързан с чл. 36 ал. 2 от ЗА, който предвижда, че възнаграждението на адвоката не може да бъде по-ниско от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Той пита съда в Люксембург дали тази регулация противоречи на чл. 101, §1 ДФЕС, който забранява ограничаването на конкуренцията в Евросъюза. В запиването се развива тезата, че ВАдС е сдружение на предприятия, осъществяващи свободна професия, което разполага с правото предварително да определя минималните цени на тези предприятия, т.е. адвокатите, защото му е предоставена държавна компетентност.

Проблемът с регулациите на свободната адвокатска професия и дали те нарушават свободната конкуренция в ЕС се поставя не за първи път, в най-различни аспекти и не само за България. За минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответствието им с правото на ЕС бяха образувани съединени дела С-94/2004 и С-202/2004. През декември 2006 г. съдът в Люксембург прие, че разпоредбите на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС не забраняват на държавите-членки да приемат законодателни мерки за одобряване на фиксирана скáла на минималните възнаграждения, на базата на предложение, направено от професионалното обединение на адвокатите.

"За разлика от решението по това дело обаче, в процесния случай, държавата и националното законодателно тяло не могат да упражнят никакъв контрол върху определените минимални цени на адвокатските възнаграждения. СЕО посочва в решението по съединени дела С-94/2004 и С-202/2004, че няма пречка националното законодателство да уреди различните хипотези на минимални възнаграждения, като това одобрение става post factum, а ролята на професионалната организация на адвокатите е само спомагателна - да направи предложение, което няма обвързващ характер", посочва съдия Георгиев в запитването си. И подчертава: "В отклонение от този казус, в Република България националното законодателство допуска по силата на предварително дадена законова делегация, ВАдвС (орган, избран само от адвокати) да приема самостоятелно минималните размери на адвокатските възнаграждения, без да е необходима последващата санкция на държавен орган".

Той дава и пример за това какво се случи, след като през 2013 г. Върховният касационен съд излезе с тълкувателно решение, според което при намаляване на адвокатското възнаграждение, съдът трябва да определи еднократния минимален размер, а не трикратния, както беше предвидил ВАдС в наредбата си. "Само няколко месеца след приемането на тълкувателното решение ВАдвС прие изменения в Наредба №1, с които увеличи размерите на минималните адвокатски възнаграждения, много от които бяха завишени трикратно и по този начин орган на адвокатурата "преодоля" последиците на задължителната съдебна практика", пише съдия Георгиев.

В запитването се иска и тълкуване за съответствието на забраната в българския ЗА да се пада под минимумите на възнагражденията със забраната за ограничаване на свободното предоставяне на услуги в чл. 56, §1 от ДФЕС. Съдия Георгиев пита съда в Люксембург и дали разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК противоречи на чл. 101, §1 ДФЕС в частта, с която не допуска намаляване на адвокатското възнаграждение под минималния размер по наредбата на ВАдС. И иска Съдът на ЕС да разтълкува дали определянето като дисциплинарно нарушение на уговарянето на хонорар под минимума в наредбата (чл. 132 т. 5 ЗА) нарушава чл. 101, §1 ДФЕС.

Втората част от преюдициалното запитване е посветена на правилото в ГПК (чл. 78 ал., че на юрисконсултите се присъжда адвокатско възнаграждение. Разпоредбата вече беше атакувана в Конституционния съд с аргументи за погазване на принципи в основния закон. Сега съдия Георгиев поставя въпроса дали тя нарушава и 101, §1 ДФЕС и Директива 77/249/ЕИО.

Той изброява разликите в статута на адвокатите и юрисконсултите. Юрисконсултите не подлежат на санкция, ако паднат под минималния хонорар, на трудов договор са и спечелването на делото не се отразява на възнаграждението им, не полагат изпит, за тях няма изискване за стаж и тн.

"Правото на възнаграждение е основно право на адвоката (чл. 36, ал. 1 ЗА) и посредством този съществен елемент на договора между адвоката и клиента, следва да се приеме, че адвокатът осъществява стопанска дейност и отговаря на определението за "предприятие" по смисъла на правото на конкуренцията. Юрисконсултът обаче не е самостоятелен стопански субект. Неговата ангажираност по силата на трудовия договор с работодателя му, го прави подчинен на разпорежданията и на дисциплинарната власт на икономически по-активната страна в правоотношението. Поради тази причина юрисконсултът не е "предприятие", не осъществява стопанска дейност, а услугите, които предоставя, са част от трудовите му задължения. В този ред на мисли, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК приравнява юрисконсултите на адвокатите, гарантирайки им правото на "адвокатско възнаграждение". По този начин работодателите, посредством наетите от тях юрисконсулти, осъществяват конкурентна на адвокатската дейност, което е в противоречие с изискванията на Директива 77/249/ЕИО от 22.03.1977 г. на Съвета, относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги (Директива 77/249/ЕИО), уреждаща мерките за улесняване на ефективното упражняване на адвокатската професия под формата на предоставяне на услуги", пише в преюдициалното запитване.

Последният въпрос, който се поставя в него гласи: "Противоречи ли разпоредбата на §2а ДР Наредба № 1 на Директива 2006/112/ЕО, която допуска ДДС да се приема за част от цената на услуга, предоставяна при осъществяване на свободна професия (относно включването на ДДС като част от дължимия адвокатски хонорар)?".

Повод за него е първото дело, цитирано от съдия Георгиев, по което на адвоката е заплатено възнаграждение, върху което е начислен ДДС.

Ето как се обяснява казусът в преюдициалното запитване: "Съобразно правилото на § 2а от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 1, за нерегистрираните по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) адвокати размерът на възнагражденията е без включен в тях ДДС, а за регистрираните дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията "...и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение". Това означава, че при уговорено възнаграждение в размер например на 300 лева, ако адвокатът не е регистриран по ЗДДС, адвокатското му възнаграждение би било в такъв размер. Ако обаче адвокатът е регистриран по ЗДДС, адвокатското възнаграждение би било в размер на 360 лева, тъй като ставката на данъка е 20 на сто върху данъчната основа, съобразно правилото на чл. 66, ал. 1, т. 1 ЗДДС.

Получава се парадоксалната ситуация, при която данъкът се приема за част от възнаграждението. Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) урежда данъка като публично вземане, като нито размерът, нито дължимостта му зависят от волята на страните, а режимът на начисляване се подчинява на императивни правни норми. В този смисъл, § 2а ДР Наредба № 1 смесва понятията "цена" на услугата по смисъла на чл. 1 Директива 2006/112/ЕО (използваното в Наредба № 1 понятие е "възнаграждение") и понятието "данък". "Цената" (или "възнаграждението") и "данъкът" са две отделни величини, които се дължат на различно основание и на различни субекти. Ако се възприеме за правилна тезата, че ДДС "...се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение", това означава, че върху адвокатския хонорар, увеличен със ставката от 20 на сто, отново следва да се начисли нова ставка, просто защото данъчната основа се променя".

[ivan_lawyer]

Това е доста интересно.
Според някакъв младок е нахъсан да направи някакво впечатление.
Има резон - но какъв ще да е той.
Това ще послужи, ли за дерогацията на чл. 78 ГПК, тоест за неприсъждане на разноски.
Значи, аз се явявам и представям договор за правна помощ, след което в решението пише - намалява до 5 лева.
Това ли е целта, тогава - преюдициално за нотариусите и за съдебните изпълнители, примерно.

А защо не преюдициално за съдийските заплати - защо те да са нормирани, нека да са МРЗ, 350 лева.
И едно одеало да не измръзнат.
Това е доста екзотично, жалко за момчето, толкова труд да завърши и накрая да тръгне да вади очи.
Добре - съгласен съм да ни орежат, аз така или иначе не ми и пука.

[ivanov_p]

Безспорно е, че не може един бранш с пълен монопол върху дадена дейност сам да си определя цените. В България са правени такива опити и са рязани даже от български съдилища - пример - минималните цени на проектантски услуги и в този смисъл решението ще е еднозначно. Доводите на младока за юрисконсултските са несъстоятелни и различни от тези с които е сезиран КС, а историята с ДДС не четох.
Когато искаш да си монополист се съобразяваш с антимонополните закони.

[ivan_lawyer]

Адвокатската дейност е закрепена в Конституцията. Тя не е онова, което е понятието за професия, макар да има счетоводен характер и на практика да е профанизирана вече, но все пак по Конституция е отделено внимание, тоест - няма как.
Адвокатлъкът е специфична дейност, която е и обществено полезна и специфична някак. Не е професия - не е медийна проява, не е консултации по вестниците, не е обяви по интернет, не е дори рекламируема.
Тоест - според Конституцията е така, така е опъната идеята и на Закона за адвокатурата. Знаете отлично за какво говоря - това че плащаме данъци и се водим свободна професия, не означава, че сме трудови работници.

Винаги адвокатурата, дори при маркиз Дьо Сад е била привилегирована, недосегаема, нецензурирана, волна и щастлива.

[Melly]

Да го кажа по-кратко - адвокатурата е държавен монопол изрично уреден с КРБ, Пейчо.
Всякаква връзка с дейности от други сфери в гражданския оборот е несъстоятелна.

[ivanov_p]

Адвокатурата е конституционно регламентирана, така да се каже държавен монопол, но след като е държавен няма спор, че държавата трябва да определя тарифите. Не само тях, а тя да провежда изпита за адвокати.
Всеки започва да клати лодката мислейки, че другите ще паднат от нея, но практиката показва, че преди да паднат, другите хващат здраво клатещия и завличат и него с тях.
С какъв акъл бранша взе да дивее напоследък?

[nk7702n]

" С какъв акъл браншът взе да дивее напоследък?" - що за въпрос е това? А с какъв акъл "богопомазаните" държат да отлежава цяла година законопроектът за изменение на Закона за адвокатурата? Кой и по каква причина се занимава с атакуване на текстове от действащия закон пред КС, вместо да се обсъжда и гласува законопроектът в НС ?
Хайде първо да си отговорим на тези въпроси, пък после да търсим истината някъде в " Девета глуха"!?

[ivanov_p]

В този вид законопроектът не може да мине. В тази или други теми е казано защо. Той противоречи на ред закони и европейски директиви, в отделни сфери ще затрудни оборота, а и в голямата си част не носи нищо за самите адвокати. Същността на промените се състои само в крещене на "Дайте ни"!

[Melly]

Б***и кречеталото.

[nk7702n]

В този вид законопроектът не може да мине. В тази или други теми е казано защо. Той противоречи на ред закони и европейски директиви, в отделни сфери ще затрудни оборота, а и в голямата си част не носи нищо за самите адвокати. Същността на промените се състои само в крещене на "Дайте ни"!

Я, пак пробвай!? На кои европейски директиви противоречи и как точно ще затрудни оборота? Може би ще затруди оборота на ония, които крадат от адвокатския труд. Това ли имаш предвид?

[Melly]

Докато целокупният български народ не осъзнае разликата между "консултация" и "правен анализ" по даден въпрос свързан със субективните им права, такива като Пейчо, вживяващ се в ролята на "вожд", а някъде се бе оприличил и на "учител", ще тъне в невежество.
"Блажени са верующите"

Толкова от мен.